Министър Лиляна Павлова в предаването на БНР "Неделя 150": Граждани и хора, санирайте се

Водещ: Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

Лиляна Павлова: Добър ден.

Водещ: Министър Павлова, какво да кажа сега тук от студиото, „граждани, изобщо хора санирайте се”, нали така?

Лиляна Павлова: Абсолютно. Много ви благодаря за този апел.

Водещ: Дошло в вече това време.

Лиляна Павлова: Дойде времето да се погрижим за домовете си, за блоковете си, за да изглеждат добре, а и да плащаме по-малко.

Водещ: Защото, ако изпуснем сегашното време, лошо.

Лиляна Павлова: Лошо е, защото в момента ние сме единствените в Европа, които даваме толкова голям процент безвъзмездно финансиране, при толкова добри условия. Първото е, че безвъзмездно, почти 70% финансираме от общите разходи при един такъв проект. И по-важното е, че ние нямаме ограничение, например в някои държави правят само за панелни сгради.

Водещ: При нас няма такова ограничение.

Лиляна Павлова: Ние позволяваме за абсолютно всички сгради, проектирани до 1999 година попадат в този обхват. Второто, което е предимството освен големия процент, 70% почти от проектите безплатно за всички, които участват в тях. Ние нямаме никакъв лимит на това какви дейности ще бъдат направени. Няма таван на средствата, които даваме на едно домакинство – ако трябва 5000, ако трябва 10 000. Няма проблем. И соларите плащаме, и котелните инсталации, ако трябва да се подменят.

Водещ: Нека и аз да кажа истината. Някъде около 2 млн. и 700 хил. българи, може би ще трябва, не дай Боже да изязат на палатки след десет години. Не сега, защото ще се разпадат панелките.

Лиляна Павлова: Аз не знам. За съжаление, аз чувам го това. Няма статистика, която да казва дали 2,5 млн. ще трябва да излязат на палатки.
И знаете ли защо никой не може да каже...

Водещ: Приемете го като предупреждение. Като едно добро.

Лиляна Павлова: Аз го приемам. Аз също съм притеснена. Но нека все пак да не плашим хората излишно, защото аз да можем да сме сигурни колко сгради са конструктивно неустойчиви и колко човека биха излезли на палатки...

Водещ: Колко са, колко се нуждаят от саниране?

Лиляна Павлова: Знаете ли какво трябва да има? Трябва да има технически паспорт сградата. Той показва дали е устойчива или не. Той показва дали е устойчива на земетръс, защото това също е много важно. И показва всичките й характеристики. Именно за това аз апелирам към всяка една етажна собственост – дали иска да се санира или не е друг въпрос, но техническият паспорт е много важен, за да живеят хората спокойно за сградата, която живеят. Именно за това ние подаряваме технически паспорт. Безплатно, на всяка една сграда, която тръгне в този процес.

Водещ: Подарявате.

Лиляна Павлова: Дори накрая да не е санирана, ние пак ще им го подарим. Няма да ги накараме да го платят.

Водещ: Нека да кажем датата, нали 1 юли собственици на жилища, панелни, тухлени, всякакви ще могат да кандидатстват за европейските пари?

Лиляна Павлова: Да. 1 юли започва подаването. Точно така. На 1 юли започва подаването. Но до тогава те могат да направят своята подготовка. Да съберат етажната собственост. Там, събранията...

Водещ: Но за европари не може да кандидатства един човек, а регистрирани сдружения на етажната собственост, така ли?

Лиляна Павлова: Да, етажната собственост. На 1 юли може и да не са регистрирани. Това е другото, което правим в момента като жест на облекчение, този процес. Достатъчно е етажната собственост да се е събрала. И да са взели легитимно решение на всички желаещи – това, че цялата сграда или цялата блок секция е съгласна да се включи в процеса. Но това се отнася, може би пак да кажем още веднъж за кооперация, над три етажа, над шест апартамента и 60% от сградата да се използва за жилищни нужди, а не офиси.

Водещ: Вие, държавата давате половината от необходимите средства.

Лиляна Павлова: Даваме 50% от всички средства, които са необходими за строителството. И на 100% подаряваме техническо обследване, технически паспорт, управлението на проекта.

Водещ: Има ли възможност общините да поемат нещо, например санирането на социално слаби хора?

Лиляна Павлова: Общините са декларирали своята готовност за партньорство в няколко направления. Едното е да финансират на всички блокове, които да бъдат санирани околоблоковите пространства. Второто е да дадат безплатно всички разрешителни, документи – регистрационни и други, които са необходими в този процес. И третото е да издадат наредба, с която да освободят от данъци за определен период от време, максимално до десет, но от три до десет години да освободят от данък санираните сгради, което също е сериозна помощ.

Водещ: Министър Павлова, аз си мисля, че ако стане това със санирането, то ще промени хората. Ще промени психиката им, ще ги направи по-добри и по-различни и по-силни.

Лиляна Павлова: Ние разчитаме също на това. Имаме вече 50 готови сгради по „Демонстрационния проект”. И искам да ви кажа,ч е вече се виждат стъпките на промяната. Хората вече не се карат кой да изчисти снега или кой отпред тревичката да я подреди и да я изчисти. Те си пазят блока. Пазят си градинката. По-задружни стават. Аз смятам, че това има, освен ефекта да е по-красиво, по-евтино поддържането на нашите сгради, но някак си се получава /.../ съседите, което е страхотно в тази посока.

Водещ: Добре. Какво още да кажем? Санирането не е само топлоизолация. То включва ремонт на покрив.

Лиляна Павлова: Да. Ние между другото много често се опитваме да кажем „не използвайте думата саниране”. Ние се опитваме да наложим термина обновяване на българските сгради, на българските домове.

Водещ: Да. Прави сте.

Лиляна Павлова: Защото в това обновяване ние включваме покривите, вътрешните хоризонтални, вертикални щрангове, входовете, общите части. Разбира се, възобновяемите източници – солари на покрива.

Водещ: Точно така. Аз повярвах на санирането и не слагаме точка на тази тема, нали?

Лиляна Павлова: Благодаря ви.

Водещ: Ще се чуваме пак. То намалява сметките до 60%.

Лиляна Павлова: Аз се надявам, че ще се чуваме регулярно по темата, за да разкажа.

Водещ: Да.

Лиляна Павлова: Ние имаме сгради, даже с 68 след този отоплителен сезон. Имаме сгради с 68% по-малко за отоплението. Това е страхотно. Бих казала, това е уникално постижение.

Водещ: Добре. Казахме не слагаме точка, ще говорим пак за обновяването на сградите.

Лиляна Павлова: Да. Разбира се.

Водещ: За цената на битума искам да ви попитам. Не може ли да се смъкне?

Лиляна Павлова: Това е тема, вие знаете преди няколко седмици с г-н Валентин Златев имахме среща да обсъдим възможностите. Тъй като държавата, от една страна, е основният потребител, бих казала на битум. В такъв сериозен строителен сезон, който се очертава, очакваме количеството на битум, които ще влагаме в асфалтирането, да бъдат по-високи, дори не само за последните пет години, но над нивата за 2007 година, когато са били най-големите нива като количества, над 200 000 тона битум, са използвани в процесите на асфалтиране тогава.Тази години ние очакваме да надвишим тези нива. Но за това проведохме и разговори. И г-н Златев изключително обнадежди всички нас, най-вече държавата като основен потребител на този продукт, че след като говорим за такива количества, можем да говорим и за отстъпки. За това в петък направихме среща с г-н Златев, от една страна, пътната камара, плюс основните строителни фирми, десетте фирми, които в момента са на пазара, с най-много проекти и най-много предстоящи работи, асфалтови, като наши бенефициенти, изпълнители по големите пътни проекти. Двете страни обсъдихме и аз по средата като балансьор, да го наречем за тяхното желание да се срещнем и да сложим на една маса и да сложим проблемите. За първи път от много години се прави такава среща. И от една страна, фирмите изявиха задоволство от готовността да се водят разговори не само за цената на битума, но и за начина на преференциалното обслужване на всички тези фирми, които строят национално значимите пътища. Възможността да се отворят нощни смени, със специален поток на работа. През нощта да се закупува, да се извозва. Така че всичко това бих казала е в добрата посока. Вие знаете моята цел – фирмите да строят не само качествено, но за да сторят качествено, те не трябва да спестяват от материали. Когато те с играли преди години на тези търгове, те са играли на много по-ниски цени. Сега цените са много по-високи. И това е една от основните причини, поради която свиках тази среща, за да може да сме сигурни, че осигуряваме отстъпки на фирмите, за да не пестят материали, за да ги купуват на цена, която е добре калкулирана. И в крайна сметка да имаме едни по-добри и по-качествени пътища.

Водещ: Последно, за това предаване и за днешния ден. Имате ли големи проблеми с качеството именно на магистрала „Тракия”?

Лиляна Павлова: Не. Нямаме големи проблеми с качеството. Имаше една интерпретация, която бих казала колегите може би малко в желанието си да търсят сензация, написаха. Там асфалт няма и не се е нагънал асфалтът на самата магистрала. Това, което установихме като проблем с нагъване е един пътен възел, който минава над магистралата, който прави връзката с Нова Загора. Той наистина беше в лошо състояние. Ние го върнахме, не го платихме. И гърците, на ЛОТ трябваше да си го оправят. И си го оправиха, защото им е слегнал пътният възел.

Водещ: Оправен ли е?

Лиляна Павлова: Оправен е. Бяхме там. Инж. Лазаров даже на проверка на място, оправили са го.

Водещ: Една добра новина.

Лиляна Павлова: Безспорно. Да.

Водещ: Благодаря ви.

Лиляна Павлова: И аз ви благодаря.

Водещ: Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.