Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в предаването "Здравей България" на Нова телевизия

Водещ: Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ни е на гости. Добро утро и добре дошли.

Лиляна Павлова: Добро утро.

Водещ: По няколко теми, събрали са се доста. Да започнем с един по-общ въпрос, провокирани от предишни разговори тази сутрин в предаването – образователният министър, скандали от вчера за това ще му бъде или вече му е поискана оставката, усещането и неговото е, че е назрял моментът за правителствени промени май и Реформаторският блок трябва да подаде име. И в момента някакви битка тече в една лодка се казва самият той, и аз, и Христо Иванов пък нямаме нищо общо. Вие какво мислите, като член на правителството, с цялото ни очакване, че сте много резервирана и предпазлива? Все пак?

Лиляна Павлова: Няма как да не съм резервирана и предпазлива, все пак министър-председателят заедно с ръководителите на партиите, които подкрепят правителството, трябва да направят и вземат тези решения. Така че, те са хората, които ще вземат решенията. Аз лично, с колегите и с колегата Танев, и с останалите работим еднакво добре. Ние не се делим в правителството кой откъде е, кой от коя партия е издигнат, номиниран. Ние работим изключително колегиално и аз съм го казвала неведнъж. В рамките на правителството, между нас, никакви проблеми няма.

Водещ: Назрял ли е момент за някаква правителствена смяна, та да виждам сега някаква борба тук кой е направил повече реформи, да се… Несравними неща се сравняват – образователният министър се сравнява с правосъдния. Усещането е, че трябва да си отиде министър от реформаторската квота – има ли такова нещо? Знаете ли?

Лиляна Павлова: По-скоро ми с струва, че има някакъв опит да се нагнетява напрежение къде така коалиционно, къде медийно, къде парламентарно, но аз не смятам, че в момента това трябва да е във фокуса на вниманието. Не знам защо това се прави – някой така помпа мускули, показва поведение, не мога да кажа.

Водещ: Промяна трябва ли да има, последно по тази тема?

Лиляна Павлова: За мен, на този етап, ако ние искаме да правим реформи, ако искаме да имаме стабилност, по-скоро трябва да успокоим предколедните страсти, малко да се смирим.

Водещ: Добре. Цените на винетките – коментирахте ги няколкократно, обаче отново имаше протести. Във ваше изказване казвате, че 150 лева би трябвало да е реалната цена, така че да стигнат парите за пътно поддържане. Защо преди изборите не казахте това нещо, а се изсипа така следизборно? Имаше ли тактика тук в съобщаването на лошата новина?

Лиляна Павлова: Ние нееднократно казахме, че се правят анализи за това каква трябва да е реалната цена и от една страна, и кога и как е възможно и по какъв начин да въведем тол-системата. Така че това не е нещо изненадващо, казахме – докладът, който чакаме и от екипа на Световна банка, и от експертите, които правят тези анализи и за цените на винетките, които ни подкрепяха, подкрепящите нази. Станаха готови края на октомври, представихме ги на Министерски съвет ноември, така че няма нещо екстремно или форсмажорно, което да се е случило и което да е различно. Имаме 40 хиляди километра пътища в държавата –20 хиляди километра общински пътища безплатни, без винетки и 20 хиляди километра републикански пътища, на които от 2004-та година е взето решение системата да е винетната система, а именно – заплащане за време, а не за разстояние и когато 2004-та отпада пътния данък. Обръщам внимание, защото много чести и вие, и в други медии, се тиражира – да, но в другите държави, примерно, плащат само за магистрали, еди-кои си пътища са безплатни. Да, има такива държави. Но не се споменава, че в тези държава – Швейцария, Австрия, Германия, освен че се плаща за магистралите, колите плащат пътен данък за тези пътища републикански, които ползват и този пътен данък се връща обратно в техните пътни агенции, с които те ремонтират и поддържат големите пътища.

