Министър Лиляна Павлова в интервю за предаването "Просто Диков" по телевизия БИТ

 Водещ: Г-жо Павлова, вие сте една от отличничките на правителството, любимка на премиера, любимка и на избирателите, и анкетираните. В последното проучване пак сте в тройката на най-обичаните политици. Освен това, цяла нощ съм гледал вашите интервюта. Нямате спирате, като започнете да говорите. Но кажете, защо така някак си скромничко като че ли мина тази среща с г-н Борисов, Цветанов. Фандъкова и Димитър Николов бяха на трибуната, вие на първия ред, министрите там? Защо някак си, или може би на мен така ми се струва?

Лиляна Павлова: Срещата беше много важна и неслучайно нейното заглавие не е конгрес в смисъла,както си ги спомняме, особено от времето на социализма конгресите, където се държаха едни речи и слова предварително написани с часове. Това беше национална работна среща на, от една страна правителството, партията, и съответно политическото, партийното ръководство по места.

Водещ: Само се извинявам. 4 000 човека – кметове, зам.-кметове, министри, зам.-министри, областни управители, всичко що е във властта от ГЕРБ, или почти всичко беше там.

Лиляна Павлова: Когато се оказа, че трябва да направим работна среща, обаче поканвайки всички, стана ясно, че всъщност ние наброяваме 4 000 души, които сме пряко ангажирани в изпълнителна, законодателна, местна власт. Което е един много сериозен актив, който участва в управлението на държавата. Няма какво да крием, да, всичко е прозрачно, публично и пред хората, както виждате.

Водещ: Първо говори Йорданка Фандъкова, която каза нещо, което ми направи сериозно впечатление - нищоправенето запазва рейтинга. Не, дайте кадрите, извинявайте, дайте кадри да вървят, а така, нищоправенето запазва рейтинга, обаче не работи за доброто на хората и за напредъка на държавата. Нещо, което май че е много права.

Лиляна Павлова: Именно затова казваме, че когато се налага да правим и да взимаме непопулярни решения – дали е цената на билетчето за градския транспорт, което тя визираше, дали е цената на винетката. Реформата по принцип, за съжаление, стана мръсна дума. Реформите сами по себе си са обаче да промениш един сектор или неговото управление в бъдеща перспектива да стане по-добре. Но докато дойде това по-добре, отнема време, съкращават се в някои сектори работни места, променят се системи, които хората обичат статуквото и са свикнали с него, дори то да не е лошо, травмира сектора, веднага излизат опозиционери, протестъри…

Водещ: Реформите умряха, г-жо Павлова. Умряха. Това правителство, и това правителство на г-н Борисов не е способно да направи никакви реформи, защото те го усетиха, че той се страхува. 50 човека на „Орлов мост“, парламентът се премести на „Орлов мост“, както съм казвал неведнъж в нашите предавания и край на реформите, според мен.

Лиляна Павлова: Съжалявам за вашия негативизъм, г-н Диков. Защото аз лично не съм съгласна. Най-малкото като министър, отговорен за една от реформите, сама си добавих и още една, без тя да е задължителна реформа, смятам, че не само имаме воля за реформи, но се реализират. Но реформата е дълга като процес, която и да е реформа, промяната на един сектор, тя е и болезнена. Ето една водна реформа. Тя не е самоцелно просто да окрупняваме едни ВиК-та, да прехвърляме активи, да променим управлението на сектора. В крайна сметка, тук говорим по-добра, чиста вода за хората. Чиста питейна вода.

Водещ: Само че колко, вие говорите – на финала сме на водната реформа, а под реформа разбирате окрупняване на ВиК-тата и го мъкнете толкова време във времето.

Лиляна Павлова: Не говорим само за това. Ние говорим за нещо много различно. В България от годините на прехода, от ‘89-а досега, едно е при плановото стопанство, когато говорим за водоизточници, за водопреносни системи, друго е, говорим какво се е случвало в годините – един разпилян сектор. Ние говорим, държавата не знаеше какви активи има – къде има тръби, къде има станции, какви язовири има, каква е тяхната стойност. Да се види какви са активите, кой ги управлява, да си върнем управлението в тях. Защо са ни нужни, например в област Пазарджик 9 ВиК-та, общински ВиК-та? Защо? Това ефективно ли е, даваме ли добра услуга, даваме ли добър продукт?

