Министър Лиляна Павлова в интервю за вестник „Строител“: Имаме идеен проект за Лот 3.2 максимално щадящ околната среда

Г-жо Павлова, приключи първият програмен период за нашата страна. Как се справи България? МРРБ отговаряше за една от най-значимите оперативни програми - "Регионално развитие 2007 - 2013". Какво показват резултатите?

Постигнатите резултати и ефекти от изпълнението на Оперативна програма "Регионално развитие 2007 - 2013" ("ОПРР 2007 - 2013") са значителни, видими са и се усещат от всички граждани.

Реализирани бяха над 1100 проекта на стойност над 3,24 млрд. лв. Общият размер на плащанията по договорите е 3,21 млрд. лв., или 99% от размера на договорените средства и 103% от бюджета на ОПРР.

Основен приоритет на програмата беше подобряването на жизнената среда на хората в градовете. В подкрепа на тази дейност бяха изпълнени 77 договора, в резултат на което са подобрени близо 5 млн. кв. м зелени площи и паркове, а изградената или рехабилитирана градска инфраструктура е близо 2 млн. кв. м. В рамките на "ОПРР 2007 - 2013" са изпълнени проекти за модернизиране на градския транспорт на 7-те големи града на България. Доставихме 192 нови автобуса и 64 тролейбуса; рехабилитирахме и изградихме нови велосипедни алеи с обща дължина 115 км; внедрихме интелигентни транспортни системи за управление на трафика.

Подобрихме условията за образование на децата и студентите. В рамките на "ОПРР 2007 - 2013" приключи изпълнението на 213 проекта за подобряване на образователна инфраструктура на стойност почти 400 млн. лв. Модернизирани са 455 училища и 392 детски градини на територията на цялата страна. Над 240 хил. деца са облагодетелствани от тези инвестиции. В резултат от реализирането на 15 проекта на стойност над 42,8 млн. лв. са подобрени условията в 43 сгради на висши училища, в които се обучават над 100 хил. студенти.

Реализирахме 30 проекта на стойност 87,4 млн. лв. за развитие на културната инфраструктура в градовете. Обновени са 72 сгради - театри, опери, музеи и други. Организирани са 182 иновативни културни събития на стойност 18,4 млн. лв., които бяха посетени от над 1 млн. души.

Подобрихме жилищните условия в страната - бяха въведени мерки за енергийна ефективност в 158 многофамилни жилищни сгради в 23 големи града в страната.

Подобрихме здравните услуги. В рамките на проекти с бенефициент Министерство на здраве опазването бяха обновени и оборудвани с модерна апаратура 16 държавни лечебни и здравни заведения. Изпълнени са и 32 проекта за подобряване на здравните услуги в общинските болници, включващи и доставка на високоспециализирано оборудване.

Приключи изпълнението на проекта за развитие на критична, защитена, сигурна и надеждна обществена ИКТ инфраструктура, по който бяха изградени над 900 км електронна съобщителна мрежа. Той бе реализиран на територията на 29 общински центъра, 24 населени места по трасетата от областен град до общински център и 67 центъра, оборудвани и функциониращи като точки на присъствие.

С финансовата подкрепа на "ОПРР 2007 - 2013" реализирахме политиката за деинституционализация на деца с увреждания и деца, лишени от родителски грижи. В рамките на 60 договора бяха изградени 132 центъра за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) с общ капацитет 1584 деца. Построени, обзаведени и оборудвани са 19 защитени жилища, а 7 бяха ремонтираните и оборудвани с общ капацитет 208 места.

С над 97 млн. лв. Беше осигурена подкрепа за ограничаване и предотвратяване на рисковете и щетите при пожари. Доставени са близо 200 пожарни автомобила, 1230 въздушно-дихателни апарата, както и над 2400 комплекта лични предпазни средства.

Подобрихме и пътната инфраструктура на територията на страната, включително достъпността, взаимосвързаността и сближаването в регионите чрез подобряване и ремонт на местни пътища. В рамките на 55 проекта на обща стойност 478 млн. лв. са рехабилитирани 932 км пътища 2-ри и 3-ти клас. Подкрепени са и 30 общински проекта на стойност над 124 млн. лв., в резултат на които са рехабилитирани отсечки с дължина почти 290 км.

С цел развитие на туристическия потенциал са реализирани 58 проекта на стойност над 197 млн. лв. Подкрепени са 145 атракции/обекти в цялата страна.

Действително съществуват основания "ОПРР 2007 - 2013" да бъде определена за една от най-значимите програми, реализирани в България чрез финансиране от ЕС.

Какви са основните уроци, които научихме? Какво може да се направи, за да бъде успешен настоящият програмен период?

