Министър Андрей Цеков в предаването "120 минути" на БТВ: Правим 8-годишна програма за планиране на основните ремонти на пътища и мостове

Водещ: Факт е, дами и господа, че смъртта на три от четирите жертви на стихията е свързана със срутването на мост в Царево. Общо повредените съоръжения са 12. Говори за мостове. Време за отговори с министъра на регионалното развитие Андрей Цеков. Здравейте, г-н Цеков.

Андрей Цеков: Здравейте.

Водещ: В петък в ефира на БТВ свидетел разказа как мостът в Царево е пропаднал с автомобила на загиналите – съдия Мария москова и дъщеря ѝ д-р Даниела Йорданова.

Изказваме съболезнования на техните близки. До вас достигала ли е информация за състоянието на този мост, защото каквато и проверка да се назначи сега, мостът го няма. Какво ще бъде констатирано всъщност?

Андрей Цеков: Присъединявам се към съболезнованията към семействата на загиналите, изразявам и личното си съчувствие към всички граждани на Южното Черноморие, които са били засегнати от това бедствие. Що се касае до въпросния мост, на който загубиха живота си трима души, бих искал да подчертая, че той е част от общинската пътна мрежа. В този смисъл Министерството на регионалното развитие не разполага с текуща информация за начина, по който е бил поддържан и може да говорим постфактум. В момента, в който нашите екипи стъпиха на място, това, което установиха, е, че устоят на моста е силно компрометиран от голямата вълна. В резултат на това и тъй като това се оказва в момента единственият обход, който може да провежда движението от Царево на юг към Варвара, Ахтопол, Синеморец и Резово, екипите на Областното пътно управление положиха всички усилия да укрепят устоя на моста чрез така нареченото заскаляване, така че той да може да провежда трафика.

Водещ: Вие сте строител, вие сте човек, който идва от бранша, вие разбирате от материята. Може ли да покаже каквато и да е проверка какви са причините? И аз не ви питам, защото искам да обвиняваме местната власт или някого, а дали е упражнен достатъчно контрол през годините, за да се избегне.

Андрей Цеков: Причините вероятно са комбинация от технически и антропогенни, евентуално, както и природни. За техническите, вярвам, че една бъдеща инженерно-техническа експертиза ще покаже. Доколкото знам дори прокуратурата разследва въпросния мост. Що се касае до човешките, те ще излязат от документацията, свързана с поддръжката на моста. Но тъй като бих желал да направя един паралел с републиканския мост на пътя между Царево и Варвара, който също пропадна. Въпросният мост например е строен 90-те години. Проектиран е съобразно всички правила и норми. Поне това показва проектната документация. Същевременно му е направен ремонт през 2005 година. Наистина на горното строене, тоест не на колоните. През 2018 г. е инспектиран, инспектиране и през 2023 г. и е констатирано, че състоянието му е много добро. Същевременно това, което се е случило, огромна вълна, която идва в едно иначе сухо дере, което подкопава фундамента на моста. Това говори за това, че или не сме съобразили навремето, когато е проектиран въпросният мост, през 90-те години, или при тези проверки, не сме съобразили степента на риск, тоест силата на една подобна вълна. Може да е стогодишна, обикновено се изчисляват подобни съоръжения при възможно най-високата степен на риск. Тепърва след разрушаването ние ще установим имало ли е проблеми с изграждането на самия фундамент, тъй като този фундамент трябва да стъпи на здрава скала, на здрава основа и не би трябвало да може да подаде, независимо от силата на вълната.

Водещ: Има ли системен проблем с липсата на поддръжка на пътища и мостови съоръжения по нашето Черноморие?

Андрей Цеков: Има системен проблем в държавата при планирането на поддръжката и изграждането. Независимо от проверките, които Института за пътища и мостове прави на пътната мрежа и на съоръженията по републиканската пътна мрежа, считам, че планирането е нещо, в което изоставаме. Обикновено реагираме късно, нормалният порядък е да се изработи програма, при която в рамките на едни 8 години занапред да се планират основни ремонти на най-застрашаващите участъци на пътната мрежа, на най-застрашените съоръжения. За съжаление аз виждам, че това обикновено се прави тогава, когато възникне някакъв по-сериозен проблем.

Водещ: Или трагедия.

Андрей Цеков: Или трагедия.

Водещ: Както в случая. Друга важна тема, докато сме още върху последиците, или тайните, които разкри тази стихия. Наредихте на ДНСК да провери предназначението на тръбите, които видяхме да минават под пясъка на някои плажове. Какво установиха вашите специалисти, какви са тези тръби?

