Министър Лиляна Павлова за новите дупки по пътищата след снега в предаването на ТВ 7 „Факторът Кошлуков”

Водещ: Тук вече е министър Лиляна Павлова. Вие сте добре известна на публиката, но сме подготвили една ваша визитка, за да си припомним вашата кариера и как поехте поста в министерството.

Репортер: Първата жена министър в сферата на строителството у нас - Лиляна Павлова - е родена в София. Завършила е международни икономически отношения в УНСС, а след това и магистратура по публична администрация и европейска интеграция във Варненския свободен университет. Има докторска степен по икономика. Специализирала е право в Института за следдипломна квалификация към УНСС. Професионалната й кариера започва през 1997 г. като финансов мениджър към Програма ФАР. През 1999 г. работи като експерт по международни проекти към Института за следдипломна квалификация към УНСС. През следващите три години е експерт в координационното звено по Програма ИСПА към регионалното министерство. През 2002 г. започва работа като експерт в Министерство на финансите. В продължение на седем години е началник на отдел „Финансово управление, контрол и сертификация на средствата от ЕС”. През 2009 г. Лиляна Павлова става зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството в екипа на Росен Плевнелиев. След като той се кандидатира за президент и подава оставка, премиерът Бойко Борисов я предлага за негов наследник като министър на регионалното развитие и благоустройството. Народното събрание одобри кандидатурата й на 9 септември миналата година.

Водещ: Впечатляваща професионална биография. Отдавна сте в държавната администрация, отдавна работите по тези проекти и програми. Това дава ли ви самочувствието на добър министър?

Лиляна Павлова: Определено мисля, че да. Мога да кажа, че имам самочувствието на човек, който има административния опит от една страна и професионалния опит за темите, с които се занимавам, а именно управление на големи инфраструктурни проекти.

Водещ: И понеже са големи тези проекти, занимавате се наистина с мъжки дейности, първата жена министър сте – не е ли малко трудно да се разправяте с всички тези неща? Как се справяте, имате ли подкрепата на екипа, не гледат ли към вас с недоверие?

Лиляна Павлова: Аз смятам, че много отдавна темата жена-мъж в тази сфера не е толкова валидна. По-скоро звучи сексистки, отколкото по всякакъв друг начин. Според мен са важни качествата на човека, неговата воля, желание и да знае какво прави.

Водещ: Щом казвате воля – добре. Да започнем с волята. Имате ли волята да оправите пътищата, защото след този сняг се отвориха отвратителни дупки? Едно от нещата, за които хората ще ви критикуват вас лично и кабинета, понеже се хвалите с пътищата и магистралите, ще бъдат тези дупки. „Ето ги какво направиха, ето ги ремонтите, след всяка зима пак зейват” – знаете го този коментар.

Лиляна Павлова: Разбира се, този коментар го знаем. Всички ние се движим по тези пътища и е нормално да недоволстваме от дупките. Недоволствам и аз не само като гражданин, който се движи по пътищата, но и като човек, който трябва да прави всичко необходимо това да не е така. Но тук е много важно да разграничим нещата. От една страна правителството има ясна воля и мисля, че тя е и много видима, за това, да изграждаме новата инфраструктура, да реконструираме, рехабилитираме съществуващите пътища и да градим нови.

Водещ: Къде се отварят дупките? По новите пътища отвориха ли се?

Лиляна Павлова: Точно това беше моето – но. Точно това е – там, където имаме нови пътища, добре реконструирана пътна мрежа, независимо от силните химикали, които използваме, тъй като знаете, че до -7 използваме сол, след това тя не може да разтопи при много минусовите температури, тогава се използват силни химикали, но по новите участъци нямаме проблеми. Имаме проблеми на старите участъци, които са дълги години кърпени и не добре поддържани. Там много бързо, много лесно тези химикали разяждат асфалта и се образуват огромни дупки.

Водещ: Не разбирам, защо разяждат асфалта там, а на новия не – по-дебел е или по-добра основа има?

