Министърът на регионалното развитие и благоустройството д-р Лиляна Павлова в интервю за радио К2

Водещ: Вие слушате „На 6-тия ден” – седмичното обзорно предаване на к2. Днес, на 24-ти януари, събота, 2015 г. Голямата тема, която разискваме днес в ефира на радио к2 е кой и на какво основание иска и може да управлява България. Аз съм Илияна Беновска, а следващият събеседник по темата е министърът на регионалното развитие и благоустройството от ГЕРБ, г-жа Лиляна Павлова. Добър ден, г-жо Павлова.

Лиляна Павлова: Добър ден.

Водещ: Г-жо Павлова, преди да влезем в конкретиката на вашия ресор, нека да отбележим, че вчера се състоя най-важното и очаквано събитие след изборите, а това е огласяването на изработената и приетата от МС програма на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2018 г. Кое е най-важното във вашия ресор? Тъй като вие получихте общо като коалиция упреци, и то специално от президента 2002 – 2012 Първанов, че програмата е със свръхприоритети, с много поставени цели, много разбита, децентрирана и по този начин не внушава, че ще бъде изпълнена. Какво е най-важното във вашия ресор?

Лиляна Павлова: Първо, трябва да кажа, че да, макар и с малко забавяне във времето, но по-скоро с оглед и прецизност управленската програма е факт. И съм убедена в това, че тя дава много ясно, бих казала, и разпределение, но и много ясни послания за това какво планираме, и то тук много е важно може би да обърна внимание, за цял мандат на това управление. Защото имаше спекулации дали планираме за година-две, три. В крайна сметка нашата управленска програма е стабилна, дългосрочна, която в голяма степен всъщност потвърждава, че всъщност ние имаме една дългосрочна визия за управление. И в абсолютно, бих казала, и съответствие и с нашата коалиционна декларация сме обхванали всички сектори и ресори. И както произтича и от нейното име – за стабилно развитие на държавата – нещо, което е най-важно за момента, за да можем да стабилизираме икономиката и тя да започне да се развива. Това са и мерките, които са заложени. Специално за ресора, за който аз отговарям, са няколко основни, ключовите бих казала направления, които ние залагаме. От една страна, безспорно в темата, глобалната тема Регионално развитие, една от основните бих казала основни заложени теми, приоритети и задачи там е да разработим, да развием такъв документ, и не само документ, но и конкретни мерки, проекти и програми, за да подкрепим най-слабо развитите, най-изостаналите, най-бедните региони в страната. И това не е само Северозападна България, за съжаление. Защото говорим и за Странджа, и за пограничните региони, и за Северозападна, но и за Северен Централен район.

Водещ: Идеи много, но от къде пари?

Лиляна Павлова: Вижте, тук става въпрос не само и за пари. Тук говорим и за политика.

Водещ: Как да не става за пари. Аз гледам шоколадите по витрините, но нямам пари да си ги купя. И мога да си ги гледам.

Лиляна Павлова: Безспорно. Но тук говорим, първо, за по-добро планиране, насочване на средствата и от бюджета, и от европейските фондове. Но тук говорим и за конкретни стимули, включително в икономиката за това да подкрепим предприятия, или като цяло частни инвеститори да инвестират именно в тези региони, създавайки предпоставки за това. Като например стимули, ако разкриете определен брой работни места, да ползват облекчения, данъчни, да ползват облекчения в данъците, които, корпоративния данък или в социалните осигуровки, които плащат, да бъде осигурена от държавата довеждащата инфраструктура, за да има стимул в това предприятие обучението на работниците и т.н. Така че да, безспорно, нали ние с магическа пръчица няма да оправим слабо развитите региони, но поне трябва да се постараем да имаме целенасочена политика. Вторият много важен елемент от програмата, който касае ресора, с който съм ангажирана, това е развитието на инфраструктурата като цяло. И като казвам инфраструктура, тук не говорим само за пътища. Тук говорим за пътна инфраструктура, да, безспорно, водна инфраструктура, също много важно осигуряването и на питейна вода, и като цяло на инфраструктура, насочена към ВиК услугите, които се предоставят, и общинска инфраструктура по линия на Програмата за развитие на регионите, която също има много важна цел – в крайна сметка да подобрим качеството на живот на хората...

