Министър Петя Аврамова пред в. Строител: И през 2020 г. ще продължи работата по основния ни приоритет – изграждането на пътната инфраструктура

Министър Петя Аврамова пред в. Строител: И през 2020 г. ще продължи работата по основния ни приоритет – изграж

27 декември 2019 | 17:43

Обсъждаме варианти под каква форма да продължи реализацията на НПЕЕМЖС

Министър Аврамова, в навечерието на 2020 г. каква е равносметката Ви за отиващата си година? Успешна ли бе тя за МРРБ и за какво не стигна времето?

По традиция в края на всяка година правим равносметка. И когато резултатите от работата са добри, не може да не изпитваме удовлетворение. Докато опозицията сипеше критики срещу ГЕРБ преди местните избори, ние продължавахме да строим пътища, обновявахме българските градове, паркове и училища. Разбира се, винаги може и повече. Но когато искаш да свършиш много неща, времето никога не стига. А ние наистина действаме на широк фронт. Помислете само - започнахме работа по два мащабни проекта - магистрала „Европа“ и пътя от Видин до Ботевград, които се чакат не само от нашите съграждани, но и от тези, които редовно преминават през страната ни, защото са част от ключови европейски транспортни коридори и реализацията им ще донесе повече бързина и сигурност на пътуващите. На 11 октомври бяха пуснати предсрочно 9,3 км от „Хемус“ и започна строителството на нови 134 км от магистралата. На финалната права е обходът на Габрово – също мащабен строеж, който е „преддверие“ към реализацията на очаквания от години тунел под връх Шипка. Пак през тази година започна и изграждането на най-дългия тунел в България – „Железница“ на автомагистрала „Струма“.

Има хора, за които направеното е малко. Но за всички строители, които са на терен, независимо дали е празник, дали е зима или лято, това е много. Много е и за онези, които работят с месеци, понякога с години за подготовката и реализацията на един проект, защото за тях е ясно, че в строителството видимата работа е много по-малко от невидимата. Когато приключат процедурите по проектирането и отчуждаването на терените и строителството тръгне, нещата се случват бързо.

Не искам обаче думите ми да звучат самодоволно. Има много още какво да се прави, но с края на 2019 година нищо не свършва. Работата ще продължи, и то на високи обороти.

 

Коя от постигнатите цели Ви носи най-голямо удовлетворение?

За стартирането на важните пътни проекти вече говорих, но бих искала да изкажа благодарност на всички, които участваха в изграждането на яз. „Пловдивци“ - първият язовир за питейни нужди, построен в България през последните 30 г. Много правителства обещаваха да решат проблемите с водоснабдяването на Мадан, Рудозем и околните села, но правителството успя да осигури финансиране чрез заем от Световната банка и проектът бе доведен до успешен край. Язовир „Пловдивци” и пречиствателната станция към него могат да подават чиста и качествена питейна вода за близо 40 000 жители през цялата година. До построяването му районът се снабдяваше от 67 водоизточника, чийто дебит намаляваше през летните месеци, а по време на поройни валежи се влошаваше качеството на водата. Тези проблеми отиват в историята. Подобряването на водоснабдяването ще създаде нови възможности за социално-икономическо развитие на Мадан и Рудозем, включително като туристическа дестинация.

Този проект показва също, че усилията трябва да бъдат насочени към изграждане на нови водоизточници. И за тази цел е необходимо да се използват както средства от бюджета, така и от европейските фондове и международните финансови институции. Но за да се случват големите проекти, трябват не само желание и голи приказки, но и сериозна активност. Трябват доста усилия от всички заинтересовани страни. Проектът за рехабилитация на ВиК мрежата на Перник и Радомир, който ще бъде реализиран сега от ВиК Перник и който е на стойност над 100 млн. лв., е плод на много работа. По него ВиК дружеството ще осигури 26 млн. лв. собствено финансиране, което е поемане на голяма отговорност. За сравнение в предишния програмен период не са използвани всички възможности за рехабилитация на ВиК мрежата и сега негативните резултати са налице.

