Министър Петя Аврамова пред БТА: През 2020 г. сме ремонтирали пътища с дължина близо две магистрали като "Тракия"

Министър Петя Аврамова пред БТА: През 2020 г. сме ремонтирали пътища с дължина близо две магистрали като "Трак

21 декември 2020 | 21:26

Въпрос: Министър Аврамова, какви са Вашите очаквания за 2021 г. Ще започне ли според Вас постепенното съживяване на икономиката на страната и кои сектори от наблюдавания от Вас ресор очаквате да са двигателите?      

Отговор: Очаква ни трудна година. Не толкова непредвидима като отиващата си 2020 г., но все още пълна с много неизвестни както по отношение на здравните рискове, така и на икономиката.

Очакванията за строителството обаче са по-оптимистични. То не спря дори в най-тежките моменти на корона-кризата, което се оказа изключително правилно решение от страна на правителството. Това позволи на сектора да натрупа добра инерция, която ще му помогне да продължи напред и да повлияе позитивно на икономическите дейности, свързани с него.  

Правилно беше и решението да продължат инвестициите в пътна инфраструктура въпреки пандемията и повишените здравни разходи на държавата. Така големите инфраструктурни проекти ще бъдат двигател на икономически растеж. Очакваме увеличение на строителната продукция, което ще компенсира спада, отчетен в някои сфери от НСИ през последните месеци.

Надяваме се през 2021 г. да стартира и новата програма за подобряване на енергийната ефективност на сградния фонд по Плана за възстановяване и устойчивост на България, което също ще осигури работа на десетки малки и средни фирми. А това означава заетост и доходи за хиляди хора. Така че секторът ще запази позицията си на един от двигателите на икономиката.

Разбира се, ще настъпят и някои промени в различните видове строителство. Възможно е да има намаление в строителството на офис сгради за сметка на складовите площи и логистичните бази. Обяснението е логично - пандемията създаде нови реалности. Все повече хора работят от вкъщи, като тази тенденция ще се запази и през следващите години въпреки неудобствата на т. нар. хоум офис. От своя страна бумът на електронната търговия създава нужда от повече и повече складови площи. Малко по-неблагоприятна е ситуацията по отношение на жилищното строителство, защото в условията на икономическа криза и несигурност хората са по-предпазливи при взимането на ипотечни кредити, което ще сложи негативен отпечатък върху този строителен сегмент. Работа обаче ще има и в тази сфера, защото много жилищни сгради бяха започнати през 2020 г. и предстои да бъдат завършени. Таке че картината ще е пъстра. Но едно е сигурно - в България много ще се строи през 2021 г.      

Въпрос: Какъв е размерът на европейските и държавни средства, предвидени за проекти, по които бизнесът ще продължи работа и ще може да се включи догодина?      

Отговор: Трудно е да се изчисли общият размер на средствата, които ще бъдат инвестирани от държавата и европейските фондове в строителство през 2021 г., защото работим на  изключително широк фронт, по много програми и информацията няма да бъде изчерпателна. Но мога да ви посоча някои знакови инвестиции. В бюджета на МРРБ за 2021 г. например са заложени близо 111 млн. лв. повече за текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа, а сумата за основни ремонти и изграждане и свързаните с тях отчуждителни процедури е 441 млн. лв. Близо 262,2 млн. лв. се предвижда да бъдат инвестирани в укрепване на пътни участъци, засегнати от геодинамични процеси. Тези инвестиции ще подобрят не само комфорта на пътуване, но и пътната безопасност, с което искам да опровергая  твърденията на някои критици, че тя се неглижира. През т.г. са ремонтирани общо 618 км републикански пътища,  58 км са на финален етап, което прави близо две магистрали като "Тракия". По тези ремонтирани трасета хората могат да пътуват безпроблемно, стига да бъдат отговорни към своето здраве и здравето на околните.

