Интервю на вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов за предаването "Студио Хъ" на ТВ 7/8

Водещ: Покрай скандалите с пътищата и по-конкретно с Автомагистрала „Хемус“, и Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) стана изключително популярно и се намира постоянно във фокуса на общественото мнение. Тази вечер ще разговарям с министър Гроздан Караджов, за да разбера кои са въпросите и проблемите, които трябва да решава той и екипът му. Добър вечер г-н Караджов.

Гроздан Караджов: Здравейте, добър вечер и на Вас, и на зрителите на „Студио Х“.

Водещ: Да започнем с най-неотложните неща, с които трябва да се заемете, като няма нужда да влизате в подробности, просто да ги маркирате, тъй като имаме доста въпроси, които да обсъдим.

Гроздан Караджов: Ами, най-неотложните неща са продължаване строителството на автомагистралите „Хемус“, „Струма“, „Европа“ и скоростният път Видин-Ботевград, като имаме и нови проекти, по които смятаме да работим – поне един мост на Дунава и поне два тунела.

Водещ: Това въпросният мост при Силистра – за него ли става дума?

Гроздан Караджов: Пет са локациите, които са в споразумението между България и Румъния от 2019 г. От тези пет локации засега споразумението казва, че ще се избере една. Засега те стоят равностойно, но като че ли надделява мнението за втори мост при Русе. Въпреки това, не искам да…

Водещ: Да, още сте в ранен етап.

Гроздан Караджов: Да, не искам да давам мнение. Възможно е по-нататък с румънската страна да се достигне до разрешение за втори и трети мост. Без тяхно разрешение, не бихме могли да започнем дори да проектираме.

Водещ: Ясно. Добре, а каква е програмата максимум?

Гроздан Караджов: Естествено, да завършим магистрала „Хемус“, което е много малко вероятно да стане в този мандат, поради наследените проблеми; да завършим Видин-Ботевград, което е много вероятно да се случи в този мандат; да завършим и последното парче от автомагистрала „Струма“, а именно Кресненското дефиле; да започнем магистралата Русе – Велико Търново и да завършим може би почти на границата на този мандат тунела под Шипка, който започва тук буквално до седмици работата по него; и поне един мост, както казах, над река Дунав.

Водещ: Доста амбициозна програма – пожелавам Ви успех. А сега конкретно да преминем, да започнем с тунела под Шипка. Днес излезе някаква информация в медийното пространство, че става въпрос за два, за три тунела – някакви неопределени неща. Бихте ли казали какво включва проектът и какво представлява?

Гроздан Караджов: Първо за проекта под Шипка трябва да внесем това уточнение, че аз в началото, още когато видях проектната документация, а тя не е голяма – състои се от две папки, на самия тунел, бях много изненадан от това, че е само с две ленти. Т.е. една лента в едната посока и друга – в другата посока. А пък като всеки българин, тунелът под Шипка за мен е тунелът с голямо „Т“.

Водещ: Да.

Гроздан Караджов: И направих едно непремерено изказване, че този вариант трябва да се канселира и трябва да се увеличи, т.е. да стане четирилентов почти. Но за съжаление, този проект е започнат като двулентов път, мостови съоръжения и т.н. Един дълъг 23-километров обход на град Габрово достига до мястото, където ще бъде тунелът, и няма как този проект да бъде увеличен тепърва. На второ място, ако ние започнем да пипаме по този проект, ще трябва да върнем парите, които сме получили за отминалите четири етапа на проекта, така че това е и мечтата на габровци, а въобще на Северна, на Южна България да могат да пътуват, това ще е първият възможен такъв тунел, който да влезе в употреба и да свърже Северна с Южна България. По отношение на следващите възможности се появява една празнина и тя е следната: ние проектираме и дори е доведено до проведен търг за инженеринг за проектиране и за изпълнение на първите две секции от магистралата Русе – Велико Търново. И така тази магистрала ще пресече магистрала „Хемус“, т.е. ще се оформи една много хубава връзка и възможности в Северна България, каквито до момента няма. След това ще стигне до Велико Търново и там – т.е. шест ленти пристигат във Велико Търново и влизат в две ленти. От там пътят дори през Дряново, от там – през Габрово, по обходния път и да мине, става една бутилка, т.е. става гърловина на бутилка.

