Министър Петя Аврамова, в интервю за в. “Строител“: Отчитаме напредък по всички големи инфраструктурни проекти въпреки пандемията

Министър Аврамова, в края сме на една динамична и много различна година. С пандемията COVID-19 2020-а постави и институциите, и бизнеса, и хората в нови реалности. За бранша, а считам, че и за регионите, и за страната като цяло е от съществено значение, че въпреки кризата строителството не спря. Как Вие оценявате изминаващата година, какво реализирахте, кое отчитате като най-голям успех и за какво не остана време?

Общо е мнението, че отминаващата 2020 г. наистина не може да се сравни с никоя друга. Искам да Ви припомня, че в края на 2019 г. очаквахме икономически растеж от около 3%, добри бяха и прогнозите за строителството. Но не само ние, а и целият свят се сблъска с нова реалност. Пандемията промени напълно живота ни в личен и професионален план. Оптимистичните икономически прогнози се стопиха и вместо очакваното възходящо развитие навлязохме в коронакриза.

Смятам, че едно от най-правилните решения в тази ситуация бе строителните дейности да не спират. България беше една от малкото страни в Европа, където работата на строителните площадки продължи, дори по време на извънредното положение. Това изискваше смелост и бе проява на политическа мъдрост, защото по този начин секторът успя да използва натрупаната инерция от предходния период и се пренастрои за работа в новите условия. Така, макар че имаше трудности при доставките на някои суровини и материали заради проблемите с международните превози, изпълнението на големите инфраструктурни проекти не спря. Направихме всичко възможно да се ускори разплащането на държавата с фирмите, за да могат и те да се издължат към своите контрагенти. Продължи строителството на жилищни и промишлени сгради.

Считам това за голямо постижение, защото строителният бранш е един от стожерите на икономиката. Той дава хляб на близо 200 хил. души. Това е секторът, който след рецесия извежда икономиката напред, затова има нужда от специално внимание.

За мен е важно също, че върви успешно изграждането на големите инфраструктурни проекти – АМ „Хемус“, АМ „Струма“ и бъдещата магистрала „Европа“. Изключително удовлетворение ми носи и напредъкът по пътя Видин – Ботевград. Този проект безспорно е важен за републиканската мрежа на България, но за мен е лична кауза, защото съм от този регион и знам, че подобряването на пътната инфраструктура ще промени положително живота на хората. Затова съм много доволна, че вече е възложено строителството на над 128 км от трасето, което дава стабилност на проекта и го прави необратим.

Как се отрази пандемията на работата на ръководеното от Вас министерство? Промениха ли се някои от приоритетите Ви?

И ние като всички български граждани преживяхме тежко първоначалния шок от COVID-19, но чрез добра организация на дейността ни той беше бързо преодолян. Част от администрацията премина на дистанционен режим на работа, важните срещи и съвещания се провеждаха онлайн. Всъщност и до днес някои от заседанията преминават дистанционно. С голяма мобилизация се работеше и по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ („ОПРР 2014 - 2020“) и програмите за трансгранично сътрудничество и повечето от целите бяха постигнати за много по-кратки срокове. Така че дейността в МРРБ не е спирала, за да бъдем в услуга на гражданите, общините и бизнеса.

В момента продължаваме да изпълняваме основните ни приоритети – изграждането на модерна пътна инфраструктура и рехабилитация на съществуващата, възраждането на българските градове и региони, реализацията на проектите по „ОПРР 2014 - 2020“ и подготовката на новата програма. Ключова задача е подобряването на ВиК услугите. Тези дни пре­мие­рът Бойко Борисов отбеляза, че в бюджета за следващата година един от акцентите ще бъде ВиК инфраструктурата, защото тя е от жизнено важно значение за цялостното икономическо и социално развитие на населените места.

