Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за предаването "Комбина" по Нова телевизия

Водещ: За политика, амбиции, магистрали и рейтинги ще си говорим с министър Лиляна Павлова. Здравейте.

Лиляна Павлова: Здравейте.

Водещ: На какво мислите се дължи успехът ви? Не умеете да губите, амбициозна сте – на какво се дължи?

Лиляна Павлова: Аз смятам, че преди всичко другите трябва да говорят. Аз трудно говоря за себе си. Но аз лично смятам, че голяма част от успеха ми се дължи на екипа, който е с мен. Още от миналия мандат ни се оформи екипът и шанс на млади хора, които даде премиерът като министри тогава, първо като зам.-министри, после и като министри, и моят си екип в Министерството. Аз в крайна сметка ясно е, че няма как сама – сама не строя, не правя нещата. Мисля, че уцелих с това да имам възможност, наистина много свестни хора, много упорити и издържащи на темпото, което налагаме.

Водещ: Изпреварихте по рейтинг Бойко Борисов в едно изследване, в други пък ви определиха като най-рейтинговия министър в кабинета „Борисов”. Той как възприема тези рейтинги? Той не обича да е втори, доколкото знам.

Лиляна Павлова: Вижте - това, което казах и преди малко – моят рейтинг със сигурност се дължи и на това, че работата и ангажиментите, които имам като министър, са едни от максимално стигащи до хората, от видимите. Но моят рейтинг е и рейтингът на премиера, защото аз без неговата подкрепа, а и неговата категорична воля за това да се строи, да се строи много и да се строи веднага... Вълшебната дума при нас е „веднага”, нали знаете. Аз го приемам, че това е просто рейтингът за усилията.

Водещ: не ревнува, така да разберем.

Лиляна Павлова: Мисля, че няма причина да ревнува, защото той знае, че аз няма да имам този рейтинг, ако не беше той, ако не беше ГЕРБ, ако не беше предишното и сегашното правителство.

Водещ: Има ли ревност между министрите за вниманието на премиера?

Лиляна Павлова: Чак ревност не смятам, че има, защото премиерът се старае във всяка една ситуация с всеки един от нас да откликне, да решаваме проблеми, да работим. Не смятам, че има някакво разделение, дори напротив, сега, ако видите, виждате и колегите от РБ, и другите министри, не само от ГЕРБ, имат и доверието, и много добра комуникация.

Водещ: Борисов намекна за жена президент. Сега обаче не става ли твърде голяма конкуренцията – вие, Йорданка Фандъкова, Румяна Бъчварова?

Лиляна Павлова: Понеже казахте, че съм най-млада, аз не отговарям по възрастови характеристики за президент, така че може автоматично да ме извадите от бройката конкуренти.

Водещ: Ако получите подобно предложение да сте кандидатура?

Лиляна Павлова: Не мога да бъда, не отговарям на Конституцията, на изискванията за навършената възраст към датата на кандидатирането, така че изобщо не стои този въпрос.

Водещ: А вариантът Борисов – президент, вие – премиер?

Лиляна Павлова: Аз мисля, че Борисов много категорично каза, говореше по тази тема, а и мисля, че е рано въобще да се обсъжда този въпрос.

Водещ: Добре. Два пъти министър в кабинета на Борисов. Каква е следващата цел?

Лиляна Павлова: Няма следваща цел, освен да довършим успешно мандата, защото тази амбициозна програма, която сме си поставили, предизвикателството е достатъчно голямо за мен. Аз имах възможност... понеже съм завършила международни икономически отношения в УНСС, празнувахме 40 години на нашия факултет, на нашата специалност. И именно това споделих със студентите – за мен министър, това е нещо временно, това е сезонна, работа, бих казала, макар и сезонът да трае четири години. По-важно е да си запазим професионализма. Така че нямам някаква такава самоцел. Аз се опитвам през цялото време... безспорно съм част и съм политик вече, заемайки тази позиция, но се опитвам да съхраня и експертното в мен, винаги. Затова в много от казусите, в много от темите, в много от нещата, които решаваме и правим, влизам в много сериозни детайли...

Водещ: А сериозни конфликти?

Лиляна Павлова: Конфликти може би не е правилната дума. Но в сериозни спорове влизам много често.

Водещ: С премиера влизали ли сте в такъв спор?