Водещ: Да, да.

Гроздан Караджов: Затова вече мислим и имаме някои идейни първи варианти на продължаване на тази магистрала, която да премине през прохода Хаинбоаз, също така известен като Прохода на Републиката.

Водещ: На Републиката, да.

Гроздан Караджов: Там вероятно да се направи втори тунел – ето това е, за което сте прочели, но това са все още идейни разработки, и той да бъде с магистрален габарит, т.е. магистралата да пробие и да дава възможност на търговския трафик, т.е. трафикът, тежкотоварният или рейсовете, да преминават по магистрален габарит. Защото трасето през Дряново и Габрово съвсем не е удобно за тежък и според мен ще се задъхва за тежкотоварен трафик. За съжаление, ако се случи това нещо, ще пренесем тази опасна отсечка между Русе и Бяла в новия сектор, в сектора около Дряново, и това не е добре за безопасността на движението.

Водещ: Да, този участък там, Русе – Бяла, е нещо страшно. Просто имам чувството, че… Не знам. Вие знаете ли на какво се дължи това? На неправилно проектиране на пътя ли, на маркировка, на пътни знаци, на… Това място е някакво обречено такова, ужасяващо.

Гроздан Караджов: Основно на това, че е тесен път. И когато един – дали от едната, дали от другата страна, имате една лента. На места те са три ленти, но представете си – три или четири ТИР-а карат един след друг. Това са над 60-70 метра, които Вие трябва да изпреварвате.

Водещ: Ужас, да.

Гроздан Караджов: Представете си колко дълга отсечка трябва да има пред Вас, за да имате сигурността, че няма да се блъснете челно в друга кола. И изнервените шофьори, карайки зад ТИР-ове, без никаква видимост, особено когато вали и когато има и мъгла, представете си каква огромна предпоставка е това за пътнотранспортни произшествия. Заедно с Кресна те са в челото, тези две отсечки са в челото по най-много пътнотранспортни произшествия, отсечки с най-много пътнотранспортни произшествия. Това е. И аз затова се притеснявам да не се случи същото.

Водещ: Същото, да.

Гроздан Караджов: Защото смесването на товарен трафик, едно платно и лекотоварни автомобили води ето до това, тази ситуация.

Водещ: Ясно. Като казахте Кресна, Кресненското дефиле – каква е позицията на министерството относно доизграждането на автомагистрала „Струма“?

Гроздан Караджов: Моята позиция е много разумна към момента. Ние имаме съгласуван т.нар. ОВОС, т.е. Доклад за оценка на въздействието на околната среда. Той ясно указва, че едното платно, едната част на магистралата, платно с три ленти, ще преминава долу в самото Кресненско дефиле, а другата част ще мине върху западните склонове на Пирин. Той е утвърден и ние бихме могли да стартираме работа по него. Въпросът е, че от екологична гледна точка, както наскоро излезлият доклад на Бернската конвенция, която е много критична към този вариант, аз имах среща и с екологичните организации – те имат своите добри аргументи. И когато се говори, че регионалният министър трябва да натиска за пътищата, да стават все по-бързо, това е вярно, но също така не можем и да се абстрахираме от това, че природата трябва да се опазва и че искаме за нашите внуци, вие и аз искаме да оставим това, което и ние сме намерили.

Водещ: Да.

Гроздан Караджов: Така че в момента сме се споразумели с министъра на околната среда и водите да направим три работни групи, той – една, аз – две; тези работни групи да излязат със становища както по екологичното решение, така и по социално-икономическото решение, така и по чисто транспортното решение на трите варианта, които съществуват, и да ни посъветват какво да направим. Така че може би още месец или два забавяне, да го наречем условно – то наистина е условно това забавяне, през което време ще стане ясно кой е вариантът, и смятам, че веднага след това ще пристъпим към работа.

