Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в сутрешният блок на Нова телевизия „Здравей, България“

 Водеща: Казваме добро утро на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова. Добре дошли.

Лиляна Павлова: Добро утро.

Водещ: Изгледахте разговора и с Мая Манолова преди малко, и логичният въпрос е тази банкнота, която тя ни остави, вие как я тълкувате, дали по начина, по който тя разтълкува, че и неродените деца ще дължат по толкова пари заради заема?

Лиляна Павлова: Аз мисля, че я малко истеризира. Това е някаква политическа истерия, да не кажа и друго. Защото в крайна сметка ние говорим за едно – стари натрупани дългове, които трябва да бъдат рефинансирани, защото им идва падежа. В допълнение, след като именно тя и нейното правителство създадоха кризата в банковата система трябваше да изплатим допълнително от бюджета 2 млрд., с които да им покрием техните вересии. Така че това трябва да бъде с нейната снимка – Маноловки, да знаят хората, да не си ги избират повече. Тъй като разпадът в БСП е видим, очевидно те се опитват чрез протести, чрез такава някаква пошла кампания, както атакуват санирането, атакуват дълга. Те трябва да атакуват, те трябва да го правят. Опитват се да бъдат опозиция, но понеже нямат аргументи качествени, те почват да вадят такива кьорфишеци, почват да правят театър.

Водеща: Г-жо Павлова, Орешарски взе един млрд. малко повече впоследствие. Имаше протести, мисля, че и политически изказвания от страна на ГЕРБ за този 1 млрд., сега при 16 млрд. горановката не ви хареса.

Лиляна Павлова: Вижте, тук не е въпрос горановка или не. Въпросът е какво правим. Тук става дума за рефинансиране на стари задължения, които държавата има.

Водещ: Едни три млрд. има обаче над тях...

Лиляна Павлова: 2. Те са от 8 млрд. - 6 млрд. за рефинансиране на стартира дълг и другите 2 са, за да покрием дефицитите.

Водещ: Кажете за какво са другите?

Лиляна Павлова: А откъде дойде дефицитът? Дефицитът дойде, защото бюджетът трябваше допълнително да извади милиардите за покриване на дупката в КТБ и огромният дефицит отново, който ни остави правителството на Орешарски, тръгвайки си правителството Орешарски.

Водещ: Няма да останат?

Лиляна Павлова: Както виждате, в тригодишната бюджетна прогноза, това, което се опитваме, е да намалим дефицита и да започнем да харчим толкова, колкото изкарваме.

Водещ: Няма да останат от тези над рефинансирането милиарди?

Лиляна Павлова: Те покриват дефицитите, те това им е проблемът. Вижте, няма някаква драма, няма някаква излишна драматургия, която се влага. Тя е по-скоро, за да може чисто опозиционната дейност да кипи.

Водещ: Добре. Санирането. Реплика на Мая Манолова не само от тази сутрин, а от последните дори месец. Най-голямата кражби, фирми, близки до властта, нито една случайна ще бъдат облагодетелствани.

Водеща: Купуване на гласове.

Лиляна Павлова: Вижте, програмата има много ясни правила. Тя е национална, тя е за всички общини, независимо дали кметът е от БСП, ГЕРБ или ДПС. Факт за това е и една новина, която мога да споделя в днешния ден, вече има сключени договор и с банката, и с държавата за безвъзмездно финансиране. Първите три договора са факт - това са Варна, Враца и Плевен. Отделно от това има още 10, които са готови. Буквално днес-утре ще бъдат сключени. Това са и Мадан, това са и Момчилград…

Водеща: Кметове на БСП участват ли в тая програма, че чух само изредени такива от ГЕРБ?