Наред с всичко това имаме и някои нови приоритети. Такъв за всички администрации, а ние не правим изключение, е дигитализацията. Изминалите месеци ни показаха, че хората имат готовност да ползват онлайн услуги. Една от спирачките в годините назад беше, че дори разработени електронни продукти се ползваха от малко потребители. Но коронакризата промени нагласите на обществото и сега все повече услуги на Агенцията по геодезия, картография и кадастър например се заявяват по електронен път. Най-новата ни инициатива в тази област е, че МРРБ ще създаде единен регистър по устройство на територията. Той ще обединява в себе си всички регистри, водени от министерството, Дирекцията за национален строителен контрол, областните администрации, общинските администрации и администрациите на районите в градовете с районно делене. Чрез него не само ще подобрим административното обслужване, но и ще дадем възможност огромна база данни да се ползва електронно.

В края сме на програмен период 2014 - 2020 г. и макар че проекти ще се реализират и довършват и през следващите 2 години, бихте ли обобщили какъв е напредъкът по „ОПРР 2014 – 2020“? Кои са основните резултати от програмата към момента?

Към момента по ОП „Региони в растеж 2014 - 2020“ са сключени 701 договора, като предоставената по тях безвъзмездна финансова помощ е 2,881 млрд. лв. 335 договора на стойност 641 млн. лв. са приключили, а 366 са в процес на изпълнение. Но за хората е по-важно какво стои зад тези числа. Как средствата по линия на европейската солидарност са променили живота им към по-добро.

Смятам, че има с какво да се гордеем. С европейско финансиране са модернизирани 131 образователни заведения - 84 училища, 38 детски градини и 9 университета. Повишена е енергийната ефективност и са обновени 628 сгради, от които 440 жилищни и 188 административни, като е постигнато понижаване на годишното потребление на енергия от обществените здания с 63 760 159,03 kWh/година, а 5381 домакинства са преминали в по-горен клас на енергийно потребление.

С европейски средства са създадени или реновирани 1 804 611 кв. м паркове, градини, междублокови пространства, детски площадки, булеварди, улици, площади и пешеходни зони. Модернизирани бяха и стотици социални жилища и обекти на социалната инфраструктура. Бяха купени и 192 линейки за нуждите на Спешната помощ. Не на последно място по „ОПРР 2014 - 2020“ са рехабилитирани 164 км първокласни, второкласни и третокласни пътища.

Кои са ключовите проекти, стартирането на които предстои до края на програмния период?

В момента „ОПРР 2014 - 2020“ се намира в ключов етап от своето изпълнение. До края на 2020 г. и през 2021 г. е планирано да започне изпълнението на няколко приоритетни проекта. Единият е свързан с купуването на медицински хеликоптери за реакция при спешни случаи и кризи, за които по програмата на Министерството на здравеопазването е отпуснато финансиране в размер на 20 млн. лв. С реализацията на този проект за първи път в страната ще бъде въведена 24-часова услуга по осигуряването на въздушен транспорт на пациенти в спешни състояния до приемно лечебно заведение, както и за нуждите на трансплантацията в страната.

Друг ключов проект, чиято реализация ще започне в следващите месеци, е „Повишаване на пътната безопасност по републиканската пътна мрежа“, който е с ресурс от 2 млн. лв. Открива се и нова възможност за 39-те големи града. До 31 декември 2020 г. те ще могат да подават проектни предложения за инвестиции в културна инфраструктура. Очаква се да бъдат подадени проекти на стойност около 75 млн. лв. за обновяване, оборудване и обзавеждане на културни центрове, театри, читалища, библиотеки и други подобни институции.

През следващата година предстои да започне и реалното изпълнение на проектите за туристически обекти с „национално“ и „световно“ значение, които ще се изпълняват с комбинирано финансиране – безвъзмездни средства и финансови инструменти. С него ще се извършва реставрация, консервация, опазване, популяризиране и развитие на културното наследство. Обектите, които са подкрепени, са Кремиковският манастир, мостът на Кольо Фичето, Перперикон, тракийската гробница и култов комплекс „Оструша“, античният комплекс „Източна порта на Филипопол“ и Археологическият комплекс „Небет тепе”, етнографският музей „Етър” и др. Предоставената досега подкрепа е 82,5 млн. лв.