Лиляна Павлова: По-добра основа, по-дебел, по-качествен, отговарящ на всички стандартни изисквания. В някои участъци, знаете, асфалтът не е подменян и въобще пътят не е реконструиран от 15-20 години. Там вече неговото състояние категорично не можем да кажем, че е добро. По това, което виждаме всички ние – отвориха се големите дупки - ние започнахме, имаме план за аварийно поетапно изкърпване на всички големи дупки. И независимо, че в момента е студено и ние не можем да правим качествено асфалтиране, в смисъл да направим нещо качествено и устойчиво, но въпреки всичко ...

Водещ: Не можете да правите топлото асфалтиране, няма как с горещ асфалт?

Лиляна Павлова: Да. Със студената смес в момента ще изкърпим аварийно всички най-критични участъци. Нейната трайност е 2 месеца, но това ще реши въпроса в момента да обезопасим движението, за да предотвратим евентуални катастрофи по пътищата, спукани гуми и т.н. в тези два месеца. Когато вече се стопли, ще можем именно с топлия асфалт да асфалтираме качествено и да изкърпим навсякъде, където това е необходимо.

Водещ: Веднага да ви попитам, винаги пускаме зрители от „Фейсбук”, г-н Григоров в страницата ни във „Фейсбук” пита – има ли фирми, които правиха тези ремонтни кърпежи, но не си свършиха качествено работата? Ще потърсите ли и такава сметка?

Лиляна Павлова: Със сигурност там, където пътищата са в гаранционен срок, тук веднага мога да кажа, че това е например магистрала „Люлин”. Там всички видяхме, че имахме проблеми и с маркировката, и със знаците, които се завъртат като мине ТИР, включително имаше проблем, който вече го отстранихме, с облицовката на тунела.

Водещ: И фирмата, която поддържа.

Лиляна Павлова: Там „Мапа Дженгиз”, имаме гаранционен срок, имаме задържани, слава Богу, имаме и гарантирани 740 хил. евро, с които ще си гарантираме не само, че ще ги ремонтират, но ще бъдат платени за тяхна сметка категорично.

Водещ: Чудесно. Това е добра новина, защото все някой трябва да отговаря за тези ремонти.

Лиляна Павлова: Категорично.

Водещ: Знаете ли, аз самият съм се чудил, а и слушам разговори между хората – добре де, кърпят ги всяка година и всяка година стават дупки. Как ги кърпят тези пътища?

Лиляна Павлова: Отговорът идва на въпроса – кърпене. Ако продължим да кърпим, всяка година ще трябва и да кърпим. Кърпенето в повечето случаи, особено когато говорим аварийно, това са пари на вятъра от една страна. От друга страна, за да се направи качествено ...

Водещ: Като казвате качествено, Пламен Колев от „Фейсбук” ви пита, явно има интерес към вашето гостуване – кога ще има контрол върху изпълнението. Как правите контрола, когато кърпят тези фирми, да видите дали добре го правят, контролирате ли ги?

Лиляна Павлова: Определено ги контролираме. Много често хората се оплакват от това, което е в градовете, но все пак ние контролираме и правим това само на републиканските пътища, извън урбанизираните територии. Контролираме ги. Имаме лаборатория, правим изпитвания, пътните управления са на място, за да проверяват.

Водещ: Аз пътувам много често по пътя София – Пазарджик. Там живее майка ми и ходя да я виждам обикновено, когато мога. Частта на магистрала „Тракия”, която е чудесна магистрала, много ми харесва, до Пазарджик, до Пловдив почти е ужасна. Много година са, сигурно се е разбила. Предвиждате ли да ремонтирате и тази магистрала, защото новият участък към Стара Загора е брилянтен, няма никакви оплаквания, но вече се появиха много дупки и по този път, а карам по него и ми е важно?

Лиляна Павлова: Много хора карат по него, той е изключително важен участък и е в ужасно състояние. Аз няма как да го крия, нямам и причина да го крия. Това, което сме предвидили тази година е да направим изкърпване на критичните участъци, но за следващата година, това е в момента, което проектираме, ще направим пълна рехабилитация на този участък, защото той е в изключително лошо състояние.

Водещ: 2013 година?

Лиляна Павлова: Да, 2012 г. изкърпваме, за да няма дупки, за да няма сериозни проблемни участъци, а пък следващата година ще започнем вече истинското, качествено, пълно рехабилитиране на този участък, поетапно, разбира се.

Водещ: И за да приключим с магистралите, кажете ми, какво стана с този спор с археолозите? Разбрахте ли се, ще правите ли магистралата или спирате, заради разкопките, какво е финалното решение?

