Министър Лиляна Павлова в предаването "Тази сутрин" на БТВ

Водещ: Лиляна Павлова вече е в студиото, министър на регионалното развитие. Здравейте.

Лиляна Павлова: Здравейте, добро утро.

Водещ: На картата сме на България отново, ще си показваме къде какво ще се строи. Но може би като за начало да почнем с проектите, които са най-актуални – с „Хемус” и с частта, която беше спряна, разбира се като обществени поръчки, но сега отново е подновена – тази, която е след Ябланица, и новата част – от Белокопитово, 16 км. към София.

Лиляна Павлова: Точно така. Това са два от най-актуалните проекти. До изграждането на магистрала „Струма” винаги сме казвали, че е основен приоритет. Търгът за участъка, който е от Ябланица до Боаза, първите 10 км., той вече няколко месеца тече и офертите се подават, следващата седмица е крайният срок за подаване. Така че се надявам, че съвсем скоро вече ще имаме избран изпълнител за първите 10 км. До 22 август е подаването на документите. Междувременно пуснахме и търг за препроектирането на останалата част, тъй като тя е най-сложна – там, където се опитваме да намерим ново трасе, без толкова много тунели и виадукти, за да можем да намалим цената. Междувременно обявихме търга, за да започнем едновременно от двете страни на строителството. Пътен възел „Белокопитово”, т.нар. пътен възел тип „Диамант”, за който използвам да кажа, че откакто е пуснат в експлоатация, една година, нямаме тежки ПТП-та, нямаме жертви, така че всичко това, което включително с вас коментирахме преди една година, показва, че той наистина осигурява безконфликтно проводимост на движението. Оттам да направим и това, което имаме готовност, както и министър-председателят обяви миналата седмица, анализирахме какви са възможностите и вече имаме готовност да обявим от тук наобратно, от Белокопитово в посока Търговище, 16,5 км., също да почне изграждането и на този участък.

Водещ: Докога се очаква да бъдат готови тези 16,5 км.?

Лиляна Павлова: Най-късно началото на септември ще обявим тръжната процедура, тя е за инженеринг, в смисъл проектиране и строителство. Ние имаме идеен проект, а през това време ние ще направим необходимото да проведем отчуждителните процедури. Вие знаете, че те са основно тези, които основно ни забавят. Така че идеята е да започнем да строим от двете страни, откъм Ябланица и откъм Белокопитово и Търговище към София, а междувременно да правим препроектирането и вече технически проект на останалите участъци, намалявайки малко проектната скорост и търсейки трасе, което максимално заобикаля необходимостта от тунели и виадукти.

Водещ: Да, но много пъти си говорихме именно от Ябланица до Боаза и от Боаза до разклона за Плевен и за Ловеч. Само че парите там свършиха. Откъде се намериха първо пари за този участък от 16 километра за Белокопитово и какво се случва с парите, които са предвидени за участъка от Ябланица до Плевен?

Лиляна Павлова: Нека още веднъж да кажем, че всъщност цялата магистрала „Хемус” вече не може да бъде финансирана и това беше причината за прекратената тогава процедура с европейско финансиране, тъй като европейските пари не стигат за изграждането. Тя ще бъде строена със средства от държавния бюджет за сметка надявам се и на бъдещите приходи, включително и от тол системата.

Водещ: Дали ще доживеем обаче това да се види цялата магистрала, изобщо ние да я видим. Ето за тези участъци си говорихме, те бяха спрени, обществените поръчки за тях бяха спрени като съмнителни, независимо че бяха минали процедура и си говорехме, че има проблем с тях.

Лиляна Павлова: Да. И сега всъщност търгът за участъка е именно тук, до Боаза първите 10 километра. Тук ще започнем веднага строителството, много важно уточнение, което искам да кажа. За този участък ние имаме готовност да започнем веднага, тъй като тук нямаме проблем с отчуждаването на земите. Тук имаме запазен сервитут. От другата страна и въобще по цялото трасе вече стои въпросът с отчуждаването.

Водещ: Големият проблем обаче е с препроектирането и с това, че то най-вероятно може да забави изпълнението на тази част, която е към Плевен и към Ловеч и в близките две години да не започне дори строителство, така ли е?

Лиляна Павлова: Важно е обаче, това препроектиране ще ни даде възможност да намерим по-евтин вариант да не строим тези скъпи тунели, които неизбежно отнемат наистина много сериозен ресурс. Така че едно забавяне обаче, което ще ни даде възможност да построим повече за сметка на това, че ние ще намалим сериозно стойността, която е необходима.

Водещ: Като става дума за тунели, с изграждане на новото съоръжение, което пък ще бъде по магистрала „Струма”, вчера бяха отворени офертите.То е по-важно кой ще спечели, нали така?

