Интервю на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова за Нова телевизия, На светло

На няколко пъти новият стар министър на регионалното развитие Лиляна Павлова не успя да стигне до нашето студио тук в „На светло”, защото пътува да инспектира обекти, пътища и магистрали из страната. И затова ние решихме да я придружим през седмицата при откриването на възстановения път за Банско на Предела и при огледа на възобновеното строителство на АМ "Струма". И не знам дали е съвпадение, по-скоро е съвпадение това, че днес излъчваме нашия репортаж, нашия филм и че Лили Павлова има рожден ден. Ние и го честитим, както честитим пък на всички, които празнуват Свети Николай! А пък репортажа, който следва не е мислен като подарък за Лили Павлова. Това не е ли малко помпозно, да се открива някаква пътна отсечка?

Ние не откриваме нищо...

Да се осветява?

Трябва да го осветим, защото много жертви взимат пътищата всяка година, а жертвите по пътищата се увеличиха, само за една година се увеличиха двойно спрямо предишни години, което е много притеснително, което означава, че нещата не са добре. На този участък онзи ден имаше инцидент. Пострадаха строителите, тези, които, машините, които работеха. Един ТИР не спря. Имаше светофар, имаше обозначение, имаше организация, тирът просто не спря и се заби в машините, които работеха и довършваха пътя. Така че при условие че имаме ранени хора, има жертви, тук пострадаха и много хора, длъжни бяхме да осветим пътя. Трябва да се обърнем и към бога, защото тази година беше много тежка. Много наводнения и бедствия ни сполетяха. Може би трябва да сме по-смирени.

Вие обикаляте много страната. Мисля, че почти всеки ден отивате някъде?

Нямам празен ден без пътуване до сряда, до МС. Тогава просто има МС.

И какво ви е усещането?

Пътувайки през годината, искам да ви кажа, че хората ме срещат по улицата, те ме познават, разпознават ме, говорим си много. Всеки си споделя болката, нормално е. Винаги първо ме посрещат с това кой път е лош. В интерес на истината този път е лош, имаме проблем с пътя и т.н. Не съм срещнала до момента нито един човек, независимо голямо или малко населено място, възрастен или млад човек, който да е казал, всеки казва: Браво, че направихте правителство, колкото и да е трудно, всичко друго щеше да е смърт.

Помните ли, че по времето на Станишевото управление една от мантрите беше строят магистрали, ама магистралите не се ядат?

Не само че помня, но първо, трябва да кажа, че какво направи правителството на Станишев, грубо казано, Орешарски – Станишев все едно, мандатоносители. Единственото, което правеха беше първото нещо, знаете готови пътища оставихме, да отрежат лентички и да кажат колко много пътища ще правят. Защото без пътища, от древен Рим без пътя, пътят е този, който свързва, който пренася стоки услуги и хора...

Който храни.

И който храни.

Загряха ли това хората?

Да, определено да.

Един ваш ден как започва, в колко часа ставате?

О, ставам около 6.30 ч, за да мога да оправя себе си. след което, понеже имам първокласничка, трябва и тя да получи моето внимание...

Никога не сте говорили за това, че се грижите за първокласничка, че успявате...

О, да, добре, че е моят съпруг, защото иначе ще ми е много сложно. Аз поемам ангажимента до тръгването, тя трябва да тръгне най-късно в 8 ч. Оправяме се, той я води на училище и вече тръгваме на работа.

Хубава жена сте, някой не ви ли е казвал: я пък тая, колко е властна, какво си въобразява?

Не съм властна, просто си върша работата. А човек, за да си върши работата, трябва да я върши само с хъс и с малко натискане, с бутонките да влиза понякога.

Плашат ли се мъжете от вас?

Ами не знам, понякога.

В момента сме върху тунела, два такива тунела имаме. Директно от тунела излиза на мост. От там по трасето.

Е, много е красиво сега! Все едно джадаите са се завърнали.

Това е един обект, който изисква изключително добра мобилизация, много техника едновременно да бъде буквално изписана, макар и в студа.

А само магистрално строителство ли е на фокус?

Ние сторим АМ "Струма" и АМ "Марица" в момента. И много е важно догодина да започнем АМ "Хемус". Не че е малко, грандиозно е, мащабно е...

И ще започнете...

Да, ще започнем лятото на следващата година. Но много е важно да започнем АМ "Хемус". Защото това, което направихме за Южна България е страхотно, тя икономически се развива много по-добре, но задълбочи разликата между Севера и Юга. Затова сега фокусът ни ще бъде основно Северна България, АМ "Хемус" и инфраструктурата...

То като Америка звучи – между Севера и Юга.

Ами така е.

Войната между Севера и Юга...

Ами то накрая ще дойдем, дето се вика като на война, хората като нямат работа, няма пътища, няма икономика какво да правят. Но много малки пътища също правим и ще правим. Следващата година 300 км пътища трябва да довършим. Те са малки пътища. Улици, улична инфраструктура, тротоари, детски площадки, паркове, ремонт на училища и детски градини, където не са довършени.

Ще има ли пътни такси в тая наша държава?