Водещ: Ще си позволя да ви цитирам вчера от НС. Вие на въпрос на Тодор Божинов, сега може би няма да цитирам точно региона, но дадохте един много ярък пример как може да се помогне от страна на държавата с взаимни общи усилия с общината да се построи един, мисля, че третокласен път ставаше дума. Четвъртокласен. Вие дадохте пример, че ще дадете материал, който ще трябва да се постави, а общината да осигури човешкия фактор, който да го изпълни. Възможно, как планирате това взаимодействие, и то приемливо ще бъде за всички структури, с които ще работите. Казвате - да подпомогнем най-слабите и най-бедните райони?

Лиляна Павлова: Това също, безспорно, е начин да си подадем ръка на най-бедните, на най-отдалечените общини. Защото и републиканските пътища са в лошо състояние, а общинските са в още по-лошо състояние. А те са много. Републиканските пътища в държавата са 20 хил. км., почти толкова са и общинските. Така че четвъртокласната мрежа има нужда от, разбира се, от подкрепа. Финансиране е ясно, че няма. Но там, където можем протягаме ръка. Ето, с материал, с чакъл, за да можем поне да укрепим, сравнително да подпомогнем с каквото можем да ...

Водещ: Хайде, г-жо Павлова, пак да се върнем към магистралите. Защото те са не само средство за придвижване, за съживяване на икономиката, за установяване на по-добра комуникация, защо не и развлечения и почивки, а те някак се превърнаха в метафора на управлението на Бойко Борисов Кабинет 1, и сега продължава той да ги развива като метафора на своята политическа кариера.

Лиляна Павлова: Вижте, първо трябва да кажем, че магистралите нито в предишния, нито в настоящия кабинет на Борисов не са единствената тема, по която се работи. Но тъй като магистралите са нещо, което можеш да видиш и да пипнеш, нещо, което касае всеки български гражданин...

Водещ: Нещо, по което да се понесеш с голяма скорост и да стигнеш бързо до някъде.

Лиляна Павлова: Да, нещо, което крепи икономиката и развитието. Всеки пътува по пътищата и е интересна и актуална тема. Дълго очакваните и обещавани най-накрая пък и да се случват, нали, развитието и строителството на тези магистрали. Те бяха просто силно, включително показвани и медийно и т.н. Но това далеч не означава, че това, единственият ни приоритет е бил преди, пък камо ли сега. Но специално в моя ресор – да, това ми е основен приоритет. Но това е и мой личен ангажимент, като министър, отговорен за строителството, поддържането и рехабилитацията на пътищата. Безспорно, това ми е ключов приоритет.

Водещ: Какво предстои в областта на магистралите в краткосрочен и дългосрочен, и във финансови измерения план?

Лиляна Павлова: В краткосрочен план до края на тази година трябва да завършим 130 км магистрали. Това означава изцяло да завършим АМ „Марица“ до края на лятото на тази година, да завършим изграждането на АМ „Струма“ от Дупница до Благоевград до октомври тази година, да завършим малък, но много тежък и много драматичен, за съжаление, във времето участък от Сандански до Кулата от АМ „Струма“, защото той възпрепятства и включително рискува и бизнеса в този регион, също да бъде завършен до лятото, до август месец тази година. Също един много важен обект, който трябва да завършим – това е Искърското дефиле, Петрохан трябва да завършим. В Силистра има няколко пътя, обхода на Габрово и обхода на Монтана. Това са важни приоритетни, ключови обекти, както и участъкът от Юндола – Разлог, които са част от цялото направление. Това са все обекти, които ще довършим през тази година в краткосрочен план. В конкретни числа – 130 км магистрали и 350 км рехабилитация на първокласна и второкласна пътна мрежа. В по-средносрочен план това, което е – продължаваме изграждането на пътища отново от магистрален тип – първи, втори и трети клас. Започвам с най-приоритетния и най-важния, това е АМ „Хемус“. Успяхме предсрочно да обявим търга и до лятото, надявам се, ако няма обжалвания, на тази година ще изберем изпълнители за изграждането на 60 км от тази магистрала, а именно участъка от Ябланица до разклона Плевен – Ловеч в два лота. Ще завършим изграждането на участъка пък от обратната страна Шумен – Белокопитово, 8 км, също много голям пътен възел. В момента тече процедура по избор на изпълнители за два от участъците на АМ „Струма“, като продължение от Благоевград участъка, горе-долу до Кресна, и участъкът, който е преди Сандански. Това са също два участъка от магистралата, които  планираме да започнем още тази година да изграждаме. Така че в средносрочен план това са проектите, които планираме да започнем тази година. В дългосрочен план за периода до 2020 г. в момента разработваме вече окончателната рамка и приоритизираме проектите, които да финансираме и по Програмата за региони в растеж, това са второкласни и третокласни пътища, както и разбира се водим преговори и с международните финансови институции, и по линия на „Плана Юнкер“ за оставащите важни стратегически пътни направления, за които в момента, за съжаление, няма финансиране София – Калотина, София – Видин, Велико Търново – Русе, АМ „Хемус“ в участъка вече от Ловеч до Шумен и всички останали пътни направления в по-малък клас. Разбира се, ще търсим начини за финансиране по бюджетна линия.

