Министър Петя Аврамова в интервю за в. "Строител": В изпълнение са 119 км по стратегически инфраструктурни проекти

Министър Петя Аврамова в интервю за в. "Строител": В изпълнение са 119 км по стратегически инфраструктурни про

05 септември 2019 | 09:56

Работим по трите основни приоритета на МРРБ – изграждане на пътища, реформиране на ВиК отрасъла и създаване на нов облик на градовете

Министър Аврамова, участвахте в постоянната работна група, инициирана от вицепремиера Томислав Дончев, в която се включиха и началникът на ДНСК, изп. директор на АОП, представители на ръководството на КСБ и експерти от Камарата и институциите. Кои бяха основните теми, които дискутирахте?

Коментирани бяха много теми – от необходимостта да се подобри нормативната база в областта на обществените поръчки до проблеми като липсата на кадри в сектора, облекчаването на режима за внос на работна ръка, нуждата от намаляване на административната тежест в строителните процедури, използването на нови технологии и материали, мерките за изсветляване на бранша и други. Специално внимание бе обърнато на подобряването на качеството на изпълнение от страна на строителите и лицата, упражняващи надзор. Смятам, че Камарата на строителите в България трябва да засили регулаторните си функции. По света това е сред основните задачи на браншовите организации във всички сфери на икономическия живот. Строителството не прави изключение – КСБ трябва да може сама да санкционира компаниите, а при нужда дори и да изключва от ЦПРС фирмите, които изпълняват некачествено обекти, защото те уронват авторитета на бранша. По време на срещата бяха обсъдени и възможности за намаляване на административната тежест за отрасъла. Както знаете, за постигне на тази цел Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) стартира редица нормативни изменения.

Бихте ли посочили кои промени в нормативната база ще доведат до подобряване на строително-инвестиционния процес?

Подготвени са изменения в Наредба 2, с които се повишават гаранционните срокове за строителството на пътищата. Минималният гаранционен срок за изпълнение на автомагистрала в момента е 5 г. С промените в наредбата се предлага той да бъде увеличен на 7 г. За изпълнен републикански път от I и II клас срокът е 3 г. С измененията се предвижда да стане 5 г. За третокласните пътища е 3 г., предлага се да бъде 4 години. При реконструкция и основен ремонт минималният гаранционен срок в момента е 2 г. С предложената промяна се увеличава на 3 г. Целта на по-дългите гаранционни срокове е да гарантират добро качеството на строително-ремонтните работи. В момента се извършва преглед на получените коментари по новите текстове на наредбата. мПодготвят се промени в Наредба № РД-02-20-25 от 3 декември 2012 г. за условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор. Те предвиждат ДНСК да изисква по служебен път редица документи. На първо място това е информацията за наличието или липсата на данъчни задължения на фирмите, заявяващи желание да упражняват строителен надзор. По служебен път ще се изисква и документът за признаване на придобито висше образование в чуждестранни висши училища, издаван от Националния център за информация и документация. Обстоятелствата относно съдимостта на българските граждани също ще се установяват служебно от ДНСК. Уредена е и възможността удостоверението за вписване в регистъра или отказът да бъдат връчвани на заявителя не само лично, но и по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор при поискване от страна на заявителя.