През 2021 г. ще се работи с голям размах и за модернизация на ВиК сектора. Очаква се 15-те консолидирани ВиК оператора да финализират обществените си поръчки за избор на изпълнители и да започнат работа на терен по проектите, финансирани от Оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г.". Ще се строят канализация и водопроводи,  ще се подменят съоръжения с оглед на енергийната ефективност. Очаква се да бъдат изградени 11 пречиствателни станции за отпадъчни води и три за питейни.

Това са инвестиции, които ще доведат до обновяване на ВиК инфраструктурата и подобряване на услугата за гражданите, което е от първостепенно значение за нас като Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Защото искаме хората да се чувстват добре по родните си места. 

Най-голямото предизвикателство през 2021 г. ще бъде стартът на новата Програма за подобряване на енергийната ефективност на сградния фонд по Плана за възстановяване и устойчивост на България, която ще обхване не само жилищните, но и публичните и промишлените сгради. В представения вариант на програмата са предвидени 2,5 млрд. лв., като най-големият ресурс  - 1,7 млрд. лв., ще бъде насочен към санирането на жилища. Това ще подобри стандарта на живот на хиляди българи, чийто домове ще станат по-топли и уютни през зимата. Ще намалеят и сметките им за отопление, а заедно с това ще дойде и екологичният ефект.

Чуха се критики, че отново ще обличаме сградите със стиропор и ще сменяме дограми, вместо да се прилагат иновативни "зелени" решения. Завършващата в момента Национална програма за енергийна ефективност не може да бъде сведена до "обличане в стиропор" - подобно твърдение от страна на критиците ни просто не е коректно. Поставят се изолация и се подменят дограмите - защото не може топлината да "изтича" през прозорците и стените ни. В новата програма ще може да се инвестира и в съвременни технологии и възобновяеми енергийни източници. За първи път ще се финансират и еднофамилните жилищни сгради, не само старите панелни блокове. Предвидената в първоначалния разчет безвъзмездна помощ за публични сгради е 417 млн. лв., а за промишлените - над 282 млн. лв. Финансирането може да бъде както грантово, така и комбинирано с финансови инструменти.    

Въпрос: Кога се очаква да стартират първите проекти?      

Отговор: Крайният срок за официално подаване на Националните планове за възстановяване и устойчивост на държавите членки пред Европейската комисия е  30 април 2021 г. Нашият план е в процес на предварителни консултации с ЕК по отношение на неговото структуриране и мерките за изпълнение.

В тази връзка Програмата за енергийна ефективност, която е част от Плана, в момента се детайлизира. Така че конкретните изисквания към сградите, както начинът и срокът за кандидатстване не са финализирани. Но очакванията ни са още в началото на следващата година да разполагаме с достатъчна степен на готовност за стартиране на програмата. Съгласно финансовите изисквания на ЕС първите две години ще са особено важни, тъй като 70 на сто от прогнозните средства, съставляващи грантове, следва да бъдат договорени до края на 2022 г. Останалите 30 на сто ще могат да се договарят до края на 2023 г.

Добре е, че програмата получава широка обществена подкрепа, което пролича по време на обществени консултации със заинтересованите страни, които се проведоха през ноември.     

Въпрос: Очаква ли се допълнително пренасочване на средства от сегашната оперативна програма в подкрепа на мерки във връзка с кризата с коронавируса?      

Отговор: След избухването на пандемията от COVID-19 Европейската комисия внесе предложения, с които наличните средства по сега действащите програми бяха  мобилизирани за преодоляване на негативните последици от кризата. Като първа стъпка  Министерството на здравеопазването подготви и стартира изпълнението на проекта "Борба с COVID-19", който бе финансиран от Оперативна програма "Региони в растеж"  2014 - 2020. Той успешно подпомогна работещите на първа линия чрез осигуряване на лични предпазни средства и медицинско оборудване. Бе укрепен и капацитетът на лечебните заведения за обслужване на тежко болни пациенти с COVID-19.

