Министър Лиляна Павлова в сутрешния блок на Нова телевизия "Здравей, България"

 Водещ: Добро утро, госпожо Павлова, искаме да сме полезни на зрителите преди големите пътувания, те всъщност вече започнаха. Добре дошли.

Лиляна Павлова: Добро утро.

Водещ: Намираме се тук, за да покажем една голяма карта, за която ще обясним в началото на нашия разговор, накратко – къде ще има основно задръствания, къде ще има тапи, къде няма да зима тази година. Колегите ще сменят сега кадъра от Цариградско с други кади, които ще коментираме, ето тези. Откъде да започнем, от „Хемус” ли, където разбрах, че ще има най-много ремонти.

Лиляна Павлова: Нека да започнем там, където няма да има проблем – по „Тракия”, както виждаме – цялата „Тракия” едно-единствено е мястото, на която ще има ремонт, не знам дали се ви вижда. Това е мостът над река Стряма при Пловдив, но този ремонт няма да затруднява движението, нямам да образува препятствия.

Водещ: Там еднопосочно ли ще се прави движението?

Лиляна Павлова: Да, но то ще е много къс участък, така че няма да има, по цялото протежение на „Тракия” това лято няма да има проблеми от тази гледна точка. Не е така обаче ситуацията по „Хемус”, тъй като тук имаме аварийни вече включително ремонтни дейности. Това е на 1-ви км. това е ремонтът на едната тръба на Витиня, едната тръба на Тунел „Ечемишка“ и ремонтът на другото платно на „Елешница“.

Водещ: Ама три тунела има и на трите ще има ремонти?

Лиляна Павлова: Два тунела – на „Витиня“ и на “Ечемишка“ по една тръба, 41-ви км платното на магистралата, плюс на „Елешница“- големия виадукт, който си спомняте миналата година онази дупка, която зееше. Тази година съответно правим отсрещното платно. Така че ще имаме 4 места, на които ще има двупосочно движение в едната тръба на тунела или съответно в едното платно.

Водещ: Колко време и кога?

Лиляна Павлова: Те вече започнаха по-голямата част. Другите започват тези дни и ще бъдат до края на годината, до края на строителния сезон.

Водещ: Въобще цяло лято който пътува за Бургас - няма проблем, който пътува за Варна обаче, ще има задръствания?

Лиляна Павлова: Да, трябва да знае, че трябва да има повече време. ще има забавено движение, с по-ниска скорост, двупосочно.

Водещ: А има ли как да се иде до Варна, без да се минава оттук или става много сложно?

Лиляна Павлова: Има – по „Тракия”, при Карнобат отбивате Ришки проход, който също е ремонтиран изцяло от нас. От там по магистралата и се стига отново до Варна.

Водещ: Вие бихте ли минали от тук за Варна, или ще предпочетете...

Лиляна Павлова: Да, да – и така се минава доста лесно и е много комфортно, защото е изцяло по магистрала до Карнобат и оттам нататък Ришки проход е изцяло реновиран и отново до Варна е изцяло почти по магистрала.

Водещ: А това тук пак ли са ремонти?

Лиляна Павлова: Нека да почнем от Северозападна към Североизточна България. Най-големите ремонти са именно тук. С увеличението на приходите от винетки, тези 68 млн., допълнени с още 60 млн. допълнителна субсидия от правителството, ние всъщност правим ремонти на цяла Северна България. Какво правим? Правим обхода, там където беше обходът на Димово, ремонтираме, защото той вече е третокласният път пропадна. Пътят през града на Димово и целият път до Видин ще бъде изцяло ремонтиран, защото тук положението е много лошо. Това е пътят до Белоградчишките скали. Пътят, който е тук, Враца - Леденика, входа на Враца, както и Враца – Криводолско, също едни много тежки участъци. Плевен – Ловеч, също тук имаме участъци от пътя Плевен – Ловеч, които ще се ремонтират. В зелено, което виждате, е европейското финансиране. Много тежко е състоянието на пътищата в тази част на България, особено Разград – Исперих.

Водещ: Имахме сигнал онзи ден, 3авет.

Лиляна Павлова: 3авет, да вие го видяхте. Той е един от пътищата. Това е една част наистина от третокласните пътища, които са в лошо състояние. Така че пътят 3авет – (...) , Исперих – Разград, както и още пътища не само в Разградско, но и в област Силистра. И тук – обходът на Бургас. Това е един допълнителен пътен възел, който изгражда общината в допълнение на този, който направихме на „Меден рудник”.

Водещ: В Бургас на север стават задръствания към пренаселените ни големи курорти, защото за разлика от Бургас, Созопол например, където са две платна в една посока, две в другата – тук е много тясно.

