Министър Андрей Цеков пред БНТ: Тунел "Железница" ще е готов през декември, повишават заплатите в МРРБ, АПИ, ДНСК и БГТОЛ

Водещ: Предстои един разговор, в който всеки има своето мнение, разбира се. Видях и вашите, на Фейсбук страницата на предаването, продължавайте да ни пишете и с вашите казуси, които можем да коментираме. Казам Добро утро на Андрей Цеков, министър на регионалното развитие и благоустройството. Здравейте.

Андрей Цеков: Здравейте. Добро утро на вас и на вашите зрители.

Водещ: Господин министър, нека първо да ви попитам, разбира се, темата и новината на деня е евентуално посещение на украинския президент в нашата страна. Първо, категорично той ще дойде ли днес?

Андрей Цеков: Тази тема, доколкото ми е известно Министерският съвет в следващите часове ще направи изявление. Аз на този етап не бих могъл да ви дам допълнителна информация.

Водещ: Просто останаха много неизяснени - кой го покани, ще дойде ли, няма ли да дойде, откъде изтече информация изобщо.

Андрей Цеков: Нека чуем съобщението от Министерски съвет.

Водещ: Добре, очакваме. Може би такива въпроси ще получи сега и министър-председателят в лайф-стрийма, който обявиха и колегите от новините. Тогава да минем по вашите теми, защото те също са много. Първо, бюджетът вече е на дневен ред, обсъжда се и тепърва ще се обсъжда и приема в зала. С какъв бюджет ще разполага МРРБ?

Андрей Цеков: МРРБ ще разполага с адекватен бюджет, който ще му позволи както да поддържа пътната мрежа в страната, така и да инвестира в изграждането на нови обекти и в ремонта на съществуващи обекти. Общият бюджет на МРРБ е от порядъка на 2,8 млрд. лв., в който са предвидени 1,2 млрд. за пътна поддръжка, 1,2 млрд. допълнителни ориентировъчно за изграждане на нови пътни участъци, за ремонт на съществуващи пътни участъци. В този бюджет има и средства за общините за довършване на проектите по изграждане на общинска пътна мрежа, улична мрежа и ВиК-та, които бяха започнати още по време на служебния кабинет. В него има средства за увеличение заплатите на служителите в Министерство на регионалното развитие, в Агенция „Пътна инфраструктура“, в Националното тол управление, в ДНСК.

Водещ: Колко?

Андрей Цеков: Различно е. Например, за ДНСК и за тол управлението е около 20%.

Водещ: Какви са там най-ниските възнаграждения, за да си представим какво означава?

Андрей Цеков: Там наистина има хроничен проблем със заплащането на хората както в тол управлението, така и в ДНСК, и то най-вече касае хората, които са на терен – инспекторите, които следва да проверяват незаконните строежи, или пък служителите на тол управлението, които трябва да следят дали се изпълняват, дали се плащат тол такси или дали автомобилите карат с винетки. Тези хора работят на заплати между 900 и 1100 лв. Разбира се, тук логично възниква въпросът как очакваме да ефективен един такъв служител. Той не може да осигури минимума, екзистенциалния минимум за съществуване на семейството му.

Водещ: Това, затова ли са податливи на корупционни практики?

Андрей Цеков: Ами, разбира се, ами, разбира се. Разбира се, едно увеличение от 20% върху общите средства за заплати на Дирекция за национален строителен контрол и на тол управлението няма да реши проблема. Но нашата идея е това увеличение да отиде основно за увеличаване на заплатите на най-нископлатените служители и то да е една първа стъпка към реформата в начина, по който ние възнаграждаваме труда на хората, които следва да упражняват контролни функции.

Водещ: Разбирам. Нека тогава да минем към онова, което правят обаче. Като казахме тол системата, предвижда ли са някакво разширение на тол системата или промяна в таксите? Винаги говорим тук за, обикновено говорим повече за тежкотоварните автомобили и камионите.

