Министърът на регионалното развитие Иван Шишков в интервю за вестник „Галерия“: Регионите ще се развият, ако има свързаност

- Премиерът Ви похвали, г-н Шишков, като най-работещия министър. И отговорностите Ви наистина са големи. Как се получи реализацията на интерконектора, например - нещо, което все не ставаше?

- Аз може би бях станал най-емблематичен, образно казано, с интерконектора и разговорът започна от това, тъй като тежестта падна върху МРРБ. Не за друго, а защото имаше да се завършва Строителство, имаше да се въвежда в експлоатация и най-логично беше аз като регионален министър да поема огромната отговорност за това. Разбира се, всички министри са ми помагали изключително много, работили сме в пълен синхрон. Интерконекторът се реализира заради огромното желание на целия кабинет и заради това, че наистина не се спряхме пред никакви трудности. Такива, разбира се, имаше. Първата - че строителят беше демотивиран и смяташе, че строежът почти е завършен и няма какво да строи. Този строител трябваше да строи вече с различни темпове и да си довърши това, за което той самият имаше усещането, че няма да го направи. Надзорът според мен считаше, че няма да му се наложи да | събира всички документи защото държавата, ще не ще, трябва да го въведе в експлоатация

Да, но се наложи всичките тези участници в строителството да си вършат работата така, както трябва. Разбира се, докато им помагахме, ги проверявахме много активно. Наложи се обаче помощта да бъде много по-голяма, отколкото всички сме очаквали.

- В какво се изразяваше тя?

- Събирали сме им всевъзможни документи от различни институции, от техни контрагенти, включително от тези, от които са купували материали, правили сме им буквално оперативки. Това беше едно много странно отношение, целият този процес, но така или иначе ние го направихме, успяхме. Не казвам, че без тяхното участие, разбира се. Но аз съм го давал много пъти този пример - че за два вентилатора ходих три пъти дотам, за да ги контролирам, че ще ги сложат. Това касаеше изисквания на противопожарната служба и беше изключително важно. Наистина се наложи много интензивна работа, всички сме работили всеки ден. Аз като регионален министър всеки ден съм получавал информация, колегите бяха непрекъснато на терен, обектът беше буквално на ръчно управление от държавата и успяхме да го направим. Областните управители събираха документи, ходиха при кметовете на общините, беше наистина една свръхорганизация.

- Как върви работата по автомагистрала "Европа"?

-С магистрала "Европа" имаше сериозни проблеми. По-големият проблем е с планирането. Когато си тръгнахме като предишен служебен кабинет, аз бях оставил на това бюро на министър Кара-джов един от основните проблеми - да бъде одобрен Подробниятус-тройствен план, беше готов проектът, имаше съгласуване с МОСВ, имаше проблем с кмета на Костинброд, той имаше претенции за един Пътен възел, аз бях оставил целия алгоритъм как може да бъде решено. За съжаление намерих папката в същото положение.

- Без никакво развитие?

- Без никакво развитие. Знаете, че имаше, включително и вътреш-нокоалиционни проблеми. Обезпокоително беше, защото в края на 2023 г. трябва да бъде построена, иначе ще загубим европейските пари. Неслучайно го бях оставил като приоритет. Подписах споразумение с кмета на Костинброд, разговорът беше 15 минути. Дадох му предложение, с което той се съгласи веднага, след което завършихме процедурата за околната среда и издадох заповед за подробен ус-тройствен план (ПУП). Ще трябва ударно да се отчуждават терените. Не виждам как ще свърши цялото строителство до 2023 г., но колкото по-голяма част от него се свърши, толкова по-малко пари ще изгубим. Лотът между Калотина и Драгоман, където се строи и където в момента е кошмар с движението, също има проблеми. Те също са свързани и с организация на строителството, за съжаление и с проектиране. Ще дам ясен пример. Преди 10 дни одобрих изменение в ПУП в тази територия.

Тоест все още имаме неясноти с проекта.

Донякъде има вина на строителя, донякъде - на организацията, която е започнала да строи Магистралата. За нея съм имал възможността да кажа веднъж, че тя буквално изглежда като пътя на костенурката. Защото тя е започнала от 2014 г. когато е одобрен първият ПУП за нея. Толкова бавно и толкова мъчително се движи целият този процес. Лошото е, че влизайки в зимните месеци, няма да може да се завърши последният слой асфалт, няма да може да бъде положен. Коментирам с колегите от АПИ, те коментират със строителя да има възможност да се пусне макар и временно трасето без последния слой, защото наистина е кошмарно. Там, разбира се, намерих още един проблем. Има един участък от 150 метра между КПП Калотина и началото на магистралата, който си няма проект. Тоест това, на което всички сме свидетели на Кулата, за да си го представят хората образно, магистралата свършва преди пункта и знаете какво се случва там. Същото е на КПП Калотина. Имаме решение и сме започнали да го работим. Виждахме се с кмета на Драгоман, направихме алгоритъм как да бъде решен проблемът, така че от пункта като се излезе, да се излезе с по две ленти от двете страни,за да няма тапа между пункта и магистралата.

