Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за предаването "Тази сутрин" на БТВ

Водещ: С отговор на всичките въпроси за санирането при мен е министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Чухте и коментара, и критиките на архитектите в случая. Видяхте и най-възрастният, първият проектант на панелни жилища на България. Защо такива са обаче критериите? Има ли нещо, което не е често, което не е справедливо спрямо останалите хора, като например защо не са най-старите панелки, защо не са всички панелки?

Лиляна Павлова: Първо да кажа добро утро. Това, което много е важно да отбележим в самото начало на програмата, която стартира – вероятно част от проектантите не са прочели нашите методически указания. Защото там изрично сме казали, че даваме приоритет, че тогава, когато трябва да се избира между няколко сгради, трябва да се даде приоритет и шанс първо на най-старите, те да бъдат санирани. Така че това, което беше казано не е така. Защото изрично е указано в указанията, че трябва да започнем именно с най-старите.

Водещ: Добре, обаче нали хората подават документи и тези, които са първи, те ще са тези, които ще успеят да се включват в програмата?

Лиляна Павлова: Вижте, понеже все пак стартираме с 1 млрд. Да, 1 млрд. е много от една страна, но със сигурност, за съжаление, не е достатъчно да направим всички. Затова тук сме дали възможност. Да, първият подаден, но и се обработва първи по време, но когато това е в етапа на подаване и разработване. Но когато трябва да вървим напред в стъпките с коя сграда първа да възложим техническо обследване, енергийно и ремонтна дейност, общините изрично сме им указали, че трябва да започнат, разбира се, с най-старите сгради, които са и в най-лошо положение.

Водещ: Събеседникът на Стоян каза нещо много важно – едни, два до три процента ще могат да бъдат ремонтирани сградите. Толкова ли са? Направили ли сте изчисления колко сгради ще могат да бъдат санирани?

Лиляна Павлова: Аз не знам откъде той прави това изчисление и ще ви кажа защо. Защото няма как в момента да кажем колко сгради. Защото – да, един милион и сто хиляди души живеят в тези 70 хиляди сгради. Но нека не забравяме, че има много голяма разлика между това дали ще направим да кажем 5 или 10 сгради с два входа и примерно осем етажа или ще направим 20 сгради с 20 входа и всяка по 15 етажа. Така че много е трудно като брой сгради да го кажем, поради това, че сградите са изключително различни като брой живеещи в тях и т.н. Затова важно е колкото успеем повече да направим. Но един много важен елемент, понеже той каза, че има някакъв проблем с критериите. Не смятам, че има проблем. И ще ви кажа защо. И защо смятам, че програмата е максимално справедлива. Предвид, че панелните сгради като такива са най-много в големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас. Нормално, едно време в бившите областни градове, нали окръжни градове са тези, в които са 85% от панелките. Въпреки всичко, за да няма дискриминация, именно и за да оценим и това, че и най-старите сгради трябва да се направят, сме казали – независимо, във всяка община, независимо колко е голяма, независимо колко сгради има, важно е да се покрият и да се даде равен шанс и равен старт на всички. И тук още един елемент, понеже една критика имам по политически причини, че едва ли не го правим само за общини на ГЕРБ. Напротив, дали сме такъв шанс, че независимо дали една община се управлява от БСП, от ДПС или от която и да е политическа сила, тя теоретично – едно Кърджали, един Шумен, една друга община, може да вземе много повече пари стига да е по-бърза и по-бързо да направи сдружаването и обследването на сградите.

Водещ: То си е основна критика – за това, че ГЕРБ се опитва да спечели гласове за местните избори по този начин.

Лиляна Павлова: И основното разбиване на този мит и тази критика е именно това, което ви казвам – парите се управляват от общините, от общините, които, и кметове, които са подкрепени от всички политически сили. Така че е в техни ръце. И пак казвам, един кмет, нали, на всяка друга партия, независимо от коя партия е, има равен достъп с всички останали.

Водещ: Добре, може ли да се случи? Защото казахте – само на ГЕРБ. Може ли да се случи, че само Бургас например да бъде със санирани блокове...

Лиляна Павлова: Въпросът е който е най-бърз. Така че не ги делим нито на малки, нито на големи общини, нито на общини, които се управляват то кмет на ГЕРБ или друга партия. Напротив.

Водещ: Защото знаем, че се хвалите – кметът на Бургас спечели най-много европроекти. Сега може да реши да санира всичките блокове в Бургас ...

Лиляна Павлова: Ами, значи, просто бургазлии най-бързо са си регистрирали сдруженията. Така че всичко е въпрос на желание на собствениците и ефективност на общината.

Водещ: Ама не е честно. Няма да е честно накрая. Защото другите ще кажат, в София ще кажат...

Лиляна Павлова: Добре. Ами, ако ние кажем – залагаме квота на София, например 50 сгради да направят в София и 5 сгради в Шумен, ама се окаже, че сградите в Шумен са по-стари, хората там имат по-голяма нужда и в Шумен се регистрират да кажем 10 сгради с готовност, а в София няма нито една, защото са големи и не искат да се сдружат. Ние ще кажем на Шумен – гледайте си работата, ние няма да ви финансираме, защото София ни е по-важна. Тогава какво ще кажат – защо всичко пак в София? Разбирате ли, трябва да има обективен критерий. И най-обективният критерий: първо по време – първи по прав. И е най-честно от тази гледна точка.

Водещ: Генералният проблем...

Лиляна Павлова: Не дискриминираме никой и не дискриминираме общини – по вид,  обхват, брой, население или това от коя партия е кметът.

Водещ: Само че най-големият проблем е за това как ще успеят да се сдружат хората, защото те трябва да сформират сдружение. Тук идват техните притеснения – ако се сформира сдружение, възможно ли е да се отнемат жилищата, да се смени собствеността на хората?

Лиляна Павлова: Разбира се, че не могат. Значи, това също е много ясно и Конституцията гарантира неприкосновеността на частната собственост. Ние искаме сдружение по смисъла на това хората да са заедно, да имат регистриран БУЛСТАТ като някой, който да е получател на тази държавна помощ и на това държавно финансиране. Но те са с абсолютно ограничени правомощия като сдружение. Те нямат право да взимат кредити, нямат право да се интересуват от това някой дали дължи или не дължи, да кажем не си е платил сметките за ток и парно. Това е сдружаване на хората, за да се съгласят да получат безвъзмездното субсидиране и финансиране от държавата. И това е най-нормалното нещо. Но никой не би могъл по никакъв начин апартамента, на който и да било. Тоест това е нелепо, това за мен е много учудваща критика.

Водещ: Стана дума за пари. А когато говорим за 1 млрд., всеки се е вторачил в него. Вашата опозиция също се е вторачила във въпросния 1 млрд. Хората обаче се питат – справедливо ли е всички да плащат, за да се ремонтират, да кажем 200 сгради в цяла България или 50? Всички ще платят този 1 млрд., но не всички ще се възползват от него.

Лиляна Павлова: Разбира се. Но това е един вид социална политика. Ние все пак сме социална държава и социалната солидарност е много важна като модел, който ние прилагаме – дали е в здравна, дали е в пенсионна и друга система. Това също е един вид социална политика, в която трябва да се солидарни. Само че искам да кажа, че този 1 млрд., аз се надявам да имаме възможност и да го увеличим. От следващата година имаме и 300 млн. допълнителни към този милиард от европейските фондове, с които ще дадем шанс и на тази сграда, която показахте с 24 апартамента – и те да получат финансиране, кандидатстване. Дори мисля, че тя ще успее и по текущата програма. Така че ще направим необходимото и възможното максимален брой сгради на територията на цяла – и по-малки, и не само панелни напред във времето да се включат. Вероятно няма да успеем всички. Но трябва да заработи механизмът, да свикнем за това да се грижим в подобряването и на облика на сградите, и на това да са ефективни, за да плащаме по-малко ток, сметки за отопление.

Водещ: Всичко е свързано в България, минава през обществените поръчки. Как ще коментирате думите за това, че фирми около ГЕРБ, Реформаторите, Патриотите се борят за това кой ще лапне този 1 млрд.?

Лиляна Павлова: Ами, поредното, пак казвам, поредното политиканстване, вероятно, защото, аз вече казах – общините са тези, които ще провеждат търгове. И всяка една община, пак казвам, независимо от коя партия е кметът, ще има възможност по най-прозрачния възможен начин. Заложили сме открита, прозрачна процедура като първо условие. Второ условие, което сме заложили – за всяка сграда да има отделен строител, именно за да дадем шанс на най-малките и средни фирми да могат да участват като възможност в този процес, а не само една-две, три фирми да могат да вземат всички сгради.

Водещ: Блиц – пак ли ще се избира фирма по най-ниска предложена цена?

Лиляна Павлова: Не, напротив. Инженерингът, а именно проектиране и строителство е забранено да се избира там изпълнител на най-ниска цена. Там е икономически най-изгодна цена – критерият, който ние сме заложили. Защото така го изисква и законът.

Водещ: Твърди се, че инженеринг и строителство са две различни функции и трябва да бъдат разделени. Трябва ли да е така?

Лиляна Павлова: Да, в инженеринг имаме част Проектиране и част Строителство. Проектанти ще проектират, строители ще строят. Не виждам причина, законът го позволява, много неща се правят на съвместна... Така няма да загубим и време – първо да се избере проектант, той да проектира, да се одобри проекта и после да се прави отделен търг за строителство. Това само губи време. Няма проблем.

Водещ: Блиц отново – ако аз съм си санирал жилището отвън, сменил съм дограмата и не искам да правя ремонт, какво се случва с тази санировка, с остъкления балкон? Това са все въпроси, които вълнуват хората.

Лиляна Павлова: Това са важни въпроси. Веднага отговарям кратко – който си е вече изолирал, да кажем си е сложил изолация, тя се замерва дали отговаря като качество на материалите и дали осигурява необходимата изолация. Ако отговаря – оставя. Уеднаквява е цветът. Ако не отговаря, ще бъде допълнена, донадградена или заменена с нова, в зависимост от изолацията. Ако сте си сменили дограмата, няма да ви караме да си я сменяте. Ако сте си остъклили балкона, също няма да ви караме. Напротив, бихме могли да го направим с нова PVC, алуминиева дограма, ако е от старите остъкления, стига, разбира се, да не нарушава общия фасон на сградата.

Водещ: Кой ще държи, последно като въпрос за санирането, защото едни хора бедстват и искам да ви попитам и за тях – санира се една сграда, след 5 години тя е отново унищожена от нейните съдържатели...

Лиляна Павлова: Именно затова ни трябва сдружение на собствениците, което като получател на това финансиране, то ще получи, първо, ще има ангажимент, и това е много важно, гражданският контрол в този процес е гарантиран. Те ще приемат работата на строителите и те ще са държателите на гаранцията, има гаранции в строителството, в ЗУТ 3 и 5 години, затова искаме това сдружение да бъде за 5 години. Те ще държат гаранцията и строителят ще има ангажимента, ако нещо е некачествено и се повреди, да дойде и да го отстрани в рамките на гаранционния период.

Водещ: Добре. Нека обаче се преместим на нашата видео стена, за да видим, хората страдат в голяма част от България. 9 области са засегнати. Може да ни кажете и в конкретика какво се случва. Имаме карта – Борино, Тешел и Девин. Това е един от засегнатите райони.

Лиляна Павлова: Да, имаме най-общо казано четири критични района, така че ... Районът Девин – Доспат имаме свличания на пътища, четири подпорни стени са отнесени. Така че имаме много участъци в това направление, които са затворени. За съжаление, ето вие ги показвате вероятно една част, не, това вече минаваме на следващото. В Доспат и Девин, само да кажа с две думи – паднали подпорни стени, паднала скална и земна маса. Затворени са частично пътищата. Правим всичко възможно да ги поддържаме, поне една лента да работи. Иначе би се откъснал от света Доспат и Девин като направление. Следващата карта, която показахте беше на Бургас. Ако може да покажем, два са проблемните участъка – на Обзор и на Слънчев бряг. В Обзор е затворено едното движение. Обходът посока Бургас е през Дюлинския проход, посока Варна има само едно платно. На Слънчев бряг е по същия начин затворено. Пътят е тотално залят и е много трудно проходим. Така че много внимателно се пропуска движението.

Водещ: До кога ще заливат пътища? Вярно е, че вали много дъжд. Не означава ли това, че държавата не си е свършила работата, не е направила диги, не е направила подпорни стени?

Лиляна Павлова: Не, вижте, когато вали дъжд, има природно бедствие, никой, всички сме безсилни спрямо дъжда.

Водещ: Да, но има едни язовири, които явно са пълни.

Лиляна Павлова: Е, пълни са язовирите. Ама те се пълнят и много бързо при такива обилни и неспиращи валежи.

Водещ: ... въпросът – дали някой ги контролира?

Лиляна Павлова: Контролирано се изпускат язовири.

Водещ: Сега да видим Варненско.

Лиляна Павлова: Да кажем за Варненско – каква е ситуацията тук. Най-тежко е положението в община Аврен и в община, ето и Дългопол. Това са двете общини, в които имаше превантивно евакуиране на шест, не на четири села, са евакуирани. Днес вероятно поетапно ще бъдат връщани хората, тъй като там прелива и язовир Камчия, и язовир Цонево. Слава Богу обаче, най-добрата новина от тази нощ, колкото и тежка да беше тя, че няма залети къщи. Удържа се положението с контролираното изпускане. Днес обаче ще е много критично, за съжаление, трябва да го кажем, в района на Елхово. Днес очакваме обаче наистина там да има преливане. 2 см остават до преливането на Тунджа. 2 см. Много е критично положението в момента. В 8 часа започва евакуацията. Евакуирани са до момента 270 човека. В 8 часа ще бъдат евакуирани още 222 човека в района на Елхово. Защото днес очакваме там да прелее. Там количествата са огромни и по поречието на Тунджа са най-критични и най-проблемни.

Водещ: Лично мен ме вълнува – бедствие или несвършена работа?

Лиляна Павлова: Това е бедствие, вижте останалите държави около нас – Македония, Албания, във всички държави вали, във всички държави има бедствие.

Водещ: Добре, но има едни язовири, които са построени по времето на комунизма, когато са строени тези въпросни панелки, само че никой не ги поддържа. Те са затлачени.

Лиляна Павлова: Напротив, язовирите, особено за питейна вода са поддържани. Те контролирано се изпускат.  Но ние имаме от  1 година валежи  на дъждове. В тази една година, вече почват... то има постоянно контролирано изпускане, но вече почвата няма къде да се отлива тази вода,  почвата не може да поеме толкова много вода. Т.нар., така се шегуваме, макар това да е черен  хумор,  100-годишната вълна ни се случва за последните три месеца три пъти. Очевидно имам тотална промяна в климата и тези дъждове и тези бедствия се  получават именно от това.

Водещ: Драматично е положението при нея и при преливника, от това, което видяхме от кадрите на Мария. Но това, което виждаме от картата...

Лиляна Павлова: Важното  е обаче, че дъждът спря да вали, което означава, че има шанс за намаляване на тези водни количества.

Водещ: Да, но признавате, че около елхово  е най-драматично положението, както и Кърджалийско, Пчеларово.

Лиляна Павлова: Кърджалийско, Печеларово – от гледна точка на пътя. Но, да наистина край Елхово е най-тежко, защото, пак казвам, на Тунджа състоянието, вече тези 2 см, които остават до преливането, наистина са критични. 2 см. е нищо. Затова усили ята днес ще бъдат насочени и там, а аз се надявам положението около яз. „Цонево” и въобще Варненско да се успокои до обяд и част от хората да могат още днес да се върнат в своите домове.

Водещ: Добре. Говорим за хора, които са евакуирани, десетки от тях. сутринта обаче ни се обадиха зрители и ни казаха – абе, какво говорите за санирането,цинично е на фона на  хората, които са останали без домове от лятото. Да не говорим пак – Варна, Аспарухово, Мизия и останалите части на България и в момента зимните потопи.

Лиляна Павлова: Мисля, че усилията трябва да са насочени и в двете посоки – да помогнем на тези, които са в бедствено и критично положение и състояние от това, което виждаме в тези села, защото говорим за около 10 села, които са в най-критично състояние, но да подкрепим и тези 2.5  млн. души, които  живеят в панелни сгради, които също имат нужда от волята  и подкрепата на държавата. Тук използвам случая да кажа, че тъй като министерството отговаряме и за управлението и възможностите, които ни предоставя Фонд „Солидарност”, европейската солидарност, днес говорих и с комисар Николов, имаме изпратено от  нас писмо, с което ще набираме и ще съберем отново голям пакет с проекти, които  да изпратим по линия на солидарност. Защото се надявам и на европейската солидарност, макар и частично, да ни помогне с финансиране. Защото оттук нататък ще е огромен ресурсът, който е необходим, за да възстановим щетите – и по пътната инфраструктура, и в това, което е залято от  водата. Разбира се, трябва да подкрепим и хората, които живеят и чиито къщи бяха наводнени.

Водещ: От 10 до 50 млн. е първоначалната сметка само  за тези наводнения сега.

Лиляна Павлова: Искам да ви кажа, че само за 24 часа щетите на пътната инфраструктура вече са  над 12 млн. лева. Което означава с натрупване, когато изчислим и това, което имаме като щети и във Варненско, Кърджали и Смолян и Софийска област, тъй като пътят София – Самоков го затваряме минимум два пъти на нощ, тъй като скална маса продължава да пада. Почвата е овлажнена, скалите се отцепват, нещата са наистина много сериозни.

Водещ: Те изглеждат сериозни, обаче аз пак се връщам  към основния въпрос – неподдържане с години ли  е причината за  всички  тези потопи, които ни сполетяват от м.г ?

Лиляна Павлова: Вижте, потопите са и в резултат на природата. Факт е, че имаме малки микроязовири, които са в наистина лошо и неподдържано състояние. Но аз лично съм чела, изчетох и актуалния доклад, който прави преглед на всички язовири в страната. Те са над 2 000. Но големите то тях, за тези за хидроенергийни цели и тези за питейна вода, те имат технически паспорти и те нямат аварийно  или критично състояние. Единственият проблем, който имаме там, е огромното количество вода, който напълва, за 3 часа се напълва свободният обем на яз. „Камчия”, който се управлява и стопанисва от ВиК- Бургас. 3 часа напълниха целия свободен  обем. А този обем, повярвайте ми, този язовир е огромен.

Водещ: А няма ли нещо, което да прогнозира. Нали навремето Емел Етем щеше да прави такава станция за прогноза. Какво се случи  с тези пари? Хората всеки  път се сещат за това.  Хората се сещат и за това, че има прогноза за времето и когато знаеш, че ще вали, а язовирът е пълен, ами контролирай го.

Лиляна Павлова: Вижте, язовирите се изпускат контролирано, абсолютно защото и водните количества се следят от басейновите дирекции, от Министерство на околната среда и водите. Аз пак ви казвам, това изпускане, както и в момента говорим за изпускане на яз. „Камчия”, но тази вода няма къде да отиде. Тя не се попива от почвата и това е причината за заливане и на земеделски площи, и на населени места. Това е причината. Затова се изграждат диги, затова се изгражда тази необходимата, критична инфраструктура. Факт е, че в ситуации като тази, при такива водни количества, при такова бедствие сме безсилни пред природата, нали, да спрем дъжда.

Водещ: Приключваме, но когато си говорим за саниране и за поддръжка, Тодор Живков беше казал  на времето, че ние само не можем да боядисаме това, което са построили по времето  на комунизма. Без да защитавам комунизма, отново да кажа. Но май така излиза. Ние само не можем да боядисаме панелките, министър Павлова, камо ли пък да поддържаме язовирите.

Лиляна Павлова: Факт е, че 2,5 млн. души, живеещи в тези около 80 000 панелни сгради, безспорно инвестицията е в пъти повече от този примерно 1 млрд., но аз смятам, че трябва поне да започнем отнякъде, защото последните 30 г. пък не е инвестирано нищо в тяхното  подобряване, в това да са устойчиви, в това да са по-уютни, по-топли. И най-важното – да не плащаме да отопляваме въздуха, а битовите ни сметки да са това, за което сме се отоплявали.  Това е най-важното.