Водещ: Ами защо не го направите точно така, та да няма възражение?

Лиляна Павлова: В България е избран моделът още 2004-та година на винетната система без пътен данък, а ние, с решението на Министерски съвет, което взехме през ноември, от ноември вече, по който работим е, че ние ще въведем смесена система. А именно – електронна винетка за леките коли и превозните средства до 3,5 тона, и всичко нагоре да плащат т. нар. „тол-такса“, а именно такса за изминато разстояние по определен път.

Водещ: Ето това искам да ви попитам – не е ли по-справедливо и абсолютно технически лесно решение да си плащаш тол-такса. Значи, ако пътувам всеки ден до Бургас и се връщам, и то с по-голяма кола, очевидно е по-добре да плащам повече, защото руша по-често пътя?

Лиляна Павлова: Това е по-справедливият модел. Точно. Абсолютно.

Водещ: Ако три пъти в годината отива и се връщам, не е редно да плащам същата цена.

Лиляна Павлова: Точно така.

Водещ: Какъв е проблемът да се сложат тези диодери, как се наричат като…, с бариерите и с камерите, и с касите и да се въведе това нещо. До Пловдив една, там за района на Стара Загора друг участък, после друг и така?

Лиляна Павлова: Единно мислене. Това е, което сме взели като решение.

Водещ: Само че не го правите.

Лиляна Павлова: Е, ние го взехме решението преди две седмици. Смисъл – с магическа пръчица няма как, защото нека не забравяме, че едното е разработването на софтуер, който трябва да се прикачи към сателита, който да ползваме, който да следи движението на превозни средства. Отделно трябва да се сложат въпросните рамки, камери, да се оборудват устройствата, да се вържат със системите на МВР, на автомобилна администрация и на митниците.

Водещ: Това са едни бариера, много сложно го обяснявате.

Лиляна Павлова: Е как ще са бариери? Ние говорим…

Водещ: Едни бариери са, за които се плащат каси.

Лиляна Павлова: Не, не. Вие си го представяте много просто.

Водещ: Да, но то е.

Лиляна Павлова: България няма да слага бариери на пътя. Защото бариерите на пътя спират движението и не го правят безконфликтно. България ще направи сателитно базирана, GPS базирана система, на която можеш с СМС, онлайн, на бензиностанция съответно на гише и на митница...

Водещ: С СМС ще мога да си платя... за лека кола ли говорим?

Лиляна Павлова: Само да разграничим. До 3,5 тона – електронна винетка, над 3,5 тона – тол-такса за изминато разстояние. Но всичко това ще може да се плаща по всички възможни начини – СМС, онлайн, на бензиностанция ще има специални тъчскрийн устройства, на митница. По всеки един начин, по който желаем.

Водещ: Ако си платя до Пловдив, а продължа до Бургас и никой не ме спре?

Лиляна Павлова: Не може да не ви спре, защото ви следят камери и защото си има специални системи. Затова ви казвам, че не е толкова просто. Не е да сложим пет бариери и да почнем да ви събираме такса, защото вие си представяте пет бариери на петте магистрали. Ама ние имаме 20 хил. км. пътища. Затова трябва цялата държава, всичките пътища да бъдат опасани с рамки и камери и трябва да бъдат направени тези устройства, за да може да се плаща, а винетката да стане електронна. И така системата ще стане по-справедлива – който пътува повече, а и вече спрямо тонажа - който тежи повече... Както се казва, замърсителят плаща и ползващият плаща.

Водещ: От кога това?

Лиляна Павлова: Нашите усилия са насочени следващата година, 2016 г., ако успешно проведем процедурата, защото знаете, това е по закона за обществените поръчки открита процедура. И ако няма проблем с процедурата, 2017 г. би трябвало да можем поне пилотно да въведем...

Водещ: Това за магистралите ли? Защото вие споменахте и другите пътища.

Лиляна Павлова: За всички пътища.

