Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за в. „Строител”: Въпреки антикампанията интересът към националната програма за енергийно обновление е огромен

Г-жо Павлова, Националната програма за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради стартира, придружена със силна информационна и разяснителна кампания. Посетих­те редица градове. Какви са впечатленията ви към момента?

Едновременно със старта на програмата направихме подробна, мащабна разяснителна кампания в 28-те областни града, във всички общини, в които има сгради, отговарящи на изискванията на програмата. Паралелно с това обаче се водеше и сериозна антикампания, която целеше да нагнети напрежение и да откаже хората. Въпреки нея интересът към програмата е огромен. Най-радващото за мен е, че всеки изминал ден, посещавайки нов регион, виждам, че въпросите еволюират към все по-практически. Вече има градове, в които са регистрирани множество сдружения. Сключени договори за финансиране с общини са подадени в областните управи за проверка и съответно за подписване на договори с Българската банка за развитие. Може да се каже, че дори се действа по-бързо от очакванията ни. Има сгради, по които скоро ще започне същинската работа.

Споменахте антикампанията. Какво трябва да знаят хората, така че да не се отказват от възможността да си обновят жилищата, и то безплатно? Проведохте среща с КСБ, за какво е най-важно да е информиран строителният бранш?

Първото, което трябва да знаят хората, е, че стига сградата им да отговаря на изискването за 36 апартамента, да е построена по индустриален способ и всички в нея да са съгласни, регистрирането на сдружение не е никакъв проблем и по никакъв начин не застрашава тяхната частна собственост. Не създава никаква възможност, предпоставка или каквато и да е било хипотеза за това, някой да се разпорежда с нечия собственост, пък камо ли да има аргументи или основание за отнемането й.

Второто, което е много важ­но, е, че регистрацията на сдружението е целева. То е с ограничени правомощия и се прави единствено и само с цел да кандидатства за финансиране по програмата. То нито се интересува, нито има правомощия да се занимава с частни проблеми, като например дали един собственик на апартамент има, или няма задължения, дали си е платил сметката за парно, или не. Това изобщо не е в правомощията на сдружението.

Трето - програмата включва безвъзмездно финансиране на всички дейности, извършени по укрепването на сградата. Говоря за случаите, когато е конструктивно застрашена. Покриват се и мерките, свързани с енергийната ефективност дори и на общи части, покриви, тавани, мазета, включително и техните дограми и балкони.

Но също така е важно да знаем и какво не финансира програмата. Това са ремонтни дейности по апартаментите, обзавеждане вътре в имота и всичко друго, което е извън посочените като задължителни мерки за енергийно или конструктивно обследване.

От момента, в който е одобрена една сграда, както и проектът, и е сключен договор с общината, местната власт носи изцяло отговорността за реализация на програмата. Сдружението на собствениците има ангажимент да упражнява контрол. То ще има право във всеки един момент да спре процедурата, за да поиска промяна. Гражданският контрол също е силно застъпен. Този въпрос често ми беше задаван - кой ще контролира, как ще стават проверките. Гражданите трябва да знаят, че нещата ще зависят и от тях.

Що се отнася до строителите, именно за да са наясно и те, организирахме среща с КСБ и с представителите на малки и средни фирми в бранша. Защото освен социален ефект от програмата търсим и икономически. Нашата цел е да направим всичко възможно и необходимо малките фирми и строители да са тези, които участват в процеса.

Затова и сме поставили ясни изисквания. Първото е, че за всяка сграда трябва да има отделен изпълнител и точно това ще даде шанс на малките фирми, особено по регионите да кандидатстват и да имат възможност да спечелят проект. В една община, в която има 50 - 100 сгради, толкова са и опциите за компаниите.

Важно е фирмите да знаят, че в тяхна подкрепа даваме до 35% аванс. Това е сериозна глътка въздух за строителния бранш.

Предлагаме три опции за избор на изпълнители. Първата е това да става за всяка сграда по отделна открита процедура. Втората - една открита процедура с много обособени позиции, за да може да кандидатстват отделни фирми. Третата е рамков договор с много на брой фирми, но отново изискването е една компания да прави една сграда.

