Министър Лиляна Павлова в интервю за предаването "Хора, пътища, автомобили" на БНР

 Репортер: Г-жо Павлова, тук във Варна вие казахте наскоро, че отново приоритет става магистрала „Хемус” и че смятате така да преформулирате проектите, че да може да се минава и през по-равнинни местности, тоест да не е толкова сложен теренът, който трябва да се обхване. И все пак, това са колко километра, които трябват за доизграждането ѝ?

Лиляна Павлова: Наистина магистрала „Хемус” ни е изключително важен приоритет, както и министър-председателят неведнъж е казвал. Включително и сега през август месец той ни събра на извънредна оперативка, на която да направим план за ускоряване на участъците, които ни остават. Това, което е в ход вече, това е обявеният търг, даже вече разглеждаме и получените оферти за първия участък, който е от Ябланица до Боаза. Той е почти 10 километра и се надявам, че до месец-два ще изберем изпълнител и ще започнем работа по този участък. За да върви работата от двете страни, обявихме вече успешно търга за участъка, който е и за направлението от тук, от страна Варна, от пътен възел Белокопитово, в посока Търговище – 16,5 километра, така че октомври месец очакваме да получим офертите и да изберем изпълнител и по този начин да започнем строителството едновременно от двете страни. Паралелно от това остават общо 250 километра, бих казала, да се изграждат, от които обаче ние вече пуснахме и търга и сега до края на този месец вече ще имаме и офертите за препроектиране, както вие казахте, на тези участъци, а именно от участъка, който е от пътен възел Боаза, който вече ние почваме строителството, до Търговище. Реално това е, което ни остава като ключово, за което все още нямаме процедура за избор на изпълнител. Най-тежките участъци, най-тежкият терен е именно преминаването от Боаза до пътя Плевен-Ловеч и оттам съответно до Велико Търново. Там това, което се опитваме да направим, е да намерим алтернативно на съществуващото предложено трасе, за да не се правят тежки и скъпи тунелни съоръжения, които наистина са много скъпи и оскъпяват това преминаване, а да намерим преминаване по по-равнинно, само с виадукти, като част от това препроектиране, и ще очакваме това да ни предложат проектантите през следващата година, за да можем да утвърдим проекта и поетапно вече да започваме да пускаме търговете, които да направим – до Плевен-Ловеч, после от Плевен-Ловеч до Велико Търново, съответно после от Велико Търново до Търговище, горе долу на този принцип да ги действаме, а през това време вече да се строят двата участъка, за които споменах. По този начин сме направили плана за довършването на магистралата.

Репортер: Каква е приблизителната стойност за изцяло довършването на „Хемус”? Защото преди време коментирахте, че ще се търси възможност, защото „Хемус” изобщо не беше включена към европейските програми, с европейско финансиране от 2018 г. нататък.

Лиляна Павлова: За мое голямо съжаление с европейско финансиране възможността да бъде финансирана „Хемус” е вече почти нулево. Защо е така? Защото приоритетите на Европа са в друга посока, особено сега, след 2018 г., когато предвид бежанската вълна, ситуацията с Турция, нормално е ресурс да отива именно за преодоляването на тези проблеми и пари за пътна инфраструктура няма да има от Европа. Затова трябва да се борим със собствен ресурс. Като индикативна стойност, ако погледнете обявените към момента тръжни процедури по цените на пазара, които сме изчислили, средно е около между 8 и 10 милиона лева на километър, но тази стойност се удвоява винаги, когато говорим за виадукт, и даже може да се утрои, когато говорим за тунел съответно с две тръби. Така че много зависи кое трасе ще изберем. Трябва да намерим максимално оптимален вариант – първо от техническа гледна точка, да има по-малко тунели и виадукти, второ, да намерим от екологична гледна точка, защото тук имаме единият тунел и единият виадукт, които в момента са предложени, защото заобикалят определени защитени зони, които също трябва да заобиколим. Така че комплексно е търсенето на трасе, на решение и съответно на финансиране. Но ще си го финансираме.

Репортер: Изцяло с бюджетни средства?

Лиляна Павлова: Да, изцяло с бюджетни средства. Нашите изчисления показват, че живот и здраве, вече успешно възобновихме и ако изберем и изпълнител за тол системата, трябва за реализация средно около една година. В момента, в който тол системата заработи и ние започнем да събираме приходи в бюджета, данните ни показват, че те ще са възходящи, тъй като ще привличаме повече трафик, ще можем да реинвестираме от приходите повече и за поддържане на пътища, но и за ново строителство. В момента събираме между 280 и 300 млн., очакваме до края на годината увеличение на приходите от винетки. Когато въведем тол системата, ние за първата година очакваме удвояване. Това ще стане въпрос за 600 млн., което ще ни даде сериозна глътка въздух да ремонтираме пътищата в лошо състояние, особено третокласните пътища, за които често си говорим, но и да инвестираме в ново строителство и поетапно да изградим и „Хемус”, и другите приоритетни пътни направления, които са ни в стратегията за развитие на пътищата.