Министър Лиляна Павлова в предаването "Лице в лице" на БТВ

 Водещ: Първият ми гост днес е министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. Здравейте, г-жо Павлова.

Лиляна Павлова: Здравейте.

Водещ: Ще започна с нещо необичайно за разговор за вас – това е прословутото гласуване в кабинета за даването на орден Стара планина на Нешка Робева. Вие сте сред тези, които гласуваха за. Общо взето кабинетът се раздели. Защо гласувахте „за“?

Лиляна Павлова: Знаете ли, всъщност то беше, така, бих казала, доста интересен спор се породи и спорът беше, бих казала, по-скоро процедурен дори. Не мисля, че има някакъв различен нюанс. Защото орденът, за който говорим, е орден, който се дава за заслуги и принос към културата и изкуството. И наистина в едно отделно постановление на същото това заседание ние гласувахме такъв орден да бъде връчен на наистина изключителни български творци в навечерието на 24 май. Винаги, както всяка година го правим и го решава МС. Нешка Робева все пак нека не забравяме, че е известна преди всичко с приноса си в спорта, към нашите момичета. А пък този орден не е за спорт, той не е в тази област. И това всъщност, което породи разговора беше именно това, предложението и на министъра на спорта, че има създаден ред, има друг орден, който се дава по съвсем различен ред и в тази посока би следвало да се мисли, а не да се разглежда на МС „Стара планина“, който е в областта на културата. Мисля, че по-скоро от там произлезе този толкова дебат, който впоследствие може би се и политизира повече.

Водещ: Да, аз това исках да попитам – имаше ли някакви мотиви, които да казват, защото тя има различни политически възгледи от вашия кабинет и от вашите партии, защото имаше някакви обвързаности с Бареков и прочее неща? Имаше ли такива неща, които се изговаряха по време на заседанието?

Лиляна Павлова: Вижте, факт е, че тя беше изключително обвързана именно с кампанията на настоящия член на ЕП, г-н Бареков и тя всъщност всички тези представления и шоута бяха финансирани през тази кампания и те се реализираха по този контекст. Но пак казвам, контекстът беше, и спорът беше – нейният принос е по-голям в спорта, където това мисля, че е безспорно, или в културата, науката и прославянето на България. Мисля, че по-скоро от там дойде...

Водещ: Но вие гласувахте за, въпреки всичко?

Лиляна Павлова: Гласувах „за“, защото пак нека да кажем – г-жа Робева е известна с приноса си в спорта. Но пък наградата не е за спорт. Така че сме малко в една такава

Водещ: Тя се отказа, вие разбрахте, предполагам.

Лиляна Павлова: Да, това е нейно право, разбира се.

Водещ: Това е нейно право. Сега да минем обаче по темите, заради които съм ви поканила. Прочетох, че вие свивате лимитите на санирането на сградите. Какво значи да свивате лимитите за саниране на сгради – ще се правят сградите, ще се ремонтират по-евтино ли, г-жо Павлова?

Лиляна Павлова: Не знам от къде произлиза това точно заглавие за саниране на сградите.

Водещ: Аз го цитирам, нали знаете?

Лиляна Павлова: Сигурна съм. Нека да уточня, ние не свиваме лимитите за сградите, а искаме да въведем по-строг контрол на разходите и на ефективността на тези разходи. Защото все пак, нека не забравяме, че това е един публичен ресурс от 1 млрд., който ние инвестираме безвъзмездно в частна собственост. И когато го правим, трябва да сме сигурни, че е направен по максимално целесъобразния начин.

Водещ: Ама нещо ви е навело на тази мисъл, очевидно, защото нещо се е случило.

Лиляна Павлова: Ще ви кажа защо. Именно, да. Два са важните момента, заради които искам да направим и да въведа по-строг контрол и на това как се изразходват парите, но и на ценообразуването, на единичните цени и видовете работа. Какво се оказа? Една голяма част от сградите, които финансираме по програмата, те са безспорно сгради стари, панелни и необходимостта, и това, което виждаме ето и на екрана, те да бъдат обновени. В смисъл, ремонт на покрив, изолация, подмяна на дограма, на общи части. Това са безспорни дейности. Ние за там съмнения и колебания нямаме. Но това, което се наблюдава, тъй като ние сме казали, че тази програма не искаме да е само за саниране, а искаме, ако има конструктивно неустойчиви сгради, които имат риск от падане, събаряне, има риск за живота на хората, готови сме да ги укрепим и конструктивно. Само че това означава, че наистина сградата, когато се направи обследване, има пропадане, има наистина сериозни липсващи, да кажем, конструктивни елементи в панелите. А в един момент видяхме, че да, те се описват като конструктивно укрепващи елементи, но те са по-скоро бих го нарекла козметични, по-основен и текущ ремонт на сградата, който би следвало да е ангажимент на собствениците, като всеки един от нас собственик на апартамента, трябва да си поддържаме нашата частна собственост. И за да няма това залитване...

Водещ: Това може би е и някакъв вид далавера между другото, защото парите се усвояват, нали?

Лиляна Павлова: Не, не е далавера. Просто нормално е всеки да иска да си ремонтира блока по най-добрия начин с всички възможни дейности. Но в крайна сметка програмата има основна цел и тя е саниране, изолация, намаляване на сметките за отопление благодарение на енергийната ефективност, а не просто да ремонтираме много сгради. Защото пък по този начин рискуваме да направим по-малък брой сгради за сметка на това, че няма да се направи само енергийна ефективност. Така че това са първият обхват на мерките. И второто е, да, разбира се, в различните райони на страната, едно е Варна, едно е Видин, едно е да кажем Бургас, Стара Загора или Ямбол, където има различно ценообразуване. Но все пак трябва да се придържаме към среднопазарните единични цени, да кажем за изолация, за строителни материали. Ние също там видяхме, че има някаква такава, в различните региони има сериозни разлики. Така че това е другата причина – просто искаме да контролираме по-добре публичния ресурс.

Водещ: Защото мнозина си казват - сега ще се намали качеството на ремонтите, които се извършват, тъй като вашето министерство и вие намалявате на практика парите.

Лиляна Павлова: Напротив, ние това, което казваме – искаме всичко, което е необходимо, ако трябва 10, 15 см изолация, ако се предпише на сградата, максимално трябва да се направи. Изолация, дограма, покривите да не текат, всичко това трябва да се направи. Но просто да не се залита в текущ ремонт, извън санирането. Така че това е много важно разграничение, което ... Благодаря наистина за въпроса. Защото да го направим и хората да са спокойни.

Водещ: Ама, разбира се.

Лиляна Павлова: Саниране, изолация...

Водещ: Мнозина смятат, че сега айде започнаха, така да се каже, по бързата процедура и отгоре, отгоре да правят...

Лиляна Павлова: Напротив, дори ще настояваме за още по-качествено, да сме сигурни, че слагат необходимата дебелина изолация, да нямаме това притеснение. Защото имаше опити да се каже, че клас „C“ е недостатъчен. Напротив, клас „C“ за стари панелни сгради е повече от достатъчен, когато се направи с качествени материали. Това е, което искаме. Да не залитаме. Сега всеки може да се боядиса общите части или стълбищните клетки. По-важно е да направим и да постигнем ефекта на спестяване до 50% от разходите за отопление. Това е целта на програмата.

Водещ: Мнозина попитаха между другото, когато направихме анонса, че ще гостувате в имейли – тази година ще има ли тапи за морето, така както се притесняваха миналата година в началото на сезона? Сега човек ще може ли да стига до Бургас и Варна спокойно, или пак ще има някакви моменти, в които ще е трудно това?

Лиляна Павлова: Този въпрос, понеже напоследък е актуална тема, е също много интересен. Защото пък, точно гостувах при вас преди няколко месеца и ме питахте – кога ще оправите дупките. Нали, то малко става така – ако ги оправяме дупките, що ги оправяме, има тапи за морето, що ремонтирате. Като не ги ремонтираме – о-о, оставяте дупки, не ремонтирате.

Водещ: Не бе, аз ви питам – ще ги ремонтират извън юли, август. Аз не питам друго.

Лиляна Павлова: Значи, ако можехме с вълшебна пръчка, с най-голямо желание, с вълшебна пръчка бих ги ремонтирала за 24 часа. Но ние предприемаме много сериозни ремонти. Ремонтът на тунела на Витиня. Този ремонт по принцип отнема 9 месеца. Няма как с магическа пръчица да направим целия ремонт. Защото ние говорим, за да не е некачествено, да не го направим през пръсти. Най-лесно само ще сложим един слой асфалт и ще приключи. Говорим за изолация, за пожароизвестяване, за вентилация. Всички знаем какви сталактити и сталагмити буквално виждаме благодарение на течовете, които има от години. Нали, проблемите с осветлението, със сигнализацията и безопасността. Така че тези ремонти отнемат време. Или когато подменяме цяла бетонна конструкция на мостовете, както беше миналата година на Елешница от едната страна, сега правим от другата страна. Помните преди Великден, на 41-ви км на Хемус буквално се пропука за 24 часа пътното платно, защото бетоните са стари, на 40 г. При толкова амплитуди – дошло им е времето. Но когато подменяме една бетонна конструкция, тя, това са едни много тежки и сложни съоръжения и машини. Така че да, ремонти ще има. Правителството осигури финансов ресурс за спешните аварийни, критични и мостове, и виадукти. Освен парите за Северозапада, знаете, ремонтираме малкия клас пътища в Северозапада. Така че ще има затруднения най-вече по направлението от София, направление София – Варна в участъка на АМ Хемус до Ябланица. Защото там ще работим и на Елешница, и на 41-ви км, и понеже едната тръба на Витиня ще ремонтираме, ще е двупосочно движението на Витиня.

Водещ: И това през целия юли и август ли ще го правите?

Лиляна Павлова: Вижте, така или иначе, ние дори да спрем на 1 август...

Водещ: Коли казвате не може ...

Лиляна Павлова: Тунелът ще е целият разфасован, най-общо казано, или платното на моста просто няма да го има. Всички си спомнят миналата година на Тракия – ние махаме цялата основа и я правим буквално наново. Така че ние и да спрем да работим, платно или съответно нито тунелът ще е готов, нито платното за движение. Затова ще продължим усилия. Но и е много важно всъщност да се работи активно именно в летния сезон, когато няма дъждове, за да може да си гарантираме качество, и най-важното – да си гарантираме, че преди зимата ще успеем да затворим, да асфалтираме, когато все още не е завалял, нали, снега, дъждовете, тежките, когато пък това няма да ни е позволено по закон и по норми. Така че ще работим усилено. Там, където позволява, слагаме т.нар. реверсивно движение, в посоката, която е важна за движение – две ленти, една лента в тази посока, по-малко натоварената и ще ги обръщаме.

Водещ: И след това ги обръщате, да.

Лиляна Павлова: И ще го правим това за петък – неделя.

Водещ: Това е за пътя за Варна, говорите?

Лиляна Павлова: За пътя за Варна говоря. На АМ Тракия има един-единствен ремонт, това е мостът над река Стряма. Няма да има затруднения направлението по АМ Тракия София – Бургас. Докато ремонтите на Хемус ще са на четири места и ще има двупосочно движение. Там ще е по-бавно движението, за да изчистим и ...

Водещ: И пак ли през целия сезон ще бъде?

Лиляна Павлова: Специално на Хемус ще е целия сезон, на Тракия тапи няма да има.

Водещ: Няма да има тапи. Добре. Сега, кажете за тези обществени поръчки, които се спряха, защото въобще пътят за Варна е ужасно бавен и ужасно труден. Не е нормално такава малка страна да не може да се стигне до един такъв голям град, в една малка страна да не можем да стигнем до основен голям град.

Лиляна Павлова: Ние можем да стигнем, просто не стигаме толкова бързо, колкото до Бургас.

Водещ: Е, ужасно е. Ние стигаме някак си, някак си стигаме, но е твърде дълго пътуването до Варна за тези километри. Та, спряхте обществените поръчки, по-скоро премиерът Борисов ги спря. Някой съди ли ви, първо ми кажете? Някои от фирмите, които пострадаха от това спиране...

Лиляна Павлова: Това, което мога да кажа е, че спрените обществени поръчки, те бяха спрени поради липса на финансов ресурс. Да, бяха обжалвани от компаниите, които кандидатстват. Съответно съдът отсъди в наша полза това обжалване, защото то наистина е законосъобразно и наистина е поради факта на липсващото финансиране. Все още имаме още една жалба, която се разглежда от ВАС. Но аз се надявам, че съдът ще отсъди до юни месец, за да ни даде възможност да обявим наново тръжната процедура. Това, което мога да кажа е, че ние имаме готовност и с документацията, и с препроектирания участък. Използвам случая да успокоя и да уверя всички, освен че АМ "Хемус" е наш приоритет. Това, което мога да кажа е, че препроектирането касае намаляване на проектната скорост, скоростта, с която се проектират виражи, наклони и т.н. Тя е на 120 км. Което означава, че на тази магистрала ще може да се кара със 140 км, колкото е позволено по закон. Така че няма да има... Имаше понеже опити да се каже – няма да е магистрала, ще може да се кара по-бавно. Не, няма да е ощетена Северна България. "Хемус" ще е равностойна на "Тракия".

Водещ: Е, как ще стане по-евтино тогава от това, което спечелиха, ако ще е магистрала, ако ще се кара със 140?

Лиляна Павлова: Първо, магистралата намаляваме малко габарита, освен проектната скорост. Но второто, заради, поради намаляването на проектната скорост, също драстично бих казала намалява стойността. Колкото е по-висока проектната скорост, толкова по-права трябва да е магистралата. И когато минаваме през един такъв терен, както е Витиня, там колкото трябва да е по-права и по-малко виражи, завои и наклони да има и градуси на изкачване или спускане, съответно толкова по-скъпо и високо е съоръжението и толкова по-сложно се преминава. Но това, което най-много ще ни спести, минимум 150 млн. надолу от цената, за която говорихме, това е решението, което взехме. Да, ще ни забави с около година, но си заслужава – това е да препроектираме всъщност частично трасето, да не минава по това направление, което е избрано сега – от Ябланица до Боаза е безспорно, затова го пускаме веднага строителството. Но именно от Боаза до участъка Плевен – Ловеч разклона, който пътува и познава региона, е тежък регион. Би трябвало да направим тип Витиня виадукти и сложни и скъпи тунели. Това, което ще търсим алтернативно заобикаляне на тези трасета, където трябва този тунел. Успеем ли да отпадне, а аз съм уверена, че проектантите ще намерят добро решение тези три тунела, това са 150 млн. надолу. Намалим ли проектната скорост, премахнем ли, намалим ли малко виадуктите, това ще ни даде още, така че да спестим около 200 млн. А това е едно сериозно спестяване.

Водещ: Ще успеете ли юни месец да обявите новата обществена поръчка?

Лиляна Павлова: Юни месец ще обявим строителството на първия участък, който е готов, който е безспорен, това са първите километри, които са от Ябланица до Боаза и ще обявим търга вече за техническото проектиране и новото трасе, което да се направи, за което вече строителството да остане за ...

Водещ: Финален въпрос. Казват, че парите от Европа за инфраструктура ще свършат. Това ли ще са ни последните, така да се каже, големи проекти, които...

Лиляна Павлова: Ами, "Хемус" дори не е с пари от Европа, именно защото парите от Европа почти свършиха. Европа ни дава, за съжаление, за целия програмен период до 2022 г. общо за всички пътни проекти, а именно това означава в случая нашия само един – 670 млн. евро общо. Което ще ни стигне да доизградим АМ "Струма" и нищо повече, за наше голямо съжаление. И затова ще търсим с всички възможни начини от държавния бюджет, от приходите от тол таксата да инвестираме в пътища.