Интервю със заместник-министър Нанков, Дарик радио

Водещ: Зам.-министъра на регионалното развитие Николай Нанков включваме сега в предаването, за да научим кои от свлачищните райони в страната са най-сериозно засегнати, активизирани след последните валежи, и какво предприема държавата. На път е зам.-министър Нанков, така че разчитаме на добра телефонна връзка. Здравейте.

Николай Нанков: Здравейте на вас и на вашите слушатели.

Водещ: Да започнем от данните, които при вас постъпват чрез поделенията на „Геозащита”. Виждаме на репортажите на място, в почти цялата страна в различни точки има проблеми със свлачища, но ако трябва да обобщим, на колко места в страната свети код „червено” за свлачища и къде е най-критично положението?

Николай Нанков: Започвам с това, че регистрираните свлачища в момента в страната са почти 2000 – 1850 е техният брой, с обща площ над 207 хиляди декара. Ситуацията в последните няколко седмици с обилните валежи активизира и нови такива, основно в Черноморския регион, област Варна. Но не по-добра е ситуацията и в Смолянско и Кърджалийско.

Водещ: Казвате нови. Това означава, че сред тези, за които научаваме проблеми тези дни, това не са стари свлачища, а нови точки, които тепърва ще бъдат регистрирани от експертите.

Николай Нанков: Точно така. Имаме активизирани нови свлачища, имаме и раздвижване на земни пластове в досега регистрирани, частично укрепени (...)

Водещ: Това не говори добре. Ако не греша, преди две години разговарях с ваш предшественик в Министерството и бяха 1600 свлачищата, значи за 2 години, с близо 400 грубо е нараснал броят им. Всичко това поставя на сериозно изпитание и експерти, и държава. Да кажем има ли и какъв е заделеният ресурс тази година в бюджета – знаем, че е скъпо и проучването, и укрепването.

Николай Нанков: Точно така. И експерти, и държава, и общини. Поставени сме пред една сериозна обстановка, за която, за съжаление, трябва да изготвим и да приемем национален дългосрочен документ – програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Р. България. За съжаление политиката в сектор геозащита, политиката по превенция и ограничаване на последствията от свлачищните процеси. Една от причините е голям дефицит на финансов ресурс, отново повтарям, за съжаление. Има няколко възможности, няколко финансови инструмента, с които боравим ние и съответните компетентни (...) и общини. На първо място е нашият бюджет. За 2015 г. имаме 1,250 млн. лева – малко по-голям бюджет от 2014 г., когато за превантивни дейности е имало 850 хил. лева. Част от тях ние предоставяме чрез договори по рамково споразумение с трите геозащити – Геозащита Варна, Плевен и Перник, за (...) устройство на територията. И освен това се извършват и първоначалната геотехническа експертиза и геоложка експертиза в свлачищните райони. Отделно от ресурса на нашето министерство, има още няколко външни източника, които биха могли да бъдат използвани. Единият от тях е Фонд „Солидарност”, който, знаете, е от ЕК, но той не е предназначен изцяло и единствено за геозащитни мероприятия и превенция на свлачищата. На второ място това е ОП „Околна среда” 2014-2020 г., където специално за свлачищни райони, за минимизиране на риска от свлачищните процеси има бюджет от 19,7 млн. евро, които ще разходваме през нашето министерство, през Агенция „Пътна инфраструктура”, която ще бъде бенефициент в частта на свлачищните отсечки и свлачищните райони, касаещи пътни отсечки и общинска пътна инфраструктура. И като четвърти, немалък източник, това е междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане. За 2015 г. бюджетът ѝ е около 60 милиона лева. Но отново, по примера и на Фонд „Солидарност”, това не са средства, предназначени само за укрепване на свлачища и превенция, а за всички действия, природни катаклизми – и наводнения, и не дай си боже, земетресения, и предотвратяването на щети от всякакъв вид природни бедствия.