Лиляна Павлова: Първо трябва да кажем, че спор с археолозите нямаме. Имаме ситуация, в която изясняваме финансирането, защото ние вече се разбрахме за участъците и с Музея в Кюстендил, и с Музея в Перник. 600 хил. лв. е сумата, за която се договорихме. Имат я и те започват да работят, за да могат поетапно в следващите три месеца да освободят терена. Същото ще направим и на участъка Шумен – Белокопитово на магистрала „Хемус”. Това, обаче което все още там не сме изяснили, е финансирането, тъй като сумата нарасна от 340 хил. лв. на 420 хил. лв. за предварителни проучвания. Това е една много сериозна сума, защото ако сметнем за три месеца 420 хил. лв., всички разбираме колко много работа е това. Очевидно има много работа да бъде свършена и ние сме готови да предоставим този терен, за да могат археолозите да си свършат работа. Ако, разбира се, се открие нещо много важно, ние ще оставим този участък да бъде ...

Водещ: Последен въпрос на наш зрител. Той пита – какво стана с „детелината” на село Драгичево, който вашият предшественик, сега президент Плевнелиев, е обещал?

Лиляна Павлова: ”Детелина” на село Драгичево, в момента не мога да кажа, какво има да се направи. Но това, което имаме да направим, е по-скоро магистралата да бъде възстановена във вида, в който трябва да бъде.

Водещ: Другата популярна дейност, която започнахте, мисля че имаме и нагледни материали за това, е т.нар. саниране. Понеже много хора се интересуват, кажете ми – какви пари дава министерството, за какъв тип саниране става дума, кой може да кандидатства, защото проблемът стои пред много, много панелни блокове, хиляди, стотици хиляди български граждани сигурно имат нужда от тези средства? Ако могат да станат енергоспестяващи тези жилища, енергийно ефективни, ще бъде чудесно. Кажете за тази програма.

Лиляна Павлова: Първо да кажем, че програмата не е само за саниране, за това ние я наричаме обновяване, защото извън стандартното саниране, ние правим много допълнителни дейности, които са възможни за финансиране и ние ще ги финансираме.

Водещ: Какви например?

Лиляна Павлова: Включително говорим освен санирането и подмяната на дограма, която е една естествена част на енергийната ефективност, говорим за ремонт на покрива, за подмяна на хоризонтални щрангове, за подмяна на системата не само за електричество, за да минем към енергоспестяващо осветление, но и говорим за котелни инсталации, на абонатни станции.

Водещ: Всичко това финансирате?

Лиляна Павлова: Включително към промяната за минаване към топлофикация, към газификация, включително и към ВЕИ.

Водещ: Ако искаме в нашия блок да спрем парното и да си направим газов котел, вие ще ни дадете пари?

Лиляна Павлова: Не. Не е точно така. Има енергиен одит, който трябва да бъде направен на сградата. Този енергиен одит или обследване показва, какви са мерките, които са необходими да бъдат направени на една сграда. И ако това енергийно обследване предпише, че в този регион е по-добре, защото е газифициран, да мине на газ, тогава се преминава и го подменяме. Ако блокът не е включен към ТЕЦ, можем това включване с централна абонатна станция, може да влезе и да, може да бъде финансиран.

Водещ: Ако решат съкооператорите да сложат слънчеви панели горе, за да са ВЕИ, финансирате ли това?

Лиляна Павлова: Пак казвам, това не е решение на съкооператорите, това е решение на енергийния одит, той трябва да препоръча. Нормално е да бъде препоръчано, защото едни солари на покрива още повече ще намалят сметките. Даже в София има една сграда, която има и ТЕЦ, и солари. Тази сграда вече има 50% спестявания от сметките за отопление.

Водещ: Показваме ви на екрана, бихте ли ни казали какво представлява това?

Лиляна Павлова: Това всъщност е макет на къща, къща като образно понятие, домовете на хората как биха могли да изглеждат, какви са начините за тяхната изолация, саниране и т.н. Не знам дали се вижда, ето едната страна на дясната картинка показва трите вида изолация, която е възможна – тип американски къщи с тези пластмасови ленти, които виждаме, по-големите платна или стандартната изолация. Целта е да покажем, тъй като ние ще направим една много силна рекламна кампания, за да достигнем до хората. В 36 града, в които ние ще финансираме, ще бъдем във всеки град по 3 дни с подвижен роудшоу, да го наречем, с тези къщи, за да ги покажем нагледно.

