Лиляна Павлова: Поне 100 сгради още следващата година ще бъдат санирани

Водещ: Да започнем с най-новото, което чух от вас – парите за саниране на блоковете. Директно в темата. Кажете как ще става. Много хора се интересуват от това. Нищо ли няма да струва на собствениците, за колко сгради ще стигнат парите? 
Лиляна Павлова: Това, което бяхме поели като ангажимент и започваме неговата реализация, е именно създаването на фонд за енергийна ефективност на жилищните сгради, или както е по-известен – саниране на панелните сгради в цялата страна. Целта е да създадем един финансов инструмент, който, разбира се, впоследствие трябва да бъде добре развит, да има своята възвращаемост, да продаваме зелени емисии, зелени сертификати и т.н. Но по-важно, чисто практически да кажа, целта на правителството е през общините да предоставим възможност и най-вече безвъзмездно на 100% финансиране за цялостно саниране на всички панелни сгради. За да можем да ги направим и да удължим живота им, и енергоефективни, и да намалим сметките за отопление, което е най-големият проблем, за да може да се балансира ситуацията с цена на парно и на ток. Това от своя страна, разбира се, променя и облика на градовете. И най-важното – създава работа и заетост за малките и средни строителни фирми, които имат най-много нужда, особено в такъв тежък момент за икономиката, да имат активност. 
Водещ: Така е. Въпросът е за колко сгради ще стигне този фонд? Как ще се разпределят тези средства?
Лиляна Павлова: Нашата идея, започвайки с около 200 млн. лв. през следващата година, този фонд поетапно да нараства, да привлича инвестиции – и европейски, и частни инвеститори и инвестиции, тогава, когато и държавата даде държавна гаранция за този фонд. И той като заработи, поетапно да покрием на сто процента цялостния жилищен фонд, всички панелни сгради. Започваме с най-големите, най-тежките – в смисъл, тези, които са най-високи, с най-много входове. И поетапно вече ще включваме и всички останали надолу. Така че през следващата година ние знаете, че имаме и текуща програма с европейско финансиране в министерството, по която също предоставяме средства за саниране. Така че поне сто сгради още следващата година ще бъдат готови. В зависимост от активността и на общините, от една страна, и готовността на етажната собственост на всяка една сграда да се включи, ние можем да направим още сто отгоре сгради, стига да има готовност и активност. 
Водещ: Това щях да попитам – общините трябва да се задействат, така ли?
Лиляна Павлова: Нека да кажа с две думи, може би, защото всички тези, които се интересуват… Това, което ще изискваме, е етажната собственост – домсъветът, както си го познаваме – да направи формално, така, както изисква Законът за етажната собственост, сдружение на етажната собственост. То да бъде регистрирано. И на свое събрание да вземе решение, че дава съгласието си общината да влезе, да ремонтира и да прави подобрение, защото все пак това е частен имот, неприкосновена собственост, и да предостави това свое желание, заявка и решение на общината. Общината от своя страна ще избере изпълнителите – и строителите, и преди това проектантите, и тези, които ще трябва да направят конструктивното обследване на сградата. Защото все пак след всички тези промени, които ние малко по български сме си правили – разширявания и остъклявания, трябва да сме сигурни, че сградите са конструктивно устойчиви, и трябва да имаме енергиен одит, за да видим какви точно – каква да е дебелината на дограмата, каква да е дебелината и видът на изолацията, промяна на хоризонтални и вертикални щрангове. Защото, когато говорим за парното, особено в районите с топлофикация, време е вече да минем на индивидуално отчитане. А единственият шанс е, включително покрай програмата за саниране, да направим индивидуалното отчитане възможно, тогава, когато сменим и хоризонталните, и вертикални щрангове. И още едно много важно послание към всички. Тази година изтичаше срокът за паспортизация на сградите. Техническият паспорт е важен, за да знаем сградата дали е устойчива на земетресения, дали има конструктивни проблеми и т.н. Чрез тази програма ние безплатно ще финансираме на всяка една сграда и този технически паспорт. Така че това също е в подкрепа на гражданите. Удължили сме и срока. Лично аз с наредба, която издадох, удължихме срока, за да нямат притеснение собствениците на апартаменти, че ще бъдат глобявани и няма да бъдат глобявани, така че да го заявя още веднъж. 