Водещ: … към конференцията.  Доста вяло беше посрещнат г-н Цветанов обаче. Доста вяли аплодисменти, не може да отречете.

Лиляна Павлова: Ами, не смятам, че е така. Напротив, аз смятам, че беше стегнато, беше с много ясни послания и от тримата зам.-председатели и специално премиерът Борисов аз смятам, че даде точно в десятката много ключови послания и към актива.

Значи, и към актива, и към гражданите, и към това, заради което са ни избрали. Защото в крайна сметка явили сме се на избори, поели сме едни ангажименти, хората са ни повярвали и ние трябва да го изпълним. И аз съм убедена в това. И това, когато виждаме едно разколебаване и когато се опитват на наш гръб, включително наши т.нар. коалиционни партньори да си правят ПР на наш гръб. Каквото добре се случва – благодарение на тях, каквото е лошо – сме виновни ние. Но ние носим цялата отговорност, цялата тежест, носим мандата и носим и тежките …, които те се скатават, като мишки някои.

Водещ: Г-н Борисов говори по-малко от 30 мин.

Лиляна Павлова: Но каза много. Значи, аз съм много против да го мерим на кило. Ами, ако беше говорил час и половина и трябваше тези послания, които той успя да формулира ясно …

Водещ: Така, много управляващи, много неща, не може да се съберете на друго място, освен в зала 1. Както е тръгнало, след следващите избори в зала Арена Армеец би трябвало, нали, натам върви.

Лиляна Павлова: Ако хората ни гласуват доверие. И именно това, да се върнем на неговото изказване, може да е 30 мин., но имаше ясни послания.

Водещ: Като например, към хората – кое беше?

Лиляна Павлова: Много ясно, първо, готовност и решителност да сме прозрачни и открити, всичко на отворени врата пред вас, медиите едно към едно да чуете какво си говорим.  А някои от нещата са болезнени. В смисъл, някои от нещата в други партии мишкуват и се крият. Когато грешим, ние поне си признаваме. Не сме безгрешни, правим грешки – и министрите, и правителството, и общинските ни по места вероятно. Правим грешки. Но си ги признаваме, поправяме се, коригираме се.

Водещ: Думата ДАИ не я чух, Държавна автомобилна инспекция не я чух.

Лиляна Павлова: Напротив.

Водещ: Не я чух, не съм много сигурен.От неговите уста.

Лиляна Павлова: Два пъти.

Водещ: Два пъти? Думата корупция също не чух.

Лиляна Павлова: Напротив, каза, че това е ясната воля, независимо, няма наши-ваши, няма издигнат от този министър, от партията като партиен член. Маха ги, както се казва до дъно, режем до дъно, там, където има пробойни в системата, режем до дъно, променяме и не делим и не покриваме. Не е като амнистията в някои държави, дето си дават…

Водещ: Режете до дъно, а Московски не трябва да си подава оставката.

Лиляна Павлова: Напротив, Московски е този, който реже до дъно.

Водещ: Какво реже, една година се ослушва за сигналите?

Лиляна Павлова: Съдейства в операцията, за да бъде разкрита схемата, за да може това да се случи днес. И това беше много ясното послание на премиера. Не сте чул, г-н Диков. Той това каза.

Водещ: За мен ясното послание беше, три пъти поне аз го чух, което го чух – чух, когото докопам, внимавайте, трябва да се абсолютно чисти, когото докопам – жална му майка…

Лиляна Павлова: Точно така. Няма да има за никой милост. Който се опитва да прилага, дали е корупционна практика, дали да прави нещо под масата, не може да бъде толерирано. Защото хората са ни се доверили и са ни избрали заради това, което сме. Работим, строим, показваме какво работим, айде, защото съм в този ресор, но и заглавието гледам е „Хора, пътища, автомобили”, така че е редно да кажем – строим, показваме какво правим. Ако грешим, трябва да си поправим грешките и да си признаем, че сме сгрешили. Но важното е да вървим напред, нали така?

