Министър Петя Аврамова пред в. "Строител": 2019 г. ще открие пред строителния бранш нови възможности за инвестиции

С КСБ си сверяваме часовника по горещите въпроси на деня

Г-жо Аврамова, благодаря Ви, че приехте да сте първият гост на в. „Строител” за 2019 г. Да започнем с едно пожелание към нашите читатели – строителите на съвременна България и техните екипи, семейства и партньори.

Първо искам да пожелая на всички здрава и мирна 2019 г., а на строителите – енергия, ентусиазъм и висок професионален дух. Често казват, че за да успееш, трябва да обичаш работата си. И макар че от прекалена употреба тези думи започват да се превръщат в клише, всички знаем, че носят в себе си истина. Затова бих пожелала на Вашите читатели да влагат сърце и душа в това, което правят. Тогава нещата се получават по най-добрия начин, независимо дали строите сгради и пътища, лекувате хората или пишете романи.

Каква беше 2018 г. за Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), както и за строителния бранш? Каква е оценката, която правите на изминалата годината?

Смятам, че имахме една успешна година, в която строителството запази позициите си на един от моторите на икономическия растеж. По данни на Дирекцията за национален строителен контрол, от 1 януари до 5 декември 2018 г. са издадени 2880 разрешения за ползване на новопостроени или реконструирани обекти, или почти толкова, колкото през 2017 г. Това показва, че икономическата среда е стабилна и предвидима, което е от водещо значение за бизнеса. Защото парите, както икономистите казват, обичат тишина и спокойствие. Сред новите обекти има реконструирани улици и булеварди, пътища от републиканската мрежа, паркове, църкви, спортни комплекси и стадиони. Изградени са предприятия и магазини, както и съоръжения от водната инфраструктура. Разширена беше газопреносната система на страната. На повечето от обектите работят български фирми и дават хляб на хиляди наши сънародници. Смятам, че добрите тенденции ще се запазят и през 2019 г., когато проектите по оперативните програми навлизат в решителна фаза. Очаква се също да стартират и много нови – в пътната, образователната, социалната и ВиК инфраструктурата. Пред общините, бизнеса и неправителствените организации се откриват и различни възможности за инвестиции – реализацията на значими проекти с помощта на финансови инструменти. Става дума за 600 млн. лв., които са вече на пазара и могат да бъдат използвани под формата на нисколихвени кредити и банкови гаранции в проекти за подобряване на градската среда и туризма. Както е известно, Фондът за устойчиви градове ще управлява ресурс от 220,5 млн. лв. за Южна България и 142,4 млн. лв. за София, а Регионалният фонд за градско развитие – 210,4 млн. лв. за Северна България. Това е значителен паричен ресурс и колкото по-бързо бенефициентите се научат да работят с тези пари, толкова по-добре.

Какво бихте посочили като успех през годината, за какво не Ви достигна време?

Знаете, че съм съвсем отскоро в МРРБ – малко повече от три месеца, затова е трудно да направя подобна равносметка и да кажа в какво съм успяла и в какво не съм. Но заварих добър екип и експерти, на които мога да разчитам. Едно от постиженията на този екип е сключването на договора с „Капш трафик солюшънс“ за въвеждане на електронно таксуване на превозните средства при движение по републиканската пътна мрежа. Давам този пример не защото във ВиК отрасъла, Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР), кадастъра или териториалното сътрудничество няма успехи. А защото това е проект, който променя коренно досегашния модел – въвежда се електронна винетка за автомобилите до 3,5 тона и ТОЛ такса за превозните средства над 3,5 т. А това изисква огромна експертна и организационна работа. Необходимо беше да се променят закони, както и да се допълни съществуващата правна рамка с нови нормативни документи. Паралелно с това се изгражда структурата на Националното ТОЛ управление, назначават се служители, провеждат се обществени поръчки. Огромна работа, която изисква енергия и експертен капацитет. Но желанието на всички е ТОЛ системата да заработи успешно и да генерира добри приходи за строителство на нова пътна инфраструктура и ремонт на съществуващата.

Кои от завършените през 2018 г. обекти бихте отличили?

На 17 декември 2018 г., с пет 5 месеца предсрочно, беше открит нов участък от автомагистрала „Струма“ – от Кресна до Сандански, което ще облекчи значително пътуването към Гърция. Ще се подобри и безопасността на движение, защото един от участъците с най-висока концентрация на ПТП в страната е именно изходът на Сандански. Новата отсечка е с дължина 23,6 км, а свършеното от строителите е впечатляващо. В изграждането на участъка са положени над 300 хил. т асфалт и са монтирани 95 км мантинели от най-висок клас. В отсечката има 3 пътни възела – „Кресна“, „Струмяни“ и „Сандански“, 25 големи съоръжения – мостове, виадукт, надлез над жп линията София – Кулата, селскостопански подлези и надлези.

