Лиляна Павлова: Стартираме проекти за близо 2 млрд. лв. догодина

Министър Павлова, за втори път заставате начело на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Какви са приоритетите ви през настоящия мандат?

Предизвикателствата, пред които се изправям, са много. Казвам предизвикателства, защото заварвам министерството след моето напускане през март 2013 г. В заспало състояние - занемарени проекти, спряна програма, наченки на работа в някои сектори, но без по-дългосрочна визия и перспектива, без планиране. Дори това, което започнахме в предишния мандат, за някои хора се оказа непосилно да бъде завършено. Не искам да прозвучи като оплакване или пък да стане основание за бъдещи оправдания, но не мога да не обясня каква е реалната ситуация. За да не съм чак толкова негативна, бих казала, че връщайки се в министерството като човек, който познава работата и проблемите, нямам нужда от период на адаптация. Това ми позволи буквално от първия ден да започна да действам по същество. Относно приоритетите, които сме набелязали - те са ясни. Най-спешната задача, с която се заехме от първия ден, е отблокирането на европейското финансиране по Оперативна програма "Регионално развитие“. Предприехме всички необходими действия с вицепремиера Томислав Дончев и министрите на околната среда и водите и на транспорта, информационните технологии и съобщенията - Ивелина Василева и Ивайло Московски, ходихме до Брюксел и проведохме преговори, за да се информираме от първо лице за причините за спирането на фондовете и евентуалното им отблокиране. Запознахме се на място с проблемите, пред които е изправена държавата, и обсъдихме възможностите за бързо възстановяване на финансирането. За този кратък период успяхме да изпратим за одобрение новата програма "Региони в растеж“. Убедени сме в едно - само ако осигурим евросредства, ще дадем глътка въздух на бизнеса - на хората, които са основният двигател на икономиката.

Кои са дългосрочните задачи, които си поставяте?

Приоритет в работата на екипа ми, разбира се, е и изпълнението на редица инфраструктурни и пътни проекти, ВиК реформата. За съжаление голяма част от пътните проекти се изпълняват с огромно закъснение или са блокирани. Затова трябва да положим максимални усилия те да бъдат завършени буквално в 12 без 5, за да не загубим европейското финансиране за тях.Например магистрала "Марица“ трябваше да е готова миналата година. По същия начин стоят и нещата с два лота на "Струма“. Трябваше да са завършени през тази година. Оптимистично се надяваме да са готови до ноември 2015 г. Шумен - Белокопитово стана нарицателно за отношението към изграждането на пътната инфраструктура. Както каза премиерът Бойко Борисов - 40 млн. лв. за една снимка. По същия начин стои въпросът и с няколко обекта, които се изграждат със заеми. Това се оказва реалната обстановка.  Въпреки тези предизвикателства си поставяме и нови задачи като доизграждането на автомагистрала "Хемус“. Тя е от изключително значение за развитието на Северна България. Водим преговори с ЕК магистралата да се включи в обхвата на ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура“, и то възможно най-голяма част от нея. А за отсечките, които не можем да изградим с евросредства, ще водим разговори за заеми с финансови институции. Завършването на програмата за обновяване на българските домове с финансиране от ЕС също е сред приоритетите ни. По нея, както ми каза вицепремиерът Екатерина Захариева при предаването на поста, нищо не е направено за година и половина. Важно е да завършим стартиралите проекти. Успоредно разработваме и правилата за новата Национална програма за саниране. В нея процедурите ще са максимално опростени, ще финансираме всички желаещи да санират. Като начало програмата ще е насочена към големите панелни блокове.Сляхме прословутото Министерство на инвестиционното проектиране, по-точно върнахме го, където му е мястото - в МРРБ. В същото време работим така, че тези административни трансформации да не се усетят от гражданите, които използват услугите ни, нито от бизнеса, който чака реални и бързи резултати от нас.

На какъв етап е подготовката на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020“? През новия програмен период ще има ли съществени промени в методиката на работа с евросредства?

