Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за в. "Труд": Обръщаме специално внимание на Северозападна България

- Госпожо Павлова, в България, както и във всяка страна от ЕС, има различия в икономическото развитие на отделните региони. Как досегашната оперативна програма "Регионално развитие,, (ОПРР 2007-2013) помагаше да се изгладят тези различия?

-Досегашната програма, от една страна, имаше стратегически и приоритетен фокус към финансирането на седемте големи града с население над 100 000 жители и отделно от това към 79 общини, които са в обхвата на агломерациите на големите градове. Проектите бяха основно в туризма, градската среда, пътната инфраструктура. Ако трябва да направя аналог с новата оперативна програма "Региони в растеж,, (ОПРР 2014-2020), при нея вече имаме по-целенасочена подкрепа чрез отделна приоритетна ос, която насочваме към слабо развитите и бедни региони.

- Кои са тези региони?

- Те са определени в Националната концепция за пространствено развитие. Тези 7 големи града и 79 общини се възприемат като един общ регион, който е най-слабо развитият в целия ЕС. В тези общини живее 85% от българското население.

В новата оперативна програма обаче нещата са променени. Там се опираме на националната концепция, в която има анализ на най-подходящия модел за развитието на регионите, така че да нямаме бели петна, да не задълбочаваме спиралата на миграцията от малките към големите градове и от селата към градовете, както и от големите градове към столицата.

Анализирайки това, излезе един много интересен факт - в България 80% от населението живее в градовете. Затова и фокусът на новата оперативна програма е върху градското развитие. Първата много важна стъпка беше да определим центровете двигатели на икономическия растеж. Освен столицата това са и останалите 9 най-големи града. Спрямо тях във всеки един център на растеж определихме и по един сателитен град, както и по един периферен град. По този начин достигаме до 67 града.

Първоначално нашата идея беше всички тези 67 града заедно с пограничните градове и всички градове в Северозападна България да бъдат целенасочено подпомагани. ЕК обаче каза, че трябва да стесним програмата. Така стигнахме до определянето на само 39 града, в които ще се съсредоточи финансирането. Това са столицата, деветте най-големи града и другите средно големи и големи градове, в които живее по-голямата част от българското население.

Отделно обаче имаме приоритетна ос за подкрепа на най-силно засегнатите от бедността и периферни региони. Чрез нея ще се подпомагат пограничните населени места и всички 13 града от Северозападна България, в които е съсредоточено 47% от населението на региона и 74% от градското население там.

Интересното е, че в Северозападна България, където безспорно Видин е водещият град, не можахме да определим нито един друг град, който да заеме мястото на втория по важност център за икономически растеж в региона. Всички са еднакво зле развити. Много е тъжно, но е така.

-Продължава ли Югозападният регион за планиране да бъде водещият в страната?

-Продължава да е така. Но анализът, който правихме като част от Националната концепция за пространствено развитие, показа нещо тревожно. Безспорно от шестте региона за планиране най-добре стои Югозападният, защото тук е столицата и тя дърпа показателите нагоре. Но се оказа, че като извадим столицата, и Югозападният регион се представя еднакво зле с останалите пет. А след 2020 г. столицата вече няма да има право да получава подкрепа по оперативните програми за регионално развитие. И като я извадим, всичките ни 6 района попадат в категорията най-бедни и най-слабо развити в ЕС.

- В програмата за подкрепа на конкурентоспособността на българската икономика проектите, идващи от Северозапада, ще се оценяват с допълнителни точки, така че да имат предимство при равни други условия. Предвижда ли се такъв механизъм и за ОПРР 2014-2020?

- Настояването за такава целенасочена подкрепа дойде всъщност от нас. Това е израз на специална регионална политика за подкрепа на изостаналите райони. Другото, което - поискахме и вече има разбиране в икономическото министерство, е да се вземат предвид интегрираните планове за градско развитие, които имат тези населени места. Те не са направени само за целите на ОПРР - всяка оперативна програма трябва да обърне внимание на тях. Защото ефект на добавена стойност има само когато една инвестиция бъде направена по интегриран способ. Например не можем да оправим само една туристическа атракция, без да оправим пътя до нея и не подсигурим икономически оператор, който да работи по тази атракция. Затова неведнъж апелирахме към останалите оперативни програми да се дават бонус точки на проекти, които са предвидени в тези интегрирани планове. И виждам, че вече има разбиране.

- Какво прави МРРБ извън оперативните програми за преодоляване на междурегионалните различия?

- Създадохме например нарочен Съвет по регионално развитие и регионална политика. Той бе предвиден в предизборната ни програма, а впоследствие и в коалиционното споразумение. Задачата на този съвет е да разработи целенасочени програми за развитие на Северозапада и на Странджа и Родопите. Искаме тези програми да не останат само като един пожелателен документ, а да приключат с план за инвестициите, които ще се правят в тези райони, независимо дали от бюджета или от оперативните програми.