Министър Павлова за в. "Строител": За строителите 2013 ще е година на предизвикателства

Министър Павлова, началото на годината е бреме за очертаване на нови цели и приоритети. Какви са задачите, които си поставяте за 2013 г.?

На първо място това е Оперативна програма „Регионално развитие" (ОПРР). По нея имаме няколко основни цели, първата от които е да усвоим 100% от ресурса й. До момента сме договорили 91 на сто от общия й размер. Това е важно, защото 2013 г. е последната, в която може да се договаря изпълнението на проекти, финансирани от европейските фондове за този програмен период.

По отношение на разплащанията целите също са високи - 1 млрд. лв. Към днешна дата по програмата сме разплатили 1 млрд. лв., но за периода от 2007 г. досега. Само за 12-те месеца на следващата година ще трябва да разплатим същата сума. Това е една от най-тежките за нас задачи. Предизвикателството е огромно. Още повече, че голяма част от проектите са изпълнявани добре, но има и такива, които са рискови. Всяко евро от този един милиард е от значение, защото, ако не го разплатим, ще го връщаме. Ако не разплатим 10 млн. лв. - ще връщаме 10 млн. лв.

Рисковете при проектите в 85% от случаите се дължат на закъсняло обявяване на тръжните процедури от страна на бенефициентите или на обжалването им, което обикновено трае между шест и девет месеца. Накрая се събира около година закъснение. И заради това не сме натрупали достатъчно проекти, които да разплащаме през 2013 г. За да успеем да изпълним плана, общините трябва да наваксат и с търговете, и с избора на изпълнител, а той трябва да работи бързо.

По ОПРР има големи проекти, които трябва да започнем. Тези за градския транспорт на Бургас и София вече са в ход. ЕК одобри и дейностите за градско възстановяване и развитие на Варна. Това са три проекта за по 100 млн. лв. и е много важно догодина да тръгнат търговете за тях.

Изпълняват се проектите за енергийно обновяване на училища и детски градини, за туристически атракции, довършваме проектите за пътища. Закъсняха обаче тези за общинските болници. 2013 г. трябва да бъде годината на ремонта на болници. Те бяха одобрени през януари 2012 г., а няколко дни преди януари 2013 г. все още няма стартирали. Тук не става въпрос за забавяне заради обжалвания. За една година изобщо не са проведени търговете. Общините губеха време с промяна на техническа спецификация и на тръжни документи. Сега имат една година, в която трябва да проведат търговете, да изберат изпълнител и да осъществят проектите. Рискът е огромен. Ако имаше обжалвания, можехме да ги оправдаем - разбираемо е. Но в този случай нямаше обявени обществени поръчки.

Пътищата, финансирани по Оперативна програма „Транспорт" (ОПТ), продължават да бъдат приоритет. През 2013 г. ще довършим АМ „Тракия", така че да може от юни да стигаме до морето по изцяло готова 350-километ-рова магистрала. Трябва да довършим връзката на Околовръстния път на София с АМ „Хемус", да пуснем в експлоатация първия лот на АМ „Струма", да продължим усилено работата по лот 4 от нея и да започне изпълнение на лот 2. Пътят Шумен - Белокопитово също ще бъде готов в едната част - там, където вече започна работата.Останалите проекти, които трябва да започнат, са обходите на Монтана, Враца и Габрово, Северната скоростна тангента, втората част на Западната дъга. Общата стойност на проектите е над половин милиард лева. Обектите, които се изпълняват извън ОПТ, са трилентовият път Русе -Шумен, участъкът между Поморие и Сарафово. Не пренебрегваме и малките пътища, ще продължим да рехабилитираме тези от I, II и III клас по програма „Транзитни пътища V" и отсечките, които ще ремонтираме и изграждаме със средства от Европейската инвестиционна банка и Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка). Трябва да продължим и с водната реформа, да започне строителството на язовири по линия на Световната банка.

Изглежда, планирате да се работи на пълни обороти - какби са Вашите очакбания към изпълнителите?

