Министър Лиляна Павлова в предаването на Би Ти Ви "Тази сутрин": Готова съм да понеса отговорността, ако съм направила нещо, което не е в обществен интерес

Министър Лиляна Павлова в предаването на Би Ти Ви "Тази сутрин": Готова съм да понеса отговорността, ако съм

03 януари 2012 | 12:32

Водещ Виктор Николаев: Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството, е при нас. За много години!

Лиляна Павлова: За много години!

Водещ: Успехи ви желая. Къде изкарахте празниците?

Л. Павлова: Празниците бях в планината, в Рибарица, със семейството и още компания с приятели, всичките с малки деца като моята София, около 5-годишна възраст, така че беше приятен празник.

Водещ: Нея кой я гледа сега, като вече четвърти ли, кой месец сте министър, как се справяте чисто в личен план?

Л. Павлова: Бих казала, доста добре, гледа я моят съпруг, разбира се, по празниците, уикендите съм аз тази, която се старая да компенсирам, разбира се, и бабите помагат.

Водещ: Бабите помагат. Четох някъде, че ви рови в шкафчетата с гримове, че ви издърпва роклите, как се спогаждате?

Л. Павлова: О, имаме си женски спорове доста често, защото тя също има претенции като една истинска дама какво да облече, какво аз да облека и, разбира се, чака всички гримове, които съм й обещала да са нейни.

Водещ: Свикнаха ли близките ви вече, че член на семейството им е министър?

Л. Павлова: Определено да, няма проблем с това, те и, така, бяха тренирани все пак...

Водещ: Основно...

Л. Павлова: ...първите две години.

Водещ: Основно, основният проблем, това, което ви плаши тази година, че е възможно да се провали, а не искате да е така, и конкретно за кои пътища и отсечки очаквате нещата да вървят
гладко, по мед и масло, и за кои очаквате препъникамъни, били те и археологически?

Л. Павлова: Аз смятам, че трябва да започнем 2012 година с позитивизъм и с оптимизъм. Затова по-скоро гледам напред с това какво повече можем да направим от това, което сме планирали. Разбира се, надявам се тази година да е годината, в която ще можем реално магистрала "Тракия" вече да е факт и тази година да можем да ходим на море доста по-лесно и доста по-бързо. Знаете, че планираме до първи юли да е готова и до лот 2, и лот 3, и част от лот 4 в частта до "Петолъчката" на Ямбол. Това е наш, така, основен приоритет за това лято, за да може поне до Ямбол трафикът да е абсолютно обезопасен, движението да е доста по-бързо, доста по-лесно, а надявам се, разбира се, и за продължението на тази магистрала. Работим и по останалите.

Водещ: Какво се случва с другия много, много натоварен път, имам предвид София - Варна?

Л. Павлова: Магистрала "Хемус", тя също е една от изключително важните теми за нас, работим първо в тапата, така наречената тапа на София, а именно участъка от околовръстния път до така наречената Гара Яна или до СОП Гара Яна участък. Там активно работим, разбира се, в момента не е пикът на строителния сезон, но напролет ще възстановим дейностите там, тъй като това е
изключително важен участък, всички, които са се прибирали снощи или са тръгвали за празниците да пътуват, всички осезаемо усещаме необходимостта от този участък. Другият участък, по който работим от магистрала "Хемус", това е Шумен - Белокопитово, също за да можем малко да разширим, от двете части да започнем да събираме магистралата. Тя, разбира се, остава основен приоритет за следващия програмен период, когато от... до Велико Търново ще бъде изцяло магистрала, от Велико Търново до Шумен ще бъде скоростен път и това е един от...

Водещ: Скоростният път, да припомним, е еднопосочно движение с по две ленти без аварийна, прилича на магистрала.

Л. Павлова: Скоростният път е бъдеща магистрала, най-общо казано, там, където няма достатъчно трафик да бъде направена магистрала, много по... включително най-вече от финансова гледна точка е много по-изгодно да направим скоростен път, това са две ленти
във всяка посока, с мантинела между тях, липсват само аварийните платна, които могат да се добавят тогава, когато е необходимо тя да влезе в магистрален вече габарит.

Водещ: В края на миналата година влязохте в един остър спор с археолозите, използвахте думата изнудване, саботаж. Мислите ли действително, че има някаква умисъл сред тези хора да саботират и да пречат на строежа на нови пътни отсечки? Сериозно ли смятате, че някой иска да ви навреди злоумишлено?

Л. Павлова: Искрено се надявам да не е злоумишлено, искрено се надявам това, което се случи в последните години и месеци, да е просто стечение на обстоятелствата, тъй като аз съм последният човек, който бих искала да се карам с когото и да било, да не говорим с колеги археолози, с които заедно трябва да направим една по-добра инфраструктура в държавата.

Водещ: Но използвахте думата саботаж. Защо?

Л. Павлова: Но това, което за съжаление се случи, беше натрупване на факти, които доведоха, така, до притеснението, да го наречем, в нас, че има нещо. Защото трасетата на магистралите, вие знаете, тези магистрали не са планирани вчера, те са планирани още 80-те години, трасетата за тях са ясни. За магистрала "Марица" от 1988 година, от 1990-1992 година са ясни трасетата на
магистралите. Националният археологически институт и музей към БАН съществува още от 1973 година, колегите, екипите са професионалисти, работят изключително добре на терен. От друга
страна обаче, ние виждаме как, да кажем, участъкът Шумен - Белокопитово, за който споменах, има правени проучвания, 22 години всъщност не е работено по много от проучванията. Въпреки
всичко ние като възложител, агенция "Пътна инфраструктура" е направила всичко необходимо, за да може да бъдат направени и предварителния проучвания по време на идейния проект,
впоследствие и при техническия проект имаме потвърждение, че можем да строим. Започва строителството и изненадващо излизат аварийни... аварийна изненадваща необходимост от разкопки...

Водещ: Какво подозирате?

Л. Павлова: ...което означава втори път да платим за това, че някой не си е свършил работата 2007, 2008 или 2009 година, когато е потвърдил, че можем да строим. Същото се случи с лот 1 на
"Струма", където също имахме потвърждение, че можем да строим, дадено ни е съгласието, също са правени предварителни проучвания, трасетата не се променят, това е много важна тема, няма как да променим трасетата, но и при идейно и техническо проектиране ги проверяваме, и в момента отново излизат изненадващи археологии.

Водещ: Политически саботаж ли подозирате?

Л. Павлова: На магистрала "Марица" е същото. Не, не вярвам, не мисля, че въобще можем да говорим за политически саботаж. Пак казвам, моето притеснение, от една страна, е, първо, да не платим два пъти. Един път правим предварително проучване, втори път плащаме отново за археология. Факт е, че ние трябва да усвоим стотици милиони, вие знаете колко струват тези магистрали. Нормално е държавата да съфинансира, да участва активно, да гради не само
инфраструктура, но да защити археологията, паметниците на културата. От друга страна обаче, ние виждаме как трябва да платим два пъти, как именно е... ние вече сме платили с оперативна програма "Транспорт" всички, трите ключови пътя, които строим, 11 милиона и 800 хиляди лева са предоставени за археологии. И в момента трябва да продължим да работим, тъй като излизат извънредно, не знам колко извънредни, археологии. Тогава, когато те излизат извънредно, чрез съвета, който се председателства отново от Националния археологически институт и музей към БАН, той възлага къде точно да се провеждат допълнителни проучвания, археологии, съответно допълнително заплащане. Ценообразуването също е относително, нямаме ясни критерии как се образува точно цената. На места плащаме 40 хиляди лева за определен вид археология, на аналогичен терен и аналогични разкопки, при все че, пак казвам, аз не съм професионалист и не разбирам, цената е около 370 хиляди.

Водещ: А кой контролира какъв да е разходът - 40 хиляди или 370 хиляди? За източване на пари ли намеквате?

Л. Павлова: Ами, именно... Не, не намеквам за източване на пари, но казвам, че много трябва да сме внимателни, особено в условията на криза, да не плащаме два пъти за едно и също. Те работят при 70 процента аванс, това също трябва да бъде отбелязано, и пак казвам, ние за следващата година имаме предвидени още 5 милиона за археология, надявам се да ни стигнат.

Водещ: Археолозите обаче подозират, че вероятно не ви информират добре ваши чиновници, информацията не стига до тях и дават пример за лот 2 на "Струма". Отдавна са изпратили информация, че има 12 обекта, но нямали отговор от агенция "Пътна инфраструктура". Някои от тях казват, че със собствени средства започват, без да са наясно дали ще им бъдат възстановени.

Л. Павлова: Лот 2 на "Струма", няма как агенцията да сключи договор с тях, тъй като агенцията тепърва провежда тръжна процедура за избор на проектант, който да направи идейното проектиране. Тогава, когато е готов идейният проект, ние ще предоставим този идеен проект на колегите археолози, за да могат именно това да направят и за да можем да сключим с тях договор да работят по тези археологически разкопки.

Водещ: За да приключим с тази тема, вярно ли е, че всъщност планирате и ще изисквате там, където има някакъв археологически обект с културна и с важна историческа стойност, да се
консервира по някакъв начин и отгоре да мине асфалтът, а пък някакви други поколения да копаят там някога, след стотици години?

Л. Павлова: Разбира се, това също е опция. Ние разчитаме все пак на професионалистите в бранша да кажат кое е най-доброто. За нас е важно да изградим инфраструктура, разбира се, да съхраним археологията, за да можем да съчетаем транспортната инфраструктура за това да направим места за спиране, както ги има на много места по света, да направим паркинги, на които да може да бъде разгледана тази археология.

Водещ: Но потвърждавате че там, където бързаме със срокове да усвоим пари, асфалтът ще си мине отгоре, отдолу ще се консервираи някой някога друг път ще копае.

Л. Павлова: Ако археолозите потвърдят, че няма проблем да го консервираме, ще го направим. Но ако те постановят и настояват да бъде работено по археологията, ще трябва да го приемем, тъй като ние не сме тези, които можем да кажем. За съжаление обаче това ще доведе до закъснение. Ето, давам пример с лот 1 на "Струма", където тези 300 метра са ключови за този проект, тъй като тези 300 метра е най-голямата част, където ще бъде земна маса изгребвана, за да може да бъде използвана на останалите участъци. Спрем ли там да работим, за да могат археолозите да проучват допълнително това, което очевидно не е било проучено някога в 2007, ще забавим с поне 6 месеца строителството. Ще изпуснем този летен сезон и ще закъснеем много със сроковете, включително с усвояването на средствата, и това е сериозен риск.

Водещ: И ще ги плащаме с бюджета, така ли?

Л. Павлова: Ами, това е сериозен риск, това е и нашето притеснение.

Водещ: Колко пари от бюджета може да се наложи да се излеят в тези проекти, ако изгубим европейските средства?

Л. Павлова: Само за археология сме предвидили 5 милиона, а пък за строителството на магистралата сме предвидили над 200 милиона. Надявам се да не трябва да ги плащаме с бюджета.

Водещ: Двеста милиона?

Л. Павлова: Поне.

Водещ: Евентуална загуба само по този пример с 300-та метра или и на други места?

Л. Павлова: Ами, не, той, ако спре цялостното изпълнение на проекта, няма да е добре да трябва да го плащаме с бюджета, при условие че има безвъзмездно финансиране от Европа.

Водещ: Видяхме зимни кадри. Доволни ли сте от почистването и дължи ли още държавата на фирми за снегопочистване от миналата година, или всичко е изплатено?

Л. Павлова: Разбира се, при зимни тежки условия имаше кризисни моменти, имаше кризисни точки. Като цяло аз считам, че екипите работиха изключително добре. Разбира се, със съдействието на колегите и от "Гражданска защита", и от МВР, тъй като имаше конфликтни
участъци, много задръствания. Почистването в страната като цяло беше добро. Имаше населени места, в които не беше почистено.
Много често и много лесно е да се обвинява агенция "Пътна инфраструктура", но това са територии в отговорността на кметовете, които имат ангажимента да почистват общинските
пътища. Но мисля, че се получи сравнително добър синхрон.

Водещ: А пари дължат ли се?

Л. Павлова: Не.

Водещ: На фирми не.

Л. Павлова: Ние имаме достатъчно пари, разплащаме се, колегите работят. В последните дни включително разплащахме, до 30-и включително декември, така че пари не дължим. Именно затова аз считам, че и почистването беше на добро ниво.

Водещ: Сега една тема, която засяга огромна част от зрителите, т.нар. саниране с европари. Имаше проекти, не знам дали бяха само пилотни или предстои, най-простичко казано, обясняваха ни следното: около 5000 ако струва санирането заедно с подмяна на дограмата на жилището, е възможно около 2500 да платим ние, а останалите 2500 да ги поеме европейското финансиране. Така ли е и опциите отворени ли са все още, или това беше само някаква PR акцийка, рекламна?

Л. Павлова: Напротив, не само че не е PR акция, ами това е една много добра възможност за всички граждани, които живеят в т.нар. многофамилни жилищни сгради, тъй като...

Водещ: В спалните, да речем, панелните спални в държавата.

Л. Павлова: ...ние няма да, тъй като фокусът няма да бъде само върху панелните сгради, това е много важно да отбележим. Да, имаше един демонстрационен проект, по който работихме със съдействието на ПРООН така нареченото, програмата на UNDP.

Водещ: Извинявайте, понеже стана дума за панелни блокове, вие казвате не само, това означава ли, че и собственици на къщи могат?

Л. Павлова: Многофамилни. Всички, които се...

Водещ: Какво значи, трябва да има поне 4-5 семейства, а не две?

Л. Павлова: Където има над 3 семейства, да.

Водещ: Над 3 семейства могат. И какво, могат да кандидатстват сега и 50 процента от разхода ще бъде възстановен. Плащаш го накуп или напротив, плащаш половината, как точно става?

Л. Павлова: Това, което трябва да бъде направено като стъпки, ще го кажа стъпка по стъпка. Първото, разбира се, трябва да има регистрирано сдружение на собствениците, че всички собственици съответно в блока или в блок-секцията, това означава 2 входа, както са разделени големите панелни блокове, са регистрирали сдружение на собствениците...

Водещ: Това в общината ли, къде да си го регистрират?

Л. Павлова: Да, където изявяват своето... с решение на домсъвета са взели решение да участват в програмата за саниране. Ние имаме т.нар. проджект мениджъри, вече включително започна тръжната процедура за това, които ще ги подпомогнат оттук нататък да попълнят формулярите за кандидатстване и да окомплектоват проекта, който се подава в министерството.

Водещ: Това пак ли в общините? А, не, вече в министерството.

Л. Павлова: В министерството се подава. След което на сградата се прави конструктивно обследване, което отново го плащаме по програмата, със средства по програмата.

Водещ: Тоест идва екип от експерти някакви.

Л. Павлова: Да, и прави обследване конструктивно, дали сградата е конструктивно устойчива, тъй като не можем да си позволим, най-грубо казано, да опаковаме една сграда, която не е
конструктивно устойчива. Тогава, когато имаме потвърждение, че сградата е конструктивно укрепена, здрава, съответно започва енергийното обследване, което предписва какви мерки, дали да бъде хидроизолация, подмяна на дограма, на покрив, подмяна на отоплителната система. Всичко това е допустимо и може да бъде финансирано, включително нови котли, нов вид отопление, да кажем, преминаване на газ. Тогава...

Водещ: Теглят чертата, казват колко струва и какво?

Л. Павлова: И ние плащаме 50, министерството предоставя чрез оперативна програма "Регионално развитие" 50 процента от парите.

Водещ: Веднага?

Л. Павлова: На момента.

Водещ: А колко време трае този период на изследване на сградата?

Л. Павлова: Зависи от сградата. Ние горе-долу във времето го виждаме около 6 месеца да трае конструктивно обследване, енергиен одит и съответно проектирането на този проект.

Водещ: А тези 50 процента от цената, която одобрят експертите, на ръка ли се плащат? Няма ли риск някой да ги изхарчи? Как става?

Л. Павлова: Не, не се плащат на ръка, тъй като ние също трябва все пак да подкрепим този процес и да сме сигурни, че парите са инвестирани правилно, ще бъдат проведени процедури и бъдат избрани множество изпълнители. И това е много добър шанс пък за малките и средни фирми в бранша, тъй като големите строителни фирми, нормално е, те са фокусирани върху магистрали, големи инфраструктурни обекти. Сега е шансът на малките фирми, които се занимават със строителство, да работят на тези обекти, тъй като ние говорим за 36 общини, където има много блокове. За всеки един блок ще се възлага поотделно. Така че наистина ще можем да диверсифицираме риска.

Водещ: Да не стане Батко и Братко с тия фирми, тоест...

Л. Павлова: Не, не вярвам.

Водещ: ...близки и познати в министерството да прилапат добрия пай?

Л. Павлова: Няма как да стане, тъй като все пак това са открити, прозрачни процедури. Ще имат възможност да участват всички фирми, работещи в този бранш, включително надзор, проектанти, и това ще даде възможност всъщност да имаме цялостно саниране на сградите, да имаме три ползи. Първо, България е една от малкото страни, която успя да договори именно този процент, 50 процента в този програмен период. Ще работим на принципа пръв подал, пръв обслужен, за да може... тъй като сме наясно, че този ресурс...

Водещ: Тъй като няма да има за всички.

Л. Павлова: ...за всички. Второ, това, което виждаме като резултат от вече санираните сгради, имаме около 40 процента спестяване от разходите за отопление.

Водещ: Впоследствие, когато е направено както трябва.

Л. Павлова: Впоследствие. И третото, което е много важно и не е за подценяване, имаме възможност от три до десет години да бъдат освободени гражданите от плащане на данък сгради тогава, когато сградата е направена и вече е санирана, което в допълнение всъщност на тези 50 процента, които даваме, е много сериозно облекчение в разходите.

Водещ: Добре, важно беше и това, което казвате, който пръв подаде, докъдето стигнат парите, тоест...

Л. Павлова: Така.

Водещ: ...да се усвояват. Друга тема, която ми се струва важна и разбуни духовете миналата година с едни хеликоптери, чашки на язовири - незаконното строителство. Колко незаконни сгради ще бъдат съборени, има влезли в сила решения за събаряне, имате ли представа, ако не точни данни пред себе си, през тази година? Защото останахме с усещането, че отново за милиони няма закони, за кокошка няма прошка, имаше и такива примери.

Л. Павлова: Надявам се този пример вече да не можем, да не го използваме, тъй като фактите, а тях ги има в един много детайлен доклад и на сайта на министерството, на сайта на ДНСК, фактите, мисля, че и цифрите говорят сами за себе си. За 2011 г. имаме премахнати, реално премахнати над 1300 сгради.

Водещ: Колко ще са 2012?

Л. Павлова: Иаме издадени 2100, малко над 2100 заповеди за премахване, от които вече 600 са влезли в сила, по останалите вървят делата, така че те текущо...

Водещ: Тоест 600 със сигурност, вече само багерът трябва да отиде...

Л. Павлова: Шестстотин със сигурност, мисля, че до края на... текат обжалвания и съдебни процедури, но след като тази година са 1300, имам предвид 2011, мисля, че тази година ще можем да достигнем над 1500 сгради да бъдат реално премахнати. В тази статистика искам да отбележа, че имаме масивни двуетажни, триетажни сгради, които са не само в чашката на язовира "Ивайловград", в самата община Ивайловград, на много други места, така че и ДНСК не дели обектите на малки, големи, на... за богати, за бедни. Всичко... Навсякъде, където има влязла в сила заповед и са приключени съдебни процедури, се върви към премахване на незаконните сгради. Разбира се, дава се възможност за доброволно...

Водещ: Като при "Златна перла" ли?

Л. Павлова: И "Златна перла". Това е един от първите обекти, който ще бъде премахнат през тази година.

Водещ: Това беше емблема...

Л. Павлова: Десетте ще бъдат...

Водещ: Така ли? Кога?

Л. Павлова: ...премахнати тази година.

Водещ: Това беше емблема, внасям това уточнение, как имаше решение на петчленен състав на Върховния административен съд. Той ти казва това е незаконно по всички правила на българското законодателство и в крайна сметка събаряне нямаше. Оказа се, че после почнаха други процедури въпреки решението на Върховния административен съд. И това е изумително.

Л. Павлова: Така беше...

Водещ: Дали държавата е по-силна или бетонът?

Л. Павлова: Така е, но това ще са... тези десет сгради, за които говорим, на "Златна перла", ще бъдат едни от първите сгради, които ще бъдат премахнати през тази година.

Водещ: Ще кажете ли дата, понеже точно за "Златна перла" е имало толкова много очаквания, понеже е емблема на беззаконието, не за друго, не толкова...

Л. Павлова: Аз съм сигурна, че до лятото тези сгради ще могат да бъдат премахнати. Искам да ви кажа, че статистиката показва също така, че от тези 1300 сгради имаме най-много незаконно строителство в област Бургас, почти 400, следвана от София, около... мисля, че около 300, и след това е Пловдив. Това са трите, така, трите области с най-голям брой незаконно строителство.

Водещ: А възможно ли е да се конфискуват по този закон, който очакваме, той не ви е в ресора, но е важен, имаше много дискусии, Закона за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин? Има много постройки и сгради, които са построени с пари, които са с произход, който няма как да не е престъпен или поне не се доказва чистият произход на парите. Възможно ли е да се конфискуват или...

Л. Павлова: Разбира се, много е важно как ще мине законът и какви ще са текстовете в него. Но съгласно действащото законодателство всяка една сграда, независимо каква е и чия е, която е незаконна, трябва да бъде премахната. Няма опция за узаконяване.

Водещ: Опция национализация?

Л. Павлова: Няма такава опция на този етап. Не казвам, че не може да бъде направена, но на този...

Водещ: Вие бихте ли предложили токова нещо - да се национализират, макар че думата има друг, друга...

Л. Павлова: Национализирането има, има мисля, че друга, да...

Водещ: Да, но да се поглъщат от държавата като активи, вместо да се събарят.

Л. Павлова: Нека професионалистите и законодателният орган да реши.

Водещ: Оставаме на морето със следващия въпрос. Кога в морето ни няма да се изливат тръби с фекална вода? С изумление преди, значи, не това лято, а миналото лято, гледахме репортажи,
включително и от "Златни пясъци", как зауствали тръбата. Това означава фекалиите по-навътре да се изливат. Каква е разликата дали на един километър или на 800 метра навътре?

Л. Павлова: Разликата е огромна в интерес на истината и аз...

Водещ: Ама защо няма пречиствателни станции навсякъде, вместо една тръба да е малко по-навътре с фекалиите или малко по-навън?

Л. Павлова: Първо, трябва да започнем оттам, че така нареченото дълбоководно или дълбокоморско заустване, както се нарича, е практика, която прилагаме не само в България. Тя се прилага навсякъде по света. Ние говорим за дълбоководно заустване на около една морска миля, която е навътре в морето. Морето е една естествена пречиствателна станция, която може да бъде използвана и се използва...

Водещ: Не е ли по-добре да си имаме наша си пречиствателна станция и да не разчитаме, че морето е естествена?

Л. Павлова: Със сигурност е по-добре, със сигурност е по-добре, но тъй като изграждането на една пречиствателна станция е много по-дълъг процес и отнема време, като междинен вариант това е дълбоководното заустване. И тази година във Варна проблемът ще бъде решен. Първо, имаме тръбата, която беше укрепена и миналата година, в момента водолази направиха обследване на съществуващата тръба за пукнатини...

Водещ: Вижте какви неща плуват.

Л. Павлова: ...няма такива. Паралелно с това ще предоставим финансиране да се направи нова тръба като част от бъдещия интегриран проект, в който ще бъде изградено и пречиствателно съоръжение. Същото... 

Водещ: А защо не се почне с пречиствателното съоръжение, а...

Л. Павлова: Защото тръбата трябва да бъде направена и някога... Тръбата се прави за три месеца, а пречиствателната станция за три години.

Водещ: Колко нови... къде ще е най-чисто морето това лято? Може ли да се прогнозира?

Л. Павлова: Това лято във Варна имаме, имаме уверението, че това лято във Варна няма да имаме проблем. Там има и съществуваща тръба. Ще изградим и новата допълнителна. В региона на Равда също така ще бъде изградено дълбоководно заустване. Единствено остава по-критичната, по-критична ситуацията в региона на Созопол, тъй като там все още колегите от МОСВ чрез ПУДОС, които трябва всъщност да предоставят финансирането, имат притеснения по изготвения проект, но аз се надявам, че колегите от МОСВ и община Созопол ще изчистят тези спорове и ще можем и в региона на Созопол този проблем, като краткосрочно решаване на проблема да бъде решен, тъй като и в трите общини - и Варна, и Равда, и Созопол, ще бъдат финансирани големи пречиствателни станции от оперативна програма "Околна среда".

Водещ: Имаше едно подозрение към членове на управляващата партия, че угаждат на хора, желаещи да застрояват природните паркове, с една промяна в закона, която предстои в парламента да влезе.
Шефът на земеделската комисия от ГЕРБ Десислава Танева окачестви като рекет желанието на една от фирмите, стопанисващи ски съоръжения, да промени закона, така че да се разреши
застрояване. Вие като член на правителството сте ли с усещането, че се прави някакъв компромис и отстъпка и че някой лобира по някакъв начин не в обществен интерес, или...

Л. Павлова: Аз смятам, че това, което взехме като решение на последното заседание, с което одобрихме предложението за промени в Закона за горите по отношение именно на застрояването в природните паркове там, където е отредено да бъдат ски писти, е едно правилно решение, тъй като то е в посока подкрепа развитието на ски туризма в България. България има потенциал за туризъм, включително ски туризъм. В така наречените природни паркове, които се регулират от три закона, има отредени територии за ски писти. И мисля, че както в много други държави - Австрия, Италия, навсякъде по света са построени множество ски писти именно в природни паркове...

Водещ: А защо депутатката използва думата рекет тогава?

Л. Павлова: И никъде това не е създавало проблем. Тук имаме една промяна в закона, която касае разрешението за строеж. Досега разрешението за строеж за ски писта се издаваше след изготвяне,
разбира се, и на подробен устройствен план и след промяна в предназначението на терена. В момента просто стъпката по издаване на разрешение за строеж, в момента е достатъчно да има
подробен устройствен план, утвърден по законовия ред, за да може а бъде, да започне изграждането на ски пистите там, където е отредено да има такива така или иначе. Така че аз не смятам, че това е проблем. България има потенциал за туризъм и ние трябва да развием ски туризма, а не само алкохолния туризъм, както казват някои колеги. Мисля, че имаме потенциал за
културно-историческо наследство да покажем, ски, спа туризъм, морски туризам. И това е нашият потенциал икономически държавата нистина да бъде развита.

Водещ: Вие лично как се чувствате в правителството? И от климата планинския да минем към климата вътре в правителството. Опасявате ли се, че може да изпаднете в неблагоприятна ситуация, когато сте по-откровена от очакваното? Имам предвид ситуации, в които изпадаха Трайчо Трайков, Симеон Дянков последно, преди това социалният министър, когато публично на някой министър му, образно казано, му издърпат ушите.

Л. Павлова: Аз смятам, че ние като цяло, аз все пак съм нов член на екипа, аз се чувствам добре, работим добре като екип. Тогава, когато има забележки, разбира се, всеки трябва да си носи
отговорността за действията. И аз съм готова да си понеса отговорността.

Водещ: Готова сте и публично да ви скастрят в някакъв...

Л. Павлова: Готова съм да понеса отговорността, ако съм сгрешила или съм направила нещо, което не е в обществен интерес, да понеса тази отговорност.

Водещ: Добре. Много ви благодаря. Лиляна Павлова беше наш гост в първия работен ден за тази година, 3 януари. Успех ви желая в работата.

Л. Павлова: И аз ви благодаря. Искам да пожелая още веднъж на всички зрители за много години, много здраве, много късмет, благоденствие на всички българи.

Водещ: Дано да е така. Благодаря ви.

mrrb