Министър Андрей Цеков в сутрешния блок на БНТ „Денят започва“: Близо 30% от републиканските пътища в България са за основен ремонт

Министър Андрей Цеков в сутрешния блок на БНТ „Денят започва“: Близо 30% от републиканските пътища в България

24 октомври 2023 | 14:40

Водещ: Завършена е първата фаза на процеса, за който се обещава да бъде регулярен – проверка на качеството на пътищата. 165 км нови пътища, които са още в гаранция, са проверени през септември за равност, на 4 от проверените 13 има нередности. Взети са общо 312 сондажни проби, така наречените ядки, в 12 обекта, отново в гаранционен срок, като на 7 от тях са установени разминавания на дебелината на асфалтовите пластове с тези, които са заложени по проект. Резултатите потвърждават официално това, което всички знаем, че пътищата ни не са в добро състояние. Проблемът е обаче, че резултатите показват и друго - занижен или направо липсващ контрол при строежа на пътища. Всичко по темата от министър Андрей Цеков, министър на регионалното развитие и благоустройството. Здравейте, добре дошъл. Г-н Цеков, може ли да започнем с методологията на взетите проби, лабораториите, където са изследвани, и стандартите, по които са проведени тези изследвания, тъй като това е фундаментален въпрос и в това отношение в миналото е имало критики?

Андрей Цеков: Всичките тестове, които направихме, са извършени от Института по пътища и мостове, който е структура в рамките на Агенция „Пътна инфраструктура”. Специализирано звено, акредитирано да осъществява проверки за качеството на изпълнените строително-монтажни работи по пътищата, както и за качеството на материалите. Как се извършват проверките? Ние в този случай се ограничихме с 2 метода. Единият, който е свързан с измерване на надлъжната равност, тоест доколко пътното платно отговаря на изискванията за равност, има установени нормативи. И второ – дебелина на асфалтовите пластове. В единия случай изследванията се извършват с лазерен профилограф, който е машина, която измерва ревността, а второто е чрез сондажни ядки, като методиката, по която се изпълняват тези сондажни ядки, за която е акредитиран Институтът по пътища и мостове, е на всеки 2000 квадратни метра по 1 ядка. Поради тази причина на обектите, в зависимост от тяхната дължина и габарита на пътя, са взимани между 20 и 90 ядки.

Водещ: А на какъв принцип решихте кои точно пътища да проверите?

Андрей Цеков: Единственият водещ критерии беше кога изтичат гаранционните срокове. Съгласно Закона за устройство на територията и наредбата за минималните гаранционни срокове, гаранционните срокове за автомагистрали са 7 години, за първокласни и второкласни пътища - 5 години, 4 години за третокласни и 3 години за всички останали. И поради тази причина ние се концентрирахме върху това за кои пътни участъци изтича най-скоро гаранционният срок, тъй като смисълът на гаранционния срок е възложителят да си потърси правата, ако се окаже, че има проблеми с качеството, тъй като тогава всичките дефекти трябва да бъдат отстранени за сметка на изпълнителя.

Водеща: Колко най-скоро изтича?

Андрей Цеков: Имаше срокове, които изтичаха през месец ноември.

Водеща: Тоест вече не може да се възползвате от тази...

Андрей Цеков: Напротив. В крайна сметка по отношение на всички участъци, на които бяха констатирани дефекти, ние сме уведомили изпълнителите, тоест държавата е направила рекламация.

Водеща: В срок. И няма да бъде оспорено това, защото ноември е другата седмица.

Андрей Цеков: При което се прекъсват гаранционните срокове, тоест теченето на гаранционния срок. И оттук насетне изпълнителят е длъжен да отстрани, респективно би могъл да оспори.

Водеща: Кога? Започва ли друг срок да тече?

Андрей Цеков: Ние сме поканили в определени разумни срокове да бъдат отстранени дефектите, тъй като сами разбирате, че ако става въпрос за един локален дефект от около 50 метра, това сигурно може да се отстрани за броени дни, когато става въпрос за 5 или 8-километров участък, това ще отнеме вероятно месеци. Поради тази причина сме поканили изпълнителите да предложат технология за отстраняване на дефектите. Някои от тях започнаха вече.

Водеща: между другото, тъй като и в нашата анкета питаме, това може и колегите да подготвят да видим временните резултати, те няма да ви учудят, не са никак ласкави, включително и в коментарите с различни примери. Има ли нещо на вас, г-н Цеков, което направи особено впечатление? 94% от зрителите отговарят, че е не е добро качество на пътищата у нас. Нещо вас, което ви изуми, като видя тези резултати, което ви впечатли, което си заслужава да се коментира?

Андрей Цеков: Ние сме изправени пред една обективна реалност. Българските пътища са строени в продължение на 50 години в последните, в последните 50 масово е изграждана пътната мрежа, но в последните 30 нивото на поддръжка и на възстановяване на експлоатационните качества на пътната мрежа е относително ниско. И това е чисто обективно следствие на финансовите възможности на държавата. 28% от републиканските пътища са за основен ремонт. Това означава около 5500 км.

Водеща: Кога са строени тези пътища, кога са изграждани?

Андрей Цеков: От 70-те години насам. Има между другото пътни участия, които не са основно ремонтирани от момента на изграждането им. 70-те, 80-те години на миналия век. И това е изключително сериозен проблем, тъй като, ако предположим, че трябва незабавно да извършим основни ремонти на тези 5500 км пътища, това означава в рамките на година, година и половина да трябва да похарчим сума от порядъка между 10 и 15 милиарда. Очевидно е, че това не е по силите на бюджета, тъй като нормалната сума, която се заделя в бюджета, тя не е никак малка за пътна поддръжка, е от порядъка на 1 милиард, плюс допълнителни около 2 милиарда за основни ремонти и за ново строителство.

Водеща: Но няма да отнеме още 30 години да бъдат ремонтирани, надяваме се.

Андрей Цеков: Не, но би следвало да се приоритизира, да се ремонтират тези пътища, които са в най-лошо състояние, които застрашават живота и здравето на гражданите, а такъв подход на приоритизация не винаги е бил прилаган. Има случаи, в които са преасфалтирани пътища, които са в относително добро състояние, за сметка на такива, които не са ремонтирани от 80-та година.

Водещ: Тук струва ми се косвено засягаме темата за работата на Агенция „Пътна инфраструктура”. Трябва ли според вас и какво трябва да се промени там? Трябва ли да се преструктурира тя, преоснове, защото винаги, когато говорим за пътища, излиза наяве и винаги с много критики излиза работата на АПИ.

Андрей Цеков: В Агенция „Пътна инфраструктура” безспорно има нужда от структурни реформи. Това е един от най-големите възложители в държавата, който годишно инвестира около 2,5-2,7 млрд. До колко работи ефективно агенцията? Мерилото е състоянието на пътищата, километражът нови пътища, които въвеждаме ежегодно в експлоатация. Очевидно е, че не се справяме оптимално, в никакъв случай. И между другото, това, което аз забелязах, е неправилно структуриране на основни звена в агенцията. Например дирекцията, която се занимава със строителството на магистралите, това са ни най-важните стратегически обекти. Тя се състои от 16 души. Съответно има дирекции, които работят по проекти по Оперативна програма „Транспорт” или по Оперативна програма „Регионално развитие”, 2 дирекции, които работят 5 проекта годишно последната година, поради факта, че намалява европейското финансиране за пътищата, които са с по 37 души. Тоест от една страна 16 души управляват всичките магистрали, разбира се, не смогват, това е напълно нормално. От друга страна имаме едни прекомерно ресурсно обезпечени дирекции. Това трябва да се промени.

Водещ: Това са структурни дефицити. Добре, възложителят е едната страна на монетата, а контролът е другата. Защото при всички тези проверки и нередности, които откривате, проблемът е в контрола. Та въпросът е как се приемат у нас пътищата за готови, кой контролира този процес и същевременно кой контролира вас сега, докато строите пътища, същите хора ли ще оценяват това?

Андрей Цеков: Контролът по време на строителството, съгласно философията, възприета от ЗУТ, основно е изнесен към надзорните компании, частните надзорни фирми. Разбира се, това не освобождава възложителя също от отговорност да упражнява контрол. Текущият контрол очевидно се намира в състояние на хронично заболяване, тоест липсва в много случаи или се упражнява проформа. Това показват резултатите. означа това означава общо взето прикриване на фактите, тоест изопачаване на фактите, защото е очевидно, че ако в текущия контрол са направени съответните сондажни проби по време на изпълнението на един от въпросните обекти, е щяло да бъдат установени същите констатации.

Водеща: Г-н министър, все някой си слага подписа под някакъв документ. И няма ли вече да стигнем до тези хора, които са подписвали, защо и как са подписвали, какво са подписвали? Вие подавате ли сега сигнали към прокуратурата?

Андрей Цеков: Това е работа на други органи. Безспорно е, че темата дава основание да се намесят правораздавателни органи.  Ние сме подали първо цялата информация към ДНСК, която да установи дали има разминаване между констатациите, които сме направили, и това, което е удостоверено в актовете, които са съставени по време на строителството. От там насетне, ако има такива разминавания, би могло да има основание за сезиране на органите на прокуратурата. Но това, което бих искал да подчертая, че качеството се гарантира единствено чрез неизбежност на контрола. Контролът и на дисциплинираща функция, той има превантивна функция. И тогава, когато изпълнителите, надзорниците, дори и структурните звена на възложителя са наясно, че неизбежно в някой хубав момент, съгласно графика за проверки, ще дойде проверка на обекта, тя ще бъде обективна и ще установи истината, то тогава по време на строителството няма да се допускат отклонения от нормативните изисквания за качеството.

Водеща: Че само си казвам дано – ако перифразирам една песен, както се казва. Чакаме ги тези моменти. Но сега естествено се повдигна и въпроса защо сега. Има местни избори, тръгнаха сега на проверки. Има ли нещо общо това в политически контекст?