Водещ: Тръгват автобуси, разказвате ги, показвате ги.

Лиляна Павлова: Тази къща ще е около 2 на 2 голяма. Ще я показваме, за да можем нагледно да покажем, какво означава обновяването, санирането, всичко това, което правим за покривите. Още едно уточнение към това, което казахме - не ограничаваме да са само панелни сгради. Това важи и за всички многофамилни жилищни сгради, важното е да са многофамилни. Какво означава многофамилни? Минимум 6 апартамента да има. Пак казвам, не е задължително за панелни. И още нещо, да успокоим хората, които вече са направили частичното саниране на своите апартаменти, те няма нужда да плащат втори път или пък да премахнат направеното. Въпросът е то да отговаря на изискванията, ако трябва да се допълни или просто да се боядиса в общия цвят.

Водещ: Къде нашите зрители могат да получат повече информация – на сайта на министерството има ли я програмата, описани ли са изискванията?

Лиляна Павлова: Това са първите стъпки. Ние сега всъщност започваме програмата с тази информационна кампания, която реално ще може да започне в периода май-юни, така че лятото ще е периодът, в който ни ще разясняваме, показваме. Ще има и уебстраница, ще има информационна кампания, имаме и горещ телефон, и сега, на който ще можем да даваме разяснения за това, какви са стъпките. Даваме 50% от стойността на строителните работи безвъзмездно. Отделно от това, на 100% плащаме енергийното обследване.

Водещ: Сигурно има някакъв праг – до колко пари един апартамент, едно семейство може да кандидатства?

Лиляна Павлова: Разбира се, за да постигнем определения клас енергийна ефективност. Ние не говорим за супер лукс, говорим за енергийна ефективност.

Водещ: Горе-долу какво означава това в пари?

Лиляна Павлова: 10 хил. лв. струва санирането изцяло плюс общи части, плюс обновяване за един среден апартамент около 75-80 квадрата. Ние даваме 5 хил. лв. Това е като пример как седят нещата.

Водещ: Изчислявали ли сте, ако програмата завърши успешно, колко ще е ефектът от нея като спестени разходи за електричество, за енергия?

Лиляна Павлова: Това ще можем на един по-късен етап да го изчислим, тъй като трябва да видим какъв ще е обхватът. Ние в момента не можем да кажем колко блока, защото има блокове с три етажа, а има блокове с 15 етажа. Тук говорим за минимум 5 хил. домакинства, които да могат да бъдат обхванати по този въпрос.

Водещ: Още една тема искам да започнем, съвсем накратко. Язовирите минаха към вас, така ли?

Лиляна Павлова: Не, не, в никакъв случай не говорим за това. Говорим за една обща водна реформа, която касае ВиК сектора, която касае и язовирите. Започвам с язовирите. По отношение на язовирите, решението е „Язовири и каскади”, което е към НЕК, към министъра на икономиката, енергетиката и туризма да отговаря за контрола на всички язовири, отделно от това да управлява големите язовири, които и в момента голяма част са си към „Язовири и каскади”, тъй като се използват за производство на електроенергия. Малките язовири, които са в момента в повечето случаи общинска собственост, ако са отдадени на оператор, този оператор ще продължи да работи, разбира се, под контрола на „Язовири и каскади”. Но ако нямат оператор, те автоматично преминават в управление „Напоителни системи” към Министерство на земеделието и храните. И отново имаме шапката на контрола. Това е по отношение на язовирите. ДНСК като структура отговаря за строителството. Ако имаме изграждане на нови язовири или ремонт на съществуващи, тогава ДНСК е институцията, която е към регионалното министерство, която ще осъществява контрола по отношение на строителните книжа, разрешението за строеж и въобще законността на това строителство, само за строителството.

Водещ: Това ще вкара ли ред в хаоса с язовирите, защото се оказа, че се запушили бентовете, че шлюзовете за източване не работят, че са циментирани, включително? Ще можете ли да ги проверите и ако се наложи, да бутнете тези и да построите нови?