Водещ: Как ще успява този софтуер, и къде действа точно такъв софтуер, ако например отивам не до Пловдив, а до Асеновград – тоест минавам малко по магистрала, после по първокласен път?

Лиляна Павлова: Ако вие точно с вашата лека кола ходите, нямате проблем, защото вие ще имате електронна винетка. Тя е или годишна, или седмична, или месечна, така че вие няма да имате проблем.

Водещ: А, пак няма да е според изминато разстояние, пак няма да е справедливо.

Лиляна Павлова: Напротив. Ако колите ги сложим да е на изминато разстояние, ще им бъде много по-скъпо. Все пак винетката е за време и е много по-евтино за колите. Защото вие бяхте, които почнахте да изчислявате – ако вие трябва да ходите с леката си кола от София до Силистра и го изброим на километри за лека кола, ще ви бъде много по-скъпо спрямо това, ако сте си купили годишна винетка, защото знаете, че пътувате много. Годишната винетка – ето, в момента разпределена новата цена, е 8 лева на месец. Със сигурност 8 лева на месец ще ви бъде много по-изгодно... дали ще е 8 или 10 лева на месец, ще ви е много по-изгодно, отколкото вие да платите, да кажем за 500 км. определена цена.

Водещ: И премиерът Борисов, в желанието си да ви защити, извади пример за въпросното „Порше”, което е било на един от протестите. И на база на него направи изказване. Честно казано може би е едно това въпросно „Порше”.

Лиляна Павлова: Въпросът беше показателен.

Водещ: Имате ли съмнения в искреността на протеста и някакъв заговор откривате ли?

Лиляна Павлова: Със сигурност има хора, които съвсем искрено протестират, така че трябва да ги разграничим. Винаги има хора, които съвсем искрено протестират, но винаги има едни дежурни, които си протестират на всеки протест. Те са ясни като физиономии, като лица, като представители на определени инициативни групи, да ги наречем. Така че винаги има групи протестиращи, без значение дали е за ток, вода, парно или път. Има си, разбира се, хора, които съвсем искрено го правят. А има и такива с „Порше”. И пак да кажем – 8 лева на месец е общата стойност, която този, който реши да си купи годишна винетка, ще заплаща, за да използва пътищата. Всеки, който използва, кара автомобил, едва ли 8 лева на месец...

Водещ: След малко искам да минем на картата, която показва къде какво ще се строи. През това време колегите да покажат един път, който вчера беше част от репортажа на Румен Бахов в рубриката „Пълен абсурд”. Път, който е част от републиканската пътна мрежа, не е магистрала, защото вниманието ни винаги основно към магистралите е насочено, но е с такива дупки, че там цял сюжет с патки и гъски се разигра...

Лиляна Павлова: Понеже говорихме за анализи, докато показвате пътя, аз да кажа няколко неща. От 20 хил. км. републикански пътища имаме 12 хил. км. именно третокласни пътища. Именно те са в лошо състояние, защото от години секторът е недофинансиран.

Водещ: Това третокласен ли е или не сте сигурна? В Гълъбово е това.

Лиляна Павлова: Този път е затворен за движение за коли, понеже е в това състояние. Има обходен път на Гълъбово, по който се движи автомобилният трафик, защото – да, това не може да е републикански път.

Водещ: А иначе кой клас се води?

Лиляна Павлова: Това е бивш третокласен, сега той е затворен за движение и има обход на Гълъбово. Факт е, че е в безобразно състояние, съгласна съм. Това е като яйцето и кокошката – или събираме такса за поддържане на пътища, инвестираме и ги поддържаме, или, ако не плащаме, няма как да поддържаме пътища. Анализът показва, че минимум 600 млн. годишно ни трябват, за да можем да поддържаме пътищата в добро състояние.

Водещ: А колко имаме?

