Министър Иван Шишков в интервю за вестник „Строител“: Приемането на методика за индексация в строителството е изключителен приоритет за МРРБ

Необходима е концепция с дългосрочна визия за развитието на пътната инфраструктура на страната

Арх. Шишков, благодаря Ви, че давате първото си интервю като министър за печатна медия на в. „Строител“. В началото приемете поздрави от Камарата на строителите в България (КСБ), Съвета на директорите на в. „Строител“ и екипа на изданието за назначаването Ви за служебен министър на регионалното развитие и благоустройството, както и нашите пожелания за успех! Поехте едно от най-важните, но и най-трудни министерства. Имате ли вече пълна картина за състоянието на сектора, проблемите и предизвикателствата, с които ще трябва да се справите? Какви са приоритетите Ви като министър на регионалното развитие и благоустройството?

Благодаря за пожеланията. Това наистина е първото интервю, което давам за печатна медия, и съвсем естествено е за професионалния вестник на българските строители. И на въпроса - имах представа с какво се нагърбвам, като например проблемите в пътния сектор, във ВиК сектора, наболелите проблеми, свързани със законодателството, касаещо бранша. За съжаление в последните дни преди встъпването ми в длъжност се появи и проблемът с недовършената междусистемна газова връзка Гърция - България. Неслучайно, ако си спомняте, още при встъпването ми в длъжност направих двете най-важни и най-знакови срещи по въпроси, които трябваше да бъдат решавани едновременно. Първата беше със строителите на интерконектора. В предходните 3-4 дни бях установил проблемите и набелязахме план за решаването им. Срещата беше ползотворна и след това започнаха проверки, имаше и среща при президента Радев. В момента с изключителните усилия на всички страни нещата вървят в посока да може да се завърши това, което е необходимо, за да бъде пуснат в експлоатация обектът. Целта е до първи октомври да имаме въведена в експлоатация и пусната газова връзка. Полагаме ежедневни усилия в тази посока. Другата среща беше с Камарата на строителите в България и Българска браншова камара „Пътища“. В пътния сектор има доста натрупани проблеми. За съжаление част от тях, знаете, бяха започнали още преди предишния служебен кабинет. На строителните фирми беше възложена работа за 1 млрд. лв. при бюджет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) от 300 млн. лв. Това беше в основата на проблема с неразплатените средства към пътните фирми при предишния служебен кабинет. Имахме предложение и решение как да се излезе от тази ситуация от редовното правителство. За съжаление установявам, че в голямата си част не се е случило нищо. Оказа се и че няма подготовка за зимното почистване. Търговете за тригодишните договори са прекратени от КЗК, като искам да подчертая, че вината не е на комисията, а на тези, които са направили договорите по този начин. Не ми оставаше друго, освен мигновено да възложа да се направят нови конкурси в 14- дневния кратък срок, за да може да осигурим зимното почистване на държавата. Разговорът със строителните фирми беше много важен и донесе доста яснота и в двете страни за отношенията ни. Надявам се, че стана ясно, че МРРБ няма негативно отношение към бранша. Беше се създало едва ли не мнение в обществото, че има там едни фирми, които са виновни за всичко, което се е случило. Аз ясно декларирах и пак ще повторя – проблемът е във възлаганията и фирмите не са имали друг избор, освен да работят по този начин. Според мен беше преекспонирана цялата тази ситуация и наистина доста несправедливо секторът беше очернен. Хубавото е, че всички искаме да излезем от ситуацията, и това ще стане с предприемане на съответните мерки и с добро отношение между държавата и строителния бранш. Мисля, че вече сме напреднали в разговорите. Надявам се да осигурим зимното поддържане, фирмите да участват активно в конкурсите, които сме обявили, и да бъдат удовлетворени. Всичко, което поискаха - 15% аванс, по-високи цени, сме го осигурили и това е нормално за работата в условията на тежка инфлация, в която се намираме

Една от основните теми на срещата бе приемането на методика за индексация на договорите в строителството. Това е основен проблем пред бранша и водещ приоритет за КСБ. На какъв етап е съгласувателната процедура между ведомствата и кога ще бъде внесена методиката в Министерския съвет (МС)?