Измененията целят облекчаване на административното обслужване и намаляване на административната тежест. Подготвили сме също промени в Тарифа 14 за таксите, събирани от МРРБ и областните управители, и в още две наредби, свързани с дейността на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Целта отново е намаляване на административната тежест и подобряване обслужването на бизнеса и гражданите. По отношение на измененията в Тарифа 14 се предвижда промяна в определянето на таксата за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Досегашната отстъпка от 50%, която се отнасяше за всички обекти в проект, който съдържа повече от 50 имота, ще се прилага само за горницата над 50-ия имот. Това означава, че от 51-вия имот нагоре отстъпката в цената е 50 на сто от таксата. Така се цели постигане на по-справедлив начин на заплащане, тъй като при досегашното определяне на отстъпката за проекти, които съдържат до 50 имота, крайната цена на таксата беше по-висока, отколкото крайната стойност на таксата за проект, съдържащ повече от 50 имота. Заложено е също в бюджета на общините да постъпва разликата в стойността на таксата между електронен и хартиен документ, когато местната администрация подпомага службите по геодезия, картография и кадастър при обслужването на гражданите. Очаква се в резултат на изменението да се увеличи броят на общините, които желаят да подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър, като по този начин ще бъде подобрено обслужването на потребителите. Те съответно ще могат да заявяват и получават услуги от кадастралната карта на удобно за тях място – в общинските центрове. С промяната в Наредбата за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри се определят условията и редът за осъществяване и прекратяване на дейността по административно обслужване от лицата, придобили правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Регламентирани са изискванията, на които трябва да отговарят правоспособните лица по кадастър, както и начинът и редът, по който се заявява пред АГКК желанието за административно обслужване и за отбелязване в регистъра на правоспособните лица, че ще извършват такава дейност. В проектонаредбата са указани и правилата, които следва да прилагат правоспособните лица при предоставянето на услуги, както и видовете услуги, които ще предоставят на потребителите, чрез регламентиран достъп до административната информационна система – скица на поземлен имот, скица на сграда, схема на самостоятелен обект и удостоверение за наличие или липса на данни, както и приемане на заявления за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти. Изброените услуги ще могат да бъдат предоставяни за цялата територия на страната, за която има кадастрални карти и кадастрални регистри. С промените в наредбата за изпълнението на всяка услуга са посочени кои документи се получават по служебен път и какви данни и документи се предоставят от заявителя. Отпада и предоставянето на документ, който да удостовери, че новоизградените обекти са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри. Органите, въвеждащи обектите в експлоатация, извършват служебна проверка в кадастралната карта.

Другата наредба е за водене и съхраняване на регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра. С нейното изменение се конкретизира съдържанието на регистъра, партидите и партидните досиета на правоспособните лица, като се допълва с данни за датата, на която правоспособното лице започва и/или прекратява дейността по административно обслужване, номер и датата на документ за преминат курс за поддържане и повишаване на професионалната квалификация и номер и дата на застрахователна полица за сключена застраховка „Професионална отговорност“.

С цел осъществяване на по-ефективен контрол от органите на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) разработваме проект за изменение на Закона за устройство на територията (ЗУТ). С него ще се прецизира обхватът на оценката за съответствие по чл. 142, ал. 5 от ЗУТ. Предвижда се възможността експерти на дирекцията да извършват служебна проверка на комплексния доклад на консултанта, въз основа на който са одобрени инвестиционните проекти и е издадено разрешението за строеж.

Отново с цел по-висок контрол ще бъдат завишени изискванията към лицата, които кандидатстват за получаване на удостоверение за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти или упражняване на строителен надзор. Предлагаме те да имат най-малко 7 години стаж по специалността, а не както до момента – най-малко пет. Ще се промени също броят и срокът на влезлите в сила наказателни постановления, въз основа на които се пристъпва към предсрочно прекратяване на действието на издадено удостоверение за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти или упражняване на строителен надзор. Предвиждаме това да се прави при влезли в сила две наказателни постановления, а периодът, през който не трябва да се допускат нарушения, да стане 3 г. Освен това ще се разшири кръгът на участниците в строителството, носещи административно-наказателна отговорност за нарушения на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

Какво наложи промените в наредбата за гаранционните срокове и къде ще търсите консенсус с бранша в тази сфера?

Още при встъпването ми в длъжност през септември 2018 г. заявих, че мерките за повишаване на пътната безопасност са сред моите основни приоритети. В тази връзка беше извършена инвентаризация на републиканската инфраструктура и ускорихме работата на междуведомствената група, която подготвяше промени в нормативната уредба за увеличаване на гаранционните срокове при строителството и ремонта на пътища. Убедена съм, че по-дългите гаранционни срокове ще действат дисциплиниращо на строителите и надзорните фирми. Хората искат сигурни, здрави и безопасни пътни съоръжения и ние сме длъжни да отговорим на тези очаквания. Смятам, че в това отношение нямаме различие с бранша и гледаме в една посока. Склонна съм да обсъдим предложението гаранционните срокове да започват да текат от издаването на Акт 15 без забележки, а не от Акт 16, защото той често се бави дълго по причини, които не зависят от строителите. Логиката е, че след като един обект е въведен в техническа експлоатация, е нормално да тече гаранцията за изпълнението му.

В разгара на строителния сезон сме. Как определяте до този момент 2019 г. за МРРБ, както и за строителния бранш? Каква е Вашата оценка за свършената работа досега?

