Министър Лиляна Павлова в интервю за сайта "Big 5": Мечтая да станем позитивни и да не се заливаме с жлъч

- Чувства ли министър Павлова като движеща сила за рестарта на Северозападна България и след колко години реално ще се усети съживяването на региона?

- Подкрепата за Северозапада и Северна България е приоритет на правителството. Вторият кабинет на министър-председателя Бойко Борисов е движещата сила за рестарта на Северна България, защото в годините назад регионите на север от Стара планина изостанаха и по отношение на инфраструктурата, и по отношение на икономиката, индустрията и образованието, а демографският срив там е най-сериозен. За решаване на проблемите и преодоляване на различията между севера и юга са нужни комплекс от мерки, затова казвам, че цялото правителство е ангажирано с тях. За мен като министър на регионалното развитие и благоустройството е важна инфраструктурата, но ако обновим и реновираме само нея,това няма да реши на 100% проблемите с икономиката, създаването на работни места и задържането на младите хора. Ето защо политиката ни върви паралелно с мерки в образованието, здравеопазването, социалната политика и стимулирането на предприемачеството и бизнеса. Селското стопанство също трябва да се реформира, защото очевидно то не генерира потенциала, който имаме. Когато говорим за рестарт на Северозападна България, в нашата управленска програма за Стабилно развитие на България, като изпълнение на поетите ангажименти пред хората в страната, ние разработихме Целенасочена инвестиционна програма, която искахме да работи специално за Северозапада.

- Кои други региони в България трябва да се съживят и как?

- Когато обаче започнахме да обобщаваме данните, се оказа, че почти всички региони на страната, извън София и някои големи градове, са еднакво изостанали, като развитие, БВП, икономика, население и услуги. Това са всички гранични територии, полупланинските и планински общини, целият Родопския регион, Странджа, Сакар, някои райони на Северна и Североизточна България. Нашата програмата обхваща всички тези по-бедни и изостанали райони, които се надявам с бюджета от 2017 г. да започнем да ги подкрепяме целенасочено. Дотогава ще бъдат публикувани насоките за кандидатстване, за да може общините и партньорите им да подготвят своите проекти, да ги обосноват, разработят и подадат, така че от следващата година реално да започнат инвестициите в проектите, които искаме да реализирани. Приоритет за нас е и да намалим дисбаланса в състоянието и качеството на пътищата между севера и юга. За това от стратегическа гледна точка приоритет в приетата от правителството актуализирана Стратегия за пътната инфраструктура до 2022 г. остава на първо място АМ „Хемус“. На второ място са трите изключително важни вертикални пътни направления София - Калотина, София - Видин, Русе - Велико Търново - Свиленград като важни вътрешни връзки и връзки с международни коридори. Само за реализацията на тези пет проекта са ни нужни инвестиции от минимум 5 млрд. лв., които няма как да получим по линия на европейските фондове, но тъй като са изключително важни и приоритетни ще търсим финансиране по линия на бюджета, заеми или публично-частно партньорство.

- Това възможно ли е само с проекти и европари или са необходими и стабилни инвеститори?

- Каквито и успехи да постигаме със средствата от еврофондовете трябва да знаем, че това са все пак допълващи инвестиции. Държавата остава най-големият„инвеститор“ в региона. Наша задача е да разпределим по най-оптималния начин средствата по двете пера, за да постигнем осезаеми за гражданите резултати. Европа вече няма да дава пари за пътища, затова с преминаването към тол системата, с по-добра събираемост и дългосрочното кредитиране, което бихме могли да получим от Европейската инвестиционна банка, ще работим за доизграждане на стратегическата за региона инфраструктура. Паралелно с това и според поетия ангажимент, с четири правителствени постановления и заделен целенасочен ресурс от увеличените приходи от винетки на обща стойност 140 млн. лв., които се инвестират в пътната инфраструктура в Северна България и с тях ще бъдат рехабилитирани 250 км пътища. Работим и по по-малките пътни проекти от II и III клас. Започнахме с входа на Враца – един път, пример за лошо планиране и изпълнение на общински проект. Аналогичен е и случаят с Димово, като участъкът през самия град е готов и се довършва трасето от Враца до Видин като  то вече е приведено в състояние, което е безопасно за движение. След това ще ремонтираме и останалите третокласни участъци в региона. С целеви средства от бюджета ще бъдат ремонтирани също пътят до Белоградчишките скали, обходът на Арчар и второкласния път от Монтана към Видин.  По същия начин продължаваме да работим в Северен Централен район, в Североизточен район, защото на места в област Разград пътищата са дори по-лоши.Приоритетно се предоставя целево финансиране за ремонт на стария участък от АМ „Хемус“ до Ябланица, както и за ремонт на опасно авариралите виадукти и тунели, които вече се извършват. Северна България е приоритетна и по отношение на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. Най-много проекти за рехабилитация на пътища ще има именно в севера – ще завършим изцяло ремонта на Прохода „Петрохан“ и ще се рехабилитира пътят до пещерата „Леденика“. 217 млн. лв. са средствата само по една от приоритетните оси на програмата за този район на страната. За да спазим ангажимента си за подкрепа на северозапада, в ОПРР включихме всички общини от този регион. Паралелно с това, регионът се подкрепя и останалите Оперативни програми на ЕС, като проекти, които ще се реализират там, се оценяват по-високо. Северозападна България попада и в обхвата на програмите за териториално сътрудничество. Те са по-малки като възможности и бюджет от останалите програми, които МРРБ управлява, но могат да допринесат много, особено за развитието на граничните региони. Програмите са 12 на брой с бюджет от половин милиард евро за всички участнички. За да осигурим по-голям ефект от евросредствата, направихме някои промени в този програмен период. Имаме много научени уроци от предишния, който беше първи за страната ни, като липсата на интегрираност между проектите. Затова в ОП „Региони в растеж“ заложихме на подхода „от долу нагоре“. Направихме общините междинни звена, като им дадохме възможност сами да определят своята инвестиционна програма спрямо средствата, които им предоставяме. Второто е интегрираност между програмите. В своя интегриран план за градско възстановяване и развитие всяка община определя зоните за икономическо въздействие, за публични услуги и т.н. Третото е да намерим мястото на бизнеса. Най-естествено е държавата и общините да работят заедно с бизнеса, затова 12,5 % от бюджета на програмата ще бъде използван за финансиране на проекти на принципа на публично-частното партньорство.

- Кога ще се видят първите резултати от изпълнението на "Региони в растеж"?

- Програмата е в много напреднал стадий и наваксахме забавянето, което причини кабинетът „Орешарски“. Първите резултати вече са налице. Одобрени са всички 39 инвестиционни програми на общините за „Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие” в рамките на Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ на програмата.  Процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, възлизаща на 1,4 млрд. лв., беше обявена на 10.07.2015 г., с конкретни бенефициенти общините на 39-те най-големи градове в страната. Одобрените Инвестиционни програми ще подкрепят реализацията на проектите, заложени в Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, насочени към подобряване на градската среда, обновяване на образователна, социална и културна инфраструктура, енергийна ефективност на административни публични сгради и многофамилни жилищни сгради, и развитие на системите на градския транспорт. Агенция „Пътна инфраструктура“ проведе обществена поръчка за избор на фирми за рехабилитация на 238 км второкласни и третокласни пътища, включени в първия етап на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 г. Индикативната стойност е близо 152 млн. лв. Голяма част от проектите, които ще се финансират със средства от Европейския фонд за регионално развитие, са в Северна България - близо 43 км от прохода „Петрохан“ на територията на област София - път II-81, около 30 км от второкласния път II-29 Варна – Добрич – Кардам, 21 км от път II-49 Търговище – Разград, 17,4 км от път III-1002 Враца - пещера „Леденика“, 27 км от път II-44 Севлиево – Габрово, близо 12 км от II-35 Плевен – Ловеч, 10 км от път II-86 Пловдив – Асеновград и т. н. Работи се и по първия подписан договор по оперативна програма “Региони в растеж“ за  ремонт на Националното училище по изкуства „Добри Христов“ във Варна. През този програмен период по линия на оперативната програма „Региони в растеж“ ще бъдат инвестирани общо 390 млн. лв. за образователна инфраструктура. 166 млн. лева ще бъдат предоставени на общините, които приоритетно да финансират училища за средно професионално образование. Отделно с 224 млн. лв. по приоритетна ос 3 на програмата ще бъде подкрепена регионалната образователна инфраструктура. Те ще бъдат разделени в няколко категории бенефициенти – Министерство на културата, под чието управление са училища за изкуства, Министерство на младежта и спорта – за спортни училища и 140 професионални гимназии под управление на Министерство на образованието и науката, които също се очаква да подадат проектни предложения през следващите месеци. Отделно вървят процедурите, които ще подкрепятреформата в здравната помощ. Там осигуряваме 160 млн.лв. от програмата за ремонт, преоборудване и доставка на нови линейки за всички спешни центрове в страната.

- Може ли реално да се изпълни полицентричният модел, кога това ще даде реални резултати?

- Ние изцяло подкрепяме този модел на развитие и той е възприет в изпълнението на оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. Градското развитие в България е ключов елемент в провежданата от правителството регионална политика, защото градовете са сложни системи, които биха могли да са двигатели за устойчиво развитие. Концентрацията на дейности в столиците и големите метрополии допринася за запазването на икономическия потенциал на държавата или региона, което може да се използва за бъдещо възстановяване. От друга страна в дългосрочен аспект последствията от моноцентричното развитие не са много благоприятни. Ако не се справим на време с тези тенденции те биха довели до неблагоприятни явления и проблеми в големите метрополии - свръх населеност, увеличаваща се безработица, социално отчуждение и неравностойност, влошаване на градската среда, жилищни проблеми, пренатовареност на градските системи, замърсяване на околната среда и т.н. Този процес води до проблеми дори и в по-големите териториални области, което оказва влияние и върху по-малките градове и периферни области, които се обезлюдяват, нямат приток на инвестиции, страдат от поскъпване на разходите за поддръжка на обществената инфраструктура, изоставяне на обработваемата земя. Един от ключовите елементи е целенасочена обществена подкрепа за балансирано полицентрично развитие на територията, т.е. подкрепа за развитието на малките и средни градове, които действат като центрове за подкрепа и балансьори на големите урбанизирани зони. Тази подкрепа може да бъде постигната чрез укрепване на връзките и свързаността между различните градове, чрез обмяна на знания, опит и инвестиции“. Важно да се приложи интегриран подход за управление на градската среда, за да се установят териториите със специфични потребности и да се постигне синергия и максимални ползи за гражданите, бизнеса и околната среда с малкото обществени ресурси с които разполагат. С разработването на Целенасочена инвестиционна програма за подкрепа на развитието на Северозападна България, Странджа и Родопите, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони България прави опит за прилагане на полицентрична политика. Анализите показват, че най-успешният модел за териториално развитие на България е умереният полицентричен модел. Акцентът се поставя върху подкрепата на областните центрове, тъй като те са двигател на развитие за целия регион, но в същото време трябва да се инвестира и в малките градове, за да се предотврати обезлюдяването им. Балансът е основен аспект на интегрирания подход към териториалното развитие – намаляването на задълбочаващите се социално-икономически неравенства между регионите и увеличаване на тяхната инвестиционната привлекателност. Ключов инструмент на регионалната политика за постигането на балансирано развитие са интегрираните регионални инвестиции. Подобни инструменти за подпомагане на регионалното развитие в България са Оперативна програма "Региони в растеж", 12-те програми за териториално сътрудничество, в които България участва, и специално разработената Целенасочена инвестиционна програма за подкрепа на слаборазвитите региони в страната. Наличният ресурс по оперативната програма, чрез който държавата интервенира в регионите, осъществявайки публични инвестиции и създавайки условия за развитие, е 3 млрд лв.

- Възможна ли е децентрализацията на общините и какво не позволява това да стане?

- Темата за децентрализацията на общините в последните години е изключително актуална. От една страна подкрепям и разбирам местните власти у нас, които имат все повече отговорности в условията на спадащи собствени приходи и население. В същото време обаче имаме и десетки примери с общини, които са лоши стопани и не управляват и разпределят по най-добрия начин общественото благо. Когато става дума за обществен ресурс трябва да сме изключително внимателни и да се стремим да го изразходваме по начин, по който с минимум средства да се постигат максимум резултати.

- Бихте ли подкрепили децентрализацията като устойчива форма за стабилизиране на общините?

- Може би ние сме първото правителство, което прави нещо действително по линия на децентрализацията. Както казах, Оперативна програма „Региони в растеж“ е опит за финансова децентрализация на общините. На 39-те големи общини в страната за пръв път се дава възможност да бъдат и междинни звена по нея. Те трябваше да изградят своите екипи, които да изпълняват тази функция, да разработят инвестиционни програми и конкретни проекти, които да бъдат съгласувани с бизнеса. Местните власти предложиха предимно проекти за градска среда, градски транспорт и образователна инфраструктура, а бизнесът не участва в обществените обсъждания. Опитът, който ще натрупаме в това отношение през този програмен период, в последствие ще предадем на малките общини. Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради също е децентрализирана. Тя изцяло се ръководи и реализира от общините по места. Бюджетът е 1 млрд. лв., като очакваме и още 1 млрд. лв. Общините получават подкрепа от наша страна и за изработване на общите устройствени планове, както и приемане на кадастралните карти на страната. Това също е част от визията ни за децентрализация на местните власти. Общините също трябва да станат по-примерни в това отношение. Не бива под децентрализация да се разбира единствено повече пари от бюджета. Определянето на определен процент средства от данъците, които държавата получава и предоставянето му на общините няма да реши нито един проблем, ако няма реформа, ясна визия какво искаме да правим след това. Децентрализацията трябва да е свързана с подобряване на услугите, които гражданите получават, а не да е насочена в посока по-висока издръжка за администрация, общински съветници и прочие. И в момента общините имат широка палитра от възможности да получават постъпления от местни данъци и такси, но когато не си събираш данъците, когато не работиш в посока за намаляване на задълженията и просрочията, а се разчита само на държавата, децентрализацията няма да реши нищо. Сами знаете за общини, които при различни мандати, по една или друга причина, са натрупали огромни дългове от милиони, които няма как да се разплатят от местните бюджети. Това са воденични камъни, които не само, че спират развитие на общините, но са и пречка за представянето на елементарни услуги.  Смятам, че при засилване на финансовата децентрализация в страната може да се увеличи дисбалансът между отделните региони, докато разпределянето на събраните приходи на централно ниво може да бъде по-балансирано.

- Трябва ли да се увеличи или намали броя на общините в България защо?

- Имаме си действащи закони, в които е записано на какви условия трябва да отговаря дадено населено място, за да се обособи в община. Като министър мога само да спазвам законите. Това е въпрос, който е като „кокошката  и яйцето“ – кое се е появило първо. От една страна има мнение, че когато няколко населени места са обединени в една община, гражданите получават много по-добри услуги и обслужване, като цяло. От друга страна малките общини съществуват само и единствено благодарение на държавната субсидия. Т.е. приходите й от местни данъци и такси са толкова малко, че дори не може да покрие нуждите за издръжка и заплати, а от тази администрация населението очаква помощ и услуги не само като издаване на справки и декларации, но и пътища в нормално състояние, които през зимата се почистват добре, добро сметосъбиране и извозване, социална закрила и подпомагане. В много от случаите тези проблеми не се решават от малката община и тогава и хората, и кмета,търсят държавата. Тогава си задаваме въпроса – защо трябва да харчим милиони за издръжка на тази администрация, ако можем да дадем тези средства директно за пътища или водопровод, или за ремонт на храмове и културни институции. От друга страна обаче кметът е най-близо до хората и те търсят опора в него по всякакви въпроси. Смятам, че на ниво ЕС след 2020 г. ще има реформи по отношение на териториалното устройство и в контекста на новите европрограми ще сме задължени да извършим даден вид реформа. Каквато и да е тя, ние ще се стремим водеща в случая е да подкрепата за хората.

- През новия програмен период очаквате ли да има по-малко финансови корекции при изпълнението на проектите?

- Данните показват, че значителна част от общия брой грешки при разходването на средствата на ЕС се дължи на неправилно прилагане на правилата на ЕС за обществените поръчки. През периода на изпълнение на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г. бяха научени ценни уроци, свързани с усъвършенстване на системите за управление и контрол в областта на обществените поръчки. В сътрудничество с Европейската комисия, Одитния и Сертифициращия орган, УО на ОПРР заложи ефективни и ефикасни механизми за контрол, които бяха пренесени и в новата Оперативна програма. По този начин, УО ще осигури законосъобразно и целесъобразно изразходване на европейските средства. Основният инструмент за намаляване на броя на установените нередности, респ. наложени финансови корекции, е превенцията, която се изразява в подобряване на административния капацитет не бенефициентите възложители. Осъществяването на добро взаимодействие с бенефициентите е едно от основните условия за постигане на поставените цели. С цел да се осигури необходимото ниво на информираност, както и с цел избягване на потенциални грешки или своевременно коригиране на такива, УО на ОПРР е възприел подход на тясно взаимодействие с бенефициентите по ОПРР, което включва организиране на регулярни специализирани обучения и срещи; предоставяне на компетентни консултации по възникнали казуси; участие на експерти на УО в кръгли маси и семинари. Контролните листове за осъществяване на предварителен контрол преди верификация са публично достъпни на интернет страницата на ОПРР, като по този начин бенефициентите могат предварително да се запознаят и избягват допускане на грешки при възлагане на обществени поръчки. УО поддържа и актуална информация за най-често срещани грешки при възлагане на обществени поръчки и индикатори за имами и указания за тяхното избягване. По този начин УО улеснява изпълнението на оперативната програма и насърчава добрите практики. Усъвършенствана нормативна уредба като Законът за управление на средствата от Европейските и структурни фондове (ЗУСЕСИФ) е важна стъпка към премахване на фрагментарността на нормативната уредба в областта на европейските фондове. Законът улесни и опрости процедурите по одобрение, изпълнение и проверка на всеки един проект; установени са ясни административно-правни правоотношения между УО и бенефициентите и новият Закон за обществени поръчки (в сила от 15.04.2016 г.) транспонира в националното законодателство двете нови директиви, приети от Европейския парламент през 2014 г. - Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки и Директива 2014/25/ЕС относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги.

- Къде се чувствате по-силна и ефективна, в парламента като депутат или като министър?

- Определено се чувствам по-добре като министър и мога да видя относително бързо резултатите от това, което правим.  Работата като депутат ми беше много полезна. Както се казва, имах възможността да видя как е от другата страна – мястото, където се правят законите и където е контролът към министрите от кабинета.

- Разделянето на МРРБ на две и сливането отново какви последици имаше?

- Това беше изключително безотговорно поведение както спрямо бизнеса, така и спрямо гражданите. Но не бих искала да се връщам към минали неща, искам да гледам напред и на базата на уроците, които научихме, да продължим да вървим в тази посока.  Това „никакво” министерство обаче ни струваше милиони. За годината, за която то функционираше, макар че това е относително – 6 месеца то не функционираше, не издаваше разрешения за строеж, не одобряваше инвестиционни проекти. 2,5 млн. лева ни струваше само издръжката на това министерство. Смятам, че лошото вече е назад, но не бива да забравяме уроците и да повтаряме грешките си.

- Чувствали ли сте се някога предадена и от кого?

- Едва ли има човек, който да не е бил предаван някога по различен повод. Може би така е устроено човечеството, като се замислим – още от Библията.

- Кое може да изкара от равновесие Лиляна Павлова?