Лиляна Павлова: Да, Враца, Мадан, Момчилград, имаме Димитровград също, който се включва. Така че както виждаме, тя е за всички общини, тя е за всички кметове. Друг е въпросът, че това, което тя разказва, което очевидно, понеже те са свикнали очевидно с купуването и продаването, нейният мол, за да заработи, трябва да има алъш-вериш, купуване и продаване. Очевидно кампанията, която БСП кметовете ще правят с помощта на Мая Манолова, е това, което тя разказва като схема. Тя се опитва да го разкаже, знаете, вдига пушилки а ла Костинбродски, след което се случва това, което виждаме какво прави. Очевидно планът на Мая Манолова за изборите местните е тя чрез санирането да прави по този начин, по който тя разказва нещата. Такива грандиозни схеми само в нейната глава очевидно.

Водеща: Какво - тя да купува гласове, а не обвиненията, че вие купувате?

Лиляна Павлова: Със сигурност ние нищо не купуваме.

Водещ: Лошо ли е да си признаете, че вие трупате политически точки чрез тези обиколки, които, да, те са за разясняване на санирането, лошо ли е да се признае, че съчетавате…

Лиляна Павлова: Ама защо да не трупаме политически точки, като ние първо сме поели предизборен ангажимент, който в първите 100 дни на управлението го изпълняваме. Второ, инвестираме 1 млрд. в икономиката, а не раздаваме социални помощи на калпак, както често обичат да го правят отново Мая Манолова и Сие, а искаме да инвестираме 1 млрд., с който хем да имаме социална програма и да инвестираме, хем икономически да подкрепим, над 2 500 фирми ще участват и могат да участват в този процес, защото целта е именно да подкрепим малкия и среден бизнес.

Водеща: Отново реплика от Мая Манолова – защото не искате да седнете заедно в студиото, макар че вчера са прехвърчали стрели между вас в парламента. Но нейната реплика беше такава – кой ще връща тези пари? Този 1 млрд. от къде е, от джобовете на нас данъкоплатците? Защо този 1 млрд. да не отиде за изграждане на жилища на хората, които останаха без домове след наводненията, а да отиде за предизборната програма на ГЕРБ?

Лиляна Павлова: Вижте, за изграждането на домове, за подпомагане на всички, които пострадаха от наводненията ние също плащаме огромен ресурс от държавата. Само вчера бяха одобрени 25 млн. лв. от междуведомствената комисия за бедствия, именно за да се подпомогне на тези, които пострадаха от наводненията. Това са паралелни процеси. Нека да напомним на същата госпожа как те инвестираха с лека ръка 1 млрд. в Цанков камък, който произвежда едва 80 мегавата електроенергия, с която няма, нито се помогна на това сметките да са намалени. Напротив, обремени се НЕК, загробиха се с огромни дългове за мегаенергийни проекти НЕК и сега в крайна сметка цената я плащаме всички ние. По-добре 1 млрд. в саниране, в обновяване на жилищните сгради, удължаване на живота на сградите и създаване на икономическа активност, и най-вече намаляване на битовките сметки за отопление, особено през зимата, отколкото в такива мегаломански проекти а ла Цанков камък.

Водещ:  Съвсем накратко, няколко казуса, те са битови, за хората, които задават въпрос. Участват в програмата за саниране, ще има ли в някакъв период забрана за сделки, да не могат да си продават жилищата. И втори конкретен въпроси – върлува някакъв слух, че първо трябва да си платиш абсолютно всички плащания към парно, ток, вода, всичко комунално и чак тогава може.

Лиляна Павлова: И двете не са верни. Нека да обясня много ясно защо. Първо, сдружението, което се регистрира е целево сдружение, с ограничени правомощия, което има възможност само да кандидатства, за да получи финансирането от държавата. То не се интересува дали някой има или няма задължение, защото това е негово индивидуално право.

Водещ: Не е вярно, ок.

Лиляна Павлова: Така че това не е вярно. Вторият въпрос?

Водещ: Вторият въпрос – да не можеш в някакъв период да разполагаш със собствеността си, да продаваш...

