Лиляна Павлова: Благодарение на асфалта, идват инвеститорите и хората имат какво да работят

Водещ: Започваме от последното ви посещение в Ямбол. Как намирате обновен с евросредства и нови проекти този град?

Лиляна Павлова: За моя радост, Ямбол, освен в този прекрасен слънчев ден, където видях много хора, много деца, открихме и обновения парк на града с една огромна и прекрасна детска площадка, която съдържа сама в себе си четири вида съоръжения за всички възрасти. Тя наистина е едно много голямо съоръжение, отговарящо на всички, бих казала, изисквания за безопасност на детските площадки. Паркът е обновен, прекрасен проект за инвестиция от 3 милиона, така че бих казала градът все по-добре ще изглежда във времето. Безспорно, по този парк има още много какво да се направи, още много какво да се желае. Дълги години той е бил превърнат почти в...

Водещ: Сметище.

Лиляна Павлова: Повече от сметище, бих казала, има много да се доразчисти парка, да се доразшири, алеите да се оправят, велоалеи да се направят. Това е следваща фаза на този проект и аз се надявам, че Ямбол вече набра сили и капацитет и ще кандидатства за ново финансиране, за да може тази инвестиция да бъде довършена и да бъде все по-хубава за жителите на Ямбол. Освен това Ямбол е бенефициент по оперативната ни програма с проекти за над 23 милиона, които проекти определено променят облика на града. Оттук нататък Ямбол ще има възможност да участва и в програмата ни за саниране и обновяване на жилищните сгради, нещо, което допълнително ще обнови облика, а и с голямата инфраструктура, която се изгражда в региона, и най-вече магистрала „Тракия”. Вече 70 километра нова магистрала са готови. Разстоянието София – Ямбол вече става, както беше едно време, до Пловдив се ходеше буквално за, бих казала много кратко време, човек да си свърши работата и да се върне. Сега Ямбол става една достъпна дестинация. Буквално, съвсем скоро това ще е и Бургас. Именно затова смятам, че Ямбол става все по-атрактивно място и за инвеститорите. Ето и в Сливен вече се открива нов завод. В региона се откриват нови производства, нови работни места. Това ще даде възможност хората в региона да имат поминък, да имат работа. Само това може да ни радва. И на всички, които казват, че асфалтът не се яде, мога да кажа, че благодарение на асфалта, благодарение на пътищата и инфраструктурата идват инвеститорите, идват инвестициите, създават се работни места и хората имат какво да работят и имат какво да ядат. Само при строителството на тези два участъка от магистралата над 2000 души работеха постоянно, на моменти 3000. Това означава 3000 семейства са се изхранвали. Това създава заетост, работни места, така че аз смятам, че всичко това е в полза на по-доброто социално-икономическо развитие и на този регион, а то вече е факт! Толкова много деца имаше. Хубавото беше, в парка имаше хора и деца от много поколения, почвайки от бебета, деца, техните родители, техните баби и дядовци. Едни се разхлаждат, други се забавляват. Изключително приятно, бих казала, като атмосфера и обстановка и аз много се радвам за всички ямболии.

Водещ: След като ни нарисувахте такава приказна картина на обновения парк, дали и други градове в страната не следва да продължат по примера на Ямбол по простата причина, че навсякъде градската зона се нуждае от много реконструкция, много инвестиции?

Лиляна Павлова: Безспорно. Ямбол е един от многото градове, в които ние направихме такива проекти за градска среда. Има в София. Открихме проектът в Шумен. Има проект в Бургас. В много градове – в Разград, в Попово. Почти всички големи градове имат проекти за развитие на градската среда, които включваха и обновяване на парковете и на алеите, и на улици, подлези, надлези, множество детски площадки са направени. Това е инвестиция за над 70 милиона лева, която вече е реализирана под формата на проекти за подобряване на градската среда. Добрата новина за всички останали общини, както и за тези, които искат да доразвият своите проекти, е че септември месец ние ще отворим нова възможност за тях по оперативната програма. Тъй като бюджетът на програмата почти изцяло вече е договорен. Ние на практика нямаме свободни средства в програмата и взехме решение, ако имаме спестени средства от търгове или всички спестени средства по проекти, които се реализират по програмата, ще ги насочим именно към такива инвестиции, тъй като те са най - достъпни за хората и пряко оказват влияние върху ежедневния живот на хората в големите градове.

