Министър Иван Шишков в „Седмицата“ по Дарик радио: За тези, които създадоха строителен хаос, е много удобно фирмите да са виновни

Водещ: Защо все по-често се говори за безсмислени процедури в строителството и защо те траят по три-четири години? Какво значи безсмислена процедура?

Арх. Арх. Иван Шишков: Това, за което се говори е, защото наистина процедурите стават все по-тежки. Това е абсолютно вярно. Истината е обаче, че те стават и по-тежки, защото все повече сме взискателни веднъж към проектите и втори път, разбира се, към това как ще опазим околната среда, как ще опазим изобщо цялото пространство, върху което се намесваме. Така че върху една част от нещата има логика в това процедурите образно казано да са по-широки, не толкова по-тежки. Въпросът обаче е, че за да преодолее човек тези процедури, инвеститорът, понякога и държавата, трябва наистина да има много един ясен алгоритъм как да започне, колко бързо и колко, така, последователно и напористо, образно казано, да може да ги завърши. Имайте предвид, защото въпросът е и точно в тази посока – държавата на практика беше изправена с процедура да въведе интерконектора в експлоатация. Държавата направи всичко възможно в лицето не само на МРРБ и на служителите около МРРБ, за което бяхме водеща роля, защото беше в строеж, но и на практика цялото правителство, точно заради това, защото имаше да се съгласуват включително процедури с други министерства. Направихме всичко, виждате, знаете. Направихме го, защото работихме два месеца непрекъснато като най-важната тема на правителството. Разбира се, ние се сблъскахме със собствените процедури, които държавата беше измислила. И беше написала, и беше одобрила. И както виждате, не успяхме да се справим и може би най-големият проблем, който беше възникнал в хода на цялата тази работа не бяха процедурите, а беше общо взето цялата тромавост, която имаше от страна на надзора и на строителя, а не от процедурите, които държавата беше написала. Така че те са абсолютно възможни и в много случаи те са изключително належащи. Защото в края на краищата това гарантира на цялото общество, че продуктът, който ще бъде построен, ще може да бъде ползван, така както следва да бъде ползван. Имайте предвид, че изключваме интерконектора, ако …

Водещ: Може ли да дадете пример, да речем с бул. „България“ през бул. „Цар Борис III” до АМ „Струма“. Какви са стъпките, за да се случи това нещо в срок?

Арх. Иван Шишков: Това също, цялостното забавяне, мога да кажа до този момент, изобщо не става въпрос за това, че някой е пречил процедурно. Това, което намерих и в понеделник ще се виждам с главния архитект на София, това, което намерих е една започнала процедура, но неправилно. Тоест вината не е на процедурата, вината е на тези, които са я правили. Какво има предвид? Околовръстния път в тази част на София, Околовръстния път е национален обект и следва да бъде, подробните устройствени планове следва да бъдат допускани от МРРБ. Има така или иначе споразумение със Столична община да се работи съвместно. Чисто процедурно тя трябва да започне от министерството. Е, обаче три години назад във времето от 2021 г. назад три години, Столична община си е позволила да допусне сама изменение на подробния Устройствен план, правила е, правила е упражнения в тази посока и накрая, когато е питала МРРБ за нещо във връзка с тази процедура, министерството е казало – да, обаче трябва да го започнем ние. Три години са пропуснати не, защото има проблем с процедурата, а защото тези, които трябва да изпълняват процедурите, са започнали неправилно. Не знам дали е въпрос на страшен ентусиазъм или е въпрос на общо взето неразбиране. Но за съжаление, това се е случило.

Водещ: Отчуждаването на имоти какъв дял има от забавянето?