Лиляна Павлова: Напротив, не сме сложили такава забрана. Има едно-единствено условие. Ние казваме – финансираме безвъзмездно жилищата или пък сградите, които са с жилищно предназначение. Последваща продажба – да. И по време, включително по време на проекта на строителството апартаментът може да бъде продаван. Но той трябва да остане с жилищно предназначение. Не може да бъде продаден, след което от него да се извършва търговска дейност.

Водеща: Лекарски кабинет например.

Лиляна Павлова: Офис, лекарски кабинет, да бъде направен за магазин или нещо такова. Тогава вече ще има икономическа активност от него и тогава ще трябва да се заплати. Но ако той си остане за жилищни нужди – не, няма да има проблем.

Водещ: Че някой маха ли панели, носещи, на панелни блокове?

Лиляна Павлова: Оказва се, че да. Включително и по време на срещите на моите обиколки по градовете те идват и ме питат – ние сме си махнали вътре носещия панел, това проблем ли е. Разбора се, че е проблем.

Водещ: Какво слагат на мястото му?

Лиляна Павлова: Нищо, просто се  разширяват. Но това е проблем. Ние ще направим и можем по програмата да направим конструктивно укрепване  на сградата, ако се налага микрофондиране включително на сградата, ако трябва връзките между панелите да бъдат укрепени.

Водеща: Какво е това микрофондиране?

Лиляна Павлова: Това е, ако има потъвания в основата на сградата, които, знаете, са рискови за нейната конструктивна устойчивост. Това означава да укрепим фундамента и основата на сградата...

Водещ: Това колко удължава животът на тези сгради?

Лиляна Павлова: Тя понеже каза, че тече покривът, проблемът най-често е в покривите, ние включваме ремонт на покрива, на подпокривните пространства и най-горните панели, които също за най-пострадали от конструктивна гледна точка. Оттам идва проблемът, за който жената говори – за това, че то почва да се стича надолу, почва да има влага и компрометации.

Водещ: Влагата руши. Простете, но не знам нещо фундаментално важно...

Лиляна Павлова: Но вътре, който си е махнал панела, е недопустимо, трябва да си го възстанови.

Водещ: Ясно, то си е незаконно и към момента и без саниране. А нали казват за някои, за първите панелни блокове, те имат живот 50- 60 г.  В кв. „Толстой”, доколкото знам, са първите. Какво става, ако просто се облече хубаво, боядиса се, махнат се течовете, смият живот на сградата, самите връзки конструктивни между панелите, ако са заварени, хубаво ли лошо, никой няма да разкъртва, за да го проверя.

Лиляна Павлова: Напротив, нека да обясня. Програмата не включва само, както казвате вие, опаковането на сградата. Програмата има една много важна стъпка – конструктивния оглед, техническа експертиза и технически паспорт. Той ще каже колко живот има сградата и след колко. Който технически паспорт казва колко живот има сградата и с колко може да бъде удължен, ако направим укрепването на конструкцията, на основата, на фундамента и тогава започваме т.нар. опаковане или изолация на сградата.  Това е много важно и затова не трябва да  се спекулира с това, че ние искаме да опаковаме сграда, която ще пада. Напротив, искаме да  я укрепим, да й удължим живота и чак тогава тя да бъде направена и да бъде изолирана. Това е много важно. Безразушителен метод има възможност да бъде направено, с термокамери тези връзки между панелите да се обследват, така че да не трябва да бъде апартаментът изровен. Но ако се наложи, след това, разбира се, трябва да се махнат мебелите, да се отвори панелът и да се напълни съответно и връзките да бъдат укрепени.

Водещ: Това не е за сметка на хората.

Лиляна Павлова: Това е за сметка на програмата.

Водещ: Във всяка стая могат, без да разкъртват да проверят дали връзките са достатъчно здрави?