Даваме и възможност за т.нар. инженеринг, но той не е задължителен. Когато предварително е изготвено детайлното енергийно и техническо обследване, не е толкова сложно за един проектант да посочи какво трябва да се извърши в сградата. Тук обаче срещаме страхотен отпор от Камарата на архитектите. Те не са съгласни с инженеринга, а считам, че той е разумен вариант за този тип строителство. В крайна сметка няма да правим изцяло нова сграда, а ще проектираме как да се подредят климатиците, как да се сложи изолация и как да се смени дограмата или остъклените балкони да не изглеждат в този безобразен вид, в който са в момента. Най-нормалното е да искаме инженеринг, при който проектант да проектира, строителят да строи и всичко да се получи в синхрон. От Камарата на архитектите не са съгласни и затова методът на работа също е тема, която обсъдихме със строителите. Смятам, че дори малките фирми имат възможност с един проектант да изпълнят изискванията на програмата.

Държа да подчертая, че ще сме много строги към качеството. Не само ние, но и общините и областните управители ще бъдат безкомпромисни. Не можем да си позволим лошо качество, а също така ще следим внимателно и какви материали ще бъдат използвани. Те трябва да са сертифицирани, защото за тях не може да се прави никакъв компромис.

Ще сме взискателни и към гаранциите, които ще дават фирмите. Често се срещат опити за спекулиране с даването на 50 - 100 години гаранция. Ние ще изискваме сроковете да се спазват. Гаранцииите ще се издават в полза на етажната собственост, така че, убедена съм, винаги ще има активен домоуправител, който ще следи нещата изкъсо. По-добре да изпълним проектите качествено, а не после да се връщаме пет пъти, за да поправяме грешки.

Какво е основното, за да има успех програмата, и къде виждате потенциален проблем?

Проблемът идва от политическата агитация. Виждам, че кадри на една-две партии пускат разни листовки по пощите. Хората по партийна линия казват: "Аз няма да се сдружа“. В такива случаи двама души могат да саботират цял блок. Това виждам като проблем. Разбира се, има и хора, които просто се притесняват и не вярват, че държавата може да направи нещо добро за тях и че иска най-накрая да влезе в социалната си роля. Те винаги ще търсят какво е скрито, тайно, подмолно и къде е капанът за тях. Това е по-лесно преодолимо, защото имаме 50 готови сгради, които могат да се видят. Като направим още толкова и е ясен ефектът, а и сметките през новия отоплителен сезон са значително по-малки, тогава дай Боже тези страхове да отпаднат.

Стана ясно, че държавата ще се намеси и при санирането на жилища по ОП "Региони в растеж“, като поеме съфинансирането. Какво наложи тази промяна?

Програмата, която е с европейско финансиране, също е важна. Тя стартира през 2012 г., но за съжаление през последвалите две години беше почти замразена заради бездействието на министерството. Несвършената работа доведе до три проблема. С месеци не са се разглеждали подадените заявления, с по половин година е забавяно пускането на тръжни процедури за избор на изпълнители, а след тяхното стартиране се оказва, че те са с такива безобразни условия, че част от вече избраните фирми сами са започнали да се отказват. Според тях изискванията са неизпълними. Програмата наистина беше пред провал. В същия момент много хора са си подали документите, регистрирали са се, дори и пари са събрали и чакат. Това са 97 готови, чакащи сгради, които не могат да се обновят поради безхаберието на предишния екип на министерството.

За да ги компенсираме и да има солидарно отношение към едните и другите граждани, да не ги делим кои ще санират жилищата си по националната и кои по европейската програма, ще дофинансираме и втората. В момента, в който падна условието за съфинансиране, хората подадоха заявления за още 190 сгради само за един месец. Това е хубаво, защото колкото повече здания санираме, толкова повече ще се вижда ефектът от програмата.

Рискът за средставата по оператривната програма е огромен, парите са на ръба. Времето е наистина малко, защото всичко трябва да е усвоено до края на годината. Но мисля, че е по-честно и по-отговорно към хората поне да се опитаме да изпълним намеренията си. Тази седмица в Министерския съвет взехме решение, с което осигурихме необходимите 15 млн. лв. за дофинансиране на собствения принос от 25%, който до този момент се изискваше по програмата. Това отново открива работа за строителите. Така извън националната програма сега имаме и допълнително 60 млн. лв., които ще инвестираме в проекти, а това означава още работа за строителния бранш.

Паралелно ще работим и върху механизма за новата оперативна програма. Кога според вас е реалистично да има първи търгове по националната програма и кога ще видим готов саниран блок?

Има доста амбициозни кметове. В четири области са подготвени сгради, за които са подписани или са пред подписване споразумения с общините, така че, ако приемем, че през март се финализират и договорите с ББР и се пуснат търговете, то това ще са първите обществени поръчки за енергийно и конструктивно обследване. За строителство може да говорим най-рано наесен. Има общини, които са по-напреднали. Например в Благоевград очаквам строителството да започне още през лятото.

Освен програмата за енергийна ефективност кои са другите задачи на дневен ред?