Водещ: Значи, когато кандидатстваме за европейски пари за „Хемус“, надуваме нещата, правим проекта с луксозни аргументи, както вие казвате в едно предишно интервю. Когато се оказа, че няма пари от Европа за „Хемус“, дай сега, така, същото, ама по-скромничко – 200 млн. Не е ли смешно и несериозно, уважаема г-жо министър?

Лиляна Павлова: Аз мога да дам и контрааргумента на това. Първо, искам да кажа, че проектът такъв, какъвто е проектиран сам по себе си е добър проект. Той е проектиран обаче по едни много бих казала амбициозни проектни параметри, в случая амбициозни. И луксозни, и амбициозни. Защо луксозни и защо амбициозни? Защото е проектирана проектна скорост 140км в час. Проектна скорост означава – трябва да добавиш плюс 30 км като скорост за движение. В България нямаме такава магистрала, по която да се движиш със 180 км. Така че наистина там екипът в това отношение е прекалил.

Водещ: Вие къде спахте тогава като контролен орган? Вие, нямаме предвид вие, а този, който е трябвало да …

Лиляна Павлова: Прав сте. Не обичам да се оправдавам с предишни управляващи, но в случая трябва да кажа, че правителството Орешарски на експертен съвет приема тази проектна скорост и този проект в този вид. В духа на приемственост съм го приела и аз. Да, започната е подготовката на проекта по мое време в предишния ми мандат, проектирането е довършено в следващия мандат. И това е концепцията. Добра или лоша, пак да кажа – проектът сам по себе си е добър, проектът е скъп, проектът е малко по-, как да кажа, с размах, в което принципно няма нищо лошо да имаме такава проектна скорост. Това, което казваме ние – предвид, че нямаме европейско финансиране, предвид, че същият вие преди малко казахте и ще го кажете вероятно и по-напред в предаването – ето сега взимате заеми. Значи, или трябва да вземем голям заем да го направим по този, скъпия начин, или ще вземем малко по-малък заем, за да има пари и за нещо друго и ще го направим. Но няма да ощетим, магистралата ще е магистрала, габаритът ще си е габарит, тя просто ще мине по друго трасе, ще мине с по-ниска проектна скорост и няма да има два тунела. Два тунела ни спестяват 120 млн. Така че ние никого не ощетяваме и не правим нещо, което е в ущърб на някого, или обратното – сме искали едва ли не …

Водещ: И сега да ви питам нещо друго. За първи път се случва след тези търгове, за първи път от т.нар. проектна цена, която зададохте, спечелиха фирмите с почти двойно по-висока цена. Което чух, че понеже мизата се качила на много проценти, която трябва да се връща и затова се случила двойно по-високата цена.

Лиляна Павлова: Това е крайно несериозно. Това е, както се казва, бих ви съдила по тази линия. Добре, че не го казвате към мен. Това с мизите абсолютно звучи жълти и готино като за по телевизора, но е категорично невярно и мога да го докажа, и няма нужда аз лично да го доказвам. Има експерти, които могат да кажат. Ако извадим параметрите на проекта като проект, говоря като техническо изпълнение, дизайн, остойностим ги и спрямо количествено-стойностна сметка, показва, че за да изградим в този му, големия мащаб с тунелите, с проектна скорост 140 км, което означава максимално изправено трасе, без виражи, на много по-високи тунели, стойността, която е средната цена на всички подадени оферти, е реалната цена. И в отговор на парламентарен въпрос, който може би не сте успели тази нощ да чуете, слушайки моите интервюта, категорично казах „да, некоректно, неточно е изчислението на екипа на националната компания, която прави прогнозната стойност, когато обявява търга. Не го изчислява правилно, тя го обявява, не, че искам да ги оправдая, но трябва да кажем…

Водещ: И кой го, отнесе ли го някой от компанията?

Лиляна Павлова: Вие знаете, че закрихме тази проектна компания, тя беше закрита. И се върна в АПИ това, изпълнението на тези проекти. Аз затова ви казах, ние не се крием от грешките си. В случая, проектната компания обявява индикативна предварителна стойност без да има детайлен технически проект и тези количествено-стойностни сметки за 200 млн., реалната цена обаче е 400. Не са си ги сметнали, не са си направили добре сметката на индикативна цена. Слава Богу, поне са се усетили още тогава и са казали – индикативната стойност е индикативна, ще се уточни на по-следващ етап. Така че тук цената е реална. Това, че тя ще спадне – ще спадне не заради никакви мизи и не заради никакви такива глупости, а когато стесним параметрите на проекта, когато свалим проектната скорост, когато махнем два тунела и един голям виадукт, то тогава цената по естествен начин ще се свали с тези 150 млн. и той ще бъде на друга цена. Но при параметрите на големия проект, на голямото проектиране – стойността е реална и няма никакво двойно оскъпяване.