Водещ: Г-жо Павлова, а от къде пари?

Лиляна Павлова: Добър въпрос, както се казва, да. Първо, трябва да отбележа, че финансирането за част от тези обекти, които изброих вече е осигурено. Имаме 300 млн., които сме предвидили в Програмата за региони в растеж, с които да инвестираме в тези първокласни, второкласни и третокласни пътища по линия на тази програма. Имаме предвидени малко над 1 млрд. в рамките на програмата Транспорт за доизграждането на АМ „Струма“ и частично за първите участъци от АМ „Хемус“. Надявам се да имаме и достатъчно спестени средства за търговете, включително и за тунела под Шипка – също важен проект. По отношение на тези участъци, останалите, които изброих, ние сме ги подали за Плана Юнкер. Окомплектовали сме ги и като пакет с проекти, с които ще кандидатстваме и разчитаме вече тук не само на подкрепата, тя, подкрепата от МФ зависи от чисто бюджетното изпълнение и спазването на рамките на бюджетната дисциплина и дефицит от 3%. Но 2016 г. да проведем успешни преговори при добри условия с ЕИБ за дългосрочно кредитиране за тези проекти при много добри лихвени условия, които за момента имаме възможност като стабилна държава и едно стабилно управление да получим.

Водещ: Споменахте „Плана Юнкер“, който се превръща в една модерна панацея за съживяване на частния сектор в Европа. Обаче кога ще имате отговор вие за това финансиране?

Лиляна Павлова: Безспорно, да, „Плана Юнкер“ всички имат желание да се включат в него, всички сме подали своите приоритетни проекти.

Водещ: Нека да кажем само, да напомним на нашите слушатели, че „Плана Юнкер“ има и такава една голяма задача да подпомогне малките и новите членове на Европа.

Лиляна Павлова: Точно така. Сега, по отношение на „Плана Юнкер“ безспорно трябва да видим как ще се реализира предложения механизъм. Защото ако пак припомним наистина на нашите слушатели, че ЕК всъщност предлага ресурс от 20 млрд., с който да бъде ползван един вид като гаранция, за да бъде мултиплициран ефектът, и то доста висок мултипликатор, бих казала, за тези, които са финансисти ще ме разберат да мобилизираме ресурс от международните финансови институции в размер на 300 млрд. на основата на тези 20. Така че това е една доста амбициозна задача, която си поставя „Плана Юнкер“. Аз, разбира се, горещо се надявам тя да се реализира в пълнота. Но това означава, че за да имаме такъв сериозен мултипликатор и ефект от тези 20 млрд., пък те да привлекат други 300, означава, че всъщност трябва да се предложат проекти, които със своята реализация не само допринасят за развитието на европейски коридори, електронно управление, енергийна ефективност, каквито са приоритетите на Плана Юнкер, но имат своята добавена стойност, имат добра възвръщаемост във времето.

Водещ: Да, но те също ще бъдат разположени доста дълго във времето. Защото „Плана Юнкер“ има дългосрочна перспектива. Така че...

Лиляна Павлова: Точно затова казах, че ние извън Плана Юнкер също вече си преговаряме и с международните финансови институции, за да имаме план Б в крайна сметка, ако видим, че се забавя. Ние нямаме време за губене.

Водещ: Така е...

Лиляна Павлова: Държавата има нужда от инфраструктура, базисна. Напредналите европейски икономики са си изградили своите и пътища, и магистрали, и жп линии, и пречиствателни станции. А нашата базисна инфраструктура все още има нужда от голям ресурс. И тъй като е крайно недостатъчен ресурсът, който получаваме по линия на европейските фондове, ние както се казва трябва да търсим своите алтернативни източници на финансиране.