Арх. Иван Шишков:Малко, малко ще бъдат отчуждаването на имотите. Проблемът е единствено, че там имаше пак проблеми с концепция, с решения, със задание. Това, което непрекъснато си говорим – имаме бих казал някакъв напредък в тази посока, така че може би в този участък първия, който минава над “Цар Борис”. Този участък се надявам, макар и с известни корекции, за които аз имам виждане, да го приключим относително бързо като процедура. В следващата част обаче, до връзката с АМ „Струма“, е абсурдът на предложението. Защо казвам абсурдът? Защото сегашното предложение е направено така, че да, този скоростен път, който е градски ринг, трябва на практика да се влее в кръговото долу на Банкя, тоест не се качва на магистралата, а влиза в кръговото движение. Нали си представяте какво ще се случи? Това, разбира се, съм поискал още отсега колегите от АПИ да започнат да правят разработка, защото очевидно, че тази връзка, ще се наложи държавата да се намеси, Столична община в този му вид най-вероятно няма да може да се справи. Тъй като това дълги години очевидно е било заложено така и никой не си е направил труда да го промени като концепция. Считам, че е абсолютно недопустимо, освен това буквално мога да кажа, че включително и смешно – това решение да направиш градски ринг на София и от едната точка вместо да има връзка с целия ринг и с магистралата, да влезеш в едно кръгово движение, което, знаете пък на всичкото отгоре, че то има един обратен наклон.

Водещ: Като казвате за задание. За да функционира правилно и поддръжката, и ремонтът на пътища – какво трябва да се промени в АПИ като задание, какво трябва, как трябва да функционира АПИ?

Арх. Иван Шишков:  АПИ по принцип от периода от 2018 г. насам, до към 2021 г., може би бих казал до предишния служебен кабинет, в който аз бях зам.-министър, преди това бях съветник и това, което установихме тогава, ако си спомняте и коментирахме за основните и текущи ремонти, това е част от лошата организация и лошата структура на АПИ. Буквално в АПИ няма отдел, който да се занимава с основни ремонти. Тоест няма отдел, няма на хартия основни ремонти, всички минават като текущи, което ги прави в повечето си голяма част …

Водещ: Това не е ли повсеместно в цялата държава? Това не е ли повсеместният проблем, че основните винаги са минавали като текущи?

Арх. Иван Шишков: Това е голям проблем. Защото в тази си, по този начин, освен че имаме много по-малко проектна документация, нямаме надзор, имаме много по-малко отговорност. Резултата го виждаме всички. Тоест да го говорим в момента какви са резултатите е абсолютно безсмислено. Защото мисля, че ще отегчим слушателите. Резултатите са плачевни. Част от тези плачевни резултати, проблемът е в тази организация. И се връщаме в началото на разговора с това, което е с процедурите – държавата не желае да спазва собствените си процедури, те и тежат на самата държава, тя решава, че ще иска да го направи по-лесно. И тъй като е държава и е смятала, че може да нарушава закона, защото няма кой да я санкционира. Ето това, според мен, е общо взето целия алгоритъм на държавата, която лично моето мнение е, че от 2018 г. до 2020 г., началото на 2021 г. е имала наистина изключително изкривяване в тази посока в строителството повсеместно. Това, аз мога да ви кажа дори включително, знаете случая с „Гешов“, със смъртта на детето, че беше установено, че имаме извършено незаконно строителство, тоест имаме извършен отново основен ремонт, който обаче основен ремонт няма разрешение за строеж и няма разрешение за ползване. Светофарът беше преместен, кабелите, същите буквално бяха местени и бяха местени от общината. Тоест София и държавата, тя е функционирала съвсем логично по един и същи начин. Тоест строим донякъде по правилата, след това правилата започват да ни пречат и ние започваме да строим така, че да не ни пречи нищо. Тоест правилата, които държавата определя, в един момент става така, че държавата сама не си ги спазва. Но за сметка на това сме изключително внимателни към частните инвеститори случайно някой да не направи така, че да пропусне нещо. Което няма лошо, което е изключително добре. Защото на практика в голямата си част от строителството, които ги правят частните инвеститори, означава, че тези обекти се продават, тоест други хора ги купуват, те са въпрос и на сделка, разбира се, което е съвсем логично.

Водещ: Относно този трагичен инцидент – пречи ли на някой сега изборът за терен на детска болница, например?

Арх. Иван Шишков:Изборът за терен на детска болница беше, според мен, пак от няколко години буквално бяха зациклили в една абсолютно неправилна посока. Веднага казвам защо. Т.нар. скеле, което всичките го коментираха и говореха от две-три години назад, то чисто технологично беше изключително сложно да бъде вкарано, новите технологии да бъдат вкарани, изискванията за една съвременна болница да бъде вкарано в това скеле, защото конструкцията му е може да бъде по никакъв начин променяна, ако изобщо тя отговаряше на изискванията. Но да приемем, че е отговаряла на изискванията. Тя не можеше да бъде променяна. Тоест ние вече възможността да направим болница без компромиси на практика беше нула.

Водещ: А някой от Министерство на здравеопазването знае ли каква точно болница иска всъщност?

Арх. Иван Шишков: В момента вече знаят. Преди това очевидно не са знаели, защото са се нагаждали спрямо нещо съществуващо без да са знаели какво искат. Тоест истината е била – имаме тук една полусграда, имаме един терен, няма значение колко е голям и ето тук ще направим болницата. Сега сме тръгнали в обратната посока. Тоест искаме да направим такава болница, за която болница ни трябва съответният терен. Затова казвам, че онзи терен не ставаше. Освен всичко останало, той е отговаряше на подробния устройствен план, на общ устройствен план, той не отговаряше на нищо. Единственото отговаряше на възможността да бъдат раздадени едни пари. Знаете, че и там са раздадени едни пари напред. Тоест общо взето минивариант на АМ „Хемус“.

Водещ: Тоест твърдите, че има държавническо мислене, визия, замах дори за създаването на тази болница?

Арх. Иван Шишков: В момента имаме държавническо мислене, имаме много сериозен анализ както с нашето министерство, така и с Министерство на здравеопазването. Знаете включително дори, че министърът на здравеопазването каза, че включително е цели да има и хеликоптерна площадка. Тоест болницата ще бъде изключително съвременна и нова. Затова обаче какво трябва? Трябва терен достатъчно голям, който да има достатъчно добра комуникация и този терен да не става въпрос пак да правим пристройки, настройки към съществуваща сграда, а в този терен трябва да можем да направим една болница от началото до края такава, каквато трябва да бъде. Затова сме избрали този терен. Този терен е Горна баня. Не искам да коментирам колко е хубав въздуха. Разбира се, за детска болница е подходящ.

Водещ: Изчистен е теренът …

Арх. Иван Шишков: Значи, теренът имаше този проблем, че имаше юридически проблеми, имаше собственост, частна собственост. Разбира се, направих среща два пъти с кмета на Овча купел. Той ми помогна изключително много на мен и на цялата държава. Направихме среща с частните собственици. Разбрах се изключително бързо. И след като се разбрахме толкова бързо на тази тема, разбрахме се, че ще направим предварителен договор по чл. 15 от ЗУТ. Иначе за вашите слушатели означаваше да трансферираме имота в единия край на този парцел. Така че изчистваме парцела. Той е достатъчно голям. И ще можем да направим една болница без никакви компромиси и без никакви проблеми. Имаше един терен, на който в момента е реализирано озеленяване, който е общинска собственост. Благодаря на Столична община. Беше дарен в четвъртък. Не съм очаквал, разбира се, друго решение и друга реакция, защото в края на краищата това е в полза на всички, не само на София, а и на цялата държава. Така че всичките тези неща, те имаха своето решение да бъдат преодолени. Това, за което говорим като процедури, въпросът е кой и как ще поеме да оправя тези процедури. Когато на държавната администрация и е сложно съгласно законите, които сама си е написала, и е сложно да работи по тях, разбира се винаги могат да се намерят оправдания. Когато обаче държавната администрация иска, може и знае какво да направи винаги може да направи така, че да реши проблемите. Още повече, водил съм разговори с частни собственици, предложението, което бяхме направили беше добро и за тях. От тази образно казано сделка печелят всички – държавата си има болница, частниците ще имат парцел, който ще могат да реализират…

Водещ: Тук не се притеснявате за заданието. Какъв беше проблемът със заданието, ако има такъв, със жълтите павета? В заданието ли е проблема?

Арх. Иван Шишков: Не съм запознат в детайли, но по принцип това, което мога да кажа е, че обикновено заданието е най-важният елемент, в който елемент човек трябва да почне да мисли какво точно си поръчва инвеститора, тоест общината или държавата? Каквото си поръчаш това ще получиш като проектиране и е логично това да получиш като строителство. Не съм се запознал до край с документите, поради причината, че с кмета Йорданка Фандъкова правих среща във вторник заради така наречените жълти павета, но срещата е направена не само заради този обект. Този обект е с европейско финансиране, той е от ОП „Региони в растеж“ 2021-2027 г. Имаше две неща, които мен лично ме притесняваха, тъй като програмата е през Министерство на регионалното развитие и естествено най-важното за мен поне е наистина София да получи в края на краищата веднъж добро строителство, да получи край на този проект, но край не като провал, а като реализация и разбира се да си получи парите.

Водещ: А има ли опасност да не получи парите, не само по този проект?

Арх. Иван Шишков: Дали ще получи парите или не зависи от самата община. Това, което сме се договорили е, че ще удължим срока, срокът е до март месец 2023 година, че ще удължим срока с шест месеца, тоест до септември. Това е добро веднъж, защото програмата предполага шестмесечно удължаване без особени юридически пречки. И второто, което лично за мен е много важно, защото това е ангажимент на кмета на София и на политическата сила, която управлява София, ще бъде ангажимент преди края на мандата. Защото, ако този ангажимент остане след края на мандата. Освен, че той ще бъде използван в предизборна кампания, рискуваме след това за два или три месеца проблемът да не може да бъде завършен и тогава София буквално да катастрофира и финансово, включително и с визия, и с ремонти и откъдето и да го погледнем може да има много големи проблеми. Затова се надявам, че ще направи достатъчно ясен алгоритъм как, кога ще бъде завършен ремонта, ще бъде подписан договор за удължаване с шест месеца и се надявам след това Столична община да приключи ремонта. Това, което освен това мога да ви кажа е, че тя включително кметът на София каза, че ще направи в момента анализ на технологията на изпълнение. Тоест, тя ще си ревизира собственото си задание, ако има изобщо такова. Затова разговорът за заданието е изключително важен, така че в момента, в който всичките тези документи пристигнат в МРРБ аз лично не само като регионален министър, а и като архитект, ще знам за себе си, ще знаем какъв е бил реално проблема. Знаете, че аз лично наистина го казах, че моето лично притеснение е, че най-вероятно проблемът не е само в строителя и нищо чудно да се окаже, че проблемът е комплексен. Но, нека да видим какви ще бъдат резултатите, нека да видим какво ще ни бъде предоставено. Трябваше така или иначе до петък вечерта да ни бъдат предоставени всички протоколи за скрити работи, които са във връзка с удължаването на срока, до петък в 16.30-17 часа не бяха постъпили в министерството, надявам се, че са постъпили. И да са постъпили в понеделник не е най-страшното, но все пак в рамките надявам се на понеделник да имаме цялата документация, за да можем ние да работим и да помогнем каквото е възможно за София. Очевидно е, че този обект ще се опитам поне МРРБ да го вкарам в помощ, както успяхме да вкараме с интерконектора, така и да се опитаме да помогнем и тук. Разбира се тук самата специфика на отношенията, на контактите е по-различна, но разбира се спрямо съществуващите възможности аз мисля, че даже и следващото ръководство на МРРБ при редовен кабинет се надявам, че ще направи същото, за да може да се помогне на София да приключи този обект и наистина да се излезе от това тежко положение. Другото обаче, което си говорихме с кмета на София, това което също много ме е озадачило е това, че София не е поискала парите си за извършената реконструкция на „Граф Игнатиев“ и на „Солунска“. Тя има право да ги поиска в момента, в който е извършено строителството. Декември месец 2020 година е разрешението за ползване на „Граф Игнатиев“. Хубаво, лошо, всички се измъчихме общо взето от дългия ремонт, знаете колко коментари имаше…

Водещ: Тоест, и тук може да има неполучени суми?

Арх. Иван Шишков: Ако те не ги поискат няма да бъдат получени. Призовах я да си поискат парите. Разбира се обаче, получаването на парите минава през проверка. Защо съм настоявал да платим парите на София? Веднъж, защото София не заслужава да изгуби парите и втори път, защото когато изтече гаранцията и ако тогава МРРБ установи, че има определени неща, които трябва да бъдат коригирани, тогава те ще бъдат коригирани за сметка на бюджета на София. Това не искам да се случи, тоест всичко, което мога да помогна, така че София веднъж да не губи пари, втори път да завърши този ремонт, съм се впрегнал заедно с цялото ръководство на министерството, сме се впрегнали, образно казано, да помагаме, защото наистина поне на мен София ми е сърцето, градът, в който съм роден и който обичам изключително много.

Водещ: Извън София, на национално ниво един допълнителен въпрос към нещото, за което стана въпрос преди малко – за текущите ремонти. От кога държавата не е правила регламентирани ремонти, а се е занимавала с текущи?

Арх. Иван Шишков: Мога да кажа, че образно, тук-там много рядко в периода от 2017-2018 година има съвсем малко изпълнени основни ремонти и те повечето са били по европейски програми, където естествено няма как да се случи по друг начин. Там е правено наистина с решение за строеж и са правени основни ремонти. В основната си част всичко е правено под формата на текущи ремонти…

Водещ: Да няма проверки после?

Арх. Иван Шишков: Най-малкото има по-малко проверки, най-малкото им е по-лесно, най-малко администрацията не се напряга, че да си одобрява проекти, да си издава решения за строеж… Условията на възлагане са могли да ги направят по същия начин лесни, както ако са били за основни и текущи ремонти отделни възлагания. Това, което в момента правим, защото ние не сме казали, че само ще критикуваме какво не се е свършило, ние правим това, което считаме, че следва да бъде направено. В момента се правят документация за конкурси, които ще бъдат отделно за основни, отделно за текущ ремонт. Тоест, в един момент начина на възлагане ще бъде сходен, само че обектите ще бъдат регламентирани. Аз мисля, включително и строителният бранш ще бъде по-спокоен, защото тогава, когато се сменят политиците и когато те работят по законов ред няма да са зависими от политиците. Ще бъдат зависими единствено и само от качеството и от сроковете, които те ще предложат за изпълнението. Тоест, тогава всичко ще зависи основно от тях. А в момента наистина не зависи от строителите, започва да зависи от политиците. Знаете, че те имат неизплатени суми, те имат неизплатени суми точно заради този проблем. И освен заради този проблем заради това, че в началото на 2021 година преди да стъпи предишните служебни кабинети в длъжност тогава е имало в бюджета 300 милиона за ремонт на пътища, бяха възложени за милиард и 100 за ремонт на пътища. Тоест, това беше също другия проблем, защото не можеш да възложиш три или четири пъти повече като пари, които да ги нямаш, тоест ти подвеждаш целия строителен бранш.

Водещ: Като говорите за строителния бранш няколко въпроса. Първо, една от критиката е относно фирмите. Има обвинение, че едни и същи фирми печелят големи поръчки и т.н. Но от друга страна, господин министър, за да се строят пътища се изисква наличие първо на опит, второ на голям брой техника и така се въртим в затворен кръг. Тоест, няма как нова малка фирма изведнъж да пробие. Нали така?Къде точно е лошото в това, че едни и същи фирми се въртят? Вероятно във всички страни е така?

Арх. Иван Шишков: Лошото според мен не е във фирмите, фирмите според мен станаха жертва на един популизъм, общо взето казано. Тогава, когато системата буквално рухна по начина, по който съществуваше и функционираше и то беше логично да рухне. Всяко нещо, което наистина прекалява държавата по начина, по който образно казано нарушава закона, разбира се, че естествено рано или късно това ще рухне. То рухна обаче и тези, които беше се опитано да бъдат виновници в цялата ситуация беше прехвърлена вината на строителните фирми. Много удобно за тези, които създадоха този строителен хаос. Ето това, според мен е моят анализ на ситуацията. Каквито и да са фирмите, каквото и да са говори легенди за тях на тях са им давани пари без да има проекти, но са им давани, те не са ги откраднали. Те са строили и са правили основни ремонти под формата на текущи, защото са им възложили задачата така. Тоест, каквото им е давала държавата те са правили това. Дали са били съучастници или не, това е много сложен въпрос, за който може да се коментира. Но със сигурност те при всички положения са жертва на ситуацията, защото в последните година и половина те веднъж целия сектор е набеден, че е изключително лош, което не може да е така. И второто което е, че този сектор в момента продължава да работи без яснота кога, как и какви пари ще си получи? На всичкото отгоре се струпа на всички ни, на тях и на нас, проблемът с инфлацията, индексацията, липса на пари.

Водещ: Това ще бъде ли заложено в бюджета, трябва ли да бъде заложено?

Арх. Иван Шишков: Естествено, че трябва да бъде заложено, реално ние в следващата година ще трябва освен най-вероятно да изплащаме част от компенсациите за тази....

Водещ: Не от неизплатените да бъде заложена и индексация?

Арх. Иван Шишков:  Да, затова казвам, че проблемите все още съществуват и финансови и правни от периода 2018-2020 година. Ние все още решаваме тези проблеми. Ще бъдат решени със сигурност. Мисля, че това което досега сме направили, буквално сме заложили нещата така, че проблемите да бъдат решение и да няма връщане назад.

Водещ: Грубо казано, в един идеален свят, когато се случи необходимост от спешен ремонт и няма време за обществена поръчка, държавата как се намесва с държавна фирма?

Арх. Иван Шишков: По принцип държавата може да се намеси с държавна фирма, но ако така или иначе има избрани изпълнители в рамките на две или три години, които да изпълняват текущите и основните ремонти, тоест държавата тогава в този момент ще има на разположение и избрани фирми с търгове и конкурси. Те и в момента така е направена системата, от преди години е функционирано по същия начин. Били са избрани фирми за пет години, тези фирми са упражнявали текущите ремонти. Въпросът е, че няма фирми по същия начин, които да изпълняват основните ремонти. Така че, не толкова фатално и не е никакъв проблем. Просто държавата може да си направи такъв начин на работа, така че да не се поставя в проблем, в който проблем да не може да си го реши, или трябва да нарушава закона, защото така е по-изгодно.

Водещ: Проблемът с маркировката кой да я реши?

Арх. Иван Шишков: Проблемът с маркировката в момента, даже аз бях на парламентарен контрол, на блиц парламентарен контрол в комисията по регионално развитие и ги помолих и апелирах да бъде променена една от точките в народното събрание, защото старите договори за маркировка не бяха изтекли финансово, тоест във финансовата си рамка, нито времево не бяха изтекли. В момента имаме проблем, че нямаме буквално договори действащи за маркировка. Не можем по решение на общото събрание да подпишем нови. И това, което съм ги помолил наистина в тази си част да бъде променено решението, за да можем със старите договори, говоря до края на годината, да може да се изпълни маркировката. Сега сме в положение, в което имаме извършени ремонти, имаме нов асфалт и кръпки и нямаме маркировка върху тях. Този проблем обаче е чисто правен, имаме невъзможност да бъде фактически възлагана маркировката, нямаме правната възможност за решението на общото събрание. Надявам се това да бъде коригирано, за да може колкото и да е късно, да можем да положим за зимата тази маркировка. Иначе зимното почистване сме го решили като проблем. Това беше може би другия голям проблем, който наследи служебния кабинет. Нямаше започната включително процедура за нищо. За зимно почистване нямаше, а бяха започнали отново втора процедура за ремонтите текущите. Ние я спряхме, ще направим нова, заради това, за което си говорим в момента. Ще направим нова процедура, за да е истинска както трябва да бъде с основните и текущи ремонти. Зимното почистване успяхме, направихме процедура, сключихме договори, така че този проблем наистина приключи. За нас ни костваше наистина усилен труд, напрежение, защото часовникът си вървеше, но се справихме. С двата проблема, свързани буквално с цъкането на часовника, успяхме да се справим, това беше интерконектора и зимното почистване. Разбира се, всичко останало друго, което беше зарязано във връзка с одобряване подробни устройствени планове за магистрали, защото без да бъдат одобрени навреме тези планове естествено няма да започне строителство навреме. Знаете, че обявихме за национален обект Русе – Велико Търново, одобрих два подробни устройствени плана в първите два участъка до Бяла и обхода на Бяла, така че там вече сме дали зелена светлина да се строи може би един от най-важните транспортни коридори в България, оста Север-Юг от Русе към Маказа. Другото, което успяхме да направим беше за съжаление също седем месеца буквално спряло, беше последния лот на магистрала „Европа“, който е от София до Сливница. Там с кмета на Костинброд сключих споразумение, имаше напрежение и проблеми, решихме ги проблемите. В момента решавам още един проблем на тази магистрала, това е в последните 150 метра, магистралата свършва на 150 метра преди КПП-то. Това, което виждаме на „Кулата“, същото беше предвидено и на „Калотина“. Ще го решим този проблем. Имах среща с кмета на Драгоман, тъй като там има едни частни имоти, които са придобили статут на урегулирани поземлени имоти, някъде около 2004-2005 година, това няма никакво значение. Взели сме решение, имаме общо взето пълен алгоритъм проблемът как ще бъде решен, така че мога да кажа, че и този проблем ще бъде решен. Имам тежък разговор с колегите от АПИ във връзка с това, че трябва да искаме много голяма яснота строителите да завършат тази част, която е към „Калотина“. Ясно е, теренът е стръмен, тежък, но това не може да продължава до безкрайност. Планирам включително най-вероятно тази седмица и посещение на място. Аз искам наистина да се намери начин да се отпусне движението, макар и без последния слой и последния слой асфалта да бъде положен при добри атмосферни условия, тоест напролет, но дотогава да се пусне движението, защото тази тапа наистина мъчи всички нас, които искаме да пътуваме за Европа.