Андрей Цеков: Резултати ще има следващата седмица, за това в момента не бих разсъждавал върху хипотези. Това, което е нормално, е канализационните тръби да се събират в канализационни колектори, които да водят до пречиствателната станция. Разбира се, има изключения, когато се касае за дъждовна канализация. Тепърва следващата седмица ДНСК ще установи дали това е дъждовна канализация или са канализационни колектори, които не са отведени към пречиствателната станция.

Водещ: Защото, каквито и да са тези тръби, колкото и жарко концесионери да жабуркат вода от тях в чаши, изглежда странно. Под пясъка, там, където минават хората, законно ли са поставени там?

Андрей Цеков: Това ще разберем следващата седмица. Бих искал да кажа, че в предходните 6 или 7-8 години по Оперативна програма „Околна среда“ 2007-2013, след това по 2014-2020, по Черноморието бяха изградени изключително много пречиствателна станция. Между другото, аз като редовен летовник на нашето Черноморие, забелязвам всяка година ефекта от тези пречиствателна станция. Водата е определено по-чиста. Дали навсякъде са изградени по нормален начин, дали навсякъде са направени дълбоководни зауствания, тъй като по мои спомени всички тези пречиствателна станция отвеждат водата на 1 морска миля в морето, пречистената вода. Очевидно подобни трагедии ще ни дадат възможност да проверим поне на това място дали е така.

Водещ: ДНСК правили ли са го досега качествено? Защото те винаги всяка година, когато някой повдигне темата, защото това е тема, стара колкото българската демокрация, за тръбите, които изливат нещо в морето, но никога няма наказани, няма хора, които да бъдат посочени като отговорни.

Андрей Цеков: Знаете ли, ДНСК е една от институциите, на които държавата е длъжник. ДНСК би следвало да бъде гаранта за едно стабилно, устойчиво, безопасно и законосъобразно строителство. За съжаление, в годините реформите, които бяха направени в Закона за устройство на територията относно контрола върху строителството, разводниха функциите, прехвърлиха част от функциите на общинските администрации, оставиха едни в ДНСК съответно. А за плащанията в ДНСК много дълго време, трудът на тези хора беше пренебрегван до степен, до която инспекторите работят за насъщния си, едва ли не. Това е огромен проблем, тъй като когато контролните органи са подценявани от държавата, когато те са зле платени, контролът липсва. Когато контролът липсва, липсва санкцията, а когато санкцията липсва, правото остава само в декларации.

Водещ: По вашата логика това е предпоставка за корупция. Ненормално ниското заплащане е предпоставка за корупция, не само в България, а в целия свят. Споменахте разводняване на отговорността. Какво точно имате предвид?

Андрей Цеков: Преди време целият контрол върху незаконното строителство се упражняваше от ДНСК. След приемането на Закона за устройство на територията и няколко негови последващи изменения, контролът върху някои категории строежи – това са най честите, особено по Черноморието – четвърта и пета категория, премина върху общинските служби. Тоест ДНСК реално няма правомощия да осъществява контрол върху подобни строежи. И тъй като липсва единен орган, там, където липсва единоначалие, не се провежда и единна политика по отношение на въпросния контрол. Това поражда тълкувателни неясноти, отваря сиви зони в прилагането на закона и от това бенефициент е само незаконното строителство.

Водещ: И ти се чудиш всъщност това, което е построено, някой казва, че е незаконно. Други казват – не, законно е напълно И едните, и другите вадят документи.

Андрей Цеков: Точно така.

Водещ: Разводняване. А добре, как може да бъде коригирано това нещо?

Андрей Цеков: Според мен специално в тази сфера ние имаме нужда отново от централизация, от изграждането на единна контролна институция, от укрепването на потенциала на ДНСК, от повишаването на заплащането. И това не важи само за ДНСК, това важи за всичките ни контролни органи. Оказва се, че най-значимата реформа, към която България следва да се стреми, е да се прилага законът. Ако това успеем да постигнем, ще сме направили повече от всички високопарни политически заявки. Това е основният приоритет.

Водещ: Така стигаме и до пътищата. Внимателно проследих това, което казахте през седмицата пред депутатите. Магистрала „Хемус“ започва да се строи 1974 или 1976 г. Не помня точно, не съм бил роден тогава. Дано поне съм жив, когато бъде завършена. Но магистрала на трупчета ли е това в последните 3 години?

Андрей Цеков: Да. Магистрала на трупчета е по няколко причини. Първо, лошо планиране. Второ, съмнително възлагане на доизграждането. И трето, продължително бездействие. Защо лошо планиране казвам, защото магистралата през 2018 и 2019 г. се възложи доизграждането на магистралата в 9 нови участъка.

Водещ: Цялата за целта казаха, че отпускат 2,2 млрд.