- Както е от другата страна на границата.

- Всичко това е само на една магистрала - "Европа". Разбирате колко много неща има недомислени които не са се движили навреме. Така че мисля, че в тази посока поне ще завършим чисто процедурно всичко. Ще дадем един фронт, за това да може да се завърши. За съжаление, тежестта ще падне върху строителите, да строят бързо. Всички ги упрекват, че са най-лошите на света, но май че по-лоши са тези, които са им възлагали работата, а строителите накрая винаги обират негативите. В случая пак ще стане същото. Винаги строителят е виновен за всичко, но не би трябвало да поема цялата вина. Но те безропотно мълчат, не искат и не смеят да си признаят проблемите, че проблемите на практика не са само от тях, а тръгват от възлагането, от начина на планирането. Имайте предвид, че този лот, който се строи, последният, който е от Драгоман към Калотина, той е най-тежък като терен. При положение, че в този лот това казва всичко. Ако наистина успеят в рамките на няколко месеца да пуснат движението в по-нормални габарити, макар че няма да има разрешение за ползване, и след това евентуално да се положи асфалтът, когато е възможно климатично напролет, все пак ще е някакво решение. Но всичко това е един огромен строителен хаос.

Колкото повече навлизам в дълбочина и проверявам, толкова повече се уверявам, че думата е точно тази.

- Използвате я и по отношение на автомагистрала "Хемус", наричате я емблема на строителния хаос. Как очаквате да завърши историята с нея?

- В края на краищата всичко започна от "Хемус". Този хаос като че ли е започнал през 2015-16 г. Все пак "Тракия" си се построи с нормални разрешения за строеж, "Струма" също и се построи с европейски пари, "Хемус" обаче не е с европейски пари. Тоест оттук нататък, там, където нямаме финансиране с европейски пари, като че ли можем да си позволим по-големия хаос. На "Хемус" възстановихме строежа, тъй като той беше спрян по чисто финансова причина, заради това че не беше плащано на строителя.

Не казвам, че поръчките инхаус са добри, напротив, не са никак добри и трябва да бъде прекратена практиката им при нови възлагания. Но когато имаме строител, който строи, когато имаме разрешение за строеж и участъци в строителство, според мен не можем да си позволим да спрем строежа, да изгоним строителя и той още повече ще загуби пари и да започнем нещо наново и съвсем неясно.

Тоест тези обекти неизбежно трябва да бъдат построени по този начин. Затова възобновихме строителството, защото то 7 месеца беше спряно. Така или иначе АМ "Хемус" до трети лот включително, това е връзката между Ловеч и Плевен, сигурно ще се забави като крайни срокове, но поне имаме някаква яснота. При 4-ти и 5-и лот бяхме констатирали незаконен строеж. Там хубавото е, и в 6-и включително, че има ПУП, има всичко. Лошото е, че пак е инхаус, но така или иначе имаше пълна готовност. Началото на незаконното строителство, преди да е влязло в сила разрешението за строеж, преди да бъдат отчуждени терените, може би показва също елемент от тоя строителен хаос.

Не може държавата да си позволи да строи незаконно

Още в миналия служебен кабинет бяхме приготвили текст за търпимост, не мога да кажа, че е било сто процента изчистено, но като концепция беше направен, бях го оставил и него на заместник-министрите, които бяха на г-н Караджов, тъй като ние работихме една седмица успоредно, за да можем да продължим напред, бях им обяснил, че е изключително важно, защото този текст за търпимост ще даде възможност да се легитимира 4-ти и 5-и лот и след като се легитимират, може да се продължи строителството. Нито една политическа сила не обърна внимание, макар че аз имах и публични изяви.

- Може би не им е било до това.

- Да, очевидно. Обаче 4-ти и 5-и лот не може да продължат да се строят. Има два варианта - или да се събори това, което е направено в полза на държавата, тя да го плати втори път, или другият вариант е наистина да се направи анализ и евентуално законът да бъде променен, да може да се продължи да се строи. Подготвихме текст за изменение на няколко основни члена в Закона за устройство на територията, от които може би най-важното е търпимостта. Тя премина през обществени обсъждания, сега окончателно ще оформим протокола след тях, ще го внеса в Министерския съвет, който ще следва да го внесе в Народното събрание. Надявам се всички да оценят и да разберат, че в този закон има само национални интереси а не партийни. Един по един ще решим всички тези проблеми, всичко, което е било зарязвано, замитано, изоставено. Но този проблем акумулира по-големи проблеми, както се случи с магистрала "Струма". Преди тунела "Железница" има свлачище, което акумулира огромен проблем - аз го открих още като служебен заместник-министър през септември-октомври 2021 г. То за съжаление се е било случило октомври 2020, спрели са строежа, продължават да строят тунел, в което няма нищо лошо, само че пътят към тунела е спрян. Към този момент имаме следното - почти готов проект за укрепване на свлачището, разговор със строителя и концепция как да развиваме това укрепване. Тоест в момента строителите отново ги натискаме да свършат нещо, за което те са излезли от ритъм и то заради държавата, не заради самите тях. Хаосът се създава точно от това. Такива забравени части имаше по всички Магистрали.

