Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в предаването „Панорама” на БНТ

 Водещ: Да видим как се справя със скептиците Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие, в деня, в който правителството отчита своите сто дни. И една от правителствените кампании е санирането на панелните жилища. Добър вечер.

Лиляна Павлова: Добър вечер.

Водещ: Не залагате ли твърде много на една твърде рискована кампания?

Лиляна Павлова: Разбира се, че трябва да рискуваме. Разбира се, че трябва да поемаме рискове, защото както и аз, така и целият екип, цялото правителство сме убедени, че си заслужава, убедени сме, че има смисъл и убедени сме, че тази програма не само е навременна, тя даже е закъсняла, защото всички държави от бившия соц блок, в които има този тип панелно строителство, много отдавна направиха тези програми, много отдавна реализираха, инвестираха, така че сградите да бъдат и техният живот удължен, и да бъдат енергийно ефективни, и да променим облика на градовете. Това също е една много важна част от програмата.

Водещ: Ама наистина ли е безплатно санирането?

Лиляна Павлова: Да. Ако продължим темата със скептицизма, разбира се винаги има скептици. Но ние много ясно сме казали какво включва програмата. Разбира се, сме били достатъчно коректни и да кажем какво не включва. Безплатно саниране, обновяване, енергийна ефективност, означава цялостен преглед на сградата дали е конструктивно устойчива. И това е много важна първа стъпка. Ако не и има нужда от нещо, да бъде направено в нея, за да е конструктивно устойчива. Финансираме именно конструктивното укрепване, оттам пълно обследване енергийно, обновяване, в смисъл ремонт на покрив и подпокривни пространства, изолация на самата сграда, подмяна на дограма, на вертикалните щрангове, входове, общи части – всичко това, което да направи сградата не само външен облик, но и вътре по-топло и уютно. И най-важната цел, разбира се, е намаляване на сметките за отопление, особено през зимата.

Водещ: Въпросът е дали някой от съседите може да злоупотреби с общите пари, с общото събрание, като примерно тегли кредит или вземе заем?

Лиляна Павлова: Тук е много важен този момент и е много важен въпрос. Защото сдружението, което кандидатства и получава финансирането от държавата, няма правомощия нито да взима кредити, нито да се разпорежда със собствеността, нито с частната собственост на някой, нито с общите части. Нито има правомощия и не се интересува от това дали някой дълги, не дължи сметки – това не касае програмата. Защото ние сме изискали ограничени правомощия на тези сдружения по чл. 25, ал. 1 от закона, където се казва „то е целево, създава се само и единствено, за да кандидатства и да получи финансиране“. Понеже казахте да се разпорежда със сметки, една секунда ми дайте – реални пари никой няма да разпорежда. Тогава, когато фирмата си изпълни работата, тя предоставя фактурата, проверява се именно с гражданския контрол на живеещите в сградата дали е изпълнена тази работа. И когато тя се приеме, през Българската банка за развитие, се нарежда сумата на изпълнителя директно. Така че никой няма никакви правомощия да вземе нечии пари или да злоупотреби с тях.

Водещ: Нали знаете, обаче, подозрението като казахте фирма. Това се прави някои фирми да вземат пари. И кои ще са тези фирми? Приближени до управляващите.

Лиляна Павлова: В никакъв случай. Защото има два много важни момента тук. Първо, програмата се управлява на място, тя е абсолютно децентрализирана от общините.

Водещ: Които са на ГЕРБ повечето?

Лиляна Павлова: Как ще са повече? Ще се радвам, ако всички са на ГЕРБ, но не са.

Водещ: Големите са на ГЕРБ.

Лиляна Павлова: Тук е много важно да каже – ние нямаме дискриминация и не делим в тази програма общините на малки и големи. Не делим общините дали кметът е от ГЕРБ, БСП или ДПС. Напротив. Дадено е равностойно на всички общини. Няма квоти за тези пари. Която община е по-бърза и по-активна, тя получава парите. Това е първият аргумент. Вторият аргумент, дали сме изричното указание към общините всяка сграда да има отделен изпълнител, за да дадем шанс на малките и големи строителни фирми да работят. Вчера имах среща с Камара на строителите. По техни изчисления 2500 поне са малките и средни фирми, които реално ще могат да се включат в програмата. Така че това не са фирми на ГЕРБ, на този или на онзи. Това е малкият и среден бизнес, който чрез тази програма ще има сериозна възможност за подкрепа. Това е една финансова инжекция. Икономическият ефект, освен социалният, от програмата и нейната реализация.

Водещ: И ще ви подкрепи на местните избори. И така с общите пари вие си правите кампанията за местните избори.

Лиляна Павлова: Това не е кампания за местни избори. Първо, защото трябва да кажем, че тази програма ще отнеме минимум две години за кандидатстване. Защото целият процес отнема време, първо. Второ, пак казвам, всеки един кмет от всяка една община, от всяка партия, независимо дали е кандидат на една или друга партия, ще я реализира. И тя е в полза на хората. Програмата ще се реализира минимум до 2017 г. Така че ние не говорим за нещо дали е ориентирано или не. Всяка година има избори. Една година са местни, на следващата президентски и т.н. Ние да не реализираме никакви програми само, защото в определена година има избори ли?

