Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за предаването "Денят започва" на БНТ

Водещ: Много теми се прехвърлиха във вашия ресор с отварянето на програма „Региони в растеж”. Като че ли при вас се прехвърли и отговорността за равномерното развитие на регионите в страната и постигането на баланс. Но първо да започнем от последните събития. Вчера заедно с вицепремиера и вътрешен министър Румяна Бъчварова бяхте по микроязовирите във Врачанско, причинили преди 2 г. наводненията в Мизия, опънали ни на нокти в последните дни заради валежите. Тръгнахте от Рогозен едно и обиколихте другите. Всъщност – какво видяхте там?
Лиляна Павлова: Това, което видяхме като ситуация, най-важното, което мога да кажа, е, че в момента риск няма нито едно населено място да бъде залято, което е най-важното, в което искахме да е уверим след обилните валежи от последните дни. Във Врачански регион има много голям водосбор на много реки и много течения. Доста язовири има там, от които около 19 имат някакви да кажем проблеми, забележки, но два от тях, именно тези, на които бяхме вчера и това, което виждате на екрана, това е „Рогозен” едно и другият язовир, това е „Бързина”. Те са двата язовира, които имат най-сериозен проблем. Проблем от гледна точка на това, че не са източени навреме и поради това и поради високото ниво на водата, които виждаме там и обилните валежи правят този проблем, който се случи. Но слава Богу, ситуацията вече е овладяна, прави се контролирано източване. Днес ще бъдат пратени и допълнителни помпи и допълнителен екип водолази, които да обследват стената ида видят защо не работят докрай крановете,за да може да се източи. Това е глобалното като критични, спешните мерки, които трябва да се направят. Това, което видяхме обаче на другия язовир, е същи много притеснително, защото там виждаме и човешка намеса в това състояние на язовира да не е добро. Някой е правил взривове, взривявал е язовирната стена и тя е силно компрометирана. Така че това, което взехме вчера като решение, е компетентните органи да направят едно обследване и да кажат има ли смисъл оттук нататък тепърва д се инвестират милиони този язовир да бъде ремонтиран или той трябва завинаги да бъде изведен от експлоатация, източен, за да не създава риск. Защото, не знам дали знаете, но в областта Враца, Монтана и въобще и Мизия, там има една каскада от язовири, бих казала, около 50 сигурно на брой, които се вливат един в друг – и един да има проблем, оттам нататък се случва това, което виждаме. Ходихме и в Мизия, бих казала, че ситуацията там е доста добре организирана. Видяхме се с кмета. Коритото на реката е почистено. Това, което трябва да се направи, ще подкрепим областния управител и извън самата територия на община Мизия да бъде почистено коритото на реката, което в момента е обрасло с доста сериозни дървета. За да можем да сме спокойни, че на този етап нямаме рискова ситуация.
Водещ: Виждате, че кметът на Мизия си е свършил работата.
Лиляна Павлова: Определено. За разлика от кмета на Хайредин, с който имахме леки спорове, защото в крайна сметка собственика на язовира е този, който има ангажимент да спазва предписанията. И ако е тези два язовира водата е била свалена до изискуемия минимум, а именно до около 30% от обема, а не както е била оставена на 70-80%, изобщо нямаше да имаме тази ситуация. Защото заключението на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор е, че там бедствие няма, в смисъл няма природно бедствие, има ситуация криза и бедствено положение, но то е благодарение на човешка намеса или съответно ненамеса навреме.
Водещ: А както винаги обвиняваме дъжда.
Лиляна Павлова: Да. В случая говорим за не достатъчно добри и адекватни действия на компетентните органи. Вие знаете, че с последните промени в 3акона за водите вече имаме единен компетентен орган, който следи техническото, това е Държавната агенция по метрологичен и технически надзор към министъра на икономиката, която държавна агенция следи всички язовири. Те са 3 200 на територията на страната и те от началото на годината са проверили над 1 500 от тях. Тези два, които видяхме вчера, са проверени и за тях има предписание за пълното им източване до края на месец април, което не се е случило и което виждаме като резултат днес. Така че в случая общината, която стопанисва този язовир, носи своята отговорност, както и другите общини, които ще бъдат санкционирани от Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, ако се види, че имаме тези случаи. Но добрата новина, ако мога така да кажа, това, което докладваха колегите от Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, е, че всъщност от проверените 1 500 едва 50 имат препоръки източване и нямат сериозни застрашавания там. Въпросът е д се изпълняват навреме, за да не се стига до това, което виждаме днес.
