Министър Лиляна Павлова за състоянието на пътищата след влошеното време и за новите насоки в развитието на Трансевропейската транспортна мрежа в предаването на БНР "Преди всички"

Водещ: Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова е наш събеседник тази сутрин. Причините са няколко. На първо място искаме да разберем защо отново бяхме изненадани от снежната и ледена обстановка по пътищата в последните дни и защо отново имаше бедстващи хора по пътищата. Друг повод за този разговор е представянето на новите насоки за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа. По-късно днес ще разберем и фактите около това развитие, което засяга страната ни. На това представяне министър Павлова ще участва заедно с министъра на транспорта Ивайло Московски и министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Добро утро.

Лиляна Павлова: Добро утро.

Водещ: Проверихме тази сутрин, няма нови сигнали за бедстващи хора в страната на телефон 112, но 1891 са били обажданията, получени на горещите телефони на Агенцията „Пътна инфраструктура” (АПИ). Какви са последните новини за състоянието на пътищата у нас? Имате ли вие гореща, най-нова информация за това?

Лиляна Павлова: Зимата не ни изненада, тази година просто зимата дойде неочаквано рано. Виждате, че все още листата на дърветата са зелени, все още имат и зелени, и жълти листа, не са упадали. Всъщност основната причина за ситуацията, в която се оказахме, беше изключително ранният сняг, който падна, бурите, които се случиха. Те доведоха до една наистина бедствена обстановка, до една криза. Но във всички случаи така, както бяхме заявили още преди няколко седмици, ние готовност за снегопочистване такъв, какъвто е ангажиментът на АПИ и на областните пътни управления, имахме. Имаме сключени договори с фирми, налична техника, апаратура, за да можем да направим снегопочистването. За съжалени, бурите доведоха до изключително много големия обем паднали дървета, талпи по 20 м с голям диаметър, преплетени клони с листа, които блокираха машините за снегопочистване. Машините не можеха да минават. Бяха задръстени. Нямаше проходимост. Вие знаете, за съжаление, че имаше много бедстващи камиони и граждани по пътищата на страната, включително и нашите снегопочистващи фирми и съоръжения също бяха в това положение. Разбира се, тук в много сериозна координация с колегите от МВР, Гражданска защита, областните управители създадоха кризисни щабове, където започна спешното разчистване и изрязване на тези дървета, за да могат да бъдат поетапно премахвани. В страната няма такова голямо количество машини.

Водещ: Днес какво е състоянието тази сутрин – проходите?

Лиляна Павлова: Тази сутрин състоянието е сравнително добре. Всички основни проходи са отворени при зимни условия. Хаинбоаз, Прохода на Републиката е отворен, Рижки проход е отворен, Варна-Бургас, Котленски, Петрохан, Айтоски и Дюлински. В последните имаме проходимост за леки автомобили, като за товарните автомобили над 10 т имаме временна организация на движението и пренасочване към Прохода на Републиката.

Водещ: Не отчитате пропуски в подготовката за зимата, но нямаше ли пропуски в по-бързата организация на това, да се справим с положението?

Лиляна Павлова: Винаги можем да се справим по-бързо, това е безспорен факт, но искам да ви кажа, че имаше абсолютно пълна мобилизация. Вие знаете, има денонощен кризисен щаб, горещ телефон на АПИ, всички органи в държавата бяха координирани и беше извършена денонощна работа там, където е възможно. Но голяма част от дейностите по разчистване и по предотвратяване на тази кризисна ситуация не могат да бъдат извършени на тъмно. За нас са нужни светлите часове на деня това да бъде разчистено. Разбира се и колегите от Гражданска защита не разполагат с толкова много техника, която да може да изрязва и да извозва тези дървета и талпи. Въпреки всичко, мисля че нещата бяха овладени съвсем навреме и бяха разчистени по възможно най-добрия и бърз начин, така че на хората да се осигури защита.

Водещ: Днес продължава ли да има критични точки по места? Да ги посочите, ако има такива?

Лиляна Павлова: Единствената по-критична точка остава да бъде Шипка. Вчера беше поетапно отворен проходът до 23.00 ч., след което, за да няма застрашени моменти през нощта, беше затворен. В момента колегите разчистват отново оставащите дървета и до обяд се надяваме да бъде отворен изцяло за преминаване, разбира се, при зимни условия. Така че все още единствено Шипка е едно кризисно място, в което има необходимост от сериозна мобилизация, а тя е факт.

Водещ: Да се надяваме, че и там положението ще бъде преодоляно. Има ли все още проблеми и не сключени договори по мета? Кои са те, посочете ги?

Лиляна Павлова: Ние имаме сключени договори почти на всички места с изключение само на Бургаски регион. Там имаме жалба и съгласно проведената процедура до решението на съда ние сме сключили временен договор с предишната фирма, която да извършва това почистване. Така че няма проблем, на територията на цялата страна има сключени договори. Понеже имаше една спекулация за 1 ноември, дата 1 ноември – няма такава дата и няма такъв проблем. Ние имаме сключени 4-годишни договори и там е записано, че по принцип зимният сезон е, да, от 1 ноември, но когато е необходимо и ако има по-ранни снеговалежи, какъвто е случаят тази година, фирмите имат ангажимент. Ние още преди 2 седмици прозвъняхме всички фирми, че има вероятност да има по-ранни снеговалежи, те трябва да бъдат мобилизирани, това им е в договорите заплатено, така че сме осигурили тази информираност и сме проверили техните наличности на сол и луга. Така че проблем с фирмите и с договорите няма.

Водещ: И наличностите са налице?

Лиляна Павлова: Имаме наличност на сол и луга, имаме наличност на техника, която да почисти.

Водещ: Успя ли идеята да се удължат сроковете на договорите за зимно поддържане, така че фирмите да закупуват необходимата техника и да не си прехвърлят машините помежду си в зависимост къде е валяло сняг?

Лиляна Павлова: Именно това е и целта на тези 4-годишни договори, а не всяка зима да сме в ситуацията да се чудим ще имаме или няма да имаме договор. Имаме текущи договори и колегите почистват. Така че има ефект от тези многогодишни договори, за да може да не сме преди всяка зима в истерия – ще ги сключим или няма да ги сключим, ще има ли жалби в съда или няма да има жалби в съда по процедурата. Така че наистина се оказа, че дългосрочните, дългогодишни договори са по-добро решение и по-добрият избор. Безспорен факт е, че това, което направихме вчера, координирахме действията и там, където имаше по-тежки региони, колегите от съседни региони идваха да помагат на фирмите, които не можеха да се справят. Регионът на Габрово беше изключително тежък. Дойдоха колегите от Стара Загора, от Ловеч и се включиха активно, именно за да помогнем на всички бедстващи. Именно за това казва, че считаме, че АПИ, разбира се, с помощ от колегите от Гражданска защита и всички останали институции в държавата, се координираха и се справиха изключително добре в това бедствено положение.

Водещ: Въпреки честите промени на шефовете в агенцията, казвате, че успяха да се справят.

Лиляна Павлова: Трябва да отбележим, че инж. Лазаров, който в момента ръководи изключително добре и професионално агенцията, е служител на АПИ от 15 години и беше член на УС и заместник на председателя в изминалите 2 години. Така че бих казала, че имаме стабилност и последователност в управлението на агенцията, няма драми и не мисля, че трябва да преекспонираме ситуацията там. Имаме стабилност. Агенцията работи по изключително голям обем договори по Оперативна програма „Транспорт”, по регионално развитие, по държавни инвестиционни заеми. Обемът е изключително голям. Ние сме направили една карта – над 3 хил. км в момента са пътищата, по които работим. Това е един изключителен обем. И всичко това се прави с намален състав на агенцията. Вие знаете, че като част от реформата, броят на служителите в агенцията беше намален, но въпреки всичко ефективността е добра. Работим по много договори.

Водещ: Наистина от положението с поддържането на републиканската пътна мрежа през зимата да преминем към по-дългосрочното планиране на инфраструктурата у нас. Кажете ни, какво от плановете продължава да стои актуално в следващия програмен период при факта, че ЕС се насочва към други приоритети – областите образование, иновации, нови технологии, енергийна ефективност?