Отрасълът работи с голямо натоварване. Според български и чуждестранни икономисти се наблюдават първите симптоми на икономическа криза в Европа. Но ситуацията в България е все още стабилна. Отчитаме растеж във всички видове строителство – инфраструктурно, промишлено, на офиси и жилищни сгради. Със средства от републиканския бюджет или по линия на европейската солидарност се обновяват градовете. Подобрява се социалната и образователната инфраструктура, както и енергийната ефективност на хиляди обществени и частни сгради. Това открива по-широки хоризонти пред всички участници в инвестиционния процес – пред проектантите, инженерите, строителите и архитектите.

През тази година в изпълнение са 119 км по стратегически инфраструктурни проекти. Сред тях са автомагистралите „Хемус“, „Европа“, „Струма“, скоростният път Видин – Ботевград. Всеки един от тези обекти, по които се работи активно, е от съществено значение за подобряване на свързаността на страната и развитието на регионите. Те са ключови и за инвеститорите, защото когато те проучват условията за бизнес в дадено населено място, се интересуват най-вече от две неща – какви са пътищата и има ли квалифицирана работна ръка.

С какви предизвикателства се сблъсквате и какво предстои като приоритети до края на годината?

Както вече казах, мащабите на строителството са съпоставими с тези отпреди кризата от 2007 – 2011 г. Но времето е друго, различни са и предизвикателствата. На първо място благодарение на информационните технологии и контактите в социалните мрежи хората стават все по-взискателни към това, което получават като готов продукт – независимо дали става дума за храната, която купуват, или средата, в която живеят. Затова всички ние – и държавата, и строителите, трябва да се съобразяваме с обществените нагласи, да работим за хората, за това, което обичат и очакват от нас.

Другото голямо предизвикателство пред всички, ангажирани в инвестиционния процес, е свръхурбанизацията и това се вижда не само в България. Според официалната статистика 70% от населението на Европа са съсредоточени в големите градове. У нас този процент е 73,7. В шест големи града с над 100 хил. души живеят 34,4% от населението на страната, или малко над една трета от всички българи. Това ни изправя пред решаването на трудни въпроси, свързани с развитието на инфраструктурата, сградния фонд и опазването на околната среда. Затова наша основна задача е да спрем обезлюдяването и да създадем добри условия за живот и в по-малките населени места. Да подобрим свързаността и възможностите за мобилност на хората.

От съществено значение е и внедряването на новите технологии в строителния бранш, което ще осигури по-бързи темпове на проектиране и изграждане, по-високо качество на строителството, намалено енергопотребление, достъпни домове, защитена околна среда и по-високо качество на живот.

Паралелно с това, отчитайки новите реалности, работим по трите основни приоритета на МРРБ – изграждане на модерни пътища и съоръжения, реформиране на ВиК отрасъла и създаване на нов облик на градовете чрез инвестиции в образователната, спортната, културната, социалната и здравната инфраструктура. В пътния сектор трябва да откроим проекта за изграждане на автомагистрала „Хемус“, който е приоритет на правителството, защото от него зависи ускореното развитие на цяла Северна България.

Какво предстои за АМ „Хемус“?

През октомври, около половин година по-рано от предвиденото, ще бъде готова отсечката между Ябланица и п.в. „Боаза“. Нейното строителство започна в края на март 2018 г. Организацията на обекта е много добра и в момента се асфалтира. Така че през 2019 г. увеличаваме дължината на АМ „Хемус“ с още 10 км в посока Варна.

На 23 април започнахме поетапното изграждане на новото 134-километрово трасе от п.в. „Боаза“ до пресичането с път I-5 Русе – Велико Търново, за което в края на м.г. правителството осигури 1,3 млрд. лв. от бюджета. Цялото е разделено на 6 участъка. Техническото проектиране на 4-ти, 5-и и 6-и, които са между Плевен – Ловеч и Русе – Велико Търново, се изпълнява през 2019 г., а строителните работи ще започнат през 2020 г.

Работи се и по подготовката на последните 90 км от автомагистралата – от връзката с пътя за Русе до участъка п.в. „Белокопитово“ – п.в. „Буховци“, който е в строеж. В момента провеждаме обществена поръчка за изработването на разширен идеен проект за над 46 км от АМ „Хемус“ след връзката с пътя Русе – Велико Търново. Бъдещият изпълнител ще трябва да направи пълни инженерно-геоложки проучвания и ПУП – Парцеларен план за трасето след връзката с път I-5 до пресичането с II-51 Бяла – Търговище. За отсечката от Бяла – Търговище до п.в. „Буховци“ е сключен договор за актуализация на ПУП, разполагаме с идейни проекти. За този подучастък, който е около 42 км, в кратък срок ще бъде стартирана тръжна процедура за инженеринг – проектиране и строителство.