Водещ: С много хубави новини започнахте и много оптимистично работи тази програма. Обаче така ли е…
Лиляна Павлова: Все още не работи. Надяваме се да заработи. 
Водещ: Да, надяваме се. С „Регионално развитие“, обаче, в другата крайност отиваме на разговора. 
Лиляна Павлова: Не е така, нека да не бъдем толкова черногледи. Нещата не са добри, ситуацията – имаме спряно европейско финансиране по Програмата за регионално развитие и на този етап нежелание да бъде одобрена новата програма, въпреки че вече една година, нулева, мина от новия програмен период. Какво правим по въпроса. Три са ни важните цели, които сме си поставили да постигнем в следващите няколко месеца. Първо, отблокирането на програмата. Как? Направихме препроверка там, където е имало грешки. Знаете, основните проблеми идват от проблеми с обществените поръчки. Ще наложим плоска финансова корекция. Това звучи сложно, но да кажа с две думи. Ако ние тръгнем индивидуално, проект по проект да видим кой точно какъв…
Водещ: Ще загубите.
Лиляна Павлова: Ще загубим време. Ще ни отнеме 6 месеца, а догодина е последната година за усвояване. Затова направили сме одит на 33 проекта, чисто одитен подход – екстраполираме грешките и казваме: щом с 33%, толкова е на всички – налагаме една плоска корекция, но тя ще ни даде възможност да затворим случая. Ние вече го затворихме. Изпратихме си в Брюксел какво сме подобрили в системата, какво сме направили, за да ни върнат доверието, че ние можем и знаем как правилно да управляваме тези средства. Защото в противен случай, тръгнем ли на друг вариант, догодина ще свърши, проектите ще останат недовършени и ще трябва да върнем много повече пари, отколкото сега. Така или иначе сумата е грандиозна. Много милиони са и финансовите корекции. Но по-добре сега милиони финансови корекции, отколкото да загубим този милиард и половина, какъвто е и размерът на спрените проекти. 
Водещ:  
Лиляна Павлова: Оптимист съм, разбира се. Ние можем и знаем как. Правили сме го. Важното е да си изпълним стъпките, по които трябва да тръгнем. Второто, което правим – независимо от спряното финансиране довършваме текущите проекти. Защото, отново по правилата – ако ние до края на годината не разплатим определен обем средства по тези програми, не довършим проектите, които приключват тази година и съответно следващата, автоматично ги губим на 31 декември. Целта ни е, остават ни да разплатим около 106 милиона евро, голяма част сме покрили. Колкото от тях не разплатим, автоматично губим. Така че сега усилията ни са насочени да разплащаме максимално бързо и да подкрепим общините и строителите да си получат бързо парите. А това ще даде възможност и България да не загуби. 
Водещ: Има ли общини в тежко положение по тая причина?
Лиляна Павлова: О, има общини. Но само да кажа – за да подкрепим третата мярка, която предвиждаме в следващите месеци, е и новата програма да стартира. Водим преговори тази седмица на техническо ниво, в Брюксел продължава, следващата седмица е много важна за програмата, ще имаме и комитет за наблюдение, ще вземем важни решения с Европейската комисия. И се надявам в началото на следващата година – март-април, да получим подкрепа и одобрение на новата програма. Паралелно с това ние вече имаме готовност да поканим и да предоставим финансиране и по новата програма, паралелно с процеса по нейното одобряване, за да не забавим нещата и за да не е съвсем нулева и 2015 година. Проблеми има. Това, което казвате, защото заради спрените пари по „Околна среда“, които една година бяха спрени, разплащания нямаше, градовете са разкопани заради много водни проекти, стоят незатворени. Включително е опасно и за туристическия сезон, да го кажем, едно Банско е много сериозен пример в тази посока. Така че работим да подкрепим общините, за да може да се довършат проектите; там, където може, да се удължат сроковете, ако имаме основание. Защото и по Програмата за околна среда има много какво да се желае. Но ще направим максимално. 