Имаме четири приоритетни задачи извън енергийната ефективност. Първо, през тази година довършваме Оперативна програма "Регионално развитие 2007 - 2013“. Трябва да се разплатим и да приключим редица проекти.

Втората ни задача е през юни да обявим и да започнем реализирането на новата Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020“. Амбициозна цел сме си поставили - през юни да обявим покани за първите схеми за финансиране, защото след нулевата 2014 г. не искаме и 2015 г. да е такава. Друг приоритет са ни пътните проекти. Трябва да довършим тези, които сме планирали. Говоря за 130 км магистрали. Това са АМ "Марица“, "Струма“ и "Хемус“, Шумен - Белокопитово, също така трябва да започнем строителството на новите участъци на "Хемус“ и "Струма“ и да довършим рехабилитацията на пътни отсечки и строителството на обхода на Монтана и Габрово.

По програмата "Транзитни пътища“ до края на годината трябва да бъдат довършени 380 км. Предвид създалата се ситуация с бедствията, свлачищата и срутищата в страната наш ангажимент е да подкрепим и пострадалите. По линия на Фонд "Солидарност“ до края на март ще обобщим и изпратим най-качествената нова апликационна форма. За вече одобрените средства ще се стараем максимално бързо да проведем процедури за подбор на проекти и целият процес да започне.

Тази година сме си поставили и още една задача. Това е реформата във водния сектор. Тя включва окрупняването на ВиК дружествата, регионализирането на управлението, паралелно с възлагането на прединвестиционни проучвания за тези от 28-те области, които се обединят (дотук са 16 области), както и преговори с Европейската комисия, която да убедим да финансираме проекти, преди да имаме стратегия и проучвания. Трябва да реформираме водния регулатор и паралелно да строим язовири. Започнахме с "Пловдивци“, лятото ще изберем изпълнител за "Луда Яна“, а до септември ще определим такъв и за рехабилитацията на "Студена“.

Опитваме се да бъдем и модерни, така че иновациите и електронното управление са другите ни приоритети. Тази седмица правителството одобри със Световната банка да реинвестираме свободен ресурс, като до края на годината направим анализ за ТОЛ системите и през 2016 г. на тази основа да търсим инвеститори, за да изградим такава система за пътищата. Паралелно с това като част от електронното управление трябва да довършим стратегията, да имаме разработена концепция и да започнем реалните стъпки по обединяването на Имот­ния и Кадастралния регистър и Регистъра на възстановена собственост за земеделие, както и да разполагаме с пълно покритие на кадастриалната карта.

Да ви върна на темата за свлачищата. Ще се отделят ли допълнителни средства предвид последните инциденти в страната?

За свачищата кандидатстваме по Фонд "Солидарност“ и в Междуведомствената комисия по бедствия и аварии. Бюджетът е 70 млн. лв. Отделно в ОП "Околна среда“ са предвидени 20 млн. евро, за които можем да кандидатстваме.

Споменахте големите пътни проекти АМ "Струма“, "Марица“, Северната скоростна тангента. Миналата седмица стана ясно, че процедурата за "Хемус“ пак е спряна заради обжалвания. В този ред на мисли - ще инициирате ли промяна в законодателството във връзка с обжалванията, за да не се бави с години строителството на големите обекти?

Първа копка на Северната скоростна тангента ще правим другата седмица. Там имаме частично разрешение за строеж. Продължаваме да се борим. Паралелно ще строим и ще отчуждаваме. Ще се постараем да я изградим в максимална степен до края на годината, за да не загубим пари.

Относно "Хемус“ нещата се развиват нормално. Две от жалбите бяха отхвърлени. Както знаете, в момента се формира работна група за Закона за обществените поръчки. АОП изготвя нов нормативен акт, защото транспонирането на европейската директива трябва да се случи и у нас. Във връзка с това ще разгледаме и опциите за намаляване на негативните ефекти от обжалванията.

Според вас какво друго е ключово да влезе в новия ЗОП? Той е един от основните закони за бранша и го следим с особено внимание.

Много промени трябва да бъдат направни. Първо - заради директивата, и второ - защото той беше приет от миналия парламент така, че в момента не прилича на нищо. Процедурите са безобразни и неизпълними. ЗОП трябва да се превърне отново в работещ закон. Най-важни са подзаконовата уредба и типовите документи, които също са ангажимент на АОП и междуведомствената група.

Планирате ли разговори с КСБ и относно пакета от законопроекти, подготвен от работна група, който предвижда разделяне на Закона за устройство на територията и създаване на Закон за строителството? Камарата има предложение и за приемане на отделна наредба към ЗОП за търговете в строителството.