Сега допълнително към България ще бъдат насочени 804 млн. лв по т.нар. инструмент REACT-EU, от които към ОПРР 2014-2020 ще бъдат разпределени малко над 129 млн. лв. В рамките на този бюджет Управляващият орган на ОПРР заедно с  Министерство на здравеопазването подготвиха изменение на програмата, като към нейната структура е добавена нова приоритетна ос 9 - "Подкрепа за здравната система за справяне с кризи". Средствата ще се използват за разкриване на нови сектори за лечение на коронавирус в болниците, осигуряване на медицинско и болнично оборудване, повишаване на капацитета на центровете за трансфузионна хематология и други. Бенефициент е Министерство на здравеопазването в партньорство с общини, когато обект на подпомагане са общински лечебни заведения.      

Въпрос: Кои ще са водещите инфраструктурни проекти, върху които предстои работа тази година?   

Отговор: През 2021 г. ще продължи изпълнението на всички големи инфраструктурни проекти - нашият топ приоритет е магистрала "Хемус", както и аутобаните "Струма" и "Европа", Околовръстното на София и пътя Видин-Ботевград. Към се тях прибавя и още един ключов проект за развитието на Северна България - магистралата Русе-Велико Търново. Преди дни стартира поръчката за определяне на изпълнители за изработване на технически проекти и строителството на първите 75,6 км от нея. Срокът за подаване на офертите е до 21 януари 2021 г. и вярвам, че ще има сериозен интерес от бранша. За реализацията на този проект Агенция "Пътна инфраструктура" ще кандидатства за финансиране по програма "Транспортна свързаност" 2021-2027 г. От същата програма очакваме средства за тунела под връх Шипка, както и за лот 3.2 от АМ "Струма".

Добри новини има и за останалите проекти. След като през ноември бяха пуснати предсрочно първите 17 км от "Европа" от Сливница до Драгоман, сега се работи усилено в другия участък - от Драгоман до ГКПП "Калотина", където се изпълняват земни и пътни работи, изграждат се армонасипни и укрепителни стени. За третия участък от Сливница до връзката със Северната скоростна тангента, който е 16 км и ще преминава по ново трасе, е изготвен техническият проект. В момента се процедира подробният устройствен план и предстои през следващата година да обявим обществена поръчка за изпълнител и надзор.

В график се движи и изпълнението на "Струма". Изграждането на тунел "Железница" започна преди година и за този период са изпълнени около три четвърти от изкопа и първичната облицовка. Прокопани са общо над 1600 м в тръбата за София и над 1500 м в тръбата за Кулата от съоръжението, което ще бъде най-дългият пътен тунел, строен досега у нас - около 2 км. Напредва строителството на виадукта преди тунел "Железница", който се изгражда по модерна технология. Съвсем наскоро беше избран и изпълнител на обществената поръчка за проектиране и строителство на Лот 3.2.2 от АМ "Струма". Както знаете, вече има избран изпълнител и за другия лот в участъка между Кресна и Крупник, но проектите ще стартират след изпълнение на ангажиментите, поети пред Европейската комисия. А именно - допълване на екологичната документация във връзка със специфичните цели за видовете и местообитанията в двете защитени зони от мрежата Натура 2000, през които преминава лот 3.2 на АМ "Струма", намаляване на натиска от трафика върху природата и повишаване на безопасността в отсечката от Е-79 през дефилето.

Доволна съм и от напредъка по Околовръстното на София. По договор 6-километровата отсечка от Южната дъга трябва да бъде готова до края на 2021 г., но с темпа, с който строителите работят, е възможно обектът да завърши по-рано. Знаете, че през ноември с временна организация на движението бяха пуснати 2,5 км от трасето - от връзката с магистрала "Тракия" до пътен възел "Герман". А преди дни за улеснение на трафика през зимата и по-голяма безопасност се пуснаха още 1,7 км между пътните възли "Младост" и "Горубляне". През следващата година работата ще продължи с полагане на последния износващ асфалтов пласт и изпълнението на всички довършителни работи.    

Въпрос:  Какъв е напредък по "Хемус" и пътя Видин -Ботевград?     