Лиляна Павлова: Могат да проверят конструктивната устойчивост по безрарушителен метод. Но след това може да се наложи, ако касае конструкцията на сградата, това част от програмата, това е и целта.  И още едно,  както виждаме и тук. В много градове, и в малките населени места, това  беше поредната лъжа, която беше изказана по-рано в студиото тук. И в малките населени места, ето, ние вече имаме 4 готови сгради в Мадан, имаме в Момчилград, имаме в много малки населени места и градове от този тип панелно строителство. Така че и за малки, и за големи, не делим нито сградите, нито общините, нито  на политическа принадлежност, нито на малки  и големи.

Водещ: Ако Магдалена Ташева поиска да й се санира блокът?

Лиляна Павлова: Тя може да кандидатства, когато направи своето сдружение.

Водеща: Понеже е най-сериозният критик от Атака на санирането, включително много сериозно се говори, че хората, които се възползват от програмата, ще изгубят собствеността на жилищата си.

Лиляна Павлова: Вие сами разбирате, че това е нелепо, защото ние  тук говорим да обновим, да инвестираме в това да бъде обновена нечия сграда, никой няма право да се разпорежда със собствеността. Тя е защитена по Конституция, неприкосновена частна собственост.

Водеща: 3ащо се разпространява в някои квартали в София?

Лиляна Павлова: Това е политическа антикампания, защото всички са много притеснени, че тази програма е напипала пулса на нуждите на обществото и чрез нея наистина помагаме на гражданите. Защото 1,1 млн. домакинства живеят в  тези  сгради, това са над 2,5 млн. българи, които живеят в тези сгради.

Водещ: А с усвоените балкони какво става, има хора, които направо на тухлични Итонг с една много красива жълта паста, която  бухва между тухличните, си оставят по този начин балкона?

Лиляна Павлова: Това, което сме казали, тъй като 80% от балконите вече са остъклени в страната, ние по програмата можем, вие знаете стария тип остъкляване – това е.Те са стъкло с алуминиева рамка, там можем също да бъде подменен, вместо прозореца, балконът, който е остъклен, се подменя с алуминиева или ПВЦ дограма. Тогава, когато приобщаването  на балкона и неговото остъкляване е само, без да нарушава конструкцията и габарита на сградата, тогава остава, правим изолация необходимата, за да се скрие всичко това. Ако вече е направена изолация, само се приобщава цветът да бъде общ, за да може фасадата да изглежда добре. В крайна сметка, освен да са по-топли и уютни, с по -ниски сметки, ние  целим с тази програма да променим и облика на градовете. Затова имаме изискване за единен цвят на сградата, унификацията, подреждане на климатиците един под друг, по-добре систематизирани, включително остъклени балкони, за да изглеждат в едни добър вид.

Водеща: Кога ще бъде готов първият блок?

Лиляна Павлова: Това зависи от активността. Пак казвам, имаме три сгради, които имат сключени договори с държавата ѝи с банката.

Водеща: Кога би трябвало да са готови, за да разберем и какви са темповете?

Лиляна Павлова: Това значи, че в момента веднага им се възлага техническо, конструктивно и енергийно обследване. То трае около месец след като е възложено. Въпросът е колко бързо  ще  възложат, защото ние все пак държим да има прозрачни обществени поръчки по 3акона за обществените поръчки.

Водещ: До половин година ще има ли саниран блок?

Лиляна Павлова: Смятам, че ще има.

Водещ: Един въпрос, искам да сменя малко темата, вярно ли е, че по АМ „Хемус” ще въвеждат тол-такси, ще трябва да плащат ползващите магистралата, ще  трябва да плащат такси?

Лиляна Павлова: Нека да кажа няколко думи за тол-таксите и тол-системата. Това, което в момента имаме, е винетна система, което означава, че плащаме за врем, а не за изминато разстояние. Това, което с помощта на експертизата на Световна банка искаме да направим - анализ на пътищата, на трафика, да имаме по-справедлив начин за заплащане. А именно – да плашат повече тези, които повече ползват и повече рушат, а именно най-вече тежкотоварния трафик, тировете, които минават, особено транзитният трафик. За целта това, което предлагаме, е поетапното въвеждане на тол-системата, започвайки първо от тежкотоварните камиони, тирове транзитен трафик, а именно над 3,5б тона превозни средства. След 2017 – 2018 г. да започнат да заплащат за изминато разстояние, а не с винетка за време.

