Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в предаването „Още от деня“ на БНТ

Водещ: „Още от деня” започваме с Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството. Здравейте.

Лиляна Павлова: Здравейте.
Водещ: Колко часа прекарахте в парламента вие лично днес?
Лиляна Павлова: Над 6 часа.
Водещ: Вие подозирахте ли това огромно мнозинство, което ще гласува в полза на искането на правителството за този дълг от 16 млрд.? Днес, като влизахте в парламента, мислихте ли, че 161 народни представители ще ви подкрепят, изведнъж така?
Лиляна Павлова: В интерес не истината – не. Не съм го мислила чак в такъв обхват. Но се радвам, както се казва, всичко е добре, когато завършва добре. Смятам, че надделя разумът над популизма, надделя политиканстването и демагогията. И много, както и във вашия анонс казахте, ясно е, че имаме дългове и трябва да ги платим. Ясно е, че има дефицити и трябва да ги платим, за да не спре да функционира и да съществува държавата. И е ясно, че трябваше да се вземе решение. Но нещо, което не знам дали стана ясно и ако позволите да го кажем още веднъж. Ние днес в парламента, с тези над 160 гласа, не взимаме нов дълг. Ние днес в парламента, това, което беше обсъдено и това, което народните представители гласуваха, беше ратификация за споразумение за предоставяне на услуги от няколко банки, които да подкрепят в бъдещите 3 години правителството, в това как да емитира бъдещи емисии дълг на външния пазар, само след като отново същия този парламент всяка година оттук нататък гласува размера, но не повече от 16 млрд. лева за следващите години. Но пак казвам, ние днес дълг не сме взимали. Днес дълг не е гласуван. Днес е гласувано кои банки ще бъдат агенти от името на правителството. Така или иначе правителството е длъжно в 3-годишната си бюджетна прогноза – и го имаме – да има емитиране на дълг, има падежи на стар дълг, които трябва да се рефинансират. Така че този целият драматизъм беше излишен.
Водещ: Добре, а защо този драматизъм, както вие го определяте, се породи изобщо? Откъде пламна искрата, за да скочат всички срещу ГЕРБ и РБ, които бяха единствените сили, подкрепящи подобно решение? Имаше нещо, което породи.
Лиляна Павлова: Според мен, както се казва, волно или неволно, може би поради, както и сами имахме това признание днес и от цялото правителство, и от министъра на финансите, от необясненото достатъчно дадохме шанс на популистите и на демагозите, вдигнахме им топката, да им дойде дюшеш някаква тема на опозицията, да станат значими. А в същия момент тази опозиционна активност, смесена и прелята в тази, бих казала популистка вълна на демагогия, много е силна темата да кажеш, че сега ще ни загробят за много години с едни милиарди. Ама това не са нови милиарди, това си е все старият дълг от 12 млрд., който си е стар дълг, който ние или трябва да платим, ако имаме пари, но ние нямаме пари, или трябва да го рефинансираме, да вземем нов дълг на по-изгодни условия, да спестим и от лихви включително, и да го разсрочим като плащане за следващите години. За съжаление нашите партньори в коалицията според мен се подведоха частично, може би защото електоратът им ги притисна, в това говорене...
Водещ: Имате предвид ПФ, когото ще чуем след малко, и АБВ, така ли?
Лиляна Павлова: Да. Вижте, той много коректно днес го каза Валери Симеонов, беше изключително коректен. Той каза: - Да, сега вече, след като получих всички разяснения, разбрах – да, трябва да вземем дълг, имаме стар дълг и трябва да го платим, има дефицити и трябва да ги платим. Съвсем ясно каза. Той каза: - Аз обаче, въпреки че го разбирам лично аз и моите колеги, нашите симпатизанти не го разбират. Те са повлияни от цялостната демагогия, притеснени са и не са съгласни, а в крайна сметка те са ни пратили тук. Той беше изключително коректен в това отношение. Така че това за мен, което е отново важно да кажем – нов дълг не е взет, държавата не се загробва с нови заеми, това са си все стари. Да, имаме един нов буфер от 2 млрд., с които ние трябва да покрием дефицитите. Правителството „Орешарски” 2014 г. каза, че ще има дефицит 1,5 млрд., а завършихме с 3 млрд. дефицит. И това трябва да платим. Да, и в този бюджет за 2015 г. ние имаме дефицит, ама няма откъде – в момента сме в ситуация, че имаме повече разходи, отколкото имаме приходи.