Водещ: А идеята е всъщност в едната посока да е долу, в другата посока да е горе, или?

Гроздан Караджов: Утвърденият сегашен вариант е точно така – да се използват двете ленти на сегашното шосе и да стане то посока на юг към Гърция, а на връщане северната посока да мине по склоновете, като мисля, че има няколко, мисля, така по картата мога да ги определя, че са няколко километра между тия – може би 4 или 5 км между тези две трасета.

Водещ: Да.

Гроздан Караджов: Едното е високо, другото е ниско. Еколозите обаче смятат, че толкова много трафик долу в ниското, където живеят много уникални животни – има книги, изписани и снимани, както и растителни видове, ще навреди. Аз пак казвам, не съм специалист, не съм експерт, но съм склонен да чувам всичко, което ми се казва от експертите.

Водещ: Разбра се, да. Сега да поговорим за тол таксите.

Гроздан Караджов: Да.

Водещ: Какво предлагате Вие с тази система на тол таксите? Как да се някак си равнопоставят ли, как да го кажа, тежкотоварните, лекотоварните автомобили?

Гроздан Караджов: Според мен – и аз няма да прибързвам да вадя цифрови предложения – според мен има тежка несправедливост по отношение на гражданите на България и това кой ползва пътищата и кой  плаща. В момента рациото, т.е. съотношението в плащанията е следното: всички ние – аз и вие, плащаме винетки, за да ползваме цялата мрежа от 20 000 км в България. Товарните автомобили заплащат само за магистралите и за първокласните пътища, които са общо 3000 км. В същото време чрез уредите на тол системата ние можем и знаем точно колко километра от второкласната пътна мрежа се ползват от превозвачите. И това е значителна част от тази пътна мрежа се ползва, като те заплащат, за разлика от нас, нула.

Водещ: Нищо не заплащат за това ползване?

Гроздан Караджов: Нищо. През 2020 г., когато още Световната банка е направила модела, и този модел, между другото, е в цяла Европа – например в Австрия, в Германия, в Унгария, ако щете, в Сърбия, се заплащат такива такси, че гражданите заплащаме 1/3 от необходимите пари за поправка и ремонт или поддържане на пътищата, а 2/3 – от тежкотоварния трафик. Защо? Ами, този, който уврежда повече настилката, по-тежкият, и който цапа повече – повече изгорели газове, е нормално да заплаща повече.

Водещ: Логично, да.

Гроздан Караджов: И в цяла Европа 1/3 е делът на нас, гражданите, 2/3 е това. В България тези две шапки са разменени. Ние плащаме 2/3 от сумата и 1/3 се плаща от тежкотоварния трафик. Най-абстрактно моето предложение звучи така: да върнем справедливостта, всеки да си поеме неговата тежест и който ползва, да плаща. Затова и моето предложение е… Утре започват първите разговори с тях, аз отивам там, за да ги чуя и да ги изслушам превозвачите в България, техните съсловни организации, да чуя всичко, което имат да ми кажат, включително и да ме наругаят, но ще им кажа тези неща. Ще им кажа, че не е справедливо повече българският гражданин… Имаше тази отсрочка от 2020, 2021 – 2022 г. сме вече. Пандемия, независимо какви условия са, аз мисля, че трафикът значително се възстанови, бизнесът потръгна, КОВИД не засяга чак толкова много превоза на товари.

Водещ: Да.

Гроздан Караджов: И ние това го засичаме с уредите на тол системата, с камерите на тол системата. Време е, време е справедливостта да се върне.

Водещ: От това, което казвате, разбирам, че всъщност, след като ще се срещате с тях, т.е. те не са били съгласни, имат някакви техни аргументи?

Гроздан Караджов: Ами, не знам.

Водещ: Аха, не знаете.

Гроздан Караджов: Затова ги каня. Надявам се, че – ще прозвучи наивно и то така е, наивно е – надявам се, че утре те ще дойдат и ще кажат „Всъщност ние благодарим на българското общество и на българските граждани, че направиха тази отсрочка“. Но поддръжката само на пътната мрежа на България струва 1,2 милиарда – това е планирано в бюджета, само за поддръжка, без основния ремонт, без ново строителство, без рехабилитации, които струват още толкова, условно казано. А досега се събират 450-460 милиона лева за 2021 г. Значи нещо не е като хората.