Лиляна Павлова: Вие знаете, направихме до Поморие. Сега в момента върви процедурата Поморие – Ахелой участъкът, който имаме, плюс обхода на Ахелой, трябва да пуснем до края на месец юни търга за избор на изпълнител на обхода на Ахелой, също много важен. Това всъщност е най-тежкият участък – обходът на Ахелой. В зелено, което виждате, това всъщност е финансирано с европейските фондове. Виждате, то е приоритетно в Северна България. Досега инвестициите бяха в Южна. Това е довършването на Петрохан, важен участък, пътят за Леденика, Севлиево – Габрово пътят, Плевен – Ловеч пътят. Разбира се, пътят, който също е в изключително лошо състояние, показвали сте репортажи – Стара 3агхора – Раднево, много лош участък. Търговище – Разград, пътят Добрич – Варна – пътни участъци с европейско финансиране.

Водещ: Ще ги оправите, кога?

Лиляна Павлова: Вече са одобрени проектите. Стойността им е 200 млн.лв. в момента върви тръжната процедура. Другата седмица изтича срокът за подаване на оферти, ако няма обжалвания, още тази година.

Водещ: И Борисов питахме, ама и вас ще питаме. Магистрала „Марица“, миналата година откриха тържествено за втори път ремонтират някакви фуги, които с направени набързо и некачествено.

Лиляна Павлова: Самите фуги са здрави и качествени сами по себе си, но когато са слагани, наистина бързахме накрая, в последните студени дни, когато са слагани фугите, всъщност проблемът е на излетия бетон, който когато има недобро... здравината на този бетон, той компрометира самата фуга, тя дефектира. Така че нямаме проблем с асфалта. Нямаме проблем с асфалта, нямаме пропадане на магистралата, нямаме проблем със самата магистрала. За сметка на изпълнителя се сменя с нова фугата. Тя е гаранционна. И се излиза наново. Затова трябваше няколко дни време.

Водещ: Вярно ли е, че европейските пари, благодарение на които си оправихме част от по-основните пътища, приключват вече и че единствено са ни дадени европейски пари да си довършим „Струма”, та даже и с условие, че за „Хемус”, ако някой някога е очаквал пари, ще получим само ако довършим изцяло „Струма” до Кулата, така ли е?

Лиляна Павлова: Веднага давам сравнение, 2.5 млрд. имахме в предишния период за пътища. 2 млн. по ОП „Транспорт“, 0.5 млн. по Регионална. Сега имаме само 1.2 млрд. общо, които са ни дадени. Наистина с условие само да довършим „Струма” и ако остане нещо, само при довършена „Струма” можем да ползваме остатъка от тези пари за нещо. Така че затова полагаме толкова много усилия тук. Избраният изпълнител, който е на участъка Благоевград – Крупник, избран е, работи. В момента работим само по отчуждаването. По строителството на останалия участък също имаме избран изпълнител, който е от Кресна до Сандански. Отчужденията минаха на МС, така че живот и здраве до месец можем да почнем строителството. Остава дефилето, за което до края на годината се надявам да намерим най-доброто проектно решение в рамките на парите и в рамките на срока.

Водеща: Всъщност, като стана дума за пътища, аз имам въпроси, много, свързани със сигналите, които получаваме в рубриката Моята новина, свързани с винетките и дупките, гарнирани с винетки. Знаете, това е сериозен дразнител на всички, които пътуват по пътищата на България. Може ли да уточните – за кои пътища се изискват винетки?

Лиляна Павлова: За всички републикански пътища, 20 хил. км републикански пътища, които включват 800 км магистрали и съответно първи, втори и трети клас пътища. Четвъртокласните пътища са без винетки. Това са общинските пътища.

Водеща: Общинските.

Лиляна Павлова: Те са без винетки.

Водеща: Защото много хора се обръщат към вашата институция, когато трябва да насочат към общината проблема си.

Лиляна Павлова: Много често се случва, да, за пътища...Затова в това безплатно приложение, което ние сме пуснали – LIMA, което може от всеки компютър, от всеки телефон безплатно, там е цялата пътна мрежа. На всеки един път, когато някой може да кликне на момента и да каже – има дупка, няма знак и може да подаде сигнал към нас онлайн. Там веднага имат обратна връзка от нас дали този път е общински или съответно е нас, за да можем да покажем и съответно да се знае кой носи отговорност за съответния път. И аз се надявам, вие видяхте от картата, която показахме, че малко по малко, сега с повечето приходи, които имаме от продажбата на винетки, от увеличената цена, всъщност малко по малко да оправим...

Водеща: Колко повече са приходите от продажбата на винетки с новата цена? Може ли да кажете към този час?