Лиляна Павлова: Влизала съм и с експертите, влизала съм и с премиера – тогава, когато съм смятала, че дори да не се вземе решението, което аз предлагам, съм длъжна да си кажа моето мнение и моята гледна точка. И винаги съм си казвала. В крайна сметка за мен е важно да съм казала, че нещото, което се предлага или се взима като решение, не е правилно. В тежък дебат, в сериозен дебат, в спор включително. Случвало се е - и в предишния, и в сегашния мандат. Нормално е. Споровете ни, да ви кажа честно, са основно за срокове, за колко бързо може или не може да стане нещо. Aз съм наясно, все пак след толкова години работа и в Министерство на финансите, имам представа все пак бюджета и съм много наясно и с бюджетните параметри. Така че знам докъде мога да поискам и знам кога вече е свръх. Така че не ми се налага толкова да споря за пари. Естествено, че ми се иска много повече пари да имаме – и за пътища, и за ВиК, и за много от проектите, които в Министерството са спрени или са недофинансирани от години, но трябва да сме реалисти и трябва да се опитаме с малкото. Както се казва, с много всеки може. Трябва да се опитаме с малкото.

Водещ: Помните ли момента, в който премиерът ви събра по време на втория мандат, 2013 г., и каза, че подавате оставка? Помните ли този момент? На снимките от тогава изглеждате не щастлива от това, което се случва, дори несъгласна, може би, донякъде. Така ли се почувствахте?

Лиляна Павлова: Не, трябва да ви кажа, че... Не знам, аз просто имам изражение не винаги много щастливо и усмихнато, на снимки. Защото не сте първите, които ме питат за тъжния поглед. Но искам да ви кажа, че предишната вечер, когато и с него, и с Томислав Дончев обсъждахме ресорите, защото вие знаете, че тогава дилемата беше, имаше размяна на ресори – Томислав трябваше да поеме финансите, аз трябваше да поема една доста по-широка функция. Имаше и дилемата кое е по-правилното. Нормално е, когато взимаш сериозни и тежки решения, няма как да имаш весело изражение. А и да се чудиш, все пак колебаейки се докрай – кое е правилното решение. Към днешна дата бих казала, че това беше най-правилното и единствено решение. Дори тогава да сме се колебали кое е по-правилното, кое е по-държавническото – да подадеш оставка под, бих казала, не само натиск – то не беше натиск, буквално бяхме сготвени, ако мога да използвам този израз. И със сметките за тока, и с всички тези циркове, някои медии също помогнаха...

Водещ: Кой ви сготви, да кажете, да бъдете докрай откровена.

Лиляна Павлова: Вижте най-малкото, със сметките за ток какво се случи тогава.

Водещ: Сметките за тока ви сготвиха.

Лиляна Павлова: Не, не. Това беше една много тенденциозна кампания. Те не се случиха просто така. Сметките на някои от домакинствата, определен процент просто бяха изведнъж надписани. И изведнъж се оказа, че това са сметките за почти два месеца, за месец и половина, нереални сметки...

Водещ: Въпросът е кой.

Лиляна Павлова: Аз не мога да кажа кой, но ние виждаме как една очевидно много усилена кампания...

Водещ: Това е сценарий според вас.

Лиляна Павлова: Kатегорично е сценарий.

Водещ: Някой е решил да завиши сметките, за да могат хората да протестират.

Лиляна Павлова: Категорично и това, и всички тези протести, кървища и всякакви такива неща, които бяха (...)

Водещ: Понеже носите отговорност за думите си – и като министър, и като личност все пак – откъде идваше тази атака?

Лиляна Павлова: Аз не мога да кажа откъде идваше, но ние неведнъж сме го обсъждали, неведнъж и премиерът го е казвал – и тогава, и сега, и до ден днешен. Разбира се, трябва да си свършат работата и службите малко.

Водещ: А сега с какво се промени при вас ситуацията оттогава?

Лиляна Павлова: Вижте, ситуацията сега е много различна, най-малкото включително и заради формата на правителството, което нелесно беше договорено, но пак трябва да кажем, че успяхме да намерим баланс. Не знам как е изглеждало отстрани, не мога да ви кажа...

Водещ: Не изглежда така. Не изглежда като да си живеете балансирано.

Лиляна Павлова: Ама ако пък си живеехме прекалено идеално, нямаше ли да е още по-подозрително? Ще си кажат – тия за пред хората много идеално – или много са се сговорили, или правят някакви много страшни неща.

Водещ: Защото употребихте думата баланс, затова ви...

