Министър Лиляна Павлова в предаването "Лице в лице" на БТВ

 Водещ: В студиото вече е регионалният министър Лиляна Павлова. Здравейте.

Лиляна Павлова: Здравейте.

Водещ: Вие сте казали, че новите европейски регламенти изискват ние да променим броя на областите и общините. Колко е сериозно това и какво ще се случи? Какво, няма да ги има старите области, старите общини?

Лиляна Павлова: Да, това е много важно, да направим това уточнение. И добре, че започваме с този въпрос.

Водещ: Да, разяснете. Много хора се чудят – ние няма да сме областен град, няма да сме община, няма да избираме кметове...

Лиляна Павлова: Това е много важна тема. Първо, трябва да кажа, че не новите регламенти, а имаме един съществуващ регламент, европейски регламент, който е валиден още от 2003 г., който дава за целите на общоевропейските, защото нали говорим за Европа на регионите и България като част от Европа на регионите, ние говорим за една класифицикация за статистически цели, за целите на европейското финансиране – когато избираме определени територии, които да получават, включително европейски субсидии, или когато трябва да сравняваме области, градове, общини, области и цели държави, нали, трябва да ги сравняваме и за целите на статистиката по брой население, по териториален и друг обхват. Именно за тези цели има създадени три нива съгласно този регламент – ниво 1, ниво 2 и ниво 3. Тъй като ниво 1 България попада като цялата държава в ниво 1. Вече говорим за ниво 2 и 3. В България ниво 2 по т.нар. NUTS-2, по европейската статистика на регионите в момента, които прилагаме, това са т.нар. шест района за планиране – Северозападен, Северен Централен и т.н., шестте района за планиране. След програмния период, който изтича 2020 г., значи за следващия програмен период от 2021 г. + 7, чак тогава ние вече ще трябва да представим своето териториално разпределение, спазвайки изискванията на този регламент. Защото за съжаление, след последното преброяване, и ако погледнем данните към 2015 г. края за брой население и други показатели, които се измерват, ние имаме и както на ниво NUTS-2 шестте района за планиране промяна и вече региони, които не отговарят на определени изисквания, така на ниво 3, което е приравнено на нашите области, нашите 28 области, за чисто тези статистически и други цели, те не отговарят на критериите.

Водещ: Само да кажем, имаме 265 общини, нали така, 28 области...

Лиляна Павлова: Да. И е много важно, общините нямат нищо общо. Броят на общините няма да се променя, няма да се закриват общини и не говорим изобщо за закриване, заличаване на общини и не касае, тази тема не касае общините.

Водещ: А областите?

Лиляна Павлова: Касае области и райони за планиране.

Водещ: Кажете, какво ще се случи с областите?

Лиляна Павлова: Това е много важно уточнение, което искам да успокоя всички живеещи в тези 265 общини – не касае и не говорим за закриване на общини, категорично. Това е много важно ... Започвам от ниво район за планиране. В момента България е разделена грубо на шест района за планиране. Всички знаем шестте района за планиране. За съжаление, от тях един вече не отговаря на изискванията.

Водещ: Кой е той?

Лиляна Павлова: Изискването е 800 хил. души да живеят на територията на целия район за планиране. За съжаление, очаквано това е Северозападна България. В Северозападна България вече живеят под 800 хил. души. И затова той не може да бъде отделен, самостоятелен район за планиране от гледна точка на Северозапада. Следващият район, който за съжаление върви в тази посока, това е Северен Централен район, колкото и изненадващо да звучи. Където към края на 2015 г. населението е около 800, да не кажа, около 810 хил. души. И поради демографските тенденции има вероятност и този район да отпадне. Отделно от това пък имаме район, който много напредна, и това е София. София – град, столицата ни, която като самостоятелен район вече отговаря на средноевропейските и е наравно като икономическо развитие, като население с всички европейски столици. От тази пък гледна точка София ще се отдели като самостоятелен вече регион, защото тя има над 75% от БВП, както е във всички средноевропейски държави. така че пък вече София излиза като самостоятелен регион. Оттам-нататък тези райони за планиране, именно по тези причини, ще трябва да се преразгледат и да преценим. София със сигурност остава самостоятелен район за планиране. И да видим вече останалите райони как да ги групираме така, че да отговарят на изискването за 800 хил. души. Това е на райони за планиране. На ниво области. Изискването на ниво област, които в нашия случай сме приравнили на ниво 3, на ниво 28 области в България, това е минимум трябва да имаме 150 хил. души да живеят на територията на една област, за да, тя да се счита по европейските пак казвам изисквания и регламенти област, която може да получава целево субсидиране или политическа...

Водещ: И всичко е свързано с патите, нали така?

Лиляна Павлова: Разбира се. За съжаление, статистиката показва, че една трета от областите в България вече имат под 150 хил. души население. И това са Северозападна България: Видин, Враца, Ловеч, Монтана. И от там слизаме надолу, когато извадим София, наистина веднага си проличава – Кюстендил, Перник също спадат под 150 хил., като говоря на областно ниво. И отиваме в Североизточна България – Разград и Силистра, също не отговарят на това от 150 хил. И Смолян. Това е в горе-долу в момента по данните. Но пак казвам, това не е решение, което ще взимаме днес, утре или догодина. Това е решение към 2020 г., в резултат на демографските и икономически тенденции, миграция на населението какво ще се случи.

Водещ: А какво ще се случи с тези области?

Лиляна Павлова: Имаме две опции. Имаме опция едно и тя е разгледана в нашата стратегия, включително за децентрализация и ние към 2020 г., пак казвам не е сега, не е днес и утре, за да не се притесняваме, да не всяваме все пак притеснения в хората, към 2020 г. обаче, за да може новото, вече новите европейски фондове да ги предоставяме, целевото, финансиране на регионите, регионалната политика ще трябва да имаме, имаме два избора – единият вариант е тези 28 области ние да преценим и тези, които изброих, към тогава може да има и други, нови, промяна, да ги окрупним и вместо 28 примерно да станат 20, 16, колкото се вземе решение.

Водещ: Да ги окрупните как? Да речем, по регионален принцип – две-три близки области, в които има проблем, да стане една област.

Лиляна Павлова: Примерно.

Водещ: Какъв би бил принципът – най-голямата област ли ще стане така да се каже централна област, или регионална, която е в средата. По какъв критерии?

Лиляна Павлова: Значи, може, и двата критерия са приложими. Това е въпрос на решение на централната и местната власт на ниво райони за планиране ...

Водещ: Как ще стане това? Те ще се изпотрепят, г-жо Павлова? Как ще оставите на тях това, кой да е областен...

Лиляна Павлова: И точно, тъй като този вариант е много трудно постижим. Ние си даваме сметка. Има в нашата стратегия за децентрализация е разгледан втори вариант – да не променяме броя области, да запазим тези 28 области, но те вече за целите на европейската статистика да не се водят ниво 3, а районите за планиране, тях да определим, бъдещите, дали ще са 6, 5, 7 и т.н., да ги определим като второ ниво на местно самоуправление, те да бъдат с грубо казано, губернатори да ги наречем, вече на по-големите грубо губернии да ги наречем...

Водещ: А, над областните управители ще има губернатори.

Лиляна Павлова: А в съответно 28-те области да запазят своя статут, да запазят своя брой и те да бъдат подразделения вече на големия район за планиране, както сега говорим, да кажем Северозападния район за планиране – областите ще му бъдат подразделения и за целите на европейската статистика...

Водещ: А, те ще си имат областни управители?

Лиляна Павлова: Ще си имат управители.

Водещ: Но върху него ще има и един губернатор?

Лиляна Павлова: Това е второ ниво на местно самоуправление. Сега в това ниво, вие знаете, при нас е само за статистически цели. Но би могло да има избираеми или назначаеми управители, губернатори, както и да ги наречем на ниво райони за планиране. Има много възможности, които ни предоставя регламентът, които регионалната политика като такава дава възможност. Така че това е дебат, който предстои в следващите няколко години, за да изберем най-добрия модел. Защото то не е самоцелно само да ги разделяме, да правим райони, едно време окръзи се казваха и т.н. Целта е, за да можем определяйки една територия, дали ще я кръстим район или област, да имаме целенасочена политика – за развитие, за инвестиции, за инфраструктура. Така че не трябва хората да имат притеснение, че това ...

Водещ: Минаваме към друга тема, защото винаги като идвате, се събират много теми. Сега, днес минал Закона за кадастъра в парламента. Това май отдавна се чакаше. Кажете обаче, каква ще е ползата за хората?

Лиляна Павлова: Аз много се радвам, че мина Закона за кадастъра и искрено благодаря на народните представители днес, че приеха нашите предложения за промени. Това е 15 г. чакаме този, както се казва, този ден, тази реформа в кадастъра.

Много кратко предисловие защо ни е необходимо и какво прави. Към момента България, въпреки че сме страна-член на ЕС, дори някои африкански държави имат по-добър кадастър от нас, по-сериозен. Ние имаме едва 22% покритие с кадастрална карта покритие територията на страната. За целта, за да може всеки един от нас, всеки един гражданин да знае неговото парче земя, неговия имот, все пак да има скица, да се знае кой е неговият собственик, трябва всяка една територия да има не само кадастрално заснемане на парцелите – и на земеделската земя, и на урбанизираните територии. Дългосрочната ни цел е да имаме и подземния кадастър, а не да се чудим – има ли тръба, има ли кабел някъде под земята, когато има авария или трябва да се копае и съответно надземният кадастър, вече самите сгради, колко етажа са и какви са собствениците на съответно сградите в тях. В момента сме с 22% покритие с кадастрална карта. С промените, които се приеха днес, ползите за гражданите и бизнеса са следните, това, което правим, е автоматично службите, общинските служби по земеделие, които в момента предоставят скица и карта на възстановената земеделска собственост да ги налеем в кадастъра, да ги дигитализираме, да изчистим грешките и всъщност така ще имаме едно покритие от 90% с кадастрална карта на територията на страната. Службите, общинските служби по земеделие ще работят към нас, към Агенцията по кадастър. Което означава, че вие, ако имате имот, живеете в София, но имате имот в Силистра или Видин, няма да пътувате там, или ако сте там, навсякъде ще може да получите и онлайн информация през вашия телефон, вашия компютър или от всяко едно място в България, може да получите скица или информация за вашия имот или терен. Другото ново е, че вече имотите, както и ние гражданите ще имат своето имотно ЕГН. Защото както е и по света, за всеки един имот трябва да можем да му знаем тежестите, да не ни излъжат при сделка за покупко-продажба, да се знае кои са неговите бивши собственици...

Водещ: Ще намалеят ли тези измами с покупко-продажбите на имоти?

Лиляна Павлова: Именно с цел тези измами. И третата много важна полза за гражданите е, че оттук-нататък, когато вече слеем двата кадастъра, налеем ги, изчистим грешките, които има, с финансиране, европейско получаваме програмата Добро управление – за наливането, обединяването на регистрите, заснемането и изчистването на грешките. Оттук-нататък всеки гражданин, всяка фирма, всеки представител на бизнеса ще има уникалната възможност, когато отиде в общината или да си регистрира, или нещо да прави по фирмата, никой няма да му изисква скица. Общините и всяка една държавна или местна администрация няма да има право да ви иска да му дадете скица. Той ще е длъжен по служебен ред да влезе с компютъра, с ЕГН-то на имота, да си принтира скицата, да си я подпечата и да си я приложи към документите, а не хората да тичат, да трябва да носят скици, да вадят, да се редят на опашки. Това е най-важното облекчение за гражданите и бизнеса. Защото 650 души на територията на цялата страна, когато обединим Агенция по кадастър, службите по земеделие, ще обслужват гражданите, включително и онлайн, а пък администрацията няма да изискват скици, когато има продажби, регистрация на имоти, пререгистрация и т.н. Надявам се това значително ще облекчи и бизнеса, и гражданите.

Водещ: Сега, вие видяхте какво брожение предизвика въвеждането на тол таксите в Гърция след Промахон. Хората се ядосват сега, че трябва да плащат пари. Вие предвиждате ли скоро въвеждане на тол такси у нас?

Лиляна Павлова: Разликата между нас и Гърция, и тук мога да уверя шофьорите, които ще пътуват по българските пътища, че ние тол такси за колите не предвиждаме. Предвиждаме въвеждането на GPS базирана система за тол, а именно тол означава такса за изминато разстояние, но тя няма да важи за колите. Тя ще важи само за тежкотоварните превозни средства над 3,5 тона. Леките коли ще продължават да са на винетка, която просто ще е електронна, да можете с есемес, онлайн да закупите. Но тя няма да е за изминато разстояние. Така че в България тол таксата ще е само за камиони и тежки средства, колите ще плащаме с електронна винетка.

Водещ: Добре. Обаче пък сте казали, че вече санирането няма да е 100% безплатно, както обещавахте в началото. Защо?

Лиляна Павлова: Напротив. Още и в нашата предизборна програма, управленската програма, с която се явихме на изборите, и програмата на правителството, приета от правителството в началото на 2015 г., когато стартирахме, казахме – първите три години всичко е 100% безплатно, а след 2018 г. поетапно ще може, ще намаляваме тези 100% малко по малко, за да може да има съфинансиране от гражданите, които участват в програмата. Така че нищо ново нямаме и нищо ново не се е случило. Продължаваме с безплатната на 100% програма за саниране. В Закона за държавния бюджет сега залагаме втория милиард и продължаваме с подкрепата на всички желаещи да се включат в програмата. Мога да споделя, ние сега имаме около 2 000 сгради, които се правят, което е доста голям брой. Много бързо успяхме да се завърти, бих казала, колелото, въпреки първоначалния скептицизъм. Но имаме още 2 000, които чакат. 4 000 са регистрираните сдружения и блоковете, които чакат и имат желание да се санират по програмата, така че наистина набъбват лавинообразно желаещите. Което се радвам. Защото видяха ефекта.