Водещ: 3ащо тол-такси, тук се припомнят в публикации думи на Плевнелиев, който беше преди министър, който е казал, ще извършим национално предателство, ако работещ инструмент за изграждането на МА „Хемус” бъде променен в публично-частно партньорство. Като не са частни пари, някой да строи и да възстановява...

Лиляна Павлова: Ние говорим за цялата републиканска пътна мрежа, започвайки с магистрали  и първокласни пътища, по които да се движи тежкотоварният трафик, да извадим тежкотоварния трафик от по-малкия клас пътища, третокласни и четвъртокласни, защото те се рушат, те не са изградени за такъв трафик. Първоначално искаме това да бъде въведено, но нека все пак Световна банка да разработи анализа и модела основно за тежкотоварния трафик, а да минем към електронна винетка за автомобилите, за да имаме все пак възможност да се плаща и по електронен начин, а в последствие напред в годините, когато изградим цялостния магистрален пръстен на страната, то тогава вече да се започне и с леките автомобили.

Водеща: Много интересно бъдеще ще бъде въвеждането на тол-такси, но колко би струвало, накратко да ни кажете?

Лиляна Павлова: Това е анализът, който трябва да направи Световна банка, мога да кажа колко струва в останалите държави. Нека да кажем пак, че това е въпрос на изчисления. Нека да видим колко плаща тежкотоварният трафик да кажем във Франция, Белгия и в страните, в които го има. 3нам изчисленията във Франция за магистрала от 600 км един тир плаша средно около 125 евро.

Водещ: А фамилна кола?

Лиляна Павлова: 3а автомобилите цената е много по-малка. Тя е мисля, че 30-40 евро във Франция, все пак нека не забравяме, че тези цени трябва да се уеднаквяват спрямо доходите в страната и спрямо ситуацията. Това, което го виждам, е не повече от 10 ст. на километър, ако го преизчисляваме в някакви параметри. Но пак казвам, в момента изобщо не говорим за леките коли, говорим за тежкотоварния трафик, за тировете над 3,5 тона, които поетапно да започнат да плащат за изминато разстояние, защото винетките, които плащат, са много ниски, приходите обаче ... приходите от винетки са средствата, които ние събираме, за да инвестираме в пътищата, за да ги ремонтираме и да имаме добро качество на пътя.

Водещ: 30-40 лева за 400 км?

Лиляна Павлова: Нека не влизаме в тези изчисления, те ще дойдат в края на годината, когато има анализ. Така че ние говорим в момента за дългосрочната визия, как искаме да инвестираме в пътищата, искаме ли да имаме добри пътища. Ако искаме да имаме добри пътища, ние трябва да имаме средно милиард годишно, за да станат пътищата ни такива, каквито са в цяла Европа. За да имаме това, трябва да имаме приходи от таксите, от тези, които ползват най-много тези пътища. Справедливият начин означава тировете да плащат повече и да плашат за изминато разстояние.

Това е крайната ни визия, за да искаме да имаме и справедлив начин на заплащане, и добри пътища като качество и като инвестиция в развитието на пътната мрежа.

Водещ: Кога ще  бъде готов... най-опасният път, с най-много катастрофи, онзи ден пак жертви – пътят за Гърция, много е натоварен?  Всеки път ви питаме.

Лиляна Павлова: АМ „Струма”, участъкът от Дупница до Благоевград се изгражда в момента, ще бъде готов октомври месец т.г. А участъкът от Сандански до Кулата, който беше спрян, отново се възобнови работата, той трябва да бъде готов до август месец т.г. паралелно с това довършване на АМ „Марица”. До юни месец ще пуснем участък, който е вторият ЛОТ до границата, а до надявам се август, най-късно септември да можем да пуснем в нейната цялост магистралата.