Водещ: От това, което казвате, под 2 милиона са онези средства, които стигат пряко до трите Геозащити, които на терен и реално работят по темата укрепване, превенция и т.н. И излиза – аз поне, ако съдя от парите, отпускани в предходни години, това е сума, която стигна основно за – с извинение да го кажем – наблюдение. Без да подценявам дейността по наблюдение, но...

Николай Нанков: една корекция само да вметна. Дейността на Геозащита не е свързана с конкретни укрепвания и конкретни монтажни ремонтни дейности. Тя е свързана със задължението, което има, по мониторинг на свлачищата и на свлачищните райони, и съответно изготвянето на регистър. Вие в началото зададохте въпроса къде светва червения цвят в картата – това е благодарение на Геозащита. И отделно от това, цялата инженеро-геоложка и геозащитна работа по приотизирането на най-значимите, на съответно най-нуждаещите се от укрепване свлачища. Същинската част по превенцията, по укрепването на свлачища, се финансира по линията на институциите, които преди малко споменах. Може би трябваше да допълня като пети такъв възможен източник, това е създаването на бъдещия катастрофичен пул, който ще касае и ще подпомага онези частни основно имоти, които попадат в свлачищни райони и са претърпели последствия от активна свлачищна дейност.

Водещ: Твърде сурова и все още на етап за пореден път подновена е тази идея, обсъждане имам предвид, с катастрофичния пул. Не се знае докъде ще я докараме...

Николай Нанков: Дай боже, до успешен край.

Водещ: Да, но много въпросителни има и сред хората, и в медиите, за какво точно ще се използват тези средства – за превенция или за конкретно покриване на щетите на пострадалите при бедствия и подобни процеси. Тази тема наистина изисква отделен разговор и отделна дискусия. Но понеже казахте, че Министерството разработва тази национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата, аз помня, че имаше една стара национална програма, тя беше приета през 2006 г. и тя предвиждаше приоритетно да се укрепят и да се изследват 117 рискови свлачища.

Николай Нанков: Точно така.

Водещ: Знаете ли каква част от програмата е изпълнена и какво пък вие залагате на базата на тези 117?

Николай Нанков: Да не конкретизираме цифрата 117 за меродавна за проблемните свлачища в страната. Те са много повече. Нуждаещите се от спешно укрепване и от конкретни геозащитни мероприятия. Но няколко думи за националната програма. Разработена е през 2014 г., тече нейната актуализация и в много скоропостижни срокове трябва да бъде приета от МС. Тя е със средносрочен хоризонт на действие – 2015-2020 г., като в нея има набелязани мерки и дейности, които, повтарям, актуализираме към момента на база и на събитията от последните седмици и месеци. В краткосрочен план 2015-2017 г. е осигурено финансирането, и мерки дългосрочно – до 2020 г. да намалим въздействието на свлачищните процеси. Не искам да звуча скептично, но ресурсът, който е наличен и по линията на европейско, и по линията на национално финансиране към момента е твърде ограничен, за да постигнем едно глобално разрешаване на процеса. Това не е нещо ново – (...) мероприятия като национална политика, казах и преди малко, винаги са били провеждани в един сериозен дефицит на финансов ресурс. Ние се опитваме да осигурим и външно финансиране, за да може накрая в процентно отношение да повишим, в пъти дори, активните дейности по конкретни свлачищни райони и конкретни активизирали се в последните месеци, а и стари такива свлачища. Да не говоря така, просто да кажа някои неща може би и в конкретика. В конкретика предвиждаме министерството още в среда та на тази година с (...) на ОП „Околна среда” да подаде апликационна форма за полагаемия си по оперативната програма ресурс, който ще достигне нашето министерство, като (...) мероприятия, за да може приоритетно да насочим тези 19 млн. евро към най-нуждаещите се, в това число на територията на страната, естествено приоретизиране на база веднъж мерките за националната програма, втори път – анализът, който изготвят на ежегодна база (...) защитни дружества. Една база за сравнение, свлачищата в страната, например това в Оряхово, в Дунавския регион, чието укрепване по прогнозни стойности в разработената проектосметна документация от Геозащита-Плевен, ще е на стойност минимум 45 млн. лева.