Лиляна Павлова: Да, да. Няма как да не спорим, няма как да няма проблеми като има толкова различни хора, включително от различни партии, които имат своята платформа, интереси или своята политика, която провеждат, няма как през цялото време да имаме пълно съгласие. И въпреки това смятам, че го постигаме. В рамките на кабинета, в рамките на взаимоотношенията между министрите, мога да ви гарантирам, че имаме много добра комуникация. Може да изглежда точно така, вярно е, но когато отидем обаче в парламента, не ни се получава чак такъв баланс, или как да кажа. Хармония, да не кажа друга дума. Не ни се получава винаги, факт е, в парламента нещата. Но все пак и парламентът е място, в което – аз и от опита си, макар и слава богу за кратко, като народен представител, там е различно. Там се политизира, политиканства, там се набляга на говоренето, на пропагандата много повече. Когато обаче си в МС, когато си в правителството, ти вече не можеш да политиканстваш. Затваряш я тази страница. Тя трябва да се затваря още на предизборните кампании, но както и да е, трябва да има и опозиция, трябва да има дебат в парламента. Трябва да свършиш работа. А за да си свършим работата, в МС се координираме добре. Пак казвам, на ниво гласуване на закони, законопроекти, по-кардиналните промени и решения, доста по-трудно се получава. Ето, и аз с един доста прагматичен аполитичен закон като Закона за устройство на територията, касаещ строителството, строителните параметри и норми, ето колко, вече месеци той не може да мине през парламента. Не е толкова лесно, има си своите предизвикателства. Нормално е, партиите, които формират управлението, си имат, както казах, различни виждане по отделните теми и по-трудно се постигат законодателни промени.

Водещ: Вие бихте ли осребрила рейтинга, който имате в момента, само за собствени цели – да оглавите партия, например?

Лиляна Павлова: Категорично не.

Водещ: Или сте с Бойко Борисов до края.

Лиляна Павлова: Абсолютно.

Водещ: Къде е краят?

Лиляна Павлова: До там, докъдето е.

Водещ: Това е смело изказване.

Лиляна Павлова: Вижте, аз бях поканена да се присъединя в екипа на премиера през 2009 г. именно защото бях експерт. Затова ви казах, опитвам се да си запазя експертното в себе си. По-важно е в крайна сметка да можем и след като свърши мандата...

Водещ: Добре, да ви помогна – краят предсрочни избори ли ще бъдат?

Лиляна Павлова: Ние към момента не водим политика и не работим за предсрочни избори, категорично, като действие, като проекти, които планираме, като срокове за изпълнение, категорично не работим в тази посока. Няма причина да искаме предсрочни избори. Мисля, че и хората се умориха от избори, ние се уморихме, а и за държавата всъщност, което е най-важното, не само е контрапродуктивно, а е и страшно. Поредните избори ще дебалансират тотално и без това крехкия финансов подем, който виждаме, и увеличението не само на брутния продукт, но икономиката се стабилизира, виждаме раздвижване на сектори....

Водещ: Вие като министър виждате по-различни неща от това, което ние виждаме като граждани и журналисти, обаче. Само да уточним...фактите такива, каквито са.

Лиляна Павлова: Хайде да видим какво толкова по-различно виждаме ние? Вие, като журналисти и граждани и аз като гражданин и министър, защото и аз като гражданин виждам много неща.

Водещ: ...и на тези избори ли ще се окаже, че най-безсмъртното нещо са мъртвите души в избирателните списъци?

Лиляна Павлова: Аз смятам, че и темата с мъртвите души тя много е удобна тема, която развиват всички партии, особено в опозиция, но същите тези партии на власт не само, че не променят начина, по който се прави, но е просто поредния популизъм и пропаганда. Три аргумента ще ви дам за това. Първо, няма мъртви души в смисъла на мъртвите души. Да, може да има 50-100 човека, които наистина са на възраст над 100 години. Имаме 50-100 човека, които са над 100 години по данни, ако видим в избирателния списък, но ние не знаем дали те са живи или мъртви, защото те нямат акт за смърт. Но това са 50-100 човека на седем милиона български граждани. Всички останали не са мъртви души. Това са живи хора, това са български граждани, които са емигрирали по една или друга причина, те живеят някъде по света и притежават български документ за самоличност. България, за разлика от някои държави е избрала следната избирателна система: В момента, в който има избори се принтира целия списък, цялата база данни с български граждани, имащи правото да гласуват, на 18-годишна възраст, независимо къде живеят по света, независимо дали са се регистрирали по настоящ адрес там. В другите държави, има така наречената „активна регистрация”. Там, когато си се записал, че искаш да гласуваш, списъкът с имащи право на глас.

