Министър Лиляна Павлова, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“: Търсим оптимално техническо и финансово решение за АМ „Струма“

Водещ: Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова направи първата символична копка за строителството на участъка между Кресна и Сандански от магистрала „Струма“. Отсечката от 23 км и 600 м ще струва над 234 милиона лева без ДДС и трябва да бъде готова до 2019 г.  Министър Павлова, какво ще бъде изградено в участъка и какво ще бъде включено в него?

Лиляна Павлова:  Чрез тази символична първа копка започваме изграждането на една част от оставащото за изграждане от трасето на АМ „Струма“, по-известно като ЛОТ 3.3, а именно това е участъкът от Кресна до Сандански, всъщност продължението от Сандански до Кресна, откъдето започва дефилето. Това е участък от 24 км, където ще бъде изградена тази автомагистрала. Крайният срок наистина е 2019 г., но нашите разговори със строителя, при разбира се благоприятни условия и т.н., ако няма някакъв форсмажор имаме техният ангажимент да приключат още в края на 2018 г. , за да можем да пуснем движението, което всички знаем, че трафикът в този район по този европейски коридор наистина е много тежък и много интензивен. Един от най-интензивните в цялата страна и за съжаление с най-много катастрофи и с най-много жертви.

Водещ: Именно затова еколози пък настояват за изместване на трасето на магистрала „Струма“ от Кресненското дефиле. Как това обаче ще се впише в проекта и доколко е реалистично?

Лиляна Павлова:  Сега, ако позволите, разбира се с още една-две минути да разширя отговора на този въпрос, защото е много важно да знаем, че всъщност от автомагистрала „Струма“ в момента остават да бъдат изградени 60 км. Това са 60 км от Благоевград, там където завърши наскоро пуснатата автомагистрала до Сандански. Днес започнахме изграждането на първите 24 км всъщност от страна на Сандански и имаме избран изпълнител и съвсем скоро започваме изграждането на продължението на магистралата от Благоевград до Крупник с около 12 км и отделно има тунел на Железница. Критичната точка на преминаването в този участък, където е много важно и всички знаем, че и сега минава целият европейски транзитен трафик по главния път, това е дефилето. Това са 20 км всъщност от 60 км, които са „ябълката на раздора“ бих нарекла, по тази магистрала, по който имаме вече 16 г. най-различни проекти за преминаване, под най-различни форми, предложени от проектанти, обсъждани и т.н., по които за съжаление до ден днешен не можеше да се намери съгласие кое е най-доброто решение от гледна точка и на техническо решение, и екологична разбира се защита на тази безценна, прекрасна природа, но най-важното е, че ние и в момента имаме и финансов ресурс да направим това възможно. Големият проблем с това, което предлагат и надявам се обаче да намерим добро компромисно решение, е че вариантите върху които работим са основно бих казала три варианта. Единият вариант, който беше за изграждането на един-единствен, единичен дълъг тунел между 15 и 17 км отпадна, поради техническа невъзможност такъв да бъде изпълнен в най-сеизмичния, най-тежък район, включително радиоактивните елементи, които бяха открити в страната. Така че за момента оставам настрана този единичен, дълъг тунел, тъй като той е технически невъзможен. Той би се изграждал 10 г. и би струвал над 1,5 милиарда евро. Така че той от всякаква гледна точка е неприложим. Затова ние разгледахме други варианти. Вариантът, който разгледахме беше така наречената „етажерка“, както го кръстихме или използването на съществуващия път и надграждането му на две нива долу в самото дефиле. Вариант, срещу който екологичните организации казаха категорично, че това би ощетило сериозно околната среда и т.н. И затова ние тръгнахме да търсим нова, различна алтернатива и смятам че намерихме компромисната алтернатива затова, а именно да не правим етажерка, да не продължаваме долу в самото дефиле покрай реката изграждането, а съществуващият път, двулентов път да го оставим такъв, какъвто е и в момента, но той да бъде използван само за еднопосочно движение по направлението Благоевград-Сандански, като еднопосочно движение, което драстично ще намали както потока на коли, така и замърсяването на околната среда, разбира се и пътните инциденти, тъй като пътят ще е еднопосочен. А да изместим обратното трасе или съответно да имаме на различни съответно места разделяне на потока и направлението обратно от Кресна в посока Благоевград да се извършва по чисто ново трасе, високо в скалата източно от сегашния път в дефилето, а именно чрез един обход на Кресна, минавайки през стара Кресна и слизайки надолу към Симитли всъщност да бъде обратната посока. И по този начин да разделим и трафика. По този начин е и най-щадящо за околната среда, тъй като намаляваме вредния ефект долу на съществуващия път и все пак изграждаме едно много тежко технически погледнато съоръжение в планината, в скалата. Съчетание от 5 тунела и то много по-дълги от Витиня, съчетание от виадукти, но сами и само да запазим прекрасното дефиле долу го правим и търсим това тежко, компромисно и също скъпо решение, но все пак е решение, което наистина е в полза на това с наличните средства, с времето с което разполагаме, търсейки намаляването и решаването на този проблем, да намерим и този компромис.

Водещ: Министър Павлова, колко ще струва компромисът?