Мисля, че изкоренихме концепцията с най-ниската цена и безкрайното изпилване на офертите само за да могат фирмите да спечелят даден търг. В тръжните процедури вече залагаме принципа на икономически най-изгодна цена, което дава спокойствието на кандидатите да предлагат оферти с реални стойности, да изпълняват проектите в срок, качествено, но и без притеснение, че някой ще опита да спести от материали. Покачиха се цените на горивата и на битума и стойностите, с които се кандидатства сега, за мен са реални и отразяват това. Очаквам бизнесът да бъде коректен в качеството и в сроковете. В миналото имахме примери с набързо проектирани обекти, чието изпълнение не беше и нямаше как да бъде достатъчно добро.

За фирмите, занимаващи се с пътно строителство, може би най-голям проблем е цената на битума. Когато сключват договор за изпълнение на определен обект, битумът е на една цена, но докато го изпълнят за срок от 1-2 години, тя няколко пъти се увеличава. Това означава промяна на цялата стойност на изпълнение на обекта. А договорите не могат да бъдат анексирани.

Затова казваме на строителите да изчисляват този процент риск в случай на промяна в цените. Когато предвидят това, няма как да играят с извънредно ниски оферти и да имат притеснения впоследствие.

Камарата на строителите в България (КСБ), съвместно с администрацията на министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, подготвя типоби договори за строителство чрез инструмента JESSICA. Мислите ли, че с тяхното въвеждане ще спре забавянето на общините в обявяването на обществени поръчки?Това е страхотна инициатива на Камарата на строителите. Отдавна съм убедена, че проблемите на този програмен период и на бавната работа след присъединяването ни към ЕС бяха два: липсата на готови проекти и на опит в подготовката на технически спецификации и тръжни документи. Затова благодаря на КСБ за тази идея. Според мен направим ли типови договори - за доставка, за строителство и за надзор, това ще минимизира обжалванията на процедурите и финансовите корекции, които управляващият орган налага на бенефициентите. Няма да има нужда всеки да открива топлата вода, ще спре копирането на грешни практики между общините и „креативността" при търговете.

Вече е ясно името на програмата за регионално развитие през следващия програмен период. Какво още е известно за бъдещата ОП „Региони в растеж"?

Различното и доброто е, че коренно променихме подхода в новата програма с цел да опростим и улесним работата на всички. Най-важното е още в първия ден от отварянето й да могат да стартират проектите, а не тепърва да се мислят, да се подготвят и да се подават за одобрение. На последното заседание на Министерския съвет за годината одобрихме Национална концепция за пространствено развитие. Освен че е важно да имаме такъв стратегически документ, в своето приложение той включва списъка на общините по категории и чрез него предефинираме бенефициентите. Общо 67 общини ще бъдат бенефициенти по ОП „Региони в растеж" (ОПРР) през следващия програмен период. Вече няма да има спор коя община към коя програма за финансиране влиза. Останалите 197 общини ще са бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони.

Няма да има нужда бенефициентите по новата ОПРР да се конкурират. 36 общини от 67-те имат интегрирани планове за градско възстановяване и развитие. На другите ще предоставим средства, за да изготвят своите. След това ще идентифицират и проектите си. На всички общини още през този програмен период предоставихме средства, с които да разработят конкретни проектни предложения. Така, още когато започне следващият и управляващият орган е отворен за прием на проекти, те само ще трябва да ги подадат.

Какъв ще е финансовият ресурс, за който страната ни ще настоява по програмата, и според бас какви са реалните измерения на сумата, която ЕК ще ни отпусне, предвид споровете за общата бюджетна рамка на Европейския съюз?За България е важно бързо да приключи дебата по следващата финансова рамка и се надявам през февруари, когато ще бъде следващото заседание на Европейския съвет, това решение да бъде взето. Нашата оптимална цел е да получим минимум толкова средства, колкото имахме и през този програмен период. Аз имам увереността, че това ще бъде така.

Конкретно по ОПРР ще настояваме за 4 млрд. лв. За първия за страната ни програмен период имахме 3,1 млрд. лв. за регионално развитие. Затова сега нашата задача максимум е 4 млрд. лв.

След 2014 г. ще има ли съществени промени б методиката на работа със средства от европейските фондове? Същата ли ще остане структурата на управляващите органи?

Това, което искаме, е да имаме устойчивост и приемственост на структурите между този и следващия програмен период. Именно затова правителството взе решение да не прави големи размествания в цялостната архитектура на управление. Да, разбира се - готви се закон за европейските фондове, но това цели да съберем всички регламенти на едно място.

От друга страна, искаме да направим по-гъвкави управляващите органи. Начинът, по който можем да постигнем това, е да им дадем по-различен статут от дирекции в министерствата. Дали ще ги наречем изпълнителни дирекции, държавни агенции - целта е да ги обособим като самостоятелни звена, да не са зависими от администрацията на министерството, но в същото време да имаме по-големи изисквания към служителите там. Те ще получават по-добро заплащане, но и от тях ще се очаква повече и ще имаме гъвкавостта, който не си върши работата, да бъде освободен.

Дори тази промяна да не се случи, управляващите органи и сега работят добре. Аз съм много доволна от екипа на ОПРР - те са изключителни професионалисти, работят добре и са стабилна структура. Сега ги местим в отделна модерна, европейска сграда, за да бъдат всички заедно и бенефициентите да имат подобрен директен достъп до управляващия орган.

Напоследък обявявани-те от АПИ и „Метрополитен" ЕАД обществени поръчки са за проектиране и строителство, т.е. на принципа на инжене-ринга. Какви са вашите наблюдения - как това се отразява на качеството на работа по обектите?Смятам, че има много търгове, за които е по-добре да са на инженеринг, и това се доказва и от практиката, и от проектите, които вървят в момента. Преди често се случваше да има одобрен проект и когато изберем изпълнител, той да обяснява колко е лош проектът, колко неща са забравени и пропуснати от проектанта и как трябва да се препро-ектира. Тогава ставаше сложно. Сега не изпадаме в такива ситуации. Това е единият аргумент за предимството на работата на инженеринг. Вторият е, че проектите сами по себе си са много сложни. Затова е по-добре да имаме детайлен идеен проект и избраният изпълнител да отиде на място, да го допроектира и да носи отговорността, че ще направи допълнителни геоложки проучвания, ако се наложи, за да сме сигурни, че сме избрали най-добрата технология на работа. Лот 2 от „Струма", Северната скоростна тангента, обходът на Габрово и София-Калотина в голямата си част са възлагани на инженеринг. Така изпълнителят носи цялата отговорност и няма възможност да се оправдава.

Наскоро министър Дончев предстаби проекта за закон за ебро-фондобете. Запозната ли сте с предложенията б него и как мислите, че ще поблияят работата по проектите за периода 2014-2020 г.?

Това е съвсем първоначален вариант, но е добра основа, за да имаме обща законова рамка за европейските средства и за това как те се управляват, какви са процедурите. Единственото, което бих казала в качеството си не на министър, а на експерт, който дълги години е работил с еврофондовете, е, че законът си е закон и задължително трябва да го имаме. Но мисля, че всяка система за управление е жива и трябва да бъде лесно адаптивна, да бъде гъвкава и извън закона някои въпроси да бъдат регламентирани като детайли в механиката на управление.

През 2013 г. само по ОПРР си поставяте за цел разплащането на 1 млрд. лв., което значи и огромна натобареност на администрацията. Но през лятото предстоят парламентарни избори -как ще избегнете зававянето, до което може да се стигне?

Горещо се надявам този път да не го позволим. Разплащането и усвояването на европейските фондове е национален въпрос, важен за всички българи. Независимо дали има, или няма избори, тези средства трябва да се усвоят, за да може България да ги получи. Създали сме администрация, която трябва в максимална степен да е независима от изборния процес и да не се разклаща. Именно затова в повечето министерства функцията по ръководство на управляващия орган, който одобрява, сключва договори и разплаща, е делегирана на ниво главен директор или директор. Така администрацията остава депо-литизирана.