Водещ: Всичко това е след дъжд качулка и пред свършени факти. Защото най-нормалното беше, според мен, евтин вариант и скъп вариант. И тогава да се избира. Но вече като гръмна скандала… Кажете ми вие, г-жо експерт, което аз се отнасям с огромно уважение към вас, знаете, най-добрите ми чувства, къде по света се предприемат управленски решения на базата на слухове? Къде го има, по кой свят? В някои племена може би, африкански да го има.

Лиляна Павлова: Първо, трябва да кажа, че ако погледнете документите, които в министерството, и най-вече в националната компания за прекратяване на обществената поръчка, те не са по слухове, те са базирани на много ясни данни и показатели, финансови. Там се казва – прекратяваме я поради липса на европейско финансиране. Така че ние като аргументи като мотиви, които минаха и пред съда вече и отсъдиха в наша полза, сме я прекратили, именно защото имаме аргумента – липсващото финансиране. Това ни дава възможност наистина, и тук сте прав, дава ни възможност ние всичките тези неща, които се избълваха по адрес на правителството за кръгове, квадрати, зависимости на фирмите, макар че фирмите като такива са фирми отговарящи на техническите изисквания, фирми, които имат изпълнени успешно множество проекти и по никакъв начин не могат да бъдат заклеймени като лоши такива, защото това включително са големи консорциуми.

Водещ: Не му ли казахте поне на четири очи или на три очи, или на две очи с премрежен поглед на г-н Борисов „Абе, г-н Борисов, не върви по слухове да отменяме”…

Лиляна Павлова: Аз не съм отменила нищо по слух, отменила съм го заради липсващо финансиране. Това ни даде възможност добра, първо, да си изчистим името, второ, да препроектираме, и трето, да осигурим финансов ресурс вече при проект с намалени параметри.

Водещ: От къде финансов ресурс? Измънкахте нещо в едно от интервютата. Контрабандата, г-н Борисов с неговата силна воля.

Лиляна Павлова: Добре, вие виждате… Ами, да, благодарение на тази силна воля, говоря имаме големи, доста, по-големи приходи от борбата с контрабанда. И това не може да го отречете и не трябва да го отричате, а напротив – трябва да получим подкрепа в тази посока. Защото тези 3 млрд. са отивали по някакви канали в нечий ръце.  Сега отиват в държавата обратно, благодарение на което държавата строи съоръжение на границата, дава Коледни, Великденски добавки на пенсионерите, ремонтира пътища, дава допълнителни пари за деца с увреждания. Това е, което правим.

Водещ: А вие давате подарък 1 млрд. на определено количество хора чрез саниране на блоковете.

Лиляна Павлова: Г-н Диков, в България от да кажем 7,7 млн. население, 8 млн. да кажем население, от това население половината живее в панелни сгради и сгради, строени по индустриален способ. Тази програма е насочена към всички български граждани, които живеят в такъв тип сгради. Което означава 50% като минимум от българското население да може да се възползва от тази програма, стига да има желание.

Водещ: А защо на другите 50% не им подарявате нещо? Как решавате на 50% да подарите 1 млрд.

Лиляна Павлова: Поне казах 50. Защото има още няколко програми, които също финансират. Така че така добавяме и останалите. Почти 50% от населението. Извън националната програма за панелните сгради, която има фокус върху панелните, вече и към по-малките, имаме и такава програма с 300 млн. европейско финансиране, имаме програма за еднофамилните сгради. Ама ок, сега не е готино, защото казвам нещо, което е хубаво и е отворено всъщност към всички, а не е към някой. Нека да кажа, имаме и за еднофамилните сгради. Така че програмата е максимално отворена за всички. От тези 2 200 сгради, почти 1 млн. българи всъщност ще се възползват от това.

Водещ: Как обаче определяте 50%, а на другите да ядат дървото?