 

През 2019 г. сътрудничеството Ви с КСБ беше изключително активно, проведохте редица срещи с ръководството, участвахте заедно с Камарата в работна група, инициирана от вицепремиера Томислав Дончев, и т.н. По какви теми ще продължите да си партнирате с КСБ през новата година?

Разговорите по някои от темите ще продължат, защото има въпроси, които засягат не само строителния бранш, но и всички сектори на икономиката. Такъв е проблемът с липсата на работна ръка. От недостига на кадри се оплакват и в индустрията, и в земеделието, и в туризма, защото икономиката ни е във фаза на растеж и заетостта в някои региони на страната достигна рекордните 70 - 80%. Така че е нужно да се търси генерално решение на проблема.

Но една от стъпките, която е в ръцете на бизнеса, е да се върви към увеличаване на възнагражденията. Виждате, че повишаването на доходите е във фокуса на Бюджет 2020. Заплатите в публичния сектор ще се индексират с 10%, а на учителите - със 17%. Строителният бизнес не може да остане извън тези процеси, още повече че секторът продължава да работи на високи обороти и са му нужни хора – работници, строителни техници, инженери. А както е известно, нищо не държи по-здраво от златната верижка. Никой не бяга от там, където му плащат добре, колкото и тежка да е работата. Недостигът на кадри ще го има и през 2020 г., защото икономиката ни очаква ръст от 3,3% въпреки противоречивите сигнали за развитието на световните пазари.

С КСБ ще продължат разговорите и по въпросите за промени в нормативната уредба с цел подобряване на строително-инвестиционния процес. Знаем какво иска бизнесът, бизнесът също знае какви са нашите позиции по ключовите въпроси, а това не е никак малко, защото когато се води ясен и открит диалог, резултатите не закъсняват.

 

Бихте ли посочили някои от постигнатите промени на нормативната база в резултат от проведените дискусии с КСБ?

На първо място финализирахме промените в наредбата за минималните гаранционни срокове за изпълнени строително-монтажни работи и те са обнародвани в Държавен вестник. Така гаранционният срок за строителството на автомагистрали и скоростни пътища стана 7 г. вместо 5 г., както беше досега. За републиканските пътища от I и II клас се вдигна от 3 на 5 г., а за третокласните пътища - на 4 г. При реконструкция и основен ремонт на всички пътища от републиканската мрежа гаранцията се увеличи от 2 на 3 г. Смятам, че тези промени са стъпка в правилната посока, защото ще подобрят работата и ще гарантират по-прецизно изпълнение на СМР. Нещо, което е тясно свързано не само с комфорта на пътуване, но и с безопасността, която е наш приоритет.

Остава дискусионен въпросът откога да текат новите гаранционни срокове – дали от Акт 16, както е сега, или от Акт 15 без забележки, както иска бизнесът. Тази евентуална промяна ще бъде обект на бъдещи разговори, защото наистина издаването на Акт 16 понякога се бави по причини, които не зависят от строителите.

Приети са и промените в наредбата за условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите и упражняване на строителен надзор. Чрез тях ДНСК може да изисква по служебен път редица документи, като справка за наличието или липсата на данъчни задължения на фирмите за строителен надзор, документи за признаване на висше образование, придобито в чужбина. Данните за съдимостта на българските граждани също ще се установяват служебно от ДНСК.

Приети са и промените в Тарифа 14 за таксите, събирани от МРРБ и областните управители, както и направените изменения в две наредби, свързани с дейността на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, чиято цел отново е намаляване на административната тежест и подобряване обслужването на бизнеса и гражданите.

 

Как оценявате изпълнението на ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ („ОПРР 2014 – 2020“) и програмите за трансгранично сътрудничество?