Андрей Цеков: Истината е, функцията на тол системата е да набира такси от ползвателите на пътната мрежа, така че с тези такси ние да можем да я поддържаме и развиваме. Истината е, че твърде дълго време ние не сме прилагали европейския принцип, че ползвателят трябва да плаща. В крайна сметка след въвеждането на тол системата средствата, които тя акумулира, възлизат едва на около 25 до 30% от нужните средства за поддръжка и изграждане на пътната мрежа. И въпросът е изключително чувствителен, тъй като е нормално държавата да предприеме стъпки към това да започне да събира повече постъпления от ползвателите на пътната мрежа. Това е ...

Водещ: И от тези, които повече вредят.

Андрей Цеков: Това е солидарността на гражданите и на превозвачите, изобщо на ползвателите към развитието и поддръжката на националната пътна мрежа. Поради тази причина още от 2021 г. започна да се работи в две посоки – разширяване обхвата на тол мрежата и увеличаване на цената на тол таксите. Това се случи на няколко етапа. Разбира се, дойде войната в Украйна, високата инфлация и поради това служебният кабинет на два пъти отложи увеличаването на цената на тол таксите.

Водещ: А сега?

Андрей Цеков: Към момента от 1 юли влезе в сила изменената тарифа, която предвижда 50-процентно увеличение на тол таксите. Това, разбира се, предизвика изключително сериозно недоволство сред превозвачите, недоволство, което аз лично разбирам. И както заявих преди около десетина дни, проблемът в една степен е наследен и разбира се, това не е оправдание. Основният проблем е, че в хода на последните шест месеца не е имало дискусия между държавата и пътнотранспортния бранш. Не е имало дискусия, при която да има чуваемост и на двете гледни точки. Има множество неформални разговори, имало е адекватни, според мен, предложения от страна на пътнотранспортния бранш да се въведе гъвкавост в тарифите. Доколкото аз чух представителите на бранша, те нямат реално възражения срещу идеята за увеличаване на тол таксите. Но желаят да има гъвкавост, да има възможност да се ползват отстъпки. Ами, конкретен пример – да има възможност за по-ниски такси при нощно, при ползване на пътищата през нощта, тоест нощно тарифиране. Което е логично. Това е един добър подход, тъй като по този начин ние освобождаваме пътищата за товарен трафик през нощта, пускаме основно товарен трафик, когато няма много нормален трафик, това е подход. който е въведен в други държави.

Водещ: При тъмните ни магистрали, неосветени пътни участъци...

Андрей Цеков: Това вече е съвсем друг проблем. Тъй като, и то е проблемът, най-дълбокият проблем.

Водещ: Но пак и вие трябва да се справяте с него. И по-скоро Агенция „Пътна инфраструктура“ поддържа пътища в това състояние.

Андрей Цеков: Вижте, това е, тази констатация е абсолютно вярна и всъщност аз това, което заварвам в регионалното министерство, то не ме изненадва изобщо. Регионалната политика на държавата прилича на един натрошен пъзел и разпръснат из всичките ъгли на стаята. Проблемът е, че ние от години наред, от години наред не прилагаме стратегически подход към регионалната политика. Планира се на парче. Правим нещо днес, но сме забравили, че трябва да направим и втората стъпка. Пускаме пътен участък, който се задънва в нищото. Следващият пътен участък изобщо не е планиран, не са започнати отчуждения. Влагаме средства в ремонт на път, който е в относително добро състояние. Конкретен пример, се натъкнах наскоро – финансира се от страна на министерството път между две села, едното с 27 къщи, другото с 56 къщи, който не е в лошо състояние.

Водещ: Къде е това?

Андрей Цеков: В Монтанско. В крайна сметка там се влагат едни около десетина милиона лева. Същевременно в Старозагорско пътят между Мъдрец и Гълъбово седи 46 г. неремонтиран, в ужасно състояние, а парите не се насочват там, където са нужни.

Водещ: Хората протестираха, аз си спомням двама министри поне, които ходиха на място и обещаваха, че нещата ще се случат. Кога ще се случат на този път господин министър?