Отговор: На държавното дружество "Автомагистрали" бе възложено изграждането на "Хемус" от п.в. "Боаза" до разклона с пътя Русе-Велико Търново и оттам до Търговище. Дружеството работи с голяма мобилизация и вече започна полагането на първите асфалтови пластове по трасето от Боаза до пътен възел "Дерманци", при пресичането с третокласния път  Луковит - Угърчин. Това е участък 1 с дължина 15,2 км. В участък 2 с дължина 19,2 км, който е от края на п.в. "Дерманци" до връзката с път III-3005 Радювене - Катунец, включително и п.в. "Каленик", и в участък 3, с дължина 17,08 км - от п.в. "Каленик" до връзката с път II-35 Плевен - Ловеч, и п.в. "Плевен", се изпълняват земни и пътни работи, както и дейности по изграждане на големите съоръжения. 

В останалите участъци до пресичането с пътя Русе - Велико Търново се извършват подготвителни дейности по почистване на терена и изграждане на временни пътища. За последните три участъка от АМ "Хемус", които са от пресичането с пътя Русе - Велико Търново до пътен възел "Буховци" край Търговище, продължават проучвателните дейности за изготвяне на технически проекти съобразно договорените срокове.

Напредва строителството и в източната част на магистралата между пътните възли "Буховци" и "Белокопитово" на територията на областите Шумен и Търговище. Очаква се участъкът да бъде завършен през първото шестмесечие на 2021 г., а цялата магистрала да е готова 2024 г.

Що се отнася до пътя Видин-Ботевград, от него вече са възложени за изграждане 128 км. През миналата година започна работата по отсечките Мездра - Ботевград и Видин - пътен възел "Макреш", а преди три месеца АПИ възложи изграждането на нови 65,8 км  - от пътен възел "Макреш" до обходния път на Монтана.

Цялото трасе е изключително натоварено и се използва интензивно от тежкотоварния трафик, затова на обектите трябва да се работи бързо и с добра организация. Хубавото е, че успяхме да пуснем движението между Ребърково и Лютидол, което беше отклонено заради строителните дейности. Строителите осигуриха едно платно за двупосочно движение за зимните месеци. Строителството върви паралелно в другото платно, както и по цялото протежение на обекта.

Вече започна ремонт на участъка Ребърково - Лютиброд - Зверино - Елисейна на второкласния път II-16, тъй като до 12 декември през Искърското дефиле преминаваше целият тежкотоварен трафик от Видин, Монтана и Враца към София и обратно. Разпоредили сме на обекта да се работи с максимална мобилизация, за да се използват метеорологичните условия в момента и в кратък срок да се подобри експлоатационното състояние на трасето.     

Въпрос: Работеща ли се оказа идеята за създаването на "Български ВиК холдинг" - често критикуван от опозицията?      

Отговор: У нас стана практика абсолютно всичко да се подлага на критика. Холдингът също не беше подминат от негативизма, макар че на няколко пъти намесата му бе спасителна при решаването на натрупани в годините проблеми. Такъв беше случаят с ВиК-Шумен и ВиК Добрич, които имаха стар дълг към "Енерго - Про" и се наложи задълженията им да бъдат погасени от ВиК холдинга, защото не можеше да допуснем да бъде спряно подаването на ток и хората в двете области да останат без вода. Подобна спасителна операция бе извършена за водоснабдяването на Свищов, а сега чрез холдинга се планира да бъдат осигурени средства за свързване на язовирите "Порой" и "Ахелой" към водоснабдителната система на Бургас. С изпълнението на проекта ще се осигури алтернатива за водоснабдяването в дългосрочна перспектива, а не само за 2021 г.

ВиК холдингът ще подкрепи и операторите, които имат сключени договори  за безвъзмездно финансиране по Оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г.". Всички те ще имат нужда от методическа, а някои и от финансова подкрепа за пълноценното и качествено изпълнение на своите проекти. Трябва да подчертаем обаче, че той няма да възлага процедури по обществени поръчки, финансирани по ОПОС 2014-2020.

Отделно в МРРБ постоянно постъпват проектни предложения от местните власти за отделни ВиК обекти. Към момента подадените от общините искания за финансиране на проекти, свързани с водоснабдителна инфраструктура, са на стойност над 938 млн. лв. без ДДС. Трудно е да се отговори на всички очаквания в най-кратко време, но разчитаме на ВиК холдинга да приоритизира проектите. Самите ВиК дружества ще бъдат активно ангажирани в процеса на подбор и изпълнение на обектите.

Има идеи холдингът да подпомогне ВиК операторите за реализация на енергоспестяващи мерки, както и на проекти за оползотворяване на утайките от пречиствателните станции за отпадъчни води.     

Въпрос: Как ще бъде избегната опасността от водна криза в някои от районите на страна през следващата година?    

Отговор: Заради продължителната суша ситуацията в някои части на България е наистина сериозна, но МРРБ не управлява водните ресурси и няма как ние да правим прогнози за това кои населени места ще бъдат изправени пред воден режим през зимата и пролетта. Месечните графици за водните количества, които могат да се използват от комплексните и значими язовири, се утвърждават от министъра на околната среда и водите. Наша задача като министерство, което провежда политиката в отрасъл ВиК, е да следваме и изпълняваме приоритетите на Стратегията за развитие и управление на отрасъл ВиК за периода 2014-2023 г., свързани с постигане на съответствие с европейските директиви в областта на водите и създаване на условия за обновяване на мрежите и съоръженията, така че да има устойчиво предоставяне на ВиК услугите и да се повиши ефективността на операторите.

Значителни са извършените инвестиции. Със средства от Оперативна програма "Околна среда 2007 -2013 г." до 2015 г. са реализирани проекти в отрасъла на стойност близо 2 млрд. лева. С финансиране от "Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г." до края на 2015 г. е изградена инфраструктура на стойност 564 млн. лева. С финансиране от Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) в сектор "Управление на водите" за периода 2015-2020 г. са изпълнени ВиК проекти на обща стойност над 191 млн. лева, а със средства от Оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г." в сектор "Води" се очаква да се изпълнят проекти до 2024 г. в размер на 2,23 млрд. лева.

От Министерство на регионалното развитие и благоустройството във ВиК проекти в периода от 2014 г. до сега са вложени 253 млн. лв., от които от държавния бюджет 155 млн. лева, а от държавни инвестиционни заеми 98 млн. лева. Отделно ВиК операторите в рамките на своите инвестиционни програми са направили капиталови инвестиции в периода 2014- 2019 г. за над 543 млн. лв.

Паралелно с това чрез Българския ВиК холдинг ще бъдат правени инвестиции в стратегически обекти, свързани с ограничаване на негативния ефект от изменението на климата. Работи се и в посока търсене на нови възможности за питейно битово-водоснабдяване, като се анализират авангардните технологии в сектора.

Но искам да обърна внимание и на местните власти - те също трябва да бъдат по-активни по отношение  разкриването на допълнителни водоизточници и търсенето на допълнително финансиране за реализацията на подобни проекти. Призовахме кметовете да взимат своевременни мерки,  така че проблемът със засушаването да има минимално отражение върху живота на хората от засегнатите населени места. 

Въпрос: Основателни ли са страховете на хората, че след промените в ресорния закон цената на водата ще поскъпне?      

Отговор: Един от най-важните текстове в Закона за ВиК е, че се запазва социалната защита на потребителите на ВиК услуги. Това означава, че цената, определена на база минимално месечно потребление на вода от 2,8 куб. м на едно лице, не трябва да надхвърля 2,5 на сто от средния месечен доход на домакинство в съответната административна област. Данните за доходите на домакинствата се получават от НСИ, а за различните области прагът на социална поносимост е различен, тъй като и доходите са различни.

Така че интересите на хората са защитени, но политиците често спекулират със страховете им и използват всеки повод за създаване на напрежение.