Министър Лиляна Павлова: На няколко нива следим качеството на санираните сгради по програмата за енергийна ефективност

Лиляна Павлова: Да, днес беше открит първият саниран блок по „Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради” и то само два месеца след началото на строителните работи, които започнаха на 23 юни. От това, което виждаме, работата е изпълнена не само в срок, но и качествено. Радвам се, че успешният старт, който направихме с първата сграда в Благоевград, достигна до успешен финал. Блокът в кв. „Ален мак” стана емблемата на програмата. Важно е, че дейностите по проекта са всеобхватни и включват не само изолация, а и дограма, покрив, подпокривни пространства, енергоспестяващо осветление, гръмозащитна система, нови комини. Цялостно имаме един много добре завършен проект.

Посетихме и другия блок, който е доста висок – 14-етажен и с над 75 апартамента. Той вече е почти пред завършване. Предстои да започне и трети блок, така че можем да кажем, че всичкия скептицизъм, негативизъм и антикампанията, с която се опитваха да плашат хората, бяха опровергани дори и от самите хора, които живеят в блока и са изключително доволни.

 

Лиляна Павлова: Безспорен е фактът, че тази Национална програма е изключително правилна, позитивна и аполитична мярка, насочена към гражданите. Чрез нея достигаме до всеки един човек. Около 3 милиона български граждани живеят в такъв тип сгради. Второ, чрез нея подпомагаме директно и държавата финансира обновяването на домовете, което води до намаляване на сметките. Домоуправителите на тези сгради и на тази, която сега приключихме по европейския финансиран проект, показаха сметките. Те имат 50% спестяване. Това е една изключително позитивна програма, която срещна само политическа антикампания - може би от страха на нашите опоненти, че тя наистина ще уцели пулса и нуждите на обществото. Сега обаче назря моментът да се погрижим за сградите. Вече над 1500 са тези, които са част от програмата. Убедена съм, че и след откриването на първия блок, когато се опровергаха всички негативни сценарии, този брой ще нараства. Тази антикампания ще си остане в сферата на популизма и на опитите да се омаловажи една изключително навременна и нужна мярка. Тя се оценява добре от хората, защото касае и малките, и големите градове, сгради и фирми. Няма дискриминирани по тази програма - нито по политическа принадлежност на кмета, нито по вид сграда. Създават се възможности за бизнеса и гражданите като цяло. 

 

Лиляна Павлова: За ползите на програмата най-добрият аргумент е това, което казват самите живеещи в сградите. Те плащат сметките и се радват на обновената си сграда. Те са нашата жива реклама, а това е най-важното за нас. 

 

Лиляна Павлова: Този въпрос е много важен, защото качеството е другото нещо, на което държим. Първо, спазвайки закона, имаме задължителния строителен надзор и контрол. За нас е много важен и гражданският контрол. Освен това, изискваме и задължителните гаранции от строителя - за вложените материали и извършената работа. Тази гаранция я издаваме и директно в полза на цялата етажна собственост, а домоуправителят ще ще може да предяви за сметка на изпълнителя, ако нещо трябва да бъде поправено. Качеството го следим на няколко нива. 

 

Лиляна Павлова: От общо регистрираните сдружения на територията на цялата страна са 2250, от тях вече 1565 са одобрени за финансиране, а със сключени договори с общините са 1520. Само за 6 месеца от програмата, ако сметнем тези 1500 сгради, това означава, че четвърт милион българи са ѝ се доверили. Тези сгради реално са в процедура. До края на годината първите 50 поне ще са готови, 2016 година очаквам да е пикът на програмата. 

 

Лиляна Павлова: Оценката е много добра, защото за 6 месеца четвърт милион българи са се подписали и са се съгласили за участие в програмата. Вече първата сграда е готова, а втората ще бъде до няколко седмици. В някои отношения нещата се случват дори по-бързо от очакваното. 

 

Лиляна Павлова: Благоевград е безспорният „отличник” с най-добри данни. Следва Бургас, който е с най-голям брой сключени сдружения - имат 175 договора, подадени в Българската банка за развитие, от които 152 са одобрени и са в процедура. Пловдив също е с много добри показатели, както и София, като най-големият град с най-много сгради. Има 211 регистрирани сдружения на собствениците. Над 111 вече са с оформени и подадени документи. Ако погледнем статистиката, най-голямата одобрена сграда, която е в процедура, е именно в София в ж.к. „Дружба” с 239 апартамента. 

 

Лиляна Павлова: По-скоро се предвижда разширение на дейностите по програмата. От 1 януари 2016 година по програмата вече ще могат да кандидатстват и всички тухлени сгради. Надявам се, че ако продължава така успешно реализацията на екипа на МФ и всички, които участват в работната група за борба с контрабандата и сивата икономика, ще можем да осигурим и втория милиард по програмата. Виждате какви резултати има от гледна точка на приходи от акцизи. Паралелно с това, от януари следваща година добавяме още 300 млн. лева по линия на ОП „Региони в растеж 2014-2020”. С нея също ще включим допълнителен брой сгради, но не само жилищни, а и публични на територията на 39-те големи града. Както знаете, до момента сме обновили и санирали над 1000 училища и детски градини. Този процес продължава. 

 

Лиляна Павлова: По „Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради” по-скоро облекчаваме изискванията и разширяваме обсега на сградите. По европейската „Региони в растеж 2014-2020”, за да имаме разделение между двете програми, ще са по-различни изискванията. Сградите, които могат да кандидатстват по европейската програма са тухлените до 36 апартамента, а над 36 са по националната програма. За европейско финансиране могат да кандидатстват и паметници на културата. 

Фокус: Министър Павлова, заговори се и за междублоковите пространства. Обмисляте ли възможности те също да бъдат включени към програмата от 2016 година?

Лиляна Павлова: Междублоковите пространства са ангажимент на общините и всяка една от по-големите, които са и с по-голям бюджет, са предвидили за всяка сграда, която е направена по програмата за саниране, да има и облагородяване на междублоковото пространство. Това лято по линията на ОП „Регионално развитие” отпуснахме допълнително доста сериозна стойност – над 20 млн. лева за междублокови пространства. По новата ОП „Региони в растеж” общините също имат възможност освен централна градска част, да включват и междублокови пространства. Така че и ние с допълнителни европейски средства ще подкрепим облагородяването на междублоковите пространства.