Водещ: Едно свлачище?

Николай Нанков: Едно свлачище. Свлачището във Варна _ Трифон 3арезан, 3латни пясъци, да не ги изброявам всички, всяко едно от тях ще е на стойност също няколко десетки милиона лева. Това го давам като пример, нека всички си дадем ясна сметка какъв е реалният ресурс, който е необходим, и с какъв ресурс ние разполагаме. Убеден съм, пак казвам, с добра координация, с воля ще търсим и други средства за финансиране, тъй като свлачищните процеси ще се задълбочават в бъдеще на база на климатичните промени, а и на ред други негативни фактори.

Водещ: Това и друг път е коментирано, че всъщност щетите, които нанася едно свлачище, се оказват в пъти по-малко, макар че да не дава Господ и жертви да вземе един подобен процес и такова събитие, но са в път и по-малко от нужните средства за укрепването на този терен. Всичко това ли, както се казва, блокира дори икономическата обосновка да се намира и допълнителен ресурс, не говоря за заеми, но за и не, за да се свършат тези задачи в най-рисковите зони?

Николай Нанков: Това е един от моментите, ние не трябва да подхождаме само от икономическа пазарна гледна точка. Да, абсолютно права е вашата логика и изводът, който направихте, но ще се повторя – не трябва да изхождаме само от пазарна гледна точка. В случая говорим и за социален елемент, в случая говорим и за домовете на българските граждани, в случая говорим и за косвен негативен ефект, който се причинява от например прекъсването на един републикански или общински път от активизирало се свлачище.

Водещ: Да, все п-често става това.

Николай Нанков: Точно така, за съжаление. Косвените финансови, икономически и социални загуби са в пъти повече от тези, които могат да бъдат изчислени като преки щети. Така че национално отговорната политика тя е насочен основно към превенция. Всички си давам ясна сметка, че превантивните дейности костват много по-малък финансов ресурс, вместо да стигнем до белята, после да я оправяме, това ще коства и сериозен финансов ресурс, не дай си, Боже, и човешки, животи, здравето и енергията на хората. Така че трябва да насочим усилията към превенция на свлачищните процеси, а там, където имаме вече активизирали се такива, да ги укрепваме. Мога да дам един много негативен пример, ако позволи времето, естествено, и ако имате желание.

Водещ: Да кажем накратко, да.

Николай Нанков: Ще дам един пример, аз не искам да се превръщам в съдник, камо ли пък да коментирам решение на съдебната система. Но имам пример със свлачището Св. Никола, отново Варненска област, където стечение на няколко години е изграждано геозащитно съоръжение, укрепване на това свлачище. Наистина при, предполагам, тогава неиздадено по законоустановения начин разрешение за строеж. Това разрешение за строеж е обжалвано в течение на времето. ВАС се е произнесъл с решение на последна инстанция за обявяване на нищожно на това разрешение за строеж и със задължение на органите на ДНСК и Софийска администрация да премахнат това геозащитно укрепително съоръжение. И си давам ясна сметка, ако сега ние премахнем това геозащитно съоръжение, не добър пример за държавност в България, ако премахнем това съоръжение, утре кой би бил виновен за това, че ен на брой къщи и частни имоти ще потънат в морето, най-общо казано.

Водещ: Това е предписание на съда, което е актуално с днешна дата?

Николай Нанков: Да.

Водещ: налага се на база решението?

Николай Нанков: Точно така.

Водещ: А органът, който трябва да го изпълни, кой е?

Николай Нанков: ДНСК, както винаги лошата ДНСК, в кавички казвам.

