Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за предаването "Преди всички" на БНР

Водещ: Колко безпрепятствени и безопасни са те след тежката снежна зима и провокираните свлачищни процеси? За пътищата и необходимите ремонти ще говорим сега с министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Добро утро, министър Павлова.

Лиляна Павлова: Добро утро.
Водещ: За какво ще отидат допълнителните средства, които са отпуснато от Министерския съвет вчера? Какви са първите ремонти, които започва пътната агенция и къде?
Лиляна Павлова: Най-спешните ремонти, които ще започнем и след реалното осигуряване на финансирането, така и след като се направи необходимата подготовка и проектиране, това са ремонтите на автомагистралите. И автомагистрала „Тракия”, особено двата критични участъка в област Пазарджик и област Пловдив, които са в изключително лошо състояние и както знаете, въведохме ограничение на движението в тези два участъка от вчера, 1 април, с 90 км с цел намаляване на скоростта и за минимизиране на пътнотранспортните произшествия, които зачестиха напоследък, така и в участъка на магистрала „Хемус”, особено в направлението Варна-Шумен, както имаме и в старото направление от София-Ябланица, където имаме най-критични участъци и най сериозни проблеми. С осигуряването на тези средства, които чисто формално разбира се предстои да бъдат реално осигурени, ние ще започнем цялостен ремонт. Защото в момента това, което се прави и за съжаление което се прави от много години, 20 години по тези участъци се правят, бих казала, палиативни мерки и кърпежи…
Водещ: Запълват се дупки.
Лиляна Павлова: Да, но запълването на малки дупки при следващ дъжд и най-вече след зимен сезон, каквато е ситуацията и тази година, се отварят два пъти по-големи. И там, където е направена кръпка, до кръпката на стария участък той е толкова лош, че се отварят нови и нови. Това са участъци, това са магистрали, които са последно изграждани, ремонтирани 1986 г. последните и от тогава в тези участъци абсолютно нищо не е правено. Ремонт не е правен толкова години. След 20 години е нормално…
Водещ: Какво ще включва ремонтът сега? Казахте основен ремонт. Какво представлява това?
Лиляна Павлова: Ремонтът включва цялостно ремонтиране, включително с основата, с всички платна. Тук вече не говорим за кърпежи и за дупки, а говорим за цялостно преасфалтиране и ремонтиране на тези участъци, за да могат да бъдат приведени в такова състояние, че да отговарят на изискванията, минималните изисквания за автомагистрален участък, където и да позволим в последствие скоростта, която е приета, за максималната скорост до140 км/ч по тези участъци. Разбира се паралелно с това работим за критични участъци, на които имаме свлачища.