Приетите наскоро промени в Закона за държавната собственост сериозно ще ускорят изграждането на големите инфраструктурни проекти, какъвто е и АМ „Хемус“. Надяваме се Конституционният съд да се произнесе в кратък срок по предлаганите промени. Ако той отхвърли искането на президента да бъдат обявени за противоконституционни отделни разпоредби от промените в закона, ще се ускори строителството на много значими обекти, като пътища, магистрали, газопроводи и електропроводи. Факт е, че изпълнението на много от обектите се бави с една, дори две години заради съдебните дела, с които собствениците оспорват присъдените обезщетения. Затова искаме, докато траят делата, строителите да могат да работят на терен. Това няма да става произволно, а само след решение на съда за предварително производство.

Именно заради проблеми с отчуждаването на земите се забави с близо година строителството на участъка между п.в. „Белокопитово“ и „Буховци“ на АМ „Хемус“ с дължина 16,3 км. Първа копка на обекта беше направена през август 2018 г., но досега се работеше само по 1,5 км. Теренното осигуряване на трасето заради отчужденията на имотите отне близо година. За радост този въпрос вече е решен и се процедира издаването на разрешение за строеж за цялото трасе.

Кои са ключовите за МРРБ проекти, стартирането и реализирането на които предстои до края на тази година и през 2020 г.?

През септември – октомври започваме два дългоочаквани проекта. Единият е изграждането на 6 км от Софийския околовръстен път в участъка от п.в. „Цариградско шосе“ до п.в. „Младост“. Отсечката ще бъде с две платна с по 3 ленти за движение в посока, средна разделителна ивица, разделителни ивици между локалите и директното трасе, 2 локални платна и тротоари, така че и тази част от околовръстното на столицата ще стане с магистрален габарит. Проектът ще се финансира със средства от републиканския бюджет. Инвестицията е за близо 119 млн. лв. без ДДС.
Другият ключов пътен проект с международно значение, който предстои да стартира, е 14,5-километровият участък от ГКПП „Калотина“ до Драгоман, който е част от АМ „Европа“. В средата на май започнахме строителството на 17-километровата отсечка между Драгоман и Сливница. Задачата ни е най-късно в средата на 2021 г. пътят от границата със Сърбия до Сливница, или общо 31,5 км, да е с магистрален габарит, с което ще улесним движението по направлението между сръбската и турската граница. За последната отсечка от трасето, която започва на 6 – 7 км от Сливница и е до връзката със Северната скоростна тангента, в момента се изготвя техническият проект заедно с ПУП, така че и по подготовката на този участък се работи изключително сериозно.

В Северозападна България предстои да започнем един дългоочакван от жителите на региона проект – модернизацията на пътя Мездра – Ботевград, част от направлението Видин – Ботевград. Изграждането на трасето ще започне от един от най-сложните участъци като терен за преминаване. За да върви работата по-бързо, строителството на близо 33 км между Мездра и Ботевград е разделено на два участъка – лот 1 (19,3 км) и лот 2 (13,4 км). Имаме избран изпълнител за лот 2 и предстои подписването на договора. Тръжната комисия по избора на изпълнител на другия лот продължава работата си и предстои отварянето на ценовите предложения.

През юли бяха стартирани процедури за избор на изпълнители за още 54,3 км – между Видин и Ружинци, и вече са отворени офертите на кандидатите за строителство и надзор. Отсечката е разделена на три подучастъка Видин – п.в. „Макреш“, п.в. „Макреш“ – п.в. „Бела“ и п.в. „Бела“ – Ружинци. Индикативната стойност на СМР е близо 460 млн. лв. без ДДС. Проектът ще се реализира също със средства от републиканския бюджет. Както и при тръжната процедура за избор на изпълнители на 33 км от път I-1 между Мездра и Ботевград, така и при тази ще се приложи новата схема на плащане, която предвижда цялата стойност на договора да се разплати на строителя след приключване на дейностите. Целта е бъдещите изпълнители на направлението Видин – Ботевград да работят максимално мобилизирано и да завършат обекта качествено и в срок.