Водещ: Сега за пътища да ви питам – любимата тема от миналото правителство – магистралите. Някои бяха върли противници на това да се строят магистрали, други много се радваха. А ще има ли пари през следващата година, ще се откриват ли отсечки? Какво ще се прави?
Лиляна Павлова: Магистралите са важна част от цялостното развитие и на инфраструктура, и на икономика на общините като финансиране, което имаме. Много сериозни проекти имаме за довършване догодина. Те са за догодина за довършване, защото имат закъснение година и половина. По-голямата част от тях трябваше да са готови 2013-та, други – 2014-та. Е, никой от тях не е готов. Полагаме грандиозни усилия да ги върнем обратно във фонда. Какво правим? Трябва да довършим, изключително важно, четири магистрални участъка – два на магистрала „Марица“, за да направим най-накрая, да довършим тази магистрала. И вие ги виждате и на картата. Ето, магистрала „Марица“ трябва да бъде довършена, и магистрала „Струма“. Това са двата големи стратегически проект за довършване през 2015 година. Срокът е вече ноември 2015-та, беше октомври 2014-та. Но това са 120 км магистрали, които ноември следващата година най-късно ще бъдат пуснати за използване от всички пътуващи. Това ще облекчи трафика неимоверно много. Паралелно с довършването на тези два магистрални участъка, имаме около 30 км пътища за довършване – това е Западната дъга на Околовръстното, това са и по линия на инвестиционните заеми, това са все пътни отсечки, които 300 км пътища трябва да завършим през следващата година – пълна рехабилитация, реконструкция и ремонт на тези пътни отсечки, за да можем всъщност да осигурим в максимална степен поне по тези участъци безопасност на движението. 
Водещ: Поглеждам към Фейсбук, където сме призовали хората да ви пишат, и виждам Даниела Иванова, която пише: „Здравейте. Знам, че магистралите са важни, обаче и ние по селата сме хора, нали така? Моля за коментар – това е нашата улица“. Изпратила е жената снимки. „Село Роза, община Тунджа. Днес няма да мога да си заведа децата на градина, защото няма откъде да минем“. Улицата всъщност е реката – това, което показва нашата зрителка. Ето, даже тя го е онагледила. Това е количката с детето, която виждаме, ето ги тръбите. Това са снимките, които ни е изпратила. Какво да й кажем на тази наша зрителка? 
Лиляна Павлова: От всичко, което виждам на снимките, наистина нещата са много притеснителни. Аз като министър на регионалното развитие отговарям за републиканските пътища, големите държавни пътища. Не знам каква е причината да е такова състоянието. Но това, което мога да кажа е, че Програма за развитие на селските райони е именно тази програма, която е аналогична на тази, която имаме за регионите – „Регионално развитие“. Финансира именно такива населени места за подобряване на инфраструктурата, водопровод, канализация. Така че надявам се всъщност на активността на местната власт, на кметовете, да кандидатстват по новата програма. България има уникалния шанс, 32 милиарда лева са инвестициите, когато ги съберем заедно, и по линия на Програма за селските райони, и от структурните и кохезионния фондове. Въпросът е максимално бързо програмите да заработят. Тази нулева година ни се отрази много лошо. Да заработят, за да може да няма такива снимки. 
Водещ: Госпожо Иванова, значи посъветвайте вашия кмет да бъде малко по-активен и да намери пари по програмата. Няма как по друг начин явно да се случат нещата. Наистина е жалко, да. 