Лиляна Павлова: Вие знаете, че проверките и в момента вървят. Тези, които са най-критични, именно за тях да се предприемат спешни действия и да се оправят нещата. Така че смятам, че по този начин ще има контрол, ще има яснота първо за собствеността и второ за контрола.

Водещ: За ВиК сектора щях да ви питам, за водните оператори. Кажете ми, много градове имат тези проблеми, София включително – течове, разхищение на вода. Очевидно тези хора, които са операторите - ВиК дружествата - не си вършат работата. Това е видно за всички - лошо качество на водата, мътна вода в домовете.

Лиляна Павлова: Да, малко е генерализирано, разбира се.

Водещ: Да, но на много места ги има тези проблеми.

Лиляна Павлова: Има ги проблемите, но все пак от многото места не можем да кажем, че това е навсякъде. Това, което ние целим, е по-добро управление на сектора. Как ще го достигнем? В момента имаме абсолютно разпиляна собственост. Част от съоръженията и от дружествата са държавни, друга част са общински, трети са смесени, имаме едно на концесия. Има отново един такъв микс, в който е разхвърляно цялото това управление. Нашата цел е първо това, което е направено 1990 г. - да се прехвърли държавната публична собственост на нещо, което е изконно важно, водата е най-важен източник, нещо, което е безопасността на хората, а тя е разхвърлена в най-различна собственост -държавата трябва да се върне собствеността на водоизточниците, на водопреносната система – тя да е публична.

Водещ: Как ще го направите, ако те са частни или общински, как ще си върнете собствеността?

Лиляна Павлова: Работим по въпроса. Това е дългосрочното. Другото много важно нещо е, че тези оператори - ВиК дружествата - да бъдат само оператори. Те да изпълняват функциите, именно да следят качеството на водата, да осигурят чиста вода и да инвестират в инфраструктурата, така че да няма течове и загуби. В момента имаме 52 ВиК. Нашата цел е те да станат 28, колкото са ни и административните 28 области, колкото и ние предлагаме да бъдат аналогични на 28 административни – 28 обособени водни територии, за да има един оператор на една територия, да е ясно кой носи отговорността и кой е ангажиран в това, да инвестира в инфраструктурата. В момента имаме области с по 8 оператора. Очевидно е, че нито има добра събираемост, нито имат възможност да инвестират.

Водещ: А и едва ли много от тях могат да инвестират, сигурно са дребни фирми, които едва ли имат тези възможности?

Лиляна Павлова: Да, те са баща и син, които управляват едно малко ВиК, това е несериозно.

Водещ: Има баща и син, които управляват ВиК?

Лиляна Павлова: Има.

Водещ: Имаме още 5 минути, които искам да ги отделим на визията ви за деинституционализация на децата в България. Започвате една амбициозна програма. Малко хора знаят, че тези сиропиталища, тези домове за деца с проблеми, със специални нужди са при вас, нали така?

Лиляна Павлова: Не, не са при нас. Има 7 хил. деца в институции. Това са деца, лишени от родителска грижа от една страна, които са здрави деца, съвсем нормални деца. Другите деца са децата, които имат увреждания, умствени и физически. Всички те са настанени в институции, които ние наричаме, тип казармени, защото това си е една казармена институция - скрити дълбоко в горите, така че никой да не ги вижда. Това беше системата. Целта с тази дългосрочна визия, която имаме за 15-годишен период, е поетапно да извадим тези деца от казармите, да ги върнем, да ги приобщим. Това все пак са нашите деца, това са децата на България, трябва да ги върнем в градовете, да учат с нашите деца, да живеят в нормалните части на града, близо до училища, детски градини, до болнични заведения.

Водещ: Това ще бъде много скъпо упражнение, как ще го направите?

Лиляна Павлова: Това, което от министерството, отговорно за инфраструктурата, правим е именно това, да изградим по-добра инфраструктура за тези деца. Това, което в момента сме предвидили са 107 млн. лв. Това е сериозна сума като инвестиция, която я предоставяме като директно финансиране на 62 големи общини, в които да бъдат изградени 133 центрове за настаняване от семеен тип, както и над 20 защитени жилища.

Водещ: В градовете?