Водещ: Направихте една актуализация, която актуализация, трябва да ви кажа, броят на мъртвите души, дали ще ги наричаме мъртви, живи, или полуживи, факт е, че едни хора успяват да манипулират резултатите от изборите. Едно от разследванията, за които ни атакуват в момента...

Лиляна Павлова: Вие изкривявате темата...

Водещ: ...всъщност, касаят хора, които дори не просто са мъртви души, ами те подават жалби, нищо че са мъртви...

Лиляна Павлова: Това е различно от това, за което говоря. Аз ви говоря за избирателните списъци, като такива. Избирателният кодекс казва - всички, които имат право на глас се отпечатват в избирателен списък, това е, което правим... Ако решим да имаме „активна регистрация” е различно. За тези избори сме дерегистрирали и сме извадили от избирателните списъци 534 хиляди души, за които имаме данни, че тези 534 хиляди души не отговарят на принципа на уседналост, за да гласуват за местна власт. Това е сериозно. Да, може би са малко повече, вероятно е така, но...

Водещ: От ПФ обясниха, че са 800 хиляди. Има ли такова нещо?

Лиляна Павлова: Не знам откъде те имат тези данни, но аз мога да кажа така. 534 ние сме регистрирали, ако те твърдят, че са 800, не знам откъде, но дори да е така.

Водещ: А вашите данни откъде са, защото вие направихте актуализация и ...

Лиляна Павлова: Ето я актуализацията. Аз ви казвам, че ние, офиса на ГРАО, гражданска регистрация имаме тези данни за тази уседналост. Ако има разлика, дали са 100, 200 или 300 хиляди, както твърдят някои, тази разлика идва от това, че ако вие, да кажем сте заминали да работите в чужбина и не сте се дерегистрирали, което е ваше задължение, но ние не може насила да ви накараме, то тогава вие просто продължавате да фигурирате в списъка. От това идва разликата, това е и съвестта на българите, които, ако искат всички българи да нямаме мъртви души, а са всъщност живи хора, то те просто трябва да се дерегистрират и ако не живеят в София или в това населено място, а живеят в Лондон, Америка, Австралия, или където искат по света, те трябва да се дерегистрират.

Водещ: Кой има интерес от избирателните списъци с мъртви души?

Лиляна Павлова: Пак казвам, няма мъртви души и според мен не е това проблем на изборите и изобщо на избирателите. Ние говорим за съвсем различно нещо. Ние говорим за тези, които в малки секции, в малки населени места, в които всички се познават, най-вероятно така попълват протоколите. Аз не мога да го твърдя, това си има органи, които го правят.

Водещ: Могат ли да манипулират резултатите тези полуживи хора, за които говорим, които са се отписали...

Лиляна Павлова: Недейте така да говорите, това са български граждани, които живеят в чужбина...

Водещ: Попаднахме точно на списъци с хора, които не са живи и един от тях, който не е между живите, се оказа, че е подал жалба, за това говорим.

Лиляна Павлова: Може би има единични случаи, тук разбира се трябва и ЦИК и компетентните органи да го направят, но това няма нищо общо с избирателния списък. За регистрация и дерегистрация на хора от избирателния списък.

Водещ: Показахме няколко разследвания от Видинско, от различни части на страната, в които ако вие наричате мъртвите души в списъците живи, то...

Лиляна Павлова: Аз говоря за актуалността на списъка и как се формира списъка. Ако има такива случаи, не може да няма, вероятно щом и вие имате тези сигнали...

Водещ: Показвали сме случаи с 50-100 човека, които са регистрирани в една къща, която се оказа, че дори няма основи?

Лиляна Павлова: А, ето това е много интересна тема. Това е нещо, което също го обсъждахме и аз апелирах и към народните представители, когато се актуализираше Изборния кодекс сега през лятото, за да може все пак част от тях да бъдат дерегистрирани, дерегистрирахме за съжалени 1700 само, именно такива, за които е установено, че не отговарят да имат 10 квадрата на човек, регистрирани много на един адрес, но останалите, ако погледнем на това изискване, тези, които са го направили са го направили хитро, ако трябва да съм искрена...

Водещ: Да, но вече няма време, изборите идват и докато това се обсъжда, регистриран и дерегистриран, резултатите са такива, каквито ще ги видим на 25-ти. Въпросът е кой има интерес от това?

Лиляна Павлова: Каквото е прието в закона е направено, направена е проверка, дерегистрирани са тези, които са в повече, или които не отговарят на изискванията. Само че, Законът за гражданска регистрация и това, към което тръгнах да казвам, това че апелирах към народните представители да се преосмисли, и аз смятам, че трябва да се промени. Законът за гражданска регистрация дава правото на кметовете, защото вие знаете, че кметът по местоживеене е този, който ви издава адреса по местоживеене, той има право, както за съжаление се случва и в много ромски махали, из цялата страна, има право да ви даде настоящ адрес и да ви издадат лична карта по настоящ адрес в неурегулиран имот, в неурегулиран парцел земеделска земя. Оттам идва големият проблем и всъщност там не само че няма къща, няма основи, там няма нищо. Това е земеделска земя, на която редица кметове издават на стотици хора адресна регистрация, улица – неурегулирана. Това е проблема на Закона за регистрацията и оттам идва проблема, за който вие казвате и там как да проверим има ли десет квадрата на човек, като той си е получил, има си настоящ адрес и живее там от 5-10 години. Такива регистрации има масово... Това е проблемът и това е промяната в закона, която би помогнала за решаването. Още един интересен факт, понеже предполагам, ще затворим темата. Използвам случая да кажа нещо, което не споделяхме. Освен, че сме дерегистрирали граждани от списъците, извадили сме ги да не могат да гласуват на определени места, направихме проверка. Общо 48 хиляди са кандидатите за кметове и общински съветници в цялата страна. От тях сме дерегистрирали 114, които няма да имат право, въпреки че ЦИК първоначално ги регистрира, тъй като след като бяха регистрирани, всички кандидат-кметове и общински съветници, се оказа, че дори кандидатите не са спазили изискването за това да имат 6-месечна уседналост и т.н. и се наложи да ги дерегистрираме. Така че, имаме 114, които няма да могат да се явят... Опитвам се да ви кажа, че законът до там, докъдето ни дава правомощия проверяваме и дерегистрираме, ако се промени със сигурност ще може да се изчисти и това, което обсъждаме с вас днес, да бъде различно. Но пак казвам, всичко е въпрос на правомощията, които дава или не дава закона.

Водещ: Останаха много теми, по които искахме да говорим, за съжаление нямаме много време, но един въпрос, който предполагам много хора са си задавали, като ни гледат нас трите тука. Сигурно знаете, че доста псувни сте отнесли от хората по улиците, които попадат в дупки и т.н. Смятате ли, че сте ги заслужила?

Лиляна Павлова: Дупки има и по пътищата, републиканските, за които отговарям, и по улиците на градовете, които се ремонтират. Но аз, нека да кажа от друга гледна точка, усилията на всички нас е да ги ремонтираме по няколко начина. Мисля, че 2015 година ще я запомним с годината на многото ремонти, многото строителство и в градовете и по пътищата. Такова масово строителство не е имало от много, много години. И аз благодаря за търпението на всички, които изтърпяха и ремонтите по магистралите, и кметовете се опитват... Много още има какво да работим, но и аз смятам, че много сме направили.

Водещ: В България един човек работи, трима гледат, пет други крадат... В този ред на мисли...

Лиляна Павлова: И десет контролират, защото имаме много вождове и малко индианци...

Водещ: ...В този ред на мисли, асфалтът яде ли се? Защото една от основните критики, които отнасяте и вие, че спекулирате и използвате популистично ремонтите на магистралите, особено на фона на изборите, които идват?

Лиляна Павлова: Аз смятам, че е точно обратното. Освен, на БСП..., защото те вече няма какво да говорят, това им беше останало, няма друг, който да ни иска асфалт... Няма някой, който да не иска. Вие иначе самите... вие двете сами си противоречите. Преди малко ме питате – заслужавам ли си критиките за дупките... пак говорим за дупки и пак за асфалт. Без асфалт да запълним дупките, да не си чупим колите и да имаме по-малко разходи, без да строим нови пътища, за да се придвижваме по-добре и бизнесът да отваря работни места и за строителството, но и за промишленост не става. Където има път има живот, има икономика, има развитие, има хляб. Без асфалт не може.

Водещ: Ще ядем асфалт, така ли?

Лиляна Павлова: Не ядем асфалт, но за да има какво да ядем, трябва да има пътища, трябва да има и работа. Искам да ви кажа, че заради този бум на строителството, който е в 2015 година имаме... ето само за последната две седмица 46 сгради от Програмата ни за саниране с европейски средства, не можаха да стартират. Самото строителство, фирмите се отказват... Няма достатъчно скелета, няма достатъчно работници, има прекалено много обекти, това е показателно. След като се строи, след като има работа и се отказват от работа, значи сме си свършили работата. Може да не е по най-добрия начин, но трябва колкото повече работа има, толкова повече хората ще живеят добре и по-малко дупки ще има.