Лиляна Павлова: Знаете ли, тя е много интересна тенденцията – ще ви я кажа и като брой, и като пари. Значи, в началото на годината имаше някакъв спад, много сериозно дори бих казала спад в закупения брой винетки. Може би това се дължеше, защото очакваха, че ще има, ще се вземе решението наобратно в първите месеци. Март месец, когато започнаха първите почивни дни, всъщност видяхме първия пик. И интересното към днес, понеже правихме равносметка вчера, на 1 юни, всъщност ние като брой средногодишно, ако сравним с предишни години, имаме увеличение на броя закупени винетки, и то със 100 хил. 100 хил. броя винетки са продадени в повече, отколкото, ние имаме обикновено продадени към 1 юни. Това води до увеличение на приходите не само от цената, но и увеличение на приходите. И благодарение на това още сега към юни месец ние реализираме над 60 млн. допълнителни средства, които ги видяхте. И ние, за да сме коректни, обещахме първо да са за Северна България, приоритетно за Северозападна. И да кажем за кои пътища. И това са пътищата, които показахме днес на екрана.

Водещ: Краде ли се от пътища? Масово схващане, че е много лесно, няма как да се засече – колко сантиметра са положили, коя фирма е спечелила.

Лиляна Павлова: Има как да се засече и го контролираме. Сигурно, нали знаете, то няма как всичко да е идеално. Но не мога да кажа, че имаме някакви данни за глобални кражби. Защото все пак, когато говорим за ремонти, ние много прецизно трябва да следим положителните пътища.

Водеща: Аз искам да се върна към винетките. Казвате – продадени са със 100 хил. повече в годината на недоволството срещу винетките. А колко винетки всъщност се продават годишно в България, за да преценим горе-долу колко собственици на автомобили и автомобили си плащат данъка?

Лиляна Павлова: Това малко ще е различно. Ще ви кажа защо. Първо, продадените средногодишно винетки са над 6 млн. броя.  Вече ние имаме статистика в тези 6 млн. броя колко са съответно годишни, месечни, седмични. Нека не забравяме обаче, ние имаме 3 хил. автомобила, които са регистрирани, които се движат по пътищата в България, може би не всички се движат по републиканските пътища  3 млн. автомобила. Отделно от това, имаме около 2 млн. автомобила транзитно преминаващи, т.нар. гастарбайтери и други транзитно преминаващи. И по този начин вие виждате горе-долу като статистика...

Водеща: 8 млн. автомобила са по пътищата на страната през годината.

Лиляна Павлова: Да, горе-долу толкова.

Водеща: Нататък, към останалите теми. И тук като ми даваше интервю миналата или по-миналата седмица премиерът Борисов спомена – някаква гордост му е проектът за саниране на жилищни сгради.

Лиляна Павлова: Някаква гордост звучи много пренебрежително. Това е една много сериозна инвестиция, милиардна програма.

Водеща: Не, не исках да звуча пренебрежително. Въпросът е, че се гордеете с този проект.

Лиляна Павлова: Разбира се. Мисля, че е редно да се гордеем...

Водеща: Показвате го и т.н. Обаче разказа една история за внушенията, които са вървели по отношение на проекта – как като санира държавата жилищата и им смени дограмите, им направи коридорите, след това апартаментът ще бъде национализиран.

Лиляна Павлова: Вие сами разбирате, че това само по себе си звучи нелепо, че на някой ще му вземат жилището, ако е санирано по програма, субсидирана от държавата. Хубавото е, че една година по-късно ние виждаме програмата наистина се задвижи и наистина вече в своя пик 750 сгради в момента са в процедура. На едни се правят обследвания, на други вече тече избор на изпълнител, трети вече се санират и ремонтни дейности вървят по тях. Но тези, които са готови – над 60 по националната програма и 156 сгради завършихме миналата година с европейски пари. Така че над 200 сгради имаме в момента готови. Тези хора, които живеят в тези сгради, първо мина отоплителният сезон и видяха – средно по 50% по-ниски сметки за отопление. Виждате каква е огромна разликата – блокът изглежда почти като нов. Това е и работа, и заетост за малки и средни фирми. Така че има своите наистина букет от възможности и ползи, които предоставя... И на никой не му взеха жилището и не му го национализираха.  И не трябваше да плати нищо, това е много важно.

Водещ: Няма ли да увехне този букет, свързан със саниране и с пътища? Сама казахте, Европа вече не иска да дава тези пари за пътища, които даваше.

Лиляна Павлова: Но Европа ни дава пари за енергийна ефективност. Така че ние допълваме.

Водещ: Тази програма също ще е донякъде. Започвам да си задавам въпроса, в мига, постоянно се коментира колко е зависима въобще нашата икономика от европейските пари и че без тях сме жив зян, казано на разговорно и жаргонно. Какво става в ситуация, няма ли да се занемари и всичко, което и като пътища е направено, и всичко, за което сега се гордеете с пътища, в мига, в който виждаме, че е в криза Европа, пари трябват за други неща, нямаме тези пари. Не разчитаме ли и тази гордост не е ли такава временна само и привнесена с чужда пита?

