Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за БНР

Водещ: Новооткритият пътен възел „Белокопитово” на АМ „Хемус” предизвика доста полемики през седмицата. Чуйте какво каза по този повод транспортният министър Лиляна Павлова, както и защо варненският общински съвет закри частната фирма за Градски транспорт. Подробностите по тези теми от кореспондента ни във Варна Даниела Стойнова, която вече е на телефонната ни линия. Здравей, Даниела.

Репортер: Добър ден от Варна. Всъщност беше тържествено открит най-големият пътен възел в Североизточна България – Белокопитово-Каспичан. Това, което подчерта премиерът Бойко Борисов и регионалният министър Лиляна Павлова, че всъщност тези средства – 66 млн. лева, са дадени от републиканския бюджет, тъй като бившето правителство не е включило в оперативната програма този участък от близо 5 км. След това започваме веднага тръжната процедура за 60 км. още от Магистрала „Хемус” – става дума за Ябланица-Ловеч. Това каза Лиляна Павлова. Веднага обаче на следващия ден в социалните мрежи се появиха поредица от критики, че този пътен възел бил много сложен, че затруднявал шофьорите, че всъщност те тръгват за Русе, а след това трябва да правят отбивка, която да ги препраща към Варна. Лиляна Павлова обаче каза, че най-големите ѝ критици всъщност са гледали само схемата и снимки на проектирания участък, а след като са посетили на място и са видели за какво става дума, дори са се извинили. Разговарях с нея на тази тема, както и за това кога най-после ще имаме мечтаната за Североизточна България Магистрала „Хемус”. Става дума за един пътен участък, който чакаме от много отдавна. Да се надяваме, каза Бойко Борисов... всъщност той обеща, че половината от Магистрала „Хемус” ще бъде довършена до края на мандата на това правителство, след което ще започне проектирането и кандидатстването на останалата част. Той е разговарял с Жан Клод Юнкер за това, че спестените пари от Магистрала „Струма” може да се пренасочат към „Хемус”. А иначе знаем, че Североизточна България без тази Магистрала действително ще се превърне в едно изолирано място. Чуйте сега как коментира критиките и въобще развитието на тази ситуация Лиляна Павлова.

Лиляна Павлова: Този проект, като замисъл, като концепция, включително и като идейно и техническо проектиране, е стартирал от 80-те години на миналия век. 1984 г. този проект е замислен като разширение на тази Магистрала и се прави проект след много детайлен анализ. Както се каза, все пак има живи хора със спомени от проектирането и подготовката на проекта, които потвърждава, че към онзи момент, 1984 г., се прави цялостен преглед на ситуацията, на обстановката, която е, и кой е най-подходящ. Аз не съм пътен инженер, но това, което чета като нормативи в пътното строителство, факт е, че в България основно са строени пътни възли тип „детелина” или „полудетелина”, като цяло като норми за проектиране утвърдени и прилагани в България, отговарящи на международните норми за проектиране, пътните възли могат да бъдат три вида – „детелина”, „диамант” –разбира се, с вариацията на „полудетелина”, и съответно „тромпет”. Това са видовете пътни възли. Така че това не е нещо ново, не е драматично. Просто в България има основно „детелини”, „полудетелини” и „тромпети”. Това е нещо стандартно, по цял свят има такъв вид пътни възли. Така че няма драма. Това, че е ново и различно, хората не са свикнали, не са пътували при такава организация на движението, не значи задължително, че тя е лоша, че е неподходяща, неприемлива, да не говорим, че едва ли не е сбъркана и сгрешена. Тя е проектантски вярна, спазва всички нормативни изисквания и отговаря на изискванията. Този проект е актуализиран 1996 г. и в момента авторският надзор, изпълнявал проекта, инвеститорският контрол, са спазили всички изисквания, включително с пътни знаци, маркировка и сигнализация. Към момента, извън това изкуствено напрежение в социалните мрежи, което излезе после и в медиите, което беше провокирано от тези, които бяха гледали само панорамната снимка снимката от дрон, а не защото са пътували по него, впоследствие бяха опровергани. Част от тези хора, които си направиха тест-драйв, пропътуваха го, има го и на клип в медиите и в интернет, който те сами казаха: да, така е, от снимката не сме видели – има и ляв завой, и десен завой, има си безконфликтно преминаване. И наистина има влизане, вход и изход в пътния възел към всички посоки и направления.