Водещ: Сметката не излиза, да.

Гроздан Караджов: И се надявам те да ни кажат: „Господин министър, надявам се да се промени нещо и то трябва да е в полза на гражданите“.

Водещ: Един въпрос от зрител ще Ви задам относно винетките. Росен Салтиров Ви пита: „Имам закупена винетка, но въпреки това имам две глоби от по 70 лева, защото номерът на МПС-то ми, вместо СО е С0. Подадох си заявления за коригиране на винетката, но въпреки това, че съм изряден и съм платил годишна винетка към АПИ, ми казаха, че нито мога да удължа действието на винетката, и трябва да си платя глобите на вече закупената винетка. Как е възможно такова кожодерство на българския народ, след като съм си платил годишната винетка и съм подал заявление за корекция и я коригираха? Защо имам две нарушения при валидна годишна винетка? Благодаря“.

Гроздан Караджов: Сега във въпроса се съдържат два въпроса, искам да отговоря на първия. В цял свят отговорността за това как ще си въведеш номера – както и ние тук, като паркираме в София, в „Зелена“ и „Синя“, знаете, ако объркаме номера, ни взимат 30 лева за това, че сме го объркали. Това е правилото. Също така тол системата предлага и дава възможност при закупуване да отидете на гише – има над 1500 съконтрагенти, т.е. по договор, които предлагат услугите на тол системата, и там вече служителят отговаря за точното въвеждане на винетката.

Водещ: Да.

Гроздан Караджов: Тази услуга е не заради нашите хора, но и заради чуждестранните шофьори, които преминават през България, и върши работа. Но отговорността е на този, който въвежда. Вторият въпрос – той е много по-интересен и аз искам да го разясня малко по-добре за Вашите зрители. Има следния проблем и аз го откривам от тези приемни, които всяка събота имам с граждани, и виждам, че той се повтаря. Вие сгрешавате винетката си, номера на колата си върху винетката, обаче продължавате да карате. Не получавате глоба, минава месец, минава два – имам един случай с 6 месеца, и на шестия месец получавате първата глоба. Разбирате, че сте сгрешили, отивате, както той е направил, сменяте винетката и вече си слагате нормалната винетка. И изведнъж започва да пристига глоба след глоба, след глоба, защото през всичките тези 6 месеца, преди да сте получили това свое писмо, с което Ви се налага глоба…

Водещ: Вие сте пътували с колата, да.

Гроздан Караджов: Вие сте си пътували и сте си мислели, че сте с нормална винетка.

Водещ: Ужас, да.

Гроздан Караджов: И сега тук има един законов текст, който не дава възможност на тол управлението да признае това за грешка обективна, т.е. независеща от Вас и от Вашата воля, и да Ви върне, или най-малкото да не Ви начисли тези глоби. Въпреки това го намирам за крайно несправедливо и съм възложил – работи се върху текст, промяна в закона, която да даде възможност за справедливо уреждане на тия отношения. Очевидно, че забавянето от издаването на наказателния фиш до получаването му по пощата не е проблем на човека, който…

Водещ: Да, да, да.

Гроздан Караджов: Да, той е един организационен проблем, пак по Закона за обществените поръчки – провежда се обществена поръчка кой да разнася пощата, тя се обжалва, после пак се обжалва и така минават едни шест месеца. И всичките тия хора са ето на този хал. Затова държавата трябва да си поеме ролята, справедливостта тя трябва да я брани. И съм възложил, ще има някакво справедливо решение по тези въпроси на гражданите, които са си изпатили.

Водещ: Добре, сега да Ви попитам – преди няколко дни всъщност Вие излязохте с едно изявление, че автомагистрала „Хемус“ няма как да бъде готова до 2024 г. Първо да започнем от това кой и кога е казал, че автомагистрала „Хемус“ ще бъде готова до 2024 г.?