Друг важен обект, който беше завършен през 2018 г., е второто платно на пътя Слънчев бряг – Бургас, в отсечката между Ахелой и Поморие, и директното трасе на обхода на Ахелой. С този обект още преди старта на активния туристически сезон значително се улесни трафикът и се повиши безопасността на движение. Инвестицията е със средства от бюджета и е на стойност 45 млн. лв. С финансиране по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020” беше рехабилитирана още една важна отсечка за региона – 15,5 км от второкласния път Варна – Добрич, който е най-кратката връзка с Румъния на курортите по българското Черноморие.

През 2018 г. са ремонтирани участъци от републиканската пътна мрежа с обща дължина 450 км, в които са вложени 171 млн. лв. Сред посочените ремонти се откроява значителният ресурс, вложен в СМР на АМ „Тракия“ на територията на област Пловдив. Обновени са близо 22 км от автомагистралата и в двете платна за движение.

Дадохте за пример приключването на отсечката от Кресна до Сандански от АМ „Струма“. Как протича реализацията на останалите лотове? Кога се очаква стартът на лот 3.2? Ще успеем ли да спазим крайния срок за строителството на магистралата?

През 2018 г. бяха обявени обществени поръчки за проектиране и строителство на най-скъпия участък от АМ „Струма“ – през Кресненското дефиле, с индикативна стойност 875,3 млн. лв. без ДДС. Надеждата ни е комисията, която ще оценява офертите на участниците в процедурата за избор на изпълнител, да си свърши добре и бързо работата. Срокът за проектиране е 6 месеца, след което ще започне строителството. Надяваме се това да стане през 2019 г.

След предсрочното завършване на 23,6 км от Кресна до Сандански от АМ „Струма“, в строителство е лот 3.1 – от Благоевград до Крупник, като изпълнението е 40%. Работата по участъка от Благоевград до с. Железница с дължина 7 км все още е блокирана заради откритите край с. Покровник останки от древното селище Скаптопара. Предстои да бъде изготвен проект от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за консервация и реставрация на част от археологическите обекти. Два от тях – римската фамилна гробница и раннохристиянската църква, ще бъдат преместени, а римската вила и баня, които са извън трасето на магистралата, ще бъдат запазени. След като проектът бъде готов, ще бъде съгласуван от Националния институт за недвижимо културно наследство и изграждането на магистралата ще продължи. Върви изпълнението и на пътната инфраструктура около тунел „Железница“. Общата стойност на двата обекта е 48,4 млн. лв. Изборът на изпълнител за тунел „Железница“ се обжалва.

Всичко това показва, че е нужна максимална мобилизация, за да се реализира проектът в заложените срокове и през 2023 г. от София до българо-гръцката граница да се пътува за час и половина.

В края на годината правителството отпусна близо 158 млн. лв. за разплащане на обекти на АПИ, както и близо 1,35 млрд. лв. за изграждането на още 134,2 км от АМ „Хемус“. Кога можем да очакваме стартиране на строителството, в каква перспектива виждате завършването на магистралата?

През тази година започна реализацията на два нови участъка от АМ „Хемус“. Това e отсечката от Ябланица до п.в. „Боаза“ с дължина 9,3 км, която се планира да бъде завършена предсрочно през септември 2019 г. В момента дейностите са изпълнени на 63%. Работи се усилено и в другия край на магистралата – от п.в. „Белокопитово“ до п.в. „Буховци“.
Но голямата новина в края на 2018 г. е осигуряването на 1,35 млрд. лв. за строителството на АМ „Хемус“ до Велико Търново, което прави процеса необратим. А това е важно за хората в Северна България, защото в днешно време магистралите не са просто пътни артерии. Те са място за бизнес, за търговия. Край тях възникват индустриални зони и предприятия, осигурява се поминък за населението. Чуха се твърдения, че за изграждането на новите 134 км нямало никаква подготовка и яснота. Това не е така. За отсечката от „Боаза“ до разклона за Плевен и Ловеч се разработват техническите проекти. За следващите три подучастъка, разположени между пресичането с пътя Плевен – Ловеч и кръстовището с път I-5 Русе – Велико Търново, са налични идейни проекти и предстои изработване на технически. За последния участък от АМ „Хемус“ – от разклона с пътя Русе – Велико Търново до п.в. „Буховци“ – има готовност през следващата година да бъде възложено изработването на идеен проект за първия подучастък и парцеларен план за втория. Крайният срок за цялостното завършване на магистралата е 2024 г. и се надявам това да се случи.

Какви ще са основните приоритети в работата на МРРБ през 2019 година?

На първо място, ще продължим да работим по изграждането на нова пътна инфраструктура и рехабилитация на съществуващата, която е в тежко състояние. Вече споменах някои от големите пътни проекти, по които работата ще продължи. Наред с тях стартират и нови инвестиции. През 2019 г. например започва реализацията на два ключови участъка по първокласния път от ГКПП „Калотина“ до София. Те са част от трансевропейския транспортен коридор номер 10, свързващ Лондон със София, Истанбул и Калкута, който е най-краткият път от Западна Европа към Близкия и Средния Изток. Първата отсечка – от Калотина до Драгоман, за строителството на която има вече подписан договор, е с дължина 14,5 км и е на стойност 165 млн. лв. Втората е от Драгоман до с. Храбърско край Сливница, с дължина 16,9 км, и предстои подписване на договор. Модернизацията на трасето ще подобри трансграничните връзки между Сърбия и България и ще се създадат условия за по-бързо и безопасно придвижване. Общо със средства от бюджета, Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ и Механизма за свързана Европа ще се изграждат близо 119 км нови пътища. Индикативната стойност на тези обекти е над 950 млн. лв.

Топ приоритет остава безопасността на пътната инфраструктура. Извършена беше инвентаризация на магистралите, първокласните, второкласните и третокласните пътища в страната, за да сме наясно какво е тяхното състояние и какви мерки трябва да се вземат за подобряването му.

Ще продължи и обновяването на образователната, спортната, социалната и здравната инфраструктура със средства по Оперативна програма „Региони в растеж“. През 2019 г. една от стратегическите задачи на ОПРР ще бъде разработването на следващата оперативна програма, както и подготовката на новите структури за управление на регионалното развитие и необходимите стратегически документи. Този процес е тясно обвързан с кохезионната политика на ЕС за периода 2021 – 2027 г.

Вече казах, че е много важно да бъде въведена успешно електронната система за плащане на пътни такси.

Строителният бранш неведнъж е изразявал своята подкрепа към Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Колко блока са санирани до момента? Какво е бъдещето на програмата?

Програмата предстои да приключи в този си вид през 2019 г. От всички 2022 сгради, които имат сключени договори за саниране с Българската банка за развитие, са въведени в експлоатация 1522 обекта, а на 247 блока се изпълняват строително-монтажни работи. За още 70 сгради има избран изпълнител за СМР, но са без открита строителна площадка. За останалите 183 здания все още не са обявени обществените поръчки за инженеринг. В процес на обсъждане са варианти за продължаване на програмата. Отворени сме за предложения, така че да бъде изготвен нов модел за повишаване на енергийната ефективност на жилищата в България.

МРРБ отговаря и за ВиК реформата в страната. На какъв етап се намира тя и готови ли са регионалните прединвестиционни проучвания и проекти на формуляри за кандидатстване за европейско финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.”? Ще стартират ли големите водни проекти през 2019 г.?

Регионалните прединвестиционни проучвания са вече готови, 13 от тях са одобрени от МРРБ и са предадени на ВиК операторите, които трябва да подготвят формулярите си за кандидатстване. Министерството на околната среда и водите определи 23 април 2019 г. като краен срок за подаване на проектите. Но подготовката на документите е в напреднала фаза и се очаква първите формуляри за кандидатстване да бъдат внесени в МОСВ много по-рано – още през февруари. Като нашата препоръка към ВиК операторите е да започнат с обявяването на обществените поръчки, за да не се губи ценно време. Предстои много работа. Предвижда се да бъдат обявени над 190 обществени поръчки. Вече е обявена първата от тях – за строителство на пречиствателната станция за питейни води на Шумен.

Проектите ще се изпълняват на територията на 51 агломерации с над 10 000 еквивалент жители, като от подобрената инфраструктура ще се възползват над 2 млн. българи. Определените за изграждане ВиК обекти включват 800 км водопроводна мрежа, както и канализационни колектори, пречиствателни станции за питейни води и отпадъчни води, съоръжения за третиране на утайки, автоматизирани системи за управление на ВиК системите и др.

Знам, че тези инвестиции се очакват с нетърпение от строителния бранш, и се надявам, че съвместната работа ще бъде изключително ползотворна.

Вие проведохте редица срещи с ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ). Как протича работата Ви с браншовата организация?

Тези срещи са изключително ползотворни, защото на тях се дискутират теми от взаимен интерес. С КСБ си сверяваме часовника по горещите въпроси на деня, което е добре и за двете страни. Обсъден беше например проблемът с липсата на достатъчно квалифицирани кадри за сектора и необходимостта от мерки за тяхната професионална подготовка. Водим дискусии и по нормативната уредба в строителството. Мога да ви уверя, че по всяка една от темите се работи, и се надявам на следващите срещи да бъде отчетен напредък.

Вашата прогноза за 2019-а – каква ще бъде тя за бранша, за страната и за Европа?

Световните икономически анализатори не са на еднакво мнение в прогнозите си за 2019 г. Едни вещаят нова световна криза, други са по-оптимистични и прогнозират, че началото на глобалната рецесия ще бъде едва през 2021 г. Но България е сред държавите, които в момента са във фаза на икономически подем и растеж. Пред строителния бранш ще се открият нови пазарни ниши за инвестиции и моето пожелание към българските фирми е да се възползват в максимална степен от тези възможности.