Водещ:И да стъпим на българска почва в, за хита да поговорим на предизборната кампания на ГЕРБ – Националната програма за енергийна ефективност. Има доста въпросителни, които вероятно в хода на действието ще се санират също, ако мога да използвам този термин, но. Един от проблемите например се явява задължаването на собствениците в една многофамилна сграда, които трябва да бъдат не по-малко от 36. Какво правим с една сграда, която има 35 собственика, а е в разруха? И защо ще санираме една сграда от 36 и нататък собственици, която е в цветущо състояние?

Лиляна Павлова: Сега, много спекулации включително излязоха по програмата, включително от политическите ни опоненти...

Водещ: Изяснете ги.

Лиляна Павлова: ... започнаха да вадят някакви абсурдни сценарии, драматургии и всякакви такива неща, а и както спекулации по линия, включително има сериозно объркване, за съжаление не всички правят разлика между съществуващата към момента програма и бъдещата. Така че ако ми позволите бих направила като разграничение.

Водещ: Важно е това. Защото дори една от спекулациите беше, че някои от хората могат да загубят жилищата си при това сдружение

Лиляна Павлова: Точно така. А това вече просто наистина вече е брутално, грозно, манипулиране на ситуацията от някои политически и други опоненти поради, не мога да разбера каква е причината...

Водещ: Е, популизъм на политика.

Лиляна Павлова: Смятам, че е недостойно спрямо българските избиратели и българските граждани да се правят тези неща. Затова да почна, започвам с националната програма. Националната програма не само, защото ни е предизборно обещание или защото звучи много красиво, а Националната програма за саниране на панелните сгради е много важна поради бих казала три основни причини: първо, че сградният фонд на територията на цялата страна, особено панелните сгради са в лошо състояние, освен че са грозни на вид, освен че жилищата са студени и проветриви, те са и на места, поради конструктивно неукрепване, или типично по български – разваляли, местили панели, доизграждали, надграждали, и опасни на места. Второ, ние сме единствената държава от бившия соцблок, която не инвестира в това да подобри вида, облика и енергийната ефективност за това да не отопляваме, както се казва, небето, а да си отопляваме къщата отвътре. И трето, ние сме също първенци, макар и със своите нюанси, ние сме единствената държава в ЕС, която има 98% частна собственост. В същия момент, за съжаление, нямаме добра практика, култура, както и да го наречем на това да имаме едно добро управление на етажната собственост, на общите части, заедно всички да инвестираме в ремонт на покрив, на вход, на общи части и всичко това. Имахме демнострационен проект за саниране, започвайки 2008-2009 г., с който се направиха около 50 сгради и се видя – ефектът е добър. По Програмата за регионално развитие започнахме една програма, за съжаление, тя беше спряна последната година и половина, опитваме се в момента да спасим около 100 поне сгради, да направим по нея, да ги довършим. Но видно беше, че докато предоставяхме финансиране, и то доста сериозен процент, 75% програмата едва креташе. Защото събирането на съфинансиране, макар и само 25% от собствениците, сдружаването на всички живеещи в една сграда се оказа почти невъзможно. Защото и затова всъщност по програмата с европейско финансиране правихме само малките сгради, където има максимум един-два входа, където хората са готови включително познават се със съседите, близки са, или ако някой е в невъзможност да плати нещо, съседите събираха пари и им помагаха. Видно беше, че нямаме шанс големите, най-грозните в най-тежко състояние, нали, панелни, големи сгради с по 10 входа, по 10 етажа изобщо да бъдат санирани. Затова предприехме тази инициатива. Всички най-големи сгради, да започнем с най-трудните, най-тежките, там, където сме наясно, че много трудно, ако тръгнем да събираме пари и по този начин да се подпомогне процесът, е невъзможно да се случат. Така че това е причината и да изберем сградите, които имат над 36 апартамента, защото това предполага да са най-големите сгради. За всички останали сгради – не ги пренебрегваме. Тези, които са под 36 апартамента също ще могат да кандидатстват за финансиране по новата програма с европейско финансиране, която ще започне от 2016 г. Така че няма да пренебрегнем и тях. Това е първото, което искам тук да уточня, за да успокоя първата спекулация. Ще имат възможност и по-малките от следващата година. Засега големите. Втора спекулация, това, което и вие казахте – сдружението на собствениците. Именно хората, за да нямат притеснение, от една страна, че едва ли не като направят сдружение, някой ще им вземе апартамента. Категорично това е невъзможно, недопустимо по закон и категорично никой няма да допусне, да позволи такова нещо. Затова създаването на етажната собственост в изпълнение на Закона за етажната собственост го правим по чл.25, ал.1, за тези, които са чели, понеже ми писаха и много хора във Фейсбук. Ал.1 предполага създаване на целево сдружение, което се създава единствено и само с цел да бъде все пак формирано едно юридическо лице, което да е получател на финансирането, и то безвъзмездното финансиране от държавата. Нищо повече. Това сдружение нито има правомощия, нито има възможност да се разпорежда с нечия лична неприкосновена частна собственост, нито дори някой да си го помисли да го иска...