Лиляна Павлова: Ние имаме 200. Говоря за минимум 600. Но когато имаме с натрупване недофинансиране... Този път и много други за съжаление не са ремонтирани знаете ли от коя година? Не знам вие кой набор сте...

Водещ: Прабабата на патката не помни асфалт там.

Лиляна Павлова: Точно така. Горе-долу те са минавали откогато тези пътища не са ремонтирани. Тези пътища не са ремонтирани от 35-40 години. факт е – недофинансиран е секторът.

Водещ: Сега ще го ремонтирате ли?

Лиляна Павлова: Ще трябва да почваме да ремонтираме именно тези пътища. С най-лошите трябва да почнем, където има най-много движение. Защото това е в самият град. Това не е междуградски път, това е в града.

Водещ: Вашите критици казват, че много се напъвате за магистралите, обаче зарязват останалите пътища.

Лиляна Павлова: Ние строим магистрали и ние ги строим с европейски средства. Парите от винетки не отиват за това, парите от винетки отиват за поддържане. Защото, както казах, извън магистралите, които построихме – 300 км. нови магистрали, защо е важно да отбележим – извън тези общо 800 км. магистрали, които имаме, ние имаме 19 000 пътища, които трябва да поддържаме. Да, с парите, които събираме, успяваме да фокусираме наистина вниманието върху първи и втори клас. И за съжаление трети клас пътища, които са най-много – 12 хил. км., има и в такова състояние. И затова ни трябват повече приходи, за да можем да инвестираме повече в поддържане. Това е процесът, няма как. Затова с европейски пари строим пътища, а с национален бюджет и приходи от винетки трябва да ремонтираме съществуващите. Европа не дава пари за ремонт на пътища и поддържане. Европа дава пари за строителство на големи магистрали и за рехабилитация на големи пътища и пътни направления.

Водещ: Тези дни четох, че имаме постигнат нов рекорд, абсолютен рекорд за цена – нов тунел, той ще бъде част от магистрала „Струма”, някъде край Крупник, за участък, който в момента ще се изгражда тепърва – 2 км., но ще струва 250 млн. лева.

Лиляна Павлова: Това е извадено от контекста. Нека да го кажем коректно. Обявихме тръжна процедура в началото на тази седмица с индикативна стойност – това е прогнозна стойност. Разбира се, винаги, знаете...

Водещ: Винаги се оскъпява накрая.

Лиляна Павлова: Винаги пада цената, защото прогнозната стойност е горе-долу индикатив, но в конкуренцията между себе си фирмите дават най-често по-ниски цени...

Водещ: И после като се плаща, все нещо се е свлякло...

Лиляна Павлова: И точно защото ние тук сме предвидили именно тези форсмажори, именно допълнителни разходи, които трябва да има, този път сме го обявили на максимално високата цена, която е изчислена от експертите, че е тавана на инвестицията, която трябва да бъде направена. Тези 250 млн. не са само за 2 км тунел. Нека да кажем какво включват. В този търг, който обявихме, става въпрос за 3 км. магистрала плюс 2 км. тунел.

Водещ: Значи за 5 км.

Лиляна Павлова: Първо. И второ – става въпрос за тунел с две самостоятелни еднопосочни тръби, които съответно да са продължението...

Водещ: Ама най-скъпият тунел ли е това и защо?

Лиляна Павлова: Не смятам, че това е най-скъпият тунел. Първо казвам, че това е индикативна цена. Ние ще видим цената, когато търгът приключи и отворим финансовите оферти. Второ – няма нищо страшно, защото това е цена, в която влиза до проектирането, защото това е проектоинженеринг, ако погледнем тръжната документация, което означава, че трябва да се допроектира. Така че имаме едно проектиране. Имаме строителство на 5 км. магистрала плюс изграждане и изкопаване на тунел скалата.

Водещ: Помните ли този най-новия тунел, който е по посока Благоевград на същата магистрала?

Лиляна Павлова: Той е част от лот 2 на магистрала „Струма”.