Водещ: Ние от 14 години в Дарик радио правим проучването „Кой е най-добрия град за живеене в България?“ Като се върнах 14 години назад какви ли не критерии сме ползвали, голяма част от тях и субективни, защото да живееш в един град и да се чувстваш много добре има субективни неща от какво ли не естество, дори от брой слънчеви часове за годината и място да изпиеш хубаво кафе, колкото и странно да звучи на фона на всички тези проблемни разговори. Като се върнах, една голяма част от инфраструктурните проекти, за които сме давали точки в аванс, че са започнати преди 14 години и досега не са приключили, което може би не е изненада, на този фон ми се ще да ми кажете – много или малко са инфраструктурните проекти в България? Защото понякога се създава впечатление, че те са много, а всъщност май не е точно така?

Арх. Иван Шишков: Аз го нарекох „строителна илюзия“, нарекох част от магистрала „Хемус“ строителна илюзия. Ако трябва да обобщим всичко това какво няма като транспортна свързаност между градовете, тя е строителна илюзия в рамките на цялата държава. Защото, ето говорим си коя магистрала сме започнали сега, за която според мен сега тепърва започнахме да говорим. Трябва да говорим естествено за тунела под Петрохан и за най-пряката връзка от Видин към София, защото в момента това, което се строи е 70 километра по-дълго.

Водещ: Детската болница започна преди 40 години, идеята!

Арх. Иван Шишков: Да, за всичко това, което си говорим. За съжаление има много голямо говорене, медийни изяви, най-вероятно много предизборни кампании и накрая няма нищо. Може би хубавото на служебния кабинет е, че той не участва в предизборни кампании и може да работи спокойно без да прави излишни фойерверки, а да прави реални действия.

Водещ: Но може да обясни, защото атаката в повечето случаи е в строителя, а не срещу вас служителя, за много проекти.

Арх. Иван Шишков: Точно затова казвам, строителят какво да строи, ако няма достатъчно планирани магистрали? Ние нямаме достатъчно планирани магистрали. Знаете, че направих пресконференция, знаете, че коментирахме, че за България са нужни 2100 километра, и знаете, че последните 12 години, годините на бурното коментиране на строителство, защото то беше бурен коментар, от това нещо са построени по-малко от 40 процента от магистралите. Тоест, много голямо говорене и доста по-малко изпълнение.

Водещ: Има ли проблем с качеството и скоростта на проектиране?

