Министър Лиляна Павлова в предаването "Още от деня" по БНТ

 Водещ: „Още от деня” започваме с Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството. Здравейте, добре дошли. Ще продължа с още една статистика, обаче тя е свързана с вашата дейност. Най-голям е процентът на гражданите в опасност от бедност или социално изключване пак в Гърция, обаче България е на второ място, с 30 на сто, Гърция е с 34, следва Белгия – 28, Австрия и така нататък. Сега, това е била темата на разговори в Амстердам с министри от ЕС, и вие бяхте там. В крайна сметка решихте ли как може да се преодолее този дисбаланс? Все пак толкова хора в опасност в Гърция и в България, 34, 30%, пък и Белгия – 28 на сто. Не е ли завишена тази статистика?

Лиляна Павлова: Такива са данните, с които боравим. Да, аз участвах в среща на министрите на регионалното развитие, отговарящи за кохезионна политика, регионално развитие, благоустройство на всичките държави членки на ЕС, заедно с ЕП и европейски институции. Темите бяха много интересни дебатът беше много интересен. От една страна една вълна, бих казала, по-националистично-патриотична, понякога популистична, антиевропйеска, която виждаме в някои държави – ето една Англия, един Брекзит, който се обсъжда. В същия момент всички обаче, особено ние министрите, които отговаряме за регионите, за общините, се оказва, че имаме еднакви проблеми – независимо дали говорим за една Белгия, както давате пример, или страните, които сме по-скоро присъединилите се, по-слаборазвитите в Европа. А това е именно в малките населени места, в малките градове, проблемът с миграцията, проблемът с бедността, проблемът с намирането на заетост, работни места, добра инфраструктура, доброто развитие и какви са предизвикателствата.

Водещ: И в крайна сметка някакви мерки набелязахте ли?

Лиляна Павлова: Да. Това, около което се обединихме, понеже темата за градското развитие, най-общо казано, това е тема, която започва още през предишното председателство на Холандия, преди доста години – това говорим за 2001 г. Сега обаче успяхме да приемем и пакта на Амстердам и вече приехме самата градска политика. Какво представлява това? Това представлява даване на шанс всички градове, всички общини да са равни партньори с правителствата, с ЕК, с донорските институции...

Водещ: Какво означава равни партньори?

Лиляна Павлова: Сега ще ви кажа. ... при определянето на финансирането и на приоритетите и на финансирането, което имаме. Защото какъв пример мога да дам? Сега, когато преговаряхме за европейските фондове, какво да финансираме по линия на програмите, които подпомагат именно това развитие на градовете и общините, какво се случва? Глобалната европейска политика казва, че трябва да финансираме тези региони, където живеят най-голямата част от населението. Какво се оказва обаче?

Водещ: Те са най-бедни там, където няма хора.

Лиляна Павлова: Именно. И с европейските фондове, да кажем фонд за регионално развитие, ние финансираме най-големите градове. С програма за развитие на селските райони ние финансираме селата. А имаме всъщност много средно развити, но добри средно големи градове, които всъщност остават в една дупка. И се оказва, че това е проблем не само на България, това е проблем в цяла Европа. Те имат потенциал за развитие, те имат достатъчно човешки ресурс, млади хора. Ние просто трябва да насочим своите усилия те да участват и в политиките, и във финансирането, и да не остават като бели петна на картата, за да не задълбочаваме разделението – нещо, което ние се борихме и отстоявахме през цялото време. И сега мисля, че една битка е спечелена в тази посока. Сега първо градовете и общините да имат възможност, заедно с нас, когато определяме за какви политики – дали е социална, каква инфраструктура да се прави, каквито политики финансират европейските фондове, и не само, да се взимат заедно и наравно решенията с местните власти. И второ, вече да не се пренебрегват именно средно големите градове.

Водещ: Дано да спазвате тази регулация, която сте приели.