Лиляна Павлова: В градовете всяко дете или по две деца да живеят в собствена стая, да имат хол, да имат кухня, да имат стая за игра, много повече социални работници да се грижат за тях, за по-малък брой деца, от 8 до 10 максимум деца да живеят на едно място и за тях да има необходимата грижа. Особено за тези деца, които са с увреждания, да има възможност, да са приспособени и стаите, и тоалетните, и леглата, така че те да се чувстват комфортно, независимо от уврежданията, от които страдат.

Водещ: И кога започва строителството на тези семейни центрове, кога започва тази програма?

Лиляна Павлова: Вече са одобрени проектите. Започват тръжните процедури. И аз се надявам, че ако те имат успешно, в следващите месеци, още лятото, есента на тази година ще започне строителството на тези нови сгради. И те са нови в смисъла на това, че ние не се съгласихме старите сгради да бъдат реконструирани, защото ...

Водещ: Не трябва ли държавата да насърчава осиновяването, приемното семейство, защото тези центрове, колкото и да са модерни ...

Лиляна Павлова: Разбира се. Това е само част от процеса. Ние като инфраструктурно министерство сме ангажирани в инфраструктурата. Колегите в Министерството на труда и социалната политика, именно това е тяхната част от нашия ангажимент. Защото тук освен кръстосано финансиране от два европейски източника, имаме и дейности. Те отговарят именно за това – политиката по осиновяване, да развием приемната грижа. И вече в краен случай само за тези деца, за които не може да се осигури нито осиновяване, нито приемна грижа, и трябва да останат настанени, поне да бъдат настанени на място, в което да се чувстват комфортно и да са в среда, все пак максимално близка до семейната.

Водещ: Малко по-късно ще говорим точно за тези деца. Дано да успеете, стискаме ви палци, защото от години ние се мъчим с този проблем в България, от години не намираме решаване, а това са български деца. Един последен въпрос – идва летният сезон, идват почивките морски, най-накрая ще видим ли едно по-чисто море? Започвате ли работа с пречиствателните станции по морето? Сигурни ли сме, че тези неща, които плуват в морето, когато ходим на море, няма да ги виждаме?

Лиляна Павлова: Определено започваме работа по този въпрос.

Водещ: Защото е безобразие това, което гледаме.

Лиляна Павлова: Съгласна съм. Имаме три критични точки на Черноморието – Варна, Равда и Созопол. Във Варна има съществуваща тръба и в момента, когато се затопли времето и няма сериозни вълнения, водолази ще влязат да проверят съществуващата тръба, дали няма някакви течове по нея, за да сме осигурени за лятото тази година на варненския регион. Паралелно с това вече имаме одобрено финансиране 1,8 млн. лв. по линия на ПУДУС на община Варна са й предоставени и тя започва търга. Така че за новата процедура, като част вече от големия проект за решаване на този проблем, да се направи нова тръба, която да е много по-дълбоко, която впоследствие да се върже към пречиствателните съоръжения и въобще към цялостния интегриран проект.

Водещ: А на юг?

Лиляна Павлова: Равда и Созопол. В Радва ситуацията е аналогична. Това, което имаме там - също, проектът е за около 10 млн. Процедурите по одобряването му приключват.

Водещ: И тези тръби ще излязат половин, един километър навътре в морето?

Лиляна Павлова: Зависи, то се изчислява, говореше се за една морска миля, но това е относително понятие, тъй като водата е естествена пречиствателна станция, изчислява се къде водовъртежът на водата е най-подходящ за това, това натурално изчистване на водите да бъде направено. Има определени точки на заустване, където тази тръба ще свършва, тъй като частта, която ще се изгражда в Равда, не е около плажа, слава Богу, ще може да се работим през лятото, така че в максимално кратки срокове да могат да бъдат изградени тръбите. В Созопол е най-критично, защото там няма нито довеждащи колектори, нито пречиствателна станция. Дори да направим тръба утре, грубо казано, няма как да докараме водата там. За това там в момента се работи по проектирането на довеждащи колектори, на такива съоръжения, които да изведат водата. Ние обаче, тъй като сме притеснени именно от това, което казахте, за качеството на водата, там съм възложила на ВиК Бургас, което на собствени усилия, за да решим поне краткосрочно проблема за това лято, да удължи тръбата на съществуващата там при яхтеното пристанище, поне да не е на плажа.

Водещ: Благодаря ви за това гостуване.