Водещ: Защо хората се страхуват от това?

Лиляна Павлова: Хората не трябва да се връзват на тези лъжи и манипулации.  Това е сдружение на всички собственици, на всички входове, в което да определи един състав, едни представители, УС, които да подадат заявления, че искат да участват в проекта, след което проектът да се реализира на сградата и те да приемат дейностите, които се извършват, да следят как вървят строителните работи, да ги  контролират, да приемат ремонтните дейности и да приключи с това сдружение, всичко друго е ...

Водещ: Защо хората се страхуват, че санирането по енергийна ефективност може да им отнеме жилищата?

Лиляна Павлова: Защото, пак казвам, защото има някакви манипулации, някакви хора се разхождат... аз видях, пускат листовки по пощата – „не се сдружавайте, не кандидатствайте по проекта, ще ви вземат жилището...” – това е невъзможно. Никой ничия неприкосновена частна собственост жилище не може да вземе, та камо ли с едно сдружение, което е юридическо лице с нестопанска цел, създадено целево, и то няма никакви правомощия и няма юридически стойности на сдружение, което каквото и да има с нечий апартамент или собственост... Няма такава. 

Водещ: Добре, нещо друго, което според мен вълнува цял свят и става все по-осезаема тема, която ние години наред не забелязвахме сякаш, това е... Как стоят въпросите с водите, с намаляването на водата, може би в световен мащаб и с българската политика във ВиК реформата, ако мога да ги свържа, две – една голяма и една по-малка стойност?

Лиляна Павлова: Да, водата е една много важна тема, един много важен приоритет. Защото в нашият случай специално, говорим за България, както се казва „По вода ходим жадни стоим”... В 21-ви век, в 20 области на цялата страна, това са 9 общини и 160 села са все още на режим на водата. Това наистина е недопустимо.

Водещ: Защо?

Лиляна Павлова: В същият момент България, за разлика от многото държави, както вие коректно отбелязахте, които тепърва отбелязват тенденция на намаляване на вода за питейни нужди и воден ресурс, ние все още не сме в тази хипотеза. И въпреки това, минералните ни води се изливат в реките, не ги използваме нито за лечение, нито за пиене, а питейните води, които имаме в наличност ние нямаме язовири, в които да ги съхраняваме...

Водещ: А язовирите предизвикват огромни наводнения...

Лиляна Павлова: ...и нямаме водопроводи, с които да ги докараме до хората, които са на режим и нямат достатъчно вода, а пък до тези, до които все пак има водопровод, не навсякъде е добро качеството на водата и т.н. Именно е важно да реформираме как се управлява сектора от една страна, кой как инвестира в този сектор, как го управлява. И най-важното, трябва да се изградят язовири за съхраняването на тази питейна вода. Това са най-общо казано защо е нужна реформа. То реформа стана мръсна дума все едно нещо страшно ще правим. В този случай ви гарантирам, че единствената цел на тази реформа е да подобрим качеството на услугата, да направим така, че да има водопровод и водоподаване към всички български граждани. И да направим така, че все пак се инвестира в мрежата, за да минимизират загубите по трасето, защото знаем какви течове има.

Водещ: Но как ще се случи това, с какви конкретни стъпки? Защото вие знаете, аз преди малко подметнах, че това не е само във вашия патримониум, но тези язовири предизвикват и огромни наводнения.