За момента продължаваме с винетките. Както и тази година обещахме, дори и запазихме цената, за да сме солидарни към цялата ситуация на винетките. Поетапно обаче ще минем към въвеждане на GPS базирана тол система, за да може който повече се движи, особено тежкотоварният трафик да плаща повече, и то за изминати километри, защото така ще е по-справедливо, ще има повече приходи от пътищата, които се използват и така ще може да инвестираме поетапно и да ги направим такива, каквито всички ги искаме без дупки и без огънати мантинели.  Използвам случая да кажа, че сте първата медия, която влиза в този пит инфраструктура. Първо, защото в България такива тунели не са се строили от много години.

Тунел във времето, нали си представяме, че изходът към нещо хубаво е през...

Ами нали винаги казваме светлина в тунела. Така че виждаме светлина в тунела, вижда се светлината и на този, и на другия тунел. И се надявам, че това е знак, че ще видим светлина в тунела за България.

А дъщеря ви знае ли какво правите всъщност?

О, знае, винаги разказвам.

Тя знае, че...

Даже обсъждахме с инж. Лазаров миналия път освен студентите от ВИАС, понеже той има 4 деца, аз имам едно, но все пак имаме сходна възраст...

Браво! Вие сте явно оптимисти във всяко едно начинание.

Оптимисти сме, да.

Нали в това няма нищо общо със социалистическия оптимизъм? Оптимизмът на развитото социалистическо общество.

О, не, не сме реалисти и знаем, че това, което правим има полза, знаем защо го правим, знаем как го правим.

Вие като прочетете за себе си, че вашият корен е политбюро, че е в номенклатурата...

Аз не се срамувам, даже се гордея. Нямам проблем с това. важното е какво градя, какво работя и върша ли си работата. Ето това огромно неолитно селище, 6 хил. г. Пр.Хр., което е било много дълбоко, тук са намерени много интересни неща и ще ги експонираме. Ето тук, да кажем, спира строителството на магистралата до юни догодина, тя е спряна всъщност това лято до другото лято, това е ситуацията. Тази цялата археология се изследва. С едни лъжички се копаят 5 хил. кубика земна маса с лъжички. Обаче сега виждате как минава, ще довършим, ще съединим съоръжението, моста, тук ще се направи стена и ние всичкото, което го виждате тук, ще го запазим и ще направим музей на открито.

Целеустремеността понякога се бие с някакви работи като пътя на някакви пилета, който трябва да уважиш, археологията от преди 6 хил. години.

Правим специални тунели за костенурки, проходи за лисици, по-големи тунели за вълци. На бетона върху част от съоръженията слагаме пръст, защото трябва да могат костенурките като минат да не им е твърдо. Правим цял огромен мост, подобен на този заради едни птички.

Значи за мечки, костенурки...

И за лисици и вълци са различни.

Лисици, вълци – то все едно цялата политическа класа.

Магистралата е като живота, низ от компромиси. Ще почваме да строим освен магистрали, първия язовир за питейна вода. Язовир „Пловдивци”.

Кога започвате?

45 млн. лв. инвестиция. Огромно съоръжение, защото и това не е строено от много години, може би, не знам, от 40 години не са строени язовири за питейна вода. Както се казва, ходим по вода жадни.

А кога, кога започва?

Във вторник подписваме договор, който ще е в изпълнение поне две-три години, ще видим графика сега на строителя, започваме договора. Един голям язовир, с който да осигурим съхранението на вода за водоснабдяване, защото в XXI в. да сме на режим на водата.

Не е ли това свалка с населението, че се ангажирате с безплатна за хората, безплатно за хората саниране на жилищата?

Изобщо не е свалка. Когато минем във всеки един град, в който има панелни сгради и видим как изглеждат...

Ужасно изглеждат.

Грозно, подтискащо, направено ужасно. И както се казва, топлим въздуха, но не и домовете си. Плащаме много пари, как да е свалка? Единственият шанс тези големите, особено тези с по 10 входа и 20 етажа сгради да бъдат изцяло санирани, да бъдат топли, уютни и красиви, с по-ниски сметки, е ако държавата помогне. Аз не виждам друг вариант. Това е социална политика, която е социална, но в същия момент задава и заетост и ти намалява сметките...

Колко пари ще струва това?

О, много. Това в дългосрочен план ще ни струва поне 2 млрд. Ние няма как в момента обаче да извадим 2 млрд. Затова казваме, почваме с по-малка сума, с 200 млн., от европейски фондове взимаме и добавяме и почваме с най-големите и само панелните сгради. И стъпка по стъпка да направим. Ние да направим големите блокове, другите малко по малко ще станат. Няма как да покрием всичко на 100%. За сроковете - нали може да се сетите как върви по принцип. Борисов ми се обажда и казва кога ще е готово. Аз се обаждам кога ще е готово. Връщайки назад всеки от нас скъсява срока. Той ми казва, о, това може до юни. Викам, абсурд до май. Обаждам се и казвам, май ще го направим. О, не, не, до март да сте готови. И хайде обратно. Ама не може, това, онова.

С Борисов трудно ли се работи?

Не. Много лесно се работи, защото той влиза също така в детайлите, иска в действието да е. Разбираме се много лесно и като дам аргументи кратко и ясно, значи много е важно да е кратко, ясно и бързо. И аз добре, че говоря бързо и се разбираме много добре в това отношение.

Вижда ми се много променен.

Много е променен. И всички ние сме изненадани, определено е променен. Той е много търпелив, много компромисен, много диалогичен и докато ние всички спорим, скачаме, на амбразурата заставаме, той тушира нещата, намира баланса. Промяната е голяма.