Водещ: Той например колко струваше? Той е по-къс, разбира се.

Лиляна Павлова: Той е много по-къс. Той е два тунела по 700 м. и все пак те са част от целия лот. Ние нямаме отделни стойности. Те са част от целия проект, а този проект струва 350 млн., в който влизат два много по-малки тунела.

Водещ: Този изграденият проект е 350 млн. Но той е с много по-дълга магистрална част.

Лиляна Павлова: Той е с по-дълга магистрална част и...

Водещ: За 250-те млн. само за 5 км., два от които – тунел.

Лиляна Павлова: Точно така. Обаче тук говорим за много по-голям тунел. И пак казвам – различна е конструкцията. Така че не смятам, че трябва да драматизираме. Трябва да остойностяваме в реални пари. много често пък биваме обвинявани в обратното – че строим евтино, строим некачествено, не включваме в цената всичко. Ето, тук в цената е включено непредвидени дейности, проектиране, строителство и изграждана на тези допълнителни съоръжения, защото там имаме и мост, там имаме няколко мостови съоръжения, магистрална част, тунелна част. Така че, нека да свърши тръжната процедура, нека да видим остойностяването.

Водещ: Да видим картата – приоритетни пътни проекти. Това е ваша карта, по която работите. Със зелено са изградените участъци. С жълто са ми по-любопитни, защото по тях би следвало в обозримо бъдеще...

Лиляна Павлова: Да, в зелено е всичко, което изградихме и ремонтирахме.

Водещ: В червено – да сме живи и здрави.

Лиляна Павлова: В жълто е това, по което работим и сме започнали изграждането на определени участъци. Нека да се върнем на „Струма”. Избрахме изпълнител за участъка от Благоевград до Крупник. В този участък, освен изпълнителя Благоевград – Крупник, тези 12 км, имаме и 5 км магистрала и тунела, за който говорехме досега. След което избрахме от участъка Кресна – Сандански изпълнител, който също започна да проектира и да работи.

Водещ: Там има ли някакви сложнотии?

Лиляна Павлова: Има, защото има много сериозно предизвикателство, там вече работят вече, голямото предизвикателство е преминаването и пресичането с жп линията с голяма гара, която се планира там. Така че отново голям пътен възел, големи съоръжения, мостове и по-малки съоръжения, виадукти са предвидени там. Така че това са другите почти 20 км. Всъщност, от това жълтото, което виждаме, ние всъщност първите 20 км и последните 20 км вече са... така че ще ни остане само самото дефиле, около 20 км ще ни остане самото дефиле.

Водещ: Само 20 км няма д аса магистрала?

Лиляна Павлова: Не, само те ни остават в момента, все още не сме обявили търг за изпълнител, защото все още се проектират. Знаете, първоначалната идея там беше тунел, а сега е комбинация от тунели, виадукти, преминаване на две нива в такъв тип скоростен участък. Така че това е, по което работим. Синьото, да кажем, това до Плевен, е АМ „Хемус”, за която в момента сме в тръжна процедура. В понеделник, 7 декември, ще отворим цените, вече търгът приключи. В понеделник отваряме ценовите оферти на кандидатите, които са участвали за този участък, два лота от 30 км от Ябланица до Плевен, разклона, както го виждате на картата. И от понеделник, живот и здраве, като отворим цените...

Водещ: Кога ще стане пътят, аз обичам така да ми е практично като на пътник?

Лиляна Павлова: Както споменах – тези договори с за проектиране и строителство, така че 2016 г. ако сключим спешно договорите с изпълнителите, те ще имат около 9 месеца период, в който да допроектират и да направим отчужденията на тези 60 км и ако няма нови съдебни жалби, ние ще можем от 2017г. да започнем изграждането. Ако успеем да отчуждим и няма жалби, ще започнем 2017 г. изграждането и най-късно до 2020 г. бихме могли да имаме този уч1астък завършен. Пак казвам – при успешно отчуждаване на земите и избор на изпълнител.

