Министър Лиляна Павлова в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ

Водещ: Добро утро. Добре дошли при нас, в студиото.

Лиляна Павлова: Добро утро.

Водещ: С две думи. Кажете – подкрепяте ли играта на НАП, заедно с финансовото министерство? Какъв е смисълът, виждате ли смисъл в това наистина хората да си пазят и да си взимат касовите бележки, когато пазаруват в магазина?

Лиляна Павлова: Да, подкрепям лотарията. Мисля, че е една много добра идея и инициатива. Защото ние по принцип нямаме навик дори да си ги взимаме, пък камо ли да си ги пазим. Много често ми е правило, така, впечатление по света – хората пазаруват, винаги си взимат касовата бележка, проверяват, пазят, имат възможност да върнат в рамките на един месец. Така че ако това ще е стимул да си ги пазим, да развием едни навици, е добре.

Водещ: Темата, с която завършва годината, венецът на 2015 г., за съжаление, в строителното министерство са винетките. Много ви нападнаха с винетките. Но вие сега ще имате повод да обясните наистина всичко за тях. Сега, неизбежно ли е повишаването?

Лиляна Павлова: Само да кажа, все пак извън негативизма, който стандартно за българите е типичен, за мое голямо съжаление всички сме негативисти, включвам и себе си в това, аз бих казала, че завършваме една добра година за строителния сектор, една година, в която отчитаме огромен пик, ръст в строителството. Защото завършваме и програмния период. Много програми, много проекти. Така че завършваме много активна строителна година. това го отчетохме и със строителния бранш в Деня на строителя и сега. Така че годината не завършва негативно за строителното министерство. Напротив, отчитаме много добри резултати от гледна точка на общинска инфраструктура, не само Пътна инфраструктура, говоря като цяло строителство и развитие на нашите региони. Завършваме и с една добра равносметка – 2009 – 2015 г., този седемгодишен период за финансиране 300 км нови магистрали, допълнителни към наличната пътна мрежа, над 2 500 км рехабилитирана ...

Водещ: Но и протести, заради новата цена

Лиляна Павлова: Разбира се, нормално е. Протеста е в правото на всеки, всеки има право да протестира и ние не може и не трябва да се сърдим и да ... Друг е въпросът, нали, когато те са провокирани и дали имат...

Водещ: Да. Няма да има разбирателство по цената за винетките, това е ясно. Кажете, моля ви, г-жо Павлова, ако не бяхте министър какво щяхте да кажете за цената на винетките?

Лиляна Павлова: Знаете ли, това мога, включително да го кажа и като една самокритика към мен самата, защото участвам вече втори мандат в управлението. И това е, че може би допуснахме грешка в това, че не актуализирахме цената всяка година. Тогава щеше да е по-спокойно, по-приемливо, хората щяха да знаят. Защото още 2004 г., когато се въвежда винетната система и отпада пътния данък, и тук искам да отворя една скоба, ние и сега, правителството обсъждахме и взехме решение да не въвеждаме и да не връщаме пътния данък – нещо, което го има в повечето държави, които прилагат винетна система. Те имат и винетка и пътен данък. Ние решихме, именно защото знаем каква е социалната поносимост, да не въвеждаме пътен данък, въпреки че е по-справедливо да го има. Защото който има кола и кара, би следвало да плаща, ако иска услугата пътища да е добра, и ако искаме да имаме най-хубавите пътища, към които пледираме, трябва все пак да плащаме. Така че това е бих казала важното, което трябва да отбележа. И ако върнем времето 2004 г., когато се въвежда, тогава се казва – 5 евро годишно трябва да се актуализират винетките, за да може те да достигат реалната си цена, ние не сме ги пипали от 2008 година, и това може би не е правилно. Ако всяка година ги качваме по 5 или по 10 лева тогава нямаше да ни изглежда толкова шоково това 30 лева. Но ако разпределим цената от 97 лева на 12-те месеца, за които полазваме пътищата, това са 8 лева на месец и реалното повишение е 2 лева на месец.

Водещ: Вие знаете аргументът на шофьорите какъв е: да, всеки ще даде 97 лева годишно.

Лиляна Павлова: Това са 8 лева на месец.

Водещ: Да, права сте като се разделят това са 8 лева, но вижте какво е качеството на пътищата.

Лиляна Павлова: Как да го оправим да стане по-добро, ако нямаме пари?

Водещ: Не пътувате ли по тези пътища? Хубаво Магистрала „Тракия“, но „Тракия“ е хубава от Пловдив до Бургас, но в началото на какво приличаше?

Лиляна Павлова: Нали я ремонтирахме.

Водещ: Хубаво, от миналата година, а преди това?

Лиляна Павлова: Айде преди това, защо 25 години не е ремонтирана? Въпросът е следният, вижте, държавата с парите от винетки, защото чух един коментар, който беше: ние не знаем къде отиват парите от винетки. Как да не знаят, знаем всички – парите от винетки, които досега събираме са средно между 180 и 200 милиона годишно. 200 милиона годишно са крайно недостатъчни за зимно поддържане и ремонт, макар и частичен, за съжаление на кръпки, да ремонтираме пътната мрежа. Държавата средногодишно дотира с минимум още толкова, за да можем да рехабилитираме поне част от мрежата.

Водещ: Честно ли е това? Това е като кокошката и…, нали същата работа?

Лиляна Павлова: Точно като кокошката и яйцето.

Водещ: Честно ли е това? Вие казвате: дайте скъпите винетки, и аз с тези пари ще оправя пътищата; хората казват: оправете пътищата и ще ви платим скъпите винетки.

Лиляна Павлова: Вижте, държавата и сега дотира, държавата и сега не разчита само на приходите от винетки, за съжаление, защото те са крайно недостатъчни. Средно ни трябват 600-700 милиона лева годишно, за да можем да възстановим пътната мрежа и тя да е такава, каквато иска държавата и тя и сега дотира и ще продължи да дотира. Няма как.

Водещ: Процедурата вече в ръцете на ВАС, защото там имало нещо забавяне с публикуването, на какво било – на дизайна обясниха тези, които го обжалват в съда.

Лиляна Павлова: Дайте ми възможност да ви обясня, защото и с това много се спекулира.

Водещ: Да, незаконни ли са новите винетки?

Лиляна Павлова: Благодаря за възможността да го кажем още веднъж. Новите винетки не са незаконни по две причини – новините винетки се опитаха отново да ги атакуват по две линии: Едната линия е за визуализацията и необнародването й в Държавен вестник, втората линия беше дали наредбата е публикувана и как е разпространена наредбата за тарифите и за цената на винетката. Първо да кажем за визуализацията, не е вярно, защото някой се опита отново да спекулира как 30 ноември, понеже е нямало в броя на Държавен вестник обнародвана новата визия на винетките, тя едва ли не е незаконна. Ние просто го направихме по-рано и е обнародвана в държавен вестник на 10 ноември. По отношение на самата визия какъв е цветът, какви са защитните знаци, това е ценната книга, тя е секретна, ние я правим по секретния ред, защото нали разбирате, че иначе фалшификатори, ако ние дадем цялата визия в Държавен вестник, тя никога не е публикувана в пълнотата си, това означава утре да имаме само фалшиви винетки на пазара. Така че всичко, което е публична информация е обнародвано в Държавен вестник, всичко, което е секретна информация е дадена за отпечатване.

Водещ: Да вървим към електронно, госпожо министър.Нали ще отпада сега и Гражданската застраховка, защо да си кичим колата с хартийки.

Лиляна Павлова: Съгласна съм, и това е идеята, да минаване и към това вървим – електронна винетка да може да си я платим със SMS, онлайн, по същия начин за Гражданската отговорност. Така че по отношение на визията за винетките още веднъж потвърждавам – не е незаконно. Втората тема беше за самата наредба за тарифите – тя е публикувана, да, тя се обжалва, но ВАС вече излезе с решение и каза, че няма основание да образува дело. Да, в момента се обжалва на по-висша инстанция 5-членка, но само по себе си жалбата е неоснователна според нас, защото всичко е публикувано по надлежния ред и по реда на актовете на Министерски съвет. Вече винетките са в мрежата, разпространяват се в мрежата.

Водещ: Да, вие вече ги пуснахте, макар че и старите винетки важат да знаят шофьорите до януари.

Лиляна Павлова: Нека да кажем, до края на месец януари старите по старата цена важат.

Водещ: Само да спестим наистина всички увертюри и да приключим темата: Има ли как да ревизирате, ако продължат протестите на шофьорите? Има ли как да се върне тази цена?

Лиляна Павлова: Не, всичко приключи. Винетките са отпечатани на новата цена, разпространени са в мрежата, няма причина нито да спираме, нито има законов ред, по който да го направим.

Водещ: Няма връщане никакво назад?

Лиляна Павлова: На този етап аз не виждам как да стане, освен, ако наистина Върховният съд, макар че той вече отсъди, че е неоснователна жалбата, ако нещо не направи няма причина. Пак казвам, всичко е в сила и разпространението на тези нови винетни стикери вече е факт. 2 милиона винетки вече са търговската мрежа, бензиностанции, пунктовете, пощите, митниците.

Водещ: Това е застраховането, вие като сте ги пуснали вече и хората искат не искат ще си ги купят вече, край.

Лиляна Павлова: Ние всяка година на 15 декември сме длъжни да започнем продаването им.

Водещ: Добре, понеже се трупат въпроси на нашата Фейсбук страница, след секунди отварям да видя какво ги вълнува нашата аудитория в неделя сутринта, какво искат да разберат – как сте, събудихте ли се, наспахте ли се добре, драги зрители. Заповядайте, министър Павлова ние на гости, можете да задавате въпросите си, след малко ще погледна. Сега, имате ли г-жо министър някакви страхове ли, притеснения ли за това, че всеобщата политическа картина на несигурност и тероризъм, бежанци и на какво ли още не, парите за еврофондове и особено за строителство рязко могат да намалея догодина заради сигурността в Европейския съюз и България, която все пак е доста недоразвита държава, ще пострада много от това?

Лиляна Павлова: Вие знаете нашата категорична позиция, нея я изрази и премиерът на срещата в Брюксел и винаги сме изразявали като цяло, че ние сме против преразглеждането на програмите, които имаме одобрени за новия програмен период – транспорт, Регионално развитие, околна среда, да бъдат преразгледани, за да могат средства от тях да отидат за сигурност или за строителство на бежански лагери, защото считаме, че европейската солидарност така, както върви към, по тези програми като към държави, като България трябва да продължи, а усилията, разбира се да подкрепим бежанската вълна трябва да са в друга посока и по друг начин финансирани и тук сме категорични в тази своя позиция.

Водещ: Т.е очевидно е, че не искате, но има ли опасност да останете без пари, достатъчно за 2016-та?

Лиляна Павлова: На този етап аз нямам притеснения за 2016-та, защото програмите са одобрени, те са вече отворени вече за финансиране. Например Програмата за Регионално развитие, регионите ни, общините вече си подават проектите, така че на този етап аз нямам притеснения. Тук, според мен, разковничето е в 2018-та. Защо 2018-та? Защото новият регламент разрешава на Европейската комисия от гледна точка на Брюксел да преразгледа на всяка държава всички одобрени програми. И ако се види, защото вече имаме условности, които вече са задължителни, че някоя държава не е направила една или друга реформа – здравна, водна, образователна и т.н., в случая за България, всяка държава има такива условности, ако ти не си си направил реформата и не си си усвоил парите, с които Брюксел подкрепя тези реформи, а ние имаме много такива сектори, то тогава те на принципа на автоматичното отнемани ни ги взимат и тогава вече могат да ги преразпределят. Така че до 2018-та година аз притеснения не виждам, но до тогава определени реформи не се случат, да, наистина, има риск част от неусвоените средства да бъдат разпределени на ниво Европейска комисия към други държави и тогава вече ще се отвори дебата това преразпределение за какъв тип проекти е.

Водещ: Да, дано докато изчакахте реда си да те чули Каролев и Стоян Михалев какво коментираха, освен буксуването на реформите – нещо, което казвате вие, това е и темата „Кой“. Кой ще строи продължението на Магистрала „Хемус“? Видяхте форумите са пълни с мнения по този въпрос. Продължението на „Хемус“ – фирмите, които ще изпълнят този проект?

Лиляна Павлова: Фирмите са избрани с открита процедура от Национална кампания „Стратегични пътни проекти“.

Водещ: Нямате никакви притеснения?

Лиляна Павлова: На този етап процедурата изпълнява изискванията на закона. Тя е нейна, на принципа на най-ниската цена, тъй като вие знаете дълги години имаше критика от бранша и от обществото защо строим на най-ниските цени. Ние сме сменили подхода и методиката вече – икономически най-изгодна оферта. Този, който все пак предлага цена, съответстваща вече на параметрите, техническите, за изпълнение, така че процедурата като такава е…

Водещ: Тук същината е в избрания – кой, кой ще строи?

Лиляна Павлова: Тези, които са избрани. Фирмите, имам, това са едни големи консорциуми, така че тези, които са избрани, те ще строят. Не смятам, че трябва да се търси нюанси в това.

Водещ: Да. Кога ще започне самото строене?

Лиляна Павлова: Първо трябва да вземем решение дали ще ги строим сега, дали ще започнем строителството сега, защото все пак, независимо от избрания изпълнител, ние трябва да вземем по-важното решение можем ли в момента да започнем.

Водещ: Не е взето, така ли?

Лиляна Павлова: Не.

Водещ: Вярно ли е, че ще искате от Народното събрание нещо като искане за повече пари?

Лиляна Павлова: Тези търгове са пуснати по условие осигуряване на финансов ресурс, защото вие знаете, че Магистрала „Хемус“ беше извадена от предишното правителство от приоритетите. Ние я върнахме, успяхме като резервен проект. Така че докато не се освободят европейски средства, ние трябва да вземем решение.

Водещ: То е приоритет, но като няма пари какво?

Лиляна Павлова: И тъй като това е приоритет, и тъй като това излиза от мандата на едно правителство, строителството на тази Магистрала, ние ще искаме подкрепата и съгласието на парламента за осигуряването или не на финансов ресурс аз строителството.

Водещ: А впрочем бързото строителство, сама казахте, някой път е синоним на некачествено, естествено. Хората се възмущават и от другото – това не ви е ваша работа, разбира се, за парка пред НДК, но колко стана – 17 милиона ли, 19 милиона ли златна градинка е тази пред НДК строителството?

Лиляна Павлова: Отдавна имаше нужда да бъде облагороден като проект. Ние също се финансираме по линия на Програмата за Регионално развитие. Голяма част от средствата, за които вие говорите, са европейско финансиране. Ние финансирахме 86-те български града с много голяма инвестиция за градска среда, така че всички градове получиха финансиране на градска среда, благоустройство на улици, паркове, градинки, детски площадки. Имаше нужда да обновим облика на България.

Водещ: Само искам да ви кажа, че хората ще бъдат благодарни, ако поемете още повече гаранции за качество – това искам да кажа.

Лиляна Павлова: Гаранциите за качество ги поема възложителя, в случая това е всяка община.

Водещ: „Марица“ много хубаво, открихме я, тъкмо се зарадвах, че ще ходя да си пия турското кафе на Босфора и тя пропадна „Марица“.

Лиляна Павлова: Прави впечатление, че понеже явно цялата така, въпреки че повечето хора са доволни и се радват от наличието на новите 300 километра магистрали, винаги се намират нагативизиъм. Нека да кажем две неща – ние качеството го следим и вие много добре знаете, че ние на всяка една Магистрала преди пускане възлагаме, строителят маха положения асфалт, възлагаме неговото възобновяване, защото се опитваме, разбира се, да държим качеството. Нещо, което въведохме, вместо, както беше до 2009-та, въведохме изискване за пет години гаранция, защото се случва, винаги се случва да има някакви проблеми. Така че ние имаме петгодишна гаранция за всеки един участък от магистралите и, ето, както в случая, ако ние имаме някакъв проблем, за сметка на изпълнителя, той е длъжен да си оправя, ако има компрометирани участъци. Нека да кажем за „Марица“, защото отново се спекулира, потънали според някои медии „Струма“ и други. Няма потъвания и няма пропадания. На Магистрала „Марица“ в аварийната лента има един малък, един метър участък, един квадратен метър, в аварийната лента заради скъсаната дига на р. Банска, имаме в аварийната лента. Платното на магистралата е здраво, не е пропукана, така че магистралата е отворена, можете спокойно да пътувате. Същото е и на Магистрала „Струма“, така че нека да не всяваме това някакво невярно усещане, че едва ли не всичко е пропукано или пропаднало. Пътуващите трябва да се чувстват комфортно, когато пътуват.

Водещ: Сега, аз се радвам много, че сте желан гост и се радвам, че аудиторията реагира така активно. страшно много въпроси, че няма да мога да прочета всичките, разбира се. Нека вашите хората да ги погледнат, да ги прочетат, ако искате, те са много, наистина. Блиц сега. Ясно е, че темата са винетките. Петко Костадинов – пуснете запис на Павлова от месец април как каза, че този мандат няма причина да се вдигат цената на винетките. Казали сте, че няма и е документирано.

Лиляна Павлова: Това, което водихме дебата към онзи момент е изобщо да не повишаваме цената на винетката, за да можем да въведем тол-система доста по-рано. Тол-система, която да предполага не винетна система за време, както е винетката, а за изминато разстояние максимално бързо. Това, обаче, се оказа процес, който не може да въведем веднага – тол-системата и за това трябваше да мислим и за актуализация. Запазвайки най-ниските данъци, трябва да говорим за повече приходи в хазната. След което, тогава още не беше и готов анализа и на Световната банка и екипите, които анализират пътната мрежа и това каква е реалната цена на винетките, каква трябва да е системата, която е комбинирана с тол-система за тежкотоварните превозни средства и когато правителството прие този анализ през ноември, стана ясно, че трябва да актуализираме цената на винетката. Реалната цена е 150 лева, но ние решихме, че тя е много висока и непоносима, отказахме се да въвеждаме пътен данък и взехме решение да въвеждаме поетапно тол-система.

Водещ: Само ви моля в блиц, вижте другия въпрос – Петко Костадинов – нека е 150 лева, значи явно човекът знае, че толкова са ви били първоначалните идеи, нека е 150 лева, ама да е на шофьор, да не бъде на автомобил. Аз като имам две коли, трябва ли да платя 300 лева? Не мога да карам и две коли едновременно?

Лиляна Павлова: Вижте, системата е такава.

Водещ: Това е разумно.

Лиляна Павлова: Тя е на кола, тя е на регистрационен номер, защото иначе това местене от кола на кола, разбирам.

Водещ: Не е ли разумно? Правилно е, човек не може да кара две коли едновременно?

Лиляна Павлова: Абсолютно е прав човекът, но това е системата.

Водещ: Да. Защо преди изборите казахте – това вече отговорихме – Вилияна Велинова – Валя Светлинова – трябва ли да се дават пари на този, който не си е платил данъците за дърва, за помощи, за коледни добавки, а да не давате за пътните винетки? Всъщност имате помощи за пътни винетки, нали така? Социални?

Лиляна Павлова: Да. Почти 200 хиляди, в момента са 190 хиляди раздадени по линия „Социално подпомагане“ винетки за сметка на бюджета. И вместо да си реинвестираме, ние също се включваме в темата за социалното подпомагане и предоставяме 190 хиляди винетки. Само да кажем – това е сериозен брой коли, които се движат с безплатни годишни винетки, а иначе леките коли, които са се увеличили и превозните средства по пътищата, вече имаме 4 милиона автомобила, които се движат по пътищата. И като добавим разходите за един такъв автомобил, винетката едва ли е най-голямата драма. Все пак имаме преглед, „Гражданска отговорност“, малко, гуми, гориво. 8 лева на месец.

Водещ: Не става, за това хората излизат на протести. Сега Илия Илиев – като в Германия няма винетки, как хората си поддържат пътищата?

Лиляна Павлова: В Германия има пътен данък, който е 350 евро на автомобил.

Водещ: Да се сравняваме с Германия е доста смело.

Лиляна Павлова: Всичките тези средства се реинвестират обратно в пътища. Ние нямаме пътен данък. Ако тези 400 милиона автомобила плащаха, айде да не е 350 евро, 350 лева пътен данък, то тогава със сигурност щяхме да имаме пари да реинвестираме пътищата и да бъдат като в Германия.

Водещ: И приключваме с лайтмотива – Лиляна Пълева, Златко Митрев – пътната, всички казват едно и също, пътната мрежа в България е в окаяно състояние, моля ви отговорете в ефир – пътищата са под всякаква критика, липсва маркировка, кой е за пътищата в тази държава?

Лиляна Павлова: Факт е, че недостигът за финансиране на пътища доведе до това третокласните пътища, които са най-голямата част от републиканската пътна мрежа, над 12 хиляди километра, да са в лошо състояние. Отделно от това имаме безплатни общински пътища – 20 хиляди километра, така че комбинацията от това, това са наистина над 30 хиляди километра в лошо състояние и недофинансирани.

Водещ: А китайците сега, посещението, което бяхте, делегацията в Китай – какво се ангажираха, какво ще строят? Защото те и катарците щяха да ни строят пътища, пък си заминаха?

Лиляна Павлова: Те всички искат да строят пътища, но всички очакват една много висока цена и държавата да дотира и да доплаща.

Водещ: Има ли конкретика с китайските споразумения?

Лиляна Павлова: Не, все още няма. Ние така или иначе казахме – държавата, така или иначе, трябва да дотира малките пътища, за които говорим, малко по малко да се оправят, за това поне за строителството на магистрали, тъй като нито Европа вече може да ни даде повече пари за пътища, нито пък с парите от винетки ние в момента можем да строим пътища. Ясно е, че можем само да рехабилитираме и да ремонтираме малко, така че търсим инвеститори, но те не трябва да очакват нито от държавна гаранция, нито трябва да очакват, че ние ще дотираме този строител, ако не му излиза сметката при инвестицията. Това е причината да се търси модел, който да е добър за всички, защото ние предпочитаме да дотираме ремонта на пътищата, които наистина са в лошо състояние. И с 200 милиона, дори да се увеличат на 300, са недостатъчни да оправим пътищата. Те наистина са в лошо състояние, трети клас пътища. Приемам го. Малко по малко трябва да ги оправим с усилия