Лиляна Павлова: Не са 50. Казах 50% по националната програма, останалите има програма с европейско финансиране, има програма в МОСВ и има програма в МЕ. Така покриваме целия сектор на жилищното, на жилищния фонд, който се покрива на 100%.

Водещ: Днес, поне днес г-н Борисов в словото си каза „Абе, защо така, след като по 8 000 се пада на семейство сме дали никой не говори, а за 2 лв. за винетките сутрин, обед и вечер”. Защото според мен едно от обясненията е, че има нещо, което и на мен не ми е ясно като справедливост. Справедливост в тази държава, така ми се струва на мен, е онова, което най-дразни, чиято липса най-дразни, е справедливостта. И сума ти неща…

Лиляна Павлова: Ето аз тук с много ясни аргументи ви доказвам, със санирането и подкрепата от държавата, за санирането има справедливост, няма държава от бившия соцблок, която има завещано наследство от такъв тип панелки да не е направила такава програма. И там го правят по същия начин, и ние го правим за всички жилищни сгради по различните програми. Така че няма нищо гнило. Напротив, когато говорим за инвестиции… Когато говорим за справедливост, нека да се върне какво е справедливост. В една държава, всяка една държава, държавата – това сме ние, все пак да не забравяме, държавата, избраните от гражданите хора имат ангажимента да преразпределят ресурса от данъци в блага за населението, за гражданите, които живеят. И трябва да избере с вида политики, които провежда, как ги преразпределя. Така наречените леви правителства би следвало да дават повече за социалната, така наречените десни правителства трябва да реформират, да пестят повече, да привличат външен ресурс. Нашата държава е избрала да има много по-малка роля, функция на преразпределяне на приходите. Кошницата ни е малка и ние трябва с малкото да преразпределим на много сектори. Един сектор получава малко повече в един момент, другия по-малко, после се балансират. Това е.

Водещ: Позволете сега да ви подкрепя, тук най-после сте били изработили изискванията към тол таксите и вече някога ще бъдат въведени електронни винетки. Кажете ми, след като тол такси по света от не знам колко, десетки години са вкарани в употреба, защо това, от което очаквате двойно повече, тук според вашите разчети, от сегашните 250 от винетките, чакате 500 млн. от тол такси, ако добре се разработи 1 млрд. да станат, цяла нощ това съм ви слушал вашите приказки, както разбират защо отново сме на опашката и далеч след всички останали и толкова трудно и бавно става?

Лиляна Павлова: Само да ви успокоя, понеже напоследък е модерно да се сравняваме със съседни държави – в Румъния са много далеч от това. Не сме последни. Ето, защото да се сравним със съседите. Сега да се върнем обратно на темата. Прав сте. Но вижте, 25 години нищо не се е направило, не се ремонтират пътища, не се ремонтират сгради, не се санират блокове, детски градини и училища. Ние се опитваме. Ето, един мандат направихме много инвестиции, втори мандат. Не можем с магическа пръчица всичко. Но важното е, че правим. Започваме го и го правим. Направихме ли инвестиции в пътища – направихме, направихме ли инвестиция в образователна, социална и културна инфраструктура – направихме. Европа вече не ни дава пари за пътища. До скоро Европа ни даваше много пари за пътища и това ни помогна наистина в миналия мандат да изградим. Сега Европа казва – вие вече сте в друга ситуация, Европа е в друга ситуация. За базисна инфраструктура трябва държавата да се реши как да прави, ние вече ще ви даваме пари само за иновации, за малки и средни предприятия и такива неща. Значи, държавата сега, досега дотираше този сектор. Вече не можем да го дотираме, отново поради това, което говорим. Значи, който пътува – трябва да плаща и трябва да въведем тази система.

Водещ: Отново ви цитирам „от София до Бургас се стига за 3 часа, след това за нови 3 часа от Бургас до Слънчев бряг“. Какъв е толкова проблем този пуст Ахелой, това, че толкова години не можем да го направите. Ще го правите сега. Що досега не е направен, след като Слънчев бряг е печатница за пари, бе, да му се не види?