Андрей Цеков: Точно това е разликата между обещанието и действието. Много е лесно да отидеш и да кажеш – утре решаваме проблема. Само че човек трябва да е честен към хората. Как се решава един проблем? Аз им казах честно как стои ситуацията. В момента, в който е отишъл министър Караджов преди около година, даже и повече, и обещал да се случат нещата, са предприети действия. Само че, за да бъде ремонтиран този път, трябва първо проект, разрешение за строеж и след това може да почне строителството.

Водещ: А защо ги няма?

Андрей Цеков: Защото Агенция „Пътна инфраструктура“ е възлагала седем месеца изпълнението на този проект. Това е проблем в начина, в ефективността на възлагане от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“, в липсата на планиране. Ако днес, тъй като това беше един от първите въпроси, който зададох на агенцията – какъв е планът за поръчките през следващата година. Няма план. В момента правим план какво ще възлага агенцията следващата година. И по този, след това следват около шест месеца допълнително, за да бъде избран изпълнител и след това може да почне изпълнение.

Водещ: Вие затова ли сменихте ръководството на АПИ?

Андрей Цеков: Смених ръководството на АПИ по две причини. Първата, защото старото ръководство на АПИ изключително много бързаше да приключи едни поръчки за четири милиарда в първия ден, в който встъпи новия редовен кабинет. Втората причина е, тъй като...

Водещ: А какво има в тези 4 млрд.?

Андрей Цеков: Пътно поддържане.

Водещ: Имам предвид, какво ви притесняваше в тях, за да не се приключат бързо?

Андрей Цеков: Вижте, това са 4,7 млрд. държавни средства, които трябва да осигурят пътното поддържане на републиканската мрежа в следващите четири години. Тези поръчки са обявени през февруари, до месец май няма никакви действия по тях и изведнъж между 2 и 6 юни, когато става ясно, че ще има редовен кабинет, се отварят техническите оферти. Значи, тези оферти са от порядъка на 500 до 900 страници всяка. Изчитат се в рамките на няколко денонощия тези оферти, прави се класиране на техническите оферти, отварят се цените, прави са класирани и по цена. Това нещо обикновено отнема на Агенция „Пътна инфраструктура“ около 18 месеца да го свърши. Сега в порив на очевидно, така, осъзната отговорност, че трябва да свърши нещо за два дни, което нормално се върши за осемнадесет месеца от нея, а са се опитали да приключи тези...

Водещ: Подозирате клопка към вас, така ли?

Андрей Цеков: Подозирам не клопка, подозирам нездрави интереси в това бързо да се приключат и да се подпишат решения за избор на изпълнители за 4,7 млрд.

Водещ: Кои са важните проекти по тези договори, които трябва бъдат подписани и там оферти, които са се отваряли и какво прави сегашно ръководство по тях тогава.

Андрей Цеков: Това не са конкретни обекти. Това са договори, чрез които, рамкови споразумения, чрез които се поддържа пътната мрежа. Тоест всяка година за всеки един, за всяка една област се възлагат текущи ремонти на пътища, както и зимно поддържане. Така че те не касаят конкретни обекти, те обезпечават непрекъсваема поддръжка и почистване на пътната мрежа.

Водещ: Добре. Но кажете тогава за обектите, които трябва да се ремонтират сега. Показваме постоянно по време на нашия разговор магистралите. „Тракия“ в момента трябва да се заредиш с много търпение петък и неделя, за да минеш един пътен участък с голямо задръстване.

Андрей Цеков: Да и всеки, който кара по тази магистрала, казва – точно сега ли се сети държавата да ремонтира. Ето това именно е показателен пример за липсата на планиране. Разбира се, част от тези ремонти е могло и е трябвало да бъдат планирани да се случат преди началото на активния туристически сезон. Единият от ремонтите е авариен. Там вече, разбира се, не може да се планира. При авария реагираш тогава, когато се случи. Но що се касае за това кои трябва да ни бъдат приоритетите. България е създала национална програма за развитие, за териториално развитие до 2030 г., в която гордо сме заявили, че искаме да бъдем една свързана интегрирана България. В момента сме 2023 г. Какво сме свършили? Свързали ли сме се с някои от съседните държави чрез магистрала? Не. Може би до Турция, магистрала „Марица“, която обаче е в окаяно състояние преди Капитан Андреево. Не сме свързани със Сърбия, тъй като все още не сме си изградили магистрала „Европа“. Не сме се свързали с Македония, тъй като още дори не сме започнали да проектираме отсечката между Дупница и Гюешево.