Водещ: Въпросът е може би да се направи една добра оценка на водната инфраструктура – дали тя отговаря на съвременните условия, и съответно да се предвиди нейното развитие там, където е необходимо, за д сме сигурни, че дори когато има бедствие, то ще бъде ограничено от добра водна инфраструктура.
Лиляна Павлова: Важно е да кажем, че стратегическите язовири, от една страна, тези за питейни нужди, които се стопанисват от ВиК дружествата към министерството, те са в добро състояние. Там нямаме изобщо притеснения.
Водещ: Както и националните.
Лиляна Павлова: Да, в НЕК и тези, които са язовири и каскади, тези, които са за хидроенергийни нужди – по същия начин. „Напоителни системи” управляват по-малките язовири. Там са изведени вече от експлоатация вече около 50. Остават микроязовирите, които винаги са били проблем в годините. Микроязовирите са всъщност тези, които правят белите, когато много често се ползват за рибарници, не се източват, държат се на високи нива и умишлено или не се повреждат техните кранове. Това е истината.
Водещ: Аз съм виждал и нещо друго. Ще ви върна към Бисер и наводнението там, когато обикаляхме. Язовири с надградени преливници и сложени мрежи на преливнииците, за да не бяга рибата, за което сме виновни хората.
Лиляна Павлова: Точно така, много често е човешката намеса. Природата е природа, но в край на сметка, когато имаме добра готовност и намалени обеми, а не рибарници, на които нарочно са запушени преливниците...
Водещ: Да ни върна във вашата любима тема – ремонта на пътищата Какво ще правите сега с тези пътища в Северозападна България и защо точно там насочихте първите с усилия, какво планирате за това лято?
Лиляна Павлова: Първо, както и министър-председателят Борисов каза неведнъж – 2016 г. определено ще е годината на Североизточна България и не само – и на Северна България, защото това, което видехме от репортажа, е факт, за мое голямо съжаление. Пътищата в Североизточна България са в много лошо състояние. Такива са пътищата обаче и в Северна и Североизточна България. Затова тук трябва да отбележим, че особено в Разградска област са в много лошо състояние пътищата и затова, ще видим по-късно и на картата, че там също влагаме сериозни усилия. Какво правим за Северозапада, защото наистина много сериозен ресурс ще отиде там. Към всичките одобрени към момента допълнителни средства с постановление на Министерски съвет, това са почти 100 милиона лева, които виждаме като инвестиции, които ще бъдат реализирани. Ако може да покажем картата в малко по-голям обем, ако мога да помоля, за да се види към Видин, да покажем направлението. Но не тази карта, тази карта е какво правим с европейското финансиране. Това, което вече започнахме да говорим, това за инвестициите в участъка Враца-Видин. Защото направлението Враца-Видин има няколко критични точки, най-критичната от които е Димово. В Димово, където минава целият международен и транзитен трафик, от четири години градът стои разкопан и там наистина е по-зле и от лунен пейзаж.
Водещ: И това е обхода на Димово, който...
Лиляна Павлова: Но това е, защото в града общината правеше т.нар. воден цикъл, сменяше водопровода. Провали се, не си довърши проекта и градът остана разкопан. Това доведе до четири години кратери в Димово по републиканския главен транзитен път, отделно от това по обходните маршрути, които са второкласни и третокласни пътища, непредвидени за такъв тежък транзитен трафик, ние знаем те в какво състояние са. Затова оправяме главното направление, 60 километра направление от направлението Враца-Видин особено Димово-Видин. Това е превантивен текущ ремонт и ремонт на участъка изцяло. В Димово, включително и ВиК частта, защото министерството ще помогне да финансира и ВиК участъка, който е под пътната мрежа – грехота би било да асфалтираме пътя, а отдолу да оставим стария водопровод.
Водещ: Ще свършите работата на общината.