Лиляна Павлова: Аз, разбира се, благодаря ви за това уважение. Не мога да отговарям защо не е направено нещо за 25 години. Но мога да кажа какво сме направили ние. За да се построи един такъв голям проект, трябва да имаш проект като проект проектиране, отчуждаване, подробен устройствен план, екологична оценка. Обходът на Ахелой, особено Поморие участъка Ахелой и в момента, в момента ни е спрян проектът заради поредните жалби, екологични, защото там пак някакви екологични проблеми има и да не ги засегнем, ако построим въпросният път да е нали четирилентов, да не е двулентов.  Това обаче закона… Законът казва - има ли жалба, спира изпълнението на проекта, има ли археология – спира изпълнението на проекта, има ли проблем с екологията – спира изпълнението на проекта. Сега, слава Богу, сме на по-напреднал етап с обхода на Ахелой. Остава ни да направим отчужденията, да изберем изпълнител и най-накрая да започнем. Защото най-невралгичната точка е обходът на Ахелой и аз се радвам, че ще го направим. Защо не го направиха предишните две години, преди ние да се върнем. Засилили сме го, правим го. Стъпка по стъпка всичко ще направим, трябва ни подкрепа.

Водещ: В 3.27 часа скочих като ужилен тази нощ, когато чувам – 10 години вървят дебатите за Кресненското дефиле. От тези 10, вие поне 6-7 сте на власт.

Вие като ГЕРБ, говоря. Добре де, 10 години, след като на 11-ата година идва кретенския такъв 15-километров тунел …

Лиляна Павлова: Добре, че сме ние да дойдем да го построим. Той идва 2008 г. Нека да върнем времето и да сме коректни в хронологията. Някога назад правителствата, затова казвам, не обичам да се, няма значение кое е правителството, правителството тогава 2000 – 2004 г. казва – за олимпиадата в Гърция, вие като човек от спорта тогава…

Водещ: Щеше да е готова за 2004 г., още тогава…

Лиляна Павлова: 2008 г. без геоложки проучвания, без проучвания на терена, без сеизмоложки проучвания, без нищо, се взима едно екологично решение – ето тази екологична оценка, ето тук ще направим един 15-километров тунел само и само да се вземе това решение, за да вървят поне другите части на проекта, пък другите да се оправят. Горе-долу така се случва в 2008 г. Когато обаче предишното, в предишния мандат на нашето правителство се захванахме истински да направим този проект, защото ние сме сериозни хора, на тези лаладжийски обещания всички знаем как се случва, и възложихме геоложко проучване, сеизмоложко и т.н., работейки по основен вариант избраният към онзи момент, 2008 г. тунел, тунелно решение. Какво се оказа обаче? Когато приключиха всички тези проучвания, имаме да, наистина проектиране и на тунел, но вече имаме и алтернативно преминаване, стана ясно, че изграждането на такъв тунел е необосновано – нито по технически, нито по финансови, нито по екологични причини. И най-важното, по причини, свързани с риск за здравето на хората. Защото там има радиоактивни източници. Само че да кажем, нека да си представим, че тази чаша е Кресненското дефиле. Кога се прави тунел през един такъв маршрут? Когато, ако ние би следвало като път да вървим тук нагоре, нагоре са завои и след това да се спуснем от другата страна. Тогава има логика да се пробие тунел, да се направи директно преминаване. Когато обаче ние имаме, и това е в ново трасе, нито имаме съществуващ път, който минава покрай дефилето и реката, най-изгодният и екологично, и технически, и финансов модел е да ползваме съществуващия път и да добавим две платна – дали са на по-високо ниво, дали е едното през тунел, дали е, нали на различни нива, вие сте пътували и сте виждали, това е най-правилният модел. Този тунел наистина би струвал милиард евро. Докато преминаването, което ние казваме, използвайки трасето, би струвало около 350. Ето виждате каква е разликата милиона. Така че това, което ни търсим спрямо парите, отново се връщам на парите, за съжаление, България за програмния период новия 2014-2020 г. общо за пътища за седемте години, за всичко, което искаме да направим, имаме само 670 млн. евро…

Водещ: Лапачката свърши, доколкото разбирам. Убийствена статия имаше …

Лиляна Павлова: А в миналия период имахме 2 млрд. евро. Разликата е драстична. С тези пари ние трябва да направим цялата „Струма“. Така че трябва да си скачаме според тоягата. Толкова пари имаме, такива са ни екологичните проблеми, такива са ни сроковете – трябва да намерим най-доброто решение.