Гроздан Караджов: Имало го е като предизборно обещание, чували сте го в предизборната борба. Аз намирам това за нормално – всеки обещава по време на предизборна борба, после идваме ние, които трябва да изпълняваме…

Водещ: Да свършите работа.

Гроздан Караджов: И аз затова направих едно онлайн събиране на ръководния състав на Агенция „Пътна инфраструктура“ и там минахме пред всички граждани на България в режим „планиране“, минахме през всички срокове и стана ясно, че автомагистрала „Хемус“ и към днешна дата няма проекти. Т.е. може би до 2024 г. са могли да я нарисуват, но в никакъв случай не да я построят.

Водещ: Да, да се осъществи, да.

Гроздан Караджов: Така че да, нека да вярваме на експертите, това не е мой срок, казаха го експертите от АПИ. Те са същите, които са били и тогава. Не вярвам тогава да са излъгали, а пък сега да казват истината. Та, за срока – толкоз.

Водещ: Ясно. А плановете ви какви са за автомагистрала „Хемус“?

Гроздан Караджов: Аз го казах в самото начало. Автомагистрала „Хемус“ има два много тежки порока в договорно отношение. Едното е, че е използвана една процедура – инхаус, т.е. вътрешни възлагания. Една фирма има за собственост друга фирма, която може да извършва определена дейност, и вместо да прави по Закона за обществените поръчки възлагания, тя си е дала на своята си фирма и тя я изпълнява. Хубаво, но тази дъщерна фирма, която се казва „Автомагистрали“ ЕАД, не е имала към този момент и към момента няма възможността да изпълни, защото законът е изисквал поне 80% от работата тя да може да я направи сама. Тя не е можела, прави го с подизпълнители, с един такъв малко трикаджийски начин – възлага договори за наем на техника, договори за покупка на материали, но това не е договор за строеж на магистрала.

Водещ: Да.

Гроздан Караджов: И съответно тези съконтрагенти, тези други фирми, които изпълняват, те не носят никаква гаранция за построената магистрала „Хемус“. Вторият порок е, че в два от участъците са строили без да имат проекти и строителни книжа, т.е. имаме наличие на незаконно строителство. И въпросът е как да продължим напред. Вариант №1 – прекратяваме тези порочни незаконни договори, естествено, плащаме неустойка от 15% върху 4 милиарда и спираме работата, правим нови ЗОП процедури, губим още две години и пак продължаваме да строим. За мен като регионален министър това е крайно неприемливо. Затова единственият вариант е върховният орган, този, който държи властта в България – Народното събрание, със свое нормативно решение, или ако трябва да се нарече „закон“, един единствен специален закон, който да каже: да, незаконни са тези договори, да, незаконни са тези няколко строежа, но предвид загубите, които ще понесе цялото общество – защото това са нашите пари…

Водещ: Да, да, да.

Гроздан Караджов: Не ги мислете като на този министър или на онзи министър.

Водещ: Не, не, не.

Гроздан Караджов: Допусната е политическа и законова грешка. Трябва ли ние всичките да платим? Ами, по-добре парламентът да каже да се продължат тези процедури и по най-бързия начин това нещо да се завърши, да се затвори веднъж завинаги и да гледаме напред. Като тук още нещо ще кажа, което е следното нещо. Поради повдигането на цените, т.е. поради инфлацията на строителните материали нещата се обърнаха. Сега фирмите изпълнителки с неизпълнение чакат…

Водещ: Чакат договорите ли за изпълнение?

Гроздан Караджов: Чакат да ги прекратим.

Водещ: А, да ги прекратите.

Гроздан Караджов: За да си получат неустойките. Те вече нямат сметка да ги изпълняват.

Водещ: Изгода да ги правят, да.

Гроздан Караджов: Следователно, аз, като регионален министър ще посъветвам народните представители по изключение да продължим, да продължим, защото е в изгода на обществото.

Водещ: На обществото. Добре, да ни кажете за ремонтите. Има ли пари за ремонти по пътищата и кой ще осъществява контролът?