Андрей Цеков: 2,7 млрд., след анекса на първоначалния договор. Това е чудесно, само че към този момент имаше просто един идеен проект, нямаше разрешения за строеж, трудно тръгнаха първите 3 участъка и това са единствените, по които има някакво строителство.

Водещ: В момента някой строи ли нещо?

Андрей Цеков: В момента се строи, така да кажем, с изключително слаби темпове, на първите 3 участъка, за които има разрешение за строеж. В участък 4 беше констатирано незаконно строителство, респективно премахнато. Там в момента предстои издаване на разрешение за строеж за участък 4. Между другото, доста е напреднал процесът и за участък 9, последния участък, но най-проблемно е ситуацията за участници 7 и 8, където трасето е променено, тъй като преминават през свлачищни зони, през санитарно-охранителни зони на водоеми, през държавно ловно стопанство и там трасето трябва изцяло да се промени, което означава нов идеен проект, нова екологична процедура, която отнема години, съответно приемането на нов подробен устройствен план, отчуждения и едва тогава можем да говорим за строителство.

Водещ: И пораснаха децата.

Андрей Цеков: Точно така е, за съжаление. Това е олицетворение на парадокса, че много често, поради липса на проектна готовност, поради липса на правилно планиране, ние възлагаме строителство, което не сме готови да изпълним. И това е една язва в инвестиционната програма на държавата, тъй като създаваме фалшиви очаквания за едно добро обществено полезно дело, което ще свършим, и след това се проваляме в осъществяването.

Водещ: Тоест, слушайки ви, защото много хора в момента си казват какво е бързото решение, няма бързо решение. Така ли? Защото, само да припомним, правителството тогава казва – даваме тези пари, за да се завърши магистралата. Идва Ковида, след това започва тази политическа турбуленция, сменят се служебни кабинети, редовен кабинет, пада редовен кабинет, идва пак служебен кабинет. Започва войната в Украйна. Цените на суровините скачат. И сега тези фирми, на които са раздадени парите, искат актуализация, искат още пари. Вие какво им казвате – ще ви дадем, или върнете парите, за да започнем отначало процедурите?

Андрей Цеков: Ние започнахме анализ, тъй като за да решим как трябва да продължим напред, трябва да знаем какво ни казва правото. Анализът ще е готов съвсем скоро. Аз ще споделя мое лично виждане по темата. Дори да приемем, че има незаконосъобразни възлагания на въпросната магистрала, правните способи за атакуване на тези незаконосъобразни възлагания, са преклудирани, тоест изтекли са сроковете, в които това е можело да се случи. От тук нататък е преценка за целесъобразност от страна на държавата и това ще бъде решение, което аз ще презентирам пред Министерския съвет.

Водещ: Тоест ще мислите дали да им дадете още пари?

Андрей Цеков: Ще мислим дали тези договори е целесъобразно за някои участъци, може би за други ще е различна ситуацията, да бъдат продължени, така че гражданите да могат да получат магистрала, поне нека говорим първо до Плевен, нека след това да говорим до Велико Търново. Но според мен най-скъпото нещо е да не правим нищо. Най-скъпото за обществото ни. Вариантите очевидно ще бъдат два. Дали да се санират въпросните договори, да бъдат разумно актуализирани въпросните цени, за да получим строителство веднага, или да вървим към прекратяване, към съдебни спорове очевидно и същевременно да открием нова процедура, която вероятно ще отнеме 6-9 месеца - това са реалностите - след което да да рестартираме строителството. Този тежък избор ще бъде предложен със съответната обосновка от страна на Министерството на регионалното развитие, пред Министерския съвет.

Водещ: Разбрах ви. Само накрая ми кажете, министър Цеков, намерихте ли кода на тол системата?

Андрей Цеков: Не.

Водещ: Не, няма го още? Къде може да е?

Андрей Цеков: Ами точно затова сме сезирали Държавна агенция национална сигурност. Тъй като кодът звучи много сложно, но всъщност кодът е ключът към собствеността, то е собствеността върху тази система. Системата е изградена за българската държава, заплатена от българската държава - 180 милиона лева. В договора изрично е указано, че тя трябва да бъде собственост на българската държава, което означава да разполагаме с нейния код, който да ни позволи след време да я променяме.

Водещ: Това е въпрос на националната сигурност.

Андрей Цеков: Въпрос на национална сигурност.

Водещ: Защото там има данните на всички автомобили, които се движат по републиканската пътна мрежа.

Андрей Цеков: Там има данни за целия трафик, там има данни за всеки един автомобил, в кой час къде е минал. Много полезна информация за всички органи. Но по-важното е, че в крайна сметка ние трябва да се погрижим за това държавата действително да получи собствеността.

Водещ: Благодаря ви за участието. Дами и господа, министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков, гост в „120 минути“.