- На това ли се дължи тази лоша свързаност между Северна и Южна България и хората са се събрали в 3-4 големи града?

- Най-голямото забравяне е пътят от Русе към Маказа. Одобрих два ПУП-а от Русе до Бяла и обхода на Бяла, пътя на смъртта. Те бяха забравени изобщо. А тази Магистрала, която би трябвало да е от Русе до Маказа, минава през три Магистрали. Това е тази свързаност на България, за която говоря. През средата на страната правим един коридор, в който свързваме трите Магистрали "Хемус", "Марица" и "Тракия". И имайте предвид, че това е връзката от Румъния към Гърция и Турция. Изключително пряк коридор. А тунелът "Петрохан" е най-прекият коридор от Видин към Кулата. Работата е била на парче, никой не е мислил за цялото. А регионите ще се развият, ако има свързаност.

- Какво се случва с ремонтите, които са представяни като текущи, а реално са основни? Има ли механизъм те да бъдат нормално регулирани?

- В новите поръчки ще бъдат описани основни и текущи ремонти. Основните ремонти ще бъдат ясно описани, ще бъдат ясно възлагани в следващите 3 години кое ще е основен, кое ще е текущ. Имайте предвид обаче, че можеш да започнеш да правиш текущ ремонт и той в определен момент може да се превърне в основен. Това може да се регулира, когато имаш поръчка за основен и текущ ремонт. Тъй като в миналия служебен кабинет имахме пререкания с фирмите, едва ли не се очакваше, че сега тук ще избухне една страшна война, но тя не избухна. Защото когато предлагаш нещо ясно и точно, защо да има война?

- Започва нова програма за санирането на жилища. Ще се променят ли правилата, за да има по-добро качество и възможност за по-ефективен контрол?

- Правилата като цяло не предвиждаме да се променят. Направили сме обсъждане по тях, към този момент всички са доволни от това, че оставаме основно на общините да движат процеса. Разбира се, МРРБ ще има своята контролна функция

Казвам го много убедено, че това за мен е по-добрият вариант. Общината е най-близко до хората, най-добре може да контактува с тях и да контролира процеса. Заради жълтите павета в София се наложи да направим проверка, защото тя е по Оперативна програма "Региони в растеж". И сме притеснени, защото до март 2023 г. Столична община трябва да направи целия строеж. Те, естествено, няма да свършат дотогава. Така че ние ще трябва не толкова да водим някаква война със Столична община, а обратното - да помогнем, защото в края на краищата София си е част от нас, лично за мен е и градът, в които съм роден и не можем да си позволим парите, които могат да бъдат дадени за столицата, тя да ги загуби или да получи некачествен продукт.

- Над 400 млн. лв. са отпуснати на общините, достатъчно ли е това и как МРРБ трябва да координира и контролира усвояването?

- Със сигурност не е достатъчно. Колкото и милиарди да бъдат дадени, развитието на инфраструктурата закъснява. Магистралите и развитието на големите градове имат един и същи проблем - ръководството. Малките пък общини нямат финансов ресурс, нямат и големи бюджети, обаче какво се случва с тях? Представете си едно малко село, което има малко потребители на вода и дълга мрежа. Ще им струва много скъпо на всеки. Ето това е ролята, в която трябва да се намеси държавата. Това, което сме направили сега с тези 400 милиона, е, че сме се съобразили с желанието на общините и с нашето споразумение с Националното сдружение на общините.

- В края на нашия разговор, тъй като "Галерия" е семеен вестник, си позволявам да ви задам и един по-личен въпрос. Как тази ваша претовареност, вашият работохолизъм и очевидна отдаденост на работата, рефлектират върху вашето семейство?

- Хубавото е, че не рефлектират, защото моята съпруга наистина ме разбира и мога да кажа, че ми помага изключително много. Най-вероятно ако нямахме тази хармония вкъщи и това разбиране от нея, най-вероятно това което съм постигнал като много работа, нямаше да можеше да се случи. Нямаше да мога да я поема, ако нямах спокойствието и комфорта, които имам вкъщи. И ако не усещах съмишленик до себе си.

- Заедно ли разпускате, как си почивате? Намирате ли време за хоби и спорт?

- Винаги заедно, доколкото съм пълноценен след работа. Караме ски през зимата, играем тенис, стараем се да спортуваме в свободното си време. Сега го имам много по-малко, но не мога да кажа, че съвсем ми липсва. Изключително важно е - колкото и малко време да имаш да разпуснеш, но да го направиш пълноценно, за да се заредиш. Бил съм спортист лекоатлет и го знам.

- Този брой на вестника излиза в Деня на строителя. Какво бихте пожелали на целия бранш, който е толкова важен за държавата?

- Първо, пожелавам всички строители да бъдат живи и здрави, защото това е най-важното. Пожелавам им наистина да имат една по-предвидима държава до себе си, за да може да има и по-добър начин на управление на техния строителен процес. Когато имаш предвидима държава, можеш да направиш предвидим бизнес.