Нормално е да има малко суматоха и дестабилизиране, но се надявам то да е за кратко и администрацията да бъде европейска и аполитична.

По ОП „Околна среда" страната ни има ангажимента да изгради значителен брой пречиствателни станции за отпадъчни боди (ПСОВ). Още сега обаче се оказва, че липсват специалисти, които в последствие да поддържат и експлоатират съоръженията.Да, това беше и моят апел към строителния бранш по време на научнопрактическата конференция „Предизвикателства при изграждането и експлоатацията на ПСОВ", която КСБ, Българската асоциация по водите и в. „Строител" организираха. Студентите, завършващи специалности, свързани с ВиК и проектиране на водна инфраструктура или нейната експлоатация, са много малко - между 40 и 50 годишно. България има голям потенциал и се надявам да не се налага да търсим чужди специалисти. Апелът е по-скоро към университетите. Нека да планират прием на по-голям брой студенти по хидротехническите специалности. За момента нямаме проблем, но пикът на строителството на ПСОВ ще бъде след 2014 г. - до 2020 г., и тогава ще има най-голяма необходимост от специалисти.

Мислите ли, че Националната стратегия за упрабление и разбитие на бодния сектор и Законът за бодите биха регулирали сектора така, че той да започне да функционира нормално? Много спорен беше статутът на ВиК дружестбата.

Смятам, че двата документа дават предпоставки да оптимизираме управлението и да работим по-силно, защото България има огромни загуби на вода, неефективно управление и почти никакви инвестиции в мрежата, която е стара и амортизирана. Трябва повече финансов ресурс, но с помощта на европейските фондове и публично-частни партньорства. Възможно е мрежата да се предостави за експлоатация на частни компании. Такъв пилотен модел започна в Плевен, обявена е процедурата и има заявен интерес от 8 международни компании, занимаващи се с управление на дружества. Ако изберем частен оператор за Плевен, това ще създаде готов модел и за останалите общини. Договорът е на принципа на концесията, но позволява някой да дойде, да инвестира в мрежата, да подобри качеството на предоставяната услуга, да повиши събираемостта на задълженията.

Кои са дългосрочните задачи, чието изпълнение е започнала администрацията през тези четири години и за които искате да има приемственост и през следващите четири независимо от формата на правителството?

Първото е работата с европейски средства и програмата за регионално развитие, които със сигурност трябва да продължат. Програмата е 7-годишна, ще бъде започната от сегашното правителство и трябва да продължи в пълна приемственост от следващото. Второто е реформата във водния сектор. Същото важи за Националната концепция за пространствено развитие и Националната програма за развитие „България 2020".

По отношение на плажовете - да продължи налагането на санкции, недопускането на това някой да загражда изключителната държавна собственост и да се осигурява пълен достъп на гражданите до крайбрежието. Трябва да се удържи забраната за застрояване на Черноморското крайбрежие. Много са областите на работа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които трябва да продължат да се изпълняват в духа на приемственост.

Получихте наградата „Жена на годината" за 2012 г. б категория „Политика". Какви са ангажиментите и отговорностите, за които е предпоставка това отличие?

Благодаря на всички подкрепили моята номинация. Това е оценка за работата и че това, което правим, се вижда, оценява и подкрепя. За мен по-важното е да задържа тази оценка и да оправдая полученото доверие и подкрепа, а това е по-трудната част.

Какво ще пожелаете на нашите читатели в първите дни на 2013 г.?

Нека всички българи бъдат здрави и позитивни. Желая им малко повече хъс, самочувствие и самоувереност, защото вярвам, че можем. Важното е да се мобилизираме да работим заедно и да сме положителни. Нека имат успех през 2013 г., защото това ще бъде годината на предизвикателствата.