Водещ: Която може да бъде санкционирана, ако не събори това укрепително съоръжение, разбрах ви. Аз се надявам всички институции в тази държава, пък съдът, да бъдат достатъчно активни, за да видим наказани инженери и експерти, изобщо длъжностни лица, които са издали разрешителни за строеж в зони, в които не трябва да се строи.

Николай Нанков: Това е другият много сериозен проблем.3наете, нормативно възложено на МРРБ е разрешаването на строежи в (...) допустимите норми в свлачищни региони. Съгласно чл.6, ал. 3 и 4 от 3УТ. Там също в течение на годините сме се натъквали на какви ли не закононарушения. Една от основните причини за активизирали се и толкова обхватни като явление, като площ, а и като щети, свлачища в Черноморския регион, особено в Бабинско, е именно тази – разрешаването на строителство в свлачищни райони.

Водещ: Да ви върна към това, за което стана дума, и стратегията, и погледа ви по-общ върху картинката в страната и картата с червените точки, както се опитахме да сравним в момента ситуацията. Кажете, ако не са 117, колко са най-общо казано онези рискови свлачища, за които с особено внимание, с бърза скорост трябва да се търсят и средства и да се действа?

Николай Нанков: Приоритизирането на най-спешните и неотложни за 2015 г. на база тези 117, на база и на последно активизирали се в последните месеци, а и през 2014 г., която беше една дъждовна година със сериозни предпоставки за активизиране на свлачищни процеси, ще е ясна точната информация след обстойния анализ на геозащитните дружества., надявам се до месец да може да имаме и точна представа за онези, които са най-спешни и за които трябва да се извършат най-целесъобразни като укрепителни геозащитни мероприятия. Убеден съм ,ч е тук става въпрос за над 200 свлачища, но нека все пак геозащитните дружества да извършат анализа, да извършат мониторинга на база на събитията и активизирали се свлачища и свлачищни процеси в последните седмици и през 2014 г., за да имаме точната бройка. До март-април месец това ще е ясно. Да знаем точно с какъв брой... но не мисля, че бройката е толкова важна, важна е тенденцията, важна е и отговорността на държавата, и на общините, на всяка една институция по въпроса, за да създадем и една национална политика, която да има и достатъчен финансов ресурс. А и парите да не отиват да укрепваме свлачищни райони, в които, така, и икономическият, и социалният ефект не би бил равносилен на вложения финансов ресурс.

Водещ: Хубаво е обаче при следващо наше чуване да имате и към статистиката, най-грубо казано, тя тази статистика не е никак приятна, но да знаем...

Николай Нанков: Тя е динамична, между другото.

Водещ: Да, да. Да знаем и колко българи са засегнати от всичко това. Разбира се, косвените...

Николай Нанков: Над половин милион души, от сега мога да ви кажа. Над 520 000 души живеят в райони с активизирали се или с предпоставка да се активизират свлачищни процеси.

Водещ: Това са пряко застрашените.

Николай Нанков: Пряко застрашените.

Водещ: не говорим за косвено застрашените, когато им пропадне пътят примерно.

Николай Нанков: Точно така.

Водещ: Добре. Вие тази вечер сте на поредна среща в страната за разясняване на санирането. Спорна или безспорна, тази програма, която стартира и ще се случва, иска ми се при един следващ разговор да говорим как именно подобен тип обществени ресурси да бъдат насочвани и за превенция. Струва ми се, че българите няма да имат резерви, когато става дума за влагане на средства в свлачищни региони, диги, рискова инфраструктура, защото докато видим догодина по някое време първата санирана панелка, дано щетите от наводненията не надхвърлят и собствените ни представи за поражения от този тип бедствия. Така да завършим.

Николай Нанков: Съгласен.

Водещ: Благодаря.

Николай Нанков: Благодаря и аз също.

Водещ: Николай Нанков чухте в един разговор за онова, което към днешна дата има като данни и планира като мерки МРРБ във връзка със свлачищата.