„ОПРР 2014 – 2020“ е свързана пряко с живота на хората. Резултатите й са видими за обществото. Затова със задоволство мога да отбележа, че изпълнението й върви много добре. Към края на ноември са договорени 2,6 млрд. лв., или 86% от бюджета на програмата. Към бенефициентите са разплатени 1,5 млрд. лв., което е половината от бюджета на „ОПРР 2014 – 2020“ и 59% от договорения ресурс. Зад тези числа стои огромна работа. Обновени или спасени от разруха в градовете са улици, паркове и площади, културни и исторически паметници. Подобрява се социалната и образователната инфраструктура, градският транспорт, стотици обществени и частни сгради са енергийно ефективни. В социалната сфера например с отпуснатите над 28 млн. лв. се обновяват 633 социални жилища. 183 от тях са вече готови и над 1000 души ще получат покрив. Изградени са и 204 подкрепени обекта – дневни центрове, центрове за настаняване от семеен тип, преходни жилища, центрове за специализирана здравно-социална грижа и др. В тях са инвестирани други 82 млн. лв. Общият капацитет на подпомогнатата инфраструктура, предназначена специално за грижи за децата или за образование, е 8499 души. По линия на европейската солидарност до момента са рехабилитирани 21 пътни участъка с дължина над 343 км на стойност над 295 млн. лв., като всеки един от тези проекти е важен за живота на хората в съответния регион.

В ход е промяна на програмата, с която 108 млн. лв. се пренасочват към проекти за здравеопазване, образование, енергийна ефективност и пътища. С 20 млн. лв. например ще се купи медицински хеликоптер. С него отново ще могат да се извършват спасителни операции по въздух и да бъде осигурен превоз за нуждаещи се пациенти в труднодостъпни региони и донорски операции.

С добро темпо се изпълняват и програмите за трансгранично сътрудничество (ПТС). За периода 2014 - 2020 г. България участва в общо 12 програми на Европейския съюз за териториално сътрудничество. По тях се изпълняват проекти съвместно със съседите ни Сърбия, Турция, Северна Македония, Румъния и Гърция. Мога спокойно да кажа, че към настоящия момент всички ПТС се реализират успешно, като са финансирани над 550 проекта с участието на български партньори. През тази година Европейската комисия потвърди, че са постигнати планираните междинни цели по трите двустранни програми с Турция, Сърбия и Северна Македония, по които България е в ролята на Управляващ орган, и няма риск от загуба на средства. Тези програми също са в полза на хората, живеещи в пограничните райони.

 

Споменахте, че има преразпределение на средствата по „ОПРР 2014 – 2020“ – 25 млн. лв. се насочиха към подобряване на енергийната ефективност на жилищни и обществени сгради. Как ще продължи енергийното обновяване извън оперативната програма и по-конкретно каква е визията за продължаване на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС)?

Тук трябва да направя уточнението, че средствата за енергийна ефективност по „ОПРР 2014 – 2020“, за които предоставяме нова възможност на 28-те малки общини да кандидатстват, всъщност са повече.

В края на ноември започна набиране на проектни предложения за общо 18,7 млн. лв., като ресурсът по процедурата е в резултат от спестявания. Допълнително, след като се изпълнят всички изисквания за изменение на програмата с цел преразпределение на бюджета й, ще бъде открита още една процедура на стойност 25 млн. лв. Така за дейности за повишаване на енергийната ефективност в жилищни и обществени сгради по „ОПРР 2014 – 2020“ ще бъдат инвестирани нови почти 44 млн. лв.

Наясно сме с важността и значението на мерките за енергийна ефективност. Те са от пряка полза за всички български граждани, защото освен че правят домовете и офисите по-топли и по-уютни, водят до намаляване на разходите за отопление, влия­ят върху развитието на икономиката и подобряват качеството на въздуха.

Затова и държавата оказа целенасочена подкрепа в тази посока чрез Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. И ние, а и обитателите на участващите в нея блокове отчитаме резултатите от изпълнението й, най-осезаемият от които е намаляване на сметките за отопление. До момента са обновени над 1800 от общо 2022 сгради със сключени договори за целево финансиране. Още почти 100 са в изпълнение, а по над 90 други текат подготвителни дейности. Предвиждаме НПЕЕМЖС да приключи през следващата година. Междувременно обсъждаме варианти под каква форма да продължи нейната реализация.