Лиляна Павлова: В момента аз не мога да дам точни изчисления, това което мога да кажа е, че разбира се най-евтиният вариант, който е категорично, както вече разбрахме е неприемлив за еколозите, е използването и разширяването на съществуващото трасе. Това е най-евтиният вариант, защото и сега има път там, добавят се две ленти и това е най-евтиният вариант, но той е категорично неприет от екологичните организации , защото това е защитена зона екологична от най-висока степен от еколозите и те категорично не приемат този вариант. Следващият вариант, ако говорим за цени като вече оскъпяване би бил така наречената „етажерка“, защото това е много по-сложно устроена конструкция – мостове, полутунели, на две нива път. Съответно следващото по стойност вече ще дойде вариантът, който ние предлагаме като алтернативен, защото изграждането на пет тунела, три от които по-дълги от „Витиня“, за да можете така да придобиете реална представа за какво говорим и много виадукти също ще увеличи цената, но е драстично по-евтино от цената, на която знаем около над 1 милиард и 200 – 1 милиард и 500 милиона евро, колкото би струвал този дълъг 17 км тунел, който е последният вариант, който разглеждахме, но който отпадна поради техническа невъзможност да бъде изпълнен. И затова ние се фокусираме върху този вариант, защото той горе-долу влиза и в разчетите на парите, които ние имаме. Ние нямаме окончателни разчети. Напомням, че ние за изграждането на АМ „Струма“ имаме финансиране по линия на ОП „Транспорт“ до 2020 г. Бюджетът, с който разполагаме по тази Оперативна програма е 673 милиона евро, от които 50 милиона даваме за довършване на Западна дъга и всичко останало е на разположение, за да довършим АМ „Струма“. Имаме избрани изпълнители, вече казах, за два участъка. Тогава, когато се споразумеем за техническото решение, което предлагаме днес, а утре има комитет, на който ще се разглежда, тогава ще можем да направим екологична оценка и тогава ще могат инженерите, специалистите да направят и количествено-стойностна сметка колко точно би ни струвало по идейно проектиране, което да направим. Така че в момента не мога да дам индикативни стойности, но мога да кажа, че вървим напред. И ако наистина постигнем този компромис, който е важен за всички, вярвам, за да не загубим европейското финансиране и максимално бързо започнем да строим магистрала „Струма“ във всичките й компоненти и части, за да спасим все повече жертви, които имаме на този участък, ето само в днешния ден имаше инциденти доста на брой, е много важно за всички. Можем да го направим до края на годината, ако обединим усилия и търсим компромис между това - да, да спасим природата, но преди всичко разбира се трябва да се спаси човешкият живот.

Водещ: Министър Павлова, магистрала „Струма“ се очертава като най-скъпата, но и най-трудно, тежко за построяване магистрала, може би и най-красивата.

Лиляна Павлова: Има го и този момент, защото и досегашните участъци, преминавайки там наистина прекрасна е природата. И трябва да я запазим, това е безспорен факт. Но е и много важно, че все пак това е участък в републиканската ни пътна мрежа с най-интензивен трафик - и тежкотоварен, и лек трафик, най-много туристически потоци също минават от там. Така че нормално е да търсим все пак и оптимално техническо решение за трасето, маршрута и да го построим максимално бързо, с парите, които имаме и все пак разполагаме от Европа. Така че тежко и е много сложно да се намери най-доброто решение. Не случайно не е намерено 16 г. вече. Помните по първоначални планове тя трябваше да е готова за 2000 г. за Олимпиадата в Гърция. 2016 г. все пак сме построили голяма част от нея, остават 60 км, реално 20 км, за които нямаме техническо решение. Така че аз съм оптимист, макар и 16 г. по-късно, че в следващите 6 месеца можем да намерим решение, стига да имаме добронамереност – българи, които искат в България да не умират хора.

Водещ: Ако и еколозите проявят благоразумие, кога окончателно може да бъде завършена магистралата?

Лиляна Павлова: В този вариант, който аз казвам за разделянето на двете направления и двете посоки като техническо решение и като задание за вече извършване именно на тази екологична оценка, по която да намерим най-добрите мерки да предпазим околната среда, но и да направим проекта, имаме готовност да го направим още, представяйки го утре, до следващата седмица да го финализираме като задание. Екипите да работят до края на годината и ние всъщност до края на годината да имаме и вариант на екологична оценка. От следващата година, ако бъде одобрено, всъщност да започнем поетапно вече изготвянето на техническите проекти, отчуждителните процедури и малко по-малко да започне неговото изграждане. Защото нека пак кажем, наличието на 5 тунела, макар и в еднопосочно движение, са скъпи и сложни съоръжения, които се строят с години. И ако ние не започнем най-късно от следващата година тези подготвителни дейности за строителството да започне 2018 г., ние ще загубим всички пари, които имаме за тази…

Водещ: Т.е. 600-те милиона евро, за които казахте преди. А има ли съфинансиране от Републиканския бюджет?

Лиляна Павлова: Да, винаги всички еврофондове вървят с необходимото съфинансиране. То е осигурено, то върви 80 на 20 или 85 на 15, в зависимост от вида проекти. Така че - да, имаме европейско, имаме осигурено национално съфинансиране. То има своите условия и своите срокове и ние затова правим всичко възможно да изпълним тези условия. 2017 г. да направим