Водещ:  ”Хемус” знаем, че е приоритет, говорили сме за нея. Искам да преминем и към други теми. Ето това ще ви покажа, от наши зрители. Чета ви писмото. Снимките, които ви изпращаме, не са на разрушения от взрив, а на битумните керемиди, които хвърчаха от покрива на кооперацията ни на ул. „3агора” 10 в София само десетина дни след края на ремонт по програмата „Енергийно обновяване на българските домове”. След като бе обявена за завършена, основната реконструкция на стойност 130 000 лева, показа много дефекти, особено на покрива, където е работено безобразно – и това след като чакахме 1 г. за ремонта да бъдат подбрани с конкурс качествени фирми изпълнителки. Оплакахме се – но нищо. За лош късмет на строителя извилият се над София на 22 ноември ураган осея двора ни с въпросните битумни керемиди и основно ремонтираният покрив сега се нуждае от основен ремонт. Посъветвайте ни кого да държим отговорен за отишлата на вятъра народна и европейска пара и къде да се оплачем, че да се свърши работата както трябва. От живущите в кооперация – с уважение. Те са ни дали и координатите на изпълнителя, но смятат, че няма достатъчно контрол. Не хулят програмата, но качеството смятам, че е общ проблем, не само техен.

Лиляна Павлова: Да използвам моето участие при вас, за да апелирам към всички – ако имате оплаквания, първо ги изпратете до министерството, а не до телевизията.

Водещ: Паралелно, да добавя.

Лиляна Павлова: Да, разбира с,е всеки може да ги изпраша където иска, но преди всичко към министерството, което има отношение към темата. Второ, да, имаме, за съжаление и места като това, където изпълнителят не си е свършил качествено работата. Искам да успокоя и живеещите в този блок, и всички, които имат този проблем, когато по вина на изпълнителя установим, че имаме некачествена работа, ние имаме неслучайно гаранция з добро изпълнение, ние ще активираме тази гаранция и ще принудим изпълнителят да го изпълни и д си ремонтира, както е в случая – покрива. Нека да си входират въпросния сигнал и ние ще направим проверка. Вие ни сигнализирате, така че веднага ще направим проверка. Ние ще принудим изпълнителя, ако е по негова вина това, той да си го ремонтира за сметката на гаранцията. Ако той откаже, защото им и такива случаи, трябва да признаем, има изпълнители, които отказват да ремонтират, ние активираме гаранцията и ще трябва да избираме друг изпълнител, който за сметка на гаранцията, която ще удържим от този, който е недобросъвестен, да пратим друг, който да ремонтира. Но ще положим максимални усилия във всеки такъв казус да го направим.

Водещ: Да се реши проблемът на хората.

Лиляна Павлова: Да използвам още нещо да кажа – програмата за обновяване на българските домове тя приключва през декември, тя беше с европейско финансиране и е различна от националната програма. По тази програма се прави чисто саниране. В смисъл – изолация и дограма. По националната програма, която е различна и започва тази година, там вече говорим и за конструктивно укрепване, и за общи части, за стълбищни клетки и т.н. Така че хората имат от старата програма едни очаквания, че сега изведнъж ще им изремонтираме целия блок – не е така. първата програма, старата, бяха само дограма и изолация и саниране. По новата правим всичко. Така че ще се постараем. Ние ще дадем нарочно пресконференция другата седмица, за да успокоим. Но използвам и днес да кажа – тези, които досега имаха проекти и не можаха да се реализират по европейските програми, ние автоматично ги прехвърляме в националната програма и ще ги довършим по нея. Защото в крайна сметка това са хора, които са си подали документите и ще ги довършим по новата ни програма, националната, по която работим с общините. Да, общините са тези, които ще довършат тези проекти, но се финансират от националната програма.

В