Лиляна Павлова: Да, безспорно това, което споменахте, наистина са едни от основните цели на „Европа 2020” и България като част от европейското семейството, разбира се, е насочила също своите усилия, за да развием тези приоритети – образование, наука, иновации, енергийна ефективност. Като част от това, обаче България продължава да бъде страна от по-бедните в Европа, страна, която ще има възможност да се възползва от средствата в кохезионната политика и чрез Кохезионния фонд да инвестира в развитието на пътна, железопътна и екологична инфраструктура. Като част от това ние активно в момента работим по преговорите с Европейската комисия по подготовката на проектите за следващия програмен период. Като част от тази подготовка днес ще бъдат обявени новите насоки за развитие на трансевропейската мрежа, които след много дълги, много сериозни и аргументирани преговори от наша страна, България успя да разшири коридорите и тяхното разположение през страната, свързани с развитието и на пътната, и на железопътната инфраструктура.

Водещ: На какво залагаме от тази мрежа? Къде ще се включим в нея?

Лиляна Павлова: Това, което успяхме да договорим, и това, което включва вече разширената тенти мрежа, коридори, които досега не фигурираха в нея и за които не можехме да получаваме финансиране, са вече вътре и са факт. Това е за изграждането на магистрала „Хемус”, която поставяме като основен приоритет за следващия програмен период. Разбира се и довършването на магистрала „Струма”, именно лот 3 при Кресненското дефиле, той е съществуващ коридор. Това са ни двата ключови приоритета в следващия програмен период. В разширената мрежа влизат и скоростните пътища, които досега не бяха вътре, а именно Русе – Шумен, Варна – Дуранкулак и Пловдив – Рудозем. Това от наша страна означава, ако трябва да оформим приоритетите - магистрала „Струма”, лот 3 с индикативна стойност в момента над 900 млн. евро е предвидена за следващия програмен период, магистрала София – Калотина, магистрала „Хемус” в участъка в момента от Ябланица до Велико Търново, като магистрален път, като основна трансевропейска транспортна мрежа, и от Велико Търново до Варна, като допълваща, четирилентов скоростен път, Велико Търново – Шумен пътя, магистрала „Черно море” влиза като разширена мрежа, допълваща мрежа, Видин – Ботевград, Русе – Велико Търново и Велико Търново – Маказа. Което означава, че България, която е уникална по същността си, тъй като е кръстопът на пет трансевропейски коридора, в момента успяхме да докажем, че и в рамките на цялата територия на страната разширяваме тази трансевропейска мрежа и ще можем да доизградим магистралите „Струма”, „Хемус”, скоростните пътища и пътя от Велико Търново – Русе и Варна – Дуранкулак.

Водещ: На какво от тези 40 млрд. лв. по новия инструмент „Свързана Европа” можем да разчитаме в следващия програмен период?

Лиляна Павлова: Инструментът за свързване в Европа е един много амбициозен инструмент, предназначен именно за развитие на основната трансевропейска транспортна мрежа. Но тук трябва да отбележим два много специални факта за този инструмент. Първо, този инструмент е преди всичко насочен към развитие на железопътния и интермодалния транспорт, което означава, че основно проектите, които могат да бъдат финансирани по този инструмент, това са проектите за железопътни линии и интермодални терминали. Като част от разширената мрежа, разбира се, колегите от Министерство на транспорта днес ще го представят, там влизат разширените приоритетни проекти, които са за всички железопътни линии на територията на страната и това са проектите, с които България ще кандидатства по този инструмент. Формирайки общия бюджет за всички страни от ЕС, ще се работи на принципа – първи подал, първи обслужен. Така че за нас е изключително важно да подготвим максимално още от сега проектите, с които България ще кандидатства, за да можем да получим максимален обем финансиране. Няма лимит и няма ограничения за размера, въпросът е да подадем готов проект и той да бъде одобрен, и ще получим това финансиране.

Водещ: Благодаря ви за тази информация.