Важен проект за Североизточна България е автомагистралата „Русе – Велико Търново“, която планираме да се строи успоредно с АМ „Хемус“. Общата й дължина е 133 км. Тя ще започва от Русе при моста на река Дунав и ще достига до Дебелец, където трафикът се разделя в посока прохода Шипка и Прохода на Републиката. За съжаление проектът повече от година бе в плен на съдебните процедури, тъй като решението за ОВОС се обжалваше. Всички съдебни инстанции се произнесоха в наша полза и до края на 2019 г. предвиждаме да стартираме търговете за 75 км от трасето на магистралата. Това са участъците Русе – Бяла и обходът на Бяла на индикативна стойност 670 млн. лв. без ДДС. С изграждането на АМ „Русе – Велико Търново“ ще се облекчи трафикът за Дунав мост и ще повишим пътната безопасност. Първокласният път Русе – Бяла е една от най-опасните отсечки в България с висока концентрация на тежки пътни инциденти и сме длъжни да го изградим колкото се може по-скоро.

Как протича реализацията на АМ „Струма“? Кога се очаква стартът на лот 3.2? Ще успеем ли да спазим крайния срок за строителството на магистралата?

Изграждането на автомагистралата през Кресненското дефиле е изключително важна задача, тъй като участъкът от Е-79 е много натоварен и с концентрация на ПТП. Преди почивните дни около 24 май бе пуснато движението по 6,5 км от АМ „Струма“ след Благоевград. Това е първият участък от лот 3.1 между Благоевград и отсечката преди бъдещия тунел „Железница“. С въвеждането му в експлоатация се избягва влизането в Благоевград и създаването на тапи в градските кръстовища, което спестява време на пътуващите и разтоварва града от сериозен трафик.
През септември – октомври започват същинските строителни работи в участъците преди и след тунел „Железница“, както и по самото съоръжение, което ще бъде най-дългият пътен тунел, изграждан досега у нас (2040 м). Дейностите на отсечката преди тунела (720 м) в посока Кулата започват до седмици – очаква се издаване на разрешение за строеж. За тунела предстои разглеждането на проекта на Експертния технико-икономически съвет. Техническият проект за участъка след съоръжението е готов и в момента се процедира издаване на разрешение за строеж. Когато то стане факт, ще започнат строителните работи. Изграждането на пътя през Кресненското дефиле е национална кауза. Тунел „Железница“ и участъците преди и след него трябва да бъдат готови в настоящия програмен период.

Полагат се усилия АМ „Струма“ да бъде завършена колкото се може по-скоро, тъй като с построяването на трасето през Кресненското дефиле ще повишим безопасността на движение и ще намалим ежегодната черна статистика.

Плановете са през 2019 г. да има избрани изпълнители за най-сложния участък през дефилето от Симитли към Кресна и веднага след това да започне проектирането и строителството на обекта. На 9 август беше внесен в Европейската комисия Формулярът за кандидатстване за финансиране по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ и предстои разглеждането му. Очакваме най-късно до края на годината да получим положителен отговор и формулярът да бъде одобрен. Строителството на участъка ще бъде сериозно предизвикателство за целия строителен бранш, защото ще трябва да се работи по изключително сложен терен. В близо 24-километровото трасе само в платното за София ще има 7 тунела, 21 виадукта, 4 пътни възела, 12 надлеза и подлеза. Толкова много съоръжения с подобна сложност досега не са правени на нито един магистрален участък.

Какъв е напредъкът по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ („ОПРР 2014 – 2020“)?

Към 22 август са обявени 16 процедури за безвъзмездна финансова помощ (БФП) на стойност 3,018 млрд. лв., или 100% от бюджета на „ОПРР 2014 – 2020“. Сключени са 596 договора. Размерът на предоставеното БФП е 2,6 млрд. лв., или 86% от бюджета на цялата програма. Важно е да отчетем и разпределението по приоритетни оси. 151 са договорите за устойчиво и интегрирано градско развитие, като 1,36 млрд. лв. е предоставената помощ. За подкрепа на енергийната ефективност в опорни центрове в периферните райони са подписани 202 договора за 192 млн. лв.
Договорите по ос 3 – „Регионална образователна инфраструктура“, са 58 за 217 млн. лв. В изпълнение е и проектът за модернизация на Спешната помощ, за който бяха предоставени безвъзмездно 163,5 млн. лв. Отделно за подобряване на социалната инфраструктура са подписани 79 договора за 82,4 млн. лв. За развитие на регионалния туризъм имаме финансово споразумение с Фонда на фондовете на стойност 98,5 млн. лв. и е сключен 1 договор с общ размер на БФП 8,3 млн. лв.