Лиляна Павлова: Ако можем и ние с нещо да помогнем, нека да напише и на моя имейл, то го има на сайта, да видим дали можем да помогнем и ние. 
Водещ: Ами ето, добър съвет е това. Като заговорихме за пътища, и селски включително, за снегопочистване намериха ли се пари или да си стоим вкъщи тази зима за по-сигурно?
Лиляна Павлова: Вчера с Постановление на Министерски съвет бяха осигурени 13 милиона лева, за да можем да осигурим почистването през зимата, защото знаете, бюджетът беше оставен на нула. 
Водещ: Тя ви пощади малко зимата. 
Лиляна Павлова: Слава Богу, че ни пощади. Защото сега, макар и вече в пика на зимния сезон, тъй като зимата като готовност започна още от 17 ноември, като мобилизация. Това, което ще направим приоритетно с тези средства, е да подготвим проходите на републиката, те са най-тежките при зимни условия – изрязване на клони, дървета и храсти, защото те натежават от снега, падат и правят запушванията. Ще правим ремонт основно приоритетно на мантинелите – много изкривени, много липсващи мантинели, а те все пак осигуряват безопасността на движението. И там, където има необходимост от изкърпване на дупки, за да подготвим за зимни условия. И да разплатим на тези, които все пак трябва да правят това почистване. Мога да кажа, че към днешна дата имаме почти пълна готовност в цялата страна. Не перфектна, но почти пълна готовност. За нас все още остават по-критични Габрово, Пловдив и София-област, но ние ги следим внимателно. Екипите работят. Подготвихме нова методика – знаейки каква е прогнозата за времето, предварително да мобилизираме и позиционираме в 200 критични точки на цялата страна машините. Няколко пъти имаше сняг в по-тежките райони – в Силистра, в Разград, в Добрич. Оказа се – общо взето системата работи добре. Има какво да се желае, винаги има какво да се желае. Следим ги денонощно, Ситуационният център работи. Така че се надявам, че тази зима, стига да сме подготвени за пътуване, имам предвид със зимни гуми, би трябвало да няма проблем при движението. 
Водещ: Сега в една друга тема ще ви хвърля. Тези дни си припомнихме една ваша снимка от декември 2012 година в Анапа, където заедно с Владимир Путин се подписвате върху тръбата. Тогава сложихте началото, а сега отново като министър сте свидетел на края. 
Лиляна Павлова: Е, дано да не е краят. Нека да видим. 
Водещ: Точно това щях да ви питам – как приехте тази новина – като загуба за България, с облекчение или вие наистина смятате, че… Защото ето, преди малко имахме експерти тук в студиото, те казаха: ами не, категорично приключи тази тема за нас. 
Лиляна Павлова: Разбира се, експертите имат своето експертно мнение. Аз като човек и като наистина представител на българското правителство, на 6 декември 2012 година присъствах на първата заварка в Анапа и си сложих подписа на тръбата "Южен поток". Това е и като продължение на нашата визия и политика, че ние винаги сме подкрепяли необходимостта "Южен поток" да се изгради и да бъде изграден. Този проект е важен стратегически проект за България. Какво се случва, обаче, в последната година и месеци? Нещата наистина са притеснителни. Нормално е, притеснени сме от това, което е, но ние не можем да разглеждаме нещата само България-Русия или България-Европейска комисия, защото това е един геополитически и стратегически проект. Ние тук сме много държави, които трябва да вземем решение и да направим дискусията. Мисля, че разговорите все пак тепърва предстоят. Не трябва да погребваме нещо. Аз по принцип не само за този проект смятам, че не трябва да заравяме и да казваме, че нещо няма да може да стане или е приключило, преди да сме на сто процента убедени в това. За мен лично беше малко изненадваща реакцията вчера на говорителя на Европейската комисия, който каза: ама ние нямаме нищо общо с това. Е, как да нямат нищо общо с това, когато енергийният министър Стойнев, вие си спомняте, от правителството „Орешарски“, делегира изцяло на Европейската комисия да преговарят от името на България по темата "Южен поток". Така че не стига, че прехвърлиха отговорността, след това и лично Орешарски и Драгомир Стойнев лъжеха Европейската комисия, че не сключват договори и не строят. Единият беше в Брюксел и казваше: ние не строим и не сключваме договори; другият даваше в същия момент, ден и час, пресконференция как е сключил договор и то без обществена поръчка. 