Лиляна Павлова:  Ами какво да направим, трябва да сме солидарни и трябва да помогнем, защото видяхме, че четири години хората страдат и от това, че минават тежки тирове и камиони, на хората къщите се пропукват от това, което виждаме в общината. Така че ще направим това. така че много важно, 60 километра към направлението Видин, така помагаме и на хората, които живеят там, така облекчаваме и извеждаме и транзитния трафик от най-малките пътища, по които не искаме той да се движи. Следващите две направления, това е участъкът към Белоградчишките скали – ето, виждаме на тази карта. Това е също участъкът, който ще бъде ремонтиран, както и Враца-Криводол направлението, което виждаме на картата. И няколко други пътни участъка. Всичко, което виждаме в син цвят, това е от държавния бюджет финансиране за Северозападна и Северна България. В допълнение и Петрохан ще бъде ремонтиран, и пътят за Враца-Леденика ще бъде ремонтиран с европейски средства. Една сериозна инвестиция, вчера сключихме вече и договорите за финансиране от новата ОП „Региони в растеж”. И както виждате, усилията, на картата ако погледнем, вече са изцяло в Северозападна, Северна България и най-критичните пътища. Ако вървим нататък, от Северозападна, Северна, Централна България, това са Плевен-Ловеч пътят, Габрово-Севлиево, няколко пътища в община Велико Търново. И идваме на следващите най-критични участъци от Североизточна България, това е Разград. В Разград също имаме много сериозни проблеми с пътната мрежа, там също е в критично лошо състояние пътищата, аналогично на това, което видяхме във Враца. В Исперих имаме няколко пътя, Разград-Попово и останалите направления, които виждаме на картата.
Водещ: Житницата на България, там е важно за хората, като събират продукцията си, все пак да могат да я изнасят по нормални пътища, иначе няма къде да я продадат. И им се трошат камиони, коли и всичко останало.
Лиляна Павлова: Абсолютно. И едно също не маловажно направление – Добрич-Варна, също един голям обем превозни средства – и от гледна точка на туристическия регион, и от Житницата на България, който се движи, така че това е една сериозна инвестиция. Така че, ако погледнем общо на картата, фокусът е Северна България, със специално внимание на Североизтока. И две важни направления, разбира се, от Централна България – това е пътят Стара Загора-Раднево, защото бизнесът, енергийното сърце на България е там и също е много важно да бъде направена рехабилитация, пътят е в ужасяващо състояние. И един много натоварен пътен участък – това е Пловдив-Асеновград, който също виждаме на картата, за който също ще инвестираме 24 милиона, с ново платно, ще бъде направено вече движението да бъде такова, каквото всички го искаме.
Водещ: И да не стават тези ужасни катастрофи, които в този участък...
Лиляна Павлова: Именно, да. Това е участък със сериозна концентрация на ПТП. За да можем да минем към следващите участъци, другите два критични участъка, също приоритетни – това са Кресненското дефиле и Русе-Бяла, ако трябва да погледнем кои са най-невралгичните точки на картата на България.
Водещ: Ще ви стигне ли този сезон или това ще продължи и през следващата година?
Лиляна Павлова: Тези 100 милиона, за които говорим, ще направим всичко възможно, такава е направена нашата организация, че започваме веднага и до края на годината да бъдат завършени. Нещо, което не можахме да покажем на картата, но е важно да знаем – започваме и ремонтите на критичната инфраструктура – това са тунелите и виадуктите на магистрала „Хемус”. Днес започваме с моста на Елешница, на който си спомняме дупката от едното платно от миналата година, продължаваме тази година с другото. Дупката, която преди Великден, за съжаление, напуканият мост на 41-ви км. на „Хемус”, също започваме работа по него, а накрая на месеца ще започнем, когато приключат големите пътувания и празниците, ремонта и на Витиня, и на Ечемишка тунелите, защото също знаем в какво лошото състояние са, те не са ремонтирани 40 години, има течове, почти сталактити на моменти са се образували от тези течове.
Водещ: И асфалтът е ужасен, знаете каква катастрофа предизвика...
Лиляна Павлова: А и на „Хемус” мостът над река Стряма, който остана след миналогодишните ремонти, които бяха направени, той също е в лошо състояние. Това също е в плановете за тази година. така че доста амбициозна програма сме си поставили, но се надявам, че и времето ще бъде с нас и най-вече ще разчитаме и ще благодаря на търпението на пътуващите, защото тези ремонти ще доведат до временна реорганизация, до двупосочно движение в едната тръба на тунелите или съответно виадуктите.
Водещ: Трябва да се издържи. Обаче колко години не е ремонтирано?