Арх. Иван Шишков: Разбира се, че има проблем. При положение, че се одобряват ПУП-ве, а после се одобряват преработки, одобряват се проекти, одобряват се преработки на проекти, разбира се има и това. Но когато го правиш ненавреме, когато не стартираш процеса навреме, когато нямаш точно задание когато си стартирал процеса, на практика процесът започва да се намества, образно казано, тогава, когато вече е започнало самото проектиране, включително даже когато е започнало строителството. Тогава някой вижда, че има грешка някъде, или че може да бъде направено по-добро решение. Ако всичко това се започне и се планира навреме, ако не е въпрос на политически кампании, а е въпрос на общо взето стратегическо мислене, тогава нещата ще бъдат коренно различни. Защото ние нямаме лоши проектанти, нямаме и лоши строители, за съжаление ще се окаже може би, че имаме лоши ръководители, които по лош начин могат да използват нашия интелектуален потенциал в държавата и не могат да впрегнат нещата навреме така, че всичко да се случи добре, да се случи без напрежение, и да знаем какво наистина ни чака държавата следващите десетина години. За мен големият проблем, който се случва в цялостното планиране на всичко за тези големи инфраструктурни проекти е, че всяка партия се бори да вземе властта. Тя се бори за властта и мандата е четири години. Ако сега започне да проектира една магистрала с ОВОС, трасета, с проектиране, на практика лаврите за въвеждането в експлоатация ще вземе следващия. Ето така, ако се разсъждава, на практика ние никога няма да планираме и няма да построим това, което трябва да построи държавата.

Водещ: Тогава последен въпрос, стратегически но с хоризонт само една година. Каква е прогнозата ви - общините според вас ще увеличат инвестирането в инфраструктурни проекти през 2023 година, за да създадат поне някаква сигурност на строителния бранш?

Арх. Иван Шишков: Изключително трудно, поради инфлацията и поради това, че в момента те едва събират пари, за да платят реално тази индексация, която трябва да платят. Другото, което е, разбира се това е края на един мандат политически за всички общини, от една страна те всеки каквото е започнал ще се опита да го завърши, което е логично, но пък никой няма най-вероятно да прави нищо ново, защото това, за което си говорим, следващият хоризонт те не знаят дали политически ще бъдат в рамките на него и естествено всяко ръководство в момента на една община логично от друга страна логично да се опита да завърши наистина това, което е започнало като общини. Проблемът обаче е, че големите общини имат големи инфраструктурни обекти, които е трябвало да ги правят в рамките на много години назад и нищо не се е случило. Аз ще върна примера за София, всичките основни градски рингове на София, включително „Тодор Каблешков“, който с първото идване на ГЕРБ на власт се говореше, как ще направи „Тодор Каблешков“. Но „Тодор Каблешков“ не е само от „България“ до „Черни връх“, това е един огромен ринг на София, който има изключителен смисъл. Както виждате бавно и мъчително в рамките на последните три-четири години нещо се прави в тази посока. София е задръстен град, най-вероятно и другите градове е така, защото не са проектирани и не са построени ринговете, които са заложени в общите и в подробните устройствени планове. Не са проектирани, като казвам, с инвестиционни проекти. Тоест, градовете на практика имат проблем чисто транспортен, защото от хубавите залагания в плановете, защото аз казвам, че София има много добро транспортно решение, за съжаление те не са изпълнени и те не са изпълнени вече 10-12 години. Говорихме с вас за околовръстния, аз поне съм чувал в два от последните избори за кметове на София, тоест преди осем години, всичките обещания бяха - ще свършим Околовръстното и дъгата. И какво направихме? Свършихме по-лесната част. Дъгата, която от магистрала „Тракия“ до „Горубляне“ я направихме, защото тя беше по-лесна. Не направихме това, което е по-трудно. Сега в момента трябва тази част от дъгата, която наистина е по-трудна като транспортно отношение трябва да се направи. Е, както чухте, те я проектираха в продължение на три-четири години, проектираха я буквално абсолютно правно необосновано, защото самата процедура беше започната неправилно. Така че, тези години буквално бяха загубени в едно упражнение с проектиране.

Интервюто на арх. Иван Шишков може да гледате и слушате в интернет сайта на Дарик радио