Гроздан Караджов: За първи път най-много пари за ремонти са заложени в сегашния бюджет. Аз естествено паля свещ всеки ден да мине този бюджет, защото досега за пътища такъв жест от страна на цялото правителство не е имало – да се предложат такива суми. Това е изцяло разбирането на цялото правителство, че пътната мрежа е в ужасно състояние. Няма народен представител, няма кмет, няма дори български гражданин, който да не е свидетел на това нещо. И затова тази година сме заложили за ремонт по т.нар. Програма за текущ ремонт, която е 1,2 милиарда лева – тя си е стандартна за всяка година. Но имаме и още толкова приблизително пари, които са за основни ремонти – за първи път. Следващия месец ще се пуснат, тъй като те са свързани със строителни книжа и разрешения за строеж – следващия месец започваме да пускаме обществени поръчки за ремонтиране на участъци. Тези участъци, мисля, още преди месец ги публикувахме…

Водещ: Да.

Гроздан Караджов: И стоят още на страницата. Събрахме близо 500 предложения от гражданите за това в техните райони, най-важният път на всеки човек му е пътят, дето минава покрай къщата.

Водещ: Да, естествено, да.

Гроздан Караджов: Така че нека всеки да прецени кой е предложен, дали има по-развалени, по-опасни за безопасността на хората пътища. В момента обработваме тези предложения, да видим къде и как можем да направим – тъй като тази програма е за четири години, ще можем да разместим някои пътища, да минат в по-ранен приоритет, други – в по-късен приоритет. Но за първи път, както се шегувам, тази година ще пуши асфалт из държавата.

Водещ: Надявам се обаче и контролът да е ефективен.

Гроздан Караджов: Контролът – да го решаваме по следния начин. На първо място, ангажирам неправителствените организации в сектора – има Институт за пътна безопасност…

Водещ: Точно щях да Ви попитам, да, да.

Гроздан Караджов: Европейския център за безопасността на движението.

Водещ: Точно щях за тях да Ви попитам, да.

Гроздан Караджов: В момента финализираме разговори с тях, да поемат експертна роля както в подготовката сега на условията, които ще са за качество на приемане на ремонтите, т.е. ние отсега залагаме условията, по които ще се приемат ремонтите.

Водещ: Да.

Гроздан Караджов: И след това ще участват в издаването на тези ремонти, в приемането не само на пътната настилка, т.е. сцеплението, което е най-важното за безопасността, но и светлоотразителността на вертикалната маркировка, на знаците, светлоотразителността, но и трайността на положената хоризонтална маркировка, на мантинелите – там, където ще има ремонтиране на мантинели, за всеки път е различно. Така че тези организации ще приемат качеството. А иначе още не съм разговарял с тях, но имахме среща за тази седмица и може би днеска щях да ви кажа, че сме си стиснали ръцете, но тя се отмени по тяхна молба за другата седмица. „Трансперънси Интернешънъл“ – това е организация, която по целия свят сключва пактове с организации, които правят големи инфраструктурни процеси, и надзирават целия процес: от обявяването на обществената поръчка до присъждането…

Водещ: До готовия проект.

Гроздан Караджов: До присъждането и после самото изпълнение. Тя следи за това има ли данни, има ли сигнали, че се разменят някакви пари под масата. Това са най-добрите световни практики. Ако някой друг излезе с по-добри идеи, съм склонен да ги чуя, склонен съм да ги предложа, защото парите, които ще похарчим за този контрол, са незначителни, на фона на тези 2 милиарда и нещо, които ще дадем за ремонти.

Водещ: На фона на всичко останало, да.

Гроздан Караджов: По-добре е гражданите също да имат гаранция, че първо – не се крадат тези пари, и второ – че… а това е свързано с качеството след това на ремонта. Напатили сме се от лошо качество и няма да подценя тази част от задачата.