Лиляна Павлова: На голяма част от тази инфраструктура е 35-40 години. Така че, нека да бъдем търпеливи. Апелирам към търпение това лято, заслужава си. Всички бяха доволни, след като ремонтирахме миналата година „Тракия”. Миналата година след ремонтите на „Тракия” всички бяхме доволни, сега пътуваме с удоволствие, така че с повече търпение, повече предвидено време за пътуване, резултатите се виждат.
Водещ: Сама влязохте обаче в темата „Хемус”. Какво правим със строежа на тази магистрала? Тодор Живков я докара до Ябланица...
Лиляна Павлова: И ние сега ще стартираме търга от Ябланица до Боаза. Това е първият участък, с който вече имаме пълна готовност. Боаза, това е пътен възел, който всички, които пътуват по това направление, знаят горе-долу къде се намира. Това, по най-прекия път към Ябланица, е на 10 километра. В момента пътуваме дотам примерно 30 километра, така че е едно сериозно скъсяване на дистанцията. Ябланица-Боаза е един много важен участък, защото така спестяваме една доста голяма обиколка от там, където завършва в момента готовата магистрала при Ябланица. Това е участък, с който вече намалихме проектната скорост, направихме необходимото препроектиране и имаме готовност да обявим тръжната процедура. Единственото, което трябва да изчакаме, защото законът го изисква, е обжалването – вие знаете, че се обжалват прекратените тръжни процедури. Така че аз се надявам, че до юни месец ще имаме решението на съда и ще можем да обявим този участък. През това време работим по останалите участъци, тъй като те са оставащите до около 250 километра общо от тази магистрала, ако тези 10 вече са готови и безспорни. Имаме необходимост да препроектираме няколко от участъците от Боаза – до Плевен-Ловеч разклона, където имаме доста тежък пресечен терен. И ако трябва да го онагледим, това е все едно да направим още три тунела и виадукта като на Витиня, толкова високо и сериозно съоръжение трябва да бъдат направени. В момента търсим най-доброто проектно решение, по което да не се изграждат тези скъпи тунели. Ако успеем, а аз вярвам,че експертите, екипът ще го направи, да отпаднат тези три големи тунела и съоръжения, това ще ни спести поне 150 милиона лева от средствата, които са необходими. Но търсенето на това по-добро решение все пак ще говорим за инвестиция със средства от бюджета, ще ни отнеме малко повече време.
Водещ: Тоест не можем да говорим за европейско финансиране при изграждането на „Хемус”.
Лиляна Павлова: Не, категорично не можем, защото и в оперативната програма от средствата... За съжаление Европа вече почти не дава пари за пътища. За целия програмен период 2014-2020 г. общо ресурсът, с който България разполага за всичко, е 670 милиона евро. Сам разбирате, че това едвам ще ни стигне да довършим „Струма”.
Водещ: Ако се работи стратегически и на принципа на приемствеността, тоест никой не си играе с това да строим или да не строим и т.н., за вас оставащите 250 километра от „Хемус” за колко време могат да се направят?
Лиляна Павлова: При наличен финансов ресурс и при добра мобилизация, ако приемем и с това, което имаме да допроектираме в момента, те могат да бъдат направени за около пет години. Защо казвам около? Дяволът е в детайлите, а два са важните детайла. Това е отчуждаването на земите. Спомняте си, вече приключихме и вече от Великден пътуваме по Северната скоростна тангента. За тези 15 километра там ние имахме над 350 дела. Така че, ако мултиплицираме тази сума по 250 километра на „Хемус”, вие сам разбирате, че това е един много дълъг процес по отчуждаване на земите и много собственици и много наследници... Ето, сега отчуждаваме терените, между другото мога да кажа за магистрала „Струма”, че сме на финалната права, отчужденията ще приключат, надявам се до месец-два и август месец ще можем да започнем да строим. Но искам да ви кажа, че просто само уведомленията, ние уведомяваме хиляди хора, поради множество наследници и т.н. ... при решение на проблема с отчужденията, най-общо ако го кажем, строителството би следвало да отнеме не повече от три-четири години, но трябва да имаме предвид, че отчуждаването, процедирането на парцеларни планове и уведомленията на гражданите... Ние сме длъжни, все пак по Конституция, неприкосновената частна собственост, да спазим и това. Затова казвам, около пет години, при добра воля, при осигурено финансиране и при наистина категорични постоянни действия на администрацията, това е възможно.