Прилагането на конкурентен подбор при избора на общински проекти не съответства напълно на териториалния подход при определяне на инвестициите и води до деконцентрация на ресурси. Затова може стратегически важни за даден регион проекти да не бъдат финансирани поради технически пропуски. Конкурентният подбор увеличава разходите за подготовка на предложения, тъй като обикновено малка част от подадените се одобряват за финансиране.

За нуждите на по-доброто планиране по ОП "Региони в растеж 2014 - 2020" са определени конкретни бенефициенти по отделните интервенции и списъци с предефинирани проекти. По този начин общините могат да съсредоточат усилията си в подготовка на проекти, за които е сигурно, че ще бъдат финансирани в рамките на програмния период.

Често бенефициентите по "ОПРР 2007 - 2013" не спазваха крайния срок за подаване на проектните предложения, което автоматично водеше до техните отпадания от процеса на оценка. Добра практика в тази посока е въвеждането на електронното кандидатстване и оценка на проектни предложения, което спестява време и ресурси и на бенефициентите, и на Управляващия орган (УО).

Друг основен проблем, който констатирахме, е забавянето при възлагане на обществени поръчки поради продължителната подготовка на тръжните документи и обявяването на процедурите за избор на изпълнители, както и обжалването по ЗОП. Установихме и забавяне при изпълнението на част от договорите за безвъзмездна финансова помощ поради различни причини.

В сътрудничество с Европейската комисия, одитния и сертифициращия орган УО заложи ефективни и ефикасни механизми за контрол, които бяха пренесени и в новата ОПРР. Като добри практики могат да се посочат осъществяване на 100% контрол за законосъобразно възлагане и съответствие с договора за БФП на всички договори с изпълнители във връзка с проектите по ОПРР, като при установени нарушения се определят финансови корекции. Управляващият орган значително подобри административния си капацитет чрез извършване на редица специализирани обучения на своите служители и на бенефициентите по програмата за прилагането на новите контроли и законодателството в областта на обществените поръчки. Залагаме и на използване на външна специализирана юридическа помощ за подпомагане на УО на ОПРР.

По отношение на възлагането на обществени поръчки са усъвършенствани процедурите за последващ контрол - извършване на засилен предварителен контрол преди верификация с цел подобряване на ефективността при управление и мониторинг на проектите на програмно ниво.

За периода 2014 - 2020 г. е добавено ново ключово изискване към системите за управление и контрол на управляващите органи, а именно "Ефективно прилагане на пропорционални мерки за борба с измамите“. УО ще преценява нивото на риска по отделните проекти, като тези, при които е висок, ще се проследяват и контролират с приоритет.

Какво е различното в "ОПРР 2014 - 2020"?

Може би най-важната характеристика на "ОПРР 2014 - 2020" е делегирането на общините на големите и средни градове функциите на междинни звена, които да правят оценка и подбор на проектите по Приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие“.

По този начин се дават повече правомощия, но съответно и повече отговорности на местните власти, които следва да имат необходимия административен капацитет за изпълнение на делегираните им задачи. Делегирането на допълнителни функции на местните администрации е продиктувано от европейските регламенти, които трябва да спазваме в процеса на изпълнение на програмата.

Ключовите моменти при кандидатстването с проектни предложения по "ОПРР 2014 - 2020" са няколко. Техническият/работният проект няма да бъде предмет на оценка и в тази връзка не се представя на етапа на кандидатстване. Разчитаме на общините да бъдат максимално отговорни при изготвянето и съгласуването на инвестиционните проекти и на главните архитекти при одобряването им.

При подготовката на проектите трябва да се имат предвид изискванията на новия ЗОП, който влезе в сила от 15.04.2016 г. Това е предпоставка за максимална мобилизация и отговорност както при разработването и подаването на проектните предложения от страна на бенефициентите, така и при тяхната оценка от страна на междинните звена.

За всеки бенефициент по Приоритетна ос 1 е определена индивидуална етапна цел (верифицирани средства от УО на ОПРР до края на юни 2018 г.). До края на 2016 г. по обявените процедури за предоставяне на БФП следва да се реализират разплащания на авансови и междинни плащания от страна на бенефициентите към изпълнителите.

Най-големият транспортен проект за България за периода 2014 - 2020 г. е лот 3.2 на АМ "Струма“ - преминаването на Кресненското дефиле. Реализацията му се забавя заради една неразумно скъпа, нещадяща природата и - оказва се - доста опасна за хората идея - строителството на 15 км тунел, който местните вече наричат "тунела-убиец“. Времето напредва, а проектът не може да стартира. Има ли опасност България да загуби парите по ОП "Транспорт и транспорт-на инфраструктура“?