Новите моменти в оперативната програма са свързани с насочването на концентриран ресурс по подхода на интегрираните мерки и засиленото ползване на финансовите инструменти. Инвестициите ще бъдат фокусирани в конкретен брой селища по две от приоритетните оси на "ОПРР 2014 - 2020". Първата ще подкрепя 39 града. Предвиденият за тях ресурс е в размер на 800 млн. евро. С тях ще бъдат подкрепени проекти, насочени към интегрирано градско развитие - свързани с обновяване на централната част, площади, паркове, детски площадки и др. Средства от тази ос ще бъдат инвестирани също и в образователна, социална и културна инфраструктура. Втората ос е насочена към 28-те малки градове от четвърто ниво според Националната концепция за пространствено развитие. Ресурсът, който ще бъде на разположение за тях, е в размер на 100 млн. евро. Предвиден е за развитие на образователната и социалната инфраструктура в тези населени места, които също трябва да станат центрове на растеж, макар и малки, за да спре обезлюдяването на регионите. В момента преговаряме с Европейската комисия за финансиране и на мерки за обновяване на градската среда по тази ос. Инвестиционните мерки и по двете оси ще могат да бъдат осъществени само ако градовете имат интегриран план за градско възстановяване и развитие. Това означава, че всеки от тях има готов списък с проекти, които са приоритизирани и финансирането им ще става според последователността, в която са подредени. 20% от целия ресурс на програмата за периода 2014 - 2020 г. ще бъдат предназначени за използването на финансови инструменти. Това означава, че на бенефициентите ще бъдат предоставяни нисколихвени кредити за финансирането на проекти, които след като бъдат изпълнени, ще носят приходи. Тези кредити ще са с период на възвръщаемост между 15 и 20 години. Използването на финансовите инструменти ще позволи участието не само на общини в проекти, но и на частни партньори или сформиране на публично-частни партньорства. Имаме опит в прилагането им по Оперативна програма "Регионално развитие“ чрез двата фонда за градско развитие. Със средства от тях бяха финансирани проекти, които са наистина успешни, като пазарите в София и Стара Загора, превръщането на къщата на Мистър Сенко в магичен замък и др.

Имате ли разчети колко средства ще загуби страната ни по ОП "Регионално развитие“?

В момента не можем да кажем точна сума, защото правим проверки и препроверки на статистическа извадка с финансирани от програмата проекти. До края на годината трябва да сертифицираме или да предявим към Европейската комисия искане за плащане на 106 млн. евро. Ако не го направим, автоматично губим сумата. Можем да я поискаме от ЕК едва след като сме приели и направили всички необходими проверки, констатации и сме изчислили нарушенията. Целта на процедурите е да се под¬сигурим, че комисията ще одобри плащанията, които предявяваме.

Какви са вашите наблюдения за строителния бранш през 2014 г. и вижданията ви за неговото развитие през следващата година?

Тази година определено не бе лека за строителния бранш, особено след спирането на средства по две основни за него оперативни програми - "Околна среда“ и "Регионално развитие“. В резултат се стигна до проблеми с финансовия ресурс на фирмите, а от тук и до голяма задлъжнялост между тях. Резултатът по данни на КСБ е, че натрупаните задължения към бранша надхвърлят 1 млрд. лв. Това, което трябва да направим, е да върнем държавата на мястото й и да окажем необходимата подкрепа в областта на строителството или поне да не пречим на бизнеса. Проектите, които ще стартираме през следващата година в нашия ресор - пътни, дейности по ОПРР, ВиК, енергийна ефективност, са на стойност близо 2 млрд. лв. Това е ресурс, който е важен за икономиката на страната. През следващата година строителните фирми ще имат възможност за работа по проекти с европейско финансиране от Оперативна програма "Региони в растеж“. По приоритетна ос "Регионална пътна инфраструктура" ресурсът е 380 млн. лв., по "Регионална образователна инфраструктура“ - 181 млн. лв., и по "Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие" - 1,057 млн. лв. Приоритетните пътни проекти до 2020 г., които са заложени за финансиране по Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура“, са тунелът под връх Шипка и втората фаза от обхода на Габрово (10,55 км) с индикативна стойност 150 млн. евро; скоростният път Е79/I-1 - 167 км, който е разделен на няколко подучастъка: Видин - Монтана (98,6 км; индикативна стойност 290 млн. евро); Монтана - Враца (26,8 км; индикативна стойност 70 млн. евро); Враца - Мездра (8,8 км; индикативна стойност 10 млн. евро); Мездра - Ботевград (32,7 км; индикативна стойност 130 млн. евро). Предвиждаме изпълнението и на АМ "Калотина“ - Софийски околовръстен път, който е разделен на два подучастъка - ГКПП Калотина - п.в. Храбърско с индикативна стойност 120 млн. евро и п.в. Храбърско - СОП с индикативна стойност 120 млн. евро. За финансиране по тази програма сме заложили и второкласния път II-18 Софийски околовръстен път - Участъци: От кръстовището с бул. "Бъкстон“ до АМ "Люлин“ - 8,5 км; индикативна стойност - 50 млн. евро; От п.в. "Младост“ до АМ "Тракия“ - 6 км; индикативна стойност - 50 млн. евро. До края на седмицата предстои подписването на споразумение, с което започва строежът на яз. "Пловдивци“ с пречиствателна станция за питейни води. Инвестицията е за 47 млн. лв. През пролетта на следващата година започват строителството и на яз. "Луда Яна“ за 50 млн. лв., както и рехабилитацията автомагистрала на стената на яз. "Студена“ за 30 млн. лв.

Миналата година се появи информация, че има външен интерес да се инвестира в изграждането на "Черно море“. Очаквате ли скоро проектът да се реализира?

Нереалистично е да направим първо магистрала "Черно море“, после "Хемус“. Това означава да загърбим изцяло Северна България тотално и завинаги и да я обезлюдим напълно. Категорично довършването на "Хемус“ е наш приоритет, аргументиран е, включен е и в програмната ни декларация. Така че няма връщане назад. Това, разбира се, не означава, че не разглеждаме и различни варианти за изграждането на магистралата Варна - Бургас.

Как вървят подготовката и дейностите по доизграждането на АМ "Хемус“?

Плановете са още през януари да бъдат обявени търговете за строителство на 60-километровия участък от Ябланица до разклона за Плевен и Ловеч. Строителството може да започне още през лятото на 2015 г. при добро изпълнение на държавния бюджет. Индикативната стойност е 520 млн. лв. Лятото се очаква да се възложи и проектирането на участъка до Велико Търново. Дължината е 23 км, а индикативната стойност - 529 млн. лв. За лотовете от Велико Търново до Белокопитово, с обща дължина 110 км и индикативна стойност 790 млн. лв., при наличие на средства в бюджета също може да се проведат търгове за проектиране още до края на 2015 г.

Агенция "Пътна инфраструктура“ прекрати договора за изграждане на лот 4 от магистрала "Струма“ с гръцката фирма изпълнител "Актор“. Кога се очаква да бъде избран нов и ще бъде ли завършен участъкът в срок?

Договорът не е прекратен. Правим пълен преглед на ситуацията и на документацията както от страна на изпълнителя, така и от страна на възложителя. Действително проектът е закъснял.

Изчисляваме колко време би ни отнело и какъв е рискът при прекратяването на един търг и съответно провеждането на нов. Държавата - в лицето на предишното правителство, също сигурно има своите грешки. При всички случаи държа да получим гаранция, че участъкът ще бъде завършен до лятото.

През настоящата година се проведоха редица кръгли маси, на които се постави въпросът за търсене и на други решения за лот 3,2 на АМ "Струма“ като алтернатива на 15 км тунел. Според вас има ли друг вариант за преминаване на Кресненското дефиле?

До края на годината ще бъде изготвена екологичната оценка и ще се съобразим с нея, като ще заложим на най-екологичния и икономически най-изгоден вариант. Едва тогава можем да коментираме какви опции има.

Законодателната реформа в сектор "Строителство" е сред приоритетите на КСБ. Работна група изготви 3 проектозакона, които въвеждат ясни правила за работа на бранша. Промените предвиждат разделяне на ЗУТ и създаване на Закон за строителството. Каква е вашата позиция по темата?

Законът за устройство на територията е приоритет на нашия екип, но има крайно противоположни мнения дали трябва да бъдат направени три нови закона и той да бъде разделен или не. Няма да тръгнем с резки промени в законите, преди да сме сигурни дали те са правилни, навременни и отразяват интересите на всички в бранша, както и на представителите на останалите сектори, за които ЗУТ се прилага. Промяната на нормативния акт е залегнала в управленската програма, която предложихме преди изборите, в коалиционното ни споразумение с Реформаторския блок, а и е лично мое разбиране. Но това, което остана от предложенията на предишното управляващо мнозинство, направи закона неприложим. Той трябваше да транспонира европейска директива, което бе направено половинчато. Сега е необходимо да се изчистят и някои откровено притеснителни текстове. За съжаление промените преди година блокираха обществените поръчки. Нужна е типизация на сравнителните мерки, договори и критерии за оценка и избор на изпълнители, с които да се избегне субективиз¬мът. Това ще ни помогне, за да минимизираме финансовите корекции, които за тази и следващата година ще достигнат милиони левове. Вицепремиерът Томислав Дончев ще координира този процес. Всички заедно ще участваме в измененията при обсъждането на различните предложения.

Смятате ли, че има нужда от удължаване на времето за задължителна паспортизация на сградите, предвид че тази година изтича срокът за част от тях?

Независимо че през 2012 г. бяха удължени сроковете за съставяне на технически паспорти на строежите, през последния месец в министерството се получиха писма от областни и общински администрации, както и от граждани с предложения за предоставяне на още време за съставяне на технически паспорти на строежите. Основните мотиви от частните податели са свързани с недостиг на средства предвид усложнената обща финансова обстановка в страната. Предложенията на държавни ведомства и агенции и на областни и общински администрации са обосновани с неосигурените бюджетни финансови ресурси, както и с обстоятелството, че има започнати процедури по изготвяне на технически паспорти, но се очаква те да бъдат завършени през 2015 г. Екипът на министерството подготви промени в Наредбата за техническите паспорти на строежите, с които предвиждаме срокът за паспортизацията - в зависимост от тяхната категория, да се удължи с една година, а именно: от първа, втора и трета категория - до 31 декември 2015 г., от четвърта категория - до 31 декември 2017 г., и от пета категория - до 31 декември 2019 г. Изготвянето на паспортите е важно, защото те съдържат данни с основните характеристики на строежа, мерките за неговото поддържане и сроковете за извършване на ремонти. Паспортът включва и указания как обектът да бъде експлоатиран, за да е безопасен. Той се съставя, след като сградата се обследва, за да се установи техническото й състояние отговаря ли на ЗУТ. Оценката на строежа дава информация дали съответства на условията за сеизмична осигуреност, както и за необходимостта от прилагането на мерки за енергийна ефективност - т.нар. саниране. То е една от основните цели на техническата паспортизация. Сред основните приоритети на правителството и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за периода 2014 - 2018 г. е не само да продължи изпълнението на проекта "Енергийно обновяване на българските домове“, но и да се разшири обхватът и да се предприемат мерки за разработване на мащабна Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Подпомагането на процеса по съставянето на технически паспорти на съществуващи строежи - държавна и общинска собственост, ще продължи да се осъществява чрез проекти по Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020".

Успяхте ли да се запознаете с т.нар. план "Юнкер“? Готова ли е България да изпълнява проекти с подкрепата на новия европейски инвестиционен фонд?

Напълно подкрепяме плана "Юнкер“. Имах възможността да обсъдя програмата и с еврокомисар Кристалина Георгиева. Това, което сме заявили към момента, и това, което ще надграждаме от тук нататък, надявам се съвместно с бизнеса и строителния бранш, са няколко групи мерки. Посочили сме необходимостта от 1 млрд. лв. инвестиции, които да привлечем в Националния фонд за енергийна ефективност. С тях ще осъществим мащабна национална програма за енергийна ефективност и обновяване на многофамилните жилища и сгради. Това е начинът да помогнем малките и средните фирми. Идеята е да привлечем средства от банки и други финансови институции, които допълнително да налеем. Спестените емисии въглероден диоксид впоследствие ще продаваме, за да има възвръщаемост в дългосрочен план на средствата от фонда. Това е част от идеята и концепцията на плана "Юнкер“ и мисля, че може да се получи добра симбиоза между нашата идея за създаване на фонд и възможността, която ни се предоставя от ЕК и включването на ЕИБ с финансов ресурс. Най-големият принос е, че този фонд няма да влияе на бюджетния дефицит в контекста на фискалната дисциплина, която се спазва в целия ЕС. Втората група мерки, които сме предложили като потенциални инвестиции, е в пътния сектор. Имаме голям обем проекти, които са недофинансирани, а са стратегически важни. В предложението ни са включени направленията София - Видин, София - Калотина, Велико Търново - Русе. Безспорно, стига този фонд да заработи добре, ще можем да добавим и още няколко проекта - например АМ "Черно море“ и връзката на Дупница с границата.

Как предвиждате да стане това?

Разбира се, за да изпълним процедурата на плана "Юнкер“, така че да привличаме финансов ресурс от частния сектор, се предвижда създаването на специален фонд по подобие на този за енергийна ефективност. В него обаче ще привличаме инвестиции за пътния сектор. Всичко това ще е възможно тогава, когато изпълним своя ангажимент по европейската директива и преминем от винетна към ТОЛ система. Затова ще търсим и инвеститори, които да изградят цялостната GPS система, базирана ТОЛ система, която да въведе по-справедливо заплащане за използването на пътищата.

Вие всъщност оглавявате две досегашни ведомства - министерствата на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране. Ще забави ли сливането им работата ви, предвид че при разделянето на МРРБ се загубиха близо 6 месеца за преструктуриране?

Това беше изключително безотговорно поведение както спрямо бизнеса, така и спрямо гражданите. Но не бих искала да се връщам към минали неща, искам да гледам напред и на базата на уроците, които научихме, да продължим да вървим в тази посока. Сливането беше гласувано от Народното събрание, предстои одобряването от МС на новия Устройствен правилник на МРРБ. Бързо и оперативно организираме работата на ведомството. Няма да увеличаваме администрацията. Бройки от закритото министерство се разпределят между нас, новите министерства - на туризма и на енергетиката, и на външните работи. Но това няма да става автоматично, а хората ще отидат там само ако имат капацитета и желанието. До 7 декември трябва да е факт новата структура.

Имате опит във взаимодействието с КСБ като министър в предишния кабинет "Борисов“. Как оценявате сътрудничеството с браншовата организация, ще разчитате ли на експертната помощ на Камарата и сега?

Камарата на строителите в България е един от основните участници в инвестиционния процес, който работи по най-добрия начин. За да възстановим икономиката, е необходимо да осигурим благоприятен инвеститорски климат, затова в тази посока за мен и за нашето правителство е важно да възстановим диалога с браншовите организации. Ще разчитаме на професионалната компетентност на всички участници в инвестиционния процес за осъществяването на необходимите промени в редица законови и подзаконови нормативни актове в посока подобряване на бизнес средата и стимулиране на икономическия растеж. В мое лице и в лицето на нашето правителство браншът може да разчита на категорична подкрепа и сътрудничество, за да продължат българските строителни фирми да работят и да развиват успешно сектора в страната.