Водещ: Добре. И последен въпрос. Знаете ли за проблема с мангановата вода в Брестовица? Тъй като аз и преди да започнем предаването, Ви казах, че от декември 2020 г. ние в това предаване периодично каним хора от Гражданско сдружение „Живот за Брестовица“ и следим как се развива техният проблем. Бихте ли им съдействали, за да може това нещо да се разреши докрай, тъй като и до ден днешен хората са на водоноски?

Гроздан Караджов: Няма как да не знам за големия проблем на хората от Брестовица, защото Тошко Йорданов, като депутат и от този район, може би едно от първите неща, които съм чул откакто има правителство, това е за Брестовица.

Водещ: Да.

Гроздан Караджов: И естествено сме си понаписали домашното. В ход е една процедура по оценка. По първи данни – позитивна е оценката за едно ново водохващане в района на село Йоаким Груево, което е в Община Стамболийски. Това е най-близкият такъв водоизточник, който можем да намерим, като първите проби, които имаме, са за добра вода, вода без замърсители. Съответно трябва сега местното ВиК в Пловдив – ВиК-Пловдив се казва, между другото, да си направи проекти. За съжаление, минава през проектиране, строително разрешително, ОВОС отново, т.е. може би ще отнеме година, година и половина те да се изходят…

Водещ: Ужас.

Гроздан Караджов: Ами, такива са законите.

Водещ: Ясно, да, разбирам.

Гроздан Караджов: И аз всеки ден тази дума – ужас, я казвам поне по 10 пъти. Не искам тук сега да се оплаквам, но то не са съгласувания с дружества, като електричество, вода, какво ли не…

Водещ: Да.

Гроздан Караджов: За да прокарате един път, трябва да съгласувате с над 20-30 институции или дружества. И за съжаление, когато вода прокарвате, пак е същото – тръбопровод. Да, може би хората седят на водоноски, но няма как и няма сила в държавата, която да каже „Абе хайде, поне за тази работа дайте да го направим, пък допълнително да ги извадим тези разрешителни“. А аз много държа да спазваме закона. Така че ще мине известно време, през което те трябва да го проектират, съответно да внесат предложения за финансиране. Имаме готовност да финансираме довеждащия водопровод, помпена станция и т.н., които ще закарат водата не само в село Брестовица, но и в село Кадиево, където е подобна ситуацията.

Водещ: Да, Кадиево, да.

Гроздан Караджов: Точно така, да, запознат съм. Няма как, пак да кажа – Тошко Йорданов това ми го е сложил като значка на ревера и аз ще си напиша домашното.

Водещ: Много се радвам това, което ми казахте. Ние, въпреки всичко, ще продължим да каним хората от Брестовица, за да ни разказват как вървят нещата. И последно, бих Ви помолила да кажете на гражданите за Вашия приемен ден и часовете, в които приемате хората с въпроси, предложения, оплаквания.

Гроздан Караджов: Моите приемни дни са в събота, в почивен ден, за да могат хората свободно да дойдат.

Водещ: Да.

Гроздан Караджов: Той започва в 9.00, свършва в 14.00 или около 14.00 часа, когато свършим, като има дълъг лист на чакащите.

Водещ: Предполагам, да.

Гроздан Караджов: Този лист си стои някъде около 200 души, т.е. до след юли имам, защото някъде между 12-14 човека успявам на ден.

Водещ: Да, то чисто физически няма как повече, да.

Гроздан Караджов: Да, няма. По-малко от половин час, като не обърнете внимание на хората, то няма как да се помогне дори.

Водещ: То няма смисъл, да.

Гроздан Караджов: Да. Така че има си обявен имейл, телефони, на които могат да се запишат, но трябва и търпение, защото сам човек няма как, каквото и да правя, това е. А пък неделята – малко и за семейството човек трябва да мисли, няма как съвсем да се абстрахираме от живота.

Водещ: Разбира се, да. Аз смятам, от това, което чух от Вас, смятам, че добре сте започнал да правите нещата. Мога да Ви пожелая само успех и да Ви стискам палци за програма максимум.

Гроздан Караджов: Благодаря Ви, дано да…

Водещ: Дано. Разговарях с министъра на регионалното развитие и благоустройството г-н Гроздан Караджов.