Лиляна Павлова: Това е много важно за нас, защото оттук нататък вече и при определянето на регламентите, на условията за финансиране и кандидатстване, на разпределението на бюджетните средства, да имаме все пак едно пропорционално разпределение.

Водещ: Разбрах. Още един въпрос, свързан с едно бъдещо събитие, но пак свързано с пари. На 3 юни вие ще участвате в една среща, организирана от в-к „Стандарт” – „Да на българската икономика”, където трябва да научите българските малки и средни предприятия как да кандидатстват и да усвоят едни 155 милиона евро – става въпрос за кредити, нали, по плана „Юнкер”. Вие вярвате ли, че в България има капацитет тези пари действително да бъдат взети и вложени в българската икономика? Те не са чак толкова много, но не са и толкова малко.

Лиляна Павлова: Темата, която ще обсъждаме на 3-ти и с вицепрезидентът на ЕК г-жа Кристалина Георгиева, колегите министри, това е като цяло възможностите по плана „Юнкер”. Защото извън програмите, по които ние имаме безвъзмездното финансиране, субсидии за общини, за малки и средни предприятие, през фондовете. Все пак те не са достатъчни, това е нормално. те са една много малка част от БСП, който можем да генерираме. А създаването по линия на фонда „Юнкер”, на този фонд за малки и средни предприятия, всъщност е една възможност малките и средни предприятия, или стартиращи предприятия, или такива, които искат да се занимават с иновации, или да разширят своя бизнес, да получат дългосрочно нисколихвено кредитиране, което всъщност ние ще предлагаме и по линия на програмите, но това ще е още една възможност, което е...

Водещ: С пряко договаряне с банките, които обслужват тази линия.

Лиляна Павлова: Точно така, абсолютно. И това наистина ги облекчава в голяма степен. Това, което аз мога да допълня от ресора, който ръководя, това е, че ние искаме да допълним това финансиране. И със средства по нашата програма за региони в растеж предвиждаме също със стартов капитал от 370 милиона лева от нашата програма да създадем няколко фонда за градско развитие. Какво имаме предвид? По тези фондове това са проекти, за които не е задължително да е малко или средно предприятие, но не е задължително и да е публична институция. Може да е всяка частна инициатива. Да финансираме нещо, което и облагородява градската среда, но създава и работна ръка, създава заетост и дава възможности за икономиката.

Водещ: Тоест търсите проекти и в тези области.

Лиляна Павлова: Търсим проекти вече и за градска среда. Примерно спортни комплекси, аквапаркове, лунапаркове, паркинги, търговски центрове, пазари, тържища – всичко това, което може и да промени облика на един град, но и да създаде работни места.

Водещ: В какви срокове тези проекти могат да бъдат реализирани?

Лиляна Павлова: Ние създаваме един голям фонд на фондовете, който е управляван от Министерство на финансите. И от всички програми събираме парите там и се обявяват различни фонд мениджъри, които да предоставят това дългосрочно нисколихвено кредитиране, което да даде възможност всъщност за много повече икономическа активност на операторите, на частната инициатива – нещо, което вярвам, че това е бъдещето. Ако искаме да имаме една икономика, да произвеждаме продукт трябва да има пари.

Водещ: Да. Ако няма пари, няма икономика.

Лиляна Павлова: Ние предлагаме пари, защото има свежи пари на пазара, от еврофондовете, в банковия сектор има свободен ресурс. Така че оттук нататък, ето, имаме свеж ресурс и сме готови да го предоставим. Важна е инициативата такива проекти да се направят.

Водещ: А сега за вашата гордост, която се нарича Национална програма за енергийна ефективност. Гордеете ли се с тази програма?

Лиляна Павлова: Разбира се.

Водещ: Много обичате да говорите за нея.

Лиляна Павлова: Обичам, защото това е една наистина не само социална, като социална политика, програма, но тя има толкова много преимущества и толкова много ползи от нея, че това ме кара наистина да искам тя да се случва. Вече една година измина и вече се виждат в реалност нещата.

Водещ: Възможно ли е 750 сгради до края на тази година действително да бъдат санирани?

Лиляна Павлова: Няма нищо невъзможно, разбира се. Стига да няма обжалвания, защото малко в България това с обжалването на обществени поръчки е като национален спорт, не е невъзможно. И ще ви кажа защо. Първо няколко думи за статистиката и няколко думи за ползите. За тази една година първо, знаете, имаше скептицизъм – ще ни вземат апартаментите, ще ни накарат да платим...

Водещ: Едни казваха – парите ние ги даваме, после вие ги връщате... Пък кредити взимаме. Хората се уплашиха, естествено.

Лиляна Павлова: Но всъщност хората видяха, и затова сега интересът е толкова голям, че нито никой им взе апартаментите, нищо не платиха, безплатно е напълно. И накрая тези, които вече са с готовите сгради, са изключително доволни и това са вижда във всички градове, в които обикаляме. Ние имаме над 60 готови сгради в градовете, имаме още поне 300, по които се работи, и други около 500, по които или вече върви обследването, или избираме изпълнител, или се избира какви да са ремонтните дейности. И затова съм оптимист, че могат да се случат и 700 сгради, стига да няма обжалването на обществените поръчки, което може да ги забави.

Водещ: За изпълнителя, който би трябвало...

Лиляна Павлова: Определено. Но ако видите сградите, старите и новите, се вижда – променят и облика на града, на квартала, една до друга сградите, изглеждат като нови...

Водещ: Няма съмнение за това.

Лиляна Павлова: Сметките са с 50% по-ниски, плащат домакинствата сметки за отопление. Това са 750 блока, това означава, че колко много на брой малки и средни фирми ще имат работа и заетост – говоря и строителни фирми, но и производители на дограма, изолации, строителни материали. Така че това е и възможност за бизнеса, и то именно за малкия и среден бизнес, който най-тежко изживява винаги кризите. Сега мисля, че 2016 г. основно в строителния бранш това ще е основната заетост, бих казала, поне от гледна точка на това, което държавата предоставя...

Водещ: Да, реални пари, реална работа. Утре е 1 юни, нали знаете? Ден на детето. Обаче няма да ви питам за Ден на детето, сигурно ще водите някъде на празник вашето дете. Вие едно имате, нали? Обаче кажете какво ще бъде лятото по българските магистрали – като миналата година ли ще бъде, по-добро ли ще бъде, по-горещо или по-хладно?

Лиляна Павлова: Ако говорим какво казват синоптиците, лятото ще е топло. От строителна гледна точка ще е още по-топло, направо ще е горещо, защото горещ асфалт ще се полага по магистралите. Но в крайна сметка нали затова сме призвани – да ремонтираме пътищата, където те се нуждаят от ремонт. Защото друг път ме питате няма ли да ремонтирате, отговарям – да, задължително ще ремонтираме. Но мога да успокоя пътуващите – по магистрала „Тракия”, където имаме най-сериозен трафик през летния сезон, единственият ремонт, който очакваме по-сериозен, но той няма да затруднява в такава степен трафика, това е ремонтът на моста на река Стряма при Пловдив, който трябва да ремонтираме. Останалото трасе от магистралата няма да има проблем, така че по магистрала „Тракия” не очаквам да има тапи и затруднения в движението.

Водещ: А по северната част, „Хемус”?

Лиляна Павлова: Докато обаче магистрала „Хемус” няма да е точно така, защото тя е в най-лошо състояние и там са ни, бих казала, най-аварийни ремонтите, който извършваме – и на тунела „Витиня“, едната тръба, и на „Ечемишка“, и на „Елешница“ виадуктът, както и на 41-ви км., помните, точно преди Великден се пропука, защото имаме все пак бетонови плочи, неремонтирани от 35-40 години. Така че, да, там ще има четири конфликтни точки, на които движението ще бъде само примерно в едната тръба на Витиня – двупосочно, само в едната лента на виадукта на „Елешница“ – двупосочно. Така че там ще има четири конфликтни точки...

Водещ: Хората да си правят сметка кога тръгват, как тръгват...

Лиляна Павлова: Просто да си предвидят малко повече време...

Водещ: Няма как да избегнем тапите, нали, колкото и да сме оптимисти?

Лиляна Павлова: Ако искаме да ремонтираме, времето за ремонти е сега. Няма как да ги ремонтираме през зимата в снега. Продължава ремонтът на магистрална, а именно това е преминаването на основния, на главния път през Велико Търново, но той ще приключи до края на юни. Така че за юли и август месец, големият пик, няма да има тази тапа, която сега я има на Велико Търново, както и приключваме ремонта до края на месец юни на Аспаруховия мост, първата част, и ремонта на магистрала „Хемус” от страната на Шумен. Така че в участъка след първия участък на магистралата до Ябланица, от там нататък няма да има тапи и няма да има конфликтни и проблемни точки за движение. Но най-тежък ще е участъкът от София до Ябланица – на четири места ще има двупосочно движение с наистина забавяне в движението, за което се извинявам на всички пътуващи, апелирам за търпение, за разбиране...

Водещ: Който бърза, да минава по обиколни пътища, може би също е възможно.

Лиляна Павлова: Да, имаме на нашия сайта, на АПИ, на „Лима” – нашето безплатно приложение за смарт телефони – имаме и обходни маршрути, така че по-скоро апелирам за търпение, трябва да ги оправим, за да пътуваме комфортно и най-вече безопасно.

Водещ: Имате ли някаква статистика, може би от АПИ, във връзка с продажбите на винетки тази година? Февруари, март, април, май – ето, имаме няколко месеца. Ако знаете дали се продават повече от миналата година или по-малко.

Лиляна Павлова: Мога да ви кажа като тенденция, не толкова като...

Водещ: Заради цената ви питам. Те спряха протестите, нали? Има ли някой да протестира за цената на винетките?

Лиляна Павлова: Винаги има хора, които са недоволни.

Водещ: Сега протестират за билетчетата в София. За винетките спряха да протестират. Въпросът е дали ги купуват.

Лиляна Павлова: Това, което мога да кажа, каква беше наистина тенденцията и тренда, в месеците януари и февруари, до март, отчитахме наистина изключителен спад в закупените винетки. Това според мен се породи от тези всички, които бих ги нарекла по-скоро популистки обещания – сега ще отменим наредбите, ще се върне, под натиск, с протести ще се върне. Това е приета наредба и тя е влязла в сила. Март месец, при първите четири почивни дни вече усетихме покачването. И сега по празниците се възвърна трендът към броя винетки, да е аналогичен на този, който винаги се купува, защото вие знаете, при толкова събрани почивни дни, нормално е да има повече пътувания. Така че, да, имаме увеличение в приходите. И благодарение на това, знаете, правим ремонтите в Северозападна и Североизточна България, допълнителните ремонти, които ги правим извън стандартните от нормално събираните приходи досега. Изчисленията показват към днешна дата, че около 68 милиона ще можем да съберем допълнително, които веднага да реинвестираме.

Водещ: За тази година.

Лиляна Павлова: Да. Които веднага реинвестираме, разбира се, в ремонт на пътища. Нуждите са толкова големи, че те са крайно недостатъчни, но са много важна част, с която над 270 км. пътища допълнително ще могат да бъдат ремонтирани това лято. Това е изключително важно.

Водещ: А вие защо се подразнихте на Сергей Станишев, който... Какво е казал той? Питам ви, защото той утре ще бъде тук гост, да го попитам и аз тогава.

Лиляна Павлова: Знаете ли, с цялото ми уважение към мъжкия пол, но това да си го мерим дали са километри, дали са метри, тонове, количество. Ясно е, че построеното от ГЕРБ в първия и втория мандат на кабинета „Борисов”, като магистрали, е в пъти повече, за което не могат да си мечтаят нито Станишев, нито хората около него. Построили сме 380 км. нови магистрали, рехабилитирали сме 3500 км. републикански пътища, изградили сме първи и втори клас нови пътища...

Водещ: Добре, ама неговата претенция каква е била, че те са построили по време на тройната коалиция повече? Това ли е казал?

Лиляна Павлова: Не, според мен си прибавя километри от времето на Тодор Живков. Иначе няма как да ги изкара. Дай боже да имаме толкова много магистрали, но нямаме.

Водещ: Кажете, ако продължим с винетките, накрая да кажете за електронните винетки. Какво спира, само оспорването в съда?

Лиляна Павлова: Оборват тръжната процедура, да. Обжалват тръжната процедура, която сме обявили. Тя е две в едно – изграждане на GPS-базирана тол система за тировете, които да заплащат на километър, а за леките превозни средства – електронна винетка, за да може с смс, онлайн, отвсякъде да се закупи електронна винетка, която – много важно, искам да уточня – вече ще важи от дата до дата, няма да е както сега, за календарната година, а ще важи от дата до дата. Така че това е основата.

Водещ: Но стикерчето, ако си го купиш, то ще важи пак до 30 януари, така ли?

Лиляна Павлова: Вижте, стикерът е ценна книга, която именно с цел безопасност, холограми и други, тя се променя всяка година. затова валидността на стикера е годишна, за да може всяка следваща година ние да произвеждаме нови, с различни дизайни и с нова защита, защото вие знаете, с фалшивите винетки също трябва да се борим.

Водещ: По Черноморието имаме ли проблеми със строителството тази година? Което може би няма да спре тогава, когато трябва да спре.

Лиляна Павлова: Да, много коректен коментар. Всъщност тази година нямаме някакво масово, както се срещаше назад в годините, незаконно строителство върху дюни или на плажа. Но имаме няколко места, както скоро се случи в Добрич, в този... на плажа се работеше – той не е незаконен строеж само по себе си, но не е спазена забраната за строителство през лятото, която влиза в сила на 15 май.

Водещ: Ама следите ли в момента дали вървят някакви строителни...

Лиляна Павлова: Ние бяхме на проверка, ние реагирахме... Да, още преди да излезе и по медиите, бяхме на проверка, констатирахме, издадохме заповед и строежът е спрян. Той е в компетенциите на кмета. Иначе сме отменили заповедите и разрешенията за строеж, 14 на брой, за Корал, четири на брой за къмпинг Юг, така че там би следвало да не се строи. Не е такава ситуацията, за съжаление, в едно вилно селище, едно ваканционно селище на река Вая, плаж Вая, който е близо до Иракли, но не е на Иракли. Там отменихме строителството на въпросните ваканционни вилни селища, за съжаление обаче строителят обжалва в съда и съдът отмени нашата забрана и възстанови строителството. Така че, ако се строи, вероятно ще се строи в някакъв момент.

Водещ: Но в някакъв момент, това няма да е точно юни, юли, август.

Лиляна Павлова: Това казвам, надявам се поне да спазят строителната забрана. Ние ще следим, поне в рамките на нашите компетенции. И разбира се, продължава да има преместваеми и поставяеми обекти върху плажовете, които са извън позволеното, като количество, като брой и като вид. Най-масово това е на Слънчев бряг. Ние сме уведомили, тъй като наистина е много голям броя на тези обекти, в компетенциите на главния архитект на община Несебър е да издаде заповеди за тяхното премахване или да предприеме принудително им премахване. И аз апелирам и се надявам той да го направи.

Водещ: Добре, благодаря ви. Успех ви пожелавам през лятото.

Лиляна Павлова: И аз благодаря.