Водещ: Добре, ама аз не мога да разбера тези договори защо, ето сега две правителства твърдят, че не са ги чели техните премиери. 
Лиляна Павлова: Знаете ли, аз понеже все пак имам отношение към проекта "Южен поток" не само заради моето участие в неговото стартиране, но и като министър, отговорен за одобряването и на подробни планове, парцеларни планове, издаването на разрешения за строеж за абсолютно всички стратегически проекти – не само пътни, но включително за енергийните. Правих анализ в министерството какви разрешения за строеж са издавани, какви влизат в сила. Включително последните дни влезе в сила един подробен план и едно разрешение за строеж. Те са издадени още преди, но когато има обжалване, има технологичен срок. Така че и в последните дни има влезли такива одобрения и разрешения. Но, анализирайки тази ситуация, правихме среща и с колегите от Министерство на енергетиката, за да видим каква е ситуацията. Така че, как да ви кажа, нещата са много различни. Когато питаме: добре, какво пише в договора, има ли неустойки, няма ли неустойки, какво е съдържанието на договора, бяхме трима министри там и вицепремиерът Дончев, който, знаете, координира като ресор това – отговорът беше: ами ние не знаем, всъщност не сме виждали договора. Те не го бяха предоставили все още на министъра на енергетиката. Защото е много секретно. Това за мен беше огромна изненада. 
Водещ: Значи сега в момента сме в ситуация, в която Русия знае, вероятно там няма такъв проблем, какво пише в договорите; в Брюксел знаят, питах експертите какво проверяват в Брюксел, на базата на какво? 
Лиляна Павлова: Не, тук експертите, които се занимават в "Южен поток", със сигурност също знаят. Те са докладвали. Вижте, аз не съм ресорен министър на енергетиката. Пак казвам, това беше в началото и на тази среща това беше моята изненада, понеже ме питате. Надявам се, вече са докладвали на министъра, предоставили са информация на министъра дружеството "Южен поток", защото все пак всяко правителство трябва да знае, да види какви договори има. Колкото и те да са конфиденциални може би за обществото, те трябва да бъдат… всеки един от нас като министър има право на достъп до класифицирана информация на най-високо ниво и трябва да е запознат с договорите, които поема да управлява. Добри или лоши, те са такива. 
Водещ: И сега в крайна сметка ние оставяме една отворена вратичка и се надяваме, че преговорите може да продължат. Между другото, тази сутрин руските медии излязоха със заглавие, че Русия е готова да преговаря с държавите, които се чувстват засегнати от… не знам. Това са публикации в руските медии. 
Лиляна Павлова: Именно затова казвам – нека не погребваме проекта, нека да видим какво ще е развитието и нека да видим какво ще се разберат. Днес министър-председателят Борисов е на посещение в Брюксел, където също ще бъдат водени тези разговори на най-високо ниво. Така че мисля, че и днешният ден ще даде отговор на повече въпроси. 
Водещ: А ако проектът пропадне, кой трябва да ни компенсира – Русия или Европейската комисия?
Лиляна Павлова: Трудно ми е да кажа в момента. Нека да видим първо тези преговори как ще се проведат, нека да видим какво пише в договора. Всичко това рано или късно ще стане ясно. 
Водещ: Много въпроси има още към вас, но няма как да продължим толкова дълго този разговор. Запазвам си правото отново да ви поканя в това студио.