Министър Лиляна Павлова: Стратегическата компания ще управлява и проекти извън пътната инфраструктура

Приоритетните дейности за регионалното развитие трябва да са подготвени до декември 2012 година

- Г-жо Павлова, какво предвижда новата стратегия за национална политика за регионално развитие?
- Има една подготвена стратегия за регионално развитие до 2015 г., но сега ще се преработва според плановете, които общините ще представят, и ще се разработи дългосрочна визия. От една страна, тя ще е за периода до 2020 г., когато е краят на следващия програмен период. От друга страна, стратегиите се разработват за период от 10 години, за това ще се работи и по стратегическото развитие от 2012 г. до 2022 г. Но за нас сега е по-важно да се концентрираме върху визията, която обхваща следващия програмен период, защото интегрираните планове за градско развитие трябва да са извадка на регионалните стратегии. Така ще знаем кои са приоритетите във всеки отделен район. Ясно е, че няма как да се финансират всички проекти и трябва да знаем къде какво точно ще бъде развивано.

- Какво конкретно трябва да направят самите общини?
- В момента Министерството на регионалното развитие подготвя националната стратегия, като за начало се прави социално-икономически анализ. Той ще ни даде две много важни неща. На база данните от последното преброяване ще се направи анализ кои населени места ще останат градове и кои ще отговорят на критериите за селските райони. След като бъде готов докладът, ще стане ясно кои градове ще останат бенефициенти по програма „Регионално развитие“, ще има ли включване на нови населени места, както и каква част ще бъде насочена за финансиране на проекти по програма „Развитие на селските райони“. Това е необходимо, защото в момента сред тях има много малки общини, а големи, които повече се нуждаят от субсидиране, не могат да участват. В момента бенефициенти по програмата за регионално развитие са 86 големи града и прилежащите към тях общини.
Втората част на социално-икономическия анализ ще покаже точно кои са приоритетите, по които трябва да се работи. Има нужда да се изравнят икономическите показатели. Като не забравяме, че има по-бедни райони в Северна България, за които трябва да се иска по-целенасочено финансиране. Освен това този анализ трябва да покаже кои са факторите за икономическо развитие и растеж в различните райони. Т.е. къде трябва приоритетно да се развива туризмът, къде трябва да се наблегне на развитието на промишлеността и на кои места да се концентрираме върху земеделие и възобновяеми енергийни източници. След като на регионален принцип определим приоритетите, градовете ще могат да направят своите планове на развитие. В тях трябва да е ясно как искат да се промени обликът на града до 2020 година, съчетавайки социалната инфраструктура и икономическата активност. Искаме в следващия програмен период да бъдат отпуснати около 2,5 млрд. евро, но това може би няма да бъде постигнато. За това трябва парите за градско развитие да са много добре насочени.

- Кога трябва да са завършени всички тези дейности?
- Социално-икономическият анализ, който Министерството на регионалното развитие подготвя, трябва да е готов в края на март. Той ще помогне на всички общини да си направят и техните програми. На тази основа през април или май ще бъде създадена междуведомствена работна група, за да може да започне разписването на приоритетите за следващия програмен период на програма „Регионално развитие”. Те трябва да са подготвени до декември следващата година. Това ще позволи през 2013 г. общините да започнат работа по конкретни проекти за периода 2014-2020 г. в областите, които са определени като приоритетни.
Местната власт в момента също анализира основните области, в които иска да се развива, а регионалното ведомство е отпуснало финансиране за тези интегрирани планове. Те трябва да завършат също в периода 2012-2013 г. Всичко върви паралелно и мога да кажа, че следващите две години ще са фокусирани върху програмиране и планиране.

- Кои дейности ще са във фокуса на министерството през следващата година?
- Всички проекти, които се финансират по програма „Регионално развитие”, ще са основни за нас. Един от приоритетните проекти е интегрираният градски транспорт. Няма да изоставим културните и образователните дейности, които сме започнали. Много важни са и всички пътни проекти, които са по програма „Транспорт”, завършването на магистралите и започване на изграждане на обходи на няколко големи града като Враца и Монтана. И особено важно през следващата година са дейностите по програмата за енергийна ефективност на жилищата. Очаквам през януари да бъдат завършени документите, с които сдруженията на собствениците и домоуправителите ще могат да кандидатстват за безвъзмездна помощ. Едновременно с това трябва да се завърши апликационната форма. Планира се през пролетта да започне избирането на проджект мениджърите, които да започнат работа с асоциациите на собствениците, за да могат те по-лесно да подготвят проектите. Подготвяме в същото време да бъдат избрани и фирмите, които ще правят конструктивни обследвания на сградите, и тези, които ще правят енергийните одити, за да се знае какво точно трябва да се прави на конкретните места. В отделните региони ще изберем по няколко фирми. Така ще стимулираме малкия бизнес и ще осигурим заетост. Ще определим по няколко компании, за да може да се разпределят и работата, и рискът.
Обмисляме всички блокове, които минават за обследване по програмата за саниране, да им се помогне за изготвяне на техническите паспорти. До няколко години трябва всички да имат готови такива документи.

- Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти” трябваше да е работеща до края на годината, но това не е така, какво се случва?
- Напротив, тя вече функционира, макар и в не много широк мащаб. Има избран изпълнителен директор, както и единият от членовете на борда на директорите. Сега се провеждат разговорите и с третия човек, който ще бъде включен към ръководството. Готови са правилата за работа, довършва се процедурният наръчник, който ще им позволи да станат бенефициенти по еврофондовете. На следващия комитет за наблюдение от ЕК, който се провежда през май и юни, трябва да получим одобрение компанията да бъде получател на европари. Планираме дотогава да са проведени и конкурсите за всички останали служители. През лятото трябва поетапно да започне прехвърлянето на проектите.
Щом има правила за работа, компанията ще може да управлява всеки голям проект от национално значение, дори и такива извън пътната инфраструктура. За това много ще помогне аутсорсването на различни дейности, което ще е в основата на работата й.

- Как ще коментирате изявленията от страна на БАН, че забавянето на строителството на двете магистрали не е по тяхна вина, при положение че пътната агенция е била уведомена за сроковете, които са необходими за работата на археолозите?
- В началото на януари ще има работна среща с археолозите и се надявам проблемите да бъдат решени.

- Има ли конкретно решение за търговското дружество, което трябва да оперира Дунав мост 2?
- Създаването на българо-румънска компания, която да управлява моста, е заложено като условие във финансовия меморандум. Отне време да се определи как точно да функционира това дружество. Сега според съгласието, което е постигнато между двете държави, то ще е на румънска територия. Предвижда се България да събира таксите от железопътните превози по моста, а към Румъния да отиват пътните. Има една подробност, която трябва да се уточни, отнасяща се за пътните такси, които събира Агенция „Пътна инфраструктура”. Ако към нея няма да има никакви постъпления, трябва да се направят промени в закона, или да се детайлизират нейните отговорности. Направен е анализ, по който е определено коя държава какво да получава, като в него има и критерии за довеждаща инфраструктура.

- Има ли вече готова Дунавска стратегия и яснота от къде могат да бъдат отпуснати пари за проектите по нея?
- Има стратегия, има и работни групи, които разписват самите проекти. Но финансов ресурс няма, за това сега се водят преговори с ЕК. Това, което министерството от името на страната предложи, е да бъде създадена отделна многонационална европрограма, която да отпуска средства за проектите по Дунавската стратегия. Защото ако няма целенасочени пари за тях, или не се предвиди в регламента на следващия програмен период от еврофондовете да се финансират, пак няма да има реализация.
Дали ще има отделна програма и какъв ще е финансовият ресурс, ще стане ясно през следващата година, когато завършат преговорите за периода 2014-2020 г.
Има готови проекти по оста сигурност между МВР, полиция и Интерпол. В областта туризъм има две предложения - „Пътят на императора” и велоалея, достигаща до делтата на река Дунав. За тези планове все още няма индикативни стойности, за да се направят, трябва да има предварителен дизайн, което не е направено. Работа по тази подготовка може да започне след юли 2012 г., когато мине съветът за отчет и наблюдение в ЕК. С дизайна ще се зададат точни параметри и дейности, като колко километра ще е велоалеята, колко страни ще се включат и др.

- Докъде стигна договарянето и разплащането по оперативна програма „Регионално развитие”?
- Договорените средства са около 80% от 1.6 млрд. евро. Разплатените пари на бенефициентите са около 700 млн. лева, което е около 30 на сто от договорените или близо 20% от общата сума. Остава да бъдат договорени парите за интегриран градски транспорт, като подписването на договорите трябва да стане до лятото. Предстоят споразуменията за финансирането за ремонт и оборудване на големите болници, като срокът за тях е януари 2012 г. Единственото, което планираме да остане за края на следващата година, е договарянето на финансирането за проекти за достъп до широколентов интернет.