Водещ: Най-благодатни са, дават възвръщаемост във вид на здраве, на спокойствие, на сигурност, ако щете и на щастие.

Лиляна Павлова: Абсолютно. Именно затова ние септември ще дадем възможност общините да кандидатстват за подобни такива проекти. Ние го наричаме „зелена градска среда”, защото наистина искаме да се насочим към зеленото, да е зелено, по-здравословен начин на живот да водим, нашите деца и самите ние по-често да се разхождаме, да спортуваме, да живеем в по-зелени градове.

Водещ: Министър Павлова, да се върнем пак на този асфалт, който не се яде, но дава храната. Кога очаквате да завършите АМ „Тракия”?

Лиляна Павлова: Магистрала „Тракия”, вече два от трите ЛОТ-а са напълно завършени и приключени, въведени в експлоатация, с разрешение за ползване. Остава последният ЛОТ, а именно ЛОТ-а , който е до Карнобат, от Ямбол до Карнобат. Неговият срок по договор изтича февруари следващата година, така че най-късно февруари следващата година ние трябва да имаме един завършен ЛОТ до Карнобат. Благодарение все пак на нашата силна воля, разбира се и на желанието на изпълнителя да го пускаме поетапно, през август месец ще можем да пуснем и първия участък от този ЛОТ, тъй като включително пътният възел на Ямбол, който от вчера реално ползваме, за да може ЛОТ 3 да приключи, е част и от последния ЛОТ 4. Нашето желание е до Петолъчката да бъде пуснато движението с временно разрешение за ползване, за да може трафикът до морето и обратно да бъде отпушен. Изпълнителят е направил всичко необходимо затова. Имаше желание да го направи и месец юли или началото на месец август, но заради дъждовете, наводненията и заради това, че пък кариерите в региона усилено работеха за ЛОТ 3, те не успяха да го направят в този срок, но пак казвам, всичко, каквото и да направят, то е предсрочно и то е наистина в полза на развитието на туризма. Имам уверението, когато инспектирахме ЛОТ 4, че някъде до средата на месец август те ще имат готовност да пуснем, ако не изцяло, то поне едното платно за движение в посока към морето, и пътния възел над Тунджа, и до Петолъчката, този участък от 17 километра да бъде готов, за да можем да облекчим трафика към, морето това лято. Иначе, по срок и след зимните месеци, в които, знаете, за моменти и за месеци спираме строителството, на пролет е обективно крайният срок изцяло до Карнобат да можем да пътуваме по магистрала, но частично до Петолъчката, се надявам, че още този август месец ще можем да пуснем движението.

Водещ: Чухме за темповете, качеството на изграждането какво е? Как го определяте?

Лиляна Павлова: Качеството, вие знаете, че сме безкомпромисни в качеството, дори това да ни коства много. Вие знаете, 17 километра готова магистрала бяха махнати, но специалисти вчера, които минаха по ЛОТ 3, казаха: „Този ЛОТ изглежда много стабилен.” Само един пример мога да ви дам. Толкова е устойчива магистралата, надявам се, това да бъде и за всички останали пътища, които правим. Знаете, колко ги контролирахме през цялото време. Имаме възможност да не спираме дори в жегите ТИР-овете, защото магистралата е устойчива, асфалтът е положен по начин, по който няма да бъде компрометира,н дори в жегите от ТИР-овете, които минават по нея.

Водещ: Това е новина и за първи път май ще се случи у нас?

Лиляна Павлова: Да, но тъй като други участъци не го позволяват, ще гледаме да поограничим, а и така ще е по-безопасно за пътуващите туристи, но бих казала, че по същия начин ще контролираме, както контролирахме и досега всички останали проекти и всички ЛОТ-ове, включително ЛОТ 4. Искам да ви кажа, че лабораторията е там. Моето разпореждане към нашата лаборатория на АПИ е те да продължават с пробите, така че ние не пускаме асфалтопологач да започне да полага асфалт преди да сме убедени, че това, което ще полагат, отговаря на рецептите на качеството. И след като положи за всеки случа вадим така наречените ядки, за да проверим дали нещо не са объркали в технологията, за да сме сигурни, че правим нещо качествено и устойчиво напред в годините.