Освен че АМ "Струма“ е обещавана от времето на Олимпийските игри преди 12 години, в казуса стоят много недоизказани неща от гледна точка на нашите партньори, донорски институции, големите строителни компании.

Геополитиката също е намесена, защото това е европейски коридор, най-прекият път от пристанището в Солун през България към Румъния през Видин или към Западна Европа през Калотина. Може би налице е и чисто лобистки интерес за трасето през дефилето. Едно е да го построиш за 350 млн. евро, за колкото ние искаме и за каквато стойност имаме проектно решение, друго е за 1 млрд. евро. Имаме подозрения за наличието на финансово-лобистки интерес, защото става дума за европейско безвъзмездно финансиране. Но ние също сме част от ЕС, също сме европейски данъкоплатци, а и като българи трябва да знаем, че щом можем да построим нещо за 350 млн. евро, не бива да го правим за 1 млрд. евро.

Тук обаче не са важни само капацитетът на фирмите и този 1 млрд. евро. По-важно е, че проектът за 15 км тунел е рисков и опасен за здравето и живота на строителите и хората в региона заради наличието на радиация в скалите. Опасно е и от гледна точка на това, че машината може да забие в специфичния тип скала, както се е случвало в други държави. Тогава т.нар. къртица остава завинаги в нея, а проектът спира, защото не можем да продължим.

По-страшното, по-голямото предателство към държавата би било там да няма Магистрала или поне скоростен път. В участъка постоянно стават катастрофи и инциденти, при които за съжаление загиват хора. За мен природата е важна, но не по-малко важен е човешкият живот. Екологични и други организации ни подкрепят, но някои искат този път да бъде само алея за разходки. В една от препоръките е записано да разгледаме възможността трасето да не е международно, а да стане едва ли не екопътека заради уникалната природа и да не се използва за трафик. Този маршрут съществува от стотици години. Той е транзитен коридор, един от най-натоварените у нас и българин да препоръча пътят, който създава поминък, заетост, свързаност на хората локално и международно, да бъде направен на туристически обект за разходки, е предателство спрямо държавата. Това би погубило региона. Ако променим кардинално трасето, рискуваме никога да не изградим участъка и съзирам тази цел в някои коментари и препоръки. Очевидно изграждането на коридора е сериозен проблем за някого, щом се влагат толкова средства и енергия в блокирането на проекта. Имаме случаи, в които българи пишат на ЕК да спре парите на България за строежа на АМ "Струма“. Това е национално предателство.

ЕК непрекъснато получава сигнали, в които се казва "не им давайте да съсипят уникалната природа“, "спрете им парите“, "проверете ги“ и т.н. Публикуват брошури, бюлетини, разнасят ги в ЕК и ЕП. Казват, че правителството иска да съсипе най-уникалната природа в България. При това положение всеки нормален средноевропейски гражданин и политик си казва "Там става нещо“. А всъщност говорим за път, какъвто има и сега, но на снимките, пращани в Брюксел, се вижда само дива природа, в която според твърденията ние ще пускаме багери и ще асфалтираме.

Другият важен аспект е, че не разполагаме с необходимите за строителството на 15-километровия тунел 1 млрд. евро. Имаме и документални доказателства, че този тунел е неизпълним технически поради наличието на радиоактивни елементи в скалата. Изкопната маса, която ще трябва да се депонира при прокопаването му, е с размери, по-големи от НДК. Няма къде да депонираме такъв обем, още повече че той ще е силно радиоактивен. Налице е и сериозен сеизмологичен риск. Затова проектът е технически неизпълним, освен ако не се направят депа за радиоактивни отпадъци и не се вземат грандиозни мерки. Самото строителство на такова съоръжение би продължило между 7 и 10 години, което означава да затворим региона за този период, за да реализираме опасна и изключително скъпоструваща инвестиция, за която дори нямаме пари. На това искат да ни обрекат.

Когато станаха ясни обстоятелствата, които изброих, в крайна сметка възложихме проектиране на нови четири трасета. Те са публични, обявяват се по места, прави се парцеларен план и имаме идеен проект с няколко трасета, които включват максимално щадящо околната среда преминаване и трасе, доближаващо се възможно най-много към сегашното. То определя възможността съществуващият път да се ползва с двете ленти като платно в едната посока, а другите две, които ще се изградят, да предвидят разширяване на трасето. Проектът включва още 7 виадукта, 5 тунела и пътни възли за връзки. Така че тунели, полутунели, виадукти или преминаване на две нива - това са проектни решения, които се прилагат в цял свят и в допълнение ще ни струват значително по-малко.

Дали ще изградим Магистрала или скоростен път, няма голямо значение за тези 20 км в дефилето, когато може да се постигне определена скорост на преминаване и по-добра безопасност. Важното е да има две платна в една посока и да няма насрещно движение.

Въпросът за бъдещето на кохезионната политика все по-често излиза на дневен ред. Каква е Вашата позиция?

Бих искала да отбележа, че в институциите на ЕС започват разговорите относно обхвата и съдържанието на кохезионната политика за периода след 2020 г., като от следващата година ще стартират и по-задълбочени разисквания. България натрупа опит в преговорния процес и ще изразява и отстоява национално отговорни позиции. Като най-слаборазвитата социално-икономически страна в рамките на Европейския съюз считаме, че следва да защитаваме запазването, а защо не и увеличаването на обхвата на подкрепата от европейската солидарност посредством кохезионната политика. Въпреки реализираните инвестиции от кохезионната политика през изминалия програмен период, различията между по-силно развитите северни страни и южните, както и между големите метрополитни градове и по-малките се запазват и дори увеличават. От тази гледна точка полицентричното развитие на територията на страната чрез подкрепа на мрежа от конкретни големи, средни и малки градове - подход, който ще се прилага по "ОПРР 2014 - 2020", следва да се засили.

Отпадането на кохезионната политика за ЕС крие големи рискове пред развитието на регионите и градовете. В краткосрочен план липсата на публични инвестиции може да има бърз ефект, като увеличи БВП и икономическия растеж на големите градове в Западна Европа, но в дългосрочен план ще доведе до негативни последици както за тях, така и за периферните райони и по-слаборазвитите страни. Засилващият се моноцентризъм и концентрирането на икономическия растеж в Западна и Северна Европа водят до увеличаване на миграционните потоци към тази част на ЕС заедно с всички съпътстващи проблеми.

Как виждате политиката на сближаване след 2020 г.? За какво да се готви бизнесът?

Считам, че за периода след 2020 г. отново следва да се преоткрие нуждата от постигане на икономика на знанието, съчетана с реализиране на интелигентни инвестиции и Интегриран подход за териториално развитие, а не да се поставя акцент на строго секторния подход. Това би могло да се постигне чрез продължаване и засилване на ролята на градовете в планирането и изпълнението на проекти в рамките на общоевропейската политика за сближаване. Необходимо е и увеличаване на ролята на проекти, които се реализират чрез финансови инструменти по примера на инициативата JESSICA, постигащи добавена стойност за целевата територия.

Една от сериозните възможности е насърчаване на инвестициите от развити и големи европейски компании в слаборазвитите градове и региони на ЕС.

Правителството прие нов Закон за концесиите, който урежда и ПЧП. Как може да се стимулира интересът към този вид партньорство?

Добър стимул за развитието на публично-частното партньорство у нас е прилагането на финансовия инженеринг по линия на оперативните програми. Той предоставя добри условия за частния сектор да реализира такива проекти, които да допринесат за растежа на икономиката и на заетостта, а плюс за бизнеса е, че ги изпълнява след предоставяне на нисколихвени кредити. С убеденост мога да кажа, че инициативата JESSICA е добър пример, като принципът, на който беше реализирана, ще се прилага успешно и занапред.

Преди броени дни се върнахте от Казахстан, където председателствахте междуправителствената комисия за сътрудничество. Предстои Ви посещение в Китай и подписване на меморандум за сътрудничество. Кои са сферите за инвестиции у нас, към които имат интерес чуждите държави?

На първо място бих искала да посоча строителния бранш, който попада в ръководения от мен ресор. Опитът и професионализмът на българските строители са добре познати извън границите на страната и затова интересът към този сектор е сериозен. Меморандумът за сътрудничество с Китай, който Вие имате предвид, касае именно строителството. Разбира се, страната ни предлага и други атрактивни сфери за сътрудничество, като енергетика, медицински, фармацевтични и козметични продукти, а също и традиционните за нас туризъм и земеделие и свързаната с него преработвателна промишленост.

Имате работещ диалог с КСБ. Неотдавна участвахте в конференцията за опростяване на кохезионната политика. Къде виждате ролята на Камарата за успешното изпълнение на програмния период?

Камарата на строителите в България винаги е била наш ценен партньор и сътрудничеството помежду ни е традиционно добро. Предвид спецификите на новия програмен период и ясно регламентираните срокове, ще разчитаме на професионализма на строителния бранш да изпълнява качествено и в срок проектите, по които ще работи.

Ценен за нас би бил и опитът, който Камарата обменя със сродни организации в други страни, с които си сътрудничи.