Водещ: Не давате ли обаче на кметовете прекалено много правомощия? Давате им ядрено оръжие, с което те могат да правят, да взимат поръчки, да правят действия, които реално могат и да ги обогатят.

Лиляна Павлова: Нека не забравяме обаче, че кметовете са пряко избрани от гражданите. Кметовете са, както се казва, най-мажоритарният вот, който може да има, първо като правомощия, но и като избор на същите кметове. Второ, нека да кажем, че гражданският елемент, а именно хората, които си живеят, сдружението на собствениците във всяка една стъпка следят, контролират и се съгласяват, защото те са собственици. Първо – ние никой на сила не караме. Това е доброволно участие в програмата, но оттам нататък, когато те вече са дали своето съгласие те имат правото на стопиране на процеса, на съгласуване, имат право да не приемат извършената работа, ако се види, че тя е некачествено извършена. Така че правомощията са и в ръцете на собствениците на сградите.

Водещ: Въпросът е дали общият бюджет трябва да плаща санирането само на някой? Някой, който няма панелка, но от общите пари се санират панелки и то с огромни суми.

Лиляна Павлова: Вижте, това първо е една солидарна програма. Ние все пак, говорим за солидарност, за справедливост в рамките на едно обществото, така че – да, инвестицията от 1 млрд. може да не стигне за всички сгради, но ние казваме: това е началото. Държавата дава старта. Имаме и европейско финансиране с допълнителни 300 млн. от европейските фондове ще добавим и от следващата година към този ресурс. Така че ние се опитваме да разширим модела, за да можем да покрием всички жилищни сгради на територията на цялата страна. Именно затова механизмът – да, започва от най-големите панелни. Той ще включи и тухлените сгради и по-малките сгради по етапно в годините, защото само така ще обновим жилищния фон и ще подобрим неговото и качество и най-вече в годините устойчивост. Това е солидарният модел. Само искам да кажа: казахте голяма сума, а защо никой не повдигна тогава глас – 1 млрд. в момента е предвиден от бюджета под формата на държавна гаранция, а когато 1 млрд. беше изсипан в „Цанков камък“? 1 млрд. струва „Цанков камък“, който произвежда една 80 мегават часа ток. Тогава защо мълчахме? Какъв е ефектът? Това е едва 3% от електричеството, което се произвежда, а именно, всъщност ние потребяване много повече електроенергия да отопляваме, както се казва, въздухът, а не си отопляваме жилищата. Плащаме прекалено скъпи, не сме толкова богати, за да плащаме толкова скъпи сметки за ток и отоплени.е много по-разумна инвестиция да инвестираме 1 млрд. в жилищни сгради. 1 млрд. по-топли и уютни домове, отколкото в мегапроекти, които нямат добавена стойност в икономиката.

Водещ: Обаче дори и с всичко това да се справите, с всички технически изисквания, да преодолеете, да усвоите парите – как ще се справите с всеобщото недоверие на всички към всеки го, което спъва нещата още на ниво общо събрание в блока?

Лиляна Павлова: Има го недоверието, това е факт, но единственият шанс е да покажем с нагледно, с примери. Ние имаме 50 готови сгради и те са един добър пример. Искам да ви кажа, понеже пътувам из цялата страна, из всички градове – във всички тези населени места, където вече има готови сгради и хората могат да видят и да поговорят със собствениците живеещи в сградата, давам пример с един Смолян, където бях преди няколко дни: там има 10 готови сгради. Единият блок като видя се включи втори, трети, четвърти. Стана комбинация от блокове. Те си направиха околоблоковото пространство. Видяха, че са по-ниски сметките, показаха на хората. И дори след вече няколко отоплителни сезона, хората са доволни, проектът е устойчив. В Смолян нямахме никакъв проблем. На срещата с хората, дори този скептицизъм, за който говорим, не го видях там, например. Но там има добрият пример. Така че, да, може би, ще започне с по-малките градове. Очевидно там може да са по-лесни нещата, отколкото в една София, най-големия град, въпреки че тук са огромни нуждите. Но стъпка по стъпка вярвам, че ще се справи. Може би не навсякъде, но трябва да опитам.

Водещ: В предишния мандат на ГЕРБ, когато ГЕРБ управляваше самостоятелно, голямото чудо бяха магистралите. Сега санирането. Какво е да си министър по чудесата?

Лиляна Павлова: Аз не мисля, че съм министър по чудесата, а смятам, че усилията са ми в реалностите, в реалността. Това да правим реални неща и оставим след нас да може да видиш, да пипнеш и да усетиш това, което правим. Така че това е моята посока.

Водещ: Все пак, това са големи залози и ако там има провал, провалът ще бъде грандиозен. Вие осъзнавате ли отговорността, която тежи върху вас?

Лиляна Павлова: Отговорността е голяма, както и върху мен, така и върху цялото правителство. Както и аз, както и ние сме готови да понесем тази отговорност, защото, пак казвам, смятам, че си заслужава. Трябва да положим усилия, трябва да се опитаме и трябва да дадем началото, и да променим и облика, и начина, по който стопанисваме сградите си, защото… пък и ние сме уникални. Ние сме държавата с най-голяма частна собственост. 98% от сградите в България са частна собственост. Но очевидно има нужда още нещо да направи държавата – да помогне, да подкрепи, за да се промени подходът и грижата, която даваме.