Всяка една от тези процедури открива и нови възможности за работа пред строителния бранш.

Каква е визията за бъдещата оперативна програма, знаем, че вече беше представен един работен вариант на ОП „Развитие на регионите 2020 - 2027“? Какви са основните стратегически направления и проекти, в които ще се насочват инвестициите? Кое е най-отличителното от настоящата програма?

Подготовката и приемането на новата ОП „Развитие на регионите 2021 – 2027“ се случва в решаващ момент за България и Европейския съюз. Момент, в който трябва не само да възстановим икономиките си от коронакризата, но и да ги изведем с една стъпка напред чрез постигане на по-голям растеж и повече работни места.

Това ще е и най-голямото предизвикателство, защото бюджетът от над 3 млрд. лв. по програмата трябва да бъде използван така, че да реализираме добавена стойност и да мултиплицираме ефекта от направените инвестиции.

Средствата ще се разпределят по два основни приоритета – за градско развитие и за подкрепа на регионите. Първият е насочен към 10 големи общини - Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, София и Благоевград. Това ще бъдат основните центрове на растеж, моторите на икономиката. Приоритет 2 за интегрирано териториално развитие ще обхваща 40 градски общини от 6-те региона на ниво 2, в които има населени места над 15 000 жители.

Мерките за финансово подпомагане ще трябва да бъдат съобразени с нуждите и потенциала на конкретната територия чрез прилагането на интегриран териториален подход. Инвестициите трябва да бъдат по-добре обвързани с местния потенциал и проблеми, да подпомагат както развитите, така и периферните и изоставащите райони, като целта е създаване на по-добри връзки между селищата и градовете. За всяко едно вложение ще търсим пресечната точка между очаквания икономически растеж и повишаването на заетостта. Ще изискваме по-голям синхрон на ОПРР със секторните оперативни програми.

Виждате, че подходът за изпълнение на програмата за развитие на регионите 2021 - 2027 г. е изцяло променен спрямо действащата в момента ОПРР. Досега финансирахме секторни приоритети - пътна инфраструктура, социални мерки, модернизация на образователната инфраструктура, обновяване на градски транспорт, туристически проекти и т.н. Нашият опит обаче показа, че за да имаме по-цялостно инвестиране в конкретна територия, за да имаме намаляване на дисбалансите, трябва интегриран характер на мерките. Наш основен акцент през следващия програмен период ще бъде икономическото развитие. Всяка една от инвестициите трябва да бъде обосновавана със съответните икономически ефекти за територията.

Новост е и това, че ще разширим обхвата на потенциалните бенефициенти на програмата. При някои от интегрираните мерки ще очакваме бизнесът да се включи и да получава достъп до финансиране, за да може да се решат конкретни специфични предизвикателства в даден район.

Отличително от досегашния програмен период е и включването на Регионалните съвети за развитие в процеса по подбор на проекти на регионално ниво, което е регламентирано в Закона за регионалното развитие. На тях ще се възложат компетенции по оценка на съответствието на проектните концепции и идеи към определените приоритети за развитие на конкретния регион.

В контекста на Зелената сделка и на т.нар. вълна на саниране на сградния фонд в ЕС какви са възможностите и готовността на страната ни да се включи в тази инициатива на ЕК? Къде е мястото и какво ще бъде бъдещето на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС)? Можем ли да разчитаме, че ще продължи?

В момента редица европейски страни обръщат поглед към санирането на жилищните и обществените сгради и разработват свои мащабни програми в тази сфера, което е в духа на европейските планове за възстановяване на икономиката и постигане на въглероден неутралитет до 2050 г. Очаква се санирането като част от мерките за подобряване на енергийната ефективност да е сред приоритетите и в нашия План за възстановяване и устойчивост, който е в процес на подготовка.

Но ние правим вече конкретни стъпки в тази посока. Дирекция „Жилищна политика“ изготви проект за кандидатстване по Инструмента за възстановяване и устойчивост – „Подкрепа за енергийна ефективност в жилищните сгради“. Целта му е подобряване на енергийните характеристики на жилищния фонд в съответствие с целите на Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г., която МРРБ разработи съвместно с Министерството на енергетиката.

Проектът може да стартира през 2021 г., като в обхвата му ще бъдат включени еднофамилни и многофамилни жилищни обекти. Подкрепата за еднофамилните сгради ще осигури мащабност на инвестициите поради факта, че процесът на взимане на решения е по-лесен и санирането може да се осъществява с по-бързи темпове. В същото време чрез многофамилните здания ще бъдат обхванати много повече собственици на жилища, включително и лица от социално уязвими групи. Обновяването се предвижда да се реализира с финансов и организационен ангажимент на собствениците за съфинансиране на част от дейностите.

Енергийното обновяване ще удължи живота на сградите, ще намали разходите за поддръжка и ще стимулира хората да останат да ги обитават, в т.ч. и в малките населени места. В резултат от изпълнението на енергоспестяващи мерки повече домакинства ще подобрят топлинния комфорт в своите жилища и ще реализират спестявания както на потребяваната енергия, така и на заплащаната за нея цена.

МРРБ работи и по подготовката на втори етап на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, тъй като интересът към нея е голям. Искам да припомня, че подадените заявления за финансова помощ са 5723, като одобрени са 5112. В момента от подписаните 2022 договора по НПЕЕМЖС са обновени 1906 сгради. За довършване са 116. Но останалите, за които има депозирани заявления в Българската банка за развитие, са готови за саниране. С други думи, работата по тях може да започне бързо. Още повече че и Камарата на строителите в България и НСОРБ заявиха готовност да подкрепят процеса. Споделям мнението им, че продължаването на програмата ще има не само икономически, но и голям социален ефект.

Трудният въпрос е как да продължим напред?

В МРРБ се обсъждат различни варианти за продължаване на програмата. На този етап мога да кажа, че фокусът ще бъде върху засилване на ролята на общините, на отговорността на собствениците и възможност за допълване между различни източници на финансиране. Предвиждат се също промени в обхвата на допустимостта на дейностите, както и по отношение на политиката за управление на етажната собственост като условие за достъп до публичен ресурс. Така че дискусиите предстоят. Много важно е да изберем онзи вариант, който среща най-широка подкрепа от обществото.

Здравата основа, на която ще стъпим в предстоящите дискусии, е Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд, за която споменах. В рамките й е изготвена и пътна карта за поетапно обновяване на сградите до 2050 г., като са отчетени специфичните особености в страната и са анализирани слабостите и пречките пред процесите, свързани със санирането, от предишни и действащи програми и инициативи. Формулирани са и мерки за тяхното преодоляване, за да могат да бъдат ускорени обновителните процеси.

Изготвянето на този стратегически документ е важна част от подготовката на страната ни за включване в европейската Зелена сделка.

Какъв по-конкретно е напредъкът в реализирането на големите пътни инфраструктурни проекти – АМ „Хемус“, АМ „Европа“ и скоростния път Видин – Ботевград?

Както казах в началото, по всички проекти през тази година е отбелязан значителен напредък въпреки извънредната ситуация заради COVID-19.

В началото на ноември ще е готов първият участък от АМ „Европа“ между Драгоман и Сливница, което е близо половин година по-рано от предвиденото по договор. Строителните работи на 17-километровото трасе са изпълнени над 95%, като очакванията са в първите дни на следващия месец да бъде пуснато движението по новоизградения участък. За улеснение на трафика към ГКПП „Калотина“ до момента беше отворено двупосочно движението между 15-и и 20-и км и 21-ви и 25-и км. Ако метеорологичните условия са добри, до средата на октомври ще бъде завършена и отсечката от 25-и до 29-и километър.

Напредва работата и по другия участък от бъдещата АМ „Европа“ между ГКПП „Калотина“ и Драгоман с дължина 14,5 км. В момента се осъществяват изкопни и земни работи, както и габионни, армонасипни и укрепителни стени. Действа се и по изграждането на надлеза за едри бозайници при 4-ти километър. По договор отсечката трябва да завърши януари 2022 г. В ход са и тръжните процедури за избор на изпълнители на проектирането, строителството и надзора при изграждането на връзка на разширеното трасе на път I-8 с ГКПП „Калотина“, който ще бъде реконструиран.

В момента се изготвя техническият проект и за третия участък – от Сливница до връзката със Северната скоростна тангента с дължина 16 км.

Усилено се строят 16,3 км от АМ „Хемус“ между п.в. „Буховци“ и п.в. „Белокопитово“ на територията на областите Шумен и Търговище. Завършването им по договор е в края на 2021 г., но строителите са амбицирани да приключат през пролетта на 2021 г. С постановление на Министерския съвет бяха предоставени над 81 млн. лв. за разплащания на извършващите се в момента СМР в тази отсечка.

Предвижда се до края на октомври да стартират строителните дейности и на още 19,2 км от АМ „Хемус“ в участък 2, който е от края на п.в. „Дерманци“ - при пресичане с път III-307 Луковит – Угърчин, до връзката с III-3005 Радювене – Катунец, включително п.в. „Каленик“. Отчуждителните процедури на терените приключиха и в рамките на август бе издадено разрешение за строеж от МРРБ за цялото трасе. Това е един от трудните участъци на АМ „Хемус“. Предвидено е изграждането на тунел с две тръби с дължина 387 м всяка от тях. Ще бъдат построени два пътни възела, 9 виадукта и 1 мост над р. Каменица. Ще има общо 7 подлеза и надлеза.

Дейностите напредват и по 32 км от АМ „Хемус“ в участък 1 - от п.в. „Боаза“ до пресичането с третокласния път Луковит – Угърчин, и участък 3 - от п.в. „Каленик“ до пресичането с второкласното трасе Плевен – Ловеч. На първия - с дължина 15,62 км, се почиства теренът, изграждат се водостоци, извършват се изкопно-насипни работи, прави се колекторна система. На третия участък, който е 17,08 км, СМР стартираха през юни и усилено се правят 6 виадукта. Предвидено е строителството на 9 големи съоръжения - подлези и надлези, а пресичането с II-35 Плевен – Ловеч ще бъде чрез пътен възел. В тази отсечка ще има две площадки за отдих от двете страни на магистралата с обща площ 13,3 дка и с места за паркиране на тежкотоварни и леки автомобили.

На участъците 4, 5 и 6 - от п.в. „Плевен“ до пресичането с пътя Русе – Велико Търново, приключи проектирането и документите са одобрени от Експертния технико-икономически съвет към Агенция „Пътна инфраструктура”(АПИ). За последните три участъка - 7, 8 и 9, от пресичането с пътя Русе – Велико Търново до п.в. „Буховци“, се извършват отчуждителни процедури, продължават проучвателните дейности за изготвяне на технически проекти съобразно договорените срокове.

Цялостното доизграждане на 240-километровата АМ „Хемус“ през 2024 г. е наш приоритет.

За мен е важен и процесът на поддръжка и рехабилитация на републиканската пътна мрежа. За периода от 2017 г. до октомври 2020 г. ремонтираните участъци със средства от държавния бюджет са 1638 км, а от фондове на ЕС – 432 км.

А как върви изпълнението на автомагистрала „Струма“?

Строителството на АМ „Струма“, където се изгражда най-дългият пътен тунел у нас - около 2 км, също е в график. Работи се по прокопаването и на двете тръби от двете страни на съоръжението. Към момента са извършени изкопни работи на около 1300 м във всяка една от тръбите. Тунелът се прави по Нов австрийски метод, като се прокопават около метър и половина - два във всяка тръба и посока на денонощие, а веднага след това се изпълнява първичната облицовка на съоръжението с крепежни елементи, пръскан бетон и анкери. СМР започнаха през октомври миналата година и на обекта се работи денонощно без почивен ден, като 40% от строително-монтажните дейности за целия обект вече са завършени. Целта е той да е готов до март 2022 г. Напредва и изграждането на двата моста над Суха река, които са съответно 108 м и 18 м – на по-дългото съоръжение са направени всички фундаменти на стълбовете и устоите и са монтирани половината греди. На другия е готова пътната плоча, тротоарните конзоли и се работи по крилата на устоите и преходните плочи. Осъществяват се и земните дейности, свързани с изграждането на хеликоптерната площадка.

На подучастъка преди тунел „Железница“, движейки от София към Кулата, който е с дължина 720 м, също има напредък. В тази отсечка се изгражда мост, който ще е 540 м и ще преминава над 6 препятствия – р. Струма, път Е-79, съществуващата и бъдещата жп линия, общинския път и над обслужващия път на тунела. В момента се прави приоритетно връхната конструкция на платното за София на виадукта и към края на октомври ще бъде изтласкан последният елемент от съоръжението, с което ще бъде завършен половината мост. Виадуктът се строи по иновативна за България технология – потактово избутване на горното строене с хидравлични крикове. Характерното при нея е, че се използва работна площадка с мобилни елементи, които с хидравлична система се повдигат и избутват напред, като всеки един елемент се монтира пред готовия. Всички строителни работи се извършват без спиране на трафика по Е-79.

В подучастъка след бъдещия тунел „Железница“ в посока Кулата с дължина 1,4 км в момента се извършват изкопни и насипни работи за оформяне на тялото на магистралата. Това са укрепителни армостени, водостоци, дренажна и отводнителна система. Стартираха и пътните дейности с направа на стоманобетонови сглобяеми елементи. В тази отсечка се изгражда аварийна връзка, която при настъпване на непредвидена ситуация в съоръжението ще може да отведе движението в посока София по първокласния път.

В ход е процедура по ЗОП за възлагане на изработването на техническия проект и изпълнение на мерките за смекчаване на въздействието на трафика върху дивите животни и птиците в Кресненското дефиле. Те са разписани в решението по ОВОС от 2017 г. във връзка със строителството на лот 3.2 от АМ „Струма”. Определен е изпълнител на строителния надзор при изработването на техническия проект и осъществяването на екомерките.

Вече споменахте, че сте доволна от напредъка по пътя Видин – Ботевград. Бихте ли дали малко повече подробности за отделните участъци?

През миналата година СМР започнаха от едни от най-сложните отсечки Мездра – Бо­тев­град с дължина 33 км и Видин – п.в. „Макреш“, който е 29,6 км. За ускоряване на строителството на пътя между Мездра и Ботевград трасето е разделено на два лота - 1 и 2. В момента се извършват изкопни и насипни работи, изграждат се водостоци. Целта е в средата на ноември да бъде възстановено преминаването по първокласния Е-79, което сега е ограничено заради изпълнението на участъка между Ребърково и Лютидол от модернизирането на направлението Мездра – Ботевград. По тези отсечки се изпълняват общо 62,6 км.

Знаете, че Агенция „Пътна инфраструктура“ възложи на „Автомагистрали“ ЕАД строителството на още 65,8 км от I-1 Видин – Ботевград между п.в. „Макреш“ и обходния път на Монтана. В отсечката, разделена в пет участъка, ще бъдат построени множество съоръжения - 7 пътни възела и надлез над жп линията Видин – София, 16 моста, 5 селскостопански подлеза, водостоци и др. В близост до п.в. „Бела“ се предвижда изграждането на контролен център за управление на трафика. При 50-и км от двете страни на пътя ще има площадка за отдих, паркинги, осветление и пречиствателно съоръжение. Двустранни площадки за отдих ще бъдат направени при 74-ти и при 90-и км. Срокът за изпълнение е различен за всеки участък - от 28 до 32 месеца. Правителството отпусна до 379 млн. лв. допълнително по бюджета на МРРБ, респективно АПИ, за 2020 г., с което са осигурени първите средства за обезпечаване на строителството.

През 2020 г. заработи тол системата в страната. Колко са средствата, които до този момент са постъпили от нея? За кои обекти ще бъдат вложени събраните такси?

Постъпленията от пътни такси – е-винетка и тол, от началото на годината до началото на октомври са над 312 млн. лв. От тях над 236 млн. лв. са приходите от електронни винетки. Приходите от въведените тол такси за МПС над 3,5 тона, които се събират от 1 март 2020 г., до началото на октомври са над 75,5 млн. лв.

Статистиката на Националното тол управление показва, че маршрутните карти са предпочитано средство за таксуване от малките превозвачи и транзитно преминаващите превозни средства. От старта на тол таксуването до 6 октомври 2020 г. са продадени 1 985 800 маршрутни карти за над 34,8 млн. лв. Предпочитани са каналите за продажба на АПИ – сайтът www.bgtoll.bg, терминалите за самотаксуване, мобилното приложение BGTOLL, касите в областните пътни управления и на основните ГКПП.

Въпреки въведеното извънредно положение и данните на превозвачите, че трафикът е свит с една трета, анализите показват, че по-голямата част от интензивния тежкотоварен поток в страната е оборудван с устройства, необходими за таксуването на база изминато разстояние, и шофьорите избират по-гъвкавия метод за таксуване. При въвеждането на тола от 1 март прогнозите за очакваните приходи бяха в порядъка на 1 - 1,5 млн. лв. на ден, или около 30 млн. лв. на месец. В условията на пандемия заради COVID-19 и при проучванията на превозвачите, че бизнесът им е свит, постъпленията са средно по 10,5 млн. лв. на месец, като само за трите месеца след края на извънредното положение - юни, юли и август, средномесечният приход нараства до 11,9 млн. лв.

Прогнозата на Националното тол управление е събраните суми от е-винетки и тол от тежкотоварния трафик до края на 2020 г. да достигнат около 129 млн. лв., което сравнено с постъпленията през м.г. от платени е-винетки за МПС над 3,5 т показва, че ефектът от въвеждането на таксуване на база на изминато разстояние е ръст в постъпленията с около 6%.

Отчитаният към момента спад в заложените приходи от тол е в резултат на намаляването с около една трета на средните превозни разстояния от МПС над 3,5 т по време на извънредното положение. Да не забравяме, че платени за МПС над 3,5 т са 3115 км автомагистрали и първокласни пътища. Без тол са всички второкласни и третокласни пътища.

Всички приходи от тол такси и електронни винетки постъпват в държавния бюджет. Те се разпределят само за поддържане, ремонт, рехабилитация и изграждане на нови пътища. Постъпленията от тол системата ще допринесат за подобряването не само на пътната инфраструктура в страната, но и на мерките за безопасност на движението.

Сътрудничеството Ви с КСБ е дългогодишно и ползотворно. Какво предстои като съвместни инициативи?

Вече години наред работим в синхрон с Камарата на строителите в България. Това е модерен подход, който дава добри резултати, защото за нас е важно да бъдем в постоянен диалог с бизнеса. Затова и през изминалата година продължиха разговорите по въпросите за промени в нормативната уредба с цел подобряване на строително-инвестиционния процес.

В момента има междуведомствена работна група, която ще определи обхвата и съдържанието на нова Наредба за изпълнение на стоманени конструкции.

Правим това интервю в навечерието на празника на строителя – Димитровден. Какво ще пожелаете на нашите читатели?

В навечерието на Димитровден бих искала да пожелая на всички, за които строителството е житейски избор и професия, да бъдат здрави, енергични, съзидателни и да изпитват удовлетворение от своята работа.

Изпращаме една нелека година и сме изправени пред друга, изпълнена с не по-малко неизвестни.

В тази ситуация строителният бранш, а и всички ние, трябва да бъдем въоръжени със сила и търпение. Но най-вече да сме единни в преодоляването на трудностите, да търсим общото, а не това, което ни разделя. Само така ще успеем да минем по-леко през изпитанията и да открием в тях нови възможности за развитие.