Лиляна Павлова: Да, безспорен факт. Няколко са темите тук, които трябва да разгледаме. Първо, започвам със самото управление на ресурс. Държавата, назад във времето, при прехода след 89-та година много лесно си е дала всички активи, на ВиК с всякаква собственост да ги управляват без да е ясно кой и какви активи управлява и стопанисва, колко са, какви са и на каква стойност. Това е най-страшното. Така че, това, което се опитваме в момента да направим, е да направим опис на всички активи – колко, тръби, станции, помпени, пречиствателни, други, имаме, за да се знае какви са активите. Тези активи държавата да си ги вземе в управление обратно, да ги предостави на регионален принцип на водни асоциации на областно ниво, ръководени от областните управители, в 28 регионални асоциации областни, които да управляват тези активи. Да изберат един оператор за всяка област, на едно ВиК, който окрупнено да управлява този цял актив, за да се знае първо каква е инфраструктурата, кой я управлява и кой я стопанисва и какви са нуждите от инвестиции. Затова ще трябва да възложим едно прединвестиционно проучване на областно ниво, за да видим какви са нуждите на областта. В областта ако има един язовир от него могат да се захранят останалите села, къде има нужда от водопровод, къде има нужда от канализация, къде има нужда от пречиствателна станция. Защото сега всеки си прави някакви неща на парче, но трябва да имаме много ясна визия за областта. Така че, това е първата част. Втората част на реформата е, вече на основата на идентифицирането на това къде каква нужда имаме, вече да се приоритизират проектите, които да финансираме и с европейските фондове по линия на Програмата за околната среда или Програмата за селските райони, включително вече там където не стигат тези ресурси да търсим и друго финансиране – чрез заеми. Европейската банка за възстановяване и развитие водих преговори и аз лично, да ни подкрепят големите ВиК за да можем да кредитираме това, да подобрим тази услуга. Паралелно с този процес, защото си говорим за загуби и липсата на питейна вода, изграждането на язовири за питейна вода също е много важно. Започваме тази година с изграждането на язовир „Пловдивци”, който се намира на около 15 километра от Рудозем, който ще снабдява цяла Смолянска област. Това са 40 хиляди потребители, които ще могат да се възползват от това. Защото в районите, в години, не както изминалата имахме дъждове, но предишни години, винаги има засушаване и са в режим на водата. Паралелно с това тази година върви в момента тръжна процедура и се надявам лятото, есента най-късно да изберем изпълнител за един също много важен язовир, който е в района на Панагюрище. Това е язовир „Луда Яна”, също с аналогична стойност, стойността му е 50 милиона лева, но той отново ще покрие един от най-тежките ни, от гледна точка на засушаване и воден режим район, над 50 хиляди души там, в тежки ситуации остават на режим на водата. Така че, се надявам че преодоляваме тази стъпка. Но това е само началото, безспорно ще ни трябват в дългосрочен план още язовири. Предвиждаме и ремонт на големия язовир в Перник „Студена”, който е в лошо състояние, но него не можем да го спрем, спрем ли него цяла област Перник остава без вода. Затова тук правим много специална, нестандартна и различна процедура за избор на строител, който да го ремонтира. И за да не оставим Перник и област без вода, ще го правим с водолази, подводно ремонтиране, за да може да осигурим хем ремонт, хем качеството на водата да не правим режим на водата в областта. Така че, това са ни краткосрочните приоритети, макар че те ще се реализират няколко години. Но в дългосрочен план анализът, който правим и планирането на инвестициите със сигурност ще ни трябват язовири и в Севлиево, където също имаме проблеми с водата и в други области, където да подкрепим малко по малко, да излезем от хипотезата режим на водата и липса на вода за пиене.

Водещ: Последен въпрос, госпожо Павлова, блиц. Предстои да се състави план за работа на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 година, кое е най-важното, което вие ще предложите да фигурира от вашата област на първо място по отношение на регионалното развитие и благоустройството?

Лиляна Павлова: Аз, както споменах, четири са ни основните приоритети,така че аз ще настоявам и за четирите приоритета – довършването на пътна и водна инфраструктура, всички необходими мерки и инвестиции, свързани с енергийната ефективност на сградите, и подкрепа на всички малки и големи населени места за подобряване на общинската инфраструктура, за да подкрепим и най-слабо развитите региони. Това са четирите основни направления, в които ще трябва да работим, да инвестираме, лично ние в нашия ресор тук в министерството.