На мен ми се искаше тази тема да сме я приключили към днешна дата, но се оказа, че внесеното предложение за методика се нуждае от корекции. Има и недотам добре направени неща в закона, които създават спорове. Буквално ежедневно се правят срещи с Министерството на финансите (МФ), включително днес (29 август) се провежда среща в по-широк формат с представители на МФ, МРРБ, Агенцията по обществени поръчки, Министерството на транспорта и съобщенията, КСБ и др., на която финално да се изчистят всички възникнали въпроси. Поставили сме си за цел до края на седмицата да решим юридически казуса. Мисля, че ще го приключим. Всички сме единни, че това е едно от нещата, които трябва най-бързо да свършим. Това е проблем не само на строителния бранш и на общините, но на практика и на цялата държава. Още веднъж заявявам, че индексацията е изключителен приоритет за мен и екипа на МРРБ.

Има ли единомислие по отношение на отпадането на 15% таван на индексацията?

 Да, това, за което сме се разбрали, е да отпадне прагът от 15%. Аз лично съм разговарял с вицепремиера Христо Алексиев, който е и министър на транспорта и съобщенията. Той има същото мнение по въпроса, че не може да слагаме ограничение от 15% при такова повишаване на цените на материалите и ниво на инфлация. Такава е позицията и на всички министерства, които имат отношение към строителството. Мисля, че има разбиране и от МФ, които когато става въпрос за пари, винаги са най-трудни, но те това работят. Очаквам до края на седмицата да имаме финален вариант на методика, която да бъде внесена в МС, публикувана за 14-дневно обсъждане и във възможно най-кратки срокове да я приемем.

Коментирани бяха и договорите за текущ ремонт и поддържане (ТРП), както и проблемът със зимното почистване. Там как ще процедирате, така че да се осигури и почистването, и ремонтът на пътната мрежа?

Според мен строителният бранш влезе в един безсмислен спор за студеното рециклиране, в който не би трябвало да бъде страна. Държавата трябва да установи какво се е случвало, къде са нарушенията и на базата на резултатите от проверката да направим промени в законодателството, така че това да не се случва повече. Не технологията определя дали един ремонт е основен или текущ, а това, което е постигнато като строителство. Коментирахме с представителите на пътния сектор тази тема и те също се увериха, че ако не променим законодателството, то почти всеки ремонт може да се превърне в основен или най-малкото, като започнеш един текущ ремонт в рамките на него да установиш, че трябва да подмениш определени части от пътя, които са категорично елементи на основния ремонт. Тогава няма как да продължиш, ако няма механизъм, който да те пази още при самото възлагане и самия конкурс. Мислим в тази посока и това, което според мен е най-важно да направим, е да създадем условия секторът да работи спокойно и винаги законно. Незаконното строителство, което той на практика е изградил, е по поръчка на държавата, а не защото строителите са си го измислили. По предложение на бранша вървим и в посока прекратяване на тригодишните поръчки, обявени в последните дни на предишното ръководство на АПИ. Аз не съм одобрявал тяхното пускане. Казах, че е хубаво, че са направени, но искам да ги прегледаме. Защо ги пуснаха толкова бързо и внезапно - не знам.

 Казвате, че сега ще бъдат прекратени търговете за текущ ремонт и поддръжка, а кога ще бъдат обявени новите и ще се справите ли с времето, така че през пролетта да има избрани изпълнители и пътищата да не останат без ремонт?

 Идеята е да бъдат направени търгове не само за текущ, а и за основен ремонт. Както казах, основният проблем тук е, че един текущ ремонт може да се превърне в основен. И това може да се случи дори без изпълнителят да има някакви задни мисли. Дебатът за текущ и основен ремонт аз го отворих още в предишното служебно правителство, но не за да бъда срещу фирмите, а за да кажа колко лошо е направено възлагането. Проблемът беше както в начина, по който държавата се беше разпоредила с парите, близо 700 млн. лв., така и в начина на възлагане. Браншът буквално беше в капан. В един момент политиците бяха дали един път, по който се възлага работата, а в следващия момент всички се отдръпнаха и оставиха фирмите да бъдат лошите. Този проблем е заложен още от 2018 г. насам, просто сега ескалира. Но сме на финала на доста неща, които се надявам да променят практиките. Ще бъдат пуснати нови търгове и целта е договорите да влязат в сила напролет. На 7 септември приключва и срокът за подаване на предложения за зимното поддържане. Надявам се всичко да е наред.

Ще попитам за АМ „Хемус“ - бяхте казали, че ще започнат разплащанията за извършените дейности по лот 1, 2 и 3?