Водещ: Основният проблем в този сезон и след този сезон – нови пътища бяха съсипани от свлачища.
Лиляна Павлова: Да, преди минути ме информираха, че отново се наложи да затворим пътя Асеновград – Смолян в участъка при Бачково. Тъй като там освен че свлачищата са, за съжаление всяка нощ се активират, имаме и много голямо свлачище в района, в който е, всъщност пътя реално, който е пътят към Бачково и Бачковския манастир. Преди малко говорих и с игумена на Бачковския манастир, за да го уверя, че за главния път ще направим всичко възможно за Цветница хората да могат да стигнат и до манастира. Главният път е затворен в момента. Свлачището е огромно. Буквално дървета се разцепват, скална маса и земна маса, има сериозни огромни свличания. Екипите работят. Днес екип геолози ще е там, защото наистина там трябват много сериозни укрепителни мерки, които те ще препоръчат и…
Водещ: Не става въпрос обаче за старото място, което правихте при Юговското ханче, нали? Става въпрос за съвсем друго място.
Лиляна Павлова: Не, за съжаление става въпрос за ново място от ново свлачище, отново много голямо, за което ще трябват и много сериозни мерки. Днес се надяваме геолозите, те ще ги предпишат, ще се направи проект, ще кандидатстваме в Междуведомствената комисия по бедствия и аварии, защото там ще трябва сериозно укрепване, тъй като свличането идва от горе, от ската, от гората още и ще трябват допълнителни укрепващи мерки. А пък там, където беше предишното, там тепърва, разбира се вече беше направено укрепване и специална стена. Там ще се поставят може би още допълнителни обрушвания, там, където е необходимо и мрежи.
Водещ: А пътят беше ремонтират миналото лято за съжаление.
Лиляна Павлова: Не, не, той не е за съжаление, че е ремонтиран. Пътят е много добре, че е ремонтиран и ние ще го довършим…
Водещ: За съжаление, че върху новия път падат отново свлачища.
Лиляна Павлова: Да, това е проект по „Транзитни пътища“, т.нар. лот 14. Фирмата е там на място, има ангажимент този път да го възстанови след щетите, както и да довърши, тъй като оставаше износващ пласт, най-горния пласт да го довърши, за да може изцяло отсечката Асеновград – Смолян да бъде изцяло рехабилитирана. Така че след като преодолеем щетите, свлачищата по това трасе, ние ще го преасфалтираме целия, не да го преасфалтираме, но ще положим основния износващия слой и ще го довършим надявам се.
Водещ: Г-жо Павлова, кажете какъв е случаят с новия участък от магистрала „Струма“ преди Дупница, който има пукнатина от 15 метра? За свлачище ли става въпрос или за некачествено изпълнение?
Лиляна Павлова: Става въпрос това не е точно свлачище в този смисъл. Това са подземни води, основата на пътя е измита от тези води, преовлажняване и преоводняване на пътя и на основата на пътя в резултат на валежите през изминалата година и съответно тотално почвата отдолу е преовлажнена и е отмила част от основата на пътя. Това е довело до тази пукнатина. Тази пукнатина в момента е запълнена и е спряна да се разширява, нейното увеличаване. За сметка на изпълнителя е, защото този път е и в гаранция, независимо че има свлачище в този участък. Изпълнителят за негова сметка в момента го укрепва, прави нов проект. Ще се прави допълнително отводняване на този участък от пътя, защото е видно, че и след последните дъждове количествата са много по-големи. Ще се прави допълнително отводняване извън стандартното по проект. Проектира се, прави се. До лятото фирмата ще направи проекта, ще го ремонтира и ще го довърши за своя сметка.

Водещ: Искам сега обаче да направим едно сравнение. Пътят от Перник до Долна Диканя е с много високо качество. Аз там не съм видяла нарушение на целостта на асфалта години наред. Изпълнен е много отдавна от македонска фирма. Защо все още този път наистина не е амортизиран в сравнение с доста по-нови отсечки надолу по пътя?

Лиляна Павлова: Този път, за който вие говорите, има своите други проблеми, а те са свързани също със земна, със свличания и откоси, като в самото качество на изпълнение там участъкът е друг и е различен. На този етап се радвам, че нямаме и там проблеми. Вие знаете, че сме затворили и магистрала „Люлин” от вчера, имаме огромно свличане, буквално водопад от скала и пръст, така и магистрала „Люлин” за съжаление има свличане на земна маса и едното платно е затворено. Екипите са там и разчистват. Слава богу мрежите, които сме сложили, са успели да задържат една голяма част от това, което се свлича, а другата част е затворила платното. Но аз се надявам, че до днес до края на деня или утре ще го отворим изцяло, ще възстановим мрежата. Така че всеки ден имаме свличания по тези пътища, тепърва очакваме и свлачища и такъв тип проблеми. Такъв е и проблемът с участъка от пътя, който е връзката на Банско и Разлог с Гоце Делчев, там също имаме частично, отново с подосновата на пътя, с подводни води, имаме потъване на пътя. Но там също се работи.

Водещ: Укрепва се в момента. Кажете сега какво печелим и какво губим от варианта 24 тунела с виадукти на магистрала „Струма” през Кресненското дефиле, вместо 15-километровия тунел?

Лиляна Павлова: Това предстои, разбира се, специалистите да кажат кой е най-добрият вариант – и от техническа гледна точка, и от екологична гледна точка, и най-вече от финансова гледна точка, защото това е най-важното, да имаме добро сравнение. Когато през 2008 г. е избирано трасето и е правена предварителната екологична оценка, са разглеждани 8 варианта, единият от които е този с тунела, другият е този въпросен с комбинацията от множество на брой тунели и виадукти, както и други варианти. Ако четем решението по ОВОС още от тогава, още от тогава се мисли, че е по-добра комбинация разширяване на съществуващото трасе, защото то е избрано по пътя на реката и се счита за едно от най-добрите. Впоследствие е проектирано и одобрено, тогава е одобрен все пак тунел, проектиран е тунелът, но в допълнение с идейното проектиране на този тунел, излязоха доклади – геоложки и сеизмоложки, които показват, че имат своите притеснения за това да бъде един единствен цялостен тунел през скалата на дефилето. Именно затова сега възложихме идейно проектиране на алтернативен вариант, за да може и двата варианта – и от екологична, и от техническа гледна точка да бъдат сравнени и анализирани, след което и от финансова гледна точка, за да видим средства, необходими първо за строителството, срока за строителството, както и в последствие за поддръжката, за да изберем в края на годината...

Водеща: По-оптималния вариант. Какви средства биха били спестени, ако се избере вариантът с виадукти и малки тунели, в сравнение с дългия тунел, който разбира се има и по-скъпа поддръжка?

Лиляна Павлова: Очакванията, че ще бъдат спестени доста голям, сериозен размер средства, към днешна дата няма как да кажем, тъй като все пак трябва да се проектира, да се направят количествено-стойностни сметки и те ще покажат. В момента бихме само гадали. Но поне специалистите в областта казват, че ако се направи вариантът, който сега е предложен и се търси проектант за проектиране, вариантът с използване в максимална степен на съществуващия път, неговото разширяване с мостове и виадукти, ще е доста по-евтин от копаенето на един много дълъг, много тежък, в една сериозна скала 15-километров тунел.

Водещ: Сега не мога да не ви питам и за северната скоростна тангента, на която направихте на единия от участъците първа копка. Как вървят там нещата? Имаме ли някакъв оптимизъм, че ще се случи тази отсечка, изграждането на пътя до края на годината, както би трябвало?

Лиляна Павлова: Оптимизъм имаме, вие знаете по този проект и отчужденията бяха, не само забавени много, но имаше над 340 дела, а оптимизъм имаме, не случайно решихме все пак в максимална степен да се опитаме да се възползваме от европейско финансиране, което е валидно до края на 2015 година и да се опитаме да направим максимално възможното, вероятно той няма да бъде готов изцяло тази година, защото няма достатъчно време, но поне съществено завършен да бъде през тази година, което да ни позволи да усвоим европейското финансиране..

Водеща: Да няма загуба на средства.

Лиляна Павлова: Да, а през следващата година със средствата вече от националното финансиране да довършим оставащата част, вече имаме подписани още две разрешения за строеж, за още трасе и фронт отворихме за строителя, паралелно с това приключват вече с това и по график до края на април ще приключат част от делата, които водим или съдебните споразумения за обезщетенията на земите, защото това е основния проблем са обезщетенията. И надявам се вече от края на месец Май да има пълен фронт за работа с всички участници, сега се работи по най-тежките и големи съоръжения, което също е важно. А, през лятото вече да се работи с пълен фронт на работа, за да може до декември, ако и времето и ако и зимата по-късно стартира на 2015, да даде възможност в максимална степен да се строи, до където, до както може съществено да се завърши.

Водеща: Сега да ви обърна внимание към проекта за закон за обществените поръчки. Смятате ли, че ако бъде приет до края на годината и по него се правят се правят следващите процедури и не се търси най-ниската цена за сметка на качеството, ще бъде по-добре за строителните фирми и за качеството на това, което те правят като обекти?

Лиляна Павлова: Първо искам да ви кажа, че аз още от 2012 г.  в качеството си тогава на министър на регионалното развитие и благоустройството въведохме процедури и ние избираме на най-ниска цена изпълнители на големите инфраструктурни обекти, още оттогава. Така че – да, в момент законът се работи, екип към вицепремиера Дончев работи, който трябва, от една страна да усъвършенства закона, от друга страна – да поправи множеството проблеми, които за съжаление се случиха при последното му приемане през 2013 г. от парламента. Най-важното – в този закон трябва да се транспонира новата европейска директива за обществените поръчки. Така че аз се надявам,ч е този закон ще бъде усъвършенстван по начин, по който да облекчи възлагането и да направи възможно да търсим икономически най-изгодната цена и качество за това, което търсим като услуга. Въпреки това, пак казва, че и в момента ние още от 2012 г. възлагаме на икономически най-изгодното.

Водещ: Имам още два въпроса към други важни ремонти – за ремонтите на старите големи панелни и ЕПК  блокове. Ще има ли задължително  преминаване към хоризонтално поставяне на тръбите за отопление или това е пожелание при санирането?

Лиляна Павлова: Това е една възможност, която програмата може да финансира, стига обаче живеещите в съответната сграда да го  желаят. Насила до този момент няма как да ги накараме. Това е възможност, не е задължително, но е препоръчително, защото, ако искаме индивидуално отчитане, ако искаме да сме сигурни, че както се казва, съседът не ни краде от парното и не му плащаме сметката, това е най-добрият, всъщност единственият възможен вариант – да направим индивидуално отчитане. Затова даваме възможност сега с безвъзмездното финансиране по тези проекти това да се направи. Може да кажа две думи като статистика – вече имаме 247 сключени договори за финансиране между кандидатствали сгради с общините и Българска банка за развитие. Това са реално сгради, които вече са одобрени за финансиране, които започват дейности по енергийно обследване, техническо, конструктивно обследване. И още толкова има подадени за финансиране и одобрени към този етап, предстои  сключване на договори. Така че бих казала, че за около 3 месеца време доста сериозен е напредъкът. Над 1 500 са сдруженията, които са вече регистрирани на собствениците. Така че аз съм оптимист, че колелото се е завъртяло и надявам се края на лятото – есента да видим ефекта от Първите сгради, което също ще е важно, за да може да видят хората какво реално се прави.

Водещ: Един въпрос, който се появи в нашата дискусия по отношение на санирането – след входа, вътре в апартамента изцяло ли се заплаща от собственика,  ако се постави нова отоплителна инсталация в хоризонтален вариант?

Лиляна Павлова: Това, което финансираме по програмата, е вертикалните и хоризонталните съответно, в зависимост от щранговете, и довеждането им до входа на апартамента, вътре в апартамента всеки вече как ще си прекачат, по каква система нови радиатори и всичко, което е необходимо, е за сметка на собствениците. Това, което заплащаме вътре в апартаментите, е, когато сменим дограмата, която е за сметка на програмата и е безвъзмездно, разбира се, ремонтираме на цената, на която цената прозорецът е бил сменен. Обръщането на прозорците, измазването на стената и възстановяването й в първоначалния й вид е за сметка на програмата.

Водещ: Тъй като има и днес публикация в един от вестниците – ГРАО правел несполучлив отпит да актуализира избирателните списъци. Кажете какъв е отговорът на ГРАО по отношение на това, че една от районните общини в столицата са поискали данни в рамките на две седмици да бъдат обновени  адресните регистрации на хора, които живеят  в чужбина?

Лиляна Павлова: Това, което ГРАО препоръча на всички общини, предвид, че предстоят местни избори, е да актуализират избирателните си списъци, защото именно това се дебатира всеки път  -т.нар. мъртви души, които не са мъртви души, това са живи хора, живеещи в чужбина. Беше дадена препоръка, поет е ангажимент на местните власти, на общините да направят актуализация на списъците на регистрирани по местоживеене в съответната община граждани, независимо дали са на територията на страната, или в чужбина. Това, че някои общини обаче, за съжаление, имаме и по-малки общини, които са поискали и са изпращали писма, това е тяхно решение, но не е изискване на ГРАО.

Водещ: И няма глоби.

Лиляна Павлова: Неправилно третиране на закона, неправилно прилагане, камо ли глоби. Това е опит от наша страна да актуализираме база данни население с реално живеещите по настоящ адрес и живеещите в чужбина, за да сме сигурни, че максимално прецизни избирателни списъци ще бъдат публикувани. Вие знаете, за местните избори все пак имаме един елемент допълнителен, в който ние трябва да  ние трябва да уточним живеещите, знаете, в последните месеци на  територията на съответната община, за да имат право на избор, така че трябва да сме максимално прецизни.  Това беше апелът от наша страна към общините. Надявам се, спазвайки закона, да го направят.

Водещ: Благодаря ви за този разговор.