Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството за в. "Монитор": Очакваме Брюксел да възстанови 400 милиона лева за пътища

Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството за в. "Монитор": Очакваме Брюксел да въз

27 октомври 2011 | 09:45

До 2020 г. „Струма” ще е напълно готова

- Г-жо Павлова, смятате ли да променяте нещо в приоритетите на МРРБ?
- Няма да има промени. Напротив, ще се фокусираме в най-важните проекти, най-вече тези за изграждане и рехабилитация на пътищата.

- Ще стигнат ли парите, отпуснати ви за догодина от бюджета, за всичко?
- Средствата от хазната в размер на 248 млн. лв. са бюджет на министерството за заплати, капиталови разходи и издръжката на ведомството. Извън тази сума имаме около 180 млн. лв. за проектите, изпълнявани със средства от инвестиционни заеми от Световната банка, гарантирани от държавата. Отделно имаме други пари по оперативните програми, с които да се разплащаме.

- Досега колко пари са ни възстановени от Брюксел по пътните проекти?
- Точна информация може да даде единствено финансовото министерство. Ние сме потвърдили разходите за вече изпълнени проекти за около 400 млн. лв. Надяваме се Европейската комисия максимално бързо да ни възстанови парите за свършената и вече разплатена от нас работа.

- От началото на годината има ли изоставане по проектите, които сега се изпълняват?
- Не, няма изоставане, напротив. В пътните проекти темповете са изпреварващи. През зимата, разбира се, ще се работи по-малко.

- Ще има ли проблеми със завършването в срок на последния лот на „Тракия” от Ямбол до Карнобат?
- Няма да има проблем. Още до лятото ще бъде пусната една част от тази отсечка, която през обновено шосе ще има връзка с пътен възел Петолъчката. Останалата част от лота ще бъде завършена в срок до началото на 2013 г.

- Кога е най-оптимистичният срок за пълното завършване на автомагистрала „Струма”?
- До края на следващия програмен период, който завършва през 2020 г.

- Включително и тунелът през Кресненското дефиле ли ще е готов?
- Да, включително и тунелът. Вече започна работата по лот 1 от Долна Диканя до Дупница. По лот 4 - от Кулата до гр. Сандански не се работи, защото има жалби. Надявам се подготовката на строежа там да тръгне още през декември, защото районът е с по-топъл климат. Ако има забавяне заради жалбите, работата по тази отсечка ще започне най-късно догодина.
Паралелно сега започваме процедурата за избор на проектант на лот 2 от Дупница до Симитли, а през пролетта ще може да тръгне и изборът на изпълнител. До 2015 г. ще бъдат готови всички лотове на автомагистралата към Солун, без тунелът през Кресненското дефиле. Неговото проектиране ще започне преди това, за да може строителството му да тръгне по-бързо.

- Заговори се, че има риск да няма пари от еврофондовете за тунела. В такъв случай ще се дава ли изграждането му на концесия?
- Преди 10 дни обсъдихме с еврокомисар Хан темата. Според него е важно в ЕК да знаят кои са приоритетите на България, за да може да се ползват пари от еврофондовете. Магистрала „Струма” е част от транспортен коридор №4 на ЕС и получихме уверението на еврокомисаря, че за доизграждането страната ни ще получи средства от кохезионния фонд на Евросъюза.

- Кои са другите приоритети в пътните проекти?
- Следващият ни пътен приоритет е довършването на автомагистрала „Хемус”, като от Велико Търново до Шумен тя ще бъде четирилентов скоростен път, защото е част от допълващата, а не от основната транспортна мрежа на ЕС. В тези случаи не е задължително да се строи магистрала, затова се мина на този вариант. В най-скоро време ще предложим законодателна промяна за въвеждане на понятието скоростен път. Подобни 4-лентови шосета ще ни излязат по-евтино и няма да има проблеми с трафика.

- „Струма” е част от коридор №4. Тунелът под Петрохан, през който е най-прекият път към Дунав мост 2, не е ли по-важен от този под Шипка?
- Тунелът под Шипка също е важен, защото свързва Русе с Велико Търново и оттам до прохода Маказа и гръцката граница. Сега се прави анализ на ползите и разходите за проекта за тунела. С него доказваме наличието на трафик.
Нямаме обосновка за трасето през Петрохан, защото със спестените пари от ОП „Транспорт” тръгнаха проектите за строеж на обходните пътища на Враца и Монтана, както и отсечката между Мездра и Ботевград, които са част от бъдещия четирилентов път от Видин до магистрала „Хемус”. Така засега стана нецелесъобразно изграждането на тунел под Петрохан.

- Преди време се заговори за премахване на билбордовете по пътищата. Готови ли са вече критериите за това?
- Имаше подобна инициатива от страна на неправителствени организации. В предстоящите промени в Закона за пътищата ще бъде предложено и това.

- Ще има ли достатъчно пари за поддръжка на пътищата през зимата?
- Да. С изключение на една област имаме избрани фирми и сключени 4-годишни договори за зимна поддръжка. Те са достатъчно гъвкави и ни дават възможност да предоставяме от 30 до 50 млн. лв. за почистване за целия сезон. Проверили сме готовността на фирмите и нямаме притеснения.

- През лятото имаше много нарушения по плажовете, взети на концесия. Как мислите да се справите с проблема? Ще трябват ли законодателни промени?
- Наистина ще трябват законодателни промени и вече сме ги предложили. Промените в Закона за Черноморското крайбрежие целят да се регламентира по-добре режимът на концесиите. Така ще може по-лесно да се налагат санкции и те да са по-строги.

- За незаконните строежи ще искате ли по-строги санкции?
- Там режимът е строг, но искаме в Закона за устройство на територията (ЗУТ) да има ясно разграничение между отговорностите на ДНСК и общините.

- Какво се планира по ОПРР до края на годината?
- До края на ноември ще може да обявим приемането на проекти за 204 млн. лв. за модернизация на градския транспорт във Варна, Русе, Плевен, Стара Загора и Пловдив. В същия срок ще е възможно това и за проекти, свързани с туристическия маркетинг. Общините ще бъдат стимулирани да се обединяват и да предлагат единен туристически продукт. Лимитът за проект по тази мярка е 500 хил. лв.
Надявам се до края на годината да тръгне и изпълнението на проект за 20 млн. лв. за изграждане на широколентов интернет в малките селища. С това ще се изчерпи всичко по основните мерки на оперативна програма „Регионално развитие”.
За следващата година със спестените пари ще се опитаме да дадем още една възможност на общините да кандидатстват с проекти за развитие на градската среда.

- От кога ще може да се кандидатства за обновяване на жилищни сгради по ОПРР? Какви ще са точно критериите и ще трябва ли етажната собственост да е регистрирана като юридическо лице, за да бъде отпусната субсидия от еврофондовете?
- До края на януари трябва да сме готови да получим финансирането от европрограмата и звеното към министерството да започне да работи с проектните мениджъри и асоциациите на етажните собствености. Надявам се и банките да са по-активни и да отпускат кредити.
От пролетта ще може да се кандидатства. Няма да има предимство за етажна собственост, регистрирана като юридическо лице. За нас е важно решението за обновяване на сградата да е взето легитимно.

- По какви критерии ще се определя делът на субсидията?
- До 50% от средствата ще се връщат за основните дейности. Освен това се поемат всички разходи по енергийното и конструктивното обследване на сградата, както и управлението на проекта. За някои проекти субсидията може да е по-малка от 50 на сто, когато има недопустими разходи.

- На изборите имаше доста неточности в избирателните списъци. Защо дирекция ГРАО допусна това?
- Задачата на ГРАО е да събира информацията, постъпваща от общинските служби ЕСГРАОН и от МВР. Не можем да носим отговорност за грешна информация, дошла отвън автоматично.

***
Визитка:

Доктор по икономика
От лятото на 2009 г. до септември 2011 е заместник-министър
От 2002 до 2009 г. е началник-отдел в дирекция „Национален фонд”, Министерство на финансите (Финансово управление, контрол и сертификация на средствата от ЕС)
1999-2002 г. е експерт в Координационно звено по ИСПА, Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Владее английски и руски език
Омъжена е, с едно дете

 

mrrb