Водещ: Как върви изграждането на останалите магистрални проекти?

Лиляна Павлова: Магистрала „Струма”, ЛОТ 1 също се изгражда. Темповете са много сериозни. Много активно се работи. Там също следим строго за качеството. Темпът е добър. Спазват работната програма. Там се работи много усилено. Археолозите освободиха терена, както поеха ангажимент. Така че има пълен фронт за работа. По магистрала „Марица” също се работи много активно. Тук мога да кажа една, бих казала, новина по смисъла на това, което се случи от последните дни. Археолозите работят активно. Екипът, който освободи магистрала „Струма”, сега е на магистрала „Марица”. Междувременно, излязоха допълнителни археологии. Ние сме осигурили допълнително 750 000. С това осигуряваме над милион и 200 хиляди за археология на „Марица”. Разбира се, с много ясен ангажимент от археолозите, че те ще работят бързо, ще освобождават терена поетапно, така че и да не забавят работата на строителя. Така че мисля, че създадохме сериозна заетост и поминък, бих казала, и на археолозите в България. Много екипи работят там. Магистралата напредва, особено ЛОТ 2 на „Марица”. Работят много активно. Напредъкът е над 35%. Започва изграждането на големите съоръжения, така че там нямаме притеснения. По отношение на ЛОТ 1, който се забави, на магистрала „Марица” в началото, вече наваксва темповете. Започват сериозна работа, над 200 машини вече има на обекта по отчет на изпълнителя. Разбира се, ние ще го следим дали това е така. Започват големия мост, голямото съоръжение, което имат да правят през август месец. Така че аз смятам, че темповете ще бъдат наваксани в този изключително добър сезон за строителството. Правихме инспекция на връзката на магистрала „Хемус” със Софийския околовръстен път. Всъщност, цялата техника на „Трейс”, които изпълняват, която се освободи от ЛОТ 2 на магистрала „Тракия”, вече е на този участък, така че там също се работи много активно, в темповете, които трябва, съгласно работната програма, така че и там работата много активно върви по тази част от магистралния участък. Но освен магистралите, искам да ви уверя, че се работи и по множество пътища от първи, втори и трети клас. Например, за летуващите по морето, в момента Царево-Ахелой, този участък се работи като рехабилитация. Рехабилитираме над 900 километра втори и трети клас пътища със средства и от ОП „Регионално развитие”, и от заеми и средства от Европейска инвестиционна банка. Така че бих казала, че в този летен, активен сезон много работа има за изпълнителите, но това е добре.

Водещ: Какъв процент от републиканската пътна мрежа рехабилитира, ремонтирате, поправяте, строите?

Лиляна Павлова: Като конкретен процент, вижте, републиканската пътна мрежа, националните ни пътища да са 20 000 километра. Ако имахме пари, разбира се, бихме насочили усилията във всички тези километри. Това, което рехабилитираме, като процент не е толкова много предвид доста ограничения ресурс, с който разполагаме. Но все пак се работи на около 2-3000 километра от пътищата са в процес на ремонт, основен ремонт, текущ ремонт, рехабилитация, реконструкция, извън новото строителство на магистрали, което не е малко, тъй като това все пак са важни участъци, важни пътни артерии. Те са приоретизирани, там, където има най-много трафик, за да осигурим безопасно движение по пътищата.

Водещ: На фона на вашата енергия и размах, ние изобщо не се изненадахме, че водите класацията на одобряваните министри към началото на юли, но вие изненадахте ли се?

Лиляна Павлова: Аз съм благодарна за тази оценка, която има. За мен няма значение, рейтингът не е от значение. За мен е важно това, което правим, да има смисъл ида се оценява положително от хората. И аз съм благодарна за тази оценка. Разбира се, важно е да продължим напред с този темп и аз имам волята да го правя оттук нататък.