Много важни за подобряване на свързаността и живота на хората по места са проектите по Приоритетна ос 7 „Регионална пътна инфраструктура“. В тази сфера са налице 29 договора. Общият размер на предоставената БФП по тях е 377 млн. лв.

Към момента по „ОПРР 2014 – 2020“ са приключили 172 проекта, а разплатените към бенефициенти средства са 1,422 млрд. лв., или 47% от бюджета на програмата. Сертифицираните разходи са 763 млн. лв., или 25% от ресурса на ОПРР.

През ноември 2019 г. предстои да бъде обявена процедура за подобряване на енергийната ефективност в периферните райони с индикативен бюджет от 11,4 млн. лв. Допустими кандидати са 28-те общини на малки градове от 4-то ниво на националната полицентрична система.

Каква е оценката Ви за изпълнението на „ОПРР 2014 – 2020“?

Когато се говори за изпълнението на оперативна програма, се борави с числа, проценти и индикатори. Но за нас е не по-малко важно какво се крие зад тези данни. А именно – какви са ползите за хората, как сме подобрили живота им, доволни ли са от това, което се прави с национални и европейски средства. И мога да Ви уверя, че се радвам на всеки обновен парк или площад, ремонтирани и красиви сгради на училища и детски градини, жилищни обекти. По проектите трябва да се работи с голяма мобилизация и прецизност, за да бъдат изпълнени в срок и да не се налагат финансови корекции за допуснати нарушения.

През следващия програмен период летвата ще бъде вдигната още по-високо – ще се реализират регионални проекти, които решават проблемите на няколко общини. Затова трябва да се работи за повишаване на функциите на т.нар. регионални съвети. С промени в Закона за регионалното развитие те ще получат повече правомощия при изпълнението на тези проекти, както и функции по оперативната програма.

Строителният бранш неведнъж е изразявал своята подкрепа към Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Вълнуваме се какво ще бъде нейното бъдеще?

Хората по места също се вълнуват дали ще продължи и ако „да“, по какъв модел. Желаещите да санират домовете си са много – хубаво е, че всички виждат ползите от тази програма, която преобрази имотите на хиляди семейства. Явно са отпаднали страховете, насаждани от политическите ни опоненти, че със санирането целим да откраднем домовете на хората – поредната лъжа, която ние в ГЕРБ опровергахме не на думи, а с дела. В МРРБ осъзнаваме важността на Националната програма за енергийна ефективност. Обсъждат се варианти за формата, под която тя да продължи, след като бъдат обновени всичките 2022 сгради. Към момента са санирани над 1700 жилищни блока, което осигурява комфорт на над 220 хил. български граждани и се отразява положително на техните семейни бюджети, защото намалява сметките им за отопление между 30 – 50% през зимата. Междувременно възможност за сключване на нови договори има по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“.

МРРБ отговаря и за ВиК реформата в страната. На какъв етап е тя и кога да очакваме реализацията на големите инфраструктурни проекти по „ОПОС 2014 – 2020”? Има ли опасност от неизпълнение по тази програма?

ВиК реформата е процес, който не може да приключи в рамките на една или две години. След консолидацията на ВиК операторите на териториите на Бургас, Сливен, Шумен, Варна, Добрич, Силистра, Русе, Пловдив, Кърджали, Ямбол, Стара Загора, Перник, Видин, Враца и Смолян наскоро бе извършена реформа в още 6 области на страната. Това са Хасково, Велико Търново, Габрово, Плевен, област София и Търговище, където ВиК услугите се предоставят вече от един оператор. За първите 15 обособени територии бяха изготвени регионални прединвестиционни проучвания (РПИП), като за Смолян това беше направено пилотно през миналия програмен период и там вече се изпълнява проект за обновяване на ВиК мрежата със средства от „ОПОС 2014 – 2020“. Останалите 14 консолидирани ВиК оператора подадоха проекти за финансиране от програмата. Бяха подписани първите пет договора – с ВиК операторите на областите Враца, Русе, Видин, Силистра и Перник. Преди няколко дни бяха сключени и договорите с ВиК дружествата на областите Пловдив и Ямбол. В момента се провеждат обществени поръчки за строителство и надзор. Очаква се работата на терен да започне в края на 2019 г. Инвестициите в 15-те области са за 1,9 млрд. лв. в над 400 обекта от ВиК инфраструктурата. Това са водопроводи и канализация, колектори, помпени и пречиствателни станции. В Шумен ще бъде изградена пречиствателна станция за питейни води, а в Кърджали съществуващата ще бъде реконструирана. За новоконсолидираните 6 области МРРБ кандидатства за финансиране по „ОПОС 2014 – 2020“ за изготвяне на регионални прединвестиционни проучвания. Столичната община е възложител на РПИП за територията на София-град.