 

55 млн. лв. по „ОПРР 2014 – 2020“ бяха пренасочени към ремонт на участъци от републиканската пътна мрежа. Има ли и други налични средства по програмата за пътна инфраструктура и кои ще са ключовите проекти, по които строителите ще могат да работят догодина?

Агенция „Пътна инфраструктура“ е много добър бенефициент на оперативната програма. Доста второкласни и третокласни пътища са в недобро състояние, тъй като не са ремонтирани от десетилетия и е съвсем логично да бъдат осигурени допълнителни средства. С пренасочените 55 млн. лв. по ОП „Регионално развитие 2014 – 2020“ ще се рехабилитират още 6 приоритетни пътни отсечки с регионално значение с обща дължина над 134 км. Участъците са Мизия – Оряхово – Крушовене (област Враца); Поликраище – Елена – Сливен (Сливен и Велико Търново); Русе – Кубрат – Исперих – Дулово (Русе и Разград); Полски градец – Тополовград – с. Устрем (Хасково); Каблешково – Межден (Силистра) и участък от пътя Варна – Белослав – Разделна – Падина – Житница (Варна).

През 2020 г. по оперативната програма ще завърши рехабилитацията на още 162 км второкласни и третокласни пътни отсечки. Стойността е над 123 млн. лв. Ще приключи ремонтът на участъци от третокласните пътища Дъбова махала – Монтана, Смолян – Стойките – Широка лъка, Кърджали – Мост – Манастир, Провадия – Дъскотна – Айтос, пътя за Мелник, както и на 32,5-километровата отсечка от второкласното трасе Дупница – Клисура – Самоков.

 

През март 2020 г. се очаква да заработи тол системата в страната. Начертали ли сте дългосрочен план в какви обекти ще се влагат събраните средствата от такси?

Дългосрочният план е начертан от законодателната рамка - парите от винетки и тол такси ще се инвестират в изграждането на нови републикански пътища и ремонт на съществуващите. Заложените приходи от тол в националния бюджет за 2020 г. са 450 млн. лв., тъй като системата ще влезе в търговска експлоатация до 1 март 2020 г., или с други думи няма да имаме цяла година. Но заедно с постъпленията в размер на 296,3 млн. лв. от електронни винетки сумата ще нарасне на 746,3 млн. лв. и тези средства ще се използват само и единствено за подобряване на пътната инфраструктура.

Ще Ви припомня, че правителството вече реши част от тях да бъдат вложени в изпълнението на стратегически пътни обекти през следващите три години. Това са пътят Видин – Ботевград, отсечката на Софийския околовръстен път от кв. „Младост“ до АМ „Тракия“ и укрепването на 74 свлачища и срутища по републиканската мрежа. Опозицията ни упрекна, че подписваме празни чекове, но това е решение в перспектива и визия как и къде ще се инвестира. Трябва обаче да отбележим, че в проекта за Видин – Ботевград ще се приложи нова схема на плащане, при която строителите ще получат пари след приключване на обектите. Това ще освободи ресурс за другия ни голям приоритет – ремонта на пътната инфраструктура, която не е била обновявана от десетилетия.

Но независимо от това, дали строим магистрали, или обновяваме пътища, средствата от тол системата ще бъдат управлявани и инвестирани отговорно и напълно прозрачно.

 

Какви ще са другите важни задачи през 2020 г. за МРРБ?

Ще продължи работата по нашия основен приоритет – изграждането на пътната инфраструктура, защото без хубави пътища икономиката не може да върви нагоре, а градовете блокират. Каква щеше да е София без Северната скоростна тангента? Как може да се развива Пловдив без нов околовръстен път? Или как бихме искали изравняване на условията за живот между Северна и Южна България, ако не изградим магистрала „Хемус“?