Лиляна Павлова: Нека да кажем първо за енергийната ефективност. Първо, енергийната ефективност е приоритет на европейските фондове за разлика от базисната инфраструктура, в случая пътна или друга, енергийната ефективност е приоритет и Европа продължава да ни дава пари. Но както виждате, ние не разчитаме на европейските, а даваме милиард от бюджета държавна гаранция, за да всъщност да инвестираме в тази национална програма за енергийна ефективност. А иначе в рамките и на европейското финансиране ние имаме допълнителни 300 млн. към този 1 млрд., който дадохме. С тях правим и публични сгради – детски градини, училища, социални, здравни институции и друг вид публични сгради, както и по-малките жилищни сгради.

Водещ: Ако ги няма европейските пари, какво правим с всичко това?

Лиляна Павлова: Както виждате, ние не разчитаме тук толкова на европейски. Защото делът на националното ни финансиране е в пъти над европейското – 1 млрд. от бюджета, 300 млн. от Европа.

Водещ: За пътищата?

Лиляна Павлова: По отношение на пътищата, именно, тъй като Европа наистина вече излиза от финансирането на такъв тип инфраструктура, затова, а искаме да въведем и доста по-справедлив модел, това е моделът на тол системата – за изминато разстояние с превес на тези, които най-много пътуват и най-много рушат, а именно тежкотоварния трафик, той да плаща много повече, по-справедлив модел, и който руши съответно, кара повече, да плаща.

Водещ: Защото човекът, който ни изпрати пътя Завет – Разград, изключително ужасен, за който трябва да си плати винетка, докато пътува дори веднъж седмично, аз ще платя, ако пътувам много повече до Бургас или до Кулата, или до Русе, и това въобще не е справедливо – ако ползваш едни 30 км разбити и ако ползваш 300 км асфалтирани.

Водеща: Много по-малко ще платиш ти.

Лиляна Павлова: Именно затова, освен че въвеждайки тол системата, това е един много по-справедлив модел, защото ще плащат първо тежкотоварните превозни средства за изминато разстояние, а леките коли няма да плащат за изминато разстояние, ние ще дадем и сме направили, и сме го качили и на нашия сайт, ние ще дадем повече безплатни пътища. Пътят, като този в Завет и други такива, малки, третокласни пътища, които са междуселски, по които няма транзитен трафик, ние ще ги оставим безплатни.

Водещ: То там трябва да си платят, за да минеш.

Лиляна Павлова: Това беше и както посочих, започнахме с вашия въпрос – кои пътища. Вече няма да са всичките 20 хил. км, а само за 16 хил. км ще събираме съответно електронна винетка за коли и за изминато разстояние на километър.

Водеща: От кога влиза в сила тази нова система? Кога?

Лиляна Павлова: Новата система я обявихме тръжната процедура за изпълнител, който да я внедри и тя да заработи. Тя, внедряването е едновременно – джипиес базирана тол система с камери и рамки, които да следят тежкотоварния трафик или съответно по номера на колата дали сме си платили електронна винетка – с есемес, онлайн или както искаме. Проблемът в момента е, че тръжната процедура е временно спряна. Спряна е заради обжалване от една фирма, заради което трябва да изчакаме това обжалване да мине КЗК или евентуално Върховния съд и тогава ще можем да я възобновим. Но да приемем, че те бъде възобновена...

Водеща: Горе-долу кога?

Лиляна Павлова: ... след месец или два, тръжната процедура ще ни отнеме около три месеца, ние до края на годината можем да започнем внедряването на системата. Като самата система по процедура трябва да се внедри за една година и после шест месеца вече да се синхронизира с другите.

Водещ: Колко ще платя до Бургас, пак да питам, ако се внедри?

Лиляна Павлова: Не. Колите няма да плащат за изминато разстояние на километър. За колите остават винетките, електронна винетка.

Водещ: Тировете?

Лиляна Павлова: ... ще плащат повече.

Водещ: Колко ще плати?

Лиляна Павлова: Не сме ценообразували още. Все пак нека да изчакаме малко.

Водещ: Горе-долу?

Лиляна Павлова: Не мога да кажа.

Водеща: Лиляна Павлова – кандидат-президент на ГЕРБ – да или не?

Лиляна Павлова: Не. Защото съм на 38 г.  Не отговарям на конституционното изискване за 40 г.

Водещ: Само това ли е единствената причина, поради която няма да ви видим?

Лиляна Павлова: Това е, както се казва, задължително условие.

Водеща: Извън списъка заради тази причина, очевидно. Добре, благодаря ви много за това гостуване. Министърът на регионалното развитие беше наш гост.