Водещ: Като казвате разходи имаме повече от приходи, много от тези, които ви критикуваха за този заем, казваха, че правителство, което има финансов комфорт, имайки предвид вашето, след като вече ще имате възможност да разполагате с тези пари след определен период от време, няма да прави реформи. Който има пари не прави реформи. Прави реформи този, който има недоимък, за да може да привлече повече пари.
Лиляна Павлова: Ето, и това не е вярно. Какъв финансов комфорт имаме? Ние имаме възможност да си финансираме стария дълг и имаме възможност да си покрием дефицита. Но това изобщо не означава, че имаме комфорт. Напротив. Ако не направим реформи, този дефицит ще е двоен. Ако не направим болезнени реформи, този дефицит може и да е троен. Затова всъщност ние имаме един изключително стеснен параметър на дефицита, който буквално ни притиска да не можем да не направим реформи. Ние от реформите не сме се отказали и те са много ясно описани в нашата управленска програма. И тя е дългосрочна управленска програма за пълен мандат. Която и реформа да почнем да правим, няма значение в коя сфера, тя не става с магическа пръчица за 24 часа. Всяка реформа изисква време първо да се направи, а след което да се види ефектът. Ефектът от една водна реформа, за която примерно отговарям, е ефект с 10-годишен срок. Така че – да, реформи ще правим, ние сме притиснати да ги правим. Ще правим и съкращения, ще правим и непопулярни мерки оттук нататък. Но това не означава, че ние имаме комфорт. В никакъв случай.
Водещ: Добре, а реформаторът Радан Кънев защо гласува първия път „против”? Вие разбрахте ли защо? разграничи се от ДПС ли, какво?
Лиляна Павлова: Това явно опита да направи. Той се опита да го обясни. Това е негово право в крайна сметка. Аз не съм му говорител, нека той да дойде и да обясни какво е имал предвид.
Водещ: Добре. Да минем... Преди това да ви питам още един въпрос. Трудно ли е съжителството на 2+2 формулата? Трудно ли се управлява, когато имаш 4 формата, 4 коалиции, четиритронна коалиция? Как се взимат решения? Ето, при този заем пролича, че нещата не са чак толкова лесни за постигане като цел.
Лиляна Павлова: Ние не сме сми мислили, че ще е лесно. Ние изрично казахме – няма да е лесно, даже ще е много трудно. Но по-отговорно и по-държавнически е да ни е трудно на нас в коалицията да се координираме, отколкото държавата да е финансово и политически нестабилна. Естествено, знаехме, че ще е трудно. Тепърва, според мен, трудностите и предизвикателствата предстоят. По две причини – първата причина е, че ще правим, както казахме, непопулярни реформи и тепърва ще има обществено несъгласие и напрежение за тях. И тепърва вероятно ще имаме и в коалиционните, и в извънкоалиционните партии дебат, много тежък, за това дали да правим една реформа или друга, и как. И второ – защото ни предстоят тази година местни избори, следващата година президентски избори, така че в една предизборна обстановка, ние можем да сме 4 партии в коалиция, но всяка ще се явява самостоятелно на избори, както е видно. Така че ние тепърва ще имаме и политическия натиск и проблеми. Да не говорим, пак казвам, непопулярните реформи са много тежки.
Водещ: Знакът на ДПС означава ли, че ще ви подкрепи ДПС и в някои от реформите, които искате да направите?
Лиляна Павлова: Не знам дали ще ни подкрепи...
Водещ: Тематично да гласува с правителството ДПС, както го направи днес, изненадващо за много.