Ясно е, че не би било възможно, но добрата новина е, че работата по стратегическите проекти напредва. По АМ „Хемус“ се строи ускорено и в двата участъка: след п.в „Боаза“ и на изток – в отсечката от п.в. „Белокопитово“ до „Буховци“. Изпълнителите напредват въпреки археологическите останки по трасето. Тук използвам случая да кажа, че работим в пълен синхрон с археолозите. За археологически проучвания до момента са разплатени над 17,4 млн. лв. От тях най-много – близо 14,5 млн. лв., са за проучвания на цялото трасе на АМ „Струма“, като 7,7 млн. лв. са платени за новостроящата се част на магистралата в лот 3, включително лот 3.1, лот 3.2, лот 3.3 и тунел „Железница“. За трасето на АМ „Хемус“ от Ябланица до Шумен до момента сме разплатили над 2,4 млн. лв.

Археологически находки се откриха и при изграждането на АМ „Европа“ и до момента са разплатени 500 хил. лв. Работата по тази ключова магистрала, която е част от Трансевропейския коридор номер 10, също напредва в 17-километровия участък от Драгоман до Сливница. Реализацията й започна през май т.г. и вече над 90% от изкопните работи са готови. Предстои да започне строителство и в участъка от ГКПП „Калотина“ до Драгоман с дължина 14,5 км.

Както казах, стартираха дейностите и по друг ключов проект - пътя Видин – Ботевград, който е свързан с ускореното развитие на Северозападна България и е част от Трансевропейския транспортен коридор номер 4. Дължината му е 167 км, а модернизацията му ще се реализира с 1,6 млрд. лв.

Вече се осъществяват дейности в участъка от Видин до п.в. „Макреш“ край град Димово. За отсечките от п.в. „Макреш“ до с. Бела и от него до с. Ружинци текат обществените поръчки за строителство и строителен надзор. Работи се и по трасето от Ботевград до Мездра. В момента текат СМР между Мездра и с. Люти дол с дължина 13,4 км. Предвидено е и двете отсечки – от Мездра до Ботевград и между Видин и Ружинци, да бъдат завършени до 2022 г., а целият път Видин – Ботевград да е готов до 2024 г.

Съвсем наскоро дадохме старт и на процедурите по още два стратегически проекта – тунела под връх Шипка и АМ „Черно море“, за която вече получихме 9 оферти за разработване на разширен идеен проект и извършване на пълни геоложки проучвания.

Сериозни са предизвикателствата за нас като министерство и в отрасъл ВиК. Свидетели сме на продължителни засушавания и пресъхване на водоизточници. После следват периоди на интензивни валежи и наводнения, което поставя пред изпитание съществуващата ВиК инфраструктура. Не по-малък проблем е остарялата ВиК мрежа. Голяма част от нея е строена преди 50 - 60 години, което е причина за възникването на чести аварии. Сериозни са и загубите на вода. Нужни са значителни инвестиции за обновяване на съществуващите активи, но в условието на намаляващо население това е трудно да стане през цената на водата. Така че е необходимо да се намерят други начини за финансиране на отрасъла и желанието ни е това да стане с новия Закон за ВиК. А също трябва да се използват максимално европейските средства за рехабилитация на мрежата.

Друг приоритет на МРРБ е намаляването на различията между регионите, за да спрем обезлюдяването в малките населени места. Това, разбира се, не зависи само от нас, но изграждането на хубави пътища е предпоставка за привличане на инвестиции и развитие на бизнес, така че хората да имат поминък и да не напускат родния си край. Средствата по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“ също са важен инструмент за преодоляване на съществуващите териториални дисбаланси.

 

Стартира ли изготвянето на първия проект на бъдещата оперативна програма за периода 2021 – 2027 г.? Какви ще са основните направления и стратегически проекти, в които ще се насочат инвестициите? Какво ще бъде най-характерно за програмата? Ще има ли разлики в сравнение с настоящата?