Водещ: Кресненското дефиле – последно там „Струма” как ще го преминава – един дълъг тунел, няколко къси тунела, виадукти? Какво е най-практичното решение?
Лиляна Павлова: Именно много добре е поставен въпросът, защото ние наистина търсим най-практичното решение за „Струма”. Най-лесно е да кажем, ето, почваме да копаем един 15-километров тунел най-голямата ни гордост – през Кресненското дефиле. Едно дефиле, което е в най-сеизмичния район, имаме наличие на радиоактивни елементи, които бяха установени при геоложко проучване. И един такъв тунел би се строил около десет години. Трябва ли ни това? Ние вече почакахме едни 15 години.
Водещ: По-скоро трябва ли ни след това поддръжката на този тунел, г-жо Павлова. Защото всичко струва пари, за да го поддържаш...
Лиляна Павлова: А ние нямаме 1 млрд. за този тунел, все пак да кажем. Така че първо трябва да намерим 1 млрд. да го построим...
Водещ: Добре, ще ги намерите. Ама какво...
Лиляна Павлова: Няма. Добре, ще ги намерите, в крайна сметка...
Водещ: Амбицията до всичко води, но след това на една година какво ще ни струва поддръжката на този 15-километров тунел?
Лиляна Павлова: Много.И нещо много важно – ние в момента имаме осигурено, налично, безвъзмездно европейско финансиране. Неговият размер е около 350-400 милиона. Значи с тези средства ние трябва да се вместим. Това, което сме предложили като решение, тъй като вие знаете, от Благоевград до Крупник, в този участък ние имаме избран изпълнител, както казах, приключваме отчужденията и аз се надявам, че това лято започваме и строителство. Останалата част, от Кресна до Сандански, също имаме избран изпълнител, също сме готови почти с отчужденията. Отново август месец най-късно се надявам да започне строителството. Остават двайсетте километра в Кресненското дефиле. Там има съществуващ път. Това, което проектантите в момента ни предложиха като решение, и считаме, поне на този етап експертният съвет предстои да го гледа вече и в пълни детайли, е най-доброто решение – максимално използване на съществуващото трасе. И така, както сме виждали на много места по Европа, няма нужда двете платна да са едно до друго, тип магистрала, когато говорим за дефиле, и то такова сериозно дефиле – реката и дефилето са толкова близко едно до друго. Ние говорим за преминаване едно до друго, едно над друго, по всички възможни начини, по най-доброто техническото и финансово решение. Разбира се, най-важно е да опазим околната среда. Това доведе до около седем тунела, около 11 съоръжения – моста, премоствания, или преминавания съответно на две нива, полунива и т.н., за да може да се премине през тези 20 километра, които са ни най-критични, по най-добрия щадящ начин за околната среда, но и от финансова гледна точка - да не копаем 10 години милиарден тунел, 15-километров, който нито можем да си го позволим да го построим, нито да го поддържаме. А е и опасен, защото количеството земна маса, скална маса, която бихме извлекли от тези 15 километра, инженерите ми го онагледиха с доста по-голямо от размера на НДК в максималния му вариант. И то радиоактивен. Къде да го депонираме?
Водещ: Това, което на мен ми направи впечатление, пример в Сърбия, че разминаването на нивата дори помага, защото може да се шофира на дълги светлини без да се пречи.
Лиляна Павлова: Да. И от гледна точка на пътна безопасност също има своя добър ефект.
Водещ: Понеже отнесохте много критики обаче за качеството на новите отсечки, които са построени. Как контролирате това? И когато нещо се случи, кой и за чия сметка поправя?
Лиляна Павлова: Факт е, че има места, където имаме установени дефекти. Важното е, че още през миналия мандат, през 2011 г. ние направихме промяна в закона, промяна в наредбите и изискванията. Вече гаранционните срокове са пет години за пътна част и 10 години за съоръжения. Което ни дава възможност, именно когато това се случва – няма идеални неща, за съжаление, случва се да има и дефекти - тогава изпълнителят да има ангажимент съответно в 5- или 10-годишен срок да отстранява дефектите там, където те излизат. Бих казала, че имаме и участъци в доста добро състояние и няма дефекти в тях, малко са там, където наистина се дефектира, фокусът просто е много голям върху тях. Важното е, че тези дефекти бяха отстранени и тези участъци са в добро състояние.
Водещ: