Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за "Седмицата" на Дарик радио

Лиляна Павлова: Аз не казах точно това. Това, което казах е, че апелирам към всички шофьори и всички пътуващи да пътуват при зимни условия, само ако са подготвени и имат зимни гуми. 

Водещ: А подготвена ли е България за зимата?

Лиляна Павлова: Да. 

Лиляна Павлова: Първо пари бяха осигурени, макар и миналата седмица, но все пак успяхме и правителството осигури необходимите 13 млн.лв., с които да направим подготовка на пътищата, от една срана, и от друга страна, да платим за зимното поддържане. Лошото обаче е, че междувременно в това лошо, в тези лоши климатични условия няма как да правим и да пълним дупки, защото това ще са пари на вятъра. Така че ще приоретизираме на местата, където не вали, изкърпваме дупки, сменяме мантинели, изрязваме храстите, които пречат, и най-вече тези, които от снега натежават и падат на платното. Така че от тази гл.т. подготвяме пътищата. Вече във всички региони имаме избрани фирми, фирмите имат необходимия брой машини...

Лиляна Павлова: Има пари за чистене вече. И най-важното, има необходимия брой химикали, соли, с които да се обработва пътната мрежа. 

Лиляна Павлова: Точно затова въведохме специална, и ги показахме на сайта, дадохме специална пресконференция, на която казахме, на първия, втория, третия час и вече до втория час след спиране на снеговалежа колко сняг е допустимо да има. Защото то няма как да се изпари изведнъж снегът като има снеговалеж. Така че какви са допустимите...

Лиляна Павлова: Така че сме показали ясно колко сняг е допустимо, колко ще чистим. Така че да не изкривяваме това, което се пусна, разбира се, като някакво негативно заглавия...

Лиляна Павлова: Имам предвид това, което казахте да помогнат като не пътуват. Казах да си помогне да си спаси най-вече своя живот и своята безопасност и сигурност. Всеки шофьор, който е отговорен и тръгва на път, трябва да тръгне подготвен, да има най-вече зимни гуми, да има необходимите течности против замръзване. Това е най-елементарното, което всеки шофьор трябва да знае и да прави. 

Лиляна Павлова: Ами вие всъщност давате онова, което беше показано, и е именно така. Защото ни се наложи да ограничим пътуването по част от тези виадукти, затворихме едната лента, поради простата причина, че там аварийното състояние на този мост и на този виадукт, които ги затворихме, е такова, че не позволява и е рисково. Затова през следващата година, след като мине зимният сезон, предвиждаме там да започнат спешни аварийни дейности, защото вече нещата са опасни. Паралелно с това обаче, вие знаете, започнахме отпреди аварийната програма с ремонт на виадуктите по АМ "Хемус" и АМ "Тракия"...

Лиляна Павлова: Точно така. И в крайна сметка се оказа, че то трябваше да ги довърши предишното правителство, макар и с доста закъснения ги довърши. Но това, което открихме днес е, че не ги е платило. Те така нали си правят обикновено подобни правителства като това. Имаме спомени от тройната коалиция. Та сега трябва да разплатим, на фирмите не е плащано изобщо, както не е плащано и за АМ "Хемус" Шумен – Белокопитово, помните, че стачкуваха служители, така и тук не е плащано. А пък ние трябва и аварийно да оправяме и оставащите критични точки. Ще го направим разбира се, защото за нас безопасността е най-важното. 

Лиляна Павлова: 120 км, това е довършването на АМ "Струма", първо участъка от Дупница до Благоевград. И вторият участък това е драматичният бих казала, макар и само 15-километров, участъкът Сандански – Петрич. Това е едната автомагистрала, която трябва да довършим до ноември месец следващата година. И другата, която също има огромно закъснение, това е АМ "Марица", двата участъка, двата лота, които са в изпълнение, но в закъснение. Също единият се надявам да го пуснем още лятото, другият ще е в края на лятото, началото на есента, но със сигурност нашият краен окончателен срок, включително и заради това, че имаме европейско финансиране, е октомври следващата година. Така че това са двете магистрали на общ километраж 120 км.

Лиляна Павлова: Чакайте, ние говорим само за довършване на текущи. Още следващата година, всъщност още през месец януари предстои да обявим тръжната процедура за избор на изпълнител на АМ "Хемус", вече да започнем ново строителството. Първите 60 км, това е участъкът от Ябланица до разклона Плевен – Ловеч. Целият този участък да...

Лиляна Павлова: Да, то се води процедура по допроектиране и строителство, но иначе имаме проект готов и затова обявяваме процедурата за избор на изпълнител, която ако няма обжалвания и всичко е наред, лятото ще може да имаме избран изпълнител и да започнем работа. Разбира се, при осигуряване на финансов ресурс от държавния бюджет, защото тази магистрала и този участък е заявена за европейско финансиране, но то е тогава, когато се освободят парите проведем търговете първо за АМ "Струма" Кресненско дефиле. Дотогава ще го осигурим със средства от бюджета.

Лиляна Павлова: Да, знам тази идея разбира се, но искам да ви кажа, че ние все пак сме инвестирали изключително много и усилия, и финансов ресурс, включително и национален експертен съвет е заседавал по тази тема от специалисти, не един, а много, и трасето вече е избрано такова, каквото е. Ние работим по него, възложено е допроектиране...

Лиляна Павлова: По-близо до Търново...

Лиляна Павлова: Да, максимално близо до Търново е избраният вариант. Така че ние се надяваме следващата година да започнем първите 60 км. Паралелно с това както вече споменах Шумен – Белокопитово трябва да довършим и от другата страна, от страната на Варна и Шумен. Там също, знаете, не е разплащано, една година и половина не е плащано. С основание стачкуваха работещите. Така че първият ни приоритет е да осигурим, да платим всичко, което е изработено до момента, и най-вече да довършим. За съжаление, поради това, че отново правителството Орешарски, пак казвам, не плащаше, 40 млн. там трябва да осигурим. Така че това ни е вторият много важен приоритет, говоря като строителство, което трябва да довършим. 

Лиляна Павлова: Другите 340 не са нови. Рехабилитация на съществуващи два...

Лиляна Павлова: Много са участъците, те ги има и качени на нашия сайт кои са те. Това са участъци, които ние правим по линия на програмата за транзитни пътища. Там имаме няколко ключови направления. Както и ще се опитаме даже извън тях, извън тези 340 км, които са текущи проекти за довършване, ще се опитаме да ускорим и процеса по избиране на изпълнители и от новата оперативна програма „Региони в растеж”. Малко звучи сигурно...

Лиляна Павлова: Точно така. 

Лиляна Павлова: Ами надявам се да го направим, полагаме усилия. 

Лиляна Павлова: Нова страница...

Лиляна Павлова: Ами всъщност последният язовир, който е въведен в експлоатация, говоря за питейни нужди, за водоснабдяване, е повече от преди 20 години. Така че България много от отдавна не е строила. Това е язовир Боровци е последният, който е строен и въвеждан в експлоатация, Кърджалийска област. 

Лиляна Павлова: Новият, който подписахме договор и на пролет започва реалното строителство, това е язовир Пловдивци, който се намира на 15 км от Рудозем. Обслужва цялата Смолянска област, 40 хил. души ще се възползват...

Лиляна Павлова: Вода за пиене, пречиствателна станция. Защото там и качеството на водата е много лошо в този регион, и при суша, каквато не е тази година, но много други години имаме суша, засушаване, имат и режим на водата. Това е изключително важен язовир. Стойността му е почти 50 млн.

Лиляна Павлова: Това са държавни пари от бюджета и съфинансиране от Световна банка. 

Лиляна Павлова: Да, това е СБ. 

Лиляна Павлова: Да. 

Лиляна Павлова: Точно така, да. 

Лиляна Павлова: Значи, сега започваме с Пловдивци. Паралелно с това довършваме тръжната процедура за избор на изпълнител за Луда Яна...

Лиляна Павлова: Който е в Панагюрище, региона на Панагюрище. Неговата стойност е 52 млн.лв., индикативна, разбира се, тя след търга може да се промени малко в посока надолу. Той е много голям язовир, с голям капацитет и обем, защото този регион там е с изключително сериозни проблеми с водоснабдяването и едни от най-тежките режими на вода са именно там. така че се надявам лятото на следващата година да имаме избран изпълнител и да започне строителството и на това изключително голямо и сериозно съоръжение. Той е по-голям от Пловдивци. И третото също много важно, това е реконструкцията, рехабилитацията и ремонта на съществуващия язовир Студена, който водоснабдява Пернишка област, цялата Перник област. За този язовир първоначално беше предвиден много по-малък финансов ресурс, но когато направихме проектирането и стана ясно колко много трябва да се ремонтира, стана ясно обаче, че ако ние го направим по конвенционалния, по стандартния начин, по който го правим, означава да го източим и да го ремонтираме поне две години. Това автоматично би довело до това да оставим на режим на водата цял Перник, цяла Пернишка област. Затова препроектирахме подхода и сега този язовир ще се ремонтира само с подводно ремонтиране, само с водолази и с подводна механизация, така че да не оставим Пернишка област на режим на водата и затова стойността на този сериозен ремонт е 30 млн.лв. За него също сме в процедура за избор на изпълнител. спрямо финансовия ресурс, с който разполагаме ще преценим дали да го започнем есента следващата година, която излиза, или да го започнем напролет, защото през зимата ясно, че няма как. Не стига, че е подводно, пък през зимата, категорично не може. Или да го започнем през 2016 г.

Лиляна Павлова: Тук трябва да кажем, че в държавата в момента има около 2400 язовира. 52 от тях са големи значими с национално значение, от които 9 се управляват от МРР, те са за питейни нужди и се управляват и се управляват от ВиК. За там имаме финансов ресурс, поддържаме ги и те са в добро състояние. Останалите значими язовири са хидроенергийните язовири. Те също се управляват от министерството, само че на енергетиката, „Язовири и каскади”, също са в добро състояние и за тях също имаме финансиране. Всички останали язовири 2350 горе-долу, те са микроязовири и са разпределени в управление на „Напоителни системи” за напоителни цели от общините и такива, които...

Лиляна Павлова: 263 са с неясна собственост и с неизяснена...

Лиляна Павлова: Да. Някои от тях се ползват за рибарници, някои от тях... и са всъщност тотално компрометирани, преливниците им са премахнати...

Лиляна Павлова: То по принцип няма как да са частни, но са дадени на стопанисване или с неизвестна собственост. Това, което ние искаме да направим е всички те да преминат в управление от „Напоителни системи”...

Лиляна Павлова: Да. Да бъдат възстановени механизмите, които необходимост от изпускане, да се направят кранове и всичко останало, за да можем да подсигурим това, че има кой да стопанисва тези язовири. А ако общините видим, че не могат, не се справят или по някаква причина някой нехае за язовирите, също да концентрираме това управление, за да сме наясно кой какво стопанисва. Тези 263 сме ги възложили на областните управители за изясняване собствеността. Ако не, ще ги придобием държавата, и ще ги предоставим в управление на „Напоителни системи”. За тези 76, които са в аварийно състояние, предоставяме отново на „Напоителни системи” финансирана, вече зададохме половин милион...

Лиляна Павлова: Ами зависи, може да се окаже и за повече. Идеята е да проектираме ремонт или премахване на язовирни стени, или ремонт на съоръженията за изпускане, или директно премахване на целите тези язовири, ако се види, че това е вариантът като решение. Така че да, осигурили сме поне за първата фаза да се предприемат действия. Сега обаче в тази кризисна ситуация, в която се намираме, след толкова обилни дъждове, трябва да се направи анализ и оценка на щетите и там, където, вие знаете, в момента се наложи две диги да премахнем, една-две стени в Старозагорска област. Тепърва ще е много сложно. И тук използвам да кажа, че като министерство бяхме определени да управляваме фонд „Солидарност”, по който ЕС ни отпусна подкрепа за всички тези бедствия, които преживяхме. Вече имаме предоставено одобрено финансиране за последствията от бедствието в Аспарухово, Добрич и Търново. Сега очаквам...

Лиляна Павлова: Не, тук говорим за отводнителните канали, за дерето, което всъщност заля...

Лиляна Павлова: Разбира се, да. Тук и за ремонт на пътя, на водоснабдителна система, на деретата и коритата. Отделно от това очаквам през януари да ни бъде одобрено финансирането за Мизия. И това, което съм уведомила всички областни управители и междуведомствената комисия по бедствия, че можем да кандидатстваме и съм готова да предприема всички спешни мерки сега, когато вече водата се оттече обаче и видим какви са щетите, да подадем нова заявка по фонд „Солидарност” Европа да ни подкрепи. Така че ще инициирам процедура в тази посока, когато вече видим и щетите, да кандидатстваме и се надявам да получим допълнително финансиране и за сегашната ситуация. 

Лиляна Павлова: Нека да се настройваме позитивно!

Лиляна Павлова: Значи, в програмата, да кажем така за общо въвеждащо, ОП "Регионално развитие" е в размер 3,1 млрд. лв. 75% от тези средства вече за разплатени по проекти, които се изпълняват или са вече изпълнени. От тези над 1000, около 1000 проекта, грубо казано, тези 750 са окончателно приключили. От тях имаме 930 сгради на училища, детски градини, читалища, социални, здравни институции, музеи и опери, ремонтирани и изцяло готови, така че наистина ефектът от програмата е много добър. Това, което трябва да направим през следващата година и всички рискови и оставащи проекти, защото всъщност остават за довършване най-тежките и най-рисковите проекти, да положим усилия и да гит довършим. Това е и северната скоростна тангента на околовръстното, и ларгото на София, и всички обекти, свързани с промотиране на България като туристическа дестинация и участия в борси, всички туристически атракции и инфраструктура, както и много проекти, свързани с градска среда и градски транспорт на големите градове – закупуване на нови автобуси, тролейбуси и т.н.

Лиляна Павлова: Надявам се 100%. Това е крайната ни цел, разбира се. 

Лиляна Павлова: Ами вижте, то със сигурност загуби винаги има, защото в живия живот, както се казва, никога няма на 100%...

Лиляна Павлова: Това, което беше притеснително тогава, когато направихме анализ по програмата, имахме едно условие поставено. Ако ние не разплатим досега, до края на тази седмица 106 млн. евро, които остават, за да се постигне България целта за разплащане по тази програма, колкото от тези 106 млн. евро не разплатим, толкова връщаме автоматично и никога няма... и ги загубваме. Направихме необходимото в последните 4 седмици да разплащаме, да засилим плащанията, дори по спрените пари от Европа, по тези приоритетни оси ние пак дадохме пари от бюджета, компенсирахме, разплащаме, така че другата седмица вече ще имам възможност вече да направя рекапитулацията дали и колко сме загубили. Но ви гарантирам, че няма да загубим много, защото положихме неимоверни усилия. Така че трябва да се... Когато има добра мобилизация, когато има добра организация, нещата...

Лиляна Павлова: Да, страхотен наистина....

Лиляна Павлова: Напротив, в Пловдив това, което открихме е една инвестиция от 10 млн. в онкологичен център, такъв какъвто има само още един в България, и той даже не е в София, говоря като комплексна апаратура за превенция и лечения на онкозаболявания и лъчетерапия...

Лиляна Павлова: Не, в Стара Загора има още един. Говоря като вече наистина много високотехнологичен. Така че имаше малко шум в системата поради малко разваления телефон спрямо служебния кабинет към нашия кабинет. Какво означава да загубиш един пари, какво означава да имаш таван за плащания колкото трябва да разплатиш? Важното е, че минимизирахме щетите, и другата седмица ще кажем окончателна сума, минимизирахме щетите, няма да загубим много пари. Това е много важно за тази година. По-важно е сега за следващата година, която ни е последна, и понеже ни е последна, вече няма закъде да отлагаме, трябва да направим така, че да си довършим проектите, да ги доизползваме, и за да сме още по-подготвени, направихме така, че ако някой от тези проекти пък не се случи, които сега са в изпълнение за оставащите пари, ние имаме готови резервни проекти, които имат сключени договори, с избрани изпълнители и само чакат. Само им подаваме сигнал, че нещо не се изпълнява и те започват да изпълняват. За да опитаме, ама и последния лев да...

Лиляна Павлова: И то много важни и значими неща. Ето, в една София ако погледнем, защото в момента можем да кажем, имаме нови автобуси...

Лиляна Павлова: Освен метрото, говорейки за ОП "Регионално развитие", музеи, театри, училища, детски градини, улици, бързата система за управление на трафика – много важни и значими неща. 

Лиляна Павлова: Да. Това, което искаме да направим е т.нар. национална програма за саниране на панелните сгради, тези, които са най-големите, панелни, най-грозните и грозно изглеждащите, най-неефективните и най-важното, сметките там са неимоверно високи, точно защото...

Лиляна Павлова: Абсолютно и не само за това. И защото нямаме култура на етажната собственост, в която всички да се съберат, да дадат пари и да поддържат общи части, вход...

Лиляна Павлова: Да. 

Лиляна Павлова: Сега ще е по-интересно, защото единственото, което ще се очаква е наистина етажната собственост да се събере...

Лиляна Павлова: Да. И да каже, съгласни сме, дайте ни проект, санирайте ни сградата без пари. 

Лиляна Павлова: Общините ще са тези, които ще избират самите изпълнители. Държавата ще финансира и ще субсидира всички желаещи български граждани...

Лиляна Павлова: За всички големи панелни сгради да, ще стигне програмата. В дългосрочен план...

Лиляна Павлова: Ами вижте, ние предвиждаме двумилиардна програма. Започваме...

Лиляна Павлова: Да. Не е малко. Започваме с 200 млн. следващата година, като с готовност, но това когато създадем фонда, може би ще увеличим сумата, в зависимост от привлечен ресурс, да започнем поетапно със санирането на повечето от сградите. Няма да е лесно, но имаме определено волята и желанието да го направим. 

Лиляна Павлова: Вътрешните срокове, които за момента сме си поставили е до пролетта на следващата година да създадем фонд и да привлечем финансов ресурс. Казвам, че създаваме фонд и привличаме ресурс, защото идеята е да не утежняваме бюджета с допълнителен дефицит, защото той и без това е в много лошо състояние. 

Лиляна Павлова: Европейските пари са за единия пакет сгради, по-малките, държавните са за тези най-тежките и най-трудните, които трябва по по-облекчен ред...

Лиляна Павлова: С привлечен ресурс от инвестиции, защото нашата идея е в дългосрочен план с т.нар. зелени сертификати да връщаме този ресурс, а не като пари от бюджета. Това е една много сложна схема, която планираме. Важен е крайният ефект – да осигурим финансов ресурс, да направим енергийноефективни и санирани сградите, хората да живеят на по-топло, по-уютно, по-красиво с по-малки сметки. 

Лиляна Павлова: Ами въпреки всичко, ако гледаме за какво протестират, хората не искат пенсионна реформа. Това, което мога да кажа, то не е моят ресор, но ако ние искаме работеща икономика, трябва да има повече работещи хора, които да произвеждат продукт, който впоследствие да преразпределяме в тази икономика. Ако ние не направим пенсионна реформа, ако правим предсрочно пенсиониране, няма да остане работещо поколение, което както се казва да изработва продукта, за който всички искаме да преразпределяме и да увеличаваме пенсии и заплати. Така че пенсионната реформа е неизбежна. Пенсионните фондове не са достатъчно пълни, и всички го знаем много добре, поради това се нуждае бюджетът да финансира и да допълва средствата за пенсии. Така че ако искаме да не се изпразнят фондовете и да няма проблем да осигуряваме пенсиите на всички тези, които са ги изработили и са сложили, трябва да има повече работещи, трябва да реформираме. 4 месеца е един компромисен вариант, с който да се увеличава възрастта. И това е единствено, ако искаме да имаме функционираща икономика.