Андрей Цеков: Абсолютно нищо. Проверките бяха назначени с моя заповед от август месец.

Водеща: Но сега излизат резултатите.

Андрей Цеков: Излизат сега, тъй като е необходимо време да бъдат обработени. В продължение на един месец бяха проверени 18 обекта. Това са 13 пътни участъка и 5 мостови съоръжения. Това се прави от няколко екипа на Института по пътища и мостове, след което беше нужно да се разпишат докладите. Тоест за около 45 дни един такъв процес може да приключи с окончателни доклади, около средата на месеца, така че няма никаква сензация в това, че се обявяват резултат, още повече тук ние не говорим за местни проблеми. Проблемите са национални. Те не касаят нито една конкретна община, където политическите партии се съревновават за предимство.

Водещ: А трябва ли да говорим за фирмите, които са изграждали тези пътища? Да, те трябва да бъдат контролирани, но не е ли редно да има конкретни действия и в отношение тяхната дейност?

Андрей Цеков: Аз мисля, че на базата на една проверка е рано да правим заключения по отношение на конкретни изпълнители. Дали някой е перфектен или друг е зловреден. Това, което е необходимо, за да може да бъдат направени някакви изводи относно кой строи качествено и кой не, трябва да бъдат направени поне още 5, 6, до 10 проверки. И ако се установи повтарящ се модел, тогава може да правим такива заключения.

Водещ: Г-н министър, изключително важна тема за последните минути на нашия разговор, свързана с изборната миграция, или наричана от някои изборен туризъм. Кой е допуснал въпросните преселения, които наблюдаваме отново преди избори, които са се извършили преди поне 6 месеца? Кой трябва да проверява там, подавани ли са сигнали? Защо и това в последната седмица преди изборите излиза наяве?

Андрей Цеков: Ще започна от последната част на въпроса – защо в последната седмица. До 14 октомври беше срокът, в който българските граждани могат да заявят къде ще гласуват. Тоест, ако искат да гласуват по адрес, различен от постоянния, заявленията се подават до 14 октомври, респективно още в първия работен ден след изтичането на този срок, възложих на ГРАО да извърши една проверка, за да видим колко са подадените заявления за гласуване по настоящ адрес. И когато видяхме, че те надвишават 150 000, това послужи като основание поне да направим един анализ, да видим как се е променила демографията на избирателите в определени населени места в последната година. И проверката показа аномалии наистина. Аз лично не считам за нормално в едно селце със 100 души, пълнолетни граждани през цялата година, изведнъж последната година да се заселят 150 допълнително.

Водещ: Къде са пробойните – в закона ли, в работата на агенциите и институции?

Андрей Цеков: В крайна сметка гражданите имат свобода да решават къде искат да живеят. Контролът върху процеса на регистрацията, тоест целият процес се осъществява от кметовете на общините. Какво следва да направи едно такова длъжностно лице? То следва да провери дали са налице необходимите документи за регистрация, респективно да не допусне аномални регистрации на определени адреси.

Водещ: Каквито са допуснати множество.

Андрей Цеков: Да, защото законът ни казва, че на един адрес могат да се регистрират не повече от 2 пъти, това е общо правило, два пъти от нормално живущите на този адрес. Ако са роднини, могат да са до 3 пъти.

Водеща: Тогава защо се случва?

Андрей Цеков: Случва се, защото отново не се прилага законът. Не се прилага коректно. Има аномалии, които имат своите обяснения, примерно в ромски махали, където повечето сгради са незаконни. Има много малко адреси, които имат респективно номер на улицата, номер на сградата. И тогава цялото население се регистрира на един и същи адреси. Тези аномалии ги оставяме настрана. Това, което обаче не е нормално, е тогава, когато в последната година имаме увеличен брой население с 60% от съществуващото до момента в населеното място, и тези хора са регистрирани по 18, 20, 30 души в една и съща къща.

Водеща: Какво може да се направи? Вие какво бихте предприел, да речем като законодателни промени, ако щете, или проверки отново?

Андрей Цеков: Аз смятам, че трябва да се правят регулярни проверки от служителите на дирекция ГРАО, териториалните звена, на всички адресни регистрации, които извършват кметовете на общини. Респективно, когато се установят аномалии, да се сигнализира по реда на Закона за гражданската регистрация, областния управител или кмета на общината, за да предприемат действия по дерегистрация.

Водеща: Но това трябва да стане още тогава, преди 6-месечния срок...

Андрей Цеков: Това трябва да се случва регулярно и това е дефицит отново в контролните системи.

Водеща: Защото сега вече няма смисъл.

Андрей Цеков: Не, има смисъл, тъй като проверките, доколкото зная, от страна на областни управители и на кметове, в голяма част от страната са насрочени миналата седмица. Практически срокът е 7 дни, в който трябва да приключат и може да приключат с решение за дерегистрация. Но това вече зависи от действията на кметовете и областните управители.

Водеща: Разбирам. Добре, благодарим ви за този разговор.

 

Интервюто на министър Андрей Цеков може да гледате на интернет страницата на Българската национална телевизия чрез този линк: