Министър Лиляна Павлова в интервю за "Топ преса":Благоевград е шампион в санирането!

– Г-жо министър, бихте ли направила кратко резюме на презентацията, която направихте пред студентите от Американския университет в България?

– Заетостта и заплащането не са единствените фактори, които задържат младите хора в регионите – на тях трябва да им бъдат предоставени подходящи възможности за образование и развитие, добро здравеопазване, задоволителна инфраструктура и хубава градска среда. Влияние върху развитието на регионите и условия за привличане на инвестиции оказват различни фактори като транспортната свързаност и локацията, инфраструктурната обезпеченост на региона, наличието на квалифицирана работна ръка, пазарът, икономическата политика на държавата и други, обясни министърът. Анализите показват, че най-успешният модел за териториално развитие на България е умереният полицентричен модел. Според него акцентът се поставя върху подкрепата на областните центрове, тъй като те са двигател на развитие за целия регион, но в същото време трябва да се инвестира и в малките градове, за да се предотврати обезлюдяването им. Балансът е основен аспект на интегрирания подход към териториалното развитие – намаляването на задълбочаващите се социално-икономически неравенства между регионите и увеличаване на тяхната инвестиционната привлекателност. Ключов инструмент на регионалната политика за постигането на балансирано развитие са интегрираните регионални инвестиции, подобни инструменти за развитие в България са Оперативна програма "Региони в растеж", 12-те програми за териториални сътрудничество, в които България участва, и специално разработената Целенасочена инвестиционна програма за подкрепа на слаборазвитите региони в страната. Наличният ресурс по оперативната програма, чрез който държавата интервенира в регионите, осъществявайки публични инвестиции и създавайки условия за развитие, е 3 млрд. лв. Много е важно образованието за растеж на икономиката и обезпечаването на бизнеса с квалифицирана работна ръка. През този програмен период ще бъдат инвестирани 225 млн. лв. в подобряването на образователната инфраструктура, с акцент върху професионалното образование. По тази приоритетна ос ще бъдат финансирани редица регионални професионални гимназии и университети, които ще получат средства за модернизиране на материалната база и цялостен ремонт на сградите. Близо 200 млн. лв. ще подпомогнат развитието на регионалния туризъм, чрез консервация и реставрация на културно-историческото наследство и създаването на туристически атракции. С над 380 млн.лв. от бюджета на оперативната програма ще се подобрява транспортната свързаност на регионите и състоянието на пътната инфраструктура. Бюджетът на Целенасочената инвестиционна програма в подкрепа на слаборазвитите региони възлиза на над половин милиард лева, като най-голямата част от ресурса – 240 млн. лв., ще бъде насочен за развитието на Северозападна България. Със 132 млн. ще бъде подкрепен Родопският регион, 45 млн. лв. ще бъдат инвестирани в подкрепа развитието на Странджа и Сакар и още близо 150 млн. лв. – за изоставащи планински и полупланински региони. 2/3 от бюджета на програмата ще бъде насочен в съживяване на регионалната икономика. Сред приоритетните проекти са изграждането на Северна индустриална зона – Видин, Технологичен парк – Враца, изграждане на инфраструктурата в северната и южната бизнес зони в Троян, технологичен парк в Смолян и подобряването на транспортната свързаност на икономическите и туристически обекти в целевите райони. Много е важно как ще се развият публично-частните партньорства и изпълнението на приходоносни проекти с помощта на финансовите инструменти. Европейската комисия все повече насърчава реализацията на проекти, средствата от които могат да бъдат реинвестирани в други проекти, което увеличава неколкократно ефектът от тях.

– Докъде стигна строежът на автомагистрала "Струма"?

– Прави се допроектиране за участъците Благоевград-Крупник и Кресна-Сандански от Лот 3 на автомагистрала "Струма“. Ако няма проблем с отчужденията, до няколко месеца ще можем да започнем реално строителство. Готов е новият идеен проект за преминаване през Кресненското дефиле – Лот 3.2 Крупник-Кресна на магис­тралата, който следва максимално релефа на терена. Предвижда се разширяване на съществуващия път с две ленти, преминаване на две нива или на различни нива там, където не може платната да са едно до друго. Предвиждат се 11 големи съоръжения, 7 съоръжения и два тунела, за да запазим околната среда, но проектът да е технически и финансово постижим. В момента сме в процес на изготвяне на ОВОС, ще бъдат направени обществени обсъждания на местно ниво и след получаване на одобре­ние ще подадем проекта към Европейската комисия

– Имаше идеи за голям тунел в Креснеското дефиле…

– Един голям тунел в Кресненското дефиле е неизпълним технически, сеизмоложки, времево и финансово, както и от гледна точка на открита радиация в района. Необходимата за изграждането му инвестиция от 1 млрд. лв. е огромна, необходимо е да бъде запазена не само околната среда, но и животът и здравето на хората, защото в района ежедневно стават катастрофи.

– Автобусните превозвачи протестират. Защо?

– Апелът им е да получат подкрепа в борбата срещу сивия сектор. Имат подкрепата ни, но темата не е в компетенциите на МРРБ. За бъдещата тол такса имаше среща в Агенция "Пътна инфраструктура", направиха се предложение превозните средства с 8+1 места да бъдат таксувани не като леки автомобили, а като по-висока категория, за да заплащат по-висока винетка. Склонни се да подкрепим предложението, също така търсим компромисно решение по отношение на друго направено предложение при изчислението на тол таксата на тези превозвачи, които предлагат социални услуги, като превозват безплатно ученици и пенсионери, да бъда подкрепени.

– Бяхте на посещение в Благоевград, видяхте докъде е стигнало санирането на сгради на територията му…

– Благоевград е нашият шампион в санирането, кой­то тръгна с летящ старт от началото на Национална­та програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Още 9 са реално готови, като остават само довършителни работи по тях. Според представения от общината график 90 % от сградите, които отговарят на изискванията на програмата и са преминали всички процедури по одобрение, ще бъдат готови до края на годината. Кметът Атанас Камбитов обяви, че ам­бицията на общината е до месец септември 90 от блоковете в града да бъдат санирани. Над 2200 са одобрените сгради, като само през тази година тръжните процедури ще бъдат 1200. Текущите в момента процедури са около 700, това е огромен брой, който надхвърля първоначалните очаквания. Затова решихме временно да се преустанови набира­нето на нови кандидати за участие в програмата, докато се изпълнят тези, които са в процес, и докато се анализират и приоритизират подалите заявка за участие, за да имаме яснота колко средства ще останат след изпълнението им. Необходимо е и да изчакаме одобрението на Закона за държавния бюджет и от следващата година да имаме на разположение заложения по програмата допълнителен 1 милиард лева, който се надявам успешно да можем да реализираме. По отношение на контрола на качеството на извършваните дейности там където има забележки, изпълнителите биват санкционирани или не им се възстановяват разходи. Съгласно европейската директива нямаме право да правим черен списък, ако някоя фирма не си свърши работата, но механизмът тя да бъде ограничена да участва в конкурс е да не й бъде издадена референция. След първия отоплителен сезон в санираните по програмата сгради се доказват очакваните от нас икономии на енергия, които са средно 50%.

– Заявихте, че спешната помощ в Благоевград ще бъде реновирана…

– Спешната помощ в Благоевград ще бъде преоборудвана и изцяло ремонтирана. Освен това ще бъде закупена линейка и цялата необходима апаратура, която се предвижда през Министерството на здравеопазването, като наш конкретен бенефициент. В допълнение към този резервиран бюджет, конкретно Благоевград, но и всички общини от областта, ще могат да се възползват по още няколко линии на финансиране, сред които са и средните професионални гимназии. Освен това ще има възможност да се продължат мерките и инвестиции в социалната инфраструктура, извън общинската, за децата и възрастните хора, живеещи в институциите. По отношение на програмата "Региони в растеж", Благоевград отново се нарежда сред първите общини, подали междинното звено за одобрение, акредитацията и инвестиционната програма.