Да, погледът ни е отправен към реализиране на възможностите, които дава новият програмен период. Тематичната работна група, в която има представители на неправителствени организации, държавни и обществени институции, свързани с развитието на регионите, вече започна интензивна работа. Членовете й бяха запознати с визията за периода 2021 – 2027 г., имаме и техните становища. Предстои нова среща през януари. До края на март 2020 г. се очаква да е готов първият проект на бъдещата ОПРР. Имаме опит в ползотворното управление на вече два програмни периода, така че ще запазим и надградим добрите практики. За 2021 - 2027 г. ще разполагаме с индикативен ресурс в размер на близо 3 млрд. лв.

Какво е новото за следващия програмен период? Ако трябва да го кажа с две думи – разширяване и интегриране. Разширяване, защото освен градско развитие тази програма има и териториален компонент. Той ще подкрепя развитието на районите, като се фокусира върху спецификите и потенциалите за развитие на конкретните територии без значение на административно-териториалните граници. Но е много важно всеки регион да се обедини около няколко ключови приоритета. Това е едната посока на интегрирания подход – ще бъдат подкрепени такива проекти, които се генерират на принципа отдолу-нагоре – отчитат нуждите на хората по места и с изпълнението си биха решили проблеми на по-голяма част от региона. Освен това се разширяват бенефициентите, но е важно и проектите да се изпълняват в партньорства. Как ще стане това обединяване по приоритети в регионите? За да се улесни процесът, за различните територии от ниво 2 ще се изготвят регионални схеми за пространствено развитие, които са като визии за цялостното развитие на региона, като това са интегрираните териториални стратегии, разработени с широко гражданско участие и сътрудничество на заинтересованите страни на съответния район. Ще търсим възможността за по-голямо взаимодействие между публични институции и между икономически оператори, между неправителствен сектор и гражданско общество, защото искаме да стигаме по-близо до хората. Подчертавам, че предимство ще имат тези проектни идеи, които решавайки отделен, важен за хората от дадено място проблем, всъщност оказват положително икономическо въздействие за по-голяма част от територията на страната и за по-голям брой от населението.

В другата си част интегрираният подход означава, че ще се търси координиране с останалите оперативни програми, така че те също да имат принос към регионалната политика. Вярвам, че така ще постигнем по-големите си цели – териториалното развитие да бъде балансирано, да преодолеем разликите между малките и големите населени места и да бъдат намалени негативните ефекти от демографската криза.

 

Четете ли редовно вестник „Строител“, какво е значението му за Вас и за оглавяваното от Вас ведомство?

Фокусът на в. „Строител“ покрива важни за Министерството на регионалното развитие и благоустройството теми – постиженията и проблемите, пред които строителната индустрия е изправена, тенденциите и предизвикателствата пред сектора в България и света. Затова следим ежедневно съдържанието онлайн и с интерес очакваме изданието всеки петък. Оценяваме и усилията, които полагате за организиране на събития, дискусионни форуми, конференции по теми в строителния сектор. Вярвам, че ще продължите обективно и спазвайки високи професионални стандарти да сте свързващото звено между всички участници в строително-инвестиционния процес и централната и местната власт. Живеем във времена на свръхинформация и затова внимателният, проверен, достоверен и аналитичен подход, какъвто е стилът и на Вашия вестник, ще става все по-търсен и ценен. Нека все така да Ви припознават като „вестника на българския строител“ и да оправдавате доверието на Вашите читатели.

 

Какво ще пожелаете за коледните празници и за новата година на нашите читатели, на бранша и какво си пожелавате Вие за себе си?

В личен план на читателите на вестника и на себе си пожелавам преди всичко здраве. Нека на коледните празници всеки да намери време за семейството си, за най-близките си, да бъдем щастливи и спокойни в домовете си, да се заредим с хубавата емоция на тези светли дни.

Пожелавам на всички строители увереност, сили и успехи. Защото техните успехи са всъщност успехи за хората. Те означават по-качествени домове, повече и по-модерни пътища, уютна и удобна среда за живеене. Все неща, които заедно можем да постигнем, защото хората ги заслужават.