Водещ: Тоест това ще е част от приоритетите във вашето управление?

Андрей Цеков: Приоритетите са, моите приоритети са да се отпуши строителството там, където не са решени проблемите по основните вертикални и хоризонтални оси, централни транспортни оси – това са Видин до Кулата, това е магистрала „Хемус“, това е магистралата от Дупница до Гюешево – да се възложи проектирането, това е магистрала „Черно море“, най-после да се възложи проектиране на нея, това е магистралата от Русе до Маказа, за която ние  все още сме на етап технически проект на магистралата между Русе и Бяла, не сме възложили Бяла – Велико Търново, а пък камо ли, нямаме идея какво ще правим от Велико Търново до Маказа. Приоритетите са ни насочени към това – там, където е възможно строителството да започне, да започне и да се движи максимално бързо и максимално качествено.

Водещ: И ние все си говорим за магистрала „Струма“, която все още, имам предвид през Кресненското дефиле, все още е само на хартия, на някакви проекти. Пък за тунел „Железница“. В този смисъл има постоянни предложения – ами, държавата като не може да строи, не прави достатъчно, защо не се възлагат концесии. Какво мислите за това впрочем, да се строи на концесия?

Андрей Цеков: Мисля че държавата не е направила достатъчен опит да си подреди собствената къща. Държавата е в състояние да изгражда тези магистрали. Ако държавата не е в състояние да изгражда тези магистрали, то това би била една изключително тъжна констатация. Аз съм убеден, че категорично не е така. Напротив, напротив, държавата има ресурса, има експертизата да може да планира и да осъществява тези инвестиции сама. По отношение на концесиите, те намират приложение там, където свърши ресурсът на държавата. Но при положение, че ние не сме максимизирали държавния ресурс, да говорим за концесии е една допълнителна абдикация от отговорност. Нека първо мобилизираме целия потенциал на държавата, да видим какво можем да свършим с него и ако остава нещо, което не можем в този етап да реализираме или поради липса на кадрови ресурс или поради липса на финанси, нека тогава мислим за концесия.

Водещ: Тунел „Железница“, да ви върна и на него, защото е важно, като си говорихме за планове. Какво се случва там?

Андрей Цеков: Ами, тунелът на практика е готов. Също така и магистралният участък. Защо не се отваря в момента, тъй като в продължение на четири години не беше решен въпросът с укрепване на свлачищата, които са в непосредствена близост до тунела. И все още се работи по свлачищата. Сега, на теория е възможно, както беше заявил министър Шишков, да се отвори движението през август, на теория. Но това значи, че трафикът ще се осъществява паралелно с извършване на работата по свлачищата и ще има пак временна организация на движението. И тук възниква въпросът – нужно ли е чисто пиарски да се отваря един магистрален участък, той да не се оползотворява пълноценно, да има въведена временна организация, така че трафикът отново да се стеснява в една или в две ленти по новото трасе, или следва да се завърши работата по свлачищата и да отворим магистралата тогава, когато сме готови.

Водещ: Вашето решение какво е?

Андрей Цеков: Моето решение е да се, да приключи работата по свлачищата, тя може да приключи в рамките до декември.

Водещ: Кога? Декември?

Андрей Цеков: До декември и тогава да се отвори напълно изграденият магистрален участък.

Водещ: Благодаря ви, господин министър. За парите по Плана за възстановяване, ВиК мрежата и онова, което чакат общините не остана време да обсъдим. Но за следващ разговор, ще имаме повод и за това. Благодаря за този разговор.

Разговорът с министъра на регионалното развитие и благоустройството в предаването "Денят започва" може да бъде видян на интернет страницата на БНТ.