Водещ: Г-жо Павлова, „Агромах“ бяха хванати с 1 млн. евро в един куфар. Г-н Бачев, шефът на „Агромах“, с когото имах няколко разговора да го каня за интервю, първият път в Мюнхен го хванах преди Шампионската лига, един от мачовете, каза – връщам се и го правим интервюто, след което, като се върне, се разболя. След като оздравя, каза „Абе, върви разследване, не искам да говоря”. Този 1 млн. евро той каза, че били за командировки, очевидно става дума за командировки на Луната или Марс. Тези пари са очевидно, според мен, така ми се струва, най-нормалното е, нали разбирате, за какво са приготвени – за рушвет. За рушвет.

Лиляна Павлова: Аз не знам нито какво е казал, нито какво къде има. Наистина тече разследване. Всеки по право, римско е невинен до доказване на противното. Докато тече разследване, аз не виждам причина да коментирам. Това, което мога да кажа, че тогава, когато имаме, включително и фирми – дали е „Агромах“, дали е Пътища, дали е ГБС, дали е „Пътстрой“, няма значение коя е фирмата, когато тя е с редовни документи, когато тя си плаща данъците, когато тя отговаря на изискванията да строи един път, тя е наш изпълнител и ние не трябва, и нямаме и право, и не трябва да ограничаваме свободния пазар. Защото за това правим обществени поръчки – да се яви този, който отговаря на изискванията и законно оперира в държавата. Ако има нещо срещу тях. Това, което мога да кажа е, че важното е друго – когато има такива случаи, те да се разследват; когато има такива случай, всеки да си понесе отговорността, която следва по закон.

Водещ: За магистрали, жп и ВиК през 2015 г. са усвоени 11 млрд. лв. Предполагам, че цифрата е горе-долу такава, ако не и малко повече. Някъде на друго място четох за 7 млрд. евро.

Лиляна Павлова: Тези милиарди, които каза, 7 млрд. евро, или 14 млрд. лв. са усвоените средства по всичките оперативни програми за предишния програмен период, които отчетохме през декември 2015 г. кумулативно.

Водещ: Само миналата година? Представям си колко е откраднато от тези 11 млрд.

Лиляна Павлова: Това малко махленско звучи. Сега, много се извинявам, г-н Диков. Какво значи колко пара е открадната? Построено ли е, изградено ли е, остава ли да го видите и да го пипнете, движите ли се по магистралите, децата учат ли в обновени училища, ходим ли в ремонтираните сгради, ползваме ли ги? Какво значи откраднати? Кой ги е откраднал? Нека, ако някой е откраднал, както виждате, мерките са безкомпромисни, всеки бива призован и подведен под отговорност. Аз мога да кажа това, което сме изградили, това, в което сме инвестирали, заедно с кметовете, с общините и то се вижда.

Водещ: Кажете ми, трудно е да си го обясня, докато бях още миналата година в Нова телевизия, правих и с г-жа Фандъкова едно включване, си спомням, за 5 км и малко от ремонта на Цариградско шосе – 20 млн. лв. беше ремонтът. Три месеца и половина „Трейс“ чопкаше по малко, по малко три месеца и половина. Кажете ми, за Северната тангента за нищо време трябваше да усвоят 200 или 300 млн. европейски пари, имаше краен срок.

Лиляна Павлова: И го направихме.

Водещ: Печатна грешка ли беше, че в един моменти имаше над 2 000 машини по пътя, или колко са били не знам, хиляди машини?

Лиляна Павлова: Значи, нека да кажем, много е важно. Първо е различно строителството, градското и строителството на магистрали пътища. Защото мащабът е различен и начинът, по който се работи, първо. Второ, едно е, когато говорим за ремонт и преасфалтиране на съществуващ път, едно е, както говорим в смисъла на тангентата – ти започваш от едно поле, което трябва да изградиш всички пластове и да построиш.  За шест месеца наистина се построиха 12 от 15 общо километра на тази тангента. И наистина се мобилизираха много компании с много техника. Така че наистина бяха стотици машини.

Водещ: Значи може.

Лиляна Павлова: Разбира се.