Репортер: Тоест няма опасност да отидеш в Русе, а не да завиеш към Варна.

Лиляна Павлова: Ако човек кара и колата му е за първи път, очевидно трябва да е по-внимателен, да следи пътните знаци и маркировката. Няма причина, няма повод да се обърка и да тръгне в друго направление.

Репортер: Що се отнася до парите, които са взети от републиканския бюджет, причината е, че „Хемус” не е в оперативната програма ли?

Лиляна Павлова: Две са причините. Както казах, този проект е проектиран 1984 г. и е актуализиран 1996 г. Също другият мит, който е бих казала грозна провокация, която някой се опита да направи, това е по темата с отчуждаването на земите. То е правено преди повече от 15, даже 18 години, така че спекулациите по тази тема също са много важни, които искам да ги затворим веднъж завинаги. Но трябва да кажем, че договорът е сключен още тогава. И всъщност ние имаме едно заварено положение, един сключен договор при съвсем различни правила за обществени поръчки. Това е причината точно този участък от 5 км., плюс пътен възел с разгърната площ 10 км., да е сключен договор при правила за обществени поръчки важащи към онзи момент, които не са приложими към днешните изисквания на европейските директиви. Затова специално този участък нямаше как да го включим за европейско финансиране. И пак казвам, при заварен договор ние трябва да го довършим такъв, какъвто е. Стойността, тези 66 млн. също са определени преди толкова много години, така че това е едно заварено положение и един заварен договор. Но въпреки всичко, гледайки реалността към момента, това де факто е едно съоръжение, един 15-километров участък, ако го изчислим с пътния възел – той е голям, както всички видяхме, сложно съоръжение е – цената отговаря на пазарните стойности към момента. По отношение вече на новите участъци от автомагистралата, които ние заявихме като ангажимент, знаете, че са наш приоритет  и текущата тръжна процедура вече отговаря на националното ни законодателство, което е синхронизирано с европейското за обществени поръчки. Така че тези процедури, които в момента вървят за следващите 60 км., които започваме да строим от Магистрала „Хемус”, те вече отговарят на тези изисквания и ние ще кандидатстваме част от тях да бъдат финансирани със средства по ОП „Транспорт”.

Репортер: Това, което премиерът каза след откриването, че той вече е говорим с Жан Клод Юнкер спестени пари от Магистрала „Струма” да бъдат пренасочени към „Хемус” – това възможно ли е? И колко ще бъдат те?

Лиляна Павлова: Да, това така сме го изложили в самата Оперативна програма, че след провеждане на процедурите за избор на изпълнител на лот 3 на Магистрала „Струма” – вие знаете, това са общо четири процедури, две от които вече са проведени и предстои да бъде сключен договор, третата ще бъде обявена в края на месец август, това е за един малък тунел. И ще ни остане само Кресненското дефиле. Когато от всичките процедури съберем спестените средства, включително това, че няма да се прави дългият тунел, а ще се прави комбинация от други, ще доведе до спестявания от тези средства. Предишното правителство я извади изцяло от оперативната програма, ние я върнахме, тя е първият резервен проект. И изрично пише: Спестените средства от Магистрала „Струма” да отидат за Магистрала „Хемус”.

Репортер: Тоест стана ясно, че до края на мандата на това правителство, ще бъде завършена половината Магистрала „Хемус”, тоест и този участък Ябланица-Ловеч.

Лиляна Павлова: Да, това ни е най-амбициозната и важна задача, тези 60 км. да започнем да ги строим в реално активно строителство в периода 2016-2018 г. И съответно в този мандат да бъдат изградени те. А паралелно с това ние довършваме проектирането на останалите два участъка, които са участъкът от Плевен, Ловеч, до Велико Търново, и следващият е от Велико Търново до Шумен. Участъкът Плевен, Ловеч, до Велико Търново, тези 85 км., отново разделени в два лота, да процедираме до края на тази година ги проектираме, правим екологична оценка и всичко необходимо. И при осигуряване, надявам се вече на допълнителни средства от бюджета, при добро изпълнение на бюджета, да можем да стартираме процедурите и за тяхното изграждане. Те няма да могат да бъдат построени до 2018 г., но поне да започнем тяхното строителство.