- Лъжата и мудността. Мразя лицемерието, неудържаната дума и използването. Много често, когато ходя по инспекция на даден инфраструктурен обект, излизам от равновесие, ако видя мудно изпълнение на поставените задачи. Негативни емоции пораждат у мен и екстремените шофьори, които с поведението си на пътя са опасни за останалите граждани или пък рушат инфраструктурата. Лъжи пък чувам всеки ден за всякакви неща, които определено ме вадят от равновесие. Последно – че от мен зависи застрояването на Карадере. Това си е откровена лъжа и много ме засегна, имайки предвид, че аз и правителството направихме и немислимото, за да защитим и малкото останали плажове от застрояване. Министерството беше един от авторите на идеята за създаване на т.нар. „екоплажове“, която беше одобрена от Народното събрание и ще позволи запазването им.

- Кое е предизвикателството пред вас в момента?

- Предизвикателствата са приоритетите на правителството – завършване на АМ „Струма“, строителството на „Хемус“ и управлението на пътната инфраструстура с модерна и интелигентна тол-система. Реализирането на Националната програма за енергийна ефективност, с която ще видим изцяло обновен облик на градове и доволни граждани от по-ниските сметки за ток. Реформата в кадастъра и във ВиК – сектора, за да осигурим и гарантираме чистата питейна вода на гражданите, както и успешно реализирани проекти със средства отеврофондовете. Това са само малка част от предизвикателствата, които стоят пред мен и екипа ми.

- Чувствате ли се засегната и обидена от "Мис Винетка" заради повишението на винетките? Защо трябваше вие да оберете негативите от повишението?

- Няма как да ме обиждат цинични имена от провалени политици и конкуренти.  Много е лесно да си популист и само да обругаваш, отричаш и обиждаш. Но това са дребни заяждания, без които не може, и политиците трябва да приемаме и това. Не им обръщам внимание, но в името на коректността много политически лица преди нас също трябва да имат „титли“ към имената си. Много е лесно, когато 20 години не си правил нищо, освен само да си си затварял очите за очевадните злоупотреби, сега да стоиш отстрани и да иронизираш опонента си затова, че прави нещо наистина ценно за държавата и хората. Поскъпването на винетките бе неизбежно, това се сочи както в доклада на Световна банка, така и в анализите, които имаме по отношение на стопанисването и състоянието на пътната мрежа. Ако искаме да караме по нормални и безопасни пътища, трябва да има някаква индексация. Невъзможно е с бюджета, който имаме, да поддържаме пътищата в нивото, което всички целим. За първите шест месеца на годината имаме с около 70 млн.лв. допълнително от продажбата на винетки по новините цени. Тези по-високи приходи веднага бяха реинвестирани в рехабилитацията на пътища. Тази година ще имаме със 140 млн. лв. повече за пътни ремонти, като приоритетно инвестираме в Северна България и то само благодарение на по-високите цени на винетките. 30 лв. е увеличението, но това е минимална сума на фона на ремонтите на автомобилите, които би трябвало да намалеят, след като ремонтираме пътната мрежа.  Ако трябва да бъдем честни, в доклада на Световната банка цените бяха в пъти по-големи от тези, които приехме, но все пак се съобразихме със социалното положение и възможностите на хората. Затова приехме цена от 97 лв. за годишна винетка, което е повишение с около 8 ст. на ден на годишна база. В момента работим по внедряването на интелигентна система, с която въвеждаме тол-такса за товарните автомобили. След като това стане факт, тежките камиони ще заплащат по-справедлива цена за преминаване по републиканските пътища. Електронната винетка остава, като вече ще важи за една година, т.е. от ако си закупите такава на 1 юли 2016 ще е валидна до 1 юли 2017 г., а не до 31 януари 2017 г. Трябва да отбележа и, че предвиждаме да освободим от заплащане на пътна такса участъци с обща дължина около 3000 км. Коментарите са несправедливи, защото „обираме“негативи, тай като има пътища, които не са ремонтирани от 30-40 години. Има проблем със състоянието намостовете и тунелите, които също са си отлежавали незабележимо за нито едно правителство до момента. След това пак „обираме“ негативи, като ни критикуват защо се налага да затваряме пътища за ремонт. Но пак казвам, това идва от опонентите. Мисля, че повечето български граждани подкрепят, защото разбират, че това, което правим, е необходимо, за да можем да пътуваме по качествени пътища.  

- Министерският пост отнема ли ви от времето за малката София?