 Подписал съм докладна със съгласие до АПИ, които трябва да се разплатят за тези пари – около 120 млн. лв. Те са за АМ „Хемус“ - участъци 1, 2, 3, и за скоростния път Видин - Ботевград. Това са сумите, които фирмите са изработили след приспадане на аванса, който са получили. Там има направени мостове, които не са завършени и са с предварително напрегната конструкция. Ако ги оставим сега, напролет трябва да ги разрушим, което ще е страшно. Строителите също знаят, че трябва да завършат мостовете и да ги натоварят отгоре, за да няма проблеми. Преди зимата трябва да направят всичко възможно да ги защитят като хидроизолация и да започнат да ги завършват. Съоръженията трябва да бъдат спасени.

Какво ще се случва с построеното по лот 4 и 5 на АМ „Хемус“?

Ние бяхме подготвили текст за узаконяване на незаконното строителство, което констатирахме. То няма да е само по лот 4 и 5, може да се окаже и по част от пътищата. Ще трябва да конкретизираме текстовете и да ги публикуваме за обществено обсъждане, за да може да бъдат внесени в следващото Народно събрание (НС). Това е важно, защото ще отпуши лот 4 и 5, без да се налага да се събаря строителство, ако то е добре направено в рамките на нормата, и това си мисля, че ще реши част от проблемите. Продължавайки да говоря за пътния бранш, бях неприятно изненадан, че големите инфраструктурни обекти са толкова малко. Ако държавата иска да има истинска пътна мрежа с достатъчен брой магистрали и скоростни пътища, то те трябва да са много повече, отколкото се строи в момента и колкото е планирано. Освен това нека видим - кое се строи? Проект има на лот 4, 5 и 6 на „Хемус“. За останалите участъци на магистралата няма. Напреднали сме с проекта и процедурата за пътя Русе - Бяла към Велико Търново. В случая са два лота – до Бяла и обход на Бяла. Надявам се съвсем скоро да „развържем“ проблема и да има разрешение за строеж в тази част. Очаквам да се реши въпросът и с Подробния устройствен план (ПУП) за АМ „Европа“ за лота, който е най-близо до София. Това бяха неща, които почти бяхме завършили като одобряване на ПУП, когато си тръгна предишният служебен кабинет. За съжаление и двата проекта не са мръднали наникъде. Т.е. 7 месеца не са се развили по никакъв начин процедурите, които касаят изграждането на големи инфраструктурни обекти. Моята идея е да направим съвсем скоро един анализ какво и как се е проектирало и строяло, какво и колко още има да се направи - не само като километри, а и като график. Защото когато няма ясна концепция какво и коя година трябва да се построи, на практика се правят случайни връзки към магистралите и те стават непроходими. Това е големият проблем - никаква яснота, никаква концепция, почва се отнякъде, няма връзки. Ще искам максимално бързо да се направи анализът и след това да се изготви една ясна карта с предложения. Те, разбира се, ще са за работа на следващи правителства, но за сметка на това един служебен кабинет, който аз считам, че е повече експертен, може да си позволи да предложи на идващите след него една визия, концепция. Това не е въпрос на лява, дясна или какъвто и да е цвят политика, а е въпрос как да развием инфраструктурата в България в следващите 10-20-30 години. Политиците идват с мандат обикновено от 4 години, но трябва да имат карта за развитие на пътната инфраструктура на страната ни, която да е за следващите 30-40 години. Пътищата не се проектират и не се строят за един ден. Не може да се реализира един път, като се започне от самия ОВОС за него, проектиране и строителство, и да бъде завършен за един мандат. Трябва всички да излязат от мисленето в рамките на един мандат и да се работи така, че да може да се завърши цялата инфраструктура на страната.

Ние винаги сме посочвали този проблем - липсата на дългосрочна визия как ще се развива инфраструктурата на държавата. Никой не може да каже след 5-7 години какво ще се строи, няма план.

Градовете правят Общи устройствени планове, а държавата няма концепция за пътищата. Това е големият проблем и оттам идват всички останали. Както казах, правим една магистрала и я връзваме към друга, защото така ни е най-пряко, ама по-добре да не е така. Включително и АМ „Струма“. Аз няма да коментирам проблема, който настъпи с Кресненското дефиле, защото това е проблем повече на друго министерство. В момента, когато те изчистят чисто юридически казуса, ние ще се включим доста активно и сме в очакване да се включим. Въпреки че този кабинет е служебен, ще трябва да се направи някакво предложение за лот 3.2, защото няма време, то ни притиска още повече с този проблем, който беше създаден от предходния министър на околната среда. За АМ „Струма“ ще Ви кажа и нещо друго. Не знам дали си спомняте, но в миналия служебен кабинет през септември установих, че има едно свлачище при тунела. Това свлачище се е случило 2020 г. октомври. Беше спряно строителството и от тогава до септември 2021 г. не се беше случило нищо - нямаше и възложен проект как да бъде укрепено. Една година беше пропусната в тази посока. Тогава казах образно, че ще имаме тунел, а няма да имаме път към него. И към днешна дата отиваме в тази посока. Когато сега встъпих в длъжност, още в първия ден питах АПИ какво се случва със свлачището. Те ми казаха, че има изработен идеен проект. За 7 месеца има напредък, но малък. Тунелът е почти готов и може би до месец и половина ще може да бъде пуснат. Лошото е, че проблемът със свлачището си остава. Хубавото е, че са взели решение, че ще направят нещо като полутунел, защото ако бяха влезли в терена на свлачището, това означава ПУП, отчуждаване и много проблеми. Може би във връзка с двете години забавяне това е по-доброто решение. Ако има начин, ще се опитаме да пуснем движението в другата лента. Ще направим всичко възможно. Но не съм особено радостен, защото ако свлачището беше укрепено навреме, след месец и половина или два всички щяхме да пътуваме спокойно поне в това малко парче от магистралата, което със сигурност щеше да облекчи движението. Там е разклонението за Банско, където също има поток от коли. Колкото до пътния възел за Симитли и Банско, той не може да бъде продължен, защото няма решение какво се случва към дефилето. За лот 3.2 на АМ „Струма“ имаше становище на експертната общност, беше избран вариант за преминаване и даже има избрани изпълнители. И сега държавата се връща назад.

Това не създава ли някаква несигурност?

 Това е целият проблем. Ние нямаме ясна концепция какво ще правим. Както казах, преди да чуя мнението на министъра на околната среда и водите, няма да коментирам. Но никой не е доволен, че се спря процедурата внезапно и абсолютно неочаквано. Вярвам, че ще вземем решение така, че да спасим по най-добрия начин този проект и той да се направи, защото е изключително важен. Много години минаха и освен че завършихме АМ „Тракия“, някакси ние нищо друго цялостно не сме направили. АМ „Струма“ не е довършена. АМ „Хемус“ няма проект от Велико Търново до девети лот и най-лошо е, че има проблемни места. Ще ни трябва ново проектиране. Тази магистрала трябваше да бъде проектирана цялата, а тя беше финансирана цялата, без да е проектирана, това е абсурд. Излиза, че не е бил проблемът в парите, а в интелектуалния продукт. Накрая се оказа, че имаме голямо желание да строим магистрали, а няма къде. Скоростният път от Видин до Ботевград в частта Монтана - Враца също няма проект, защото в тази част трасето е отхвърлено. Тоест, към момента ние нямаме проектирана цяла магистрала. Трябва да се положат огромни усилия и да се започне от проекта - това означава проектиране, ОВОС, ПУП, отчуждаване. Държавата, колкото и милиарди да иска да инвестира в строителство на магистрали, като няма готови проекти за тях, нищо не може да се направи. Това е сходно и с проблема на общините - всички искат пари за ВиК, за пътища. Но за финансирането първият ни критерий ще бъде има ли проект и издадено разрешение за строеж. Най-вероятно ще се окаже, че не са толкова много тези, които имат готови проекти. Всички трябва да разберат, че за да започнем да строим качествено, да създадем условия за строителите да се разгръщат и държавата да развива инфраструктурата си, първото нещо е да има изготвени проекти.

Огромни са очакванията към Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). МРРБ като проекти как участва по Плана?

Единият проект е санирането, където са включени не само жилищни, но и обществени сгради. Това, което сме направили в тази връзка, е проект за изменение в Закона за управление на етажната собственост. Ще го качим за обществено обсъждане, за да може в първите дни на НС да бъде внесен. Имаме да променяме и Закона за ВиК, това трябва да стане до март. Започнали сме да работим и по него. За МРРБ това са важните закони, които трябва да се променят във връзка с НПВУ. Другото, което е много интересно по Плана, е финансирането за дигитализация на тема проектиране, кадастри, застрояване, регулации. Както в София имаме ГИС, където са качени всички документи, това трябва да се въведе за цялата страна. Дигитализацията е едно от най-важните направления, по които трябва да работим.

 Във всяка една община има проекти, които са останали от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Те ще могат ли да се използват, или трябва да се преработят?

Един проект, ако е одобрен и няма разрешение за строеж, той важи 1 година. Ако има разрешение за строеж и то е изтекло, зависи дали може или не да се презавери. От друга страна проектът, дори да е изтекъл, чисто формално може да се пусне отново. Това, което категорично сме коментирали, е да оставим нещата, както работеха. Например финансирането да бъде по програмата, а общините да го възлагат и да контролират процеса, защото кметовете са най-близо до хората. Имаше идея процесът да се централизира, но ще бъдем далеч от гражданите и ще се създаде невъзможност самата система в МРРБ да работи. Добрите практики отпреди ще бъдат на 100% запазени.

Ще има ли насоки за общини, сдружения, граждани кой и как ще може да кандидатства по програмата? Сега има дефицит на информация по Плана.

Ще има такава. Ние сме от 20 дни и първо се занимаваме с „гасене на пожари“. Но част от „гасенето на пожара“ беше промяната в самия закон, защото без нея нищо не можеше да стане.

Основно говорим за пътища, но имате още един важен ресор - ВиК. Проблеми има и при него, ако не са и повече от пътищата.

При ВиК сектора проблемът е, че там има създаден един ВиК холдинг. В последните 7 месеца той се е занимавал основно с плащане на заплати. „Български ВиК холдинг“ ЕАД трябва да осигурява средства като кредитиране на ВиК дружествата, за да могат да правят и да развиват ВиК мрежата. Едно от нещата, които могат да се реализират по най-бързия начин, е ВиК, които имат проекти, да се включат за ремонт и подмяна на мрежата. Другото обаче, за което става въпрос, е, че част от стойността на водата е цената на тока. Това, което ми се иска да стартираме, е да осигурим възможност за производство на ток в самото дружество и то да го продава обратно. До 4 мегавата могат да произвеждат и да продават директно, а не през ЕСО. Това е нещо, което е важно. ВиК холдингът има смисъл по начина, по който е създаден, но е лошо, че не се е развивал. Да сложиш в него 1 млрд. лв., към днешна дата вече са 900 млн. лв., които не са вкарани в оборот, и да не го развиваш, по-добре да не го правиш.

Нов Закон за устройство на територията (ЗУТ) или поредни промени?

При един закон, който е изменян толкова много пъти, може да се мисли за направата на нов закон. Имайте предвид, че промяната между Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) и ЗУТ беше фундаментална. Тя не беше само в това, че се направи нов закон. ЗТСУ беше закон, който по силата на плана можеше да те принудят да направиш нещо. Можеше да ти променят имотните граници, без да те питат. Сега без съгласието на собственика не може да се случи. Философията на закона е различна. Има смисъл, ако ще се прави нов закон, да се реши каква философия ще променяме и в каква посока. Трябва да знаем какво ни пречи в сегашния закон. Анализът не трябва да е на текста, а на философията, какво се търси и това е най-важното. Затова целият бранш трябва да реши, защото стигнахме до голяма анархия благодарение на ЗУТ. Хубаво е да имаме нов закон, но трябва да знаем какво искаме да постигнем.

През 2022 г. КСБ отбелязва 15 години от създаването си. Какво е Вашето пожелание към бранша?

 Имам отношение към КСБ много отдавна. Искам да пожелая на Камарата дълги години да работи все така успешно, а на целия бранш да се развива и да няма нормативни проблеми. Желая сигурно финансиране и повече проекти!

Четете ли в. „Строител“ и какво е мнението Ви за изданието?

 Винаги когато мога. Това е професионалният ни вестник, а аз съм архитект, част от гилдията. Мнението ми?  Фактът, че сте първата печатна медия, на която давам интервю, е показателен.

Благодаря Ви! От името на председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев Ви отправям покана за традиционната среща на министъра на регионалното развитие с ръководството на Камарата в офиса на КСБ.

Благодаря за поканата, приемам я. Бих искал, когато дойда, да мога да покажа, че са свършени поне част от нещата, за които си говорихме днес