Лиляна Павлова: Най-добрият, най-добрата оферта. Надявам се. Но това, което трябва да кажем, това ще е най-дългият тунел в България. Нямаме в момента, няма и да имаме, поне на този етап, както върви планирането и за преминаването и през дефилето, това ще е най-дългият тунел. Това са две тръби, всяка от които почти 2,5, 2,2 километра, значи почти 5 километра съответно тунелно съоръжение. Много скъпо. Там не трябва да изчисляваме тази цена на километър, при тунел говорим за линеен метър изкопаване на този тунел и отделно говорим за 2,5 километра магистрала с два големи виадукта по 700 метра. Има два големи виадукта в началото и в края на тунела. Така че това е едно наистина сложно съоръжение.

Водещ: В коментара обаче беше споменато, че в Норвегия далеч повече километри ще се построят на тази цена.

Лиляна Павлова: Вижте, много е трудно да сравняваме един тунел с друг тунел. Защото е много важно пътната част, която той включва, дали е една тръба или две тръби. Има много голяма разлика в спецификата на изграждането. Ние имахме запитване по време на тръжната процедура дали цената е достатъчна, защото според някои от компаниите, които участваха, пък тя е недостатъчна. Така че въпрос на специфика е. Но нека да кажем това, в момента магистралата, както я видяхме, тя е готова до Благоевград. Участъкът, в който в момента трябва да започва строителството, това е от Благоевград до Крупник. Тук имаме избран изпълнител и той трябва да започне своята работа следващия строителен сезон. Междувременно сега избираме изпълнител междинно на тунела на Железница, който тунел всъщност е много важна част от изпълнението. Тук е Благоевград-Крупник, за който имаме избран изпълнител, ето в тази част дефакто ние трябва да изградим това тунелно съоръжение плюс два големи виадукта, към които да го привържем към този участък. Следващият участък, за който имаме избран изпълнител и започва работата през септември, това е от Кресна до Сандански, започва реалното строителство, избраният изпълнител започва своята работа още през септември тази година. Това, което остава, е наистина 20 километра през дефилето. От Крупник до Кресна бих казала най-горещата, ябълката на раздора между това чисто технически, екологично как да бъде изградено. Имам тук добра новина, която мога да споделя. Имаме много сериозен напредък сега покрай проектирането и покрай провеждането на процедурите за оценка на въздействието на околната среда. Четири са възможните варианти. Първият вариант е преминаването с този дългия тунел, който отпадна от гледна точка на това, че имаме знаете много проблеми и с екология. Вторият вариант това е т.нар. етажерка. Използването на съществуващото трасе, което ние виждаме тук, и изграждането на две нива, едно до друго, и едно над друго. Там от екологична и от техническа гледна точка има също, но там еколозите имат своите притеснения, искат минимално строителство в дефилето. И нулевият вариант, който не го споменах. Най-новият вариант, за който виждам, че постигаме страхотен консенсус, това е участъкът от Крупник до влизането в дефилето, до Кресна, в тази посока, посока от Благоевград, съответно от София, към Гърция да се използва съществуващото трасе, само като едната посока на платното, а участъкът, който да е съответно идвайки от Гърция, обход на Кресна да направим, оттам се качваме нагоре към Скалата, правим Стара Кресна пътя и слизаме и се връзва тук с един голям пътен възел. И това преминаване тук ще включва пет тунела и доста съответно виадукти. Защото преминаването в Скалата, така че в посока Благоевград да бъде по съществуващото трасе, извинявайте, в посока от Благоевград към Кулата, в посока към Благоевград тези 20 километра да се преминават по коренно ново отдалечено едно от друго трасета.

Водещ: Което означава, че преминаващите коли в двете посоки няма да и да се виждат дори. Но това не е ли доста по-скъпо, доста по-сложно като…

Лиляна Павлова: Но това са само 20 километра.

Водещ: ... и не трябва ли тук да има друг обходен маршрут? Смисъл основният път, който е първокласен, не трябва ли да остане да съществува?

Лиляна Павлова: Не, няма да остане да съществува. Той ще бъде съответно направен... Той ще остане да съществува, но вече няма да е двупосочно движението, няма да е първокласен път, а ще е еднопосочно движение. По време на строителството как планираме това да се случи? Тук ще продължи да върви движението, докато ние изградим обхода на Кресна и направим преминаването през източния обход, което е в посока Банско, когато той бъде готов, движението временно ще бъде пуснато двупосочно по новото трасе, което ще минава, а съответно тук ще бъде направена рехабилитация и допълнителни екологични мерки – нещото, което много настояват еколозите, за да може именно в района на дефилето да се направят допълнителни мерки, защото там има много важни видове и на гущери, и на пеперуди.

Водещ: Добре, но това няма ли да оскъпи наистина процедурата?

Лиляна Павлова: Не, това няма да оскъпи процедурата, защото така или иначе дали второто платно, втората посока ще бъде на второ ниво, тип етажерка, над съществуващия път, или съответно ще го направим по ново трасе, това е достатъчно сложно. Да, тук изисква тунели. Надяваме се, понеже тук има някаква много специална също защитена зона и територия, надявам се да намерим добър вариант...

Водещ: Дано обаче няма недоразумение, защото пътно недоразумение пък рискува живота пък на хората, които слизат към Благоевград. Става въпрос за Кочериново и пътният възел там.

Лиляна Павлова: Само да кажем, че влизането и излизането към Благоевград от магистрала "Струма" има не само този пътен възел, това е малкото влизане и включването. То не случайно е направено с ляв завой, защото ние имаме основен пътен възел при самия Благоевград, в края на участъка, който и преди малко вие показахте от магистралата, и това е основният пътен възел, по който в момента е вливането и отливането, както се казва, в Благоевград.

Водещ: Само че хората виждат недоразумение в това нещо. Появиха се, между другото, информации, че ето това, на по-малката снимка тук при мен, е проектът как трябва да бъде изпълнен, може би да бъде по-безопасно. Имало ли е такъв проект?

Лиляна Павлова: Само нека да уточним нещо много важно. Когато направим анализ на инцидентите, които са ставали, пътнотранспортните произшествия, те са поради несъобразена скорост и поради неспазване на дистанция или съответно неизчакване на идващите автомобили. Съгласна съм, че левият завой е най-рисков, както виждаме и от това на водачите, това, което в момента правим, е анализ на проектите, тъй като това е било едно проектно предложение много старо в идеен проект, и то се е доказало като технически неизпълнимо, тъй като там има много сериозно качване и слизане и това е било неизпълнимо да бъде направено. Разгледахме в пътната агенция миналата седмица какви са били другите възможни алтернативи, неслучайно е избран в момента само левият завой. Обмисляше се трета лента, но това, на което се спряха инженерите, това е да се направи ново кръгово движение, което да облекчи влизането и излизането на „Кучериново”, така че това е, което съм възложила и на пътната агенция, максимално бързо да направят проекта за кръгово движение и по този начин да облекчим движението. Това е ляв завой. Вижте, при един ляв завой все пак трябва с повишено внимание, спазване на дистанция и спазване на съобразена скорост. Не казвам, че е най-доброто решение левият завой, но това е било възможното към момента и така, както е утвърдено по проекта. Но въпреки всичко, предвид че виждаме, че има инциденти, все пак човешкият живот е по-важен, разбира се, работи се по проекта да се направи и кръгово движение и кръгово включване съответно към магистралата.

Водещ: Успявате ли да съберете достатъчно пари от винетки, за да продължи строителството или поне поддръжката на пътищата?

Лиляна Павлова: Да. Тук искам много да благодаря на всички български – и тук уточнявам, затова наблягам на български водачи, които изключително съвестно пътуват по българските пътища. Защото вие знаете, че МВР съвместно с наши екипи направихме извънредна специална проверка, да проверим какво се случва, поради сигнали, които имахме и от вас, и от зрители, затова, че турските т.нар. гастарбайтери пътуват без винетки. Проверката е много интересна, данните показват, че българските водачи са съвестни, пътуват със закупени винетки – годишни, месечни, различно – за което изключително благодаря, защото благодарение на това са приходите. 4,5 млн. винетни стикера са продадени към днешна дата, благодарение на които ние вече имаме вече събрани почти 380 млн. лева приходи, които реално инвестираме обратно в строителството на пътища. Ако направим сравнение с миналата година, когато включително цената беше по-ниска, това са 150 хиляди броя винетки в повече, като брой винетки, продадени тази година.

Водещ: А гастарбайтерите, тъй като правите проверка...

Лиляна Павлова: Проверката показа – това, което исках да кажа – гастарбайтерите наистина шмекеруват. Какво правят? Те имат закупени стикери, но те не са залепени, те са много леко залепени, частично залепени на стъклото или им стоят в жабката, което означава, че те си ги препредават от кола на кола и съответно си ги сменят. Най-много нарушения има в леките коли на пътуващите, на транзитно преминаващите, има нарушение и в тежкотоварните превозни средства. Това, което се прави – налагат се глоби, залепят се тези стикери, но се опитват много сериозно да заобикалят това. Преместваме мобилните екипи, продължаваме много сериозни проверки, сега ги преместваме на границата, на „Капитан Андреево” другата седмица и ще бъдем безкомпромисни.

Водещ: Винетките бяха обявени за незаконни.

Лиляна Павлова: Не са обявени за незаконни...

Водещ: Петчленният състав обаче какво ще реши, кога ще го реши?

Лиляна Павлова: Аз не мога да кажа какво ще реши. Това, което мога да потвърдя, че ние пуснахме своята жалба, своите аргументи. Вие видяхте, че и тричленният състав не беше единомислен – двама от трима гласуваха в тази посока, председателят на колегията, който беше съответно и председател на този тричленен състав, каза, че аргументите, които ние сме подали, са резонни, така че аз се надявам, че петчленният състав също ще разгледа нашите аргументи. Нека да кажем още веднъж, каквото и да е решението, то няма ретроактивно действие назад, то би действало напред.

Водещ: Който си купил – купил, излъгал се е...

Лиляна Павлова: Не, не се е излъгал, напротив. Ако искаме тази инфраструктура, за която говорим, която показваме, да се случи, ако искаме хубавите пътища, за които всички желаем да пътуваме по магистрали, виадукти и всичко останало, трябват приходи от винетки, за да можем да ги построим.

Водещ: И хората от Северозапада искат, г-жо Павлова. Какво е състоянието на един от основните пътища в страната, за които шофьорите плащат винетки – историята на Рени Христова за входа към Лом.

Лиляна Павлова: Да, за съжаление има много пътища в страната, които са в лошо състояние. Неслучайно, вие знаете, че всъщност всички приходи, за които говорим, от винетки, събрани над очакваното, а именно досега събирахме 200 млн., вече сме на почти 280 млн. лева, ние всъщност ги инвестирахме именно в пътища в Северозападна, в Северна България. И това са 150 млн., с които ремонтираме 250 км. от пътищата. Просто не можем веднага, всичко за една нощ, едновременно всичко. Да, този път също е много важен, и както започнахме сега пътят през Димово и още над 150 км. в Северозападна България, продължаваме и този път е предвиден от следващата година да бъде ремонтиран, както направихме обхода на Димово, пътя през Монтана...

Водещ: Тоест ще бъде ремонтиран, защото се споменава в репортажа на Рени Христова, че има нов проект...

Лиляна Павлова: Просто няма да е веднага. Това са две различни неща, тук е много важно уточнението. Това, което ние предвиждаме, това е съществуващият републикански път, който видяхме на екраните, през който минава трафикът за „Дунав мост”. Това, за което има предложение общината и ни го е предложила в дългосрочната инвестиционна програма, е в бъдеще да направим и обход на Лом. Така че първият приоритет за нас е да оправим този път, който е в много лошо състояние, а вече нататък да мислим и за обход.

Водещ: Споменахме за гастарбайтерите, които шмекеруват, обаче и камионите са част от това неравенство между плащането на винетки за преминаването през България. Тол системата кога ще заработи? Виждаме в синьо са показани пътищата, които ще бъдат таксувани.

Лиляна Павлова: Да, това е нашата карта за тол системата, която се надяваме да изградим. Вие знаете, че интересът е огромен, както стана ясно, два пъти се опитаха и спряха тръжната процедура за избор на изпълнител, който да внедри тази система. Много е важно отново да направим уточнението – тол системата ще налага тол такса за изминато разстояние само на тежкотоварните превозни средства, леките коли няма да плащат тол такси за изминато разстояние – те ще продължат на винетна система за време, и то за по-малко пътища, за колкото плащат сега, именно за да въведем по-справедливия модел. Малко над 3000 пътища ще бъдат безплатни за леките коли – това е много важно уточнение, а всичко това, което виждаме в синьо, са пътищата, на които ще е валидна тол системата за заплащане на километър от тежкотоварните превозни средства и всички превозни средства над 3,5 тона.

Водещ: За да може от село до село, ако пътуваш, в крайна сметка да не плащаш.

Лиляна Павлова: Да, когато си с лека кола, разбира се. А тировете няма да бъдат допускани на този тип пътища.

Водещ: Последно – по същия начин ли ще бъде финансирана тази система, да се самоиздържа и от таксите да се заплати цялото...

Лиляна Павлова: Не само това. самото изграждане на системата, идеята е да бъде направено за сметка на избрания от нас изпълнител. Индикативната стойност е 200 млн., но ние искаме изпълнителят сам да я плати, да я авансира, тя да заработи. И чак след като заработи, започнем да събираме пари от тол такси, съответно ние да започнем да му изплащаме на изпълнителя внедрената система, а в бъдеще тя сама да се издържа и съответно да можем да реинвестираме в именно тези пътища, които искаме да изградим.

Водещ: И да носи приходи, разбира се.

Лиляна Павлова: Да, надяваме се на сериозно увеличение на приходите.