Сформирахме Консултативен съвет към министъра. Той ще се занимава именно с инвестиционния и строителния процес. Първото му заседание предстои в началото на март. Тогава ще представим приоритетите и ще начертаем плана за действие на съвета. Една от основните теми ще бъде необходимата промяна в ЗУТ и законите, които касаят строителния и инвестиционния процес.

Изказах моето мнение и на първата си среща с Камарата, казвам го и сега. Докато нямаме доказано с анализ обратното, не считам, че ЗУТ, който вече ­натрупа добра практика, включително и съдебна, е необходимо да бъде отменен или да се напише наново. За мен лично е по-добре да направим актуализация на ЗУТ по начин, по който той да бъде прецизиран. Чисто нови закони ще доведат до сътресения в строителния сектор и вместо да помогнат, ще пречат.

Давам обаче своята подкрепа да се направят сериозни анализи и след това да се мисли в тази насока. За момента няма достатъчно силни аргументи за разделяне на ЗУТ.

Що се отнася до наредба за обществените поръчки в строителството, там съм съгласна да мислим за нови текстове, защото от практическа гледна точка смятам, че има върху какво да се работи.

Министерството ще подкрепи ли инициативата, която КСБ започна заедно с други браншови организации, свързана с намиране на алтернативен вариант за лот 3.2 на АМ "Струма“? Наскоро Камарата покани международни експерти - инженери-геолози, които изказаха мнение, че дълъг 15 км тунел крие сериозни рискове.

Категорично. Дала съм своята подкрепа в тази посока. Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти“ работи по въпроса. Искам да изкажа благодарност към КСБ, че се включи активно в този процес. Заедно с БАН и екип от международно признати български и чужди геолози и сеизмолози направи много задълбочен анализ. На негова база е разработен и одобрен експертен доклад. Той ще бъде добра основа за нас, чрез която ще предложим и алтернативни маршрути в доклада за оценка на въздействието върху околна среда. Те също трябва да се проектират, защото виждаме сериозните рискове, които крие един дълъг тунел. Мнението на специалистите е, че е по-подходящо да има по-малки съоръжения, съчетани с виадукти. Работим в тази посока и се надявам до ноември, когато трябва да сме готови с оценката, включително и базираща се на експертизата на Камарата, да можем да убедим всички, че има по-добър технически, финансово и икономически и най-вече по-сигурен маршрут, модел и технология за изпълнение на участъка.

На какъв етап е Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020“ и кога очаквате одобрението й от ЕК?

Има две отворени теми по програмата. Те стоят така повече от година. Напредъкът по тях към днешна дата е такъв, какъвто го оставихме през март 2013 г. Две години по-късно нещата не са се променили. Това, което направихме за два месеца, е, че преработихме и постигнахме съгласие, макар и на неформално ниво, за оста, свързана със здравеопазването. Това е едната от двете точки, които блокираха продължаването на одобрението, така че 85 млн. лв. да се инвестират в реформата на спешната помощ. Имаме визия, яснота, съгласие и концепция как да стане това. Тук говорим само за техническо прецизиране до края на март. Втората тема е за малките населени места. Съгласно Концепцията за пространствено развитие от ниво 4, това са 28 средни и малки градове, за които категорично нямаме подкрепата на ЕК да бъдат финансирани, а ако това се случи, ще бъдат подкрепени за по един проект, и то на конкурентен подбор. Продължават разговорите по тази тема. Разработваме нов вариант и се надявам, че до май ще имаме консенсус. На този етап общият ресурс, който можем да заделим за малките населени места, е 106 млн. евро.

Преди една година направихме интервю, в което изказахте опасение, че 2015 г. ще бъде нулева. И сега ли смятате така?

Рискът е голям. Към днешна дата проблемите са сериозни. Оперативните програми с най-много финансиране не са одобрени. Водим тежки преговори всяка седмица, за да може да бъдат одобрени поне през юни. За съжаление в края на миналата година се оказах лош пророк.

Какво е най-голямото желание на министъра на регионалното развитие и благоустройството?

Най-голямото ми по-скоро притеснение е, че 2015-а освен година с много предизвикателства пред министерството е и период, в който ни очакват големи климатични промени. За 25 години преход инфраструктурата в страната е занемарена, а последните катаклизми показаха, че никой не е по-силен от природата. Според мен трябва да сме мобилизирани, защото ни чакат големи предизвикателства. Предстоят още тежки ситуации за българските граждани, които живеят в критични райони. Пожелавам си тези проблеми да са по-малко и да няма пострадали хора.