Трябва да отбележим успешното приключване на още един стратегически проект – преди месец беше открит първият язовир за питейни нужди, строен през последните 30 години. Това е „Пловдивци“, който ще осигури в изобилие чиста питейна вода за над 40 хил. души в Рудозем и региона.

Правителството реши да отложи пълното въвеждане на тол системата за 1 март 2020 г. Защо се наложи това отлагане и какво трябва да се случи в периода до старта на работа на системата?

Успешното въвеждане на съвременна електронна система за събиране на пътни такси с отчитане на изминато разстояние на база на GNSS данни е наш приоритет. Тя е готова напълно. На 16 август Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) я прие от изпълнителя, както е предвидено в заданието по договора. Тогава започнаха и тестовете в демонстрационните центрове на Националното тол управление (НТУ) в четири града – София, Пловдив, Варна и Русе. Целта на тестовете е да се потвърди ефективността на системата и да се гарантира, че тя е в пълна готовност, за да избегнем настъпилите технически смущения при старта на продажбата на електронните винетки. Паралелно с това трябва да добием представа за реалните разходи на превозвачите и така транспортният бранш да направи разчети за разходите си през 2020 г. Следващата стъпка е въз основа на стартиралите от 16 август тестове и в непрекъснат диалог с превозвачите да бъдат определени тарифите и стартовият обхват на пътищата с тол такси. Те трябва да бъдат определени така, че да се осигури дългосрочно ресурс за по-добри пътища, без това да повлияе с негативен знак на бизнеса и на най-бедните части на обществото. Именно намирането на баланс е основната причина за отлагане с няколко месеца на търговската експлоатация на системата.

Какво представляват демонстрационните центрове?

В тях обучени служители на НТУ представят т.нар. тол калкулатор, който ще помогне на превозвачите да изчислят разходите си и да планират по-добре пътуванията си, както и купуването на маршрутна карта. Картата е тол услуга, която ще бъде предлагана от АПИ по познатите вече канали, от които може да се купи електронна винетка – на сайта www.bgtoll.bg, от мобилното приложение, на терминал за самотаксуване и на гише в областните пътни управления или на няколко ГКПП – „Кулата“, „Калотина“, „Дунав мост – Русе“ и „Дунав мост – Видин“ и в близост до „Капитан Андреево“.

Желанието ни е в демонстрационните центрове представителите на транспортния бранш и на всички заинтересовани страни да се запознаят със системата и особеностите при определянето на маршрутите. Очакваме да получим и обратна връзка. Центровете ще работят минимум два месеца и служителите в тях ще обобщят всички препоръки и въпроси на превозвачите. При необходимост в тях ще се правят специализирани работни срещи и обучения с представители на браншовите организации. Превозвачите могат да отправят своите въпроси и на електронния адрес consult.toll@api.bg