Лиляна Павлова: Това предстои да видим и да разберем. Но аз лично съм убедена и смятам, че е политически отговорно и държавнически отговорно поведение на която и да е било партия, защото ние днес бяхме подкрепени от всички партии извън БСП и „Атака”, което показва, че те имат държавническо отношение и поведение. Има теми в тази държава, и аз съм убедена в това, по които трябва да сме единни, независимо дали сме от страната на управляващото мнозинство или от опозицията. Даже се надявам и разчитам и БСП да ни подкрепи по тези теми и по тези въпроси, които са в крайна сметка за всички граждани.
Водещ: Това е много оптимистично, БСП да ви подкрепи.
Лиляна Павлова: Защо? Аз пък вярвам, аз съм оптимист човек и вярвам, че когато имаме добри цели и добри каузи... В крайна сметка разумът надделява.
Водещ: Добре. Да минем обаче към нашата анкета. Трябва ли да се въведат толтакси вместо винетки? И след като обвиних анкетата в новините преди малко, 50 на 50 стана. 50% искат толтакси, 50% си искат старите винетки. Те съзнават, че това е горе-долу едно и също.
Лиляна Павлова: То е горе-долу същото, защото толтакса е просто използваното наименование. Но това, което се опитвам няколко пъти да ви разясня, че това, което говорим, дали ще го наречем електронна винетка или ще го наречем един вид толтакса...Или хартиена, ние говорим за начина за заплащане за използването на съществуващите пътища.
Водещ: Важното е дали ще плащат хората повече на годишна база. Ако сега плащам 60 и... колко, 67 лева, след три години, ако въведете тази електронна тол-такса, или електронна винетка, дали няма да станат 80, 90, 100 лева?
Лиляна Павлова: Изчисленията ще покажат каква е цената. И аз искам да обърна внимание, че ние от 5 години не сме повишавали цената на винетките. В същия момент ние имаме една икономическа активност, имаме и все пак разходите за поддържане на тези пътища. Нека да кажем, парите от винетките, средно 220 млн. годишно, се връщат обратно в пътната агенция за поддържане на 20 000 км. пътища. С 220 млн. за 20 000 км. пътища – магистрали, първокласни, второкласни и третокласни, са крайно недостатъчни. От това е и причината състоянието на пътищата да е в този вид. Имаме дългосрочен анализ, който казва, че ако нямаме средно 1 млрд. годишно, говоря от всички възможни източници – европейски фондове и т.н., да инвестираме и да поддържаме мрежата...
Водещ: 1 млрд. само за поддръжка говорим?
Лиляна Павлова: Говорим за поддържане, ремонт, строителство, рехабилитация, реконструкция, за всичко, и ново строителство. Ако нямаме този бюджет в дългосрочен план, ние никога нямаме да достигнем нивото на европейските пътища, каквито ги искаме, в Австрия и Германия.
Водещ: От Пловдив до София скоро пътували ли сте?
Лиляна Павлова: Точно това имам предвид. Магистралата е в ужасно състояние. Днес, само в един ден, в разстояние на 2 км., на 120 и на 122-ри км., имаме ПТП-та. Така че това е проблемът. Но пак казвам, ние трябва да имаме справедлив начин на заплащане. Това, което ние казваме – електронна винетка за колите, но тировете, които най-много рушат, в пъти повече рушат пътната настилка, да плащат повече – това е по-справедливият начин – да плащат за изминато разстояние. По този начин увеличаваме приходите в хазната и ще инвестираме повече пари за поддържане на пътищата. Така че мисля, че темата е малко криворазбрана и се преекспонира. Но много важен елемент, за да направим разликата с другия вид толтакса. Това е таксата за ползване на съществуващи пътища, с приходите от която ние ги ремонтираме и ги поддържаме. Почистваме ги зимата и т.н. А другият вид толтакса, дали е през бариера, дали е по друг начин, това е за определен нов път, който тепърва искаме да изградим, да кажем магистрала „Черно море”. Нали често казваме, ние търсим инвеститор. Целта е инвеститор да дойде, да построи тази магистрала и тогава той за нея вече от всички ще събира толтакса. И това е такса, защото...
Водещ: За да си върне вложението.
Лиляна Павлова: Защото цената на откупуване, или цената на инвестицията, ще се изплаща през тази толтакса за определени години.
Водещ: Това се нарича концесия.
Лиляна Павлова: Това е публично-частно партньорство, да го наречем най-общо като принцип, как се прави. Но това е различно. Затова говорим – за нови пътища, построени на бизнес принцип, от инвеститор, тогава имаме тол-такса за всички, а когато говорим за съществуващите пътища, тогава говорим за електронна винетка, както и да го наречем, за колите, и вече такса за камионите. 2018 г. трябва да го направим.
Водещ: Мисля, че и зрителите разбраха много добре за какво става дума.
Лиляна Павлова: Надявам се. Световна банка работи, прави анализ, прави бизнес модел, декември ще го оповестим. Дотогава не трябва да спекулираме с темата, да изчакаме анализаторите да направят модела. Европейската директива ни задължава след 2017 г. да имаме такъв тип толтакси и ние трябва да ги въведем. Начинът, методът и колко ще струва, ще вземем решение надявам се в края на годината.
Водещ: Добре, обаче опозицията спекулира мощно, всеки ден - сега забравиха за малко заради дълга – и с програмата за саниране и с този 1 млрд. лева, който вие ще изхарчите от бюджета на държавата, за саниране на много... колко блока бяха, че забравих?
Лиляна Павлова: Ще видим колко ще успеем да направим.
Водещ: Да. Има ли интерес обаче към тази кампания?
Лиляна Павлова: Само искам да кажа, че ние няма да изхарчим 1 млрд. в момента от бюджета. Ние говорим, че бюджетът даде само държавна гаранция. Пари от бюджета няма да харчим в момента. Дадохме държавна гаранция на ББР, която на чисто банков принцип да привлече ресурс. Да, с тази банкова гаранция напред в годините ще изплащаме, ще видим как – където може през емисии, където може през зелени сертификати и други.
Водещ: Тоест натоварихте банката с 1 млрд. за момента.
Лиляна Павлова: За момента пари, реално като кеш, от бюджета няма да вадим. Това е първото, което искам да кажа. Второто, което искам да кажа, е, че се спекулира, че само за някои преференциално. Нито е само за ГЕРБ общини, нито е само за някои. Говорим за всички общини, говорим, че тази година започваме с най-големите панелни сгради, над 36 апартамента, а от следващата година и под 36 апартамента, всички останали сгради ще могат да кандидатстват. Така че и тази дискриминация, която се опитват да ни вменят, също не е вярна.
Водещ: Добре, досега обае как върви кампанията? Има ли вече блокове, които са готови – донякъде, кандидатстват или са се събрали, направили са тези нестопански дружества, за да могат да участват в санирането?
Лиляна Павлова: Аз съм приятно изненадана, със статистиката, която днес имам, последния отчет какъв е напредъкът, за около 3 седмици от началото на програмата имаме 771 регистрирани сдружения. Сдружения на собственици, които са се регистрирали. Слава богу хората не се повлияха от тази политическа антикампания, защото никой по никакъв начин няма и не може да им вземе апартаментите. И това мисля, че беше ясно на всички разумни хора. И радостното е, че имаме 771 сдружения. 83 от тях вече не само са кандидатствали, одобрени са от общините, имат договори с общините. Вече в Българската банка има 73 заявления, сключени са 29 договора, вече готови сключени договори за финансиране. И 44 договора предстоят. Така че за 3 седмици реално ние имаме 83 проекта одобрени, почти вече 73 договора са в Банката...
Водещ: Много бързо този път, за разлика от миналия път.
Лиляна Павлова: Защото е безплатно.Когато е безвъзмездно, виждаме, разликата е грандиозна.
Водещ: Абе то не е безплатно, защото все някой ще плати това саниране. Няма как някой да не го плати.
Лиляна Павлова: Използвам случая да кажа, че по европейската програма успяхме за това, което направихме, предвид че и нея дофинансирахме, имаме 290 сгради, които до края на годината, паралелно с националната програма, ще направим по европейската програма. Така че се радвам, че хората повярваха, убедена съм, че като станат 1-2 сгради, като видят ефекта от тях, хората ще се убедят, че това е в тяхна полза.