Поетапно в тестовете ще бъдат включвани и други компоненти на системата. Вече е публикуван за обществено обсъждане проект за изменение на Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и изминато разстояние, която се синхронизира с последните изменения в Закона за пътищата. Тя улеснява и процедурата за регистрация на доставчиците на GPS данни. Това са фирми, които ще изпращат GPS данни за географското позициониране на клиента си. Информацията ще постъпва в национален или европейски доставчик на услуга за електронно събиране на тол такси, с който АПИ има сключен договор.
До момента АПИ има договор с три национални доставчика за предоставяне на тол услуги – „Интелигентни Трафик Системи“ АД, „Телетол“ АД и „Конкорд Смарт Инфраструктура“ АД, на които предстои да докажат оперативна съвместимост. Регистриран е и четвърти доставчик за тол услуги – „Иком“ АД, който трябва тепърва да премине процедурата за подписване на договор.
Наред с това ще бъде изпитана и другата важна дейност на НТУ – извършването на контрол и правоприлагане. До 16 август окончателно бяха завършени и оборудвани 100-те нови стационарни контролни точки и 100 стари контролни точки. До края на 2019 г. ще бъдат преоборудвани и останалите 95 съществуващи стационарни контролни точки. Ще бъде финализирано и оборудването на контролните точки със сензорите, които в движение претеглят осевото натоварване на тежкотоварните автомобили. След като тестовете приключат успешно, до няколко месеца, но не по-късно от 1 март 2020 г., ще започне и търговската експлоатация на системата, при която тежкотоварните автомобили ще преминат от винетки към тол такси. В Обществения съвет по въвеждане в експлоатация на тол системата продължаваме с интензивните дискусии по обхвата на системата и тарифите.

Кои са другите въпроси на дневен ред относно бранша?

Както вече казах, на срещата с вицепремиера Томислав Дончев и в разговорите с представителите на Камарата бяха засегнати основните въпроси, които вълнуват сектора. Подкрепям намерението на бранша за цифровизация и въвеждане на BIM технологиите в проектирането и строителството, както и идеите за разработване на стандартизирани документи за участие в обществените поръчки, каквито вече има за проектите в областта на водния сектор по Оперативна програма „Околна среда“. Добре е, че отношенията ни със строителния бранш са ясно дефинирани – бизнесът е този, който генерира заетост, развитие и растеж, а държавата създава необходимите условия. Затова се надявам и в бъдеще да работим в партньорство с КСБ за решаване на възникващите проблеми и оптимизиране на нормативната уредба.

Стартира ли подготовката за бъдещия програмен период, какви ще са основните приоритети, на какво ще акцентира регионалната политика след 2020 г.? Ще има ли съществени промени по отношение на бъдещата програма?

Основна цел през 2021 – 2027 г. ще бъде балансираното териториално развитие. Предвиждаме фокусът да бъде върху проекти, които отговарят на нуждите и спецификите на всяка област и регион. Така финансирането ще стигне до всички населени места, за да няма бели петна по картата на България.
Инвестициите ще се осъществяват в съответствие с интегрирани териториални стратегии, разработени с широко гражданско участие. Предвидено е интегрираните планове за градско възстановяване и развитие за периода 2021 – 2027 г. да се разработват като неразделна част от общинските планове за развитие и да представляват интегрираните териториални стратегии за големите градове в страната.
Финансовият ресурс ще е значителен. Според индикативното разпределение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове бюджетът на новата програма ще бъде по-висок от настоящата. Към момента предвижданията са той да е в размер на около 1,5 млрд. евро, към които ще се добави национално съфинансиране. Тези средства ще бъдат разпределени в два компонента – градски и териториален. Първият ще обхваща общините на 10 големи града. Съгласно новия регламент за следващия програмен период определен ресурс трябва да бъде заделен за подкрепа на устойчивото градско развитие. Това са около 339 млн. евро, към които също ще се добавят средства от националния бюджет. Ресурсът е индикативен и това е рамката, от която стартират преговорите.
Второто направление са проектите на регионален принцип, които ще се осъществяват чрез партньорства с участието на различни заинтересовани страни. Тези проекти могат да предлагат решение на съществуващ общ проблем или да са насочени към оползотворяване на потенциала за развитие на съответната територия. Всеки интегриран проект ще съдържа няколко компонента в зависимост от необходимите инвестиции – например път, болница, меки мерки за осигуряване на общо здравно обслужване на няколко общини и т.н., и ще е насочен към конкретна оперативна програма. Икономическият ефект от изпълнението на подобни проекти ще бъде от значение за целия район от ниво 2.

Коя постигната в рамките на годината цел би донесла удовлетворение на министъра на регионалното развитие и благоустройството?
Отнасям се с амбиция и отговорност към всички задачи, по които работим. И все пак ще си позволя малка проява на местен патриотизъм. Бих искала строителството на пътя Видин – Ботевград да върви с бързи темпове и все повече хора да наричат нашия край „Северозапазена“, а не „Северозападнала“ България, защото имаме всичко – природни и исторически забележителности, съхранени културни традиции и обичаи. Трябват ни добри пътища, значими инвеститори и много скоро картината ще се промени.